Р Е
Ш Е Н
И Е
№
І- 527 19.05.2020година град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, първи
въззивен граждански състав, в закрито заседание на деветнадесети май през две
хиляди и двадесета година,в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ: Пламена Върбанова
мл.с. Марина Мавродиева
При
секретаря…………………………………………
като разгледа
докладваното от съдия Пламена Върбанова гр.д.№996 по описа за 2020година на
Окръжен съд-Бургас и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по чл.435,ал.2,т.7
от ГПК.
Постъпила е жалба от
Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи”,с ЕИК *********,седалище и
адрес на управление: гр.София, ул.”Граф Игнатиев”№2, ет.2 ,чрез процесуален
представител адв. Стефан Митев, адв.дружество „Антоанета Димоларова, Розалина
Градинарова и съдружници”, длъжник по
изп.дело №20208030400485 против
постановление от 23.03.2020г на
ЧСИ Таня Маджарова, с което е намален размерът на възнаграждението на
процесуалния представител на взискателя от 4000лв на 2142 лв. Обжалваното
постановление е изпратено на ел.поща на
сдружението –длъжник на 23.03.2020г,а жалбата е изпратена по пощата на 30.03.2020г,т.е.в
рамките на двуседмичния срок по чл.436,ал.1 ГПК/поради липса на надлежно връчване
на атакуваното постановление срокът по чл.436, ал.1 ГПК не е започнал да
тече.Връчването по ел.поща на акт,подлежащ на обжалване, не е надлежно връчване
по реда на ГПК/.
В жалбата се твърди, че
атакуваното постановление е незаконосъобразно: изп.дело, по което е
постановено, е образувано ведно с още 4 изп.производства по изп.листи, издадени
срещу един и същ длъжник, от един и същи
процесуален представител на взискателите.Счита се ,че тези действия индикират
нарушение на чл.3 от ГПК, тъй като водят до многократно мултиплициране на
разноските по делата ,което уврежда интересите на длъжника.Квалифицират се
действията на взискателя като недобросъвестни,тъй като в исковото производство
е била предоставена банковата сметка на ищеца, по която ответникът може да
изпълни доброволно задължението си.Независимо от това,преди още да бъде връчено
решението на страните ,непосредствено след постановяването му, процесуалният
представител на взискателя се е снабдил с изпълнителен лист и е образувал
изп.производства ,без да даде никаква възможност на длъжника да изпълни
доброволно.След получаване на поканата за доброволно изпълнение и в срока за
доброволно изпълнение длъжникът заплатил изцяло задължението си по изп.дело.С
оглед на гореизложените факти в жалбата
се твърди ,че длъжникът не е дал повод за образуване на изп.дело ,поради което
разноските следва да бъдат възложени в цялост в тежест на взискателя.С жалбата
се претендира да се отмени обжалваното постановление ,като се укаже на ЧСИ да
изключи от изготвената сметка за размера на дълга разноските по
изп.производство ,изразяващи се в дължимо адвокатско възнаграждение и тези по ТТР към ЗЧСИ.При условие на
евентуалност се изразява несъгласие с приетите и възложени в тежест на длъжника
разноски за адв.възнаграждение и размера на определената по т.26 от ТТР към
ЗЧСИ пропорционална такса. Твърди се, че приетото и възложено в тежест на
длъжника адв.възнаграждение е прекомерно и несъответно на извършените от
проц.представител на взискателя правни действия, поради което се претендира да
се намали до 200лв –за образуване на изп.дело ,на осн.чл.10,т.1 от Наредба
№1/2004г. Тъй като извършените действия от проц.представител на взискателя се е
ограничава само до образуване на изп.дело, не са налице условия за прилагане на
чл.10,т.2 от цитираната Наредба.Самото изп.дело не се квалифицира като такова с
фактическа правна сложност, още повече,че е извършено плащане на задължението в
рамките на срока за доброволно изпълнение.Поради това разликата над 200лв до
приетия размер от 2142 лв. се явява необосновано претендирана,с оглед и на реално извършените действия от
проц.представител на взискателя.Претендира се, при условията на евентуалност,
намаляване на приетите в изп.производство разноски до 200лв.На второ място, оспорва се размерът на таксата по т.26 от ТТР
към ЗЧСИ,като се твърди,че тя не съответства на паричното задължение ,за
събирането на което е образувано изпълнителното дело.Счита се,че при определяне
на тази такса не следва да се взема предвид
размерът на приетите разноски в изп.производство,а само размерът на
вземането по изп.лист,по който е образувано -тези разноски не са част от
паричното вземане по смисъла на т.26 от Тарифата.Пропорционалната такса следва
да се начислява само върху посочената сума в изпълнителния титул.Освен това,
след като е намалил размерът на приетите
разноски от 4000 лв. на 2142лв. ЧСИ не е
намалил размера на дължимата такса по т.26.При условие на евентуалност се
претендира намаляване на приетите разноски за адв.възнаграждение до нормативния
мининум по чл.10,т.1 от Наредба №1/2004г, както и намаляване на
пропорционалната такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ. Моли и за присъждане на разноските.
По делото са постъпили писмени
възражения от проц.представител на взискателя М.С.Д.- адвокат Пламен Найденов.В нея се
възразява по допустимостта на жалбата,като се твърди,че същата изхожда от лице
,без представителна власт и поради това е недопустима.Оспорва се и като
неоснователна: съобразно разпоредбата на чл.79,ал.1 ГПК разноските по
изпълнението винаги са за сметка на длъжника,освен във визираните от закона
изключения,каквото плащането в срока за
доброволно изпълнение не е.Цитирана е практика на ВКС,съобразно която длъжникът
не отговаря за разноски в изп.производство само ако не е дал повод за предявяване на изп.лист,защото е платил
дълга преди това и когато изп.действия са изоставени от взискателя или са
отменени от съда.В настоящия спор тези хипотези не са налице.Намаляването на
адв.възнаграждение е допустимо до минимално определения размер ,съгласно чл.36
ЗА,който препраща към Наредба №1 от 2004г.В случая адв.възнаграждение е
договорено за образуване на изп.дело и за процесуално представителство и вследствие на осъществяване на фактически и
правни действия са постъпили сумите за
удовлетворяване на взискателя. Оспорен е доводът за недобросъвестни действия на
взискателя: оспорено е като невярно твърдението,че процесуалният представител
на взискателите по всички ,образувани против
длъжника изпълнителни дела е един и същ;че не е предоставен срок на
взискателя да изпълни доброволно. Моли жалбата да бъде отхвърлена и да не се
присъждат разноски на жалбоподателя при нейното евентуално уважаване.
Приложени са мотиви на ЧСИ Таня
Маджарова във връзка с обжалваните изпълнителни
действия по чл.436,ал.3 ГПК.
Съдът, като разгледа доводите на страните в
жалбата и писменото възражение, намира за установено следното:
Изп.дело № 20208030400481 на ЧСИ Таня Маджарова е
образувано по молбата на адв.Пламен
Найденов, процесуален представител на взискателя М.С.Д., с приложен
изпълнителен лист, издаден по т.д.№ 11/2020г
на Апелативен съд –Бургас. От съдържанието му е видно,че дружеството –жалбоподател е осъдено да
заплати на взискателя сумата 105 000лв ,обезщетение за неимуществени
вреди,ведно със законната лихва върху нея, считано от 10.01.2019г до окончателното й изплащане.С
молбата за образуването на изп.дело е поискано да бъде изпратена покана за доброволно
изпълнение и в случай,че не последва такова изпълнение, да бъдат запорирани
банкови сметки на длъжника.Приложено е
адв.пълномощно и договор за правна защита и съдействие, от който е видно,че е
договорено и изплатено възнаграждение в размер на 4000лв за „образуване и
водене на изпъл.дело”.
С постановление, без дата и без
виден подпис на копието, са приети направените от взискателя разноски в
изп.дело. ЧСИ Т.Маждарова е издала сметка № **********, с която са определени
таксите в изп.производство: такса по т.26 за изпълнение на парично вземане ,при
материален интерес 117687,50лв. – 5467,92 лв. и две прости такси по 20лв –за
образуване на изпъл.дело, по т.1 от ТТР към ЗЧСИ и да изготвяне и връчване на
покана,призовка и др., по т.3 от същата тарифа.Общият размер на дължимите от
длъжника такси, с ДДС, възлиза на 6609,50 лв.По делото е изготвена покана на
доброволно изпълнение ,получена от дружеството-длъжник на 13.03.2020г,в която е
посочен размерът на задължението : главница от 105000лв., законна лихва в размер на 12862,50лв. за периода от
10.01.2019г до 26.03.2020г,разноски по изпълнителното дело -4000лв; такси по
Тарифата към ЗЧСИ в размер на 6839,10лв.На 20.03.2020г по делото е постъпила
молба от дружеството –длъжник със
съдържание, идентично с това на жалбата : да се изключи от задължението на
длъжника сумата,представляваща разноски на взискателя,тъй като не е дадена
възможност на длъжника да плати доброволно,преди да се образува изп.дело;при
условия на евентуалност да се намали размерът на приетите разноски в изп.производство
за адв.възнаграждение ,като прекомерен и несъответен на извършените действия от
проц.представител на длъжника. Също така да се намали размерът на таксата по
т.26 от ТТР към ЗЧСИ,като се изключат от паричното вземане,върху което се
изчислява тази такса, разноските на
взискателя ,или да се намали размерът на
таксата ,с оглед намаляване на размерът
на приетите разноски, като прекомерни.
На 23.03.2020г е изготвено
постановление за намаляване на разноски ,с което те са намалени от 4000лв на 2142 лв.Това постановление е предмет на
обжалване в настоящото производство.Установява се също, че на 20.03.2020г е
платена сумата по изпълнителния лист и указаните такси на ЧСИ ,като това е
станало в срока за доброволно изпълнение.
В писменото становище на взискателя
е направено възражение за недопустимост на жалбата поради липса на редовно
учредена представителна власт на адв.С.М..Това
възражение е неоснователно: в изпълнителното дело, копие от което приложено по
жалбата, е представено пълномощно от длъжника Сдружение „Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи”, с което е упълномощено адв.дружество
„Антоанета Димоларова, Розалина Градинарова и съдружници” да представлява
длъжника по изпълнителното дело , с всички процесуални права до приключване на
делото.Учредена е и представителна власт на адв. Стефан Митев, които да
осъществи процесуалното представителство.Пълномощното е подписано от главен
секретар Адреана Лазарова ,която, видно от извършената служебна справка от съда
в Търговския регистър, представлява
сдружението . Поради това настоящият състав счита,че подадената жалба
е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна:
По изложените в нея доводи относно недобросъвестното поведение на
взискателя и липсата на възможност да се плати задължението, преди да се
образува изпълнителното дело,съдът намира следното: дори да се приеме тезата,че
освен изп.дело №20208030400485,при ЧСИ Таня Маджарова са образувани още четири
изпълнителни дела срещу същия длъжник от различни взискатели ,които имат един и
същи процесуален представител, това не означава, че, ако бяха съединени в едно
изпълнително производство всички изпълнителни листи, ще се дължи едно
адв.възнаграждение за всички взискатели.В случай ,че взискателите са различни
лица, то всеки взискател извършва самостоятелно
съответните правни действия, целящи удовлетворяване на неговото вземане
и съответно му се дължат на самостоятелно основание разноски в
изп.производство, независимо дали процесуалният представител е един и същ за
всеки взискател.Що се отнася до обстоятелството,че изп.лист е издаден на
следващия ден след постановяване на решението по т.д.№ 11/2020г на БАС и
изп.дело е образувано на 11.03.2020г/два дни след произнасяне на решението/,
като не е дадена възможност на длъжника да плати доброволно, това не води до незаконосъобразност на действията на
съдебния изпълнител. Той дължи изпълнение по представения изпълнителен титул и
не разполага с възможност да преценя дали е налице недобросъвестно упражняване
на права от страна на взискателя. В случай, че длъжникът твърди ,че е налице
такова недобросъвестно упражняване на права, може да се защити по съответния
ред.Следва освен това да се отбележи,че липсва законова процедура ,която да
задължава взискателя, след постановяване на осъдително съдебно решение, да дава
срок за доброволно изпълнение, преди да пристъпи към принудително изпълнение,
нито има срок за снабдяване с изпълнителен лист.Фактът ,че между страните е
водено исково производство,завършило с осъдително решение, подлежащо на принудително изпълнение само по себе си
означава ,че длъжникът е дал повод с поведението ,както за исковото, така и за
изпълнителното производство.Не може да се счете,че длъжникът не е дал повод за започване
на изп.производство,след като е осъден да заплати съответното задължение със съдебно
решение,подлежащо на принудително изпълнение и не е платил преди образуване на
изпълнителното производство.Съдебната практика приема,че длъжникът не е дал повод
за образуване на изп.дело само ако е платил преди този момент.Поради това
искането за възлагане на разноските в изп. производство на взискателя е
неоснователно. Разпоредбата на чл.79 ГПК е предвидила, че разноските винаги са
за сметка на длъжника, освен в посочените хипотези на т.1 до т.3 на чл.79, ал.1 ГПК , които не са налице в случая.
Основателно е възражението за
намаляване на приетия размер на адв.
възнаграждение на процесуалния представител на взискателя, като прекомерен.
Уговореното възнаграждение е в размер на 4000лв, намалено от ЧСИ Маджарова на 2142лв.,от
които 200лв. за образуване на изп.дело и 1942лв., съгласно чл.10, във връзка с
чл.7 от Наредба №1/2004година. Съгласно разпоредбата на чл.78,ал.5 ГПК, ако
заплатеното от страната адв.възнаграждение е прекомерно, съобразно фактическата
и правна сложност на делото, съдът може, по искане на насрещната страна,да
присъди по-нисък размер на разноските,но
не по-малко от минимално определения размер, съобразно чл.36 от ЗА.Тази норма е
приложима и в изпълнителното производство,като компетентен да се произнесе е
съдебният изпълнител,чийто акт подлежи на съдебен контрол по реда на
чл.435,ал.2,т.7 ГПК.По конкретното дело е установено,че от страна на взискателя
е извършено действие по подаване на молба за образуване на изп.дело с посочване
на изп.способ, в случай ,че липсва доброволно изпълнение –запор на банкови
сметки на длъжника.Тъй като в срока за доброволно изпълнение, такова е
последвало, други действия по принудително изпълнение не са извършвани.Поради
това съдът счита,че възнаграждението за този обем защита следва да се определи
по реда на чл.10,т.1 от Наредба №1 от 2004г на ВАС за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в размер на 200лв.Този извод съдът прави на база ограничения обем на
извършените действия от процесуалния
представител на взискателя и предвид
липсата на фактическа и правна сложност на делото, приключило с плащане на
задължението в срока за доброволно изпълнение.Поради това приетите от ЧСИ
Т.Маджарова разноски за
адв.възнаграждение са прекомерни по размер, по смисъла на чл.78,ал.5 ГПК и
следва да бъдат намалени до 200лв.
По отношение на размера на таксата по
т.26 от ТТР към ЗЧСИ, съдът намира следното:с жалбата се атакува размера
на определената такса,която по съществото си представлява разноски за длъжника
в изп.производство.Неоснователно е възражението, че в размера на паричното
вземане, което е основа за определяне на размера на пропорционалната такса по
т.26 от Тарифата, не следва да се включват разноските на взискателя, приети в
изпълнителното производство. В разпоредбата на
т.26 от Тарифата за таксите и разноските
към ЗЧСИ е посочено ,че за
изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума ,а не върху
сумата по изпълнителен лист. Безспорно, след като по делото са приети разноски
по принудителното изпълнение на взискателя ,които съобразно разпоредбата на
чл.79 ГПК са в тежест на длъжника, те подлежат на събиране от съдебния
изпълнител по принудителен ред и стават част от събраната сума по смисъла на
т.26. Разноските по принудителното изпълнение, макар да не са включени в
изп.лист по обясними причини, подлежат на принудително събиране на основание
постановлението на съдебния изпълнител, с което ги приема. Няма друг законов
ред за събирането на тези разноски.Поради това съдът счита,че в събраната
сума,върху която се начислява таксата по
т.26 от Тарифата се включва, освен вземането по изпълнителния лист , и всички
разноски, които са направени от
взискателя, като за дължимостта на тази такса е без значение дали
задължението е изпълнено в срока за доброволно изпълнение. В конкретния
случай тя следва да се определи върху главницата от 105 000лв., лихвите
,изтекли до датата на плащането 20.03.2020г. – 12862,50лв., както и разноски в
размер на 200лв /адв.възнаграждение/. Авансовите такси не се включват в размера
на паричното вземане, съобразно т.4 от забележка към т.26 от ТТР към ЗЧСИ, но
се дължат от длъжника независимо дали са платени от взискателя/общо в размер на
40лв,без ДДС в конкретния случай/.Съгласно т.26, б.”е” от ТТРЗЧСИ, размерът на
таксата възлиза на 5507,92лв., а с включен ДДС – 6609,50лв.Тъй като платената
такса от длъжника е в размер на 6611,90лв.
/ като в тази сума е са включени и простите такси в размер на 40лв общо и ДДС
върху тях/,с оглед забраната за влошаване на положението на обжалващия ,
жалбата в частта, в която се
атакува размерът на определената такса по т.26 и се иска нейното намаляване, е
неоснователна.
По дължимите разноски: жалбоподателят
претендира присъждане на разноски в размер на 306лв. адв.възнаграждение и 25лв
–държавна такса. Взискателят счита,че в това производство не се дължат
разноски, като се позовава на практика
на ВКС .Цитираната практика действително предвижда,че в производство по чл.248 ГПК относно разноските не се кумулират
други разноски.В мотивите ВКС
приема,че производството по чл.248 ГПК не е самостоятелно производство -то е продължение на
съдопроизводството по конкретното дело. В него само се изменя или допълва
решението в частта за разноските при направено от страната искане и неговият
изход не обосновава отговорност за нови разноски като санкция за неоснователно
предизвикан правен спор. В случая обаче
не се касае за производството по чл.248 ГПК ,а за самостоятелно
производство по жалба против действия на съдебен изпълнител, макар и
касаеща разноските по изпълнението. Поради това съдът счита,че на
жалбоподателят се дължат разноски ,с
оглед изхода от спора.По делото е
представена фактура № ********** ,издадена от Адвокатското дружество за сумата 306лв, с посочено основание – процесуално
представителство по изп.дело №485. Липсва договор за правна защита и
съдействие,подписан от двете страни- дружеството и клиента. Липсват и
категорични данни ,че посоченото
възнаграждение е за изготвяне на жалбата
против действията на ЧСИ, още повече, фактурата е издадена на 18.03.2020г, а
постановлението ,предмет на жалбата е получено на ел.поща на адв.дружество на
23.03.2020г., т.е. не може да се приеме, че уговореното възнаграждение е именно
за това производство. На последно място, в самата фактура е посочено, че сумата
ще се плати по банкова сметка, а по
делото липсва платежно нареждане,от което да се установи дали тези разноски са
реално сторени. Поради това на
жалбоподателя следва да се присъди сумата
12,50лв., част от държавната такса за обжалване ,с оглед частичното уважаване
на жалбата.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И:
Отменя постановление за намаляване на разноските по
изп.дело №20208030400485 на ЧСИ Таня Маджарова от 23.03.2020г и вместо него постановява:
НАМАЛЯ приетия адвокатски хонорар за
защита по изп.дело №20208030400485 по описа на ЧСИ Таня Маджарова на взискателя
М.С.Д. с адрес: *** от 2142лв. на 200лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Сдружение „Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи„ с ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр.София,ул.”Граф Игнатиев”№2,ет.2
против определения по изп.дело №
20208030400485 по описа на ЧСИ Таня Маджарова
размер на такса по т.26 от ТТРЗЧСИ .
Осъжда М.С.Д. с адрес:*** с ЕГН ********** да заплати на Сдружение „Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи„ с ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.”Граф Игнатиев” №2, ет.2
сумата 12,50 лв./дванадесет лева и петдесет стотинки/ разноски в
настоящото производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/
2/мл.с.