Решение по дело №595/2019 на Районен съд - Костинброд

Номер на акта: 242
Дата: 7 октомври 2019 г.
Съдия: Аксиния Борисова Атанасова
Дело: 20191850100595
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 август 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

гр. К., 07.10.2019 г. 

 

          Районен съд – гр. К., II – ри състав, в закрито заседание на тридесети септември две хиляди и деветнадесета  година в състав : 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ : АКСИНИЯ АТАНАСОВА

                                                                

 като разгледа докладваното от съдията  гр.д. № 595 по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл. 530 – чл. 541 от Гражданския процесуален кодекс / ГПК /, във връзка с чл. 19 от Закона за гражданската регистрация / ЗГР /.

Образувано е по молба вх. № 3395 от 09.08.2019 година с правно основание чл. 19 ал. 1 от ЗГР на С.П.Ж., ЕГН ********** ***, за промяна на фамилно му име от „Ж.” на „В.”. Молителят твърди, в удостоверението си за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 643 / 20.05.1981 г. от Столична община е записан с имената С.П.Ж..

Молителят твърди, че не чувства биологичния си баща като такъв. Същият сочи, че той, майка му и брат му от 18 / осемнадесет / години не живеят заедно с баща му. Молителят изтъква, като мотив за промяна на фамилното му име лошото отношение на баща му към него, когато той е бил дете, а именно нанасяне на побой, т. е. физически и психически тормоз. Същият сочи и причините, поради които иска да носи фамилията на майка си / същата вече е разведена / - В..

В проведеното съдебно заседание молителят, редовно призован не се явява, вместо него адв. Д. – САК, която поддържа молбата, като сочи, че са налице важни обстоятелства, които обуславят исканата промяна.

Районна прокуратура гр. К. редовно призована се представлява от районен прокурор И.И., който счита, че молбата е основателна и че същата следва да бъде уважена. 

Настоящият съдебен състав на Районен съд - гр. К. като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл. 157 от ГПК намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от представеното по делото копие от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 643 / 20.05.1981 г. от Столична община молителят е роден на *** година в гр. С. и е записан с името С.П.Ж., като негови родители са М.А.В..а / майка / и П.С.Ж.. / баща /.

Като доказателство към делото е приложено свидетелство за съдимост рег. № 66999 / 07.08.2019 г. издадено от РС – С. от което е видно, че молителят е неосъждан.

Видно е от приложеното като доказателство по делото Решение № 185572 / 06.08.2019 г. постановено по гр. д. № 68721 по описа за 2018 г. на СРС, че бракът между страните е прекратен и молителката М.А.Ж. ще носи предбрачното си име – В.а.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи :

І. По характера на съдебното производство.

Предметът на производството е установяване наличието на предпоставки, обуславящи допустимост на промяна на вписано в регистъра на населението обстоятелство – името на личността. В обществен интерес е стабилност и достоверност на отразените в този регистър данни, поради което именно и за допускане промяната е необходимо и достатъчно да се установи, че съществува значимо от гледна точка на обществото обстоятелство, обуславящо пренебрегване на стабилността досежно вписаните в регистъра данни. Ето защо, настоящият съдебен състав счита, че производството по промяна на името е охранително по своя характер. По изложените съображения решението по чл. 19 ал. 1 от ЗГР е израз не на правосъдната компетентност на съда (като охранителен акт решението не се издава в името на народа – арг. от чл. 118 от КРБ), а на предвидената в чл. 2, in fine от ГПК компетентност да оказва съдействие при упражняването на лични права. Сега действащият закон не установява особени изисквания за производството, поради което съдът приема, че искането следва да се разгледа при общите правила на охранителното производство – чл. 530 – чл. 541 от ГПК, съгласно които производството се развива едностранно с участието на молителя и съда. Няма пречка обаче, макар и при липса на изрична правна норма, даваща право на участие на прокуратурата при този вид дела, т.е при разглеждането на молбите по чл. 19 от ЗГР, в производството да вземе участие и прокурор. Този извод съдът прави по арг. на чл. 537, ал. 3 от ГПК, според който за защита на обществения интерес, законодателят е предвидил правомощие на прокуратурата да иска отмяна на издадения акт, когато той е постановен в нарушение на закона. След като е предвидена възможност прокурорът да може да иска отмяна на вече издаден охранителен акт, то по аргумент на по – силното основание, няма пречка да вземе участие и в самия процес по издаването му, в който да изложи съображенията си във връзка с него.

ІІ. По молбата с правна квалификация чл. 19, ал. 1 от ЗГР.

Според чл. 19, ал. 1 от ЗГР промяната на собствено, бащино или фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересования, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това. Името представлява постоянно словесно обозначение на физическото лице, което служи за неговата индивидуализация, идентификация и отличаване от останалите физически лица, поради което законът допуска да бъде променяно само по изключение, при наличие на някоя от посочените по - горе предпоставки, каквато в случая настоящия съдебен състав намира, че е налице. Името е призвано да обезпечи и определени обществени функции, в т.ч. и да индивидуализира личността при участието й в социалния живот. Правото на име е субективно, лично, неотчуждимо и неотменимо право от категорията на естествените, свързано с определен гражданско-правен субект. Юридически то е уредено с императивни правни норми. Промяната на името е регламентирана като потестативно право, което възниква при точно определени от закона основания и се упражнява по предвиден в ГПК ред /в този смисъл е решение № 256 от 29.04.2004 г. по гр. д. № 513/2003 г., ІІ г. о. на ВКС/. Законодателят определя името като съставно, състоящо се от три части - собствено, бащино и фамилно, като всяка от тези части се използва при различни условия на социално общуване. В тази връзка и законът установява различни критерии за формиране на различните части на името - пълна свобода при подбора на собственото име, през вариантите за фамилно име, до стриктно указани правила за съдържанието на бащиното име.

В случая се иска промяна на фамилно име на молителя С.П.Ж. от „Ж.” на „В.”. От представения по делото официален свидетелстващ документ / удостоверение за раждане /, доказващ с обвързваща съда материална доказателствена сила, че фактите предмет на удостоверителното изявление на органа са се осъществили така, както е посочено в него - чл. 179 от ГПК, във връзка с чл. 540 от ГПК, се установява, че понастоящем молителят фигурира в регистрите на населението с фамилното име „Ж.”. От събраните по делото писмени доказателства се установява желанието на молителя да носи фамилията на своята майка.

От показанията на разпитания по делото свидетел М.А.Ж. се установява желанието на молителя да носи фамилното име „В.“.  

Като се има предвид това, а и че името е и право на лицето, призвано да отстоява неговата индивидуалност, като то следва да бъде използвано реално за идентифициране на лицето, както в семейството, така и при социалните му контакти извън рамките на последното, където именно намира приложение, то в конкретният случай се установява, че провеждането на възложената от закона идентификационна функция създава емоционален дискомфорт у молителя и поражда реален риск от засягане процеса на социална адаптация. С оглед доказаното по безспорен начин, че молителят желае да носи фамилията „В.“, съдът прави извод, че са налице “важни обстоятелства” по смисъла на чл. 19 от ЗГР обуславящи промяна на фамилното му име. Ето защо съдът намира, че за молителя е налице законен интерес да бъде променено фамилното му име от „Ж.” на „В.”. Налице са важни обстоятелства по смисъла на чл. 19 ал. 1 от ЗГР, които са направили лично и обществено неудобно за него носеното на името в частта, в която се иска промяна.

С оглед на изложеното молбата следва да се уважи, като се допусне исканата промяна на фамилно име на молителя.

Така мотивиран, Районен съд - гр. К., ІI - ри състав

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ДОПУСКА на основание чл. 19 ал. 1 от ЗГР промяна на фамилното име на С.П.Ж., ЕГН ********** *** от „Ж.” на „В.”.

ЗАВЕРЕН ПРЕПИС от решението да се изпрати служебно на общинската администрация по постоянния адрес на лицето за отбелязване в актовете за гражданско състояние.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: