РЕШЕНИЕ
Номер ІІ-260270 06.04.2021 г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД втори въззивен граждански състав
На: шести октомври две хиляди и двадесета година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
Секретар Ани Цветанава
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Елеонора Кралева
въззивно
гражданско дело номер 988 по описа за 2020 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Т.В.Т. ***, подадена
чрез пълномощник адв.Женета Иванова, против решение №
227/13.12.2019 г., постановено по гр.д.№ 1197/2018 г. по описа на
РС-Несебър, с което е ДОПУСНАТА
ДЕЛБА между съделителите В.К.Н., Н.К.Н., Т.В.Т. и П.Н.М. на съсобствения
им недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 51500.502.38.7.3 по КККР на гр.Несебър, с адрес на
имота: гр.Н., ул.“Х. К.” № *, ет.*, с площ от 198,80 кв.м., който самостоятелен
обект се намира в сграда № 7, разположена в ПИ с идентификатор 51500.502.38, с
предназначение на самостоятелния обект – за обществено хранене, брой нива на
обекта – 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – няма,
под обекта – няма, над обекта - 51500.502.38.7.1, при квоти между съделителите: за В.К.Н. – 88,30/198,80 ид.ч., от които
55 кв.м./ид.ч. придобити по дарение от Д. Т.
и 33,30 кв.м./ид.ч. като собственик на 3/8 ид.ч. от дворното място и на
основание чл.92 ЗС; за Н.К.Н. – 11,10/198,80
ид.ч., като собственик на 1/8 ид.ч. от дворното място и на основание чл.92 ЗС; за Т.В.Т. – 77,20/198,80 ид.ч., от които
55 кв.м. придобити по силата на реализирана суперфиция и 22,20 кв.м./ид.ч. като
собственик на 2/8 ид.ч. от дворното място и на основание чл.92 ЗС; за П.Н.М. – 22,20/198,80 ид.ч., като
собственик на 2/8 ид.ч. от дворното място и на основание чл.92 ЗС.
Във
въззивната жалба се изразява недоволство от първоинстанционното решение, като
същото се счита за неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени
нарушения на материалния и процесуалния закон и необосновано. Според
въззивника, районният съд неправилно е определил предмета на делбеното
производство, като неправилно не е включил като неразделна част към делбения
имот „терасата на първия етаж от сградата с площ от 45 кв.м.“, съставляваща
надстройка, която е изградена върху пристройката от 44 кв.м., последната
изградена от южната страна на сградата /на приземния етаж/, сега Заведение за
обществено хранене /ЗОХ/, която тераса е функционално свързана с предмета на
делбата – заведението и е неразделна
част от него. Въззивникът счита за необосновани изводите на съда, че терасата и
помещенията на първия етаж не се явявали неразделна и функционално свързана и
обслужваща част от делбената вещ и не следвало да се включват в предмета на
настоящото дело, като се сочи, че по делото липсват доказателства, които да
установяват, че съделителят Н. е зазидал стълбите, водещи от заведението към
терасата, но дори и това да е установено, то същото не води до промяна статута на
терасата като неразделна част от ЗОХ – открита търговска зала. Сочи се също, че
съдът е допуснал до делба ЗОХ с площ от 198.80 кв.м. по площта му по одобрен
проект на 04.08.2000 г. на гл.архитект на Община Несебър за узаконяване по
чл.162 ЗТСУ, в който проект е предвидена и въпросната тераса като неразделна
част от заведението, което според въззивника води до необоснованост на изводите
на НРС и до противоречие в мотивите му, като съдът е взел предвид единствено
представената от ищците схема на обекта, без да обсъди в тази връзка и да
съобрази експертното заключение и представения по делото одобрен проект от
04.08.2000 г.
На
следващо място, въззивникът счита, че съдът неправилно е определил и лицата,
между които следва да се допусне делба на процесния имот, като в тази част
решението е постановено в нарушение на чл.97 и чл.98 ЗС. В тази връзка се сочи,
че в делбата не следва да участват Н.Н. и П.М. като съсобственици на идеални
части от дворното място, като съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл.92
ЗС, която е неотносима в конкретния спор, тъй като липсата в случая на
самостоятелен обект изключва приращението с оглед прилежащото положение на
пристройките и надстройката-тераса, като принадлежност към главната вещ, която
обслужват. Посочва се, че Н.Н. и П.М. са станали съсобственици на поземления
имот след като избения етаж вече е бил пристроен и надстроен, поради което те
не са станали съсобственици на делбения имот на основание чл.92 ЗС, обособен
като „Заведение за обществено хранене“, като същото се отнася и до ищеца В.Н.
до размера на претендираните от него 33.30 кв.м. ид.ч. от делбения имот, като в
тази връзка във въззивната жалба са изложени подробни съображения и се цитира
практика на ВКС. Според въззивника, неправилното приложение от съда на нормата
на чл.92 ЗС е довело и до неправилно определяне на квотите на съсобствениците –
ищецът В.Н., ответникът Т.Т. и наследниците на Д. Т., за което също са изложени
подробни аргументи. В тази връзка се твърди, че в случая П.М. не е наследник на
Д. Т., а такъв се явява нейната майка Т. К., която не е участник в делбеното
производство, поради което се счита, че не всички наследници на Д. Т. са страни
в делбата и продължаването на делото без тяхно участие ще доведе до нищожност
на делбата, съгласно чл.75, ал.2 ЗН, като постановеното решение се явява
процесуално недопустимо.
В
заключение, моли въззивния съд да обезсили обжалваното решение като недопустимо,
постановено без участието на надлежните страни, да прекрати производството по
делото и да върне същото на първата инстанция за ново разглеждане. При
условията на евентуалност, моли въззивния съд да отмени първоинстанционното
решение като незаконосъобразно. Ангажира доказателства пред въззивния съд. Претендира
се присъждане на направените по делото разноски.
В срока по
чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемите В.К.Н. и Н.К.Н.,
подаден чрез пълномощник адв.Елена
Иванова, с които въззивната жалба се оспорва като неоснователна, като са
изложени пространни съображения. Моли решението на РС-Бургас да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно в обжалваните части. Не се правят нови
доказателствени искания. Претендират се направените разноски във въззивното
производство.
В срока по
чл.263, ал.1 ГПК не
е постъпил
писмен отговор от въззиваемата П.Н.М., не се взема
становище по въззивната жалба.
Въззивната
жалба е подадена в двуседмичния
срок по чл.259, ал.1 ГПК и от легитимирано лице, което има правен интерес от
обжалването, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид становищата
на страните, прецени събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, приема за установено следното:
Пред първата инстанция е предявен иск за делба с правно
основание чл.341 и сл. ГПК, вр. чл.34 ЗС, като производството е в първа фаза –
по допускане на делбата.
В исковата молба на В.Н. и Н. Н. против Т.Т. и П.М. са изложени
твърдения, че страните са съсобственици на самостоятелен обект с идентификатор
51500.502.38.7.3 по КККР на гр.Несебър, с площ от 198.80 кв.м. Твърди се, че
съсобствеността е възникнала по повод нотариален акт № 51/1974 г. на ПРС, с
който съсобствениците тогава на поземления имот на по ¼ ид.ч. – Д. В.Т.,
Т.В.Т., К. В. Т.и Т. В. К.– взаимно са си отстъпили право на строеж, като в
резултат на реализираната суперфиция Д. Т. е станал собственик на първи жилищен
етаж от сградата “западен близнак” със застроена площ от 110 кв.м. и северната
половина от избата на тази сграда, а съделителят Т.Т. е станал собственик на
втория жилищен етаж от същата сграда и южната половина от избата. Твърди се, че
с нотариален акт № 106, том I, рег. № 619, дело № 102/2000 г. ищецът В.Н. е
придобил по дарение от Д. Т. първи жилищен етаж от западния близнак, ведно със
северната половина от избата /сутеренен етаж/, както и притежаваната от него
¼ ид.ч. от дворното място, в което е реализирано строителството. Излагат
се твърдения, че сутеренният /гаражен етаж/ в сградата “западен близнак”, със
застроена площ от 110 кв.м., бил преустроен от бившите съсобственици Д. Т. и Т.Т.
в заведение за комплексно обслужване – механа, в която се включвало и 88,80
кв.м. незаконно строителство, извършено извън обема на отстъпеното право на
строеж, като по този начин преустроеният сутеренен етаж възлизал на площ от
198,80 кв.м. В тази връзка си счита, че построените в повече 88,80 кв.м. ид.ч.
от делбения имот са съсобствени на всички съсобственици на дворното място на
основание чл.92 ЗС съобразно квотите в съсобствеността – по ¼ ид.ч.,
установени с решение № 13/13.03.2009 г. по гр.д. № 724/2007 г. по описа на НРС,
като понастоящем след извършени разпоредителни сделки дворното място е
съсобствено между страните при следните квоти: за В.Н. – 3/8 ид.ч.; за Н.Н. –
1/8 ид.ч.; за Т.Т. – ¼ ид.ч. и за П.М. – ¼ ид.ч. При тези
твърдения се сочи, че на основание чл.92 ЗС построените 88,80 кв.м. извън
правото на строеж, съставляващи част от делбения имот, са съсобствени на
съделителите при следните идеални части: за В.Н. – 33,30/88,80 кв.м.ид.ч.; за Т.Т.
– 22,20/88,80 кв.м.ид.ч.; за П.М. – 22,20 кв.м.ид.ч.; и за Н.Н. – 11,10/88,80
кв.м.ид.ч. С оглед на това, ищците претендират процесния самостоятелен обект да
бъде допуснат до делба между страните при следните квоти: за В.К.Н. –
88,30/198,80 кв.м.ид.ч., за Н.К.Н. – 11,10/198,80 кв.м.ид.ч., за Т.В.Т. –
77,20/198,80 кв.м.ид.ч. и за П.Н.М. – 22,20/198,80 кв.м.ид.ч.
В депозирания в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът
Т.В.Т. е оспорил иска за делба и изложените в исковата молба твърдения. Заявил
е възражение за изтекла в негова полза придобивна давност на реална част от
делбения имот, индивидуализирана като южната част на избен етаж от “западен
близнак” с посоче граници, с обща квадратура от 121,60 кв.м., преустроена в цех
за закуски с търговска зала и магазин за промишлени стоки, като е изложил
твърдения, че владее тази част като своя, явно, непрекъснато и необезпокоявано от
1992 г., като първоначално владял изцяло преустроения избен етаж, а
впоследствие изоставил владението на северната част от него с площ от 77,20
кв.м. При условията на евентуалност, ответникът Т. е заявил собственически
права към описаната реална част, но с площ от 99,55 кв.м., от които 55 кв.м. негова
лична собственост въз основа на реализирана суперфиция и 44,55 кв.м. незаконно
изградени от него през 1992 г. в най-южната част на избения етаж. В съдебно
заседание, ответникът е поискал процесният самостоятелен обект да бъде допуснат
до делба, ведно с терасата на второ ниво с площ от 45 кв.м.
Ответницата П.Н.М. не е депозирала писмен отговор.
Фактите по делото са следните:
Не спори по
делото, че с Нотариален акт за суперфиция № 51/05.10.1974 г., том I,
дело № 462/1974 г. на РС-Поморие,
Д. В.Т., Т.В.Т., Т. В. К.и К. В. Н., взаимно са си отстъпили право на строеж върху сънаследническото и съсобственото им дворно място, находящо се в гр.Несебър, с площ от 605 кв.м., за което е отреден парцел VI, имот 8, в кв.68 по плана на гр.Несебър,
урегулиран от 753 кв.м., за изграждането на една жилищна сграда – близнак на обща площ от 220
кв.м., която ще
се състои от два близнака – източен и западен, всеки по 110 кв.м. и от два
етажа и изба. С така учредената суперфиция, на
Т. В. К.и К. В. Н. е предоставено право на строеж на източния
близнак, а на Д. В.Т. и Т.В.Т.
е предоставено правото на строеж на западния близнак,
като Д. Т.
да построи първия етаж от западния близнак и северната половина от избата му със съответните
помещения, а Т.Т. да построи втория етаж от западния близнак и южната
половина от избата му със съответните избени помещения, като
всеки да стане собственик на така построените от него етаж и част от избата. Не се
спори,
че договореното строителство на двете
сгради е извършено и сградата-западен близнак е станала собственост на Д. В.Т.
и Т.В.Т., а сградата-източен
близнак е станала собственост на Т. В. К.и К. В.Н..
Безспорно е също, че посочените по горе лица са били съсобственици на дворното
място, в което е извършено строителството, в равни квоти – по 1/4 ид.ч. за
всеки от тях.
Безспорно е също, че парцел
VI, имот 8, в кв.68 по плана на гр.Несебър
от 1965 г. и идентичен с УПИ VІ-404, в кв.77 по плана на гр.Несебър от 1985 г.,
идентичен с поземлен имот с идентификатор 51500.502.38 по КККР на гр.Несебър,
което е установено и от приетата пред първата инстанция съдебно-техническа
експертиза.
С Нотариален акт за дарение № 1/12.07.2011 г., том XI, рег.№
8733, дело № 1902/2011 г. на нотариус с рег.№ 208 в района на РС-Несебър, Т. В.
К.и Н. Д.К.са дарили на дъщеря си П.Н.М. (ответница по делото) собствения си
самостоятелен обект с идентификатор 51500.502.38.1.1 по КК на гр.Несебър (първи
етаж от сградата-източен близнак), както и 1/8 ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор № 51500.502.38 по КК на гр.Несебър, с площ от 714 кв.м., със стар
идентификатор УПИ VI-404 в кв.77 по плана на гр. Несебър. С Нотариален акт за дарение № 138/25.05.2016 г., том IV, рег.№ 4870, дело
№ 671/2016 г. на нотариус с рег.№ 208 в района на РС-Несебър, Т. В. К.е дарила
на дъщеря си П.Н.М. още 1/8 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор №
51500.502.38 по КК на гр.Несебър, с площ от 703 кв.м., със стар идентификатор
УПИ VI-404 в кв.77 по плана на гр.Несебър. Така, ответницата П.М. се легитимира
като собственик на първия етаж от сградата-източен близнак и на 2/8 ид.ч. от
дворното място – ПИ с идентификатор № 51500.502.38 по КК на гр.Несебър.
Ищците Н.Н. и В.Н., заедно с баща им К. Н.Н.,
са наследници на К. В.Н., починала на 13.08.2003 г., видно от представеното
удостоверение за наследници, като по силата на наследственото правоприемство са
станали собственици на притежаваните от нея 1/4 ид.ч. от процесното дворно
място и на реализираното въз основа на учредената суперфиция строителство в сградата-източен
близнак, т.е. на по 1/12 ид.ч. за всеки от тях.
С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 135/07.10.2005г.,
том XVIII, рег.№ 9379, дело № 3352/2005г. на нотариус с рег.№ 208 в района на
НРС, ищецът В.Н. е придобил по дарение от баща си К. Н. и от сестра си Н.Н. собствените
им 2/3 ид.ч. от втори жилищен етаж на сградата-източен близнак и 2/3 ид.ч. от
ресторант в южната част от партерния етаж на същата сграда, както и 2/12 ид.ч.
от дворното място, съставляващо УПИ
VI-404 в кв.77 по плана на гр.Несебър, целият с площ от 711 кв.м.
С Нотариален акт за дарение № 106/29.02.2000 г., том I,
рег.№ 619, дело № 102/2000 г. на нотариус с рег.№ 208 в района на НРС, ищецът В.Н.
е надарен от Д. В.Т. с правото на собственост върху първи жилищен етаж от
двуетажна жилищна сграда с два жилищни етажа и изба, представляваща западен
близнак, със ЗП от 110 кв.м., и северната половина от избата в същата сграда,
както и 1/4 ид.ч. от дворното място, съставляващо парцел VI-404 в кв.77 по
плана на гр.Несебър, целия урегулиран от 700 кв.м., идентичен с парцел VI-8 в
кв. 68 по стария план на гр. Несебър.
С влязло в сила на 29.06.2010 г. съдебно решение №
13/13.03.2009 г., постановено по гр.д.№ 724/2007 г. по описа на РС-Несебър,
вписано в СВ-Несебър на 20.04.2011 г., е прието за установено спрямо Т.В.Т., че
В.К.Н. е собственик на 1/4 ид.ч. от ПИ с идентификатор 51500.502.38 по КК на
Община Несебър, целият с площ от 714 кв.м., както и на 77,20/198,80 кв.м. ид.ч.
от сутеренен етаж на двуетажна жилищна сграда – западен близнак с идентификатор
51500.502.38.2, изградена в описания поземлен имот, с административен адрес: гр.Н.,
ул.“Х. К.” № *.
С нотариален акт за покупко-продажба № 23/26.04.2017 г., том
IV, рег.№ 4398, дело № 549/2017 г. по описа на нотариус с рег.№ 208 в района на
НРС, ищцата Н.Н. е придобила от брат си В.Н. самостоятелен обект с
идентификатор 51500.502.38.7.1, находящ се на първи жилищен етаж в сграда № 7,
построена в ПИ с идентификатор 51500.502.38 (западен близнак), със ЗП от 110
кв.м., както и 1/8 ид.ч. от ПИ с идентификатор 51500.502.38 по КК на
гр.Несебър, с площ от 703 кв.м., стар идентификатор УПИ VI-404 в кв.77 по плана
на гр.Несебър.
По делото не се спори, че сграда с идентификатор
51500.502.38.2 (описана в съдебното решение от 2010 г.) е идентична със сграда
с идентификатор 51500.502.38.7 по КК на гр.Несебър (описана в нотариалния акт
от 2017 г.), като кадастралната карта и кадастралните регистри са били изменени
със Заповед № 18-635/30.01.2017 г. на Началника на СГКК-Бургас (л.54-54 от
въззивното дело), установено и от приетата пред БОС съдебно-техническа
експертиза.
В резултат на горното, ищцата Н.Н. е собственик на 1/8 ид.ч.
от дворното място и на първия жилищен етаж на сградата-западен близнак, а ищецът
В.Н. се легитимира като собственик на 3/8 ид.ч. от дворното място и на 77,20/198,80
кв.м. ид.ч. от процесния избен етаж на сградата-западен близнак.
Ответникът Т.В.Т. се легитимира като собственик на втория
жилищен етаж в сградата-западен близнак и на южната половина от процесния избен
етаж на същата сграда, въз основа на реализираната суперфиция, учредена с посочения
по-горе Нотариален
акт № 51/05.10.1974 г., том I, дело № 462/1974 г. на РС-Поморие.
Пред първата инстанция е приета съдебно-техническа
експертиза (основно и допълнително заключение), изготвена от в.л.Иванка
Великова, от която се установява идентичност между ПИ с идентификатор
51500.502.38, бивш УПИ VI-8 в кв.68 по плана на гр.Несебър от 1965 г. и УПИ
VI-404 в кв.77 по плана на гр.Несебър от 1985 г. Вещото лице е установило, че
процесният делбен имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор
51500.502.38.7.3 с площ от 198,80 кв.м., представляващ заведение за обществено
хранене, е идентичен по местоположение с избения етаж в сградата-западен
близнак от 110 кв.м., описан в НА за суперфиция № 51/1974 г. Констатирано е, че
по време на строителството на сградата същата е изпълнена в по-голям обем от
отстъпеното право, а именно – 120 кв.м. вместо 110 кв.м., като впоследствие през
1992 г. пред жилищната сграда е извършена незаконна пристройка от 44 кв.м.,
която по-късно участва като застроена площ в одобрен проект за „Заведение за
обществено хранене“, а към дворната част е изградена пристройка от 42 кв.м.,
които също са включени в площта с цитирания проект. Установено е, че целият избен
(приземен) етаж на сградата-западен близнак е бил преустроен от ответника Т.Т.
в заведение за обществено хранене, за което са издадени: скица № 87/12.02.1992
г. с виза за проектиране и преустройство на гаражен етаж в заведение за
обществено хранене (ЗОХ), потвърдена на 27.03.1994 г., като върху скицата е
отразено съгласието с преустройството на всички собственици на имота (л.7); одобрени
проекти на 19.09.1994 г. и разрешение за строеж № 154/19.10.1994 г. (л.8). За
въвеждането в експлоатация на обекта е издадено Удостоверение № 5/21.01.2002 г.
на Кмета на Община Несебър (л.9) въз основа, както на съществуващите документи,
така и на изготвен проект заснемане-екзекутив на съществуващото ЗОХ, който е
одобрен от Гл.архитект на общината „За узаконяване по чл.162 ЗТСУ“ на
04.08.2000 г. В тази връзка, вещото лице е установило, че на основание чл.162,
ал.1 ЗТСУ през 2000 г. е започнала процедура по одобряване на проект за ЗОХ,
включващо и незаконно изградените пристройки към съществуващия гаражен етаж към
улицата и към дворната част. За целта, на Т.Н.Т. ***/12.04.2000 г. по ЗАНН
(л.102) за това, че „заведението е построено в западния близнак на жилищната
сграда, в приземния етаж; направени са пристройки в лицевата част на западния
близнак и на гърба, които се ползват като зала, подготвителна, склад и антре;
терасата над заведението се използва като търговска площ и е с размери
9,90/4,50м“. На същата дата е съставен от общината и Констативен акт от
12.04.2000 г. по реда на чл.309, ал.1 ППЗТСУ (л.103-104), с който са
констатирани същите нарушения – „пристройки в лицевата част на западния близнак
и на гърба, които се ползват като зала, подготвителна, склад и антре; терасата
над заведението се използва като търговска площ и е с размери 9,90/4,50м“. В
резултат на това е изготвен проект заснемане-екзекутив на съществуващото ЗОХ,
който е одобрен от Гл.архитект на общината „За узаконяване по чл.162 ЗТСУ“ на
04.08.2000 г. В обяснителната записка на този проект-екзекутив за процесното
заведение е описана Търговска зала – открита /тераса/ и закрита, оборудвана с
маси и столове, като откритата зала – тераса е посочена във вертикалния разрез
„А-А“ на втори лист от изготвения екзекутив и е предвидена за обслужване на
клиенти. По този начин, делбеният имот – ЗОХ е предвидено на две нива, като
второто ниво на заведението е посочено и одобрено при изготвянето на екзекутив
за узаконяване по реда на чл.162 ЗТСУ от Гл.архитект на 04.08.2000 г.
Експертизата е установила, че цялата площ на
сутеренния/приземен етаж на сградата-западен близнак е била преустроена по
проект за “Заведение за обществено хранене”, което понастоящем не е действащо,
като след изключване на общо за двата жилищни етажа стълбище площта на обекта възлиза
на 198,80 кв.м. и съставлява делбения имот. Съгласно одобрения проект от
04.08.2000 г. площта на процесния обект на ниво приземен етаж е 198,80 кв.м.,
като в търговската му площ е включена и тераса на второ ниво с площ от 45
кв.м., до която е оказан достъп през вътрешно стълбище. В съдебно заседание пред
районния съд вещото лице е заявило, че описаните по проекта от 2000 г.
пристройки в лицевата част на западния близнак и на гърба са включени в площта
от 198,80 кв.м. и са функционално свързани към заведението за обществено
хранене, като включената по проекта тераса към търговската площ на ЗОХ на второ
ниво понастоящем се използва от ищците, които ползват първия жилищен етаж и достъпът
до нея е преградена със зид откъм стълбището на приземен етаж, т.е. достъпът до
терасата от приземния етаж е преустановен. Вещото лице е пояснило също, че отразената
в кадастъра площ на делбения имот от 198,80 кв.м. съответства на тази по
одобрения проект за ЗОХ от 2000 г. за приземно ниво, като включва и стълбището
към терасата на първи жилищен етаж, но не и самата тераса, съставляваща второ
ниво на търговския обект по проект.
Пред първата инстанция са събрани и гласни доказателства –
свидетелите Д. З.и Т. К. (сестра на ответника Т.Т. и леля на ищците В. и Н.Н.).
При така установената фактическа обстановка,
първоинстанционният съд е приел, че делбеният имот съставлява приземен етаж от западна част от къща, изграден
съгласно отстъпено право на строеж в обем от 110 кв.м. от братята Д. и Т. Т. и
тяхна съсобственост в равни дялове, включващи северна половина за Д. и южна
половина за Т.. Прието е, че първоначално реализираното строителство е
надхвърлило отстъпеното право и е възлизало на 120 кв.м., а впоследствие е
извършено и пристрояване с още 78,80 кв.м., поради което и тъй като по делото
не са ангажирани доказателства за учредено в полза на Д. и Т. Т. право на
пристрояване, НРС е формирал извод, че площта на гаражния /избен/ приземен
етаж, надвишаваща първоначалната площ от 110 кв.м., съставлява съсобственост на
собствениците на дворното място- ПИ с ид.№ 51500.502.38 по КК на гр. Несебър
съобразно квотите им в съсобствеността, на основание чл.92 ЗС. С оглед на това,
районният съд е приел, че съобразно придобитите от страните по делото идеални
части от дворното място, собствеността върху пристроените 88,80 кв.м. от общата
площ от 198,80 кв.м. на сутеренния етаж на сградата-западен близнак е
разпределена между тях, както следва: за П.Н.М. като собственик на 2/8 ид.ч. от
земята по дарение – 22,20 кв.м.; за Н.К.Н. като собственик на 1/8 ид.ч. от
земята по силата на покупко-продажба – 11,10 кв.м.; за Т.В.Т. като собственик
на 2/8 ид.ч. от земята по силата на дарение и наследяване – 22,20 кв.м.; а за В.К.Н.
като собственик на 3/8 ид.ч. от земята по силата на дарения и наследяване –
33.30 кв.м. За останалите 110 кв.м. от площта на делбения имот, като
собственици се легитимират Т.Т. за 55 кв.м., на основание реализираното право
на строеж, и В.Н. за 55 кв.м., на основание договор за дарение и реализирано от
праводателя му Д. Т. право на строеж. В тази връзка е прието от НРС, че в
отношенията между съделителите Т.Т. и В.Н. действа влязлото в сила съдебно
решение от 2009 г., установяващо собствеността на съделителя Н. в делбения
имот.
Районният съд е преценил за неоснователно искането на
ответника Т. за включване в делбата на тераса с площ от 45 кв.м., находяща се
на първи жилищен етаж, над приземния делбен етаж, като е прието, че предметът
на делбата е очертан с исковата молба, отговора и уточненията, направени от
съделителите в първото по делото съдебно заседание (чл.341, ал.2 ГПК), а искането
за включване в делбата на посочената тераса е направено от съделителя Т.Т. в
третото по ред и последно заседание по делото, поради което се явява
недопустимо. В тази връзка съдът е приел също, че не е налице грешка при
отразяване на делбения имот в КК, а площта му изцяло съответства на замерената
на място и възлиза на 198,80 кв.м., като в нея не се включва тераса или
помещения от горен етаж. А относно статута на терасата на първия етаж е прието,
че фактът, че е била предмет на проект за преустройство на сутерена в предходни
години и е служила за търговска площ, не ѝ придава качество на
принадлежност към главната делбена вещ или неразделна част от нея, като по
делото е установено, че след смъртта на Д. Т. съделителят Н. е влязъл във
владение на първия етаж от западната част на сградата и понастоящем ползва и
процесната тераса на същия етаж, а допълнително изградената функционална връзка
с приземния етаж е прекъсната /зазидана/, поради което посочената тераса на
първи етаж от сградата не се явява неразделна и функционално свързана или
обслужваща част спрямо делбената вещ и не следва да се включва в предмета на
настоящото дело.
Районният съд е преценил за неоснователно и заявеното от ответника
Т. възражение за изтекла в негова полза придобивна давност за владяната от него
част от процесния имот от 121,60 кв.м., която към момента била преустроена в
цех за закуски с търговска зала и магазин за промишлени стоки. В тази връзка е
прието от съда, че по делото не е установено от ответника владение по отношение
на процесните реални части от делбения имот за период от 10 години и с
характеристиките на предвиденото по закон, тъй като свидетелските показания
установяват, че приземният етаж е съсобствен и ответникът е ползвал полагаемата
му се южна част.
По горните мотиви, с първоинстанционното решение НРС е
приел, че искът за допускането до делба на процесния самостоятелен обект между
страните е основателен и е уважил същия при следните квоти: за В.К.Н. –
88,30/198,80 кв.м./ид.ч. (55 кв.м./ид.ч.
придобити по дарение от Д. Т. и 33,30 кв.м./ид.ч. на осн. чл.92 ЗС като
собственик на 3/8 ид.ч. от дворното място); за Н.К.Н. – 11,10/198,80
кв.м./ид.ч. (на основание чл.92 ЗС като собственик на 1/8 ид.ч. от дворното
място); за Т.В.Т. – 77,20/198,80 кв.м./ид.ч. (55 кв.м. придобити по силата на
реализирана суперфиция и 22,20 кв.м./ид.ч. на основание чл.92 ЗС като
собственик на 2/8 ид.ч. от дворното място); за П.Н.М. – 22,20/198,80
кв.м./ид.ч. (на основание чл.92 ЗС като собственик на 2/8 ид.ч. от дворното
място).
Съгласно разпоредбата
на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното решение се
проверява само в рамките на наведените оплаквания. При тази служебна
проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и
допустим съдебен акт, липсват нарушения на императивни
материалноправни норми.
След самостоятелна преценка на събраните по делото
доказателства и с оглед наведените във въззивната жалба оплаквания, настоящият
съд намира обжалваното решение за
неправилно. Основателни
са възраженията на въззивника Т., че НРС неправилно е приел, че процесната
тераса на първия етаж от сградата-западен близнак не се
явява неразделна и функционално свързана част спрямо делбената вещ и неправилно не е включил същата като неразделна
част към делбения имот. Основателни са и възраженията във въззивната жалба, че
първоинстанционният съд неправилно е определил лицата, между които да се
допусне делба на процесния имот и техните квоти, като решението е постановено в
нарушение на чл.97 и чл.98 ЗС. Съображенията
на въззивната инстанция са следните:
В случая е
безспорно, че страните по делото са
съсобствениците на дворното място, представляващо ПИ с идентификатор
51500.502.38, в което се намира процесният
самостоятелен обект с
идентификатор 51500.502.38.7.3 – заведение за обществено хранене (ЗОХ), предмет на делото. Безспорно е
също, че процесното ЗОХ е възникнало в резултат на
извършено преустройство от ответника Т.Т. на избения етаж на сградата-западен
близнак в заведение за обществено хранене, изпълнено в целия обем на етажа. Съгласно
учредената суперфиция с НА № 51/1974 г. собственици на сградата-западен
близнак, състояща се от два етажа и избен етаж са станали Д. В.Т. и Т.В.Т.,
както следва: Д. Т. – на първия жилищен етаж и северната половина от избения
етаж, а Т.Т. – на втория жилищен етаж и южната половина от избения етаж.
Не се спори
също, че преустройството на избения етаж на сградата-западен близнак в ЗОХ е
било извършено от ответника Т. въз основа на издадено разрешение за строеж №
154/19.101994 г., съобразно одобрени проекти на 19.09.1994 г. и скица-виза за
проектиране № 87/12.02.1992 г., презаверена на 27.03.1994 г., върху която е
отразено съгласието с преустройството на собствениците на дворното място към
този момент К. Т., Т. К., Д. Т. и Т.Т.. Тук
следва да се отбележи, че с разрешеното по установения ред преустройство на
избения етаж в ЗОХ е променено неговото предназначение на обслужващ жилищните
етажи и същият е придобил качеството на самостоятелен обект – заведение, като
собствеността върху него не се променя – то остава собственост на Д. Т. и Т.Т.
в равни дялове, съобразно учредената суперфиция с НА № 51/1974 г.
Между страните
по делото не се спори и относно обстоятелството, че в периода 1992-1995 г., когато е извършено преустройството на избения етаж в
ЗОХ, ответникът Т. е извършил пристрояване към този етаж откъм улицата с незаконна пристройка от 44 кв.м. и откъм дворната част с незаконна пристройка от
42 кв.м.,
което е установено и от гласните доказателства и от съдебно-техническите
експертизи по делото. В тази връзка, от приетата пред първата инстанция СТЕ на
в.л. Великова се установява, че още при
строителството на сградата-западен близнак същата е изпълнена на площ от 120 кв.м., т.е. в
по-голям обем от отстъпеното с нот.акт №
51/1974 г. право на строеж от 110
кв.м. По
този начин застроената площ на целия приземен/избен етаж на сградата-западен
близнак, преустроен в ЗОХ, възлиза на 198,88 кв.м. и съставлява процесния
делбен имот, като между страните по делото не се спори, че същия съществува в
този вид и площ поне от 1995 г. до настоящия момент. От доказателствата по
делото и експертизата на в.л.Великова се установява също, че през 2000 г. е
започнала процедура по чл.162, ал.1 ЗТСУ по одобряване
на проект за „Заведение за обществено хранене“, включващо и незаконно изградените пристройки към
съществуващия приземен етаж
към улицата и към дворната част, като в съставените
за целта от Община Несебър Акт № 7/12.04.2000 г. по ЗАНН и Констативен акт по чл.309, ал.1 ППЗТСУ от 12.04.2000
г. е констатирано, че
„заведението е построено в западния близнак на жилищната сграда, в приземния
етаж; направени са пристройки в лицевата част на западния близнак и на гърба,
които се ползват като зала, подготвителна, склад и антре; терасата над
заведението се използва като търговска площ и е с размери 9,90/4,50м“. В
резултат на това е изготвен проект заснемане-екзекутив на съществуващото ЗОХ,
който е одобрен от Гл.архитект на общината „За узаконяване по чл.162 ЗТСУ“ на
04.08.2000 г., като в обяснителната му записка е описана „Търговска зала –
открита /тераса/ и закрита, оборудвана с маси и столове“, като откритата зала
– тераса е посочена във вертикалния разрез „А-А“ от изготвения
екзекутив и е предвидена за обслужване на клиенти. Следователно, по одобрения проект заведението за
обществено хранене е предвидено на две нива.
Във въззивното производство е извършена и приета
съдебно-техническа експертиза, изготвена от в.л.К.П., неоспорена от страните, съгласно
която по изготвения и одобрен на 04.08.2000 г. проект по чл.162 ЗТСУ за
узаконяване на строеж „Заведение за обществено хранене „Бистро Даная“,
съгласуван за екзекутив с печат на Община Несебър на 05.07.2001 г., застроената
площ на процесния делбен имот – Заведение за обществено хранене (ЗОХ) е 198,98
кв.м. (изчислена графично) и в нея като застроена площ участват и площите на
извършеното незаконосъобразно пристрояване – пристройките в лицевата част на
западния близнак и на гърба на сградата, като заведението е развито на две нива
– приземно ниво и тераса-покрив (кота +2,59м.). По този проект в заведението се
обособяват търговска зала, състояща се от закрита търговска площ на приземно
ниво и открита търговска площ – тераса-покрив, включена като ІІ-ро ниво на
заведението. Експертизата е установила също, че в чертеж „Вертикален разрез
А-А“ АС част от одобрения проект за узаконяване е отразено, че за обособяване
на терасата покривната плоча на пристройката към улицата е еркерно издадена на
юг (към улицата) и единствено за достъп до терасата е развито вътрешно стълбище
от приземното ниво в източната част на търговската зала до кота под терасата
+2,59м., както и, че на юг (към улицата) терасата е ограничена с парапет, на
север граничи със съществуващ фасаден зид на І-ви жилищен етаж на
сградата-западен близнак, а измерена графично ширината на терасата-покрив е
5,05м. в т.ч. и еркер 1,00м. В съдебно заседание в.л.П. е пояснила, че съгласно
одобрения проект, терасата е част от процесното заведение, включена е в обема
на пристройката към южната част, като цялата тераса е покрив на заведението, но
предвид липсата на чертежи – Част „Конструкции“ не може да се каже с
категоричност дали е създадена с построяването на покрива на пристройката в
южната част на съществуващата жилищна сграда. От експертизата се установява
също така, че по одобрения проект за узаконяване извършеното пристрояване от
южната и северната страна на избения етаж (пред и зад съществуващата жилищна
сграда-западен близнак) и терасата над пристрояването от южната страна на същия
избен етаж (към улицата) са функционално свързани елементи на това ЗОХ и
принадлежат към него. Пристрояването е включено на приземно ниво в състава на
заведението и участва като площ и функционално в самостоятелен обект с
идентификатор 51500.502.38.7.3, но при изменението на кадастралната карта през
20174 г. терасата, отразена като ІІ-ро ниво на ЗОХ в одобрения проект, не е
включена в състава на самостоятелния обект със заповедта на Началника на
СГКК-Бургас от 30.01.2017 г. Вещото лице посочва, че застроената площ на
процесната тераса-покрив е 50,14 кв.м., по снети размери при извършения оглед,
като в момента тази тераса е функционално свързана с жилището на първия етаж и
се ползва от него, а вътрешното стълбище в приземния етаж, осъществяващо
връзката между двете нива на заведението, към момента е преустроено, отделено
от обема на обекта чрез вътрешен преграден зид между стълбищната клетка и
търговския обект, като осигурява достъп от улицата единствено до тази тераса.
Пояснено е също, че в приземният етаж е разширен като площ с извършеното
пристрояване от двете страни и в площта му от 198,88 кв.м. се включва
застроената площ на пристройките и площта на стария избен етаж на приземно
ниво, не в нея не е включена терасата, която би следвало да бъде посочена в
РЗП. Вещото лице П. заявява, че вътрешното стълбище, осъществяващо връзката
между двете нива на заведението е било развито от ниво приземен етаж към
терасата, то е развито в обема на приземния етаж и се включва в площта от
198,88 кв.м., както е и по проект, но фактически на място има отделяне на
стълбището чрез преградни стени.
При тези факти, въззивният съд намира за неправилни
изводите на НРС относно лицата, между които следва да се допусне делба, техните
квоти и имота, предмет на делба.
Спорният по
делото въпрос е дали
пристрояването
на приземния/избен етаж на сградата-западен близнак, преустроен в заведение за
обществено хранене, изградено върху съсобственото дворно място, води до съсобственост
и върху пристройките по приращение или
същото се явява пристрояване към главна вещ, а именно самостоятелния
обект и следва неговата собственост. Съгласно
разпоредбата на чл.92 ЗС, собственикът на земята е собственик на постройките и
насажденията върху нея, освен ако не е установено друго. Изключението по смисъла на
посочената норма е
налице когато е било учредено право на строеж и то е реализирано в рамките
разрешеното
(чл.63 ЗС). Съдебната практика е постоянна в становището, че когато е надхвърлен
обемът на правото на строеж, вещноправният режим на допълнително построеното е различен
и се определя в
зависимост от неговата юридическа
характеристика,
тъй като собствеността не може
да възникне върху несамостоятелен обект. Когато недвижимата вещ е сграда,
самостоятелно може да се придобива само такава част от нея, която по силата на
архитектурен (инвестиционен) проект, одобрен
съгласно действащите строителни правила и норми, е обособена като самостоятелен
имот (жилище, ателие или др.). При това, правилото
на чл.92 ЗС ще намери приложение, когато новата постройка/пристройка,
респ. изграденото в повече представлява самостоятелен обект по строителните правила и
норми,
тогава то става собственост на собственика на земята по приращение. Когато
обаче извършеното
строителство не представлява самостоятелен обект, за него следва да се приложи чл.97
или чл.98 ЗС –
или следва
режима на главната вещ,
или се присъединява, но не към земята,
а чрез неделимото му свързване с друга главна вещ. Тази хипотеза възниква например, когато при неспазване
на учреденото право на строеж е увеличена застроената площ на съществуваща
сграда, както и на разрешена нова пристройка или надстройка. В горния
смисъл – Решение № 30/07.02.2012 г. по гр.д.№ 401/2011 г. на ВКС, І г.о.,
Решение № 137/17.08.2010 г. по гр.д.№ 3954/2008 г. на ВКС, ІІ г.о., Решение №
885/23.10.2008 г. по гр.д.№ 4109/2007 г. на ВКС, І г.о. и др.
В практиката на ВКС –
Решение № 80/27.07.2018 г. по гр.д.№ 3114/2017 г., ІІ г.о., е прието също така,
че част от основните характеристики на „самостоятелния обект“ на правото на
собственост са обособеността му от останалите съседни обособени обекти на
собственост и функционалното му предназначение, възможността да се използва
самостоятелно, а не като принадлежност към друг съседен имот, който обслужва, като
изводът за статута на обекта зависи и от установените по делото обстоятелства,
които трябва да се изследват във връзка с особеностите на конкретния случай и с
оглед фактическите и юридически критерии за определяне характера и
предназначението на обекта. Заснемането със самостоятелен идентификатор по
кадастралната карта само по себе си не доказва, че е налице обособен обект на
правото на собственост, а е само индиция, че последният притежава
характеристиките на такъв и има посоченото предназначение. Функционалното
предназначение на имота във връзка с преценката за самостоятелния му характер
не се определя от посоченото в кадастралната карта, а подлежи на установяване.
Предмет на самостоятелно придобиване от трети лица, включително и от
съсобственици на дворното място, може да бъде само такава част от жилищната
сграда, която е обособена като самостоятелен обект или отговаря на изискванията
на действащия устройствен закон за такъв обект, и не е функционално свързана и
обслужваща находяща се в съответното дворно място друга сграда, индивидуална
собственост. Във всички случаи обаче обектът трябва да бъде обособен като
самостоятелен, т.е. да е отграничен от другите такива.
Въззивният
съд, като съобрази дадените
разрешения в цитираната по-горе съдебна практика и след преценка на събраните
по делото доказателства, намира, че в настоящия случай районният съд неправилно
е приложил чл.92 ЗС и неправилно е приел, че страните като собственици на
идеални части на дворното място са придобили по приращение собствеността на
пристроените 88,80 кв.м. от общата площ от 198,80 кв.м. на сутеренния етаж на
сградата-западен близнак. Този извод на НРС, обусловил и допускането на делбата
между всички собственици на дворното място, противоречи на доказателствата по
делото. От заключенията на съдебно-техническите експертизи, приети пред първата
инстанция и във въззивното производство, се установя по несъмнен
начин, че извършените от
ответника Т. пристройки от южната и северната страна на
избения етаж (пред и зад съществуващата жилищна сграда-западен близнак), с обща площ от 88.80 кв.м. не съставляват самостоятелни обекти и не могат да бъдат обект
на вещно право на собственост, предвид техния характер и функционално предназначение, тези пристройки имат характер на принадлежност към
сутеренния/избен етаж, преустроен в заведение, поради което следват режима на
главната вещ.
В случая е безспорно, че процесното заведение за
обществено хранене с идентификатор 51500.50.38.7.3 с
площ от 198,80 кв.м., предмет на делба, е възникнало в резултат на извършено
преустройство от ответника Т.Т. на съществуващия
избен етаж на сградата-западен близнак с площ от 110 кв.м., изпълнено в целия
обем на етажа, който към този момент е бил собственост на Д. В.Т. и Т.В.Т..
Установено е по делото, че преустройството на избения етаж на сградата-западен
близнак в ЗОХ е било извършено въз основа на издадено разрешение за строеж №
154/19.101994 г., съобразно одобрени проекти на 19.09.1994 г. и скица-виза за
проектиране № 87/12.02.1992 г., презаверена на 27.03.1994 г., върху която е
отразено и съгласието с преустройството на всички собственици на дворното място
към този момент К. Т., Т. К., Д. Т. и Т.Т.. Тук
следва да се отбележи, че с разрешеното по установения ред преустройство на
избения етаж е променено неговото предназначение на обслужващ жилищните етажи
(избените/складови помещения са принадлежност към главната вещ /сградата, респ.
отделните жилища и могат бъдат в обема на жилището или на друг етаж) и същият е
придобил качеството на самостоятелен търговски обект – заведение, без обаче да
се променя собствеността върху него – то остава собственост на Д. Т. и Т.Т. в
равни дялове, съобразно учредената суперфиция с НА № 51/1974 г.
Безспорно е също, че до 1995 г. ответникът Т. е извършил
пристрояване на приземния избен етаж (преустроен като търговски обект и съществуващ
като самостоятелен такъв) към южната част (към улицата) с площ от 44 кв.м. и
към дворното място (зад сградата) с площ от 42 кв.м., с обособяване на открита
тераса над пристройката към улицата, като по този начин площта на етажа се е
увеличила на 198,80 кв.м., съгласно приетите по делото съдебно-технически
експертизи. Това пристрояване е извършено незаконно, констатирано от съответните
компетентни органи с Акт № 7 от 12.04.2000 г. и Констативен акт по чл.309, ал.1
ЗТСУ (отм.) от същата дата, но впоследствие е узаконено, като е изработен
архитектурен проект-екзекутив за узаконяване на съществуващото заведение за
обществено хранене, одобрен от Гл.архитект на Община Несебър на 04.08.2000 г. и
процесният търговски обект „Заведение за обществено хранене“ е въведен в
експлоатация с Удостоверение за ползване №5/25.01.2002 г. Съгласно одобрения проект
от 2000 г. и експертното заключение на в.л.П., площта на ЗОХ на ниво приземен
етаж е 198,80 кв.м. (измерена графично) и в нея като застроена площ участват и
площите на извършеното незаконосъобразно пристрояване с площ от 88,20 кв.м –
пристройките в лицевата част на западния близнак и на гърба на сградата, като
заведението е развито на две нива: приземно ниво – закрита търговска площ,
кухня, склад и други спомагателни и сервизни помещения и второ ниво – тераса-покрив
с площ от 50,14 кв.м. (по снети размери от вещото лице при огледа). От приетата
пред БОС съдебно-техническа експертиза е видно също така, по одобрения проект
от 2000 г. в заведението е обособена търговска зала, състояща се от закрита
търговска площ на приземно ниво и открита търговска площ – тераса-покрив,
включена като ІІ-ро ниво на заведението, като в чертеж „Вертикален разрез А-А“
АС част от одобрения проект е отразено, че за обособяване на терасата
покривната плоча на пристройката към улицата е еркерно издадена на юг и
единствено за достъп до терасата е развито вътрешно стълбище от приземното ниво
в източната част на търговската зала до кота под терасата. В тази връзка,
предвид установената от вещото лице конструктивна свързаност на терасата с
търговския обект и осигурения достъп единствено до нея чрез вътрешно стълбище от
търговската зала на приземно ниво, настоящата инстанция намира, че същата
представлява неразделна част от обема на процесното ЗОХ, независимо от
фактическото й ползване към момента от първия жилищен етаж, като приетият в
обратния смисъл извод от НРС е неправилен.
С оглед писмените доказателства по делото и
констатациите на вещите лица, съдът намира, че по одобрения проект за
узаконяване извършеното пристрояване от южната и северната страна на избения
етаж на сградата-западен близнак (преустроен в ЗОХ) и терасата-покрив над
пристройката от южната страна на същия избен етаж (към улицата) представляват функционално
и конструктивно свързани елементи на процесното заведение за обществено хранене
и принадлежат към него.
Предвид горното, настоящият въззивен състав приема за
установено по несъмнен начин, че процесните пристройки и терасата-покрив
над пристрояването от южната страна представляват част от застроената
квадратура на сутеренния/избен етаж,
с уточнението, че терасата следва да се включи в разгъната застроена площ на
заведението, същите нямат самостоятелно предназначение, а са функционално и
конструктивно свързани с този етаж, поради което не притежават характеристиките
на самостоятелни обекти. Следователно, пристройките с площ от 88,80 кв.м.
и терасата-покрив с площ от 50,14 кв.м. представляват принадлежност към
етажа, който обслужват
и съгласно чл.98 ЗС следват неговия режим на собственост. В случая, процесните
пристройки и тераса-покрив над южната пристройка са били
извършени и използвани
като принадлежност към приземния/избен етаж на
сградата-западен близнак (преустроен в самостоятелен търговски обект) преди даренията и
разпоредителните сделки за дворното място в полза на В.Н.,
Н.Н. и П.М., като са представлявали неразделна част
от търговския обект – заведение за обществено хранене, изпълнено в целия обем
на приземния етаж на сградата-западен близнак, поради
което следват заведението като главна вещ и не могат да бъдат придобити от страните по приращение,
независимо че се намират в техния
поземлен имот. Действително, безспорен факт е липсата на учредено право на
пристрояване от страна на собствениците на земята, но това не оказва влияние върху така
формирания от съда извод, доколкото релевантно е единствено дали пристроеното има
характеристиката на самостоятелен обект или не. В случая, липсата на самостоятелен обект изключва приращението, с оглед
прилежащато положение на пристройките и терасата-покрив над южното
пристрояване, като принадлежност към главната вещ, която обслужват, като е без
значение и за какво са използвани фактически, доколкото предназначението на
пристройките и терасата-покрив, функционално и конструктивно, е обслужващо
заведението на приземния етаж, развито на две нива по одобрените проекти, към
което са пристроени, а това изключва възможността същите да принадлежат на
всички съсобственици на дворното място при притежаваните от тях идеални части
от земята. Ето защо, въззивната инстанция намира, че правилото на чл.92 ЗС, че
собственикът на земята е собственик и на построеното в нея, в случая е
неприложимо, като приетият в обратния смисъл извод от НРС е неправилен.
С оглед изложеното, съдът приема, че правото на
собственост върху пристройките с обща
площ от 88,80 кв., като принадлежност към търговския обект в приземния етаж на
сградата-западен близнак, е възникнало в правната сфера на ответника Т.Т. и на Д.
Т., поради притежаваната от
тях по силата на учредената
суперфиция с НА № 51/1974 г. собственост върху жилищната сграда-западен
близнак с избен етаж, който е преустроен в самостоятелен търговски обект – заведение
за обществено хранене.
Ето защо, към
настоящия момент, съсобственици на процесния делбен обект с идентификатор
51500.502.38.7.3 по КК на гр.Несебър, със застроена площ от 198,80 кв.м., на две нива: приземно ниво – закрита търговска площ, кухня,
склад и други спомагателни и сервизни помещения и второ ниво – тераса-покрив с
площ от 50,14 кв.м.,
са ответника Т.Т. и ищеца В.Н. като правоприемник на Д. Т. на основание
извършеното от последния дарение с НА № 106/2000 г., поради което делбата на
имота следва да се допусне между тези съделители. Искът за делба следва да се
отхвърли по отношение на съделителите Н.Н. и П.М., тъй като те не притежават
право на собственост върху делбения имот с оглед невъзможността им да придобият
идеални части от същия по приращение, предвид принадлежността на пристройките
към главната вещ.
По отношение
на квотите, при които следва да се допусне делбата, съдът съобрази влязлото в
сила съдебно решение № 13/13.03.2009 г. по гр.д.№ 727/2007 г. по описа на
РС-Несебър, установяващо в отношенията между В.Н. и Т.Т., че В.Н. е собственик
на 77,20/198,80 кв.м. ид.ч. от сутеренния етаж на двуетажна жилищна
сграда-западен близнак с идентификатор 51500.502.38.2 (понастоящем след
изменението на КК през 2017 г. – сграда с идентификатор 51500.502.38.7), като е
отхвърлен предявения от Н. иск за собственост за разликата до претендираната
1/2 ид.ч. от същия имот. На основание чл.298 ГПК, влязлото в сила съдебно
решение е задължително за съда и страните по него, поради което следва да се
приеме, че квотата на съделителя Н. в съсобствеността е 77,20/198,80 кв.м.ид.ч.
В тази връзка и предвид приетото от настоящия съд, че делбеният имот е
съсобствен единствено между В.Н. и Т.Т., както и с оглед липсата данни друго
лице да е придобило идеална част върху процесния имот, БОС намира, че останалите
121,60/198,80 кв.м.ид.ч. са собственост на съделителя Т.. Ето защо, делбата на
процесния самостоятелен обект следва да се допусне между тези двама съделители
и при посочените квоти, а по отношение на останалите съделители искът за делба
следва да се отхвърли.
С оглед
изложеното и поради несъвпадане изводите на въззивния съд с тези на първата
инстанция, обжалваното решение следва да бъде отменено, като вместо него да
бъде допусната делба на самостоятелен обект с идентификатор 51500.502.38.7.3 по
КК на гр.Несебър, със застроена площ от 198,80 кв.м., на две нива: приземно ниво – закрита търговска площ, кухня,
склад, други спомагателни и сервизни помещения, второ ниво – тераса-покрив с
площ от 50,14 кв.м., между
съделителите В.К.Н. и Т.В.Т., при следните квоти: за В.Н. – 77,20/198,80 кв.м.ид.ч.
и за Т.Т. – 121,60/198,80 кв.м.ид.ч., а по отношение на Н.Н. и П.М. искът за
делба следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото и направеното от въззивника Т. искане за разноски,
съдът намира, че въззиваемите следва да му заплатят сумата от 1073 лв. за
направените в настоящото производство съдебни разноски (40 лв. за д.т., 433 лв.
за експертиза и 600 лв. за платено адвокатско възнаграждение). В тази връзка,
съдът намира за неоснователно възражението на въззиваемите Н. по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на платеното от въззивника Т. адвокатско възнаграждение от
600 лв., тъй като същото е в минималния размер по чл.7, ал.4 от Наредба №
1/2004 г. за МРАВ.
Мотивиран от
горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №
227/13.12.2019 г., постановено по гр.д.№ 1197/2018 г. по описа на
РС-Несебър, с което е ДОПУСНАТА ДЕЛБА между съделителите В.К.Н.,
Н.К.Н., Т.В.Т. и П.Н.М. на съсобствения им недвижим имот, а именно:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 51500.502.38.7.3 по КККР на гр.Несебър, с адрес на имота: гр.Н., ул.“Х.
К.” № *, ет.*, с площ от 198,80 кв.м., който самостоятелен обект се намира в
сграда № 7, разположена в ПИ с идентификатор 51500.502.38, с предназначение на
самостоятелния обект – за обществено хранене, брой нива на обекта – 1, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – няма, под обекта –
няма, над обекта - 51500.502.38.7.1, при квоти между съделителите: за В.К.Н. – 88,30/198,80 ид.ч., от
които 55 кв.м./ид.ч. придобити по дарение от Д. Т. и 33,30 кв.м./ид.ч. като
собственик на 3/8 ид.ч. от дворното място и на основание чл.92 ЗС; за Н.К.Н. –
11,10/198,80 ид.ч., като собственик на 1/8 ид.ч. от дворното място и на
основание чл.92 ЗС; за Т.В.Т. – 77,20/198,80 ид.ч., от които 55 кв.м. придобити
по силата на реализирана суперфиция и 22,20 кв.м./ид.ч. като собственик на 2/8
ид.ч. от дворното място и на основание чл.92 ЗС; за П.Н.М. – 22,20/198,80
ид.ч., като собственик на 2/8 ид.ч. от дворното място и на основание чл.92 ЗС, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА извършването на съдебна делба между съделителите В.К.Н. ***,
ЕГН ********** и Т.В.Т. ***,
ЕГН **********, на основание чл.34 ЗС,
по отношение на съсобствения им недвижим имот – самостоятелен обект с идентификатор 51500.502.38.7.3 по КК на
гр.Несебър, със застроена площ 198,80 кв.м., на две нива: приземно ниво – закрита търговска площ, кухня, склад, други
спомагателни и сервизни помещения, второ ниво – открита търговска площ – тераса-покрив
с площ от 50,14 кв.м., който самостоятелен обект се намира в сграда № 7,
разположена в ПИ с идентификатор 51500.502.38, с предназначение на
самостоятелния обект – за обществено хранене, при съседни самостоятелни обекти
в сградата: на същия етаж- няма, под обекта- няма, над обекта- 51500.502.38.7.1,
при квоти между
съделителите: за В.К.Н. – 77,20/198,80 кв.м.ид.ч. и за Т.В.Т. – 121,60/198,80
кв.м.ид.ч.
ОТХВЪРЛЯ иска за делба
на гореописания недвижим имот по отношение на Н.К.Н. ***, ЕГН **********,
и по отношение на П.Н.М. ***, ЕГН
**********, като неоснователен.
ОСЪЖДА В.К.Н. с ЕГН **********, Н.К.Н. с
ЕГН ********** и П.Н.М. с ЕГН **********,
на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплатят на Т.В.Т. с ЕГН **********, сумата от 1073 лв. (хиляда
седемдесет и три лева) за направените във въззивното производство пред БОС съдебно-деловодни
разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.