РЕШЕНИЕ
№ 69
гр. Габрово, 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Кремена Големанова
Славена Койчева
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно гражданско дело №
20224200500067 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Р. В. С. срещу
постановеното решение по гр.д.№436/2021г. на РС-Севлиево.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на
обжалваното решение. Твърди се,че обвързващата доказателствена сила и легитимиращо
действие на нотариалното удостоверяване на нотариален акт № 111, том II, н.д. № 622/1987
г. на районен съдия при PC - Севлиево е поставена под въпрос и по никакъв начин не е
доказано в процеса той да се ползва с такива. Според жалбоподателката съдебното
изследване и проследяване собствеността на имота е следвало да се извърши от двата броя
нотариални актове № 121, т. III от 17. 10.1947 г. и № 122, т. III от 17.10.1947 г, за парцел VI -
33 и парцел IV- 33, двата в кв. 38 по плана па с. Б., общ. Севлиево, които са оригинерните
документи, удостоверяващи правото на собственост, а не просто да се приеме, че същите
касаят един отдалечен във времето период. Доказателствената сила на нотариален акт №
111, том II, н.д. 622/1987 г. на районен съдия при PC - Севлиево е компрометирана и от
факта на невписване на същия в съответните регистри. Не би могло да се приеме, че
аргументът за това е „липсата на възможност за вписване към датата на изготвянето на
нотариалния акт". Това би означавало, че със съдебното решение е отречена установената в
Р България система за вписванията още от 1951 r. / ЗС, чл. 112 и следв., ПВ, чл. 4 и следв./.
1
Липсата на вписване на нотариалния акт навежда на съмнението, че същият е неистински
документ, въпрос, който е следвало да се изясни в процеса. При направеното от страната
оспорване на нотариалния акт от 1987г., съдът не е открил процедура по чл.193 ГПК, с което
са нарушени правата й в процеса. По въпроса с преобръщане на владението, на
праводателката Д. М. К. и майка на ищците чрез действия, манифестиращи по несъмнен
начин отричане на владението на другите съсобственици, промяната в намерението й за
своене на чужди части, и достигане тези действия до знанието на другите съсобственици,
въобще не са давани на ответницата указания от съда с доклала по делото, и не й е
разпределяна доказателствена тежест в тази посока. Едва със съдебното решение е въведена
и скреП санкция спрямо ответницата, че не е сторила същото в процеса. При въведните
възражения за извършени множество подобрения в имота от ответницата, на значителна
стойност,този въпрос не е обхванат от доклада на съда по делото и не е изследван в хода на
съдебното дирене.
Претендира се за отмяна на обжалваното решение и да бъде върнато делото за ново
разглеждане от първоинстанционния съд или да се отхвърли предявеният иск като
неоснователен, ведно със законните последици.
В депозирания от ищците писмен отговор , чрез пълномощника адв.Г., въззивната
жалба е оспорена като неоснователна.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените
от страните доводи, прие за установено следното:
С обжалваното решение Севлиевски районен съд , на основание чл.108 ЗС, е
признал за установено по отношение на ответницата Р. В. С., че ищците ХР. КР. ХР. и ИВ.
КР. ХР. притежават 2/3 идеални части от правото на собственост, като придобито по
наследство от К. Х. К., починал на 26.07.2012 г., върху недвижим имот, а именно: УПИ I-
130, кв. 17, по плана на с. Б., общ. Севлиево, с площ от 1572 кв.м., заедно с построените в
него жилищна сграда, лятна кухня и стопанска постройка, при граници: улица, УПИ II-129 и
дере, и е осъдил Р. В. С. да предаде на ХР. КР. ХР. и ИВ. КР. ХР. владението върху 2/3
идеални части от описания недвижим имот.
Постановеното от първоинстанционния съд решение, предмет на въззивно
обжалване, е валидно и допустимо.
Неоснователно е твърдението във въззивната жалба за допуснати съществени
процесуални нарушения в първоинстанционното производство ,довели до ограничаване
правото на защита на страната – неоткрИ.е на производство по чл.193 ГПК; необсъждане на
възражението на ответницата за извършени от нея множество подобрения в имота на
значителна стойност; при разпределяне на доказателствената тежест, неуказване от съда на
обстоятелства,които следва да докаже ответницата и които са приети за недоказани в
обжалваното решение.
Направеното от ответницата оспорване на доказателствената сила на констативния
нотариален акт от 1987г.,на който са се позовали ищците като легитимиращ техния
2
праводател като собственик на процесния имот,предмет на предявения иск по чл.108 ЗС, не
е основание за открИ.е на производство по чл.193 ГПК. Този акт,като издаден в
охранително производство ,не се ползва със сила на присъдено нещо и за опровергаване на
удостоверените с него права не е необходимо да се открива производство по чл.193 ГПК.
Твърдяният факт на невписване на процесния нотариален акт по надлежния ред, също не
обуславя приложимостта на чл.193 ГПК, тъй като не касае оспорване истиността на
документ, а съставялява позовававане на неизпълнеие на законово изискване , визирано в ЗС
и ПВ.
С връчване на препис от разпореждането на първоинстанционния съд
№402/06.04.2021г. / лично връчено на 17.04.2021г.,видно от разписката на л.25/ ответницата
е била уведомена за срока ,в който следва да упражни правото си на възражение и на
предявяване на иск, както и за последиците от неупражняването им. В депозирания писмен
отговор от ответницата чрез адв.Д. /л.26 от първоинстанционното дело/ не е предявена по
надлежния ред претенция за заплащане на направени в процесния имот подобрения от
страната, нито възражение за право на задържане на недвижимия имот. Обявеният в с.з. за
окончателен доклад по делото , обективиран в определение №395 от 05.08.2021г., отразява
изразеното от ответницата становище в писмения отговор на исковата молба, което не е
променяно и допълвано съгласно заявеното от пълномощника на страната пред РС-
Севлиево в с.з. на 15.10.2021г. С оглед на това пръвоинстанционният съд не е допуснал
твърдяното процесуално нарушение относно липсата на поризнасяне по направено от
жалбоподателката възражение за извършени от нея множество подобрения в имота ,тъй
като заявяването на такава претенция по делото по надлежния ред не е направено в
първоинстанционното производство .
Относно направеното във въззивната жалба възражение за разпределянето на
доказателствената тежест от първоинстанционния съд: във възивното производство е дадена
възможност на жалбоподателката да ангажира гласни доказателства за твърдяното
обстоятелство,че праводателката на ответницата е била собственик на процесния имот
,придобит по давност.
При преценка основателността и доказаността на исковата претенция,
първоинстанционният съд е взел предвид относимите към спора доказателства и
установените въз основа на тях обстоятелства.
Съгласно изложените в исковата молба обстоятелства и заявен петитум, исковата
претенция е по чл.108 ЗС - за признаване за установено по отношение на ответницата, че
всеки от ищците е собственик на по 1/3 ид. част или общо на 2/3 ид. части от посочения в
молбата недвижим имот в с.Б.,община Севлиево и осъждане ответницата да предаде на
ищците владението на притежаваните от тях общо 2/3 ид. части от този недвижим имот .
С изложените в исковата молба твърдения ищците се позовават на права като
съсобственици ,заедно със своята майка Д. М. К., с равни идеални части от недвижим имот,
придобит по наследство, предадено им от техния баща К. Х. К. и тяхната баба И. Р. И. -
3
дворно място, съставляващо парцел I, пл. № 130, кв. 17 по плана на с. Б., общ. Севлиево,
урегулирано от 1600 кв. м. ,със самостоятелно място от 1580 кв.м., заедно с построените в
него двуетажна еднофамилна жилищна сграда състояща се: първи етаж — маза, баня, кухня
и стая, втори етаж - три стаи и коридор с квадратура от 58 кв.м., лятна кухня, стопанска
постройка. Като удостоверяващи техните права са посочили нотариален акт за собственост
върху недвижим имот, издаден по обстоятелствена проверка, № 111, том II, н.д. № 622/1987
год. на районен съдия при PC - Севлиево и удостоверение за наследници изх. peг. №
032/04.03.2021 год. при кметство с. Б., общ. Севлиево. До месец март 2021г. ищецът Х.Х. е
живял в имота .Тогава права за собственост е предявила ответницата, която заедно със своя
съжител А. С., е влязла в имота ,заявявайки му, че следва да го освободи, тъй като вече е
нейна собственост. При извършена справка в АВ — ИР ищците установили, че майка им се е
снабдила с констативен нотариален акт за собственост по давностно владение на целия
имот, след което същия ден е прехвърлила собствеността чрез договор за покупко -
продажба, обективиран в нот. акт № 170, том I, peг. № 3295, д. № 126/24.02.2021 год. ,на
ответницата Р. В. С.. Ищците твърдят,че никога не са преставали да владеят и ползват
имота, като ищецът ХР. КР. ХР. живял до последно в него, преди да бъде изгонен от
легитимиралия се като нов собственик – ответницата по делото, без никога да е сменял
местожителството си от датата на своето раждане. Оспорва се майката на ищците да е
изключителен собственик на процесния имот,като се твърди,че същият е бил деклариран в
данъчна служба на името на двамата ищци и тяхната майка. За 2021 г. ищците получили
данъчни съобщения от община Севлиево за дължим данък и такса битови отпадъци.Тъй
като майка им Д. М. К. е собственик само на 1/3 ид. част от имота, не е могла да се
разпореди сама със собствеността върху целия недвижим имот. Тя никога не е придобивала
цялата собственост нито чрез прехвърлителна сделка, нито чрез давностно владение. След
смъртта на баща им, майка им Д. М. К. посещавала имота рядко, а от преди две години, не е
стъпвала там и дори преустановила контактите си с ищците.
Противопоставените от ответницата права са,че е придобила процесния имот на
годно правно основание от майката на ищците Д. М. К., по силата на договор за покупко-
продажба, сключен с нот. акт № 170, том първи, peг. №3295, дело № 126 от 24.02.2021 год.
на пом. нот. по заместване А. С., при П. Д. - нотариус, с peг. № 543 на Нотариалната камара
на РБ. Същият бил надлежно вписан в АВ при PC Севлиево. Продавачката се легитимирала
с констативен нот. акт върху недвижим имот, придобит по давностно владение /чл. 587, ал.2
от ГПК/ № 168, том първи, peг. № 3 291, дело № 125 от 24.02.2021 год. на същия нотариус.
Този нот. акт също бил надлежно вписан в АВ при PC Севлиево. Правото на собственост
върху имота, включително владението и ползването върху същия, са упражнявани в
изискуемия от закона срок от прехвърлителката, поради което същата се снабдила с
посочения по - горе констативен нотариален акт. Продавачката правила ремонти и
подобрения в процесния недвижим имот през годините. След закупуването му, ответницата,
заедно с мъжа, с когото съжителствала, също извършвали многобройни подобрения в имота
на значителна парична стойност. За претенцията на ищците научила за първи път с
получаване на исковата молба. Същите се легитимирали като собственици на имота в
4
посочените от тях идеални части по силата на нот. акт за собственост върху недвижим имот,
издаден на наследодателите им И. Р. И. и К. Х. К., по обстоятелствена проверка по чл. 483
от ГПК № 111, том втори, нот. дело № 622/1987 год. от 01.09.1987 год. на СРС. В
приложеният екземпляр от него, липсвали щемпели, от които да е видно дали същият е
вписан или не е вписан в АВ при PC - Севлиево. С оглед на това се оспорва като официален
документ. Освен това счита, че дори да се приеме, че нот. акт от 01.09.1987 год. е годен
документ за собственост, в същия следвало да бъде вписана като собственичка и
прехвърлителката Д. М. К.. Нотаралният акт е издаден по обстоятелствена проверка по чл.
483 от ГПК. С него се установява правото на собственост на посочените в него лица на
основание давностно владение и наследство към момента на издаването му, а именно:
01.09.1987 год. Предвид придобивното основание, от една страна, а от друга факта, че
прехвърлителката Д. К. била в сключен гражд. брак с К. Х. К. от 1978 год., същата следвало
да бъде включена като собственик в съответните идеални части в този нотариален акт. От
извадка на предходен план на с. Б. било видно, че процесният недвижим имот първоначално
бил собственост на Г. И. П. и К. И. П. /Г./.Твърди се,че прехвърлителката е реалният,
единствен собственик на процесния недвижим имот, придобит на посоченото в документа
за собственост придобивно основание .
Безспорно установено по делото е,че ищците са законни наследници на К. Х.
К.,починал на 26.07.2012г. Негов наследник е и преживялата съпруга Д. М. К. ,с която са
сключили граждански брак на 14.05.1978г. Наследодателят на ищцит е син на И. Р. И. ,
починала на 14.03.2010г. и на Х. К. И.,починал на 04.09.1974г.
С издаден по обстоятелствена проверка на 01.09.1987г. нотариален акт № 111, том II,
н.д. № 622/1987 г. на районен съдия при РС – Севлиево, И. Р. И. и К. Х. К. са признати за
собственици по давностно владение и наследство на недвижим имот : дворно място,
съставляващо парцел I, пл. № 130, кв. 17 по плана на с. Б., общ. Севлиево, урегулирано от
1600 кв. м., само собствено от 1580 кв.м., заедно с построените в него двуетажна
еднофамилна жилищна сграда, състояща се: първи етаж — маза, баня, кухня и стая, втори
етаж - три стаи и коридор с квадратура от 58 кв.м., лятна кухня, стопанска постройка, при
граници: улица, дере, Н. Ст. Н.в и П Т. Н.ва.
От представената към исковата молба скица №21 от 11.01.2021 г., издадена от
Дирекция „ТСУ“ на Община Севлиево, се установява, че парцел I, пл. № 130, кв. 17 по плана
на с. Б., общ. Севлиево, от 1572 кв.м., по разписен лист се води на наследници на Х. К. И.. В
скицата е отразено, че имотът е идентичен с УПИ VI-33, кв. 38 по предходен план на с. Б..
Съгласно удостоверение от 12.01.2021г. на Община Севлиево, ДТСУ /л.57 от делото/
парцел I, пл. № 130, кв. 17 по плана на с. Б., общ. Севлиево, от 1572 кв.м., по разписен лист
се води на Х. К. И..
С нотариален акт № 168, том I, peг. № 3291, д. № 125/24.02.2021 г. на нотариус П. Д.
с район на действие PC – Севлиево, Д. М. К. е призната за собственик по давност на
недвижим имот: УПИ I-130, кв. 17, по плана на с. Б., общ. Севлиево, с площ от 1572 кв.м.,
заедно с построените в него жилищна сграда на един етаж, със застроена площ от 54 кв. м.,
5
състояща се: три стаи и коридор, цялата на маза, лятна кухня полумасивна със застроена
площ 20 кв. м. и стопанска постройка на един етаж със застроена площ 60 кв. м., при
граници: улица, УПИ II-129 и дере. На същата дата - 24.02.2021 г., Д. М. К. е продала имота
на ответницата Р. В. С., за сумата 9000лв. с нот. акт за покупко - продажба на недвижим
имоти № 170, том първи, peг. №3295, дело № 126 от 24.02.2021 год
Представени са два броя нотариални актове № 121, т. III от 17.10.1947 г. и № 122, т.
III от 17.10.1947 г., с които парцел VI – 33 и парцел IV– 33, двата в кв. 38 по плана на с. Б.,
общ. Севлиево, всеки от по 750 кв.м., са продадени от И. П. Г. на К. И. П. - парцел VI – 33 ,и
на Г. И. П. - парцел IV– 33.
Неоснователно е направеното от ответницата оспорване на констативният
нотариален акт № 111 от 01.09.1987г., том II, н.д. № 622/1987 г., с позоваване на липсата на
доказателства за вписването му в АВ. Към датата на съставяне на този нотариален акт АВ
не е била създадена. Същият е съставен преди влизане в сила на Закона за нотариусите и
нотариалната дейност от 7.01.1997г., когато нотариалната дейност се осъществява от
нотариуси при районните съдилища по гл. ХІІ от ЗСВ от 1994 г. (отм.), респ. където няма
нотариус, нотариалните действия се извършват от районния съдия, които съгласно
чл.147,ал.3 от Правилника за организацията на работа на районните, окръжните и военните
съдилища (отм.) извършват и вписването на актовете в канцеларията на нотариалната
служба в деня на съставянето им. В нотариален акт № 111 от 01.09.1987г., том II, н.д. №
622/1987г. е отразено,че се съставя в два екземпляра,единият от които за актовата книга при
Севлиевски РС. Също така правното значение на вписването по чл.113 ЗС не е свързано с
действителността на акта.
Спори се по делото за притежаваните от праводателката на ответницата Д. М. К.
права върху процесния недвижим имот в с.Б.,общ.Свлиево при сключване на
прехвърлителната сделка,на която се позовава ответницата, като легитимираща я като
собственик на имота - договора за покупко - продажба на недвижим имоти нот.акт № 170,
том първи, peг. №3295, дело № 126 от 24.02.2021 год.
По делото не е доказано към датата на сключване на договора за покупко-продажба
на 24.02.2021г. продавачът по него Д. М. К. да е придобила по давност правата на другите
двама съсобственици – ищците по делото.
От свидетелските показания не се установява след смъртта на общия им наследодател
К. Х. К. през 2012г., имотът да се е ползвал само от преживялата съпруга със знанието и
без противопоставянето на ищците. Не се установява и преживялата съпруга да е
манифестирала такива действия,с които да е обективирала пред ищците намерение да владее
и притежаваните от тях идеални части в придобитата по наследство от наследодателя К. К.
съсобственост върху процесния недвижим имот в с.Б.. Нито се твърди,нито се установява по
делото ишците да не са били допускани в имота от своята майка и тя сама да е започнала да
упражнява фактическа власт върху него след смъртта на техния наследодател.От
показанията на св.У. и И. се установява,че до смъртта си в имота са живели бабата и
6
дядото на ищците, както и техния баща. В този имот са живели и ищците.Нито един от
разпитаните свидетели не установява след смъртта на бащата на ищците ,неговата съпруга
да се е установила да живее в имота или да е извършвала други действия,с които да е
демонстрирала ,че е завладяла правата и на останалите сънаследници. От показанията на
св.А.ов се установява,че актът по обстоятелствена проверка е съставен по преценка на
нотариуса ,поради липсата на документи ,с които да се установи собствеността върху имота.
Същят свидетел е заявил,че при извършените справки преди сделката е било установено,че
„в общината фигурира името на Х. К.“.От неговите показания се установява,че са знаели кои
фигурират в удостоверението за „наследници на К.“, както и че в имота е имало „ техен
багаж“. Заявеното от св.А.ов ,че достъпът до имота им бил осигурен от майката на ищците
,не установява,че тя единствена е владяла имота. Останалите двама свидетели не
установяват ищците да са били лишени от достъп до имота след смъртта на техния баща
,нито преживялата съпруга да се е установила трайно в него.От събраните по делото
доказателства не се установява след смъртта на наследодателя К. Х. К. през 2012г.,
преживялата съпруга Д. К. да е започнала да владее и частите на останалите двама
съсобственици явно и необезпокоявано в изискуемия за това срок по чл.79 ЗС, като към
24.02.2021г. не е изтекла и 10 годишната давност за такова владение. След узнаване за
прехвърлителната сделка ищците са предприели действия по оспорване на признатите на
тяхната майка права върху съсобствения имот ,видно от подадената от ищеца жалба до РП-
Габрово вх. №686/05.04.2021г. и предявяването на настоящия иск. При така установените
данни не е доказано преживялата съпруга към м.февруари 2021г. да е придобила на
основание давностно владение правото на собственост и върху притежаваните от ищците
идеални части от процесиня недвижим имот,придобити по наследство от техния
наследодател К. К., и да е била единствен собственик на имота.
Представените два нотариални акта от 1947 г. не установяват релевантни за спора
обстоятелства. Същите не опровергават установените данни за процесния имот съгласно
отразеното на скицата от 11.01.2021г. за имота по плана от 1975г. и по разписния лист /
представена с исковата молба и към изисканата по делото нотариална преписка,по която е
издаден през м.февруари 2021г. констативния нотариален акт на Д. К./,както и
обективираното в удостоверение от 12.01.2021г. на Община Севлиево, ДТСУ /л.57 от
делото/ .От свидетелските показания се установява,че в имота са живели „дядо Х. и баба
И.“ и от рождението си до смъртта - техния син / бащата на ищците/. Никой от свидетелите
не твърди трети лица да са предявявали права върху процесния имот приживе на
наследодателя Х. К. И. или след неговата смърт спрямо неговите наследници – К. К. и И. И..
Неоснователно е възражението на ответницата относно притежаваният от съпругата
Д. К. дял от съсобствеността върху процесния имот.
Със смъртта на К. К. през 2012г., правата му са преминали към неговите наследници
по закон – ищците по делото и преживялата съпруга Д. К..
От доказателствата по делото не се установява наследодателят К. К. да е придобил
права върху процесния имот в режим на СИО.
7
Приживе наследодателят К. К. и неговата майка И. И., са се снабдили през 1987г. с
констативен нотариален акт относно правото на собственост върху процесния имот, като
съвладелци – наследници на Х. И. . Двамата наследници ,като универсални правоприемници
са продължили владението такова, каквото е било упражнявано приживе от наследодателя
Х. К. И. до смъртта му, предвид установеното от св.У. и И.. Същите са се позовали и на
придобивна давност .В тази хипотеза и при дадените разяснения в т.3 от ТР по т.д.
№4/2012г. на ОСГК , в случая следа да се счита,че придобивното основане е осъществено от
техния наследодател Х. К. И. / посочени данни и по разписен лист съгласно представената
по делото скица от 11.01.2021г. и удостоверение на л.57/. От доказателствата по делото не се
установява след смъртта на Х. К. И. , неговият син К. К. да е започнал да владее за себе си
частта на другия сънаследник - своята майка И. И., и тази част да е придобил по давност по
време на брака с майката на ищците.
Съгласно установената съдебна практика транслативният ефект на сделката настъпва
само дотолкова ,доколкото праводателят е титуляр на вещното право. Ако не го претежава
,няма да настъпи и вещнопрехвърлителното действие. В случая при сключване на процесния
договора за продажба на 24.02.2021г. праводателката Д. К. е притежавала само 1/3 ид.ч. от
процесния имот, придобита по наследство от наследодателя К. К. Останалите 2/3 ид.ч. са
притежавани от другите двама сънаследници – ищците по делото ,като всеки от тях
притежава по 1/3 ид.ч. от имота. По отношение на тези 2/3 ид.ч. не е настъпило
вещнопрехвърлителното действие на договора за покупко продажба и ответницата не е
придобила правото на собственост върху тях. Установеното владение върху тези идеални
части е без правно основание,което обосновава и основателността на предявнения иск по
чл.108 ЗС за процесните 2/3 ид.ч. от имота, предив и дадените разяснения в ТР по т.д.
№3/2020г. на ОСГК на ВКС.
На основание изложеното въззивният съд прие,че жалбата е неоснователна.
Обжалваното решение,с което искът по чл.108 ЗС е уважен, е законосъобрано и обосновано
и следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78,ал.1 ГПК ,на ищеца следва да се
присъдят направените за възвинното производство разноски в размер на 400лв. заплатено
адвокатско възнаграждение, които следва да се заплатят от жалбоподателката.
По изложените съображения, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №2 от 04.01.2022г. по гр.д.№436/2021г. на РС-Севлиево.
ОСЪЖДА Р. В. С., ЕГН**********, от гр. С., ул. С. № *, да заплати на ХР. КР. ХР.,
ЕГН **********, от с. Б., общ. С., ул. Т.№ **, сумата от 400лв. разноски за въззивната
инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването
8
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9