РЕШЕНИЕ
№ 386
гр. Пловдив, 13.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII СЪСТАВ, в публично заседание
на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Кръстина Люб. Димитрова
при участието на секретаря Елена В. Ангелова
като разгледа докладваното от Кръстина Люб. Димитрова Търговско дело №
20215300900707 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правна квалификация чл.288, ал.12 във вр. с чл.288,
ал.1, т.2, б.“а“ от Кодекс за застраховането /отм./.
Ищецът Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.“Граф Игнатиев“№2, чрез процесуалния си представител по
делото твърди, че при ПТП на ***г. на горски път, свързващ с.*** с м.“***“,
А. Е. К., управляващ лек автомобил „Мерцедес“ с рег.№***, загубил
управлението и автомобилът се преобърнал. На задната седалка в същия
автомобил по време на произшествието пътувал В. А.ов К., който получил
следните травми: мозъчно сътресение, контузио торацис, травма на нервните
коренчета, болки в областта на дясната клавикуларна област, болка спонтанно
и при палпация в областта на гръдния кош и гърба, болки в областта на
дясното рамо и шията, гадене, силно главоболие, отпадналост, залитане,
изтръпване на дясната ръка.
Твърди се, че К. управлявал автомобила без действаща задължителна
застраховка „гражданска отговорност“. Пострадалият К. предявил иск срещу
Гаранционен фонд и с влязло в сила решение по гр.д.№10693/2016г. на
Софийски районен съд последният бил осъден да му заплати следните суми:
15 000,00 лева – главница, представляваща обезщетение за неимуществени
1
вреди, претърпени в резултат на описаното ПТП, ведно със законна лихва,
считано от 11.10.2014г. до окончателното изплащане; 1960,00 лева – разноски
за адвокатско възнаграждение на адвоката, представлявал К. по делото пред
първа и въззивна инстанции; 600,00 лева – разноски за държавна такса по
делото; 340,00 лева – разноски за вещи лица. Непосредствено след влизане в
сила на съдебните актове по делото, К. се снабдил с изпълнителни листове,
въз основа на които било образувано изпълнително производство.
Ищецът твърди, че на 12.08.2019г. е изплатил на пострадалото лице
сумите, за които е бил осъден по цитираното дело, както и сумата 3540,56
лева, представляваща общо направени разноски в изпълнителното
производство. Посочва, че общо платените по претенцията суми,
представляващи обезщетение и разноски в исковото и изпълнителното
производство възлизат на общо 26 769,05 лева. Сезира съда с искане да
постанови решение, с което да осъди ответника А. Е. К. да му заплати сумата
26 769,05 лева, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане. Претендират се разноски и
възнаграждение за юрисконсулт.
Ответникът А. Е. К. е подал писмен отговор, с който оспорва иска, като
навежда следните възражения, считайки, че не е обвързан от решението по
горецитираното гражданско дело /не е бил редовно привлечен като трето
лице/: инцидентът не представлява ПТП; Гаранционният фонд не е бил
пасивно легитимиран да отговаря по предявения против него иск, поради
което не е следвало да плаща обезщетение; горският път, на който се твърди
да е станал инцидента няма характеристика на път, отворен за обществено
ползване по смисъла на ЗДвП; ответникът не е виновен за настъпилото ПТП;
претенцията на Гаранционен фонд е погасена по давност, тъй като от датата
на настъпване на застрахователното събитие до завеждане на иска е изтекъл
предвидения в закона давностен срок. Претендират се разноски.
Съдът в настоящото производство е приел, че ответникът не е бил
надлежно конституиран като трето лице помагач в производството пред
Софийски районен съд, с решение по което Гаранционен фонд е бил осъден
да заплати обезщетение на пострадалия, респективно А. К. не е обвързан от
силата на мотивите на това решение и е приел за разглеждане всички
възражения, направени с отговора на исковата молба.
2
Като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност, съдът намира за установено следното:
Видно от приложеното гр.д.№10 693/2016г. по описа на Софийски
районен съд, същото е образувано по иск с правна квалификация чл.288, ал.1,
т.2, б „а“от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД, предявен от В. А.ов К. против
Гаранционен фонд. С влязло в сила въззивно решение в това производство
Гаранционен фонд е осъден да заплати на К. сумата 15 000,00 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени при ПТП,
реализирано на ***г. на горски път, свързващ с.*** с м.“***“. Гаранционен
фонд е осъден да заплати още: сумата 980,00 лева – адвокатско
възнаграждение на адвоката на ищеца за производството пред
първоинстанционния съд; сумата 600,00 лева – държавна такса по делото;
340,00 лева – разноски за вещи лица. С определение от 16.02.2018г. Софийски
градски съд е осъдил ответника да заплати на адв.П. К. адвокатско
възнаграждение в размер на още 980,00 лева за производството пред
въззивната инстанция. С решение от същата дата въззивният съд е осъдил
ответника да заплати на ищеца законна лихва върху главницата 15 000,00
лева, считано от 11.10.2014г. до окончателното изплащане.
Видно от приложеното ДП №6/2014г. по описа на РУ на МВР – Пещера
по случая е образувано досъдебно производство, в рамките на което са
събирани доказателства. С влязло в сила постановление от 06.06.2014г. на
наблюдаващия прокурор, въпреки изложените в същото съображения, че
събраните доказателства сочат виновно поведение на водача К. /проява на
неопитност, неуспех да превключи на по-ниска предавка и да спре при
технически изправен автомобил, отклонил вниманието си и несъзнателно
насочил автомобила наляво по наклонен терен, от което същият се
преобърнал и полегнал на дясната си страна/ досъдебното производство е
било прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1 във вр. с чл.24, ал.1, т.9 от
НПК, тъй като пострадалият е поискал това. В съставения протокол за оглед
на местопроизшествието е записано, че е направен фотоалбум и не са иззети
никакви следи и веществени доказателства; не са направени възражения
относно констатираното на място от дознателя.
Страните в настоящото производство не спорят, че към датата на
описания инцидент управляваният от ответника автомобил не е имал
3
сключена застраховка „гражданска отговорност“.
Съдебната практика по въпроса от кога започва на тече общата
петгодишна давност за погасяване на регресните суброгационни искове на
Гаранционен фонд е последователна и непротиворечива и сочи, че това е
моментът, в който Гаранционен фонд изплати обезщетението на пострадалото
лице /по този въпрос се е произнесъл ВКС със свое Решение №127 от
18.10.2019г. по т.д.№2835/2018г. на I т.о./. В настоящия случай в исковата
молба се посочва дата на плащане 12.08.2019г., а съгласно приложената
справка на л.79 плащането на сумите в полза на В. К. е извършено на
28.08.2018г. Ответникът не е оспорил твърдението за плащане на сумите на
нито една от двете дати. Времето от всяка от посочените дати до подаване на
исковата молба в съда на 29.09.2021г. е по-кратко от пет години, поради което
претенцията не е погасена по давност, съответно възражението на ответника в
тази насока е неоснователно. Съдът приема за дата на плащане на
обезщетението по претенцията датата 28.08.2018г., на която е извършен
банковия превод, доказан с преводно нареждане от същата дата, приложено
на л.81 от делото.
По делото са разпитани свидетелите Хр. Ш. и В. К.. И двамата са
пътували в автомобила, управляван от А. К. на ***г. на горския път, описан в
исковата молба. Ш. седял на предната седалка до шофьора, а К. се намирал
зад него на задната седалка. Автомобилът се спускал по стръмен наклон в
посока към язовир „***“, когато свидетелите чули някакъв шум, след което
колата рязко завила наляво към стръмния скат и в резултат се обърнала и се
установила на дясната си страна. Св.К. описва ситуацията така: „чух някакъв
звук, тракане; останах с впечатление, че е изключила скоростна предавка на
джипа; моментално след това водачът зави рязко колата вляво към ската, след
което джипа се обърна на дясната страна“. При първоначалния му разпит Ш.
казва, че А. не могъл да превключи на по-ниска предавка, защото имало
проблем със съединителя, скоростите блокирали и оттам джипът се ударил в
някаква бабуна или камък, завил наляво, качил се на брега и паднал на
дясната страна“. При извършения преразпит Ш. казва: „променяше се
денивелацията на пътя, при което А. искаше да превключи на по-ниска
предавка...и да се движим със скорост, която е нормална съобразно пътната
обстановка...като се опита да превключи на предавка натисна съединителя, не
можа да превключи и натисна спирачка, при което се чу някакъв
4
шум...педалът на спирачката обаче потънал и джипът запозна да
набира...дръпна ръчната спирачка, но пак нямаше реакция...хванахме брега,
той се опита да забави някак си движението, тъй като склонът ставаше много
сериозен и насреща щяхме да изхвърчим от пътя...той се опита да намали
скоростта и съответно се качихме на тази страна на брега отляво...опита се да
предприеме действие, нави волана наляво, джипа се качи и падна“. При
повторния разпит свидетелят си спомня още едно обстоятелство, а именно, че
на следващия ден на мястото на инцидента намерили изпаднала накладка,
заровена в шумата. *** К., който прегледал автомобила установил, че липсва
предната лява накладка - „от К. се установи, че липсва едната накладка,
поради това, че е излязъл цилиндъра спирачния и е излезнал до края, изтекла
е течността и е изпаднала накладката“.
Според разказаното от свидетелите след обръщането на автомобила
всички излезли от него. Тъй като свидетелят К. не се чувствал добре, се
обадили на телефон 112 и от с.*** линейка на Бърза помощ го закарала до
болницата в ***.
Възражението на ответника, че инцидентът не съставлява ПТП по
смисъла на закона, за вредите от което може да се ангажира отговорността на
Гаранционен фонд, съдът намира за неоснователно. Съгласно чл.264, ал.3 от
КЗ/отм./ не се допуска движение на моторно превозно средство по пътищата,
отворени за обществено ползване по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗДвП, без
водачът да е застрахован по реда на този кодекс. Чл.2, ал.1 дава следната
дефиниция: „отворен за обществено ползване е всеки път, условията за
ползване на който са еднакви за всички участници в движението“. В ал.3 е
залегнало правилото, че този закон се прилага и за пътищата, които не са
отворени за обществено ползване, освен ако с други правни разпоредби или
от собственика или администрацията, управляваща пътя, е определено друго.
Никъде в цитираните разпоредби пътят в гористи местности, на какъвто е
станало в случая произшествието, не е изключен от понятието „отворен за
обществено ползване“, съответно не са събрани доказателства, че точно този
път попада в изключението, визирано в ал.3.
Приетата по делото комплексна експертиза в медицинската й част
установява, че при процесното ПТП на В. А.ов К. са причинени травматични
увреждания, представляващи: мозъчно сътресение без открита вътречерепна
5
травма и контузия на гръдния кош, поотделно и съвкупно довели до
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК; травма на
нервните коренчета в гръдния отдел на гръбначния стълб, довели до
увреждане на лакътния нерв и посттравматичен радикулит на С7-ТН4
коренчета вдясно, довели до изменение на двигателността и сетивността на
дясната ръка с продължителност повече от 30 дни и трайно затрудняване
движенията на горния десен крайник. Възстановителният процес при
пострадалото лице е продължил около два месеца. Непосредствено след
инцидента същият е изпитвал от леки до умерени по сила и интензитет болки
и страдания, които постепенно са отшумявали в хода на оздравителния
процес до изчезването им при приключване на този процес. Уврежданията са
в пряко причинно-следствена връзка с механизма на ПТП.
Вещото лице Вл.С. е посочил в експертизата, че причина за
настъпването на ПТП е, че водачът А. К. е управлявал автомобила по начин,
който не е безопасен, т.е. при техническа неизправност на трансмисията,
вместо да задейства екстрено спирачната система на автомобила, да намали
неговата скорост и да го установи на място, го е отклонил наляво и е излязъл
от контурите на горския път, в резултат на което е настъпило преобръщането
на автомобила. Експертизата установява още, че: е възможно ПТП да е
настъпило вследствие на техническа неизправност на автомобила; при
„пропадане“ на съединителя /скъсване на жилото на ръчната спирачка/
водачът е имал техническа възможност да задейства екстрено спирачната
система чрез задействане на спирачния педал и посредством хидравличната
спирачна система да намали въртеливото движение на колелата и да установи
автомобила на място, без да го отклонява наляво и да излиза от пътя, за да
намали скоростта; данни за техническа неизправност на тази система по
делото липсват; хипотетично при вариант, при който технически неизправни
са били както ръчната спирачка, така и хидравличната спирачна система на
автомобила, то тогава единственият възможен начин за намаляване на
скоростта е бил чрез удар в левия скат на пътя. При изслушване на вещото
лице в съдебно заседание на 21.02.2023г. той поддържа, че вероятността при
такова събитие да настъпи техническа неизправност в хидравличната система,
която да доведе до невъзможност за спиране на автомобила е много малка, а
вероятността да настъпят едновременно неизправности както на съединителя
и на ръчната спирачка, така и на хидравликата не е невъзможна, но клони към
6
нула.
След преразпита на свидетеля Ш., който с показанията си говори вече за
изпаднала на пътя накладка, е приета допълнителна експертиза на вещото
лице С., видно от която: на база на свидетелските показания, в хипотезата да
са възникнали технически неизправности в съединителя, хидравличната
система и механичната спирачна система /ръчна спирачка/, водачът на лекия
автомобил не е имал техническа възможност да намали скоростта и да
установи автомобила, освен ако не предприеме рискована, но в същото време
спасителна маневра – отклоняване наляво с движение по скат с наклон при
изкачване. При изслушване на вещото лице в съдебното заседание на
03.10.2023г. същият поддържа, че реално такова събитие с толкова много
неизправности едновременно е малко вероятно да се случи. Нещо повече –
според експерта фактическата вероятност това да се е случило в конкретния
случай е ограничена от факта, че няма обективни данни за изтичане на
хидравлична течност, което да доведе до блокиране на хидравличната
спирачна система, тъй като тази течност е мазна, при изтичането облива
самото колело и оставя следи по него – нещо, което не се установява от
снимките в изготвения за целите на досъдебното производство фотоалбум.
Към това следва да се има предвид още, че показанията на свидетеля Ш. за
намиране на заровена в шумата накладка на мястото на произшествието не
означава непременно, че тя е част от участвалия във въпросното ПТП
автомобил. Като цяло, доколкото не се подкрепят от други обективни данни
по делото, показанията на този свидетел не се кредитират от съда в частта им,
сочеща на едновременно блокиране на различни системи за спиране на
автомобила. По отношение на твърденията за изпадане на накладката
показанията са оборени от експертизата. Съмнително и по-скоро хипотетично
или опосредено от думите на водача е и твърдението на Ш., че К. е натиснал
педала на съединителя и този на спирачката, като се има предвид, че макар да
седи на предната дясна седалка, той не е имал пряка видимост към педалите и
при развилата се за секунди критична ситуация едва ли е могъл да възприеме
точно кой педал и с каква последователност е натиснал шофьора. Ето защо и
предвид съвкупния анализ на данните по делото съдът приема, че А. К. е имал
техническа възможност да намали скоростта на автомобила и да спре, без да
излиза от пътя, т.е. да предприеме такива действия по управление, с които да
избегне преобръщането му. Като не е изпълнил необходимото за безопасно
7
спиране, по субективни причини е допринесъл за настъпване на
произшествието, а оттам и за причиняване на травматичните увреждания на
К. и търпените от него неимуществени вреди /болки и страдания/.
Предвид така събраните по делото доказателства съдът приема, че е
изпълнен състава на чл.288, ал.3 във вр. с чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ /отм./.
Настъпило е пътно-транспортно произшествие, виновно причинено от водача
- ответник в настоящото производство, който е управлявал лекия автомобил
без задължителна застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“.
В пряка причинно-следствена връзка с деянието са причинени болки и
страдания на В. К.. Въз основа на съдебно решение по гр.д.№10 693/2016г. на
СРС Гаранционен фонд е изплатил на пострадалия присъденото обезщетение
за вреди, както и разноските в исковото производство. Размерът на
изплатеното обезщетение в размер на 15 000,00 лева съответства на степента
и интензитета на претърпените неимуществени вреди. С изплащането му на
28.08.2018г. ищецът е встъпил в правата на увреденото лице срещу прекия
причинител, поради което последният му дължи плащане на главница в
посочения размер. По силата на чл.288, ал.7 от ЗК/отм./ ответникът дължи на
ищеца и законна лихва за забава върху главницата за периода от изтичане на
срока за произнасяне по претенцията – 11.10.2014г. до момента на плащането
на 28.08.2018г. Размерът на тази лихва, изчислен с помощта на електронен
калкулатор, е 5 912,40 лева. Ответникът дължи и направените от ищеца
разноски в исковото производство по установяване на вземането, които са в
общ размер 2 900,00 лева, включващ: 1960,00 лева – разноски за адвокатско
възнаграждение на адвоката, представлявал К. по делото пред първа и
въззивна инстанции; 600,00 лева – разноски за държавна такса по делото;
340,00 лева – разноски за вещи лица.
Регресното право на фонда обхваща и платените разходи по чл.288, ал.8
от КЗ/отм./ - разходите за определяне и изплащане на обезщетението.
Разноските в изпълнителното производство са направени от ищеца след
влизане в сила на съдебното решение по иска на увреденото лице и в този
смисъл не представляват необходими разноски за определяне на
обезщетението, съответно и не попадат в обхвата на регресното му право /в
същия смисъл е произнасянето на ВКС с цитираното по-горе решение/. Ето
защо искът е доказан по основание и до размера на 23 812,40 лева,
представляващи сбор от главница, лихва за забава и разноски в исковото
8
производство. За разликата над този размер до претендирания размер от
26 769,05 лева искът е неоснователен и следва да се отхвърли. Сумата
23 812,40 лева ще се присъди ведно със законна лихва, считано от подаване на
исковата молба на 29.09.2021г. до окончателното изплащане.
По въпроса за разноските:
Ищецът е направил разноски в общ размер 2 310,76 лева, от които:
1070,76 лева – държавна такса, 1200,00 лева – разноски за експертизи, 30,00
лева – такса за призоваване на свидетел и 10,00 лева – такса за две съдебни
удостоверения. На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати
на ищеца разноски съразмерно с уважената част от иска в размер на 2055,54
лева. В полза на ищеца на основание чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.25,
ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ ще се присъди и
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 300,00 лева.
Ответникът е направил разноски в общ размер 4 450,00 лева, от които:
адвокатско възнаграждение в общ размер 4100,00 лева, разноски за
експертизи – 350,00 лева. На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да
заплати на ответника разноски съразмерно с отхвърлената част от иска в
размер на 491,50 лева. Извършените от ответника плащания, съгласно
представените договори за правна защита и съдействие от 02.12.2021г.,
23.12.2022г. и 06.06.2023г. са на един адвокат – адвокат Е. А. и общият им
размер не е прекомерен съгласно фактическата и правна сложност на делото и
предвид минималното адвокатско възнаграждение съгласно чл.7, ал.2, т.4 от
Наредба №1/09.07.2004г., което възлиза на 2791,52 лева. Ето защо
възражението на ищеца, основано на чл.78, ал.5 от ГПК, е неоснователно.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. Е. К., ЕГН ********** от гр.*** да заплати на
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД – гр. София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет.4, на
основание чл.288, ал.12 във вр. с чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ от Кодекс за
застраховането /отм./, сумата 23 812,40 лева, изплатена на В. А.ов К.,
пострадал при ПТП на ***г. на горски път, свързващ с.*** с м.“***“, виновно
причинено от А. Е. К., управляващ лек автомобил „Мерцедес“ с рег.№***,
9
която сума представлява сбор от платеното обезщетение за неимуществени
вреди, обезщетение за забава и разноски по гр.д.№10 693/2016г. на СРС,
ВЕДНО със законна лихва върху сумата, считано от 29.09.2021г. до
окончателното изплащане, КАКТО и сумата 2055,54 лева – разноски по
делото, КАКТО и сумата 300,00 лева – възнаграждение за юрисконсулт.
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 23 812,40 лева до пълния предявен
размер от 26 769,05 лева.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД – гр. София, ул. „Граф Игнатиев” № 2,
ет.4 да заплати на А. Е. К., ЕГН ********** от гр.*** сумата 491,50 лева –
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
10