Р Е Ш Е Н И Е
№ ....
гр. Луковит, 12.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публичното заседание на тридесети септември
през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЦИСЛАВ ВЪЛЧЕВ
При секретаря: В. П.Като разгледа докладваното от съдията АНД № 196 по описа на съда за 2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод подадена жалба
от В.И.Г., ЕГН **********,***, против наказателно постановление № ************от
20.07.2020 г. на Началника на РУ МВР Луковит, с което за извършено нарушение по
чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2, вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5,
пр. 4 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
200.00 лева.
В жалбата се твърди, че
административно-наказващият орган /АНО/ е издал процесното наказателно
постановление, без да е изяснил фактическата обстановка, както и без да
отстрани допуснатите на предходен етап в административнонаказателното
производство пороците касаещи съставяне и връчване на АУАН и НП, като
допуснатите нарушения, както от процесуална, така и от материално-правна
страна, са довели до издаване на незаконосъобразно наказателно постановление.
В тази връзка се твърди, че виновен за
настъпилото ПТП е другия водач, който е нарушил разпоредбата на чл.47 ЗДвП,
съгласно която е следвало да се движи с такава скорост, че при необходимост да
може да спре. Оспорва се приетата за установена фактическа обстановка, като се
твърди, че пристигналите на място дежурни полицаи не са изясни фактическата
обстановка пълно, точно и ясно. Оспорва се фактическа обстановка отразена в
съставения Констативния протокол за ПТП, нито и в АУАН, в които са отразени
само показанията на другите участници в ПТП. В съставения КП не фигурира
съпругата на жалбоподателя К. Д. Г. , която е участник в ПТП, и въпреки
получените травми не е вписана като пострадало лице, а също така не са
обективирани всички материални щети по автомобила му, в т.ч. и спасилите ги
въздушни възглавници.
Жалбоподателят релевира възражение, че
НП е издадено 6 месеца и 11 дни след издаване на АУАН в нарушение на чл. 34,
ал. 3 от ЗАНН, според която разпоредба образуваното административно-наказателно
производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в
шестмесечен срок от съставянето на акта. Сочи се, че в обстоятелствената част
на процесното НП, административнонаказващия орган твърди, че Районна
прокуратура Луковит е отказал ада образува досъдебно производство по случая и е
изпратила Постановление, в което е вписано, че „....следва да бъде реализирана
административно-наказателна отговорност на лицето В.И.Г.“, което не отговаря на
истината. Сочи се, че прокурорът е отказал произнасяне по акта и направеното от
жалбоподателя възражение, като се е мотивирал с това, че прокуратурата няма
правомощия да се произнася по тях, и че това е от компетентността на
административно-наказващия орган. Твърди се, че никъде в постановлението на
прокурора В.И.Г. не е посочен да е виновно за инцидента, а НП е издадено преди
изтичане на предвидения в ЗАНН срок и АНО е следвало да се съобрази с
разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят В.И.Г.,
редовно призован, не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна Началникът на РУ МВР
- Луковит, редовно призован, не се явява и не се представлява.
От фактическа страна по делото е
установено, че на 09.01.2020 г. в гр.Луковит, област Ловеч, около 15,30 часа,
на кръстовище между ул. „Милин камък“ и ул. „Ал. Стамболийски“, жалбоподателят
е управлявал лек автомобил „Сузуки Вагон“ с peг. № ********, собственост на К.
Д. Г. , която се возела като пътник в автомобила на мястото до водача, като
управлявайки автомобила не спрял на знак В2, отнел предимството на движещия се
по път с предимство лек автомобил с рег. № ********, блъснал го и реализира ПТП
с материални щети и леко пострадал пътник.
На същата дата – 09.01.2020 г. М.С.М.
на длъжност „младши автоконтрольор“ при РУ МВР – Луковит съставил АУАН № 11,
бл. № ****** на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 50, ал. 1 от ЗДвП,
който бил връчен на нарушителя.
Първоначално към
административно-наказателната преписка било приложено изцяло нечетливо /бледо/
копие от съставения АУАН. Съгласно разпореждане на съда от 31.07.2020 г. от
страна на АНО е изпратено четливо копие от АУАН № 11, бл. № ****** съставен на
09.01.2020 г., от съдържанието на което се забелязва, че по средата на
документа има изписване /резолюция/ на текста: „на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН прекратявам АНП. Изпратени материали в РП – Луковит за отношение/ 20.01.20
г.“.
По случая в Районна прокуратура гр.
Луковит била образувана прокурорска преписка № 72 по описа за 2020 г.
С Постановление от 22.06.2020 г. на прокурор
от Районна прокуратура гр.Луковит било отказано да се образува наказателно
производство, като прокурорът приел, че не е налице извършено престъпление по
чл. 343, ал. 1, б. „б“ от НК, не е налице причинена средна телесна повреда
вследствие управлението на МПС и допускане нарушение на правило за движение. Приел,
че са налице телесни повреди на две лица - П. и Г. , представляващи леки такива и те не
попадат в състав на което и да е престъпление по транспорта, както и че за това
деяние на виновния водач /не е посочен водача/ следва да се реализира
административно наказателна отговорност.
Копие от постановлението било изпратено
на В.Г. и К. Г. за сведение, без да е посочено, че следва да
се изпрати на Началника на РУ МВР – Луковит.
Очевидно е, че постановлението е
получено от АНО, тъй като след получаването му е последвало издаването на
обжалваното НП на 20.07.2020 г., като в уводната му част никъде не е посочено
въз основа на какъв констатиращ нарушението акт се издава. В обстоятелствената
му част е описано, че на 09.01.2020 г. около 15.40 часа. в гр. Луковит, на
кръстовище оформено от ул.“Милин камък“ и ул.“Александър Стамболийски“,
жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Сузуки Вагон“ с рег.№ ********,
собственост на К. Д. Г. от гр. Луковит,
като при движение не спира на знак В2, отнема предимството на движещия се по
път с предимство лек автомобил с рег. № ********, блъска го и реализира ПТП с
материални щети и леко пострадал пътник. С постановление за отказ да се
образува досъдебно производство по пр. № 72/ 2020 г. по описа на Районна
прокуратура гр. Луковит и с вх. № ********г. по описа на РУ гр. Луковит е
изпратено за реализиране на административно-наказателна отговорност на лицето В.И.Г..
В НП е прието, че нарушението представлява: Жалбоподателят не пропуска ППС
движещи се по път с предимство на кръстовище. ПТП, с което виновно е нарушил
чл. 50, ал. 1 от ЗДВП, като на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл.179, ал. 2, вр.
с чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 лева.
При така установените факти съдът
приема следното от правна страна:
Жалбата е подадена от В.И.Г., спрямо
когото е наложено административното наказание, то ест от лице с надлежна
процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на
жалбоподателя на 27.07.2020 г., установено от разписка за връчване на препис от
НП, а жалбата е подадена чрез административно-наказващия орган (АНО) на
29.07.2020 г., поради което седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е
спазен, а жалбата е допустима.
Разгледана по същество, същата е
основателна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде
отменено по следните съображения:
Наказателното постановление е издадено
от компетентен орган – И. Р. на длъжност Началник на РУ МВР гр.Луковит, който
към дата 20.07.2020 г. е бил назначен на тази длъжност, видно от приложеното
удостоверение издадено от Директора на ОД МВР – Ловеч /стр. 16/, както е бил и
оправомощен да издава НП, видно от приложената Заповед рег. № 8121з-515/
14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи /т. 2.9 от същата заповед/.
В случая административно-наказателното
производство /АНП/ е било образувано по правилата на чл. 36, ал. 1 ЗАНН, като
АУАН е бил съставен още при констатирането на нарушението. В последствие
материалите са изпратени на прокурор, поради което АНО е трябвало да упражни
правомощието си по чл. 33, ал. 2 от ЗАНН и да прекрати производството пред себе
си, което той не е сторил. Съдът не приема, че това действие е извършено, тъй
като дописването на следния текст в АУАН - „на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН
прекратявам АНП. Изпратени материали в РП – Луковит за отношение/ 20.01.20 г.“,
не представлява надлежен акт изготвен от страна на АНО.
В хода на прокурорската проверка
прокурорът е приел, че преписката е образувана по изпратени материали от РУ МВР
Луковит по образувано АНП по съставен АУАН ****** от 09.01.2020 г. на В.И.Г. за
допуснато нарушение на правилата за движение и подадено в срок възражение от
нарушителя. Приел е, че на 09.01.2020 г. М.М. е съставил АУАН № ******/ 2020 г.
на В.Г., за това, че на същата дата около 15.40 часа при управление на МПС -
„Сузуки Вагон“ с рег. № ********, собственост на съпругата му, не спрял на знак
стоп, отнел предимство на друго МПС, в резултат на което настъпили материални
щети и леко пострадал пътник от другия автомобил Р. Л. П. от гр.Луковит. Приел е, че нарушителят
възразил писмено по обстоятелствата на акта, че другият водач не карал в своята
лента, на място полицаите не ги питал дали искат медицинска помощ, но и те
такава не заявили, не било отразено в акта, че имал главоболие, не чувал, не
можел да пази равновесие, както и че не е налице извършено престъпление по чл. 343
ал. 1, б. „б“ от НК, т.е. не е налице причинена средна телесна повреда
вследствие управлението на МПС и допускане нарушение на правило за движение,
тъй като са налице телесни повреди - на П. и Г. представляващи леки такива и те не попадат в
състав на което и да е престъпление по транспорта. За това деяние на виновния
водач /не е посочен водача/ следва да се реализира административно наказателна
отговорност. На основание чл. 199, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е
постановен отказ да се образува наказателно производство.
При така установеното от фактическа
страна, съдът намира, че при издаване на наказателното постановление е
допуснато съществено и неотстранимо нарушение на процесуалните правила,
представляващи абсолютно основание за отмяната му, без разглеждане на спора по
същество.
Принципно щом е сложено началото на
административно-наказателно производство с издаден АУАН, и в хода му се
установят данни за извършено престъпление, то производството следва да се
прекрати и материалите да се изпратят на прокурора – основанието се черпи от
разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗАНН. В
настоящия случай преписката е изпратена в РП, без да е прекратено
административното производство, тъй като не е представен надлежен акт изготвен
от АНО за това действие.
За да се
приеме, че административно-наказателното производство е надлежно образувано по
реда на чл. 36, ал. 2 ЗАНН въз основа на акт на съда, съответно на прокурора,
то последният /постановлението на прокурора/ следва да съдържа: 1. посочване на
лицето, срещу което е водено производството и съответно прекратено или отказано
да бъде образувано; 2. описание на обективните и субективни признаци на
вмененото му деяние, 3. точната му правна квалификация и 4. основанието за
прекратяване на производството.
В конкретния случай съдът констатира следното:
На първо място, видно от приложеното по делото постановление от 22.06.2020
г. прокурорът е извършил проверка дали е извършено престъпление по чл. 343б,
ал. 1, б. „б“ НК, но не е посочено изрично по отношение на кое лице се изследва
дали е извършило престъплението. Действително в мотивите се цитира името на В.И.Г.,
но това в никакъв случай не означава, че следва да се приеме, че проверката е
водено срещу него. Постановлението за отказ за образуване на наказателното
производство обаче е изпратено на РУ Луковит, с оглед реализиране на
административно-наказателна отговорност, без отново да е посочено по отношение
на кое лице.
И на второ място, съдът
намира, че постановлението на прокурора за отказ от образуване на досъдебно
производство не съдържа пълни мотиви, както за нарушителя, така и за деянието –
време, място и обстоятелства при осъществяването му. Не е посочена е нарушената
разпоредба от ЗДвП, както и разпоредбата, въз основа на която следва да се наложи
административно наказание.
Предвид горното, административно-наказващият орган е следвало да повдигне
обвинение срещу В.И.Г. не на основание чл. 36, ал. 2 ЗАНН - въз основа на
постановление за отказ да се образува наказателното производство № 72/ 2020 г.
по описа на Районна прокуратура гр.Луковит, а на основание чл. 36, ал. 1 ЗАНН -
въз основа на съставения АУАН, серия Д, бл. № ******/ 09.01.2020 г., цитиран в
същото постановление.
Съдът намира, че това нарушение е съществено, тъй като води до
ограничаване правото на защита на нарушителя. При образуване на административно-наказателното
производство по реда на чл. 36, ал. 1 ЗАНН съдът следва да провери
законосъобразността на издадения АУАН съобразно изискванията на чл. 42 ЗАНН,
както и да направи съпоставка между него и издаденото впоследствие наказателно
постановление. При тази хипотеза следва да се има предвид, че при извършено
нарушение на Закона за движение по пътищата приложима е разпоредбата на чл.
189, ал. 2 ЗАНН, съобразно която редовно съставените актове по реда на този
закон имат доказателствена сила до доказване на противното – то ест обърната е
доказателствената тежест.
Същевременно при образуване на административно-наказателното производство
по реда на чл. 36, ал. 2 ЗАНН съдът не се интересува от съдържанието на АУАН,
ако такъв е бил издаден, какъвто е настоящият случай, а се съобразява
единствено и само със съдържанието на издадения акт на съда, съответно на
прокурора - в случая постановлението за отказ да се образува наказателното
производство. При тази хипотеза, лицето, срещу което е била водена прокурорска
проверка и съответно срещу него не е образувано наказателното производство, е
имало възможността да обжалва постановлението пред горестоящия прокурор, но по
делото няма представени от АНО доказателства, че постановлението на прокурора е
връчено на жалбоподателя.
Образуването на производството по реда на ал. 1 или на ал. 2 от чл.
36 ЗАНН е от значение с оглед линията на защита на нарушителя и фактите и
обстоятелствата, които следва да бъдат изяснявани в хода на съдебното
следствие, поради което и допускането на посоченото нарушение е съществено, тъй
като ограничава правата на жалбоподателя.
Във връзка с
горните съждения и за пълнота на изложеното, следва да се отбележи, че съгласно
разпоредбата на чл. 53, ал. 1, т. 3 ЗАНН в уводната част на постановлението
следва да са посочени датата на АУАН, въз основа на който се издава, име,
длъжност и местослужене на актосъставителя. Когато наказващият орган е бил
сезиран по реда на чл. 36, ал. 2 ЗАНН, това изискване следва да бъде
приспособено към особеностите на сезиращия документ - прокурорско постановление и в уводната част следва да се посочат
обстоятелствата по чл. 199, ал. 2, пр. 1-3 НПК. Тези законови изисквания
обезпечават законосъобразното формиране на съдебните изводи относно начина, по
който наказващият орган е бил сезиран, наличието/липсата на основания за отвод
по чл. 51 ЗАНН, спазването на преклузивните срокове по чл. 34, ал. 3 ЗАНН,
наличието/липсата на идентичност между административното обвинение, повдигнато
срещу определено лице по реда на чл. 36, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН и произнасянето на
наказващия орган по същото.
В случая,
както вече се посочи по-горе, обжалваното НП е лишено от въпросния задължителен
реквизит, поради което и подлежи на отмяна само на това самостоятелно
основание. От друга страна и предвид горецитираното съдържание на прокурорското
постановление, същото в случая няма и характер на нарочен и надлежно сезиращ
акт, предпоставящ провеждане на административно-наказателно производство по
реда на чл. 36, ал. 2 ЗАНН. В тази връзка следва отново да се отбележи, че в хода на прокурорската преписка
не е било категорично установено /не е посочено изрично в постановлението/, че
жалбоподателят е виновния водач, че е
управлява МПС в нарушение на правилата за движение и е причинил ПТП,
както и не е посочено, кои от правила да движение визирани в ЗДвП са нарушени.
Няма и данни дали постановление на прокурора е връчено на жалбоподателя.
С оглед гореизложеното и поради липсата на нарочен акт
за прекратяване на административнонаказателното производство, както и на
надлежно
сезиращ акт /в който да е описано деянието/ предпоставящ провеждане на
административно-наказателно производство по реда на чл. 36, ал. 2 ЗАНН, за АНО
не е отпаднало задължението за съставяне на наказателно постановление в
6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Ефектът от липсата на прекратяване или
липсата на надлежно сезиращ акт, в който да е описано деянието, е единствено,
че срокът за издаване на наказателното постановление не е спрял да тече, като в
случая този срок не е спазен - наказателното постановление е издадено след
изтичане на шестмесечния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН от съставянето на акта.
След като АНО не е изпълнил това си задължение, а е
издал НП след този срок, то същото е незаконосъобразно и като такова следва да
се отмени. В допълнение на тези доводи, съдът намира за нужно да посочи, че НП
би било законосъобразно и дори ако административнонаказателното производство не
бе прекратено /какъвто е случая/, но НП е издадено в 6-месечния срок от
съставянето на АУАН. В тази хипотеза и при наличие на евентуално влязла в сила
осъдителна присъда по наказателното производство, двойното наказание би било
преодолимо по реда на чл. 70, б. „г“ от ЗАНН, съгласно Тълкувателно решение № 3
от 22.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСНК.
Съдът намира, че атакуваното
наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено
При
горните съображения и на основание чл.63, ал.1, пр.3 ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ************от
20.07.2020 г. на Началника на РУ МВР гр.Луковит, с което на В.И.Г., ЕГН **********,***,
на основание чл. 179, ал. 2, вр с чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 4 от ЗДвП, е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева, за
извършено нарушение по чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, като незаконосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от съобщението за изготвянето му на страните пред Административен
съд гр.Ловеч по реда на Глава ХІІ от Административно процесуалния
кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: