№ 15953
гр. *** 04.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20221110101125 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Ю. И. Х. срещу „**** с която е
предявен иск за признаване за установено между страните, че ищецът не дължи на
ответника суми, предмет на образуваното срещу ищеца по искане на дружеството
изпълнително дело № ***. по описа на ЧСИ **** в КЧСИ, поради погасяването им по
давност.
В исковата молба се твърди, че ищецът бил длъжник по посоченото
изпълнително дело, образувано по изпълнителен лист, издаден на 27.09.2010 г. по ч. гр.
д. № **** г. по описа на СРС, ГО, *** състав. Релевирани са доводи за недължимост на
присъдените по силата на изпълнителния лист суми поради погасяването им по
давност. Първоначален взискател по образуваното изпълнително дело бил „**** (със
сегашно наименование „***“ АД), като в хода на производството бил заменен от „***
въз основа на извършена между двете дружества цесия на процесните вземания, за
което Ю. Х. не бил уведомен. Ищецът сочи, че началният момент на погасителната
давност спрямо задълженията му бил последното валидно изпълнително действие,
(налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника), предприето на
09.05.2014 г. Последващи действия, годни да прекъснат погасителната давност, били
1
извършени едва на 05.10.2018 г., т. е. след настъпването на перемпция спрямо
изпълнението, поради което към датата на образуване на настоящото дело
приложимата към вземанията петгодишна погасителна давност била изтекла. Въз
основа на изложеното е направено искане за уважаване в цялост на предявения иск и за
присъждане в полза на ищеца на сторените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „*** за
отговор, като такъв е постъпил в законоустановения едномесечен срок. Със същия
дружеството оспорва исковата претенция изцяло, като заявява, че същата била
недопустима и неоснователна. Посочва, че задълженията на ищеца не били погасени
по давност, като излага подробни доводи в тази връзка. Отправена е молба за
отхвърляне на предявения иск и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми състав, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предмет на производството по делото е отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1, предл. 3 ГПК за признаване за установено между
страните, че Ю. И. Х. не дължи на „*** сумата от 809,97 лева – главница, сумата от
249,99 лева – договорна лихва, и сумата от 125,00 лева – разноски, представляващи
предмет на изпълнително дело № **** по описа на ЧСИ **** в КЧСИ, образувано въз
основа на изпълнителен лист, издаден на 27.09.2010 г. по ч. гр. д. № **** г. по описа на
СРС, ГО, *** състав.
В производство по предявен отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК ищецът следва да докаже фактите, от които произтича правния му
интерес, а в тежест на ответника е установяването при условията на пълно и главно
доказване на фактическите обстоятелства, от които произтича отричаното право.
Съгласно принципа за разпределение на доказателствената тежест в процеса, всяка
страна носи тежестта да докаже фактите, от които извлича изгодни за себе си правни
последици, съгласно разпоредбата на чл. 154 ГПК. При предявен отрицателен
установителен иск за недължимост на определена сума, какъвто е настоящият казус,
кредиторът-ответник по иска трябва да докаже фактите, от които произтича вземането,
а длъжникът-ищец – релевираните възражения за недължимост на същото, поради
което именно ответникът по отрицателния установителен иск следва да докаже, че
вземането е възникнало и съществува. В този смисъл е и константната практика на
върховната съдебна инстанция (вж. Решение № 240 от 15.12.2012 г. на ВКС по гр. д. №
1438/2011 г., III г. о.; Решение № 173 от 12.01.2011 г. на ВКС по т. д. № 901/2009 г., I т.
о., ТК; Решение № 22 от 27.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5260/2013 г., II г. о., ГК). В
хипотеза на предявен отрицателен установителен иск за недължимост на парични
2
вземания, предявен при наличие на образуван изпълнителен процес, ответникът-
взискател трябва да докаже съществуването на изпълняемото право, оспорено от
ищеца въз основа на обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене
в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Безспорни между страните са фактическите обстоятелства, релевирани в
исковата молба, относно правопораждащия процесните вземания факт, издаването на
изпълнителен лист за тях, образуването на изпълнително производство срещу ищеца,
както и наличието на извършена цесия на вземанията в полза на „**** въз основа на
която дружеството е встъпило като взискател в образуваното изпълнително дело. Тези
обстоятелства се установяват и от събраните по делото доказателства, видно от които
на 27.09.2010 г. в полза на „**** е издаден изпълнителен лист по гр. д. № **** г. по
описа на СРС, *** състав, срещу Ю. И. Х. за сумата от 809,97 лева – главница, ведно
със законната лихва от 12.02.2010 г. до изплащане на вземането, за сумата от 249,99
лева, представляваща договорна лихва, начислена за периода от 27.05.2008 г. до
27.04.2010 г., както и за сумата от 125,00 лева, представляваща съдебни разноски.
Изпълнителният лист е издаден на основание влязлата в сила заповед за изпълнение,
издадена по делото на 18.02.2010 г. Въз основа на посочения изпълнителен титул и по
молба на кредитора от 21.04.2012 г. е образувано изпълнително дело № **** по описа
на ЧСИ **** в КЧСИ, по което на длъжника е връчена покана за доброволно
изпълнение на 04.05.2012 г. В хода на изпълнението са наложени следните запори
върху имуществото на длъжника: запор върху трудово възнаграждение – 02.05.2012 г.;
запор върху банкови сметки – на 7-ми и 8-ми юни и 9-ти юли 2012 г., след подадена за
това молба от взискателя на 04.06.2012 г.; запор върху трудово възнаграждение – на
18.01.2013 г., след подадена за това молба от взискателя на 15.01.2013 г.; запор върху
трудово възнаграждение – на 03.02.2014 г., след подадена за това молба от взискателя
на 27.01.2014 г.; запор върху трудово възнаграждение – на 16.05.2014 г., след подадена
за това молба от взискателя на 09.05.2014 г.; запор върху банкови сметки – на
09.10.2018 г. На 11.11.2021 г. взискателят е подал молба по изпълнителното дело за
извършване на справка за новооткрити банкови сметки на длъжника и за налагане на
запор върху тях. С постановление на съдебния изпълнител от 13.01.2022 г.
изпълнителното дело е прекратено.
Ищецът обосновава твърденията си за недължимост на процесните вземания,
позовавайки се на изтекла спрямо тях погасителна давност.
За да се прецени изтекла ли е действително законоустановената погасителна
давност за вземанията, е необходимо да се съобразят обстоятелствата кога е началният
момент на същата, съответно – извършвани ли са действия, прекъснали или спрели
теченето на давността. В разглеждания казус погасителната давност за вземанията е
започнала да тече от датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение, въз основа на
която е издаден изпълнителният лист, а именно не по-късно от 27.09.2010 г. – датата на
3
издаване на изпълнителния лист. Тази дата следва да се приеме и като моментът, след
който обстоятелства, релевантни за недължимостта на вземанията, могат да бъдат
ценени като новонастъпили такива по смисъла на чл. 439, ал. 2 ГПК, доколкото в
рамките на заповедното производство не се провежда съдебно дирене. Съгласно чл.
110 ЗЗД, с изтичането на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които
законът не предвижда друг срок. Доколкото процесните вземания, като такива по
кредит, не попадат в обхвата на вземанията по чл. 111 ЗЗД, за които е предвиден
тригодишен давностен срок, спрямо същите следва да се приложи именно общата
петгодишна погасителна давност.
Следователно, погасителната давност за задълженията, чиято недължимост
ищецът цели да установи в настоящото производство, е с начална дата 27.09.2010 г.
(датата на издаване на изпълнителния лист). Същата е била прекъсната с всяко от
действията, предприети в хода на изпълнителното дело, образувано по процесния
изпълнителен титул, годни да прекъснат давността, в случая – налагането на запори
върху банковите сметки и трудовото възнаграждение на длъжника (на 02.05.2012 г., на
09.07.2012 г., на 18.01.2013 г., на 03.02.2014 г., на 16.05.2014 г., на 09.10.2018 г.), както
и подаването на молба от взискателя за налагане на запор върху банкови сметки на
длъжника – на 11.11.2021 г. В тази връзка относими са разясненията, дадени с т. 10 на
Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. по тълк. д. 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС. Съгласно приетото от върховната съдебна инстанция, с изтичането на
двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК автоматично настъпва и прекратяването
на изпълнителния процес, като с обратна сила се обезсилват извършените по него
изпълнителни действия и техните последици, освен относно правата, придобити от
третите за изпълнението лица върху имуществото на длъжника по изпълнението, както
и относно извършените плащания на трети задължени лица (чл. 433, ал. 4 ГПК).
Според тълкувателното решение, при прекратен поради перемпция изпълнителен
процес нова погасителна давност относно вземането тече от последното валидно
поискано или валидно извършено изпълнително действие, независимо от издаването
или не на постановление на съдебния изпълнител, констатиращо прекратяването, което
има само декларативно ефект, и без оглед осъществяването, спирането и
прекратяването на изпълнителното производство, тъй като и през време на
висящността на изпълнителния процес, погасителната давност не спира да тече
(Постановление № 3/1980 г. на Пленума на ВС, в което е прието обратното, е обявено
за изгубило сила). В мотивите на цитирания тълкувателен акт е посочено
неизчерпателно, че съгласно чл. 116, т. "в" ЗЗД "прекъсва давността предприемането
на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ:
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването
на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
4
продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.". Нови
действия, поискани или извършени след настъпване на перемпцията спрямо
изпълнителния процес, не са от естество да породят никакви правни последици,
включително относно право-прекъсващия ефект по отношение теченето на
погасителната давност по смисъла на чл. 116, т. "в" ЗЗД.
Налага се следователно изводът, че последното изпълнително действие,
извършено по изпълнително дело № **** по описа на ЧСИ **** в КЧСИ, годно да
прекъсне давността, е налагането на запор върху трудовото възнаграждение на ищеца
на 16.05.2014 г. В двугодишен срок от тази дата по изпълнителното дело не са
предприети изпълнителни действия, годни да прекъснат давността (такова е
осъществено едва на 09.10.2018 г. с налагането на запор върху банкови сметки на
длъжника). От това следва, че на 16.05.2014 г. е настъпила перемпция по отношение на
изпълнителния процес, а последващите тази дата изпълнителни действия не са
породили правни последици. При съобразяване на тези обстоятелства и приложимия
към процесните вземания петгодишен давностен срок, е видно, че давността спрямо
същите би следвало да е изтекла на 16.05.2019 г., т. е. преди образуването на
настоящото исково производство на 11.01.2022 г.
Доколкото процесното изпълнително дело, обаче, е образувано преди
постановяването на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, с което е обявено за изгубило сила Постановление на Пленума на
Върховния съд /ППВС/ № 3/1980 г., постановяващо, че погасителна давност в хода на
изпълнителния процес не тече, следва да се съобрази и разрешението, дадено с
Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС,
съгласно което погасителната давност за вземания по изпълнителни дела, образувани
при действието на ППВС № 3/1980 г., започва да тече от 26.06.2015 г. – датата на
постановяване на тълкувателното решение, отменящо разрешенията на ППВС №
3/1980 г. Въпреки това, до 26.06.2015 г. перемпцията не е без правно значение за
прекъсването на давността, предвид действието на ППВС № 3/1980 г., съгласно което
нова давност при перемирало изпълнително дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
започва да тече от датата на неговото прекратяване, а не от датата на извършване на
последното валидно изпълнително действие (в този смисъл – Определение № 1038 от
10.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4891/2022 г., както и посоченото в същото Решение №
37 от 24.02.2021 г. то гр. д. № 1747/2020 г. на ІV-то г. о. на ВКС).
5
В случая прекратяването на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК е настъпило на 16.05.2016 г. – след изтичането на двугодишен период от
извършването на последното валидно изпълнително действие, годно да прекъсне
давността (налагането на запор от съдебния изпълнител на 16.05.2014 г.). Като начална
дата на погасителната давност, обаче, следва да се приеме 26.06.2015 г., на основание
Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС,
доколкото датата на перемпцията се явява последваща спрямо определения с
тълкувателния акт начален момент на давността.
С оглед изложеното се налага изводът, че от 26.06.2015 г. е започнала да тече
нова давност, като същата би следвало да изтече на 26.06.2020 г. На 09.10.2018 г.,
обаче, по перемиралото изпълнително дело е наложен нов запор върху банкови сметки
на длъжника, а на 11.11.2021 г. взискателят е отправил изрична молба за налагане на
запор върху новооткрити банкови сметки. Доколкото тези действия са предприети след
обявяването на ППВС № 3/1980 г. за изгубило сила, считано от 26.06.2015 г., следва да
бъде съобразена актуалната съдебна практика по Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. по тълк. д. 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и Тълкувателно решение № 3 от
28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, споделяна и от настоящия
съдебен състав, съгласно която извършени след 26.06.2015 г. по перемирало
изпълнително дело действия, годни да прекъснат погасителната давност, следва да
бъдат съобразени при преценката дали давността спрямо конкретното вземане е
изтекла. Горното се обосновава с обстоятелството, че погасителната давност е
материалноправен институт, за разлика от процесуалната перемпция, поради което
последващи перемпцията изпълнителни действия не са недействителни за давността и
ще я прекъснат. В този смисъл са постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение № 37
от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г. на ІV-то г. о., Решение № 127 от
12.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2884/2021 г. на ІІІ-то г. о., Решение № 3 от 04.02.2022
г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021 г. на ІV-то г. о., Решение № 93 от 17.05.2021 г. на ВКС
по гр. д. № 2766/2020 г., Определение № 248 от 01.04.2021 г. по гр. д. № 3647/2020 г.
Въз основа на тези аргументи, съдът приема, че приложимата в случая
петгодишна погасителна давност, започнала да тече на 26.06.2015 г. е прекъсната на
09.10.2018 г., както и на 11.11.2021 г., от които дати е започнала да тече нова давност.
От 09.10.2018 г., съответно – от 11.11.2021 г., до предявяването на исковата претенция,
предмет на разглеждане в настоящото производство, не е изтекъл срок, по-дълъг от пет
години, от което следва, че вземанията, предмет на изпълнение по процесното
изпълнително дело, не са погасени по давност. Следователно, предявеният
отрицателен установителен иск се явява неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
6
С оглед изхода на спора, на ответника се дължат разноски, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100,00 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми
състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ю. И. Х., ЕГН: **********, с адрес гр. *** ж. к.
„****, срещу „***, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление гр. *** бул. „***
офис – сграда „***“, **** иск с правно основание чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1, предл. 3
ГПК за признаване за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника
сумата от 809,97 лева – главница, сумата от 249,99 лева – договорна лихва, и сумата от
125,00 лева – разноски, представляващи предмет на изпълнително дело № **** по
описа на ЧСИ **** в КЧСИ, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на
27.09.2010 г. по ч. гр. д. № **** г. по описа на СРС, ГО, *** състав, като
неоснователен.
ОСЪЖДА Ю. И. Х., ЕГН: **********, с адрес гр. *** ж. к. „****, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на „***, ЕИК: *****, със седалище и адрес на
управление гр. *** бул. „*** офис – сграда „***“, **** сумата от 100,00 лева,
представляваща сторени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7