№ 515
гр. Плевен, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на седемнадесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ИВАЙЛО П. ЦВЕТКОВ
като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20214400100994 по описа за 2021 година
Искове с правно основание чл. 422 ал. 1 ГПК вр. чл. 415 ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба /ИМ/ на
„БАНКА ***” ЕАД, гр.С. чрез пълномощника й главен юрисконсулт В. В.
против А. С. М. и М. А. М.а от гр.Л., с която са предявени искове по реда на
чл. 422 ал. 1 ГПК за установяване съществуването на вземанията на Банката
по заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д. № 609/2021 г. по описа на РС –
Левски. Представени са пълномощно в полза на гл. юрисконсулт В. В. и
квитанция за внесена в дължимия размер държавна такса за образуване на
делото.
В ИМ Банката - ищец твърди, че на 30.04.2020 г. в търговския регистър
/ТР/ и в регистъра на ЮЛНЦ е вписано вливането на „***“ АД, гр.В. /с
предишно наименование „*** ***“ АД, гр.В./ в „Банка ***“ ЕАД, при което
дружеството е трансформирано в АД, като „Банка ***“ АД се явява
правоприемник на прекратената с вливането „***“ АД и поема всички нейни
права и задължения.
Ищецът твърди, че на 20.12.2013 г. между „*** ***“ АД, гр.В., в
качеството на кредитодател и първият от ответниците А. С. М., в качеството
на кредитополучател, а втората от ответниците М. А. М.а, като съдлъжник е
1
сключен договор за кредит *** № ***/20.12.2013 г., наричан за краткост
Договора, по силата на който кредитодателят е предоставил на
кредитополучателя кредит в размер на 30 000 лв., който е усвоен от
кредитополучателя, като Договорът е сключен за срок до 25.12.2020 г..
Твърди се, че съгласно погасителния план, неразделна част от Договора
кредиполучателят е следвало да заплаща ежемечно на 25-то число
погасителна вноска в размер на 514,78 лв.. Твърди се, че кредитът е
обслужван до м. VІІІ 2014 г., като на 25.09.2014 г. не е внесена изцяло
дължимата вноска и след тази дата до изтичане на срока на Договора
кредитът не е обслужван изобщо.Твърди, че в случая не е налице предсрочна
изискуемост на вземането, поради което длъжниците не са уведомявани от
Банката за изискуемостта на вземанията с оглед настъпилия краен падеж на
кредита.
Твърди, че въз основа на подадено заявление от Банката пред РС -
Левски е образувано заповедно производство по ч.гр.д. № 609/2021 г. по
описа на РС – Левски и заявлението по чл. 417 от ГПК е уважено, като е
издадена заповед за незабавно изпълнение № 283/03.09.2021 г. солидарно
против ответниците за сумите, както следва: сумата от 28 033,11 лв.,
представляваща главница, сумата от 24 070,17 лв., представляваща договорна
лихва за периода от 15.08.2014 г. до 25.12.2020 г., сумата от 1 082,39 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 26.12.2020 г. до
01.09.2021 г., законната лихва върху главницата, считано от 01.09.2021 г. до
изплащане на вземането, сумата от 1 063,71 лв. за държавна такса и сумата от
50 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Твърди се, че въз основа на
издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 1060/2021 г.
по описа на ЧСИ Т.К., рег. № 815 при КЧСИ и район на действие ОС Плевен,
но въпреки положените усилия за връчване на призовките за доброволно
изпълнение ответниците не са намерени на адресите си и заповедта е връчена
чрез залепване на уведомление по ГПК. Твърди се, че на Банката е указано да
предяви срещу длъжниците установителен иск за вземането по реда на чл. 415
ал. 1 т. 2 от ГПК, което породило правния интерес на Банката да потърси
защита на правата си по исков съдебен ред. Моли се съда като съобрази
представените по делото доказателства да постанови решение, с което да
уважи предявените искове с правно основание чл. 422 от ГПК като присъди в
полза на ищеца направените по делото разноски.
2
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
назначения на ответниците особен представител адвокат Н. Д. от ПлАК, в
който исковете се оспорват като неоснователни и недоказани и се излагат
възражения в тази насока. Особеният представител оспорва вземанията на
ищеца по основание и размер и възразява, че ответниците не дължат
претендираните суми по Договора. На първо място особеният представител
оспорва ответниците да сключили и подписали Договора и между Банката –
кредитодател и ответниците да е възникнало валидно облигационно
правоотношение по процесния договор за кредит. Възразява срещу размера на
претендираните парични суми, като счита, че от изложеното в ИМ не става
ясно как са определени претендираните суми за главница и лихви. Възразява,
че Договора е нищожен, като сключен в противоречие с чл. 21 и чл. 22 от
ЗПК и чл. 143 от ЗЗП, съдържащ неравноправни клаузи и сключен в
противоречие с добрите нрави. Възразява, че се касае за потребителски
кредит, сключен в нарушение на изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 9,
т. 9а, т. 10 и т. 11 от ЗПК, тъй като липсва посочване на: лихвения процент по
кредита, условията за прилагането му и индекс или рефентен лихвен процент,
който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите,
условията и процедурите за промяна на лихвения процент, ако при различни
обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се
предоставя за всички приложими лихвени проценти; Методика за
изчисляване на референтния лихвен процент; годишния процент на разходите
/ГПР/ по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в
приложение № 1 начин; условията за издължаване на кредита от потребителя,
вкл. погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването. Възразява, че клаузите на чл. 8, чл. 9 и чл. 11 от процесния
договор са нищожни като неравноправни по смисъла на чл. 146 ал. 1 вр. чл.
143 т. 10 от ЗЗП, а клаузата на чл. 9.2 е нищожна като неравноправни по
смисъла на чл. 146 ал. 1 вр. чл. 143 т. 5 от ЗЗП, като всички посочени клаузи
са нищожни съгласно чл. 26 ал. 1 от ЗЗД поради противоречие с добрите
3
нрави.Моли се съда като съобрази възраженията в отговора и доказателствата
по делото да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове с
правно основание чл. 422 от ГПК.
В о.с.з. ищецът се представлява от юрисконсулт В. В. и поддържа
предявените искове като претендира и направените по делото разноски.
Представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Ответниците чрез назначеният им особен представител адвокат Н. Д. от
ПлАК поддържат депозирания отговор и изложените в него възражения за
недействителност на Договора за кредит. При пренията особеният
представител не поддържа възражението си относно сключване на Договора
от ответниците, но счита, че макар същият да носи подписите на ответниците
е недействителен. Според особения представител са налице основанията на
чл. 146 ал. 1 вр. чл. 143 т. 10 от ЗЗП вр. чл. 26 от ЗЗД поради противоречие на
Договора с добрите нрави и неравноправност на клаузите на чл. 8, чл. 9 и чл.
11 от Договора. Поддържа, че е налице и противоречие на клаузите на
Договора с чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 9, т. 9а, т. 10 и т. 11 от ЗПК, поради
което същият е изцяло нищожен при условията на чл. 21 и чл. 22 от ЗПК.
Алтернативно, в случай, че съдът приеме, че Договора е действителен моли
съда да отхвърли претенцията за възнаградителната лихва изцяло или
частично, като във втория случай да приеме, че ответниците дължат сумата
от 10 417,41 лв. съгласно варианта на заключението на съдебно –
икономическата експертиза /СИЕ/ по поставените от съда задачи. Оспорва да
е доказана по размер исковата претенция за сумата от 1 082,39 лв., като счита,
че такова вземане не е установено от приетото заключение на СИЕ.
Съдът, като съобрази становищата на страните и представените по
делото доказателства, прецени ги по реда на чл. 12 и чл. 235 ГПК
поотделно и в тяхната съвкупност и прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Съдът приема, че е сезиран с обективно съединени искове с правно
основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК вр. чл. 430 от ТЗ вр. чл. 86
от ЗЗД, предявени от ищеца „БАНКА ***” ЕАД, гр.С. солидарно против
ответниците А. С. М. и М. А. М.а за установяване съществуването на
паричните вземания на Банката по заповед за незабавно изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 417 ГПК № 283 от 03.09.2021 г. по ч.гр.д.
4
№ 609/2021 г. по описа на РС – Левски за сумата от 28 033,11 лв.,
представляваща главница по Договора, сумата от 24 070,17 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 15.08.2014 г. до 25.12.2020 г.,
сумата от 1 082,39 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
26.12.2020 г. до 01.09.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 01.09.2021 г. до изплащане на вземането.
Съгласно мотивите на т. 18 от ТР № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на
ОСТГК на ВКС, с иска по чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК се установява
съществуване на вземане, за което в полза на кредитора има вече
изпълнително основание – издадената заповед, както и изпълнителен лист,
издаден въз основа на нея. Ако в заповедното производство са били заявени
няколко вземания и заповедта за изпъление е издадена, съответно искът по
чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК е предявен за признаване за установено
съществуването на повече от едно вземане, то е налице комулативно
съединяване на искове и всеки от тях има цена, която е от значение за
родовата и функционална подсъдност на спора.
Безспорно се установява от служебно изготвените от съда справки от
ТР, че към датата на подаване на ИМ ищецът „Банка ***“ АД, гр.С. се
легитимира като правоприемник на прекратената „***“ АД гр.В. /с предишно
наименование „*** ***“/.
Установява се от приложеното към доказателствата ч.гр.д. № 609/2021
г. по описа на РС Левски, че Банката – ищец е подала заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК на 01.09.2021 г. в РС Левски против
ответниците солидарно като длъжници, към което като документи по чл. 417
ГПК е представила извлечение от счетоводните книги по сметка по договор за
кредит № 11/**********/20.12.2013 г. към 01.09.2021 г., договор за кредит
*** № ***/20.12.2013 г., сключен между „*** ***“ АД, гр.В. и ответниците,
ведно с приложение № 1 – погасителен план. Установява, че заявлението по
чл. 417 от ГПК е уважено от заповедния съд и в полза на Банката е издадена
заповед за незабавно изпълнение № 283 от 03.09.2021 г. солидарно против
ответниците за сумите, както следва: сумата от 28 033,11 лв., представляваща
главница, сумата от 24 070,17 лв., представляваща договорна лихва за
периода от 15.08.2014 г. до 25.12.2020 г., сумата от 1 082,39 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 26.12.2020 г. до
5
01.09.2021 г., законната лихва върху главницата, считано от 01.09.2021 г. до
изплащане на вземането, както и за сумата от 1 063,71 лв. за държавна такса и
сумата от 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Установява се, че на
03.09.2021 г. Банката – ищец е снабдена с изпълнителен лист по заповедта по
чл. 417 от ГПК и въз основа на същия е образувано изпълнително дело №
20218150401060/2021 г. по описа на ЧСИ Т.К., рег. № 815 на КЧСИ и район
на действие ОС Плевен. Установява се от представените по делото покана за
доброволно изпълнение и уведомление по чл. 47 от ГПК, че след като
длъжниците са търсени на адреса, на който са адресно регистрирани и е
събрана информация от новите собственици на къщата, че същият не живеят
на адреса, от служител на ЧСИ е залепено уведомление по чл. 47 от ГПК на
този адрес и в определения 14 - дневен срок длъжниците не са се явили за да
получат поканата за доброволно изпълнение и заповедта по чл. 417 от ГПК и
същата е приета от ЧСИ за връчена на основание чл. 47 ал. 5 от ГПК.
Установява се, че при тези данни с разпореждане № 732/25.11.2021 г.
заповедният съд на основание чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК е указал на Банката –
заявител да предяви иск по чл. 422 ал. 1 от ГПК за установяване
съществуването на вземането си по издадената заповед по чл. 417 от ГПК
против длъжниците. Установява се, че съобщението с указанията на съда е
връчено на Банката на 02.12.2021 г., а ИМ е подадена в ПОС на 30.12.2021 г..
При съобразяване на гореизложеното, съдът приема, че предявените с
ИМ обективно комулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ал.
1 ГПК вр. чл. 415 ГПК са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество. Същите са предявени от активно легитимирана страна, в случая
лицето, което е снабдено със заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.
417 ГПК по ч.гр.д. № 609/2021 г. по описа на РС Левски против пасивни
легитимирани страни, в случая солидарните длъжници по заповедта за
незабавно изпълнение. Исковете са предявени в срока по чл. 415 ал. 1 от ГПК.
Спорът с оглед цената на иска за главницата е родово подсъден на окръжен
съд.
Съгласно разпоредбата на чл. 430 ал. 1 от ТЗ с договора за банков
кредит Банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за
определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да
ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока.
Съгласно ал. 2 на същата разпоредба заемателят плаща лихва по кредита,
6
уговорена с банката.
С оглед изложеното в ИМ, че задълженията на ответниците произтичат
от неизпълнението на задължението им на кредитополучател и солидарен
длъжник по договор за кредит *** № ***/20.12.2013 г., сключен със „Со* **
***“ АД, гр.В., чиито правоприемник е ищеца, в тежест на ищеца е да докаже,
че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение е налице изискуемо парично вземане в претендираните размери
за главница, договорна лихва и лихви за забава, произтичащо от
неизпълнение на солидарно задължение на ответниците по посочения договор
за кредит. С оглед направените от особения представител на ответниците
възражения относно липсата на съгласие от страна на ответниците и
неравноправните клаузи на Договора, в тежест на ищеца е да докаже, че
договорът е индивидуално договорен между страните по смисъла на закона и
отговаря на законовите изисквания. В тежест на ответниците е да докажат, че
е изпълнявали задълженията си по Договора, като са погасявали на падежа
всяка от договорените вноски по кредита или че са погасили изцяло
задълженията си по Договора до датата на приключване на съдебното дирене
в исковото производство.
Установява се от представените по делото договор за кредит *** №
***/20.12.2013 г., ведно с погасителен план към договора за кредит за
периода 25.01.2014 г. – 25.12.2020 г. /л. 4-10/, че „*** ***“ АД, гр.В. е
предоставил на ответника А. С. М., в качеството на кредитополучател и М. А.
М.а, в качеството на съдлъжник потребителски кредит в размер на 30 000 лв.,
с краен срок на издължаване на кредита 25.12.2020 г., при договорени 84
погасителни вноски с размер на 514,78 лв., падеж на погасителната вноска –
25 число на месеца, посочени в т. 3,4,5,7.2 от част І на Договора. Установява
се, че в т. 8.1-3, част І на Договора страните са договорили номинален лихвен
процент в размер на 10,45 %, формиран от БЛПSGEB за лева, увеличен с
надбавка от 4,70 % пункта на година, при приложим БЛПSGEB към датата на
сключване на договора 5,75 %. и лихвен процент на ден в размер на 0,0290 %,
изчислен към датата на сключване на договора, надбавка към лихвата в
случаите на чл. 8, ал. 5 от част ІІ в размер на 0,5 % при липса на превод на
работна заплата. Установява се, че в т. 9.1.2, част І на договора страните са
договорили наказателна надбавка, както следва: върху просрочените
погасителни вноски и върху цялата главница при настъпване на предсрочна
7
изискуемост в размер на 6 пункта над номиналния лихвен процент по т. 8,
като при сключване на договора лихвеният процент върху просрочени
погасителни вноски е в размер на 16,45 %. Установява се, че в т. 11, част І на
договора страните са договорили годишен процент на разходите по кредита
/ГПР/ в размер на 12,63 %, както и че в чл. 11.1 е постигнато съгласие ГПР да
се променя съгласно чл. 4 ал. 2 и чл. 6 ал. 2 при промяна на пазарните
условия. Установява се, че в т. 12 -16, част І на Договора страните са
договорили обща сума дължима по кредита в размер на 44 090,61 лв.,
обезпечение – поръчителство, такси по кредита – 699 лв., застраховка Живот
на кредитополучателя А. С. М. в „*** *“ АД и разходи за застраховката в
размер на 741,58 лв.. Установява се, че в част ІІ на договора са страните са
постигнали съгласие за усвояването на кредита, условията за ползването и
издължаването му, лихвите по кредита, таксите по кредита и разходите за
застраховка, задължителното действие на приложимата тарифа на Банката,
ГПР, начина на издължаване на кредита, правата и задълженията на
кредитополучателя, неизпълнението и санкциите при него, обявяването на
предсрочната изискуемост на кредита, правата на Банката да избира
способите за събиране на дълга, служебното събиране на задълженията,
прехвърлянето на вземанията, съобщенията до страните, встъпването в дълг,
поръчителството, запазването на правата на банката, личните данни и
преддоговорната информация. Видно от чл.3 на част ІІ от договора на кредит,
че кредитополучателят се е задължил да издължи полученият кредит и
начислените лихви, както и застрахователната премия, когато е сключена
такава на ежемесечни равни по размер погасителни вноски съгласно т.7 на
част І на договора на падежите определение в т.7.2 на част І на договора, с
размери и брой определени в погасителния план, неразделна част от
договора. Установява се, че при промяна на договорения лихвен процент по
чл.4 ал. 2 от част ІІ на договора Банката определя нов месечен анюитет на
база на реалния остатък към деня, в който започва да се прилага новия
договорен лихвен процент съобразен с крайната падежна дата по договора.
Видно от чл.4 на част ІІ от договора на кредит, че посочения в т. 8 на част І
номинален лихвен процент формиран от БЛПSGEB – фиксирана надбавка се
състои от два компонента, единият от които променлива величина –
БЛПSGEB, съставляваща референтен лихвен процент, определян от Банката
съобразно нейна Методология, който може да се променя едностранно от
8
Банката, за които промени Банката информира кредитополучателя., като при
промяна на лихвеният процент се променя и наказателната надбавка при
наличие на просрочени вноски. Установява се от чл. 5 ал. 1 на част ІІ от
договора на кредит, че страните са договорили еднократна такса при
сключване на договора в размера договорен в т.14 на част І на договора, която
се удържа от разплащателната му сметка при отпускане на кредита, както и
че при избор на застраховка премията на застраховката да се заплаща по
начин, аналогичен на заплащането на лихвата по кредита. Установява се от
чл. 6 на част ІІ от договора на кредит, че страните са се съгласили относно
приложимостта на тарифата на банката при определяне на таксите и другите
разходи по кредита, както и че при несъответствие същите се считат
уговорени така както са посочени в част І на договора за кредит. Установява
се от чл.10 на част ІІ от договора на кредит, че страните са договорили при
неиздължаване на месечните анюитетни вноски в предвидените в договора
срокове договорната лихва да се увеличава да се увеличава с наказателната
надбавка по т.9.1 от част І на договора, като наказателната лихва се начислява
отделно извън анюитетните вноски /лихви и застрахователни премии/ и при
плащане се погасява преди дължимите анюитетни вноски.
Установява се от погасителния план, приложение № 1 и неразделна част
от Договора, че в същия са отразени размерите на всяка от погасителните
вноски, включващи главница, лихви, застраховка, както и остатъка по
главницата на кредита.
Установява се от представения по делото заявление за застраховане
валиден застрахователен сертификат, подписано от ответника А. С. М., че
същият застраховал живота си в качеството на кредитополучател по
посочения по-горе договор за кредит за период от 84 месеца и покрива
договорения застраховетелен риск в полза на кредитора по кредита.
Установява се, че сертификатът е подписан от ответника и от представител на
„*** България“ ЗАД.
Съгласно разпоредбата на чл. 60 ал. 2 от Закона за кредитните
институции, когато кредитът или отделни вноски от него не бъдат издължени
на договорените дати за плащане, както и в случаите, когато кредитът бъде
обявен за предсрочно изискуем поради неплащане в срок на една или повече
вноски по кредита, банката може да поиска издаване на заповед за незабавно
9
изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс въз основа
на извлечение от счетоводните си книги.
Съгласно задължителната практика на ВКС, въведена с ТР № 3/2017 г.
по тълк. дело № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС „1. Когато извършеното плащане
не е достатъчно, погасителният ефект за законната лихва за забава при
неизпълнение на парично задължение настъпва при условията и в
поредността по чл. 76, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите. 2.
Размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор
за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от
предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от
датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането.“
Съдът съобрази, че представените по делото с ИМ писмени
доказателства относно сключване на договора за кредит са оспорени
ответниците чрез особеният им представител по реда на чл. 193 от ГПК
относно авторството на ответниците. След като ищецът е заявил, че ще се
ползва от оспорените документи с определение на съда от 13.05.2022 г. е
открито производство по оспорване истинността на документите, като е
указана доказателствената тежест върху ответниците, доколкото оспорените
документи – договор и погасителен план носят техните подписи. Установи се
от заключението на вещото лице М. М. по приетата съдебно - почеркова
експертиза /л. 91-94/, което не е оспорено от страните и като компетентно
изготвено съдът възприема, че подписите за кредитополучател и съдлъжник в
договора и погасителния план към него са положени от ответниците, поради
което като съобрази заключението, съдът приема, че оспорването по реда на
чл. 193 от ГПК е извършено неуспешно от ответниците, оспорените
документи са истински и удостоверяват постигане на съгласие между
страните за посочените в договора обстоятелства.
Установява се от основното и допълнителното заключение на вещото
лице В. В. по приетата СИЕ /96-107, 119-127/, които като компетентни,
обосновани и безпристни изготвени съдът възприема изцяло, че вещото лице
е извършило проверка на счетоводните записвания в Банката по отношение на
кредита, а въз основа на поставените от съда задачи е направило
самостоятелни изчисления на дължимите суми по кредита. Вещото лице
установява, че кредитът е усвоен изцяло чрез превод по разплащателната
10
сметка в банката на първия ответник, както и че по същият са постъпили суми
за погасяване на задълженията на кредиполучателя общо в размер на 4 923,56
лв. за периода 25.12.2013 г. – 25.09.2014 г., с които са погасени договорни
лихви в размер на 2 117,36 лв., застрахователни премии в размер на 137,03
лв., главница в размер на 1966,89 лв., лихви за забава в размер на 3,28 лв. и
такси в размер на 699 лв.. Вещото лице установява, че при изтичане на срока
на Договора съгласно погасителният план са останали неплатени 76
погасителни вноски, една от които е погасена частично и по кредита са
останали дължими следните парични суми: главница в размер на 28 033,11
лв., договорна лихва в размер на 10 417,41 лв., застрахователни премии в
размер на 606,62 лв.. Установява, че след подаване на заявлението и към
датата на изготвяне на заключението по договора не са постъпвали плащания
по кредита. Установява, че съгласно счетоводните записвания на Банката
дължимите суми по кредита към 01.09.2021 г. са: главница в размер на
28 033,11 лв., договорна лихва за периода 15.08.2014 г. – 25.12.2020 г. в
размер на 2 519,33 лв., мораторна лихва за периода 25.08.2014 г. – 25.12.2020
г. в размер на 18 934,43 лв., законна лихва за периода 15.05.2020 г. до
25.12.2020 г. в размер на 1 759,85 лв. и законна лихва за периода от
26.12.2020 г. до 01.09.2021 г. в размер на 1 938,95 лв., като за периода на
обявеното извънредно положение не е начислявана мораторна лихва за
забава. По поставените от съда задачи вещото лице установява, че след
преизчисляване на размера на задължението на ответниците на база на
първоначално договорените размери на възнаградителната лихва, дължимите
суми по кредита са: главница в размер на 28 033,11 лв., договорна лихва в
размер на 10 417,41 лв, мораторна лихва за периода 25.08.2014 г. – 25.12.2020
г. в размер на 11 757,01 лв., застрахователни премии в размер на 604,55 лв.,
законна лихва върху дължимата главница за периода от 26.12.2020 г. до
01.09.2021 г. в размер на 1 938,95 лв.. Вещото лице установява, че
единствената променлива величина при определяне на възнаградителната
лихва е референтния лихвен процент /РЛП/, определен от Банката съгласно
Методология, която не му е предоставена. В допълнителното заключение
вещото лице установява, че за периода 21.12.2013 г. – 25.04.2015 г. РЛП в
размер на 5,75 % + фиксирана надбавка от 4,70 % формира лихвен процент в
размер на 10,45 %, а наказателната надбавка се определя чрез добавяне на
фиксиран размер от 6 % и е в размер на 16,45 %. Установява, че за периода
11
25.04.2015 г. – 13.03.2020 г. РЛП в размер на 3,65 % + фиксирана надбавка от
4,70 % формира лихвен процент в размер на 8,35 %, а наказателната надбавка
се определя чрез добавяне на фиксиран размер от 6 % и е в размер на 14,35 %.
Вещото лице установява, че във варианта на основната експертиза, в който е
посочило, че мораторна лихва за периода 25.08.2014 г. – 25.12.2020 г. е в
размер на 18 934,43 лв., мораторната лихва е формирана от договорен лихвен
процент в размер на 11 029,20 лв. и наказателна надбавка в размер на 7 905,23
лв.. Вещото лице установява, че във варианта на основната експертиза по
задачите на съда, в който е посочило, че мораторна лихва за периода
25.08.2014 г. – 25.12.2020 г. е в размер на 11 722,86 лв. мораторната лихва е
формирана от договорен лихвен процент в размер на 7 447,04 лв. и
наказателна надбавка в размер на 4 275,82 лв.. Вещото лице установява, че
общият размер на лихвата в колона „просрочена лихва“, която е записана
счетоводно при вливането на „СЖ ***“ АД, гр.В. в „Банка ***“ е в размер на
21 453,75 лв. към 30.04.2020 г. и включва: неплатената договорна лихва в
размер на 2 736,79 лв. и неплатената наказателна лихва в размер на 18 716,96
лв..
Съгласно разпоредбата на чл. 146 ал. 1 и ал. 2 от Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/ неравноправните клаузи в договорите са нищожни,
освен ако са уговорени индивидуално, като не са индивидуално уговорени
клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят
не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите
на договор при общи условия.
С § 13а от ДР на ЗЗП са въведени разпоредбите на описаните
директиви, вкл. на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5.04.1993 г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, Директива 2011/83/ЕС
на ЕП и на Съвета от 25.10.2011 г. относно правата на потребителите и за
изменение на предходната директива, Директива 2009/22/ЕО на ЕП и на
Съвета от 23.04.2009 г. относно исковете за преустановяване на нарушения с
цел защита на интересите на потребителите. Решенията на Съда на
Европейските общности /СЕС/ с предмет тълкуването на разпоредба от
правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на
органите на Европейския съюз е задължително за всички съдилища в
страната. С решение С-618/10 от 14.06.2012 г. по дело Banco Espanol de
Credito срещу Joaquin Calderon Camino, постановено по преюдициално
12
запитване относно тълкуването на член 6, параграф 1 от Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори и член 2 от Директива 2009/22/ЕО на ЕП и на
Съвета от 23.04.2009 г. относно исковете за преустановяване на нарушения с
цел защита на интересите на потребителите, състав на СЕС постановява, че не
се допуска правна уредба на държава-членка, която дава възможност на
националния съд, когато констатира нищожността на неравноправна клауза в
договор между продавач или доставчик и потребител, да допълни договора,
като измени съдържанието на тази клауза. В мотивите на решение С-421/14 от
26.01.2017 г. по дело Banco Primus SA срещу Jesus Gutierrez Garcia /т. 71
състав на СЕС приема, че видно от текста на член 6, параграф 1 от Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г., националните съдилища са длъжни
само да не прилагат неравноправните договорни клаузи, така че те да нямат
задължителна сила за потребителя, но не са овластени да изменят
съдържанието им. Договорът трябва по принцип да продължи да действа без
друго изменение освен произтичащото от премахването на неравноправните
клаузи, доколкото съгласно нормите на вътрешното право съществува правна
възможност така да се запази договора.
Между страните е налице сключен договор за потребителски кредит,
поради което ответниците в качеството на кредитополучател и съдлъжник и
всеки от тях потребител по смисъла на §13 от ДП на Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/ се ползва със защитата, установена с разпоредбите на
Закона за потребителския кредит /ЗПК/ и ЗЗП.
Съобразно разпоредбата на чл. 10 ал. 1 от ЗПК договорът за
потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг
траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора
се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в
два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Съобразно
разпоредбата на чл. 10 ал. 2 от ЗПК, кредиторът не може да изисква от
потребителя каквото и да е плащане, вкл. на лихви, такси, комисиони или
други разходи, свързани с договора за кредит, които не са изрично посочени в
него.
При съобразяване на представените по делото доказателства в тяхната
съвкупност, съдът приема, че между страните е налице валидно сключен
13
договор за потребителски кредит, по който към датата на изтичане на срока
му 25.12.2020 г. ответниците са изпаднали в забава по отношение на
плащането в пълния им размер на 76 месечни вноски за периода м. август
2018 г. - м. декември 2020 г., поради което към датата на подаване на
заявлението по чл. 417 от ГПК на 01.09.2021 г. е налице неизпълнение на
задълженията по договора за кредит. Неоснователни според съда са
възраженията на ответниците за недействителност на договора за кредит при
условията на чл. 26 ал. 2 пр. 3 от ЗЗД, чл. 21 и чл. 22 от ЗПК и чл. 146 от ЗЗП,
като приема, че нищожността на отделни клаузи на договора за кредит или на
части от тях в конкретния случай не води до нищожността му като цяло, а
следва да се съобрази при условията на чл. 26 ал. 4 от ЗЗД без тези клаузи,
като се предположи, че договорът за кредит би бил сключен и без тези клаузи.
По делото липсват доказателства относно индивидуално договаряне на
клаузите на Договора, тежестта за което е върху ищеца, поради което следва
да се приеме, че същите не са индивидуално договорени. При съобразяване на
съдържанието на процесния Договор, съдът приема, отношенията между
страните във връзка с предоставеният от Банката на ответниците
потребителски кредит са договорени в писмена форма по ясен и разбираем
начин и от съдържанието му се установява волята на страните по отпускане,
обслужване и погасяване на кредита, размера на заетата сума и
възнаградителната лихва, падежа на всяка от анюитетните вноски и нейния
размер, срокът на връщането на кредита, размера на застрахователната
премия при сключване на договор за застраховка и начина на плащането й,
отговорността на страните в случай на неизпълнение на договора, размера на
наказателната лихва, имаща характера на неустойка за неизпълнение и начина
на формирана на нейния размер. Съдът приема, че клаузата на чл. 4 ал. 2 от
втората част на договора за кредит е неравноправна и сключена в
противоречие с добрите нрави в частта относно договарянето на условията,
при които се изменя променливата компонента на договорната и
наказателната лихва по следните съображения: Страните са договорили
номинален лихвен процент, който съставлява възнаградителната лихва по
кредита, респ. обуславя размера на наказателната лихва като обезщетение за
забавено плащане по кредита. Номиналният лихвен процент съдържа
променлива компонента, размерът на която се променя едностранно от
Банката по Методика, която не е ясно разписана в Договора при липса на
14
доказателства да е предоставена на потребителите преди сключване на
Договора, като съдържанието й е изцяло неизяснено поради непредставянето
й по делото и на вещото лице и е налице неяснота дали изменението на тази
променлива компонента се извършва единствено от волята на Банката или е в
зависимост от обективни външни за Банката пазарни параметри и величини.
При липса на доказателства за условията, при които Банката има право да
измени едностранно РЛП по кредита, следва да се приеме, че страните са
договорили право на Банката едностранно да изменя променливата
компонента на възнаградителната лихва, респ. на наказателната лихва по
начин, който не е предварително известен на потребителя при сключване на
договора и същият няма възможност към този момент да съобрази
икономическите последици от сделката, поради което клаузата е нищожна
като сключена в противоречие с добрите нрави и неравноправна при
условията на чл. 143 ал. 1 т. 11, 12, 13 и чл. 19 от ЗЗП. В трайната съдебна
практика на ВКС при систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 143 и
чл. 144 от ЗЗП се приема, че е допустима уговорка в договор за кредит,
предвиждаща възможност за увеличаване на първоначално уговорената
лихва, само ако тя отговаря на следните кумулативни условия:
1)обстоятелствата, при чието настъпване може да се измени лихвата, трябва
да са изрично уговорени в договора или в общите условия (ОУ); 2) тези
обстоятелства следва да са обективни, т. е. да не зависят от волята на
кредитора – тяхното определяне или приложение да не е поставено под
контрола на кредитора; 3) методиката за промяна на лихвата да е подробно и
ясно описана в договора или ОУ (чл. 144, ал. 4 от ЗЗП), т. е. да е ясен начинът
на формиране на лихвата; 4) при настъпването на тези обстоятелства да е
възможно както повишаване, така и понижаване на първоначално уговорената
лихва. В конкретният случай Договора предвижда възможност както за
увеличаване, така и за намаляване на възнаградителната лихва, но не дава
възможност на потребителя да извърши преценка за обосноваността на тези
промени, независимо от договореното му право да се откаже едностранно от
договора и да погаси изцяло задълженията си при условията на чл. 9 ал. 2 б.
„в“ от част втора на Договора. С оглед гореизложеното, съдът приема, че
клаузата чл. 4 ал. 2 от Договора за кредит е неравноправна и нищожна като
сключена в противоречие с добрите нрави и отношенията между страните
следва да се считат валидно договорени само за размера на РЛП в размер на
15
5,75 %, посочен в т. 8.1 от част първа към датата на сключване на Договора.
Съдът съобрази, че в т. 11 от част първа на Договора е посочен годишен
процент на разходите /ГПР/ по кредита в размер на 12,63 %, както и че в
разпоредбата на чл. 7 от част втора на Договора е посочено как е формиран
ГПР като сбор от всички разходи по кредита – номиналната лихва, такси и
комисионни и застраховки със задължителен характер, без същите да са
посочени конкретно и приема, че договорения ГПР не надвишава размера,
предвиден в чл. 19 ал. 4 от ЗПК, но договарянето му не отговаря на
изискванията на чл. 10 ал. 2 от ЗПК, тъй като клаузата е бланкетно утоворена
и извън посочените при сключване на договора разходи за номинална лихва,
такса за усвояване на кредита и застраховка не може да се направи обоснован
извод при какви параметри се формира ГПР по време на срока на договора,
респ. основанията за неговото изменение. При тези изводи съдът приема, че
клаузата на чл. 7 ал. 1 от Договора е нищожна като сключена в противоречие
със закона – чл. 10 ал. 2 от ЗПК и ГПР по конкретния договор следва да
включва само разходите, конкретно посочени при сключване на договора без
да е допустимо изменението им. Съдът съобрази и клаузата на чл. 10 от
договора относно размера на неустоечната клауза и приема, че същата е
договорена в противоречие с разпоредбата на чл. 33 от ЗПК, съгласно която
когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита,
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва, като наред с
това е неравноправна при условията на чл. 146 ал. 1 вр. чл. 143 ал. 1 т. 5 от
ЗЗП. Установи се от съдържанието на т. 9.1 от част първа на договора за
кредит, че още при сключването му договорения размер на обезщетението за
забава в размер на 16,45 % е надвишавал размера на законната лихва, която
към този момент е 10,02 %, поради което следва да се приеме, че клаузата е
нищожна поради противоречието й със закона и неравноправна и не е
породила валидно правно действие за страните. Налице е трайна съдебна
практика на ВКС, която се споделя от съда /решение № 76/22.07.2020 г. по
т.д. № 1011/2019 г., І т.о. на ВКС и др./, в която като се позовава на
посочените по-горе Директиви, инкорпорирани в ЗЗП и решенията на СЕС
заместването на нищожната клауза на договора за кредит с повелителните
правила на закона, при което наказателната лихва, представляваща санкция
по договора за забавено изпълнение на дължимите суми, да се извърши с
десет пункта, колкото се прилагат при изчисляване на законната лихва при
16
забавени задължения в евро съгласно чл. 86 ал. 1 ЗЗД е в противоречие със
задължителната практика на СЕС и е неправилно. Неравноправната
договорна клауза е нищожна, т. е. няма задължителна сила за потребителя,
поради което същата не следва да се прилага в отношенията между страните.
С оглед гореизложеното съдът приема, че ответниците дължат на
Банката – ищец като правоприемник на Банката - кредитодател неплатената
главница по кредита в размер на 28 033,11 лв. и неплатена възнаградителна
лихва по кредита в размер на 10 417,41 лв. съобразно договорения размер на
възнаградителната лихва към датата на сключване на договора за кредит,
както и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
за периода на забава след изтичане на срока на договора до датата на
подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК в размер на 1 938,95 лв.. С оглед
изложените по-горе изводи за нищожност на неустоечната клауза за
договаряне на наказателна лихва съдът приема, че ответниците не дължат
който и да е от нейните компоненти независимо от начина, по който са
отразени счетоводно в Банката – праводател на ищеца към датата на
вливането й. Следва да се посочи също, че съществуването на вземанията
следва да се обсъжда по делото само на основанието, на което са заявени в
заявлението по чл. 417 от ГПК, което основание не може да бъде променяно в
хода на исковото производство по реда на чл. 422 от ГПК.
Налице са основанията на чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ал. 1 ГПК и
предявените искове за установяване на вземанията на Банката – ищец към
ответника, за които в полза на Банката е издадена заповед за незабавно
изпълнение следва да бъдат уважени частично като основателни и доказани
със законните от това правни последици, като се признае за установено по
отношение на ответниците, че същите дължат солидарно на ищеца сумата от
28 033,11 лв., представляваща главница по Договора, сумата от 10 417,41 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 15.08.2014 г. до 25.12.2020 г.,
сумата от 1 082,39 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
26.12.2020 г. до 01.09.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 01.09.2021 г. до изплащане на вземането, които суми,
представляват част от сумите, за които е издадена заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 ГПК № 283/03.09.2021
г. по ч.гр.д. № 609/2021 г. по описа на РС – Левски. Искът с правно основание
чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ал. 1 ГПК относно претендираната възнаградителна
17
лихва следва да бъде отхвърлен за разликата над 10 417,41 лв. до предявения
размер от 24 070,17 лв. като неоснователен и недоказан.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСТГК на ВКС
съдът, който разглежда иска по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ал. 1 ГПК следва да
се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
На основание чл. 78 ал. 1 ГПК с оглед частичното уважаване на
предявените искове в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените
по делото в заповедното и исковото производство съдебни разноски
съобразно уважената цена на исковете /74 %/.
Ищецът е направил в заповедното производство разноски в размер на
1 063,71 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение
или общо 1 113,71 лв. за разноски в заповедното производство, от които
следва да му бъдат присъдени 824,15 лв..
Ищецът е направил в исковото производство разноски в размер на
1 063,71 лв. за държавна такса, 770 лв. за възнаграждение на вещо лице, 2
740 лв. за възнаграждение на особен представител и 100 лв. за
юрисконсулстко възнаграждение или общо 4 673,71 лв. за разноски в
исковото производство, от които следва да му бъдат присъдени 3 458,55 лв..
Съдът съобрази, че направените разноски за възнаграждение на вещо
лице по СГЕ са заплатени от бюджета на съда, но с оглед неуспешното
провеждане на производството по чл. 193 от ГПК от страна на ответниците
приема, че не следва да бъдат присъждани по реда на чл. 78 ал. 6 от ГПК
съобразно отхвърлената част от исковете.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ал. 1
18
ГПК по иск на „БАНКА ***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управение: гр.С., ул. „***“ №***, представлявано по делото от
пълномощника му главен юрисконсулт В. В. против А. С. М., ЕГН
********** и М. А. М.а, ЕГН ********** и двамата от гр.Л., ул. „Ал. ***“
№***, представлявани по делото от особен представител адвокат Н. Д. от
ПлАК, че А. С. М., ЕГН ********** и М. А. М.а, ЕГН ********** ДЪЛЖАТ
СОЛИДАРНО на „БАНКА ***” ЕАД, ЕИК ***, гр.С., в качеството на
правоприемник на прекратената „***“ АД гр.В. /с предишно наименование
„*** ***“/ по договор за кредит *** № ***/20.12.2013 г. следните парични
суми:
сумата от 28 033,11 лв., представляваща главница по договора, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 01.09.2021 г. до изплащане
на вземането;
сумата от 10 417,41 лв., представляваща договорна лихва за периода от
15.08.2014 г. до 25.12.2020 г. и
сумата от 1 082,39 лв., представляваща обезщетение за забава за
периода от 26.12.2020 г. до 01.09.2021 г.,
които суми са част от сумите, за които е издадена заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 ГПК № 283
от 03.09.2021 г. по ч.гр.д. № 609/2021 г. по описа на РС – Левски.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „БАНКА ***” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управение: гр.С., ул. „***“ №***, представлявано по
делото от пълномощника му главен юрисконсулт В. В. солидарно против А.
С. М., ЕГН ********** и М. А. М.а, ЕГН ********** и двамата от гр.Л., ул.
„Ал. ***“ №***, представлявани по делото от особен представител адвокат Н.
Д. от ПлАК иск с правно основание чл. чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ал. 1 ГПК вр.
чл. 430 от ТЗ за установяване съществуването на вземането на ищеца за
сумата от 13 652,76 лв., представляваща разлика над сумата от 10 417,41 лв.
до предявения размер от 24 070,17 лв. – договорна лихва по кредита като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК А. С. М., ЕГН ********** и
М. А. М.а, ЕГН ********** и двамата от гр.Л., ул. „Ал. ***“ №*** да
ЗАПЛАТЯТ ОБЩО на „БАНКА ***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управение: гр.С., ул. „***“ №***, представлявано по делото от
19
пълномощника му главен юрисконсулт В. В. направените в заповедното
производство по ч.гр.д. № 609/2021 г. по описа на РС Левски разноски в
общ размер от 824,15 лв. и направените в настоящото исково производство
разноски по делото в общ размер от 3 458,55 лв. съобразно уважената част от
исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Великотърновски
апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, с
въззивна жалба.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
20