ПРОТОКОЛ
№ 702
гр. Пловдив , 25.02.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и пети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Момчил А. Найденов
Съдебни заседатели:Благой Иванов Видин
Стайка Митева Петрова
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
и прокурора Недялко Мартинов Мавродиев (РП-Пловдив)Асен Ангелов
Илиев (РП-Пловдив)
Сложи за разглеждане докладваното от Момчил А. Найденов Наказателно
дело от общ характер № 20215330200043 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:10 часа се явиха:
Делото е насрочено за 10,00 часа, но започва в 10,10 часа поради
забавяне на НОХД № 7193/2020 г.
РП – ПЛОВДИВ – редовно и своевременно призована, изпраща
представител.
ПОСТРАДАЛ Г. П. С. – редовно и своевременно призован, явява се
лично.
ПОДСЪДИМ Ю. О. М. – редовно и своевременно призован, осигурен от
Затвора – Пловдив, явява се лично и със служебния си защитник от ДП адв.
Л.Л. – редовно уведомен от предходното заседание.
Съдът докладва постъпила актуална справка съдимост по отношение на
подсъдимия.
ПРОКУРОР: Получих съобщение за насрочване на разпоредително
заседание и съм уведомен за въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК преди повече
от 7 дни. Да се даде ход на разпоредителното заседание.
1
ПОСТР. С.: Получих съобщение за насрочване на разпоредително
заседание преди повече от 7 дни и съм уведомен за въпросите по чл. 248, ал. 1
от НПК. Уведомен съм, че мога да се конституирам като страна в процеса –
граждански ищец и частен обвинител, както и че имам право да упълномощя
повереник. Да се даде ход на разпоредителното заседание, нямам възражения.
АДВ. Л.: Получих съобщение за насрочване на разпоредително
заседание и съм уведомен за въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК преди повече
от 7 дни. Да се даде ход на разпоредителното заседание.
ПОДС. М.: Получих съобщение за насрочване на разпоредително
заседание и съм уведомен за въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК преди повече
от 7 дни. Да се даде ход на разпоредителното заседание. Нямам възражения.
СЪДЪТ намира, че с оглед липсата на възражения, не са налице
процесуални пречки за даване ход на разпоредителното заседание, поради
което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.
СНЕ СЕ самоличността на подсъдимия по писмени данни:
Ю. О. М. – роден на *** г. в гр. П., живущ в ***, понастоящем в Затвора
– Пловдив, ***, български гражданин, неженен, основно образование,
безработен, осъждан, ЕГН **********.
Съдът разясни на подсъдимия правото му да участва в обсъждането на
въпросите, предмет на разпоредителното заседание, както и правата му по чл.
55 от НПК:
ПОДС. М.: Получих препис от обвинителния акт преди повече от 7 дни.
Разбирам правата си.
СНЕ СЕ самоличността на пострадалия:
Г. П. С. - ***, адрес за призоваване ***, ***, български гражданин,
женен, висше образование, пенсионер, неосъждан, без родство с подсъдимия,
2
ЕГН ***.
Съдът разясни на пострадалия правото му да участва в обсъждането на
въпросите, предмет на разпоредителното заседание, както и правата му по чл.
76 и чл. 84 от НПК:
ПОСТР. С.: Разбирам правата си.
Съдът разясни на страните разпоредбата на чл. 248, ал. 3 от НПК, като
им указа, че всички възражения за допуснати нарушения на процесуалните
правила, които не са поставени на обсъждане в разпоредителното заседание,
или които са приети за несъществени, не могат да се правят в съдебно
заседание на първоинстанционния, въззивния и касационния съд:
ПРОКУРОР: Наясно съм с преклузията.
ПОСТР. С.: Наясно съм, разбирам последиците.
АДВ. Л.: Наясно съм, разбирам последиците.
ПОДС. М.: Наясно съм, разбирам последиците.
СЪДЪТ разясни на страните правото им на отвод срещу състава на съда,
прокурора, процесуалния представител и съдебния секретар:
ПРОКУРОР: Нямам искания за отводи.
ПОСТР. С.: Нямам искания за отводи.
АДВ. Л.: Нямам искания за отводи.
ПОДС. М.: Нямам искания за отводи.
С оглед липсата на отводи съдът счете, че следва да се пристъпи към
обсъждане на въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИСТЪПВА СЕ към обсъждане въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК.
СЪДЪТ постави на обсъждане въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК:
3
ПРОКУРОР: Делото е подсъдно на съда, няма основания за
прекратяване или спиране на наказателното производство, не са допуснати на
ДП отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които да са
довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, пострадалия
или неговите наследници, не са налице основания за разглеждане на делото по
реда на особените правила, не е налице основание за разглеждане на делото
при закрити врати, за привличането на резервен съдия или съдебен заседател,
за назначаването на защитник, вещо лице, преводач или тълковник или за
извършване на съдебни следствени действия по делегация, няма основания за
изменение на мярката за процесуална принуда, нямам искания за събиране на
доказателства. Делото следва да се насрочи за разглеждане по общия ред.
ПОСТР. С.: Нямам против делото да се гледа от Пловдивския районен
съд, няма основания делото да се прекратява или спира. Правата ми в ДП не
са били нарушени. Нямам възражения делото да се гледа по общия ред.
Нямам искания делото да се гледа при закрити врати, нямам искания да се
привлича резервен съдия или съдебен заседател, да се назначава защитник,
вещо лице, преводач или тълковник или да се извършват съдебни следствени
действия по делегация. Нямам искания да се променя мярката на подсъдимия.
Няма да соча доказателства.
АДВ. Л.: Делото е подсъдно на съда. Считам, че има основание за
прекратяване на делото и връщането му на ДП, тъй като считам, че е
допуснато в хода на ДП отстранимо съществено процесуално нарушение. С
цялото ми уважение към държавното обвинение, има неясноти във
фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт и диспозитива.
Съгласно ТР № 2 на ОСНК на ВКС, задължително за съдилищата, главната
процесуална цел на обвинителния акт е да очертае така обвинението, че да
определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното
престъпление и участието на обвиняемия в него, а по този начин – и да се
поставят основните рамки на предмета на доказване. Но също така и определя
правото на защита. Имам предвид това, че за престъплението по чл. 195, ал. 1,
т. 3 и т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 от НК, за което подсъдимият е обвинен и е
привлечен като подсъдим моят клиент, е резултатно престъпление, като
квалифициращите елементи на фактическия състав на престъплението,
посочени в ал. 1, т. 3, са лимитативно изброени, като законодателят е посочил
4
хипотезите – първата е чрез разрушаване, втората е чрез повреждана, а третата
е чрез подкопаване на прегради. Една от тези хипотези е част от фактическия
състав в обвинителния акт в неговата обстоятелствена част, като е посочено,
че подсъдимият е осъществил престъпното деяние чрез разрушаване на
прегради, докато в заключителната част на обвинителния акт е посочено, че
престъпното деяние е извършено чрез повреждане на прегради. По същия
начин е повдигнато обвинението и при привличането на клиента ми като
обвиняем в ДП с постановление за привличане на обвиняем от 01.07.2020 г.
Същото е и при привличането в това качество за престъпление чрез
разрушаване на прегради, доколкото с постановлението от 13.10.2020 г.
подзащитният ми е привлечен за престъпление чрез повреждане на прегради.
Всичко това ограничава правото на защита на подсъдимия, защото не може да
разбере срещу какво изпълнително деяние следва да организира защитата си.
Това е съществено нарушение на процесуалните правила, довело до
ограничаване правата на обвиняемия. Същото представлява и отстранимо
такова по смисъла на закона и може да бъде отстранено единствено в ДП. Ето
защо Ви моля да прекратите съдебното производство и да върнете делото за
отстраняване на това нарушение и да се внесе обвинителен акт, който отговаря
на законовите изисквания.
По чл. 248, ал. 1, т. 4 от НПК – не са налице основания за разглеждане
на делото по особените правила.
Не са налице искания за разглеждане на делото при закрити врати, за
привличане на резервен съдия или съдебен заседател, за назначаване на
защитник, вещо лице, преводач или тълковник или за извършване съдебни
следствени действия по делегация.
По отношение на мярката за процесуална принуда, в случай, че счетете,
че е основателна тезата, която защитава защитата, то ще моля да промените
мярката в по-лека такава, защото по делото няма никакви преки доказателства
той да е извършил това деяние. В ДП правният конструкт беше налице, но в
съдебната фаза не считам, че са налице преки и непосредствени доказателства
за извършване на деянието.
По т. 7 нямаме искания за събиране на нови доказателства.
5
По т. 8 – ако съдът не върне делото, то трябва да се насрочи съдебно
заседание и делото да се разглежда по общия ред.
ПОДС. М.: Нямам възражения делото да се гледа в РС – Пловдив.
Основания за спиране или прекратяване на наказателното производство няма.
Съгласен съм с казаното от защитника ми за процесуалните нарушения и че
делото трябва да се върне на прокурора. Делото да се гледа по общия ред, ако
не бъде върнато. Съгласен съм с всичко, което адвокатът ми каза. Искам
мярката ми да бъде изменена в по-лека, ако може. Няма да соча доказателства
към момента.
На основание чл. 248, ал. 2 от НПК се пристъпи към обсъждане на
въпроса за конституиране на подпомагащи страни в производството:
ПОСТР. С.: Не желая да се конституирам като частен обвинител по
делото. Няма да предявявам граждански иск.
ПРОКУРОР: По отношение посоченото от защитата – не е налице
противоречие между обстоятелствената част на обвинителния акт и
диспозитива, не са налице сочените от защитата нарушения. Обвинителният
акт отговаря на изискванията, посочени в ТР № 2, и така направеното искане
за връщане на делото на прокурора следва да бъде оставено без уважение.
АДВ. Л.: Не виждам как съдебният състав ще чете осъдителен
диспозитив – при коя хипотеза – дали за разрушаване, или за повреждане
имота на човека?! В коя хипотеза – и двете са посочени в обвинителния акт –
едната е в обстоятелствената му част, а в диспозитива – другата. Според мен
това трябва да се отстрани, иначе този съдебен акт ще бъде лесно атакуем на
въззивна инстанция, а ние нямаме интерес това дело да се прекрати, имаме
интерес от бързо правосъдие.
ПОДС. М.: Поддържам казаното от защитника ми. Няма какво да
допълня.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
Съдът след тайно съвещание, след като се запозна с материалите по
делото и като съобрази становищата на страните по въпросите на
6
разпоредителното заседание, намери следното:
На първо място, съдът намери, че делото е подсъдно на РС – Пловдив,
съгласно формулираното от прокурора обвинение.
Също така съдът не намери основание за спиране или прекратяване на
наказателното производство по смисъла на чл.248, ал.1, т.2 от НПК
Въпреки това, съдът намери, че е основателно възражението за
допуснати съществени процесуални нарушение, осъществени в хода на ДП, и
по-конкретно в нейната завършваща фаза – изготвяне на обвинителен акт.
В този смисъл, правилно е посоченото от защитата в смисъл, че в
хипотезата на чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК са посочени три различни и
алтернативни форми, касаещи начина, по който деецът би могъл да преодолее
прегради, здраво направени за защита на имот – чрез разрушаване, чрез
повреждане или чрез подкопаване. Очевидно е, че конкретната хипотеза
следва да се посочи при повдигане на обвинението. При това, констатира се,
че в диспозитива на обвинителния акт е посочено, че в конкретния случай
изпълнителното деяние е осъществено чрез повреждане на прегради, здраво
направени за защита на имот, а същевременно в обстоятелствената му част е
посочено, че деецът е разрушил преградата, т. е. посочена е друга хипотеза от
чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК. По този начин действително се констатира
посоченото от защитата противоречие между диспозитива на обвинителния
акт и обстоятелствената му част, доколкото в мотивите прокурорът сочи един
от възможните начини на преодоляване на преградата, а в диспозитива – друг
такъв начин. Следва да се посочи, че това последното как да бъде счетено за
очевидна фактическа грешка, доколкото не се касае за неточно изписване или
др. подобно, а въвежда различни твърдения за начина на извършване
престъпното деяние, без да е очевидно кой от тях е твърдения от обвинението.
Въпреки това, съдът намери, че не е налице твърдяното от защитата
несъответствие с повдигнатото обвинение в хода на ДП, доколкото Ю.М.
двукратно е бил привлечен като обвиняем – с постановления от 01.07.2020 г. и
от 13.10.2020 г. В актуалното такова от Постановление от 13.10.2020 г. е
посочено, че деянието е извършено чрез повреждане на прегради, здраво
направени за защита на имот, което напълно съответства на диспозитива на
7
обвинителния акт. В този смисъл, не се констатира твърдяното противоречие
между привличането на обвиняем в ДП и диспозитива на обвинителния акт.
Противоречието е налице в самия обвинителен акт – между обстоятелствената
и диспозитивната му части.
Поради това съдът намери, че е налице съществено нарушение, което
води до накърняване правото на защита, а именно препятства възможността
подсъдимият да разбере начина на извършване деянието, за което му е
повдигнато обвинение с внесения в съда обвинителен акт, а именно дали се
касае за изпълнително деяние, осъществено чрез повреждане на прегради,
здраво направени за защита на имот, или чрез разрушаване на тези прегради.
В същото време, това процесуално нарушение е отстранимо такова –
чрез изготвянето на нов обвинителен акт, при който има съответствие между
обстоятелствената и диспозитивната му части относно твърдението за начина,
по който е преодоляна въпросната преграда, здраво направена за защита на
имот.
Предвид горното, съдът намери, че са налице основания за връщане на
делото на прокурора за отстраняване на допуснатите съществени процесуални
нарушения.
С оглед необходимостта изчерпване въпросите на разпоредителното
заседание, съдът счете, че следва да вземе становище и по останалите
въпроси, визирани в чл. 248, ал. 1 от НК, а именно:
Не се констатират основания за разглеждане на делото при особените
правила, доколкото такова искане не е сторено от страните.
Също не са налице основания за разглеждане на делото при закрити
врати, за привличането на резервен член на състава на съда, за назначаването
на друг защитник, вещо лице, преводач или тълковник или за извършване на
съдебни следствени действия по делегация.
Липсват сторени искания за събиране на нови доказателства, по които
съдът на се произнася.
Съдът обаче намери, че не са налице основания за изменение на мярката
8
за процесуална принуда „Задържане под стража“, взета по отношение на подс.
М., съгласно искането на защитата и на самия подсъдим. В този смисъл, не се
констатират никакви основания за ревизиране заключението на предишните
съдебни състави, произнасяли се по мярката в ДП, че единствената адекватна
мярка за неотклонение, която ще изпълни целите на мерките по чл. 57 от
НПК, в случая се явява именно „Задържане под стража“, предвид събраните
данни за личността на обвиняемия, а именно – обремененото му съдебно
минало, което го разкрива като личност със завишена степен на обществена
опасност, от което се прави извод за опасността същият да се укрие, както и
да извърши друго престъпление. Още следва да се отбележи, че не се
установява твърдяната от защитата връзка между констатираната нередовност
на обвинителния акт и обоснованото предположение, че подсъдимият
вероятно е извършил деянието, за което е привлечен към наказателна
отговорност.
Липсват сторени искания за конституиране на подпомагащи страни в
производството по реда на чл. 248, ал. 2 от НПК, по които съдът да се
произнася.
Мотивиран от горното, на основание чл. 249, ал. 1 вр. чл. 248, ал. 1, т. 3
от НПК,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТАТИРА, че в хода на досъдебното производство са допуснати
отстраними съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване
правото на защита на подсъдимия, съгласно посоченото в мотивната част на
определението.
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 43/2021 г. по
описа на Пловдивски районен съд, ІХ н. с.
ВРЪЩА делото на прокурора за отстраняване на допуснатите на ДП
отстраними съществени процесуални нарушения съгласно посоченото в
мотивната част на определението.
9
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изменение взетата спрямо
подсъдимия Ю. О. М. мярка за неотклонение „Задържане под стража”.
ПОТВЪРЖДАВА взетата спрямо подсъдимия Ю. О. М. мярка за
неотклонение „Задържане под стража”.
На основание чл. 249, ал. 3 от НПК определението подлежи на
обжалване и протест в 7-дневен срок от днес пред Окръжен съд – Пловдив по
реда на Глава ХХІІ-ра от НПК.
Протоколът се изготви в СЗ.
Заседанието се закри в 10,43 часа.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
10