Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер 22.08.2014г., град
IV
Районен съд – състав
18.07. 2014
на Година
Миглена Кавалова
В открито заседание в
следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Сашка Вукадинова
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 1748 2013
дело № по описа за год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от А.И.Ш., ЕГН **********,*** срещу В.К.С., А.К.С.,*** и Е.К.Д.,***, с която искова молба е предявен иск с правно основание чл. 53, ал. 2, пр. 2 от ЗКИР.
В исковата молба ищецът твърди, че е собственик на недвижим имот – УПИ XXVI – 1940 в кв. 72 по регулационния план на гр. , утвърден със заповед № 364/26.05.1997г., целият имот с площ 370 кв. метра, при съседи на имота - улица, наследници на С. и от двете страни с края на регулацията. Черпи правото си на собственост от нотариален акт за дарение на недвижим имот - № 80, том II, нотариално дело № 616 от 1979 г., издаден от съдия Васил Ильов при Станкедимитровски районен съд и нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по регулация № 31, том I , нотариално дело № 140 от 1998 г. на нотариус Сийка Милева с район на действие Районен съд – . Сочи, че срещу заповед № 300 – 5 – 56/30.07.2004г. на Изпълнителния директор на АГКК, с която на основание чл. 49, ал. 1 ЗКИР са одобрени кадастралните карти и регистри за землището на гр. , е подал жалба, тъй като границата между двата имота не е отразена правилно. По образуваното административно дело № 326/2004г. на ОС – Кюстендил е постановено решение, с което е изменена заповед № 300 – 5 – 56/30.07.2004г. на Изпълнителния директор на АГКК, с която на основание чл. 49, ал. 1 ЗКИР са одобрени кадастралните карти и регистри за землището на гр. в частта относно поземлени имоти 68789.29.74 и 68789.29.75, като е постановено кадастралната границата между двата имота да се заснеме по линията С – Е - М, съответстваща на имотната граница по ЗРП, одобрен със заповед № 364/26.05 1997 г.съобразно заключението на вещото лице – инж. Б. Гонев. С решение № 8729/10.10.2005г., ВАС - второ отделение, по адм. дело № 5623/2005г. отменя решението на КОС по адм. дело № 326/2005г. и вместо него постановява: отменя Заповед № 300-5-56 от 30.07.2004г. на изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра гр. София, като незаконосъобразна и връща преписката на административния орган - Агенция по кадастъра гр. София за ново произнасяне с административен акт. По молба на Агенцията по кадастъра с решение № 2962/21.03.2006г. ВАС, второ отделение, на основание чл. 192, ал. 2 ГПК допуска поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 8729 от 10.10.2005г. по адм. дело № 5623/2005г., като постановява след израза : „Отменя заповед № 300-5-56 от 30.07.2004 г. на изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра гр. София” се добавя: в частта й относно имоти пл. № 68789.29.74 (бивш имот пл. № 5958 парцел XXV в кв. 72) и № 68789.29.74 (бивш имот пл. № 1940, парцел XXVI кв.72). Ищецът твърди още, че въпреки многобройните молби и настоявания АКГГ да заснеме имотната граница между двата процесни имота в съответствие с решенията на съдилищата, това и до сега не е направено, като по повод поредния отказ на началника на СГКК гр. Кюстендил е водено адм. дело № 73/2011 г. на АС - Кюстендил, което е завършило с решение с отхвърлителен диспозитив, а именно: „ отхвтрля жалбата на А.И.Ш.”. Върховния административен съд е оставил решението на АС- Кюстендил в сила в производството по адм. дело № 1807/2013 г. на ВАС, като в мотивите си посочва, че неподписването на акта за непълноти и грешки е индиция за спор за материално право, който следва да се реши по исков ред (чл. 53, ал. 2 ЗКИР). Твърди още, че собственият му имот пл. № 2439 по стария план в по-голямата си част бил извън регулацията. През 1996 г. община обявила изготвения проект за ЗРП за кв. „*** Вазов” гр. . По така обявения проект, имотът му е включен вече в регулацията като построените преди това в парцел XXV-1940 е кв. 72 триетажна масивна жилищна сграда и гараж узаконил с актове за узаконяване № 20 и 21/10.06.1999 г. на гл. архитект на Община , като сочи, че построените от ответниците жилищна сграда и гараж в парцел XXV - 5958 в кв. 72 са в отклонение от одобрените архитектурни проекти и след като строителните книжа са загубили правното си действие и са незаконни. Ответниците правили многобройни опити за изменение на дворищната регулации между техните два имота, но след обжалвания в съда това не е станало. В този смисъл е решение на Кюстендилския окръжен съд по адм. дело № 206/2001 г. от 28.02.2002 г., влязло в сила на 28.03.2002 г. След водени многобройни преписки и дела между е издадена Заповед № ДК-02-КН-13/23.07.2007 г. на началник РДНСК – Кюстендил, с която е разпоредено да премахнат незаконен строеж „масивен гараж”, изпълнен в УПИ ХХV-5958 и XXVI -1940 в кв.72 по плана на град , като това не е изпълнено и до сега. С оглед горното моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че е налице грешка в кадастралната карта на гр. в горепосочения смисъл.
В законоустановения едномесечен срок по делото е постъпил писмен отговор от ответниците А.К.С. и Е.К.Д.. Ответникът А.К.С. сочи, че намира предявения иск за недопустим, поради липса на активна процесуална и материалноправна легитимация на ищеца за предявяване на иска с правно основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР, доколкото ищецът основава правото си на собственост с приложен с исковата молба Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 80, том ІІ, дело № 616/1979 г. Към момента на дарението в сила е бил регулационния план на гр. от 1978 год. Според записаното в представения с исковата молба Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 80, ищецът твърди че е собственик на имот планоснимачен № 2439 (извън регулация) с площ 348 кв. м. при съседи улица, *** и *** ***. Към момента на изповядване на дарението с описания НА за дарение, имот с планоснимачен № 2439 (извън регулация) с площ 348 кв.м., не е съществувал, тъй като визирания пл. № 2439 се отнася за регулационен план, който не е бил действащ към момента на дарението. Сочи, че всички тези обстоятелства са отразени в експертиза, приета по адм. дело № 206/ 2001 г. на Окръжен съд Кюстендил (цитирано в исковата молба). Съществен порок на представения Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 80, с който ищецът претендира правото си на собственост в настоящото производство, е липсата на каквато и да било идентификация на нотариалния акт, с който дарителят на ищеца в настоящото производство се е легитимирал като собственик на недвижимия имот. който дарява с процесния нотариален акт за дарение. Тези пороци на дарението на недвижимия имот, оформено с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 80, водят до нищожност, алтернативно до унищожаемост на прехвърлителната сделка, с която ищецът се легитимира като собственик. Съгласно регулационния план на гр. , одобрен със заповед 2319/22.12.1978 год. недвижимия имот, собственост на С. е включен в регулация под планоснимачен № 5958 и отреден заедно с други имоти в парцел за жилищно строителство в квартал 72 по плана на град . В разписната книга имот пл. № 5958 е записан на името на наследодателя С.. При действието на този регулационен план във връзка с молба на С.,*** е дал петно върху скица-виза № 1755 /12.12.1980 год. за едноетажна жилищна сграда до 60 кв.м. в имот № 5958, в кв. 72 по чл. 149 от Правилника за приложение на ЗТСУ. Построената жилищна сграда и ситуирана на разстояние 6 м. от предвиденото застрояване, издадено е и строително разрешение № 110 от 15.05.1989 год., за построяване на гараж върху 20 кв. м, който е ситуиран на уличната регулация, долепен до ъгъла на жилищната сграда и по имотната граница с имот пл. № 1940 . Оспорва, като неотговарящи на истината, твърденията в исковата молба, че построените от ответниците жилищна сграда и гараж в парцел XXV – 5958 са в отклонение от одобрените архитектурни проекти и след като строителните книжа са загубили правното си действие и са незаконни. Оспорва, като неотговарящи на истината, твърденията в исковата молба, че границата между двата имота, с идентификатор 6878929.75 и на наследниците на С. с идентификатор 68789.29.74 е отразена неправилно. Оспорва представения от ищеца нотариален акт за дарение на недвижим имот - № 80, том II, нотариално дело № 616 от 1979 г., издаден от съдия Васил Ильов при Станкедмитровски районен съд.
Ответникът Е.Д. оспорва предявения иск по основание, сочи, че се претендира право на собственост върху имот, описан като бивш имот пл. № 1940, парцел XXVI в кв. 72, но е представен нотариален акт за имот с друго описание, без да с ясно по кой план е направено това описание, липсват твърдения и доказателства за идентичност, което също ограничава възможността за оспорване. Оспорва приложения нотариален акт за собственост по регулация № 31, като счита, че същият не може да удостовери право на собственост върху площ от 22 кв.м. Излага съображения в тази насока.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и
възраженията на страните, въз основа на закона и по свое вътрешно убеждение
приема за установено следното от фактическа страна:
С нотариален акт за дарение на дарение на недвижим имот № 80, том II, дело № 616/1979 г. на Станкедимитровски районен съдия Васил Ильов, *** *** Ш. дарява на сина си А.И.Ш. (ищец в настоящото производство) паянтово едноетажно жилище ведно с цялото дворно място, образуващо имот планоснимачен номер 2439, находящо се в град Станке Димитров на ул. „Теменуга” № 7 – извън регулацията с площ от 348 кв. м. при съседи улица, *** и *** ***.
С нотариален акт № 31, том I, рег.№ 1997, дело № 140 /1998 г. на нотариуса Сийка Милева с район на действие района на РС – , ищецът А.И.Ш. е признат за собственик на следния недвижим имот, придаден по регулация към собствения му парцел ХХVI-1940 (двадесет и шести), отреден за имот планоснимачен номер хиляда деветстотин и четиридесети в квартал 72 /седемдесет втори/ по регулационния план на град , Софийска област, а именно: от Общинско място без планоснимачен номер се придават 22.0 (двадесет и два квадратни метра) се придават към парцел ХХVI-1940 (двадесет и шести), отреден за имот планоснимачен номер хиляда деветстотин и четиридесети в квартал 72 /седемдесет втори/ по регулационния план на град , при съседи на парцела: от три страни общински имот, и парцела към който се придава ХХVI-1940 с урегулирана площ общо 370 кв.м. (триста и седемдесет квадратни метра). В нотариалния акт се сочи, че придаваемото място е придобито по силата на утвърдения със Заповед № 364 от 26.05.1997г. на Общински съвет - , отдел „Териториално развитие”, проект за дворищна регулация на квартал 72/ седемдесет и втори, парцел ХХVI – 1940 (двадесет и шести), отреден за имот планоснимачен номер хиляда деветстотин и четиридесети, стойността на придаваемото място в размер на 176 000лв. (сто седемдесет и шест хиляди лева) е изплатена напълно и внесена в ТБ „Експресбанк” АД - клон по сметка **********, банков код 40081838.
С нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 102, том III, дело № 834/1977 г. на Станкедимитровския народен съдия Тодорка Радева, С. е признат за собственик на имот планоснимачен номер 5426 в кв. 66 по плана на гр. Станке Димитров, с урегулирано пространство от 310 кв.м. при съседи: *** Христов ***, *** Ш. ***.
По делото е приета преписка за одобряване на застроително – регулационния план (ЗРП) на кв. „*** Вазов”.
С решение по адм. дело № 326/2004 г. на Кюстендилския окръжен съд е изменена Заповед № 300-5-56/30.07.2004 г. на изпълнителния директор на АГКК, с която са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на гр. , в частта относно поземлени имоти 68789.29.74 и 68789.29.75, като с посоченото решение е постановено за кадастралната границата между двата имота да се заснеме по линията С-Е-М, съответстваща на имотната граница по ЗРП, одобрен със заповед № 364/26.05.1997 г. съобразно заключението вх. № 459/07.03.2005г. на вещото лице инж. Б. Гонев.
С решение № 8729/10.10.2005 г. на ВАС, второ отделение, постановено по адм. дело № 5623/2005 г. е отменено решението на КОС, постановено по адм. дело № 326/2005 г. и вместо него е постановено друго такова, по силата на което съдът отменя Заповед № 300-5-56 от 30.07.2004 г. на изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра гр. София, като незаконосъобразна и връща преписката на административния орган - Агенция по кадастъра гр. София за ново произнасяне с административен акт.
По молба на Агенцията по кадастъра, с решение № 2962/21.03.2006 г. ВАС, второ отделение, на основание чл. 192, ал.2 ГПК допуска поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 8729 от 10.10.2005 г. по адм. дело № 5623/2005 г., като постановява след израза: „Отменя заповед № 300-5-56 от 30.07.2004 г. на изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра гр. София” се добавя: в частта й относно имоти пл. № 68789.29.74 (бивш имот пл. № 5958, парцел XXV в кв.72) и № 68789.29.74 (бивш имот пл.№ 1940, парцел XXVI кв.72).
По делото е допусната и назначена
съдебно – техническа експертиза, изпълнена от вещото лице инж. Й.А., чието
заключение не е оспорено от страните и прието от съда и съгласно което
съпоставяйки регулационните планове от 1978г и 1997г. с цел установяване налице
ли е съответствие в регулационната граница между имотите по плановете от 1978г.
и 1997г., вещото лице е констатирало, че по плана от 1978г. имотът, собственост
на ответниците и част от имота, собственост на ищеца, заедно с други имоти са
включени в общ парцел, отреден за жилищно строителство, а по регулационен план
с изработването на същия дворищнорегулационната линия, разделяща двата имота е
по линия АВ. Местоположението на регулационната линия и имотната граница между
двата процесни имота съгласно регулацията, одобрена със Заповед №
364/26.05.1997г. на кмета на Община е по
линията АБ. В проведеното по делото открито съдебно заседание на 15.04.2014г.,
вещото лице уточнява, че имот с № 2439 е нанесен през 1958 година и е собственост на бащата на
ищеца, а имот № 5426 е попълнена кадарстралната основа и със Заповед от 1961 година на ОСН, но преписка по попълването не се съхранява. В кадастралния план от
От заключението на допусната и назначена допълнителна съдебно – техническа експертиза, изпълнена от вещото лице инж. Й.А., чието заключение не е оспорено от страните и прието от съда, се установява, че при издадената Заповед № 364/26.05.1997г. на кмета на Община , с която са одобрени кадастралният, застроителният и регулационния план на кв. „*** Вазов”, включително и кв. 72, дворищнорегуланионната линия С-М, разделяща двата парцела минава през гаража на ответниците, а границата на имот 1940, в кадастралния план, пренесена от плана от 1958г. е по линията С-Д-Е, отбелязан на плана със знак за слог. Тази граница минава през жилищната сграда на ответниците. (Скица № 3). Площта, заключена във фигурата А-С-Д-Е-В е показана на плана като площ, принадлежаща към имот пл. №1940 с поставяне на знак за общност. Площта, заключена вън фигурата С-Д-Е-М се явява на регулационния план като придаваемо място от имот пл. № 1940, собственост на ищците към парцела ХХV-5958, собственост на ответниците и е в размер на 68 кв.м. В техническия отдел при Община няма образувана преписка относно уреждане на регулационни сметки между двете страни. На място няма материализирана граница между двата имота.
По делото събрани гласни доказателства чрез разпита на св. *** ***, съгласно които показания имотите на ищеца и на ответника си граничат. Точно на мушата имало черница. А.Ш. и я отрязал и я затрупал, което лично свидетелят *** видял. Това се случило като направил къщата, през комунистическо време. Тогава зад къщата на А.Ш. се правили скривалища и всичката земя я нахвърлили в имота на А. Ш.. Имотът на А. Ш. е по-високо от имота на А.С.. Този наклон е естествен, а земята, която била извадена от скривалището се хвърлила в неговия имот. Сега на мястото, където е границата между имотите, А. насадил люляк. На границата на имота има люляк и една дива череша. Там е гаража на А.Ш. и е на границата на двата имота. Към 1997 -1998 година земята, която била натрупана от скривалищата, бащата на А. я изравнил и насадил тръни. А. С. след това купил мястото и извадил земята да си направят къща там и ищецът помолил на да направи гараж на това място. му казал, че му е разрешил. Границата минава покрай стената на гаража и е от към имота на ответниците. Тази граница е отдавна.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 53, ал. 2, пр. 2 от ЗКИР, който иск е специален установителен – за установяване правото на собственост към минал момент- на одобряване на кадастралната карта и кадастралния регистър, в които се поддържа, че е налице грешка/или непълнота, свързана със спора за собствеността. Искът е положителен установителен. С доклада по делото по реда на чл. 146 ГПК, съдът е разпределил доказателствената тежест на страните в настоящото производство, като е указал на ищеца, че в негова тежест е да докаже, че е бил собственик на процесния имот към минал момент, а именно към момента на одобряване на кадастралната карта на гр. .
По допустимостта на иска –
предмет на настоящото производство:
Наличието на правен интерес от предявяването на иска по чл. 53, ал. 2 от ЗКИР е обусловено от твърдението на ищеца, че той е бил титуляр на правото на собственост, придобито на някое от основанията по чл. 77 от ЗС, към момента на одобряване на плана, в който се поддържа наличието на грешка или непълнота - определение № 422/ 19.09.2011г. по ч.гр.дело № 329/2011г., първо г.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК. На следващо място, наличието на правен интерес от предявяването на иска по чл. 53, ал. 2 от ЗКИР е обусловено от твърдението на ищеца, че спорът за собственост върху погрешно нанесения имот/или част от него/ или не нанесения такъв в кадастралния план е именно с ответника. В тази връзка искът – предмет на настоящото производство съобразно твърденията в исковата молба и събраните по делото доказателства е допустим и следва да се разгледа относно неговата основателност.
По основателността на иска –
предмет на настоящото производство:
Липсва нормативно определение за непълнота и грешка в кадастралния план или кадастралните регистри, но по своята правна същност непълнотата означава липса на отразяване в кадастралния план или кадастралния регистър на недвижимия имот, части от него или неговите граници. Грешка в плана ще бъде налице при разминаване между отразеното в плана и действителното правно положение на имота досежно неговите технически характеристики – като граници и площ, или между заснемането на имота в кадастралната карта и отразяването му в кадастралния регистър като собственост на лице, което не е действителния титуляр на правото на собственост.
При разрешаването на правния спор по чл. 53, ал. 2 от ЗКИР основно значение има проследяване нанасянето на имотите в действалите преди процесния план- кадастрални и регулационни планове. За правилното разрешаване на основния спорен въпрос в исковото производство по чл. 53, ал. 2 от ЗКИР - за вярната имотна основа, е необходимо не само проследяване и установяване на собствеността към момента на одобряване на кадастрална основа, но и проследяването в предходни моменти, (преди одобрението на процесния план), включително чрез проследяване движението на процесния имот по нанасянето му във всички действали във времето планове. Това е необходимо, за да се прецени дали е налице отчуждаване на части от имота по тези планове, респ. придаването към съседни имоти и ако бъде доказано такова - дали придадените части са завзети, изплатено е било определеното обезщетение. Установяването на тези факти в процеса има значение за произнасянето на съда по въпроса – били ли са „приложени” предходните регулационни планове - решение № 553/09.11.2009г., постановено по гр. дело № 56/2009г., второ г.о. на ВКС. Въпросът за „приложението” на предходните регулационни планове има съществено значение при произнасянето по основния релевантен въпрос в исковото производство по чл. 53, ал. 2 от ЗКИР - за вярната имотна основа - тя е тази по „приложения” регулационен план, респ. при липса на такъв - това ще бъде имотната граница към момента на първото заснемане и нанасяне на имота в първия план - това може да е кадастралния план или друг план (напр. планът на новообразуваните имот по пар. 4 „к” от ЗСПЗЗ).
При
действието на ЗТСУ (1973 – 2001г.) недвижимите имоти придадени към парцели на
други физически или юридически лица, се смятат за отчуждени от деня на влизане
в сила на дворищно регулационния план (чл. 110, ал. 1 ЗТСУ). След като дворищно
регулационния план влезе в сила, собствеността върху придадената част заедно с
подобренията в нея, преминава в патримониума на собственика на имота, за който
е отреден парцелът (решение № 84/12.03.1499 г., гр. д. 3094-07 г., IV г.
о.) При действието на ЗУТ отчуждаването за благоустройствени мероприятия се извършва
по реда предвиден в ЗДС и ЗОС, а придаването на части от един урегулиран
поземлен имот към друг се извършва само по реда на чл. 15, ал. 3 ЗУТ. Според §
6, ал. 2 ПЗР на ЗУТ, действащите към деня на влизане в сила на същия закон дворищно регулационни планове могат да бъдат приложени по досегашния
ред в 6-месечен срок от деня на влизането в сила на закона. Според § 6.
ал. 4 ПЗР ЗУТ одобрените по стария ред до 31.12.2001г. нови дворищно регулационните планове могат да бъдат
приложени по предвидения в ЗТСУ ред в 6-месечен срок от деня на влизането им в
сила. Разпоредбата на § 8, ал. 1 ПЗР ЗУТ предвижда, че след изтичане на сроковете по § 6, ал.
2 и 4 отчуждителното
действие на влезлите в сила, но неприложени дворищно регулационни планове за
изравняване на частите в образувани съсобствени дворищно регулационни парцели и
за заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти се
прекратява. Това означава, че по силата на закона, парцелът с неприложена
регулация става УПИ по ЗУТ, а придадените части се връщат към имота, от който
са били отнети. Ако по силата на дворищно регулационния план са били
създадени общи по регулация парцели, регулационните граници отпадат и на тяхно
място възникват урегулирани поземлени
имоти в границите на имотите, които са били отредени за общия парцел. Прекратяването
на отчуждителното действие на влезлите
в сила, но неприложени дворищно регулационни планове е основание по писмено
искане на заинтересуваните собственици общинската администрация да измени
дворищнорегулационите планове, като постави в съответствие новите вътрешни регулационни линии по
съществуващите имотни граници. С оглед на така
изложеното, е от значение отговорът на въпроса кога дворищнорегулационния
план се счита приложен.
Това е от значение и във връзка е разпоредбата на чл. 86, ал. 2 ППЗТСУ, според
която, при изготвянето на нови регулационни планове, ако старият план не е бил
приложен, за парцелни граници на имотите по новия план се вземат имотните
граници преди неприложения стар регулационен план и обратно - приложеният
регулационен план става кадастрална основа за следващия план, а регулационните
линии по предходния – имотни граници по новия.
Дворищнорегулационният план се смята за приложен от момента, когато
настъпва трансформация на регулационните линии в имотни граници при хипотезите
на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗТСУ (ТР№ 3/15.07.1993 г. по гр. д. № 2/1993 г., ОСГК).
Спорел чл. 182а ЗТСУ (в сила от 1.01.2001 г.). ако до влизане в сила на Закона
за кадастъра и имотния регистър (обн. ДВ. бр. 34 от 25.04.2000 г., в сила от
29.05.2000 г.) бъде заплатено дължимото обезщетение за придадените към парцела
недвижими имоти на други физически и юридически лица по влязъл в сила дворищно
регулационен план, съответно когато частите на образуван по регулация общ
парцел бъдат изравнени, планът се счита за приложен за тези части от парцела и
границите им се приемат за граници на урегулиран поземлен имот. В противен случай
отчуждителното действие на дворищно
регулационния план за тези имоти се прекратява, при което собственикът на
придаваемия имот запазва правото си на собственост върху него в старите
кадастрални граници.
Съотнасянето на горното към настоящия казус води до следните изводи:
Съгласно заключението на вещото лице по назначената съдебно – техническа експертиза съгласно плана на град , одобрен със Заповед № 1837/24.03.1958г. и заповед № 2271/15.05.1961 г. на ОНС гр. Кюстендил имотите, предмет на делото са извън регулацията на града. Правилото при първоначалното създаване и одобряване на ПУП за неурегулирани до този момент имоти, е това по чл. 17, ал. 1 от ЗУТ - за вътрешни регулационни линии се приемат имотните граници. Последните се установяват с кадастралния план. Заснемането става според съществуващите на място граници на имотите - чл. 43, ал.1 от Наредба № 3/28.04.2005г. за съдържанието , създаването и подъдржането на кадастралната карта и регистри. Съгласно регулационния план одобрен със Заповед № 2319,2320/22.12.1978г. имотът, собственост на ответниците и част от имота, собственост на ищеца, заедно с други имоти са включени в общ парцел, отреден за жилищно строителство са същите като предходния план. В следващия и сега действащ план, одобрен със Заповед № 364/26.05.1997г. за двата имота са образувани самостоятелни парцели: XXV в кв. 72 за имот пл. № 5958, собственост на ответниците и парцел XXVI в същия квартал за пл. № 1940, собственост на ищеца. В ДВ бр. 11/96г. е публикувано обявление, че е изработен застроителен, кадастрален и регулационен план на кв. „*** Вазов”, където попадат и процесните имоти. Проектираната дворищно регулационна линия, разделяща двата парцела съвпада с имотната граница А-В. На плана е пренесена и имотната граница от плана от 1958г. обозначен със знак за слог/линията С-Д-Е (Скица № 3). Ищецът е А.Ш. с възражение вх.№ 94-А-130/08.08.1996г. е обжалвал плана, в частта относно мястото на дворищно регулационната линия. С протокол № 29/16.12.96г., одобрен от Кмета на Община на 07.05.97г. в интервала от 31.10.96г. до 16.12.96г. са проведени редовни заседания на Архитектурно-градоустройствената комисия при Община , назначена със Заповед № 53/16.01.96г. на Кмета на Община и по т. 7 е взето решение: „кв. 72, парцел ХХV - 5958 и XXVI - 1940 гр. - промяна дворищната регулация между същите, като регулационната линия мине на 3 м. от жил. сграда в парцел ХХV – 5958 (линия С-М), без промяна в застрояването на парцелите. По този начин е уважена жалбата на ищеца А.Ш..*** е приет ЗРП за кв. „*** Вазов”, гр. Дулница, като акт предшестващ неговото окончателно одобряване и влизане в законна сила в съответствие с протокол № 29/16.12.96г. на Архитектурно-градоустройствената комисия при Община . На основание решение на Архитектурно-градоустройствена комисия с протокол № 29/16.12.96г., с протокол № 2, решение 27/25.04.97г. на ОбС- и чл. 39 ап. 1, т. 1 от ППЗЕК и чл. 71 и 72 и съгласно чл.75 от ППЗТСУ и решение № 34 по протокол № 3/15.05.97г. на ОбС за възлагане функции на зам. - кмета на общината е издадена Заповед № 364/26.05.1997г., с която е одобрен кадастралния, застроителния и реплационния план. Вещото лице е посочило, че тъй като гаражът, собственост на ответниците по делото не е нанесен на кадастралната основа, след проверка на място е започнала процедура по изменение на регулациония план, като експертния съвет не удовлетворява искането на ищеца регулационната линия да мине по имотната граница, а я прокарва по стената на гаража на ответниците, за да запази гаража. Това регулационно изменение е одобрено със Заповед № 466/27.04.2001г., като заповедта е обявена на страните и в законоустановения срок ответницата В.С. подава възражение до Окръжен съд Кюстендил. Заповедта е отменена като незаконосъобразна с Решение от 28.02.2002г и оставена в сила заповедта № 364/26.05.1997г. По искане на двете страни и съгласно резолюция на юрист консулта на Община през месец юни 2002г. се започва процедура по изменение на дворищната регулация, която да мине по гаража на ищеца. Проектът за изменение е обявен по надлежния ред на страните и постъпва възражение от ищеца. Същият е подал жалба до МРРБ и след проверка от РДНСК гр. Кюстендил с писма изх. №№ 1272/20.07.2002г., 1964/03.12.2002г. и № 422/31.03.2003г. е дадено становище за спиране на процедурата за постигане на съгласие между двете страни по начин удовлетворяващ и двамата без да се засягат имуществените им интереси, за което са уведомени страните. Съгласие от двете страни няма представено в Общината. При така издадената заповед № 364/26.05.1997г. дворищнорегулаиионната линия С-М, разделяща двата парцела минава през гаража на ответниците, а границата на имот 1940, в кадастралния план, пренесена от плана от 1958г. е по линията С-Д-Е , отбелязан на плана със знак за слог. Тази граница минава през жилищната сграда на ответниците. (Скица № 3). Площта, заключена във фигурата А-С-Д-Е-В е показана на плана като площ, принадлежаща към имот пл. № 1940 с поставяне на знак за общност. Площта, заключена във фигурата С-Д-Е-М се явява на регулационния план като придаваемо място от имот пл. № 1940, собственост на ищеца към парцела ХХУ-5958, собственост на ответниците и е в размер на 68 кв.м.
С оглед изложената по – горе история на отразяване на процесните имоти в регулационните планове, от една страна, доколкото във връзка с депозираното възражение вх.№ 94-А-130/08.08.1996г., с което е обжалвал плана, в частта относно мястото на дворищно регулационната линия, с оглед на което обжалване с протокол № 29/16.12.96г., одобрен от Кмета на Община на 07.05.97г. в интервала от 31.10.96г. до 16.12.96г. са проведени редовни заседания на Архитектурно-градоустройствената комисия при Община , назначена със Заповед № 53/16.01.96г. на Кмета на Община и по т. 7 е взето решение: „кв. 72, парцел ХХV - 5958 и XXVI - 1940 гр. - промяна дворищната регулация между същите, като регулационната линия мине на 3 м. от жилищната сграда в парцел ХХV – 5958 (линия С-М), без промяна в застрояването на парцелите, с което е уважена жалбата на ищеца А.Ш. *** е приет ЗРП за кв. „*** Вазов”, гр. Дулница, като акт предшестващ неговото окончателно одобряване и влизане в законна сила в съответствие с протокол № 29/16.12.96г. на Архитектурно-градоустройствената комисия при Община , като на основание решение на Архитектурно-градоустройствена комисия с протокол № 29/16.12.96г., с протокол № 2, решение 27/25.04.97г. на ОбС- и чл. 39 ап. 1, т. 1 от ППЗЕК и чл. 71 и 72 и съгласно чл.75 от ППЗТСУ и решение № 34 по протокол № 3/15.05.97г. на ОбС за възлагане функции на зам. - кмета на общината е издадена Заповед № 364/26.05.1997г., с която е одобрен кадастралния, застроителния и реплационния план, както и неприлагането на дворищната регулация във връзка с даденото от вещото лице заключение, че площта, заключена във фигурата А-С-Д-Е-В от скица № 3 към заключението на съдебно – техническата експертиза е показана на плана като площ, принадлежаща към имот пл. №1940 с поставяне на знак за общност и площта, заключена вън фигурата С-Д-Е-М от същата скица се явява на регулационния план като придаваемо място от имот пл. № 1940, собственост на ищеца към парцела ХХV-5958, собственост на ответниците, която площ е в размер на 68 кв.м. и с оглед обстоятелството, че в техническия отдел при Община няма образувана преписка относно уреждане на регулационни сметки между двете страни, от друга страна, настоящият състав намира, че правилната кадастралната граница между процесните имоти е тази съобразно Заповед № 364/26.05.1997г., на кмета на Община , по линията С-Д-Е в скица № 3 на вещото лице А., която скица, представена към заключението на съдебно – техническата експертиза, и която скица следва да се счита за неразделна част от настоящото съдебно решение. Правната последица от доказано в съдебния процес отрицателно обстоятелство - „неприлагане на регулация”, обуславя извода за отпадане на отчуждителното действие на регулационния план с обратна сила, като се счита, че с него не са придадени съответните части по регулация от имот, собственост на едно лице към друг съседен имот, притежание на друго лице и имотните граници на двата имота се възстановяват по първоначалното им местоположението преди регулацията, съгласно разпореждането на чл. 33, ал. 1, изр. 1 от ЗТСУ (отм.). Тоест, границата между процесните имоти, която е била в сила към момента на одобряване на кадастралната карта, е кадастралната граница съгласно Заповед № 364/26.05.1997г., на кмета на Община , а именно минаваща на 3 м от жилищната сграда в парцел ХХV – 5958 (линия С-Д-Е в скица № 3 на вещото лице А.).
От изложеното, съдът намира, че ищецът в настоящото производство доказва притежанието на собствеността върху процесния имот към релевантния момент - на одобряване на плана, като за пълнота следва да се отбележи, че направените от ответниците възражения относно нелегитимиране на ищеца в качеството му на собственик на процесния имот с представените с исковата молба нотариални актове, са неоснователни. Същите нотариални актове са официални документни, удостоверяващи право на собственост, неоспорени досежно тяхната автентичност или съдържание в хода на настоящото производство, с оглед изявлението на процесуалните представители на ответниците, че оспорват само тяхната доказателствена стойност. От друга страна, съдът не споделя твърдението на процесуалния представител на ответника А.К.С., че заповед № 364/26.05.1997г. на кмета на Община , с която е одобрен засстоителният, регулационния и кадастрален план на кв. „*** Вазов” в гр. не е породила правните си последици с оглед представеното писмо от Министъра на регионалното развитие и благоустройството от 21.04.2009г., доколкото не са налице данни по настоящото дело посочената заповед да е била атакувана по надлежния ред и срокове, поради което настоящият състав счита, че същата към момента на приключване на устните състезания в настоящото производство е валиден административен акт, породил съответните следващи се от влизането му в сила правни последици.
По разноските:
С оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят сторените от същия разноски по делото в размер на 430, 00 лева, от които 250, 00 лева за адвокатски хонорар; 30, 00 лева за внесена от ищеца държавна такса и 150, 00 лева за възнаграждение на вещо лице.
Мотивиран от горното и на основание чл. 53, ал. 2, пр. 2 от ЗКИР, съдът
РЕШИ :
ПРИЗНАВА за установено по отношение на В.К.С., А.К.С.,*** и Е.К.Д.,*** че към момента на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. със Заповед № 300 – 5 - 56/30.07.2004г. на изпълнителния директор на АГКК, ищецът А.И.Ш., ЕГН **********,*** е бил собственик на 68 (шестдесет и осем) квадратни метра, представляващи площта от ивицата земя в Поземлен имот № 68789.29.74, ограничена между сега отразената в кадастралната карта, одобрена със Заповед № 300 – 5 - 56/30.07.2004г. на изпълнителния директор на АГКК граница между ПИ № 68789.29.74 и ПИ №68789.29.74 и кадастралната граница между посочените УПИ по действалия към този момент ЗРП, одобрен със заповед № 364/26.05.1997г. на кмета на Община , която площ е била неправилно заснета като част от ПИ № 68789.29.74 и която е посочена като площ, описана в проектни координати в границите на линиите С-Д-Е-М на скица № 3 на вещото лице А., представляваща приложение към съдебно – техническата експертиза л. 85 от настоящото дело.
ОБЯВЯВА Скица №3, представляваща приложение към съдебно –
техническата експертиза, изготвена от инж. Й.А., находяща се на л. 85 от
настоящото дело, за неразделна
част от настоящото съдебно
решение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В.К.С., А.К.С.,*** и Е.К.Д.,*** да заплатят на А.И.Ш., ЕГН **********,*** сторените по делото разноски в размер на 430, 00 (четиристотин и тридесет) лева, от които 250, 00 лева за адвокатски хонорар; 30, 00 лева за внесена от ищеца държавна такса и 150, 00 лева за възнаграждение на вещо лице.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните с въззивна жалба пред Окръжен съд - Кюстендил.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: