О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 2116 04.11.2019 г. град
Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро гражданско отделение, въззивен граждански състав,
на четвърти ноември през две хиляди и деветнадесета година,
в закрито заседание в следния състав:
Председател: Мариана Карастанчева
Членове: 1. Пламена Върбанова
2.мл.с.
Марина Мавродиева
Секретар:
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева въззивно гражданско
дело № 1622 по описа за 2019 година на
Окръжен съд Бургас и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от адв. Е.С. ***
като особен представител на Д.М.К. ЕГН ********** срещу Решение №
2014/09.08.2019г. по гр.д. № 8963/2018г. по описа на РС Бургас в частта, в
която е прието за установено, че Д.М.К., ЕГН ********** ***, дължи на “Фронтекс
Интернешънъл” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
район Лозенец, ул.“Хенрик Ибсен“ 15, представлявано от Лилия Костадинова
Димитрова по договор за потребителски кредит CREX-02949628 от 02.11.2012г.
сумата от 286.39 лева /двеста осемдесет и шест лева и тридесет и девет
стотинки/ главница, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по
чл.410 ГПК – 23.08.2018г. до окончателното плащане, което вземане е предмет на
заповед за изпълнение № 3149/24.08.2018г. на БРС по ч.гр.дело № 6174/2018г.
С обжалваното решение РС Бургас е приел
за установено по отношение на Д.М.К., че дължи на “Фронтекс Интернешънъл” ЕАД,
по договор за потребителски кредит CREX-02949628 от 02.11.2012г. сумата от
286.39 лева /двеста осемдесет и шест лева и тридесет и девет стотинки/ главница,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК –
23.08.2018г. до окончателното плащане, което вземане е предмет на заповед за
изпълнение № 3149/24.08.2018г. на БРС по ч.гр.дело № 6174/2018г., като е
отхвърлил иска за горницата над 286.39 лева до целия размер на главницата от
501.19 лева, както и за сумата от 72.17 лева договорна възнаградителна лихва за
периода от 18.01.2013г. до 20.12.2013г. и сумата от 278.06 лева обезщетение за
забава за периода от 19.01.2013г. до 07.08.2018г.
Препис от решението е връчен на особения
представител на 02.09.2019г. като въззивната жалба е постъпила на 16.09.2019г.
– в законния двуседмичен срок. Излагат се подробни съображения, с които обжалваното
решение се намира за неправилно и необосновано, постановено при липса на ясни мотиви
относно размера на претенцията. Не било обсъдено, че Приложение № 1 не отговаря
на съдържанието по форма и съдържание съгласно пар. 1, ал. 4 от договор за
цесия и не удостоверявало прехвърляне на вземания; не били обсъдени
възраженията относно липсата на подписи на договора и липса на страници; не
били обсъдени възраженията за недействителност на договора - липса на ОУ, липса
на клаузи за образуване на ГПР, липса на погасителен план; не било обсъдено, че
вземането било погасено по давност; не било обсъдено, че ищецът няма качеството
на кредитор при подаване на заявлението и исковата молба; не било обсъдено
искането за обезсилване на заповедта поради това, че била издадена в полза на
нелегитимен кредитор; предвид липсата на активна легитимация в заповедното
производство, разноските не следвало да се присъждат в тежест на ответника.
Някои от доказателствата не били обсъдени и били игнорирани факти – не било
отчетено заключението на вещото лице и че не било представено Приложение № 1
към договор за цесия с предвиденото в договора съдържание, което счита, че не
установява безспорно и категорично прехвърлянето на задължението на ответника с
процесния договор за цесия; акцентира отново, че не били обсъдени съображенията
във връзка с възражението, че вземането е погасено по давност. Счита, че
заповедта за изпълнение на парично задължение е следвало да бъде обезсилена,
тъй като до 26.03.2019г. кредитор на ответника бил цедента, а новият кредитор
имал право на иск едва от 26.03.2019г. като липсата на право на иск на новия
кредитор към 23.08.2018г., когато било подадено заявлението по чл. 410 ГПК,
правило цесионера нелегитимиран ищец, а производството било недопустимо. Водим
от посоченото отново счита, че давността до 26.03.2019г. е текла по отношение
на стария кредитор и че към датата на произвеждане на действието на цесията, искът
бил погасен по давност и следвало съдът изцяло да го отхвърли. Намира, че
решението не съответства на т. 9 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС по тълк.д. №
4/2013г. Не било ясно защо длъжникът е осъден да заплати главницата по кредита,
заедно с остатъка от главницата по застраховка – стока и застраховка – кредит
след 23.08.2013г. Моли да се отмени решението в обжалваната част.
Няма доказателствени искания.
Препис от въззивна жалба е връчен на „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД на 09.10.2019г. като в указания срок не е постъпил отговор на
въззивна жалба.
Съдът намира, че предвид
обстоятелството, че длъжникът се представлява от назначен по реда на чл. 47,
ал. 6 ГПК особен представител следва да му се определи възнаграждение за
процесуално представителство пред въззивна инстанция на основание чл. 47, ал.
6, предл. последно ГПК вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 150 лева, което
е съобразено с фактическата и правна сложност на делото. Определеното
възнаграждение е дължимо авансово от ищеца, поради което следва да се задължи „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД в срок до датата на съдебно заседание да внесе по сметка на
БОС възнаграждение в размер на 150 лева за особен представител като при
неизпълнение на указанията ще бъдат приложени последиците на чл. 129, ал. 3 ГПК
като исковата молба ще бъде върната поради неотстраняване на нередовност,
постановеното първоинстанционно решение ще бъде обезсилено, а производството по
настоящото дело-прекратено ( в този смисъл Определение
№ 200 от 13.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4493/2018 г., IV г. о., ГК).
С оглед възраженията във въззивната
жалба съдът счита, че следва да укаже на
„Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, че от договора за кредит са представени 3
от 7 страници.
Въззивната жалба е подадена от
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт, в законния срок, поради
което следва да бъде внесена за разглеждане в открито съдебно заседание.
С
оглед на гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА въззивна жалба, подадена от адв.
Е.С. *** като особен представител на Д.М.К. ЕГН ********** срещу Решение №
2014/09.08.2019г. по гр.д. № 8963/2018г. по описа на РС Бургас, съобразно настоящото
определение.
ЗАДЪЛЖАВА „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД в
срок до датата на съдебно заседание да внесе по сметка на БОС възнаграждение в
размер на 150 лева за възнаграждение за особен представител и в същия срок да
представи писмени доказателства по делото, удостоверяващи внасянето. УКАЗВА, че
при неизпълнение на дадените указания ще бъдат приложени последиците на чл.
129, ал. 3 ГПК и исковата молба ще бъде върната.
УКАЗВА на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, че от договора
за кредит са представени 3 от 7 страници.
ВНАСЯ в.гр.д. № 1622/2019г. по описа на
Окръжен съд Бургас за разглеждане в открито съдебно заседание, насрочено за 20.11.2019г.
от 10,30 часа.
Препис от определението да се връчи на
страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. мл.с.