Решение по дело №217/2018 на Районен съд - Кюстендил

Номер на акта: 307
Дата: 10 април 2019 г. (в сила от 30 декември 2019 г.)
Съдия: Чавдар Андреев Тодоров
Дело: 20181520100217
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 януари 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№..............от 09.04.2019г., гр.Кюстендил

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Кюстендилският районен съд                                гражданска колегия,

На четиринадесети март            две хиляди и деветнадесета        година,

В публично заседание                                                       в следния състав:

 

 

Председател:Чавдар Тодоров

 

Секретар:Зоя Равенска

като разгледа докладваното от съдия Тодоров Гр.д.№ 217 по описа на съда за 2018 г., и за да се произнесе взе предвид следното:

        

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена  от Х.И.К., с ЕГН **********, с адрес *** против Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. "Княгиня Мария Луйза" № 46. Предявени са за разглеждане искове по чл. 178, ал.1, т.3;  чл. 187, ал. 5, т.2 и ал. 7  и чл. 179 ЗМВР, както и по чл. 86 ЗЗД.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от ответника, в който изцяло са оспорени предявените искове.

Твърди се, че ищецът работи при ответника по служебно правоотношение, като заема длъжността „старши полицай“ 01-група "Охрана на държавната граница" от Гранично полицейско управление-Гюешево при РДГП-Кюстендил. За периода 01.12.2014г. – 31.12.2016 г. изпълнявал служебните си задължения на 24 смени часови смени /до м. 8 2016 г./ и 12 часови смени по график, при тримесечно сумарно отчитане на работното време. 

След направено изменение на исковите претенции по реда на чл. 214 ГПК, предмет на разглеждане по делото са следните обективни кумулативно съединени искове: по чл. 178, т.3 от ЗМВР за сумата от 351,65лв., както и обезщетение за забава по чл. 86 ЗЗД върху тази претенция в размер на 77,35 лв. По чл. 187, ал.5, т.2, ал.7 ЗМВР – допълнително възнаграждение за извънреден нощен труд, приравнен към дневен такъв в размер на 398,95 лв. ведно със законна лихва от датата на подаване на ИМ до окончателното изплащане, както и обезщетение за забава по чл. 86 от ЗЗД върху предната сума в размер на 74,86 лв. По чл. 181, ал. 3 ЗМВР за сума в размер на 637,82 лв., ведно със законна лихва от датата на подаване на ИМ до окончателното изплащане, както и иск по чл. 86 ЗЗД – обезщетение за забава върху предната сума в размер на 148,75 лв.

По делото са представени и приети като доказателства по делото, писмени доказателства – заповеди, заявления, графици за работа на служители, протоколи за отчитане на отработено време, справки за ползвани отпуски, платежни документи, заповеди за командироване, извадка от книга за инструктаж. Като доказателство по делото е прието заключение, изготвено от в.л. В.. В качеството на свидетели са разпитани свидетелите  Б.Д.Г., М. М. З. и К.Е.С..

След преценка и анализ на описаните писмени доказателства, по делото се установи следната фактическа обстановка:

Между страните не се спори, че ищецът е служител при ответника на длъжност "Старши полицай" 01-група "Охрана на държавната граница" от Гранично полицейско управление-Гюешево при РДГП-Кюстендил, към РДГП-МВР, с основно месечно възнаграждение в размер на 673 лв. Изпълнявал е служебните си задължения на 8 и 12 часов работен ден /дневни и нощни работни смени/, съгласно месечни графици, като работното време се изчислявало сумарно за отчетен период, който предвид последвалите изменения в чл. 187, ал 3 ЗМВР е бил тримесечен, едномесечен и отново тримесечен. В резултат на сумарното изчисляване на работното време се е формирал резултат, който при надвишаване нормата работни часове за съответния период се е заплащал като извънреден труд. Нормалната продължителност на работното време, регламентирана в чл. 187 ЗМВР е с продължителност 8 часа дневна и 40 часа седмично при петдневна работна седмица. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се дължи допълнително възнаграждение за извънреден труд, като извънредния труд се заплаща с 50 % увеличение върху основното месечно възнаграждение, а нощен е трудът, който се полага от 22.00 до 6.00 часа, като нощния труд се приравнява с коефициент 1,143 към дневния труд.

За периода 01.10.2014 г. до 30.12.2016 г. приложение следва да намерят правилата на Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., като съгласно чл. 20, ал. 1, отработеното време от държавните служители, работещи на смени се отчита на тримесечен период, съгласно чл. 20, ал. 2 за отработените часове над установената нормална продължителност на работното време за отчетен период се изготвя протокол /приложение № 1/.  Протоколът се изготвя до 10–то число на месеца, следващ отчетния период, като се отчитат в часове през месеца, през който са положени с протокол /приложение № 6/. Часовата ставка се изчислявала върху трудовото възнаграждение, определено с трудов договор, при основно месечно възнаграждение от 673 лв., часовата ставка при средно работни дни годишно през периода била 4.006 лв. или с увеличение 50 % сумата била в размер на 6.009 лв.

През периода ищецът бил командирован със следните заповеди: Заповед УРИ 3282з-354/10.02.2015 г.,  Заповед УРИ 3282з-606/10.03.2015 г.,  Заповед УРИ 3282з-1812/22.07.2015 г., Заповед УРИ 3282з-3093/25.11.2015 г. Заповед УРИ 3282з-3607/22.12.2015 г.; Заповед УРИ 3282з-725/08.03.2016 г. Заповед УРИ 3282з-1569/31.05.2016г.;  и Заповед № 4077д-112/11.02.2015 г.; 4077з-143:25.02.2015 г.; 4077з-562/22.07.2015 г.; 4077з-596/05.08.2016 г.; 4077з-927/25.11.2015 г.; 4077з-218/23.03.2016 г.; 4077з-425/01.06.2016 г. и 4077з-465/15.06.2016 г. на директора на ГДГП.

От показанията на разпитаните по делото свидетели – посочени по-горе по делото се установява, че в първия ден на всяко командироване, рано сутринта преди пътуване е извършван инструктаж за безопасност по време на пътуването с продължителност до около 30 мин, включващи и проверка на снаряженията. Пътувало се е със служебен автомобил, като времето за пътуване до всяко едно от направленията е била с продължителност между 6 и 8 часа, включващо и време за почивки, като времето на служителите по време на командироване и съответното заплащане се осъществявало на база справка, изготвена от длъжностно лице от място на командироването.

От приетото като доказателства по делото заключение на в.л. В., по делото се установи,  заплащане на възнаграждения за 56 часа труд положен над определената месечна норма за периода 01.01.2015 - 31.12.2016 г. в размер на 321,65 лв., ведно с претендираната лихва в размер на 77,35 лв.  

 От заключението на вещото лице също така се установява, че за периода  01.05.2015г. – 31.12.2016 г.  е налице и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд, получен от положения нощен труд, приравнен към дневен такъв с коефициент 0.143, - за периода от 01.05.2015 г. до 31.12.2016 г. сумата от 133,06 лв. главница, ведно с мораторна лихва до 31.01.2018 г. в общ размер на 31.85 лв.; да периода от 01.01.2016 г.-31.12.2016 г. сумата от 265,89 лв. главница, ведно с мораторна лихва до 31.01.2018 г. в размер на 43.01 лева или общо главница в размер на 395,95  лв., ведно с дължимите за периода мораторни лихви в общ размер на 74,86 лв.

Според вещото лице е налице и неотчетено като отработено време за пътуване - отиване и връщане със служебен транспорт при  командироване за участие в специализирани полицейски операции за периода от 1.5.2015 г. до 31.12.2016 г., като са осъществени командировки с време на пътуване  /при 8 часово отчитане на пътуването за 637,82 лв. главница, както и лихва за забава в общ размер от 148,75 лв., а именно за 2015 г. - сумата от 497,50 лв. главница, ведно с мораторни лихви до 31.01.2018 г. в общ размер на 124.72 лв., за периода 01.01.2016-31.12.2016 г. сумата от 140.32 лв. главница, ведно с мораторни лихви до 31.01.2018 г. в общ размер на 24.03 лв.

При горните изводи, съдът счита, че предявените искове са изцяло основателни и следва да се уважат в пълен размер, след направеното изменение в размера им по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК. Между страните не се спори, че ищецът е държавен служител и по правилото на чл. 142, ал. 1 на ЗМВР, в редакцията й за периода за 01.01.2015г.- 31 12 2016 г. статутът му се урежда именно от този закон. Спорът между страните касае неплатен извънреден труд, и такъв нощен, приравнен към дневен и за неплатено време за пътуване по време на командироване, в участие на специализирани полицейски операции, извън района на гр. Кюстендил, при което начина на изчисляване и заплащане се определя от ЗМВР.

   Служителите на МВР имат правото на основно и допълнителни възнаграждения, вкл. такова за извънреден труд на осн. чл. 178, ал. 1, т.3  ЗМВР. На второ място, според  чл. 179, ал.1 от ЗМВР "На държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение", а по силата на ал. 2 на чл. 179, ал. 1 ЗМВР “Размерът на допълнителните възнаграждения по ал. 1 и по чл. 178, ал. 1, т. 2 и 5, условията и редът за тяхното изплащане се определят със заповед на министъра на вътрешните работи.“

Съгласно настоящата редакция на чл. 187, ал.З от ЗМВР работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период, като съгласно ал. 5, т. 2 работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период, като редакцията на нормата до 16.10.2016 год. е предвиждала сумирано изчисление за едномесечен период. По силата на чл. 178, ал. 1, т. З ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд. За процесния период по силата на изрична законова делегация на чл. 187, ал. 9 ЗМВР и чл. 188 от същияq са действали  последователно Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., всички  издавани от Министъра на вътрешните работи и всяка от тях уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. В първата наредба изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143 – чл. 31, ал. 2 от Наредбата. Посочената е отменена с Наредба № 8121з-592 издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г. и отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016г., влязло в сила от датата на постановяването му и обнародвано. В периода от отмяната на Наредба № 8121з-407 (11.07.2016 г.) до издаването и обнародването на Наредба № 8121з-779 (02.08.2016 г.) отново е имало изрично предвидено в подзаконов нормативен акт основание за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с коефициент 1.143, тъй като е била приложима Наредба № 8121з-407. В Наредба № 8121з-592 /обн.ДВ бр.40 от 02.06.2015 г./ и в Наредба № 8121з-779 /обн. ДВ бр.60 от 02.08.2016 г./ липсва изрична норма съответстваща на чл. 31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143. Липсата на изрична норма, обаче не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен (каквато изрична забрана би била и противоконституционна), а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба касаеща служителите в МВР следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата (обн.ДВ бр.( от 26.01.2007 г.), като в чл. 9, ал.2 от същата е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

Понятието "нощен труд" намира своето легално определение в чл. 140 от Кодекса на труда /КТ/, съгласно който: Ал.1 - нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. Ал.2 - Нощен е трудът, който се полага от 22.00 ч. до 06.00 ч. Следователно коефициентът се определя като нормалната продължителност от 8 часа дневен труд се раздели на нормалната продължителност от 7 часа нощен труд или 8:7=1.143. ЗМВР изрично е разграничил заплащането за извънреден и за нощен труд в чл. 178 и чл. 179. При съобразяване с горното и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства-заповедите за организацията на работа на смени,графиците за работа на смени и отчитане на положеният труд,както и на експертните заключения на вещото лице В., съдът счита за основателна претенцията на ищеца за заплащане на възнаграждение за положен нощен труд,неприравнен на дневен, а като резултат на това и искът за заплащане на законната лихва върху всяка неплатена сума от периода.

Както бе отбелязано по горе на осн. чл. 187, ал. 5 ЗМВР работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени,съответно в определен период и при месечно отчитане. Подзаконовите актове в приложение на ЗМВР-идентичните норми на чл. 26, ал. 1 от втората и третата от посочените по-горе наредби,изрично са предвиждали, че „при сумирано отчитане на работното време общият брой на отработените часове по график се сравнява с нормата работни часове за отчетния период, получена от броя календарни работни дни за периода, умножени по цифрата осем. Получените часове над тази норма се отчитат като положен труд извън редовното работно време

Легална  дефиниция на понятието  

 

 

 

"извънреден труд" се съдържа в чл. 143 КТ, според която това е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Това съдържание на понятието  важи и за служебните правоотношения по ЗМВР, тъй като този закон не съдържа легална дефиниция на това понятие, различно от посоченото. Горното съобразено в съвкупната преценка на доказателствата-графици за работно време, отчитането, както и това за положения извънреден труд, в съвкупност с експертните заключения на в.л.В. обуславят извода на съда, че ищеца в исковия период е положил извънреден труд, който не му е заплатен в пълният дължащ се размер, поради което исковата претенция за осъждане на ответника да му заплати съответната сума, както и законната лихва за забава е основателно и ще се уважи. Заплащането на извънредният труд се дължи в месеца, следващ този в който е положен, поради което началната дата на претенцията за лихва е краят на този следващ месец и с начало първо число на месеца следващ го, работодателят е в забава.

Безспорно бе установено и доказано, че в исковия период, ищецът е бил командирован за участие с специализирани полицейски операции  извън мястото на обичайната му работа в друго населено място, което се намира извън териториалният обхват на структурата в която работи. За нуждите на командироването са издавани съответни заповеди, т. е. спазена е формата за командироване, по което не се и спори. За да изпълни заповедите ищецът е пътувал със служебен автомобил до мястото на командироване в работни за него дни, т.е в дни когато съгласно изготвените графици е бил на работа,както е безспорно че по време на пътуванията в двете посоки не е изпълнявал служебните си задължения.Не се спори, това се установи и от заключението на в.л.В., че времето за пътуване не е било отразено като работно време и съответно не е заплатено от ответникът. Спорът между страните е дали се дължи такова възнаграждение? Както бе изтъкнато по-горе, по силата на законова делегация  са приети посочените по-горе три наредби с посочени сигнатури,като едва в чл.22,ал.1,т.11 на сега действащата е предвидено,че времето за пътуване със служебен транспорт за участие в специализирани полицейски операции е част от работното време,от което следва и че подлежи на заплащане,а в съответните норми на чл.19,ал.1,т.10 от предходните, че отработеното време включва: „т.10. времето на пътуване при командироване след проведен инструктаж, когато в заповедта за командироване е разпоредено по време на пътуването да бъде изпълнявана задача, свързана с някоя от дейностите по чл. 6, ал. 1, т. 14 ЗМВР,каквато хипотеза не е настоящата-заповедите за командироване не съдържат нареждане за изпълнение на дейност по чл.6 ЗМВР по време на пътуване, такова не се установява и от доказателствата по делото.Съдът счита,че искът за заплащане на това време като отработено е основателен и следва да се уважи,защото цитираната норма на чл.19,ал.1,т.10 от горните подзаконови нормативни актове,уреждаща отчитане на работното време е  в противоречие с понятието за работно време по смисъла на чл. 2 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време,което  следва да бъде определено съобразно обективни критерии, които характеризират трудовото, съответно служебното правоотношение с оглед на правата и задълженията на отделните лица,при което за такова следва да се отчита времето не само на активно изпълнение на служебните задължения, но и времето, когато служителите са на разположение на работодателя и в готовност при нужда да престират труд, макар и през това време служебната им натовареност да е с по-нисък интензитет,или въобще да липсва. За размерите на така дължащото се възнаграждение съдът се основава на заключенията на в.л.В. и при съобразяване с това, че размерите на исковете са по-малки от установеното от вещото лице.

         С уважаването на исковете, при липса на доказателства, ищецът да е сторил разноски в процеса, съдът ще осъди ответната дирекция да заплати държавна такса в размер на по 50.00 лв. по всеки иск, както и платеното от бюджета възнаграждение на вещото лице М.В. за изготвените заключения.

          Водим от горното, съдът

 

`                           РЕШИ:

 

 

ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ при МВР, седалище и адрес на управление - град София, бул. “Княгиня Мария Луиза“ № 46 ДА ЗАПЛАТИ на Х.И.К., с ЕГН **********, с адрес ***  сумата от 351,64 лева, представляваща размера на положен и неплатен извънреден труд за периода 01.05.2015 г. – 31.12.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на ИМ в съда - 31.01.2018 г. до окончателното изплащане.  

ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ при МВР, седалище и адрес на управление - град София, бул. “Княгиня Мария Луиза“ № 46 ДА ЗАПЛАТИ на Х.И.К., с ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 77,35 лева, представляващи сбора на лихвите за забава върху неизплатения извънреден труд за  процесния период - 01.05.2015 г. -31.01.2018 г.

ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ при МВР, седалище и адрес на управление - град София, бул. “Княгиня Мария Луиза“ № 46 ДА ЗАПЛАТИ на Х.И.К., с ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 398,95 лева, представляваща размера на положен и неплатен нощен труд, приравнен към дневен, за периода от 01.05.2015 г. – 31.12.2016 г.,  ведно със законната лихва от датата на подаване на ИМ в съда - 31.01.2018 г. до окончателното изплащане.   

ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ при МВР, седалище и адрес на управление - град София, бул. “Княгиня Мария Луиза“ № 46 ДА ЗАПЛАТИ на Х.И.К., с ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 74,86 лева, представляващи сбора на лихвите за забава върху неизплатения нощен труд , приравнен към дневен в посочения период - 01.,05.2015 г. -31.01.2018 г.

ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ при МВР, седалище и адрес на управление - град София, бул. “Княгиня Мария Луиза“ № 46 ДА ЗАПЛАТИ на Х.И.К., с ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 637,82лева, представляваща сбора на неплатеното възнаграждение за неотчетено като отработено времето за пътуване със служебен транспорт  при командироване за участие в специализирани полицейски операции в периода 01.05.2015 г. – 31.12.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на ИМ в съда - 31.01.2018 г. до окончателното изплащане.

 ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ при МВР, седалище и адрес на управление - град София, бул. “Княгиня Мария Луиза“ № 46 ДА ЗАПЛАТИ Х.И.К., с ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 148,75  лева, представляваща сбора на законните лихви за забава върху дължащите се възнаграждения за неотчетеното като отработено време за пътуване (отиване и връщане) със служебен транспорт при командироване за участие в специализирани полицейски операции за процесния период - 01.05.2015 г. - 31.01.2018 г.

ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ при МВР, седалище и адрес на управление - град София, бул. “Княгиня Мария Луиза“ № 46 ДА ЗАПЛАТИ  на Х.И.К., с ЕГН **********, с адрес *** сумата от 500.00 лв., представляващи заплатения от последния адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ при МВР, седалище и адрес на управление - град София, бул. “Княгиня Мария Луиза“ № 46 ДА ЗАПЛАТИ по сметките на КРС сумата от 300.00 (триста) лева, представляваща държавна такса по уважените искове, както и сумата от 250 лева платени от бюджета на съда за възнаграждение на вещото лице М.В..

  

Решението подлежи на обжалване в 2 седмичен срок от връчването му на страните пред ОС гр.Кюстендил.

                                                                                     Районен съдия: