О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е №260884
гр.Пловдив, 08.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд, четиринадесети граждански
състав в закрито заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Анна Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Радослав Радев
Иван Анастасов
като разгледа докладваното
от председателя ч.гр.д. №799/2021 г. по описа
на ПОС, за се произнесе, съобрази:
Производство
по чл.413/2/ вр. с чл.410 от ГПК.
Производството е образувано въз основа
на частна жалба на „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ЕООД, ЕИК 202527341, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „П.Волов“ № 29, ет.3, чрез юрк.Й.М. против Разпореждане от 04.02.2021г., постановено по ч.гр.д.№ 2048/2021 г. на ПРС- 9 гр.с., в частта в която е отхвърлено
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК срещу длъжника З.Т.Т., ЕГН **********,
с адрес: *** за
сумата 338,62 лева възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство от 16.09.2019 г.; сумата 18 лева – разходи
и такси за извънсъдебно събиране на вземането. В жалбата са релевирани подробни оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане,
иска се отмяната му и вместо него да се постанови
уважаване на подаденото заявление в обжалваната част.
Жалбоподателят е изложил оплаквания,
за неправилност на извода на съда, че уговорките в договора за потребителски
кредит не са уговорени индивидуално без съдът да се е запознал със договорените
клаузи, а e направен само на база т.12 от заявлението за издаване на ЗНИ по чл.410 ГПК; приел е, че не се дължи възнаграждение по гаранционната сделка
/поръчителство/ без да вземе пред вид, че „Файненшъл България ЕООД е финансова
институция с основен предмет на дейност предоставяне на гаранционни сделки по
занятие в което качество му се дължи процесното възнаграждение; че
неоснователен е извода, че договорът за поръчителство е сключен в
противоречение на добрите нрави, тъй като е сключен на принципа на свободното
договоряне – чл.9 от ЗЗД; счита, че е спазено императивното изискване на
чл.19,ал.4 ЗПК; че претендираните разходи за извънсъдебно събиране на
задължението не се дължи на осн.33, ал.1
ЗПК – съгл.чл.10а,ал.1 ЗПК кредиторът може да събира такси и комисионни за
допълнителни услуги, а такива са изпращане на напомнителни писма, ел.събщения,
тефонни обаждания, лични посещения и др., а в чл.19,ал.3,т.1 ЗПК не се включват
разходите, заплащани при неизпълнение задълженията на кредитополучателя.
Частната жалба е подадена в
законоустановения срок от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването, и против подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е допустима. По същество:
Производството пред РС – Пловдив е
образувано по заявление от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу З.Т.Т. за суми, дължими по Договор за
кредит между длъжника и „Изи Асет Мениджмънт“АД /за сумите
387,01 лв.-главница, 46,37 лв.- договорна лихва,23,11 лв.-мораторна лихва/,
платени от поръчителя и сключен във връзка с него Договор за предоставяне на поръчителство
между „Файненшъл
България ЕООД като поръчител и кредитополучателката, в чл.3,ал.1 от който е
уговорено
възнаграждение на поръчителя в размер на 454,16
лв., платимо на вноски по 56,77 лв. всяка и разноски. Обжалва се разпореждането, в частта, с което е оставено без уважение
заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по отношение
на сумата сумата 338,62 лева възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство
и 18 лева – разноски
и такси за извънсъдебно събиране на задължението, за които съдът е приел, че клаузите в потребителския договор за заплащане
на посочените суми са нищожни като неравноправни на осн.чл.143,т.5 ЗЗП /преди
изм.с ДВ бр.100/2019 г., тъй като задължавали потребителя при неизпълнение да
заплати необосновано високо обезщетение, а начислените разходи за извънсъдебно
събриране – като противоречащи на императивната норма на чл.33, ал.1 и 2
от ЗПК, където е казано, че при забава
на длъжника кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата, но не и на други разноски; че клаузата на чл.3,ал.1 от
договора за поръчителство – нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй
като кредитодателят и поръчителят са свързани лица, с оглед на това, че първият
е едноличен собственик на капитала на втория /в.от справка в търговския
регистър/ и е осигурил допълинтелно взънаграждение в своя полза, водещо до
нарушение на чл.19,ал.4 ЗПК.
С
законодателните изменения в процесуалния закон изрично задължиха заповедния съд
да извършва проверка за неравноправни клаузи. По същество, ПОС намира, че
извършената от ПРС преценка за неравноправност на посочените две клаузи от
договора за кредит е правилна.
По
отношение на претендираните административни разноски:
Сумата, претендирана като такси за извънсъдебно събиране на задължението се търси като
разходи, свързани с действия по извънсъдебно сбиране на просрочено вземане. По
същността си тези действия са такива по управление на кредита и са свързани с
допусната от потребителя забава. Съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на
такси и комисиони за действия, свързани
с усвояване и управление на кредита, а съгласно разпоредбата на чл.
33 ал. 1 и ал.2 от ЗПК, когато потребителят забави дължимите от него плащания
по кредита, кредиторът има право само на обезщетение за забава, което не може
да надвишава размера на законната
лихва. Следователно уговорката за
дължимост на така претендираните административни разходи, противоречи на
посочените разпоредби от ЗПК и претенцията за издаване на заповед за изпълнение
за това вземане следва да се приеме за неоснователна.
По отношение на претендираното възнаграждение по
договор за предоставяне на поръчителство и лихва върху него:
Сумата се претендира като дължимо възнаграждение по
сключен между страните договор за предоставяне на поръчителство, във връзка
предоставен на длъжника кредит от „Агенция
за контрол на просрочени задължения”
ЕООД. Възнаграждението, уговорено с предоставящия поръчителството – „Файненшъл България ЕООД, съгласно уговорките между страните се заплаща на ,
който го приема заедно с погасителните вноски по
договора -чл.3, ал.1 и 3.
В случая в чл.4 от
договора за потребителски кредит е поставено условие на кредитополучателя за
дължимо поведение – предоставяне на обезпечение чрез поръчителство или банкова
гаранция, като възнаграждението по договора за поръчителство от 16.09.2019 г. в
размер на 8 вноски по 56,77 лв. или общо 454,16 лв., произтича от неравноправна
клауза, коато не поражда права и задължения за страните, тъй като това
възнаграждение не е включено като разход в ГПР по кредита и представлява скрита
възнаградителна лихва, водеща до неправдано нарастване на размера на дълга на
потребителя; не е ясно от договорите каква насрещна престация получава длъжника
срещу поемането на подобно задължение спрямо едно трето за договора лице.
Съгласно чл. 19 ал. 1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит, а съгласно
§ 1, т. 1 от ДР
на ЗПК, "общ разход по кредита за потребителя"
са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и
които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит. Следователно, независимо че се дължи на
друго лице, различно от кредитодателя,
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство е пряко
свързано с договора за кредит и съобразно императивните
разпоредби на чл. 19 ал. 1 от ЗПК и § 1,
т. 1 от ДР на ЗПК, следва да
бъде включено при изчисляване
на ГПР, още
повече, че собственик на капитала на дружството-поръчител е кредитодателя, т.е.
те са свъразни лица. В случая претендираното
възнаграждение не е включено в посочения в договора за кредит годишен процент
на разходите и по този начин потребителят е въведен в заблуждение относно
размера на дължимите за кредита допълнителни разходи. Изложеното обосновава
извода, че с тази уговорка се
цели заобикаляне императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, даваща защита на потребителя чрез ограничение на
максималния размер на ГПР по кредита и
осигуряване допълнително възнаграждение за кредитора -т.н. скрита възнаградителна лихва, което противоречи
на добрите нрави. Следователно претенцията за издаване на заповед за изпълнение
по отношение на посочената сума е неоснователна.Тъй като вземането за лихва за забава по договора за
предоставяне на поръчителство е акцесорно и се обуславя от дължимостта на
главното задължение
за заплащане на възнаграждение за предоставено
поръчителство, тази претенция също е неоснователна.
По изложените съображения обжалваното разпореждане, в
отхвърлителната
му част е правилно
и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Водим от
горното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от
04.02.2021г., постановено по ч.гр.д.№ 2048/2021 г. на ПРС- 9 гр.с., в частта в която е отхвърлено заявлението
на „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ЕООД, ЕИК 202527341, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „П.Волов“ № 29, ет.3 за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника срещу длъжника З.Т.Т., ЕГН **********, с адрес: *** за
сумата 338,62 лева възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство от 16.09.2019 г. и сумата 18 лева – разходи
и такси за извънсъдебно събиране на вземането.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: