№ 92
гр. Кърджали, 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деян Г. Събев
Членове:Йорданка Г. Янкова
Георги Ст. Милушев
при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева
в присъствието на прокурора Д. Б. К.
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Янкова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20225100600187 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда № 50/16.06.2022 г., постановена по НОХ дело № 1216/2021
г., Кърджалийският районен съд е признал А. С. Х. от. гр. К., с ЕГН
**********, за виновен в това, че: През периода от 24.03.2016 г. до 30.11.2020
г. в гр.Кърджали, чрез използване на неистински официален документ
,,Удостоверение образец УП-3“ с изх. №** от 13.11.2000 г. привидно
издадено от ,,К.П.В.“-АД-К., представен в ТП-НОИ-К. на 24.03.2016 г. чрез
Заявление за отпускане на пенсия с вх.№ 2113-08-***/24.03.2016 г., получил
без правно основание чуждо движимо имущество- парична сума за лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 30 392 лева и 26 ст.,
собственост на Национален осигурителен институт-С. с намерение да ги
присвои, поради което и на основание чл.212, ал.1 във вр. с чл. 54 от НК му е
наложил наказание ,,лишаване от свобода“ за срок от 2 години, като на
основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изпълнението му за срок от 4 години.
Със същата присъда, съдът е признал подсъдимият А. С. Х. за невиновен в
извършване на престъплението при условията на чл. 26 от НК. Направените
по делото разноски са възложени за заплащане от подс.А. Х., а именно - 175
1
лв. да заплати по сметка на ОД на МВР-К. (направени в хода на ДП) и 365 лв.
по сметка на Районен съд - Кърджали. Постановено е също така, след влизане
на присъдата в сила, писмените доказателства: Заявление за отпускане на
пенсия с вх. № 2113-08- ***/24.03.2016 г. и Удостоверение образец УП-3 с
изх. №** от 13.11.2000 г. да се върнат на ТП-НОИ-К..
Недоволен от така постановената присъда е останал подс. А. С. Х.,
който я обжалва чрез защитника си – адв.В. Ч. от АК- Х. с твърдения, че
същата е незаконосъобразна, немотивирана, неправилна и явно
несправедлива. Сочи се, че присъдата почивала на неправилна оценка на
събраните по делото доказателства. Неправилна била правната квалификация
на деянието при определяне на обществената опасност на изпълнителния
фактически състав. Не било налице и виновно поведение, нито от обективна,
нито от субективна страна.
Твърди се също, че присъдата била постановена при съществено
ограничаване на правото на защита на подсъдимия изразяваща се в отказ да
бъде изяснено обстоятелството касаещо размера на вредата, като се прецени
на коя дата е налично право на ЛПОСВ без зачитане на трудовия стаж по УП-
3 изх.№** от 13.11.2000 г.
Моли, да се отмени атакуваната присъда и да се постанови нова, с която
подсъдимият да бъде признат за невиновен по предявеното му обвинение.
В съдебно заседание, подсъдимият А. Х. лично и чрез защитника си
поддържа жалбата така, както е предявена, и по изложените в нея
съображения. В пледоарията си, адв.Ч. твърди, че сумата, която се приела по
съдебно-счетоводната експертиза пред въззивиня съд, била безспорна, поради
което в тази част присъдата била неправилна относно размера на причинената
вреда за Държавното обществено осигуряване. Твърди също, че нито
правната квалификация, нито прекия умисъл били налични като безспорно
доказани в кориците на делото, като първоинстанционната присъда била
постановена изключително и само на предположения. Приложените по делото
- постановление на Районна прокуратура- К. от 29.07.2022 г. по преписка №
***/2022 г., което било потвърдено с постановление на Окръжна
прокуратура- К. от 12.09.2022 г. по преписка № ****/2022 г. били индиция, че
е неправилна правната квалификация на деянието, за което е признат
подсъдимият за виновен. По цитираните две постановления бил налице отказ
2
от образуване на наказателно производство за аналогични документи със
същото това заявление като по настоящото дело, но квалификацията била по
чл.308 и чл.316 от НК и държавното обвинение се позовавало на изтекла
погасителна давност. Между тези две, за които било отказано и третото, за
което се водело настоящото производство, а именно Удостоверение обр. „УП-
3“ с изх. №** от 13.11.2000 г., имало пълна идентичност на фактическия
състав и по никакъв начин не можело да се направи извод, че има
съставомерност по чл.212, ал.1 от НК. Счита също за безспорно, че
изпълнителното деяние по правната квалификация на чл.212, ал.1 от НК е
единствено и само при пряк умисъл. Нямало нито едно доказателство, а само
предположения, като се твърдяло, че щом е предоставил този документ, то
подсъдимия е знаел. Сочи, че този документ първо е приет като валиден
официален документ от служителя, който приема заявления. След това,
пенсионната преписка минавала през инспектор по отпускане на пенсия, през
инспектор за проверка, втора контрола и разпореждането, с което се
отпускала пенсията, било на началник отдел „Пенсии“ Г.Т. която в разпита си
заявила, че тя не е разпоредител с кредити втора степен. Тоест, тя нямало как
да бъде измамена с нейния подпис да управлява бюджетни пари от фонда на
Държавно обществено осигуряване, за да бъдат платени, за да е налице
съставомерност на деянието „измама“. Разпоредител с кредити втора степен,
съгласно устройствения правилник на НОИ, бил директорът на ТП на НОИ-
К.. Същият по показанията на Г.Т. и К.Т. нито бил видял, нито се бил
запознал, нито ценил доказателствената стойност на инкриминирания
документ Удостоверение обр. „УП-3“ с изх. №** от 13.11.2000 г., за да бъде
той въведен от него в заблуждение, за да бъде прието, че има измама и той да
подпише, да разпореди изплащането на сумите по разпореждането, издадено
от Г.Т.. Защитата твърди, че при тази хипотеза аналогично би било
основателно обвинение, че Г.Т. като длъжностно лице, за което се
предполагало, че има знания и умения и притежава професионални качества
да преценя и приема достоверността на документи, тя да е подвела умишлено
разпоредителя с кредити втора степен. При всички тези изложени мотиви
счита, че от доказателствата по делото нямало нито едно, което да подкрепя
както виновността на извършеното деяние от подс.А. Х., така и
съставомерността на изпълнителното деяние, съгласно правната норма, за
която бил подведен под отговорност. Предвид изложеното счита, че
3
единственото справедливо решение, което следва да се постанови, е
подсъдимият да бъде признат за невиновен по така предявеното обвинение с
правна квалификация чл.212, ал.1 от НК.
Прокурорът от Окръжна прокуратура- К. счита жалбата за
неоснователна. Присъдата на районният съд относно авторството на деянието
и неговата съставомерност намира за мотивирана, правилна и
законосъобразна. От доказателствата по делото се установявало, че въз
основа на представеното инкриминирано Удостоверение обр.„УП-3“ с изх.
№** от 13.11.2000 г., с Разпореждане №** от 04.05.2016 г. на длъжностно
лице по чл.98 от КСО на подсъдимия е била отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл.69б, ал. 2 от КСО, считано от 24.03.2016
година. От извършената съдебно-счетоводна експертиза в настоящото
производство се установявало, че същото лице без това Удостоверение обр.
„УП-3“ с изх. №** от 13.11.2000 г. би придобил право на пенсия, считано от
17.10.2016 г., т.е., около 7-8 месеца след инкриминираната дата. Счита, че
трудовия стаж на подсъдимия към инкриминираната дата не е бил
достатъчен, поради което се е сдобил с неистински официален документ и го
е ползвал пред НОИ-К., за да установи наличие на такъв стаж, без той да е
реален. С оглед на тези съображения прокурора счита присъдата на районния
съд относно авторството и съставомерността на деянието за правилна и
законосъобразна. Предвид на изготвеното заключение в настоящото
производство, ако съда прецени, моли да се измени присъдата на
първоинстанционния съд в частта на размера на неправомерно получената
сума, като подсъдимия бъде признат за виновен до разликата от 30 392,26 лв.
и сумата от съдебно – счетоводната експертиза от 26 815,92 лв. плюс 200,00
лв. добавка. Моли за съдебен акт в този смисъл.
Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на
обжалваната присъда, с оглед доводите и оплакванията на жалбодателя,
наведени в жалбата и пледоарията на защитата, на основание чл.313 и сл. от
НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е неоснователна.
Първоинстанционният съд е положил усилия за изясняване на
обстоятелствата по повдигнатото обвинение, като са събрани част от исканите
и посочени от страните доказателства. На въззивното следствие бе назначена
4
и изготвена съдебно-счетоводна експертиза, както и бяха приети
Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 29.07.2022
г. на РП-К. по преписка вх. № ***/2022г. по описа на РП-К. и Постановление
от 12.09.2022 г. на ОП-К., с което е потвърдено последно цитираното
постановление на РП-К.. От събраните по делото доказателства, по несъмнен
и категоричен начин се установява следната фактическа обстановка:
Подс.А. С. Х. подал на 24.03.2016 г. в гр.Кърджали, в Териториално
подразделение на Национален осигурителен институт, заявление за отпускане
на пенсия по образец УП-1 вх. № 2113-08-***/24.03.2016 г., ведно с
изискуеми документи, удостоверяващи трудов стаж. Заявлението и
приложените документи били внесени чрез свидетелката Х.Л.- експерт в
сектор "Пенсионно обслужване" при ТП-НОИ-К.. Ведно с изискуемите
документи подс.А. Х. представил удостоверение изх.№** от 13.11.2000 г.,
привидно издадено от "К.П.В."-АД-гр.К., на името на А. С. Х..
С разпореждане №** от 04.05.2016 г. на длъжностно лице по чл.98, ал.1
от Кодекса за социално осигуряване (КСО), на подс.А. Х. е била отпусната
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б, ал.2 от КСО, считано
от 24.03.2016 г. в първоначален размер от 478.22 лева и същата била
изплащана до 30.11.2020 г..
След решението на длъжностно лице от ТП-НОИ-К. подс.А. Х. за
периода от 24.03.2016 г. до 30.11.2020 г. е получил във вид на пенсия сумата
от 30 392 лева и 26 ст., от НОИ, което се установява от заключенията на
вещите лица по назначените в хода на досъдебното и на
първоинстанционното съдебно следствие съдебно- счетоводна експертиза.
При последваща насрещна проверка от св. Г.А.- инспектор по
осигуряването в ТП на НОИ-К., било установено, че подс.А. Х. не е
присъствал във ведомости за заплати, не е бил вписан в дневник за
постъпване на работа и напускане в посоченото предприятие, също и че
представеното от подсъдимия удостоверение изх. №** от 13.11.2000 г. не е
било регистрирано в деловодството.
От писма с №*/03.06.2021 г. и №/28.07.2021 г., издадени от „К.П.В.“
АД, гр. К., се установява, че Дружеството не е издавало удостоверение с изх.
№**/13.11.2000г. за осигурителен стаж на лицето А. С. Х. с ЕГН **********
за периода от 03.01.1996 до 31.12.1996 г., като същото не е упражнявало труд
5
в Дружеството за посочения период; Към 13.11.2000 г. главен счетоводител е
бил В.И., изпълнителен директор – Н.С., а касиер – З.И.К..
Видно от констативен протокол № КП-5-08-0087***3/09.02.2021 г. за
извършена проверка по разходите на държавно обществено осигуряване на
„К.П.В.“ АД, ЕИК *********, гр.К.: А. С. Х. с ЕГН ********** не присъства
в съхраняваните от осигурителя „К.П.В.“ АД ведомости за заплати през
проверявания период от 01.1996 г. до 12.1996 г., както не фигурира и във
водените дневник за постъпване на работа и напускане; няма заведен в
регистъра на осигурителя документ за пенсиониране УП-3 с изх.
№**/13.11.2000 г. в полза на А. С. Х..
Видно от протокол за извършена на досъдебното производство,
съдебно-графическа експертиза № 182, Удостоверение изх. №**/13.11.2000 г.
е неистински документ, тъй като подписът в графата "Гл.Счетоводител" не е
бил положен от съответното длъжностно лице, а именно – В.Т.И..
Видно от протокол за извършена на първоинстанционното съдебно
производство от вещото лице В. Д., допълнителна съдебно-графическа
експертиза № 14/18.01.2022 г., подписите срещу „Изготвил“,
„Гл.Счетоводител“ и „Ръководител“ в Удостоверение /Обр. УП-3/ издадено
от „К.П.В.“ АД – гр.Кърджали, с изх. №**/13.11.2000 г. на А. С. Х. с ЕГН
**********, не са положени от лицата И.С.Д. и К.А.Ш., а от друго лице или
лица.
С разпореждане № Ц2175-08-***-* от 02.12.2020 г. на длъжностно лице
по чл.98, ал.1 от КСО, на основание чл.95, ал.2 от КСО, личната пенсия за
осигурителен стаж и възраст на подс.А. Х. е била спряна.
От извършената на съдебното следствие пред районният съд съдебно-
счетоводна експертиза от вещото лица Г. Д. , се установява, че за периода от
24.03.2016 г. – датата на входиране в ТП на НОИ-К. заявление № 2113-08-
***/24.03.2016г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст
до 30.11.2020 г. лицето А. С. Х. от. гр. К., с ЕГН ********** е получил от ТП
на НОИ-К. сума в размер на 30 361,78 лв., която включва: 30 121,78 лв.
пенсия за осигурителен стаж и възраст и 240,00 лв. добавки.
От заключението на извършената на въззивното съдебно следствие
съдебно-счетоводна експертиза от вещото лица Г. Д., се установява, че сборът
6
от осигурителния стаж и възраст на А. С. Х. към 16.10.2016 г. ще бъде 100
точки – 41години 01 месец и 29 дни осигурителен стаж и възраст 59 години.
Вещото лице е изчислило, че от 17.10.2016 г. А. С. Х. би придобил право на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б, без да се взема
отразения стаж в Обр.УП-3 с изх. №**/13.11.2000г. издадено от „К.П.В.“ АД;
Размерът на тази пенсия от датата на придобиване на правото на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст, до края на инкриминирания период, а
именно – до 30.11.2020 г. е в общ размер на 26 815.92 лв, добавка 200 лева,
като конкретния размер е посочен по месеци. При определяне размера на
пенсията е взет предвид осигурителния стаж придобит от А. С. след
пенсиониране.
Така описаната фактическа обстановка се установената от: показанията
на свидетелите Г.К.А., В.И. Тодоров, З.И.К., Х.Р.Л., Г.А.Т. и К.В.Т., дадени в
хода на съдебното следствие пред районния съд, които въззивният състав
кредитирани изцяло, като последователни, логични и кореспондиращи както
помежду си, така и с останалите доказателства; заключенията на вещото лице
Г. Д. по изготвените съдебно-счетоводни експертизи; заключенията на вещото
лице В. Д. по назначените съдебно-почеркови експертизи, които съдът
въприема изцяло; от множеството приобщени по делото писмени
доказателства – заявление за отпускане на пенсия и добавка вх. № 2113-08-
***/24.03.2016 г. със заявител А. С. Х.; Удостоверение - Обр.УП-3 с изх.
№**/13.11.2000г. издадено от „К.П.В.“ АД, гр. К.; заверено копие на
разпореждане № ********** от 05.05.2016 г. на ръководител „ПО“ на ТП на
НОИ град К. за отпускане на пенсия на А. С. Х.; Констативен протокол №
КП-5-08-0087***3/09.02.2021 г. за извършена проверка от контролен орган на
ТП на НОИ в осигурителя „К.П.В.“ АД, гр. К.; писмо от НОИ ТП – Кърджали
изх. №**29-08-847 от 25.05.2021 г. относно изплатения размер на отпусната
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 24.03.20216 г. до
30.11.2020 г. в общ размер на 30392.26 лв; Постановление на РП-К. за отказ да
се образува ДП и Постановлението на ОП-К., с което последното е
потвърдено; Справка за съдимост на подсъдимия Х.; Характеристична
справка на подсъдимия; Декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние на подсъдимия; както и другите събрани в хода на
досъдебното и съдебното производтво писмени доказателства.
7
Така установената и приета фактическа обстановка настоящият
съдебен състав намира за безспорна, като същата се подкрепя изцяло от
събраните по делото доказателства, които от своя страна са логични,
безпротиворечиви, кореспондиращи помежду си и взаимодопълващи се, като
изключение правят единствено част от обясненията на подсъдимия. В тази
връзка следва да се посочи, че съдът не дава вяра на обясненията на
подсъдимият А. Х. в частта им, в която твърди, че е работил в дружеството
„К.П.В.“ като общ работник около 9 или 10 месеца и Т.П. му казвал какво да
работи и той лично му давал заплатата „на ръка“, както и лично П. му дал
въпросното УП-3 относно това, какво е работил. В описаната част,
обясненията на подс.Х. се явяват изолирани и не се подкрепят от нито едно
доказателство по делото, а напротив опровергават се от всички останали. В
тази връзка не без значение е обстоятелството, че самият подсъдим не твърди,
че е подал молба и е взел въпросния документ от деловодството,
счетоводството или от административния отдел на дружеството, каквато е
нормалната практика, както и че не си бил дал трудовата книжка в АРЗ
„К.П.В." гр. К.. Житейски нелогично е, ако подс.А. Х. е работил в процесното
дружество без трудов договор, без да се води във ведомостите за заплати, без
да фигурира като полагал труд в каквато и да било документация, то му се
издаде документ от това дружество осигурител, след като не са били внасяни
следващите му се осигуровки за пенсия. Нелогично е също така, подсъдимият
да твърди, че е работил като общ работник, а в „издаденото“ му
удостоверение да е посочено, че е работил като автомонтьор, което съгл.
чл.53 от ПК се признавало за втора категория труд. Още повече, че по делото
е установено по несъмнен начин, че представеното от него Удостоверение -
Обр.УП-3 с изх. №**/13.11.2000г. издадено от „К.П.В.“ АД, гр. К., е
неистинско – същото не е издадено от дружеството и подписите в същото не
са положени от лицата посочени за техни автори, както и положения печат не
е този на дружеството. Разпитаните по делото свидетели И. и К., които към
датата на издаване на въпросното УП-3 са работили в „К.П.В.“ АД, гр. К.
съответно като главен счетоводител и касиер, установяват, че Т.П., който е
починал на 12.12.2019 г., не е имал правомощията да наема лица, още повече
без трудов договор, тъй като през 1996 г. е заемал длъжността началник
административно-битово обслужване и управител на стола. Свидетелите
установяват също, че през 1996 г. трудовите възнаграждения са се изплащали
8
по ведомост и фишове срещу подпис в брой на каса. При извършена от св.А. -
ТП НОИ-К. проверка във връзка с издаденото Удостоверение – УП-3 и
съставения в тази връзка протокол, се установява, че А. С. Х. с ЕГН
********** не присъства в съхраняваните от осигурителя „К.П.В.“ АД
ведомости за заплати през проверявания период от 01.1996 г. до 12.1996 г.,
както не фигурира и във водените дневник за постъпване на работа и
напускане, а също, че няма заведен в регистъра на осигурителя документ за
пенсиониране УП-3 с изх.№**/13.11.2000 г. в полза на А. С. Х., а срещу този
номер фигурира друг документ. С оглед изложеното, версията на подс.А. Х.,
че е работил в „К.П.В.“ АД, и че вече починалия Т.П. го е наел на работа,
изплащал му трудовото възнаграждение на ръка и му дал процесното
Удостоверение – УП-3, съдът приема единствено за защитна такава, целяща
оневиняването му.
При така установената по безспорен начин фактическа обстановка,
настоящата въззивна инстанция намира, че жалбодателят А. Х. е осъществил
от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.212, ал.1 от НК –
през периода от 24.03.2016 г. до 30.11.2020 г. в гр.Кърджали, чрез използване
на неистински официален документ ,,Удостоверение образец УП-3“ с изх.
№** от 13.11.2000 г. привидно издадено от ,,К.П.В.“-АД-К., представен в ТП-
НОИ-К. на 24.03.2016 г. чрез Заявление за отпускане на пенсия с вх.№ 2113-
08-***/24.03.2016 г., получил без правно основание чуждо движимо
имущество- парична сума за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в
размер на 30 392 лева и 26 ст., собственост на Национален осигурителен
институт-С. с намерение да ги присвои, до какъвто краен обоснован, правилен
и законосъобразен извод е достигнал и първоинстанционният съд. За да
направи този извод и да постанови присъдата си, с която е признал
подсъдимия А. Х. за виновен в извършване на престъплението, за което му е
повдигнато обвинение, първоинстанционният съд е извършил съвкупна
преценка и анализ на всички събрани по делото доказателства, като е изложил
подробни съображения кои от тях приема и кои отхвърля, ведно с мотивите
си за това, които съображения настоящата инстанция възприема изцяло.
С оглед така установената по безспорен начин и от настоящата
инстанция фактическа обстановка, се налагат изводи относно
осъществяването на деянието, предмет на обвинението, от обективна и
9
субективна страна от жалбодателя, както и относно наличието на всички
елементи от състава на престъплението така, както обосновано и
законосъобразно е приел и районния съд.
От обективна страна безспорно се установи, че подсъдимият през
инкриминирания период чрез използване на неистински официален документ
– Удостоверение – обр.УП-3 за осигурителен стаж доказващ основанието за
плащане на пенсия за осигурителен стаж и възраст е получил без правно
основание чуждо имущество с намерение да го присвои. При документната
измама порочния документ е средство за въвеждане в заблуждение на лицата,
които имат разпоредителна власт върху имущество, че деецът има право да го
получи. Инкриминираният документ има двойствено предназначение – да
служи като основание, макар и привидно, за получаване на имуществото и да
заблуждава съответното лице да извърши акт на разпореждане. В
разглеждания случай представеното от подсъдимият Х. неистинско
Удостоверение обр.УП-3 с изх. №**/13.11.2000 г. е послужило като средство
за въвеждане в заблуждение относно необходимия осигурителен стаж за
отпускане на лична пенсия и в същото време заблуждава съответното
длъжностно лице въз основа на този документ да извърши акт на
разпореждане, като е издаден акт за определяне и получаване на съответната
пенсия. В правната доктрина и съдебната практика е безспорно прието, че
престъпния резултат се постига чрез въвеждане в заблуждение на
осъществяващото фактическа или юридическа власт върху чуждото
имущество оправомощено лице за наличие на правно основание да се
разпореди с него в полза на дееца или на друго физическо или юридическо
лице и то го стори. Именно факта, че при първоначалното приемане,
разглеждане и преценка на представените от подсъдимия документи, измежду
които и въпросното удостоверение – обр.УП-3, не е установено от
съответните служители (разпитани като свидетели), през които то е
преминало проверка, означава, че неистинския документ е изпълнил целта си,
да въведе в заблуждение относно интинността на документа и да послужи,
като основание за отпускане на въпросната пенсия. Документната измама е
двуактно престъпление и се състои в заблуждаване на упражняващия
фактическа власт спрямо чуждото имущество и основание да се разпореди с
него в полза на създалия заблуждението. Престъплението е довършено в
момента на получаване на имуществото, а при периодични плащания – в
10
момента на последното. В този смисъл са неоснователни твърденията на
защитника на подсъдимия, че служителката обработвала документа, би могла
умишлено да е подвела разпоредителя кредите втора степен, който не бил
видял и ценил инкриминирания документ, т.е., тя е знаела, че документа е
неистински, за което нито има твърдения, нито доказателства по делото, нито
е предмет на обвинението.
Този документ – Удостоверение, обр. УП-3 за осигурителен стаж, е
официален документи по смисъла на чл.93, т.5 от НК, тъй като се издава от
съответно регламентиран орган по установен ред и форма, в кръга на
службата на съответните длъжностните лица. В тази връзка следва да се
посочи, че при документната измама по чл.212 от НК, документа, за който се
твърди, че е средство на измамата може да е и частен, доколкото по силата на
нормативен акт същият може да служи като основание за получаване на
чуждото имущество. Употребения документ също така, може да бъде
неистински, преправен или с невярно съдържание, като в случая той е
неистински съгласно легалното определение дадено в разпоредбата на чл.93,
т.6 от НК, тъй като на същият е бил придаден вид, че представлява конкретно
писмено изявление на друго лице, различно от това, което действително го е
съставило. Документа не е подписан от лицата, които фигурират като негови
автори, посочени в графите – „Изготвил“, „Гл.Счетоводител“ и
„Ръководител“ през съответния период, а подписите са на друго неустановено
по делото лице. Положения в документа печат също не е Дружеството –
посочено като издател на документа. Подсъдимият, както и самия той не
отрича, не е получавал Удостоверението, издадено по установения за това ред
и от съответното длъжностно лице в кръга на службата му, а напротив
твърди, че е получил процесното удостоверение от Т.П., който е работил в
дружеството, но за който се установи, че не е било в правомощията му да
издава подобно удостоверение, а и същият през 2019 г. е починал. Деецът се е
ползвал от това удостоверение пред НОИ ТП - Кърджали, за да докаже, че
има този осигурителен стаж, знаейки, че това удостоверение не е издадено по
съответния ред и от посочения в него издател. Именно въз основа и на това
удостоверение му е била отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст и той е получавал до 30.11.2020 г.
От субективна страна подс.А. Х. е осъществил престъплението при
11
форма на вината - пряк умисъл: същият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е
искал тяхното настъпване. Умисълът на подсъдимия се обективира в
поведението му – той е ползвал процесния документ представяйки го при
подаване на заявление за отпускане на пенсия, въпреки, че е знаел, че същият
не е издаден от посоченото в него лице и Дружество, и че същият не е
полагал труд в това Дружество. В тази връзка и с оглед изложеното по-горе в
решението относно авторството и доказаността на обвинението, се явява
неоснователно твърдението на защитата на подсъдимият, че в случая нямало
нито едно доказателство, а само предположения за наличието на пряк умисъл
у подсъдимия, какъвто задължително се изисквал за престъплението по
чл.212 от НК.
Настоящият въззивен състав намира за необходимо да посочи, че не е
индиция за несъставомерност на деянието, предмет на делото, факта, че за
аналогични документи – 2 броя „УП-3“ също представени от подсъдимия по
пенсионната преписка, за които било отказано образуване на наказателно
производство, видно от приложените Постановление на РП-К., което е
потвърдено с Постановление на ОП-К., и по които бил посочен фактически
състав на престъплението по чл.316, вр. с чл.308 от НК. Т.е., при пълна
идентичност на фактическия състав в единия случай било прието, че се касае
за престъпление по чл.316, вр. с чл.308 от НК, а в настоящия неправилно било
прието, че се касае за деяние по чл.212 от НК.
Престъплението по чл.308 от НК е осъществено, тогава когато дееца
изготви документ, като му придаде вид, че е издаден от компетентно
длъжностно лице, в кръга на службата му, с цел документа да бъде използван.
В разглеждания казус не се твърди, че подсъдимият е изготвил представения
документ.
Престъплението по чл.316 от НК, ангажира наказателната отговорност
на онзи, който съзнателно ползва неистински документ, когато за съставянето
му не може да се търси наказателна отговорност. В случая, подс.А. Х. е
използвал неистинския документ в резултат на което е получил без правно
основание чуждо движимо имущество с намерение да го присвои. В
конкретния случай, деянието не е спряло до използването на неистински
документ, за съставянето на който не може да му се търси наказателна
12
отговорност. Както вече бе посочено по-горе в решението, престъплението по
чл.212, ал.1 от НК е резултатно и за съставомерността му се изисква
документът да служи макар и привидно като основание за получаване на
имуществото и да заблуждава съответното лице да извърши акт на
разпореждане. В този смисъл е и съдебната практика – Решение № 218/2009 г.
по н.д. № 199/2009 г. на ВКС, І н.о., Решение № 241/2009 г. по н.д. №
238/2009 г. на ВКС, ІІІ н.о., Решение № 243/2018 г. по н.д. № 887/2017 г. на
ВКС, І н.о.
За прецизност следва да се посочи, че цитираното от защитата
Постановление за отказ да се образува ДП на РП-К. е по възложена проверка
за извършено престъпление от общ характер по смисъла на НК – по чл.316,
вр. с чл.308, ал.1 от НК, чл.212, ал.1 и по чл.308 от НК и именно, защото е
установено, че „спрямо същото лице за същото престъпление – по чл.212, ал.1
от НК има незавършено наказателно производство“ (настоящото), е прието,
че е налице разпоредбата на чл.24, ал.1, т.6 от НПК изключваща
възможността да бъдат водени наказателни производства с един и същи
предмет срещу едно и също лице. В допълнение, за пълнота е коментирано, че
дори да се приеме, че с въпросното деяние е осъществен състава на чл.316,
във вр. с чл.308, ал.1 от НК, то в този случай е налице изтекла давност
съгласно разпоредбата на чл.80, ал.1, т.4 от НК за наказателно преследване.
Следва също така за пълнота да се посочи, че не може да се приеме за
правилно и законосъобразно соченото от защитата, че размера на
причинената щета е сумата, която установява вещото лице по назначената на
въззивното следствие съдебно-счетоводна експертиза, а не тази по присъдата,
която била неправилна. Коментираното от вещото лице, че след приспадане
на осигурителния стаж по процесното удостоверение – обр. УП-3 с изх.
№**/13.11.2000 г. издадено от „К.П.В.“ АД, А. Х. след положен от него
допълнителен трудов стаж към 16.10.2016 г. би могъл да се пенсионира – при
сбор от осигурителен стаж и възраст 100 точки от 17.10.2016 г. Според
защитата щетата била получената пенсия от 18.03.2016 г. до 17.10.2016 г., тъй
като след тази дата той би придобил право на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст. Това обстоятелство би било вярно, ако към тази дата
(17.10.2016 г.) подс.Х. бе подал заявление за отпускане на пенсия, в което да
не фигурира като основание за придобито право на пенсия за осигурителен
13
стаж и възраст инкриминираното удостоверение. Към сочената дата -
17.10.2016 г. не е преустановено изплащането на ЛПОСВ с изключването на
порочния документ, а при периодичните плащания, каквото е и
разглежданото, престъплението се счита за довършено – в момента на
последното плащане.
При определяне вида и размера на наказанието първоинстанционният
съд е обсъдил както обществената опасност на деянието, така и обществената
опасност на извършителя. С оглед осъществения престъпен резултат –
30 392.26 лв. обществената опасност на деянието правилно е определена като
надхвърляща границите на типичната за този вид престъпления.
Обществената опасност на извършителя е прита за занижена предвид
събраните за него добри характеристични данни и чистото му съдебно
минало. При тези данни е направена преценка за наличие на превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства и е наложено наказание в
минималния законов размер на предвиденото в нормата на чл.212, ал.1 от НК,
а именно – „лишаване от свобода“ за срок от две години. Преценено е
наличието на предпоставките по чл.66, ал.1 от НК и определеното наказание е
отложено за изпълнение за срок от 4 години, считано от влизане на присъдата
в сила. Определеното от първоинстанционния съд наказание по вид и размер
е в минималния законов такъв, съответства на тежестта на извършеното от
подс.Х. деяние и би оказало възпитателно въздействие както спрямо
личността му, така и по отношение на останалите членове на обществото.
Няма основание и не са налице такива смекчаващи обстоятелства, които да
налагат проява на още по-голямо снизхождение към подсъдимия чрез
приложение разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК и намаляване размера на
така определеното му наказание.
Правилно съдът се е произнесъл и по направените до делото разноски,
като ги е възложил с оглед изхода на делото на подсъдимия, както правилно и
законосъобразно се е произнесъл и относно инкриминирания документ.
В хода на първоинстанционното производство и при постановяване на
присъдата не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да обосновават изменяването или отменяването на обжалвания съдебен
акт на това основание.
Имайки предвид изложеното, следва да се постанови решение, с което
14
да бъде потвърдена обжалваната присъда, а подсъдимият предвид изхода на
делото и неоснователността на подадената жалба следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Окръжен съд – Кърджали направените по делото
разноски в размер на 200 лв., представляващи възнаграждение за вещо
лице.
Ето защо и на основание чл.338, във вр с чл.334, т. 6 от НПК,
Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 50 от 16.06.2022 г., постановена по НОХД
№ 1216/2021 г. по описа на Районен съд- Кърджали.
ОСЪЖДА А. С. Х. от. гр. К., с ЕГН **********, да заплати по сметка на
Окръжен съд – Кърджали направените по делото разноски в размер на 200.00
лева.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15