РЕШЕНИЕ
№
71
гр.
Пловдив, 13.01.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХІV
състав, в открито заседание на петнадесети декември две хиляди и двадесета
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ДАРИНА МАТЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЛАДИМИР
ВЪЛЧЕВ
СВЕТЛАНА
МЕТОДИЕВА
при
секретаря Костадинка Рангелова и участието на прокурора Данаила Станкова, като разгледа КАНД № 2893 по
описа на съда за 2020 година,
докладвано от съдия ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, пр.II от ЗАНН.
Образувано е
по касационна жалба на ТД на НАП - гр.Пловдив, подадена чрез старши юрисконсулт
Р. Е. – процесуален представител на ТД на НАП ПЛОВДИВ срещу Решение № 260319 от
02.10.2020г., постановено по АНД №3682/2020г. по описа на Районен съд Пловдив, XXII-ти наказателен
състав, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 497715-F533926 от 02.03.2020г., издадено
от Директора на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП- гр.Пловдив, с което на
„ИНДУСТРИАЛЕН ВЪЖЕН ДОСТЪП, ОБУЧЕНИЕ И ОБСЛУЖВАНЕ В ОТКРИТО МОРЕ – ИРАТОС“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул. „Горолом“
№8, ет.2, представлявано от Лин Бари Маршал, ЕГН **********, на основание чл.
180, ал. 2, вр. чл. 180, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност
/ЗДДС/ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 /петстотин/ лева за извършено
административно нарушение по чл. 180, ал. 2, вр
чл. 180, ал. 1, вр. Чл. 102, ал. 3, т.1, вр. Чл. 86, ал. 1 и ал. 2, вр.
Чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС.
Касационният жалбоподател излага
съображения, че постановеното решение е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано, постановено в наушение на материалния и процесуалния закон,
поради което моли за неговата отмяна, а обжалвания
административен акт за законосъобразен и правилен, за което предлага същият да
бъде потвърден. В тази връзка подробно излага аргументи, касаещи анализ на
събраните доказателства, от които според него се установява извършеното
нарушение. Претендира присъждането на разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от
касационния ответник.
Касационният
ответник „ИНДУСТРИАЛЕН ВЪЖЕН ДОСТЪП, ОБУЧЕНИЕ И ОБСЛУЖВАНЕ В ОТКРИТО МОРЕ –
ИРАТОС“ ООД, в писмен отговор, депозиран чрез адвокат Г. П. счита касационната
жалба за неоснователна, а оспорваното съдебно решение за правилно и
законосъобразно. Излага подробно становище в подкрепа на твърдението си. Излага
съображения за правилност на становището на първоинстанционния
съд, че поради липса на изложени факти и обстоятелства в АУАН и НП, наказаното
лице е в неведение отностно фактите, които трябва да оборва, което положение е несъвместимо
с правото му на защита. Моли касационната жалба да бъде отхърлена. Не
претендира разноски.
Контролиращата
страна чрез участвалият по делото прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив дава
заключение, че касационната жалба е основателна, а първоинстанционното
съдебно решение следва да се отмени като неправилно и незаконосъобразно.
Касационният
съдебен състав, след като се запозна с обжалваното
съдебно решение, обсъди наведените касационни основания, намира за установено
следното:
Касационната
жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при
наличието на правен интерес, поради
което се явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна поради следните за
това съображения:
Предмет
на обжалване е било процесното НП, издадено въз основа на АУАН с №F533926 от 13.01.2020г.., издаден от свидетеля М. С. А. ,
заемаща длъжността „инспектор по приходите“ при ТД на НАП-Пловдив, с което е
бил привлечен като нарушител „ИНДУСТРИАЛЕН ВЪЖЕН ДОСТЪП, ОБУЧЕНИЕ И ОБСЛУЖВАНЕ
В ОТКРИТО МОРЕ – ИРАТОС“ ООД за
административно нарушение на чл.180 ал.2 вр. ал.1, вр. Чл.
102, ал.3, т.1, вр. чл.86 ал.1 и ал.2, вр. чл.117, ал.1, т.1 от ЗДДС, Посочено е, че
същото се е изразило в това, че като данъчно задължено лице по ЗДДС не е
начислило ДДС в размер на 134,63 лева лв. по облагаема доставка на стойност 807,75
лв, извършена за данъчен период 01.03.2019 г. – 31.03.2019г., когато лицето не
е било регистрирано по ЗДДС, т.к. не е подало заявление за регистрация в срок,
въпреки че е било длъжно. Посочено е в съставеният АУАН, че административното
нарушение е установено в рамките на извършената
проверка, документирана с протокол №**********/31.10.2019г. и последваща
проверка документирана с Протокол №**********/16.12.2019г. За
да обоснове крайния си извод за незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление, районният съд е приел, че същото страда от съществен порок във
формата, касаещ липсата на
задължителните елементи от съдържанието на наказателното постановление, съгласно
изискванията на чл. 57, ал. 1, т.5 от ЗАНН, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и в този смисъл
до незаоносъобразност на атакувания административен акт. Като мотиви в подкрепа
на възприетото становище първоинстанционният съд е обсъдил
липсата на пълно и ясно описание на нарушението и обстоятелствата, при които то
е извършено, както и липса на доказателства, които го потвържават.
Обжалваното
съдебно решение е правилно.
Съгласно
чл. 63 ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния
съд на основанията, предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК. Съгласно чл. 218 АПК съдът обсъжда само
посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието
с материалния закон, следи служебно. Районният съд е изпълнил служебното си
задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно,
всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на
доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила
относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Наведените
в обжалваното съдебно решение изводи на съда за формална незаконосъобразност на
наказателното постановление се явяват законосъобразни. Атакуваното НП е било
издадено от административно – наказващият орган в нарушение на законово
регламентираните изисквания по чл. 57, т.5 от ЗАНН. Като основание за
ангажиране на административно – наказателната отговорност на дружеството е
посочен съставеният АУАН с №F533926 от 13.01.2020г., който страда от същия порок, а
именно - липсата на пълно и ясно описание на нарушението и обстоятелствата, при
които то е извършено, както и липса на доказателства, които го потвръжават –
чл. 42, т.4 ЗАНН . В действителност са били налице съществени пороци
на проведеното административно- наказателно производство, които касаят
разпоредбата на чл.42, т.4 и чл. 57, т.5 от ЗАНН, които пороци водят до
ограничаване на правото на защита на
нарушителя. АУАН не е само формално
изготвяне на процесуален документ, който е формална предпоставка за издаване на
НП, а е резултата на проведена и приключила процесуална дейност по установяване
на извършеното нарушение, неговия автор, вината му, което намира отражение и в акта. Обстоятелствата, обективирани в
АУАН, въз основа на който в последствие се издава Наказателно остановление в
рамките на административно-наказателния процес, се явяват границите на
конккретното административно нарушение, за което се налага административно
наказание. Чл.
53, ал. 2 ЗАНН изрично предписва, че за да се пристъпи към издаване на
наказателно постановление е необходимо да е установено по безспорен начин
самоличността на нарушителя, неговата вина, както и извършеното нарушение.
Последното е необходимо да е пълно и ясно описано, да бъдат конкретно посочени
обстоятелствата, при които то е извършено, както и на доказателства, които да
го потвръжават. Липсата на този реквизит от съдържанието на наказателното
постановление ограничава възможността да се извърши проверка дали деянието
съставлява административно нарушение, дали то е маловажно, по смисъла на чл. 28 ЗАНН, респективно - дали деянието
обуславя налагането на административно наказание. Липсата на този реквизит безспорно води до ограничаване на
процесуалните права на нарушителя и възможността му пълноценно да упражни
правото си на защита в рамките на административно – наказателното производство.
. Само един законосъобразен и обоснован акт
може да послужи като основание за привличането към административно –
наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
В този смисъл касационната инстанция изцяло
споделя мотивите на първоинстанционният съд, като няма смисъл същите да бъдат
преповтаряни, а съобразно възможностите на чл.221 ал.2 изр.2 от АПК изцяло
препраща към тях. Наведените в касационната жалба оплаквания, касационната
инстанция преценява като неоснователни, като при правилна преценка на събраните
гласни и писмени доказателства по делото и при правилно приложение на
материалния закон, направените от първоинстанционния съд изводи се явяват
обосновани относно незаконосъобразността на наказателното постановление, като е
формирал правилно вътрешно убеждение. С оглед
изложените съображения, съдът намира, че не са налице твърдените касационни
основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо,
постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване
на съдопроизводствените правила, следва
да бъде оставено в сила.
С оглед изхода
на спора, разноски се дължат на касационният ответник, който не е направил искане за тяхното присъждане, поради което съдът не дължи признасяне по тях.
В предвид изложеното
и на основание чл. 221, ал.1 АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр II-ро ЗАНН, Административен съд – Пловдив, ХХIV състав,
РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№260319/02.10.2020год., постановено по АНД № 3682, по описа за
2020г. на Районен съд – Пловдив - XXII - ти н.с.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.