Решение по дело №2305/2020 на Районен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                            260094/24.2.2021г.

 

       В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Шуменският районен съд, петнадесети състав

На четвърти февруари две хиляди двадесет и първа година,

В публично заседание  в следния състав:

Председател: Пл.Недялкова

Секретар: Цв. К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

АНД №2305 по описа за 2020г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №20 – 0869 - 003238/15.10.2020год. на Началник група към ОДМВР – Шумен, сектор Пътна полиция, в частта с която на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183 ал.5 т.2 от ЗДвП на И.  Й.И., ЕГН ********** е наложено административно наказание - “глоба” в размер на 100 лева, за нарушение на чл.119 ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят в жалбата си моли съда да отмени наказателното постановление по отношение  наложеното наказание на основание чл.183 ал.5 т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.119 ал.1 от ЗДвП като оспорва изложената фактическа обстановка. Излага доводи, че не е осъществил вмененото му нарушение. В съдебно заседание, редовно призован не се явява.

За административно –наказващият орган, редовно призоват, представител не се явява. В придружителното писмо е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

На 23.09.2020г. свидетелите С.К.С. и И.П.С. – мл. автоконтрольори в сектор ПП при ОДМВР – Шумен, работели в екип. Около 10.50 часа  се движели с патрулен автомобил по ул. „Панайот Волов“ в гр.Шумен, в посока кръстовището с ул. „Цар Освободител“. Пред тях се движел л.а.“Фолксваген Пасат“ с рег. №В 6672 РВ, управляван от жалбоподателя И.  Й.И..***, непосредствено сред кръстовището с ул.“Цар Освободител“ била разположена пешеходна пътека, обозначена с пътна маркировка М8.2 и пътен знак  Д17. При приближаване на пешеходната пътека от страна на жалбоподателя, въпреки че по нея от ляво на дясно /спрямо движението на жалбоподателя/ пресичал пешеходец, жалбоподателят не го пропуснал, а преминал през пешеходната пътека. Тези действия на жалбоподателя били възприети от контролните органи, поради което бил спрян, малко след мястото на извършване на нарушението, а именно на ул. «Панайот Волов», преди кръстовището с ул. «Цар И. Александър». Св.  С.С. съставил срещу жалбоподателя  АУАН серия GA № 322107 за нарушение на чл.119 ал.1 от ЗДвП, в който е отразено, че няма възражения. Не се е възползвал от законното си право да депозира писмени възражения в законоустановения 3-дневен срок. Въз основа на съставения акт и материалите съдържащи се в административно – наказателната преписка, административно-наказващият орган е издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание  чл.183 ал.5 т.2 от ЗДвП на И.  Й.И., ЕГН ********** е наложено административно наказание - “глоба” в размер на 100 лева, за нарушения на чл.119 ал.1 от ЗДвП. Наказателното постановление  му е връчено лично на 03.12.2020г.

Така изложената фактическа обстановка се потвърждава събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели- С.К.С. и И.П.С..

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателят е извършил визираното в акта и в НП нарушение на чл.119 ал.1  от ЗДвП по следните правни съображения:

По делото не е спорно, че на посочената дата и място жалбоподателят е управлявал л.а.“Фолксваген Пасат“ с рег. №В 6672 РВ.  Жалбоподателят в жалбата не оспорва и обстоятелството, че е преминал през пешеходната пътека. Спорно се явява обстоятелството дали в момента на преминаването, по нея е пресичал пешеходец.

Показанията на свидетелите С.К.С. и И.П.С. подкрепят изложената в АУАН и в НП фактическа обстановка и не са противоречиви. Същите са очевидци на извършване на нарушението. Имали са пряка видимост към пешеходната пътека, както и към местоположението на жалбоподателя, и са възприели извършените от него действия. Видели са, че жалбоподателят е преминал през пешеходната пътека като не е пропуснал намиращият се на нея пешеходец и именно възприетите от тях действия на И. са им дали  повод да спрат автомобила.Съдът кредитира напълно показанията на свидетелите, тъй като техните показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от тях действие на жалбоподателя. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя в нарушение, което не е извършил.

Въз основа на тези констатации, съдът намира че жалбата е неоснователна. В съставеният акт за установяване на административно нарушение са отразени действителни факти и обстоятелства, относно нарушение на чл.119 ал.1 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Съдът намира , че в процеса не се доказаха факти и обстоятелства, които да оборят доказателствената сила на съставения акт. Съдът намира, че  нарушениенто е извършено както от обективна, така и от субективна страна. За административните нарушения не се изисква умисъл, достатъчно е да са извършени непредпазливо. Наказващият орган се е съобразил с действителната фактическа обстановка и е наложил съответното наказание, чийто размер е строго фиксиран от закона. В хода на административно – наказателното производство не е  допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване  на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя.

Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление, в обжалваната част, с която на основание  чл.183 ал.5 т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание - “глоба” в размер на 100 лева, за нарушение на чл.119 ал.1 от ЗДвП следва да бъде потвърдено.

По отношение направеното в  придружителното писмо искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, същото е неоснователно, доколокото в производството не е осъществено процесуално представителство или писмена защита от юрисконсулт.

            Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №20 – 0869 - 003238/15.10.2020год. на Началник група към ОДМВР – Шумен, сектор Пътна полиция, в частта с която на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183 ал.5 т.2 от ЗДвП на И.  Й.И., ЕГН ********** е наложено административно наказание - “глоба” в размер на 100 лева, за нарушение на чл.119 ал.1 от ЗДвП.

Оставя без уважение искането на наказващият орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Шумен на основанията, предвидени  в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

 

 

Районен  съдия: