Р Е Ш Е Н И Е
№ 260622 22.12.2020г. град Бургас
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, наказателно отделение, XII-ти състав
На двадесети ноември година 2020
В публично заседание в следния състав:
Председател:
МАРИЕТА БУШАНДРОВА
Съдебни
заседатели:
Секретар: Д.
Михайлова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Бушандрова
НАХД
№ 4216 по описа на съда за 2020 година
за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
пред БРС е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на “Г.Л.” ЕООД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление: гр. ***** *, представлявано от управителя и едноличен собственик на
капитала Н.З.А., ЕГН: ********** против Наказателно постановление № 5 -
F526277/11.02.2020г., издадено от Директор на ТД на НАП-Бургас, упълномощена
със Заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018 г. на Изпълнителния
Директор на НАП, с което на дружеството-жалбоподател,
за нарушение на чл.3, ал.1, т.2 от ЗОПБ, на дружеството-
жалбоподател е наложена имуществена
санкция, в размер на 4500 лв, на основание чл.5, ал.1 от ЗОПБ.
В
съдебно заседание, за дружеството - жалбоподател, се явява надлежно упълномощен
процесуален представител. Поддържа жалбата. Не сочи доказателства. Прави искане
за разноски.
За
ТД на НАП гр. Бургас редовно призовани, не се явява представител. Не изразяват
становище. Не правят искане за присъждане на разноски.
Съдът,
след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и
като обсъди събраните доказателства, намира жалбата за допустима,
като подадена от надлежен представител на легитимно да обжалва лице и
депозирана в законно-определения 7-дневен преклузивен срок, по чл. 59 ал.2 ЗАНН
пред материално и териториално компетентен съд. Съдържа изискуемите от закона
реквизити и производството пред РС-Бургас е редовно образувано.
Съдът,
с оглед на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установена следната фактическа обстановка:
Със
ЗВР №Р-02000219003990-020-001/26.06.2019г., била възложена
данъчна ревизия на дружество «Г.л.»,
ЕООД, Булстат: *******. Бил издаден РД № Р- 02000219003990-092-001/16.10.2019г., в който било
установено, че дружеството „Г.л.,
ЕООД, Булстат: ****** е извършило
нарушения по чл. 3, ал. 1, т. 2 ЗОПБ, тъй като е извършило плащане на
територията на страната в брой, съгласно РКО № 08/04 от 15.04.2019г.,
за сумата от 9000лв. на лицето Н.З.А.,
представляваща част от парична престация по Протокол за разпределение на
дивидент на едноличния собственик на капитала Н.З.А. №
02/01.10.2016г., за сумата от 200 000лв., публикуван в АВ. Документите били
описани към Протокол сер. АА №0640945/11.09.2019г, неразделна част от РД
№Р-02000219003990-092- 001/16.10.2019г.
За
констатираното нарушение, бил съставен АУАН от 09.12.2019г. При предявяването на акта, не били направени възражения, такива не били направени
и в срока за това по чл.44 ал.1 от ЗАНН.
Въз
основа на АУАН и останалите материали по административната преписка, било
издадено атакуваното наказателно постановление, с което с което на
дружеството-жалбоподател, за нарушение на чл.3, ал.1, т.2 от ЗОПБ, на дружеството-
жалбоподател е наложена имуществена санкция, в размер на 4500 лв, на основание чл.5, ал.1 от ЗОПБ.
Така
изложената фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена, въз
основа на показанията на актосъставителя и приложените по делото доказателства.
Показанията на актосъставителя са последователни и логични, допълващи и
съответстващи на писмените доказателства по делото, неоспорени от страните, поради което, съдът ги кредитира изцяло.
Независимо
от гореизложеното, съдът прие, че ангажираната спрямо дружеството -
жалбоподател административна отговорност, за нарушение по чл. 3, ал. 1, т. 2 от
ЗОПБ следва да отпадне, поради неправилно приложение на материалния закон,
според практиката на Административните съдилища в
страната.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал.1, т.2 от ЗОПБ,
„Плащанията на територията на страната, се извършват само чрез превод или
внасяне по платежна сметка, когато са на стойност под 10000 лв., представляваща
част от парична престация по договор, чиято стойност е равна на или надвишава
10000 лв.”. Според ал. 2 на чл. 3 от ЗОПБ, „Алинея 1 се
прилага и в случаите на плащания в чуждестранна валута, когато левовата им
равностойност е равна на или надвишава 10 000 лв. Равностойността в български левове се определя по курса на
Българската народна банка в деня на плащането.”. Законодателят в ЗОПБ, не е дал
легална дефиниция на това що е то плащане по смисъла на същия нормативен акт,
не прави разграничение в приложената за нарушена разпоредба на ал. 1, т.2 от
чл. 3 на ЗОПБ за вид на договора, по който се осъществява тази парична
престация, като в чл. 2 от ЗОПБ е посочил случаите, в които не намира
приложение същия ЗОПБ.
Според практика на Административни съдилища в
страната, парите при заема за послужване /по договор за заем като едностранен
реален договор, от който възникват задължение само за заемателя – длъжен да
върне заетите му пари или заместили вещи, а заемодателят има право само да иска
тяхното връщане/, не се използват като платежно средство, а след като не се
използват като платежно средство, не може да се приеме,
че с факта на предаване на определена парична сума в
заем от заемодателя на заемателя, респ. по приемане от заемателя с оглед на
предвиденото допустителство като форма на изпълнително деяние, независимо по
какъв начин – в брой или чрез превод по банков път, се извършва плащане по
смисъл на ЗОПБ. Поради тази причина, налице е неправилно приложение на
материалния закон – чл. 3, ал. 1, т. 2, вр. ал. 2 от
ЗОПБ за случай, който не попада в приложното му поле. Неправилното приложение
на закона, от своя страна опорочава наказателното
постановление и налага отмяната му, като незаконосъобразно.
Само за пълнота, настоящият състав, намира за нужно
да отбележи, че в АУАН и НП, не е посочена конкретна дата на извършване на
нарушението, а е посочен само РКО, с който е извършено, като вероятно АНО е
приел, че датата на съставяне на РКО е и датата, на която е извършено
нарушението. Посочването на точната дата на нарушението е
основен признак от състава на твърдяното нарушение и видно от чл. 42 и чл. 57 ЗАНН е абсолютно необходим задължителен реквизит на
АУАН и НП. Особено важно е да се посочи датата на нарушението, с оглед
изчисляване на срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, като
таза дата не следва да се определя от съда, посредством тълкуване. Нито
съставеният АУАН, нито издаденото НП, съдържат посочване на мястото на
извършване на твърдяното административно нарушение. Касае се за основен признак
от обективната страна на всяко административно
нарушение, а неговата липса, съставлява нарушение на процесуалните правила – по
чл. 42, т. 3 ЗАНН, респективно – чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.
Този
пропуск е съществен и също представлява формално основание за цялостна отмяна
на атакуваното НП, без спора да бъде разглеждан по същество.
Разпоредбата
на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН предвижда, че в
производството по обжалване на наказателното постановление, съдът може да
присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143
от АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 от ГПК,
регламентиращи, че съдът дължи произнасяне по разноските, само ако съответната
страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай, с оглед
обстоятелството, че НП е отменено, поради което, в полза на жалбоподателя,
следва да бъдат присъдени разноски, за юрисконсултско възнаграждение,
които Съдът определи в размер на 80 /осемдесет/ лева, които следва да бъдат
заплатени на жалбоподателя от ТД на НАП Бургас.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 63 ал. 1
предложение трето от ЗАНН, Районен съд Бургас
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 5 - F526277/11.02.2020г., издадено от Директор на
ТД на НАП-Бургас, упълномощена със Заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018 г. на
Изпълнителния Директор на НАП против “Г.л.” ЕООД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. *********,
представлявано от управителя и едноличен
собственик на капитала Н.З.А., ЕГН: **********, с което на дружеството-жалбоподател,
за нарушение на чл.3, ал.1, т.2 от ЗОПБ, на дружеството- жалбоподател е
наложена имуществена санкция, в размер на 4500 лв, на основание чл.5, ал.1 от
ЗОПБ.
ОСЪЖДА ТД на НАП Бургас, да заплати на “Г.л.” ЕООД, ЕИК ***********, сумата от 80 /осемдесет/ лева, за направени по делото разноски.
Решението
може да се обжалва пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от
съобщението.
СЪДИЯ:/П/
Вярно с оригинала:З.К.