№ 8416
гр. София, 01.04.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20211110139749 по описа за 2021 година
Исковата молба отговаря на изискванията на закона, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК и
страните са направили доказателствени искания, на основание чл. 140 ал. 1 ГПК, чл. 140 ал. 3 изр.
1 ГПК във връзка с чл. 146 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО
Съдът е сезиран с искова молба на ЮЛ , в която се твърди, че ответникът ЮЛ със своя
молба е поискал допускане на обезпечение на бъдещ иск за установяване, че ЮЛ е титуляр на
вземане от 1879,02 лева, за която сума има издаден изпълнителен лист от 25.1.2019г. от РС – Варна
по дело № 9797/2014г. в полза на ЮЛ, като с определение № 7226/9.6.2020г. по гр.д.№ 5963/2020г.
на ВРС, съдът е допуснал обезпечение, чрез налагане на обезпечителна мярка „запор на вземане“
на ЮЛ от ЮЛ в размер 1879,02 лева, както и законна лихва върху тази главница по изпълнително
дело 20207180400616 по описа на ЧСИ, при условие, че се внесе гаранция 190 лева. Твърди се, че
след внасяне на гаранцията, в полза на ЮЛ е издадена обезпечителна заповед. Ищецът сочи, че по
негова частна жалба, по гр.д.№ 13/2021г. на ВОС, съдът е отменил определението, с което
обезпечението е допуснато.
Твърди се, че сумата, предмет на наложения запор, от 1879,02 лева, е била налична по
банковата сметка на ЧСИ по посоченото изпълнително дело, но до отмяната на определението,
ищецът не е имал възможност да я събере, нито да се удовлетвори от нея. Твърди се, че искът,
чието обезпечение се е искало, се е основавал на договор за цесия с ЮЛ, по който договор, правата
на ищеца като правоприемник и носител на правото върху сумат, се конкурират. Твърди се, че ЮЛ
недобросъвестно на два пъти е прехвърлил вземането, за коетоЮЛ води иск срещу ищеца ЮЛ.
Предявява се иск за вреди, за сумата 112,74 лева – законната лихва от 17.6.2020г.- 18.1.2021г.,
която сума се претендира солидарно от двамата ответници.
С уточнителна молба от 21.7.2021г. ищецът сочи, че второто прехвърляне на вземането се е
осъществило на 23.10.2014г. с договор за цесия между двамата ответници, както и се прави
твърдение, че двамата ответници са прехвърлили вземането с цел увреждане на ищеца. Твърди се,
че ЮЛ е с управител Р.М. – майка на К.Т., подписал договора за цесия като пълномощник на ЮЛ,
като двамата ответници са знаели, че вземането вече е било прехвърлено на ищеца на 21.10.2014г.,
но въпреки това са го прехвърлили за втори път, като ЮЛ умишлено е забавил да уведоми
1
длъжника, за да може ЮЛ да има по – ранно уведомление н адлъжника, като по този начин се
легитимира активно като кредитор, преди ищеца. Сочи, че крайната цел на второто прехвърляне
при тези уговорки е да се лиши от възможността, ищецът да събене вземането по ИЛ, както и че
сумата по ИЛ е събрана от ЮЛ. Изрично се твърди, че е налице солидарност на двамата
ответници, тъй като е налице деликт.
Налице е изявление, че поради обстоятелството, че делинквентите са обикновени другари,
то и решението по отношение на тях може да е различно, поради което и ЮЛ би могло да отговаря
за причинените на ищеца вреди и ако искът по отношение другия ответник е отхвърлен.
В отговор, в срока по чл.131 ГПК, ответникът ЮЛ оспорва основанието за субективно
съединяване на искове против него и другият ответник, доколкото по отношение на ЮЛ искът се
основава на твърдения за незаконосъобразно допуснато обезпечение, което впоследствие е
отменено, и от това са произтекли вреди, като не се твърди участие на другия ответник по
подаване на обезпечението,а относно твърденията за съгласувани действия на двамата ответници,
което се оспорва, се прави и възражение за погасителна давност. Възразява се, че отговорността на
другия ответник се твърди да произтича от договора за цесия, поради което следва да е договорна,
а твърденията против този ответник е за деликтна отговорност. Прави се възражение за местна
неподсъдност на спора, решено с определение на СГС.
Оспорва се твърдението за умишлени действия от представителите на дружествата.
Твърди се, че искът, чието обезпечаване е искано, е предявен и производството е висящо.
Оспорва се твърдението за претърпени от ищеца вреди, с довод, че вземането, предмет на запора,
не е на ищеца.
Ответникът сочи, че иск за вреди по чл.403,ал.1 ГПК може да се предяви само при
злоупотреба с права от страна на молителя в обезпечителното производство, а когато страната
подава молба по чл.390 ГПК, такава злоупотреба не е налице. Оспорва се твърдението на ищеца,
че отговорността е безвиновна. Оспорва се размерът на иска, доколкото се счита, че вредите
подлежат на доказване, че вредите са претърпени. Прави се възражение за съдебно прихващане с
вземане на този ответник по отношение на ищеца, по гр.д.№ 18318/2019г. на РС Варна, потвърдено
от ОкСВарна с решение по гр.д.№ 1535/2021г. за сумата 700 лева разноски, което се твърди да е
ликвидно и изискуемо вземане на този ответник, по издаден изпълнителен лист. Възражението се
прави до размера на по- малкото задължение – за сумата 112,74 лева. При условие, че съдът не го
приеме, се сочи, че се прави възражение за материално прихващане, за същия размер.
В срока за отговор е предявен насрещен иск от ЮЛ против ЮЛ при твърдения, че през
2014г. ЮЛ е предявило против ЮЛ иск с правно основание чл.55,ал.1,,пр.1 ЗЗД, по който е
образувано гр.д.№ 10007/2014г. на Варненски РС, като в хода на производството, ищецът е
прехвърлил на ЮЛ вземането си в размер на 18661,12 лева и на основание чл.226,ал.1 ГПК,
производството е продължило при ищец - ЮЛ, като се твърди, че длъжникът е уведомен за
прехвърлянето с писмо по електронна поща. Твърди се, че с решение искът е уважен, на
25.3.2019г. ВРС е издал изпълнителен лист в полза на ЮЛ. Твърди се, че на 3.7.2019г. ЮЛ е
получил от ЮЛ покана, от която ищецът по насрещния иск установил, че ЮЛ са получили на
26.6.2019г. покана за доброволно изпълнение по ИД 20197180400377, което е образувано по
вземането, прехвърлено на него с договор за цесия, на основание издадения в полза на ЮЛ, по дело
10007/2014г ИЛ, по молба на ЮЛ, по което последното дружество е представил договор за
прехвърляне на същото вземане. Твърди се, че длъжникът е уведомен по – късно, като за целите на
уведомлението, на договора за цесия е придадена дата отпреди прехвърлянето на този ищец –
21.10.2014г. Веднага след узнаването за поканата, ЮЛ подал молба за обезпечение, наложен бил
запор по ИД 1649/2019г., като за сумата 932,20 лева ВРС не допуснал обезпечение. Твърди се, че
затова по ИД 20197180400377 превел в полза на ЮЛ сумата 932,20 лева, съставляваща лихва
върху 1861,12 лева за период 1.8.2014г.-8.7.2019г., което се е случило, защото ЮЛ е предал ИЛ на
ЮЛ, а не на ищеца по насрещния иск. Твърди се, че с решение по дело № 13892/2019г. на ВРС, 51-
ви състав е признато за установено, че титуляр на вземането от 1861,12 лева е ЮЛ, като
изложеното, според исковата молба, основава дължимостта, на ЮЛ на сумата 932,20 лева лихва.
Ищецът счита, че доколкото е съобщил първи прехвърлянето на длъжника, то и второто
съобщение няма правна последица, поради което и доколкото е получил вземането, заедно с
принадлежностите му, включително изтеклите лихви, то и вземането от 932,20 лева принадлежи
на него, не на първоначалния ищец. Твърди да е истинският кредитор на вземането, платено на
първоначалния ищец принудително, от ЧСИ, поради което предявява частичен иск за вземането, за
2
сумата 112,74 лева.
В срока за отговор по насрещния иск, ЮЛ, оспорва исковата молба като нередовна, защото
неясно е на какво основание ищецът твърди да е бил овластен от ответника, както и на какво
основание претендира сумата / твърдение, което съдът намира за неоснователно – посочването на
правната квалификация не обвързва съда – ищецът твърди, че е следвало той да получи сумата, а
не ответника, предявява иск за заплащането й/. Прави се възражение за недопустимост на
претенцията, защото по гр.д.№ 13892/2019г. е предявен иск за главница, а претенцията по иска за е
за лихва след предявяването му, поради което и правото на ищеца да иска тази лихва е
преклудирано /съдът намира възражението за неоснователно, тъй като няма данни ищецът да е
поискал присъждането на законна лихва по образуваното дело/; и защото искът не е предявяван
като частичен /отново, неоснователно, по същите съображения/, прави се възражение, че ищецът е
имал други средства за защита по изпълнението /неоснователно, защото посочените средства
нямат сила на пресъдено нещо/;.
Твърди се, ответникът да е добросъвестен приобретател на вземането, поради което и няма
качеството на путативен кредитор. Сочи се, че плащането е извършено от трето лице – банка, като
сумата е преведена след разпределение, извършено от ЧСИ, поради което се оспорва основанието
на иска – плащането е на лице, което с оглед недвусмислени обстоятелства се явява овластено да
го получи.
. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца ЮЛ:
С оглед молба – уточнение от от 21.7.2021г, и изявлението, че „поради обстоятелството, че
делинквентите са обикновени другари, то и решението по отношение на тях може да е различно,
поради което и ЮЛ би могло да отговаря за причинените на ищеца вреди и ако искът по
отношение другия ответник е отхвърлен“, съдът намира, че е сезиран с главен осъдителен иск,
против ЮЛ за сумата 112,74 лева – законната лихва от 17.6.2020г.- 18.1.2021г., с правно основание
чл.403,ал.1 ГПК, съединен при условията на евентуалното му отхвърляне, с евентуален иск, против
ЮЛ, осъдителен иск с правно основание чл.82 ЗЗД, за същата сума, съставляваща имуществени
вреди, които ищецът оценява на същата сума.
Срещу главния иск е направено възражение за съдебно прихващане с, както се твърди,
ликвидно, изискуемо вземане по ИЛ, което е частично – до размера на исковата сума.
. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца „ ЮЛ – при твърденията на
ищеца, съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.75,ал.2,изр.2 ЗЗД против ЮЛ.
III. Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:
УКАЗВА на ищецаЮЛ, че по иска по чл.403,ал.1 ГПК, , че следва да докаже твърденията
си, че за период от 17.6.2020г.- 18.1.2021г. , е бил наложен запор върху вземането, размерът на
претенцията за обезщетение за забава.
УКАЗВА на ищеца ЮЛ, че по иска по чл.82 ЗЗД следва да докаже твърденията си, че
второто прехвърляне е извършено от двамата ответници с цел да осуетят удовлетворяването му от
сумата по ИЛ;
Съобщава на страните, че доколкото вторият иск е при твърденията за незаконосъобразни
действия на двамата ответници, които не произтичат от договора за цесия, то и приложима е
разпоредбата на чл.45 ЗЗД, като съгласно чл.45,ал.2 ЗЗД , е налице презумпция за вина, като
УКАЗВА на ответника, че носи тежестта да докаже твърдението си, че ищецът е
наклеветил него, а не обратното, както и че следва да проведе обратно доказване на презупцията за
вина по чл. 45 ал. 2 ЗЗД.
УКАЗВА на на ищецаЮЛ, че по иска по чл.75,ал.2,изр.2 ЗЗД носи тежестта да докаже, че
към момента на плащането на сумата – лихва, е имал качеството на „истински кредитор“ по
отношение вземането, поради което и лихвата е следвало да се плати на него;
ПРИЕМА представените до момента от страните писмени документи, като писмени
доказателства.
ОТДЕЛЯ за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че по гр.д.№ 10007/2014г,.
образувано по иск на ЮЛ, в полза на този ищец е издаден ИЛ за сумата 1861,12 лева от ВРС, че
3
ЮЛ е сключил с ЮЛ“ ЕООД и с ЮЛ два договора за цесия, за същото вземане, че по гр.д.№
12633/2019г. е издадена обезпечителна заповед, в полза на ЮЛ“ ЕООД, въз основа на която е
образувано ИД 1649/2019г., по което е наложен запор на вземането за 1861,12 лева, което
определение на ВРС е отменено с определение на ВОС от 18.1.2021г., както и че ищецът е
предявил установителен иск за сумата 1861,12 лева, по който е образувано гр.д.№ 13892/2019г.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ЮЛ съдебно удостоверение , съобразно искането на лист 78 от делото/.
ДА СЕ ИЗИСКА отВарненски районен съд, по гр. дело № 13892/2019г. на ВРС, 51- ви
състав, заверен препис от влязло в сила решение, ако е поставено и влязло в сила.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145 ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им указва, че
съгласно чл. 78 ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за страните, като са ги
направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват и
процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от събиране
на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена
половината от внесената държавна такса – чл. 78 ал. 9 ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от отговора на исковата молба на ищеца/ включително и от
отговора по насрещния иск/, който може да изрази становище и да ангажира доказателства във
връзка с него в първото по делото съдебно заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146 във вр. с чл. 140 ал. 3 ГПК на страните да се връчи препис от
настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат да
вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно
заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.05.2022 г., от
11,00часа, за която дата и час да се призоват страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4