№ 2849
гр. София, 07.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20241110175396 по описа за 2024 година
Подадена е искова молба вх.№ 412636/18.12.2024г. от Д. Б. Ч. срещу М. С. А..
Съдът, след осъществена от негова страна проверка за допустимост и редовност на исковата
молба, констатира, че исковата молба e нередовна по следните съображения:
Описано е в исковата молба, че ищцата е собственик на самостоятелен обект в сграда в
******** II **, вкл. с 40/289 ид.ч. от общите части на сградата и мястото, цялото от 289 кв.м., като
в сградата имало изградено таванско помещение „сушилня“ на подпокривен 6ти етаж,
представляващо обща част с площ от около 15кв.м., което се твърди, че ответницата (като
собственик пои н.а. за дарение на тавански апартамент № 16 и таванско помещение № 19) е
присвоила чрез приобщаване на „сушилнята“ към съседно таванско помещение № 19, като се
твърди, че е извършила преустройство чрез събаряне на част от стената и е зазидала вратата на
сушилнята. Формулиран е нередовен петитум за осъдителен иск поради това исковата молба
следва да се остави без движение като се даде едноседмичен срок да се представи поправена
исковата молба с надлежен петитум по следните съображения:
Съдът приема, че е сезиран с иск по чл.109 ЗС, доколкото се твърди нарушение на права на
общи части, а общите части на сгради, изградени в режим на етажна собственост, не са
самостоятелни обекти на права. Такива обекти са отделните жилища, а общите части са нужни, за
да могат да се използват отделните жилища. Затова са общи на всички собственици и служат за
общо ползване. Поради това не могат да бъдат предмет на предаване на владението в отношенията
между етажните собственици. Засегнатият етажен собственик може да иска осигуряване на достъп
до съответната обща част, но не може да претендира нейната ревандикация.
При предявен по реда на чл.109 ЗС иск за възстановяване състоянието на недвижим имот
(обект) преди извършеното от ответника преустройство, състоянието, в което следва да бъде
възстановен обектът, следва да бъде възпроизведено в диспозитива като осъдителното съдебно
решение подлежи на изпълнение (доброволно или принудително) и поради това в неговия
диспозитив следва да бъдат посочени конкретните действия, които ответникът следва да извърши.
Следователно доколкото в диспозитива на решението съдът следва да даде точен отговор на
искането на всяка една от страните по спора, за да е редовен петитумът на исковата молба трябва
да съдържа информация за вида на предявения иск, за търсената защита, за индивидуализиращите
белези на спорното право. Когато е предявен иск за защита на правото на собственост върху
недвижим имот, имотът следва да бъде надлежно индивидуализиран (конкретно процесното
таванско помещение „сушилня“), като при защитата на правото на собственост по реда на чл.109
ЗС следва да се посочи нарушението на правото на собственост (негативното въздействие върху
имота) и начинът, по който то следва да бъде преодоляно, вкл. като се посочи състоянието на имота
преди извършеното от ответника преустройство, което следва да бъде възстановено (виж Решение
№ 113/18.01.2021г. гр.д. № 1160/2020г. ВКС, Първо г.о.). Следователно ищцата следва да уточни
1
какво иска: възстановяване на зазиданата врата към общия коридор и възстановяване на границата
между сушилнята (таван № 17) и таван № 19, в който случай формулира конкретен петитум (виж.
Решение № 50163 от 16.12.2022 г. по гр. д. № 1678 / 2022 г. на ВКС 1-во гр.о.), в който да се
индивидуализира ответникът, за какви действия се иска да бъде осъден, спрямо кой обект (като се
индивидуализира надлежно същия като обект на правото на собственост).
С оглед т.1 на ТР № 4 от 06.11.2017 г. по тълк. д. № 4 / 2015 г. на ОСГК на ВКС - когато
негаторният иск съдържа осъдителен петитум – претендира се ответникът да бъде осъден да
извърши определени незаместими действия, искът е неоценяем и размерът на дължимата такса
съгласно чл. 71, ал. 1, изр. 2 ГПК се определя от съда, а когато се претендира ответникът да бъде
осъден да извърши определени заместими действия, цената на иска е паричната оценка на
разходите за материали и труд, необходими за осъществяване на действията, върху който
размер се определя дължимата такса, а когато оценката представлява затруднение – от съда
по реда на чл. 70, ал. 3 ГПК. В настоящият случай с оглед чл.70, ал.3 ГПК съдът следва да
определи приблизително цена на иска в размер на 2000лв., като впоследствие съдът в хода на
делото ще определи цената на иска, съответно се дадат указания за представяне на доказателства за
платена д.т. по сметка на СРС в размер на 80лв.
На следващо място, с оглед т.2 на ТР № 4 от 06.11.2017 г. по тълк. д. № 4 / 2015 г. на ОСГК на
ВКС – съдът обръща внимание, че исковата молба по чл.109 ЗС не подлежи на вписване.
Ръководейки се от изложеното и на основание чл. 129, ал. 2 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с вх.№ 412636/18.12.2024г. от Д. Б. Ч. срещу М. С.
А..;
УКАЗВА на ищцата в едноседмичен срок от получаване на съобщението да отстрани
всички констатирани нередовности съобразно мотивната част на разпореждането, за което да
представи поправена искова молба с препис за другата страна, така и представи доказателства
за внесена д.т. по сметка на СРС в размер на 80лв.. ПРЕДУПРЕЖДАВА ищцата, че при
неизпълнение на така дадените указания, исковата молба ще бъде върната, на основание чл. 129, ал.
3 ГПК.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2