Р
Е Ш Е Н И Е № 1716
гр.
София, 06.10.2016 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-16 състав, в публично съдебно заседание на
двадесети септември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при
секретар Т.Д. разгледа докладваното от съдията търговско дело № 59 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 59 ЗБН вр. 365 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по
предявени от назначените от Фонда за гарантиране на влоговете в банките синдици
на „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК ********, със седалище *** срещу „С.С.И.Б.“
ЕООД, ЕИК ******** със седалище ***, обективно, кумулативно съединени искове с
правна квалификация чл.59, ал.5 ЗБН за обявяване за недействителни по отношение
кредиторите на несъстоятелността на прихващания, извършени с изявление, вх.
№10194/30.10.2014 г. с активно вземане в размер на 8770863,50 лева и с
изявление, вх. №10216/30.10.2014 г. с активно вземане в размер на 17000000
лева.
Въз основа на указания на съда, дадени с разпореждане от
12.01.2016 г., ищецът е депозирал молба от 22.01.2016 г., с която заявява, че
предявените искове да се считат насочени и срещу „К.Т.Б.“ АД – в
несъстоятелност.
Съгласно
чл.62 ЗБН иск по чл. 59, ал. 3 или 5,
както и исковете по чл. 60, по чл.
60а и по чл.
135 от Закона за задълженията и договорите могат да бъдат предявени от
лицата по чл. 60, ал. 3 - синдика и от Фонда за гарантиране на влоговете в
банките при бездействие на синдика. Синдикът разполага със специална активна
процесуална легитимация, същият действа в това си качество, не като
представляващ търговеца в несъстоятелност, в защита интересите на кредиторите на
несъстоятелността и като техен процесуален субституент. Това означава, че
пасивно процесуално легитимирани по исковете са несъстоятелният търговец - „К.Т.Б.“
АД (н), ЕИК ******** и кредиторът, извършил прихващането - „С.С.И.Б.“ ЕООД,
т.е. страните по атакуваното действие, които имат качеството задължителни
необходими другари, а това означава че пасивната им процесуална легитимация е
съвместна. Този извод на съда се подкрепя от изразената в определение № 373 от
13.06.2014 г. по ч. т. д. № 1665/2014 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС теза, че в
трайната практика на Върховния касационен съд е възприето становището, че с
влизане в сила на решението по чл. 711 ТЗ за обявяване в несъстоятелност на
длъжник - юридическо лице не настъпва "абсолютно" прекратяване на
правомощията на неговите органи. Органите на дружеството остават да съществуват
в латентно състояние и с ограничен обем правомощия, като и след настъпване на
последиците по чл. 711, ал. 1, т. 3 ТЗ те могат да извършват лично и/или чрез
упълномощено от тях лице всички процесуални действия, които не са изрично
предоставени от закона на синдика. Предоставените с чл. 658 ТЗ правомощия не
превръщат синдика в законен представител на длъжника и не изключват правомощията
на органите на длъжника да предприемат процесуални действия за защита на
неговите права и интереси, в т. ч. и действия, касаещи осребряването на
имущество от масата на несъстоятелността. Действително, това становище е
формирано по отношение на общото производство по несъстоятелност, но тъй като в
ЗБН не са предвидени специални правила, а тълкуваната в определението
разпоредба на чл.711, ал.1, т.3 ТЗ, която предвижда прекратяване на
правомощията на органите на длъжника-юридическо лице е аналогична с разпоредбата
на чл. 13, ал.1, т.4 ЗБН, според която правомощията на органите на Б.та, се
прекратяват с решението за откриване на производство по несъстоятелност. Това
обуславя прилагането на посоченото тълкуване и към настоящото производство.
Ищците твърдят, че на
06.11.2014 г. било прието решение №138 на управителния съвет на БНБ, с което на
основание чл.36, ал.2, т.2 ЗКИ е отнет лицензът за извършване на банкова
дейност на „К.Т.Б.“ АД (н), което е обявено в търговския регистър на 07.11.2014
г.. В резултат на това решение със съдебно решение
№664/22.04.2015 г. по търг. дело № 7549/2014 г. на СГС, VІ-4 състав, Б.та е
обявена в несъстоятелност. Първоинстанционното решение е изменено с решение № 1443 от 03.07.2015 г. по т. д.
2216/2015 г. на Софийски апелативен съд, по отношение на началната дата на
неплатежоспособността, като за такава е приета датата 20.06.2014 г., съвпадаща
и с датата на поставянето на Б.та под особен надзор от Управителния съвет на
БНБ.
Синдиците твърдят, че на 20.12.2012 г. бил сключен договор за
банков кредит между „К.Т.Б.“ АД, в качеството на кредитодател и “С.С.И.Б.“ ЕООД като
кредитополучател за сумата 53200000 лева, изменен с последващи анекси, по
отношение на погасителния план. Към 29.10.2014 г. задълженията на “С.С.И.Б.“
ЕООД по договора за кредит възлизали на сума в размер на 29002108,08 лева.
В „К.Т.Б.“ АД било получено уведомление за извършена цесия, вх. №
10168/30.10.2014 г. от „К.И.“ АД, ЕИК ********, в качеството му на цедент, с
което същото заявява, че е прехвърлило на цесионера “С.С.И.Б.“ ЕООД свои парични вземания към Б.та в размер на 8770863,50
лева и 1636068,48 евро. Вземанията на „К.И.“ АД произтичали от договор за цесия
от 24.10.2014 г., сключен между дружеството и Виолета Валентинова Сечкова, ЕГН **********,
за извършването на която „К.Т.Б.“
АД също била уведомена от цедента Виолета
Валентинова Сечкова. Цедираните вземания съставлявали част от вземания на
Виолета Валентинова Сечкова към „К.Т.Б.“ АД по
договор за разплащателна сметка и по договор за депозит.
В „К.Т.Б.“ АД било получено уведомление за извършена цесия, вх. №
10209/30.10.2014 г. от „П. И. Б.“ АД , ЕИК ********, в качеството й на цедент,
с което последната заявила, че е прехвърлила на цесионера “С.С.И.Б.“ ЕООД свое парично вземане към „К.Т.Б.“ АД в размер на 17000000 лева, представляващо част от цялото
вземане на цедента в
размер на *********,90 лева.
На
30.10.2014 г. в деловодството на „К.Т.Б.“ АД
постъпили от страна на “С.С.И.Б.“
ЕООД две заявления за прихващане придобитите с
договорите за цесия вземания в размер на 8770863,50 лева, 1636068,48 евро и
17000000 лева срещу задълженията на “С.С.И.Б.“ ЕООД, произтичащи от договора за банков кредит, сключен на 20.12.2014 г..
Квесторите
на „К.Т.Б.“
АД не извършили осчетоводяване на прихващането
със вземането за сумата от 1 636 068,48 евро, тъй като след проверка,
се е установило, че такова вземане към Б.та не съществува.
При
тази фактическа обстановка, според ищците, изявлението за прихващане на “С.С.И.Б.“ ЕООД е извършено след определената начална дата на
неплатежоспособността на „К.Т.Б.“
АД (н.) и след поставянето на Б.та под специален надзор от страна на БНБ. Следвало да се
приложи разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН като се прогласи недействителността
на извършените от “С.С.И.Б.“
ЕООД прихващания спрямо кредиторите на
несъстоятелността на „К.Т.Б.“
АД.
В
тази връзка ищците предявяват обективно, кумулативно съединени конститутивни
искове за обявяване на двете прихващания със сумите в лева за относително
недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността на „К.Т.Б.“ АД (н.).
От
страна на ответника по предявените искове – “С.С.И.Б.“ ЕООД е
постъпил отговор на исковата молба в срока по чл. 367 ГПК, в който оспорва
предявените искове като неоснователни и недоказани. Твърдят, че решението на
Софийски апелативен съд № 1443 от 03.07.2015 г. по т.д. 2216/2015 г. с което е
определена по-ранна начална дата на неплатежоспособността – 20.06.2014 г. не е
влязло в сила и не може да формира сила на пресъдено нещо по въпроса за
началната дата. В тази връзка прави искане за спиране на настоящото
производство до решаване на въпроса с началната дата на несъстоятелността.
С
определение от 31.05.2016 г. искането за спиране е прието за неоснователно. Съгласно
чл.13, ал.1, т.1 ЗБН с решението си съдът обявява неплатежоспособността на Б.та и определя началната й дата, като решението за откриване на
производство по несъстоятелност за Б. подлежи на незабавно изпълнение от датата
на постановяването му и действа по отношение на
всички –
чл.13, ал.2 и ал.3 ЗБН. Това означава, че съдът ще следва да съобрази
решението, без да е необходимо същото да е влязло в сила и няма необходимост от
спиране на настоящото производство до формирането на такава относно началната
дата на неплатежоспособността.
По
същество, „С.С.И.Б.“
ЕООД оспорва твърдението на ищците, че вземането за
сумата от 1636068,48 евро не съществува, но тъй като извършеното с посоченото
вземане прихващане не е предмет на настоящия спор, съдът не следва да обсъжда
доводите на страните във връзка със същото.
По
отношение на прихващанията, предмет на настоящия спор, се твърди, че са
извършени напълно валидно, като изменението на чл. 59, ал. 5 ЗБН от 28.11.2014
г. няма обратна сила и обстоятелството кога Б.та е поставена под специален
надзор е без правно значение за предявените искове. Освен това прихващането
пораждало действие от момента, в който е било възможно извършването му – при
компенсируемост на насрещните вземания, а не от изявлението за прихващане.
Ответникът
„К.Т.Б.“
АД(н) не изразява становище по исковете.
От
страна на синдиците на Б.та в срока по чл. 372 ГПК е постъпила допълнителна
искова молба, в която последните поддържат предявените искове и вземат
становище по отношение на направените от ответниците възражения в отговора на
исковата молба. Поддържат доводите си, че
изявленията за прихващане са направени след началната дата на
неплатежоспособността, независимо от момента на възникване на насрещните
задължения.
От
страна на ответниците не е постъпил допълнителен отговор по 373 ГПК.
В
производството като трето лице-помагач на ответника „С.С.И.Б.“ ЕООД, е
конституирано „П. И. Б.“ АД, при твърденията интересът на дружеството от
участие в производството да произтича от сключен на 13.06.2014 г. с този
ответник договор за цесия, с предмет вземане в размер 17000000 лева, с
което именно вземане е извършено оспорваното прихващане. При уважаване на
предявения иск задълженията на цесионера биха нараснали значително, което би
рефлектирало и в правната сфера на цедента по договора. Правни доводи срещу
предявения иск обаче помагачът не излага, като поддържа искания за отправяне на
преюдициални запитвания по реда на чл.628 ГПК, които са оставени без уважение.
В
съдебно заседание, проведено на 12.07.2016 г. е допуснато изменение на
предявените искове, като при условията на евентуалност се претендира обявяването
на относителна недействителност на извършените прихващания при условията на
чл.59, ал.3 ЗБН.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и
правна страна следното:
Страните
не оспорват осъществените в правната действителност факти, но спорят относно правните
им последици, преценени с оглед обявяване на „К.Т.Б.“ АД в несъстоятелност.
Видно
от протокол №27 от заседание на 06.11.2014 г. на Управителния съвет на БНБ, е
прието решение №138, с което лицензът за извършване на банкова дейност на „К.Т.Б.“
АД е отнет, което решение, съгласно чл.103, ал.4 и чл.151, ал.2 ЗКИ подлежи на
незабавно изпълнение.
С
решение №664/22.04.2015 г. по търг. дело № 7549/2014 г. на СГС, ТО, VІ-14
състав, „К.Т.Б.“ АД е обявена в несъстоятелност, като с решение №
1443/03.07.2015 г. по търг. дело № 2216/2015 г. за начална дата на
несъстоятелността е определена датата 20.06.2014
г.. С Решение №196/13.11.2015 г. на Управителния съвет на Фонда за
гарантиране на влоговете в банките, предявилите исковете физически лица са
назначени за синдици на Б.та.
Не е спорно и от представените Договор за
банков кредит и анекси към същия, се установява, че „К.Т.Б.“ АД предоставила на “С.С.И.Б.“
ЕООД за временно и възмездно ползване сума в размер на 53200000 лева, която
следвало да бъде върната, съгласно определения погасителен план до 20.02.2020
г., заедно с уговорената възнаградителна лихва от 9%.
На 30.10.2014 г. трето за спора лице - „К.И.“
АД, ЕИК ******** отправило до „К.Т.Б.“
АД (н) едностранно волеизявление, с което я уведомило за прехвърляне на вземане,
придобито с договор за цесия от 24.10.2014 г., сключен с В.С., в размер на 8770863,50
лева, което вземане било прехвърлено в полза на “С.С.И.Б.“ ЕООД, въз основа на договор
за цесия от 29.10.2014 г.. Цесионерът по договора обективирал изявление за
прихващане на придобитото вземане със задълженията си по договор за кредит, вх.
№10194/30.10.2014 г.. Изявлението за прихващане е потвърдено и с изявление, вх.
№12632/04.12.2014 г..
От
третото лице-помагач - „П. И. Б.“ АД до „К.Т.Б.“ АД (н) на 30.10.2014 г. е
отправено уведомление, вх. №10209, за извършено с договор за продажба на
вземане и допълнително споразумение от 30.10.2014 г., прехвърляне в полза на “С.С.И.Б.“
ЕООД на
вземане в размер на 17000000 лева по банкова сметка ***.
Новият титуляр на вземането - “С.С.И.Б.“ ЕООД отправило до „К.Т.Б.“
АД(н) изявление за прихващане, вх. №10216/30.10.2014 г. на придобитото от „П. И.
Б.“ АД вземане със задълженията си по договора за кредит от 20.12.2012 г..
Изявлението на цесионера е с нотариално удостоверен подпис, рег. №30.10.2014 г.
на нотариус Желязков, №101 в регистъра на НК.
От
основното и допълнително заключение на съдебно-счетоводната експертиза, които съдът
кредитира като компетентно изготвени и съответни на останалите събрани в
производството доказателства, се установява, че извършеното с изявление, вх.
№10168/30.10.2014 г. прихващане със сумата 8770863,50 лева е
счетоводно отразено на 06.11.2014 г. с вальор 30.10.2014 г.. на същата дата е
осчетоводено и прихващане със сумата 706,55 лева – лихва върху главницата от
8770863,50 лева, като на 13.12.2014 г., е осчетоводено прихващане на задължение
на “С.С.И.Б.“ ЕООД до
размера от 8771570,05 лева, с което частично е погасена главницата по договор
за банков кредит от 20.12.2012 г.. Вещото лице посочва, че към 29.10.2014 г. е
налице непогасено вземане на „К.Т.Б.“ АД(н) от “С.С.И.Б.“ ЕООД в размер на общо
29002108,18 лева. Извършената цесия, за която длъжникът е уведомен от „П. И. Б.“
АД, е осчетоводена на 06.11.2014 г. с вальор 30.10.2014 г., като е осчетоводено
и прихващане на вземането в размер на 17000000 лева със задължения на “С.С.И.Б.“ ЕООД по договора за банков
кредит от 20.12.2012 г.. Така към предявяване на исковата молба (11.01.2016 г.)
задълженията на кредитополучателя са в размер на 3750120,90 лева. След
осчетоводяване на прихващането, „К.Т.Б.“ АД (н) не е извършила сторниращи
операции за възстановяване на задълженията по договора за банков кредит.
Други
доказателства от значение за спора не са ангажирани.
По отношение на главните искове, с правна квалификация чл.59, ал.5 ЗБН.
Предмет на настоящото производство,
след допуснатото изменение на исковата молба, са обективно съединени искове за
обявяване на извършени от “С.С.И.Б.“ ЕООД прихващания за относително
недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността на „К.Т.Б.“ АД(н), при
предпоставките на чл.59, ал.5 ЗБН и евентуално при тези на чл.59, ал.3 ЗБН.
Съгласно разясненията, дадени с решение
№ 97 от 08.02.2013 г. по т. д. № 196/2011 г., Т. К., І Т. О. на ВКС,
постановено по реда на чл.290 ГПК, ако съдът приеме с оглед на основанията
на всеки един от исковете, че същите следва да се разгледат при условията на
евентуалност, то се произнася по всеки един от исковете в поредността,
произтичаща от естеството на въведеното основание, като при уважаването на иска
на едно от основанията, съдът не дължи произнасяне по същество по останалите
евентуални искове.
В този смисъл, при изложени твърдения
извършените от “С.С.И.Б.“ ЕООД прихващания да покриват хипотезите,
предвидени, както в ал.5 на чл.59 ЗБН, така и на ал.3, но при поддържана от
ищците евентуалност на тези основания, следва да се изясни кои от
конститутивните искове имат характеристиките на главни и кои на евентуални такива.
Настоящият състав приема, че естеството на въведените основания налага първо да
бъдат разгледани исковете по чл.59, ал.5 ЗБН, тъй като хипотезата обхваща
всички извършени прихващания, без значение от момента на възникване на двете
насрещни вземания, докато хипотезата на ал.3 е по-тясна и изисква наличието на
допълнителен, субективен елемент – знание у прихващащия за настъпването на определени
обстоятелства.
Конститутивния
иск, уреден в чл.59, ал.5 ЗБН предоставя на ищците, в качеството им на синдици упражняването
на преобразуващо право, възникнало в полза на кредиторите на несъстоятелността
на „К.Т.Б.“ АД - в несъстоятелност да обявят за относително недействителни по
отношение на тях прихващанията, извършени от ответника “С.С.И.Б.“ ЕООД, т.е.
налице е фигурата на процесуална субституция. Следователно основателността на
предявените конститутивни искове предполага да е осъществен фактическият
състав, пораждащ упражняваното от ищците в настоящото производство потестативно
право, което налага да се изясни коя е приложимата спрямо това право редакция
на чл.59, ал. 5 ЗБН, която урежда възникването му, тъй като разпоредбата е изменена с ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от
28.11.2014 г..
Не
може да се приеме, че предмет на разглеждане в настоящото производство е
възникването и съществуването на потестативното право на всеки един кредитор да
поиска обявяване за относително недействителни на прихващанията, което е
предвидено в нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН в редакцията й преди изменението с
ДВ, бр. 98 от 2014 г., тъй като ищците не атакуват прихващания, извършени от
длъжника „К.Т.Б.“ АД (н), които са обект на уреденото с тази законова
разпоредба преобразуващо право, а прихващания, извършени от един от кредиторите
на несъстоятелността. Нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН след изменението с ДВ, бр.
98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г., тъй като регламентира преобразуващо
право кредиторите на несъстоятелността, има материалноправен характер (урежда
възникването на субективни права), поради което и предвид липсата на разпоредба,
с която да е придадено обратно действие на Закона за изменение и допълнение на
закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г. (Обн. в ДВ, бр. 98
от 2014 г.), то следва да се приеме, че изменената редакция действа занапред във времето и в
тази си редакция тя е приложима само за правоотношения, възникнали след
влизането й
в сила – след 28.11.2014 г..
За
приложимостта на разпоредбата в новата й редакция е от значение да се отговори
на въпроса кога е възникнало правоотношението, породило потестативното право на
процесуалните субституенти.
Правото
на кредиторите на несъстоятелността да искат обявяването спрямо тях на
недействителността на извършено прихващане, е предвидено в закона с цел да не
се допусне състояние, при което определен кредитор на Б.та ще бъде поставен в привилигировано
спрямо останалите положение при удовлетворяването му от осребреното имущество
по реда на чл. 94 ЗБН. При упражняване на това право се стига до ревизиране на
такива правни действия, които по принцип са законосъобразно извършени и са
правомерни при липсата на открито производство по несъстоятелност, но от
момента на откриване на производство по несъстоятелност спрямо Б.та, се
превръщат в неправомерни (извършва се тяхна преоценка), тъй като с
осъществяването им се създава привилегировано положение на един кредитор, чието
вземане се удовлетворява изцяло, като се заобикаля реда, предвиден в закона,
целящ справедливото удовлетворяване на всички кредитори на Б.та. С оглед на
това следва да се приеме, че това потестативно право, както и всички останалите
права, предвидени в чл. 59 ЗБН, възникват тогава, когато по отношение на Б.та е
открито производство по несъстоятелност и от този момент. До откриване на
производството и обявяването на Б.та в несъстоятелност, това потестативно право
не би могло да възникне, съответно не е възникнало и основание за преоценка на
извършеното прихващане.
В
случая се установява, че производството по несъстоятелност по отношение на „К.Т.Б.“
АД е открито с решение от 22.04.2015 г., постановено по т. д. № 7549/2014 г. по описа на Софийски градски съд,
VІ-4 състав и от този момент следва да се приеме, че в полза на кредиторите на
несъстоятелността на Б.та възникват всички специални преобразуващи права,
предвидени в ЗБН, включително това по чл. 59, ал. 5 ЗБН. Към посочената дата –
22.04.2015 г., следва да се преценява коя е действащата материалноправна норма,
която урежда фактическия състав на правото на кредиторите да искат да бъдат
обявени по отношение на тях за относително недействителни извършените
прихващания. Няма съмнение, че това е разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН в
редакцията й след изменението с ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г.
и следователно именно тя е приложима към процесните правоотношения.
Тълкуването
на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН налага извод, че предвиденото в нея
преобразуващо право възниква при наличие на следните елементи (фактически
състав): извършване на прихващане от кредитор на „К.Т.Б.“ АД (н) след началната
дата на неплатежоспособността или след датата на поставянето на Б.та под
специален надзор при условията и по реда на глава единадесета, раздел VІІІ от
Закона за кредитните институции, включващ наложена мярка по чл. 116, ал. 2, т.
2 от същия закон, ако тази дата предшества началната дата на
неплатежоспособността, но не е спорно, че тези две дати съвпадат.
Извършване
на прихващането по смисъла на посочената норма е налице при настъпване на
неговия погасителен ефект, защото целта на уреденото в закона преобразуващо
право, е да се обяви за непротивопоставимо на останалите кредитори на
несъстоятелността именно погасителното действие на прихващането по отношение на
вземането на кредитора, който го е извършил – с този ефект всъщност се
изпълнява спряма него задължението на б.та за връщане на вложените в нея
парични средства.
От
своя страна, за да настъпи погасителният ефект на прихващането, когато то се
извършва извънсъдебно, както в настоящия случай, следва да бъде установено, че
са се осъществили всички предпоставки, предвидени в чл. 103, ал. 1 ЗЗД, при
които това правото на компенсация възниква, а именно, че съществуват насрещни
изискуеми и ликвидни вземания на две лица, както и да се докаже, че това право
е надлежно упражнено, съгласно чл. 104, ал. 1, предл. първо ЗЗД, т.е. че от
едното от лицата, които си дължат взаимно, е отправено изявление за прихващане,
което да е достигнало до другото лице. Съгласно нормата на чл. 104, ал. 2 ЗЗД
погасителният ефект на възникналото и надлежно упражнено извънсъдебно право на
прихващане настъпва от деня, в който то е могло да се извърши, който следва да
се приеме, че съвпада с момента, в който и двете насрещни вземания са станали
изискуеми и са били ликвидни, т.е. установени по основание и размер с
постановено между страните съдебно решение, респ. влязла в сила заповед за
изпълнение, или когато тяхното възникване и размер са безспорни в отношенията помежду
им.
По
делото не се спори, а същото се установява и от приетите писмени доказателства,
че между „К.т.Б.“ АД, от една страна, и “С.С.И.Б.“ ЕООД, от друга, е
съществувало валидно възникнало търговско правоотношение от сключен договор за
банков кредит, в рамките на което към 29.10.2014 г. кредитополучателят е имал
непогасено задължение в размер на 29002108,18 лева. Към получаване изявленията
за прихващанията на 30.10.2014 г. няма доказателства така установеният размер
на вземанията на Б.та от “С.С.И.Б.“ ЕООД да е претърпял някаква промяна. Към
този момент, въз основа на сключени, съответно с „К.И.“ АД, и „П. И. Б.“
АД договори за цесия, “С.С.И.Б.“
ЕООД е било и титуляр на вземания към „К.Т.Б.“ АД (н).
Сключването
на договорите за прехвърляне на вземания и извършените от цедентите по тях
уведомления на „К.Т.Б.“ АД (н) по чл.99, ал.3 ЗЗД, които са счетоводно отразени
с вальор 30.10.2014 г., сочи че Б.та изрично е признала качеството кредитор на
кредитополучателя “С.С.И.Б.“ ЕООД и цесиите са породили действие спрямо същата.
Това означава, че към 30.10.2014 г. “С.С.И.Б.“
ЕООД и „К.Т.Б.“
АД (н) са имали насрещни парични вземания, поради което и за първото от двете
дружество е възникнало правото да прихване своите вземания към Б.та, със
задълженията, породени от сключения договор за банков кредит.
От
основното и допълнително заключения на приетата в производството
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че Б.та е осчетоводила двете извършени
прихващания на 06.11.2014 г., като в счетоводството на Б.та е отразено, че
задълженията на “С.С.И.Б.“ ЕООД по договора за банков кредит са погасени по силата на прихващания с
вземания за сумата 8770863,50 лева и 17000000 лева. Действията на Б.та по осчетоводяване
на извършените прихващания по своята същност означава признаване на техния
погасителен ефект, което включва и признаване на факта на съществуване на
активните вземания на “С.С.И.Б.“ ЕООД към
Б.та до размера на сумите, посочени в отправените изявления за прихващане,
предмет на настоящия спор. Ето защо, на 06.11.2014 г. насрещните вземания на
страните са били безспорни, а това означава – ликвидни, което е основание за извод,
че на 06.11.2014 г. е настъпил материалноправният ефект на всяко от
прихващанията и насрещните вземания са погасени до размера на по-малкото от
тях. Тази дата следва да се приеме за такава на извършване на процесните две
извънсъдебни прихващания, които са предмет на предявените в процеса
конститутивни искове и с оглед на това се налага извода, че всяко едно от тях е
извършено от ответника “С.С.И.Б.“ ЕООД, което е кредитор на „К.Т.Б.“ АД (н),
след 20.06.2014 г., която дата е
определена за начална такава на неплатежоспособността на Б.та, както и е датата,
на която Б.та е поставена под специален надзор при условията и по реда на глава
единадесета, раздел VІІІ от Закона за кредитните институции, включващ наложена
мярка по чл. 116, ал. 2, т. 2 от същия закон, т.е. и двете процесни прихващания
са извършени след момента, посочен в
чл. 59, ал. 5 ЗБН, като релевантен за възникване на уреденото в тази разпоредба
преобразуващо право да бъдат обявени същите за относително недействителни.
В
обобщение, вполза на кредиторите на несъстоятелността е възникнало предвиденото
в чл.59, ал.5 ЗБН потестативно право и прихващанията, извършени от “С.С.И.Б.“
ЕООД с
изявления, обективирани в писма с вх. на „К.Т.Б.“ АД (н) № 10194/30.10.2014 г. и № 10209/30.10.2014 г.,
следва да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на „К.Т.Б.“ АД (н).
В
чл. 59, ал. 5 ЗБН е предвидено, че прихващането, което отговаря на условията,
посочени в тази разпоредба е недействително по отношение на кредиторите на
несъстоятелността, освен за частта, която кредиторът би получил при
разпределението на осребреното имущество, който кредитор при съобразяване на
защитата, която се цели да се даде с този иск, следва да се приеме, че е този,
който е извършил прихващането, или съответно кредиторът на вземането, с което
длъжникът е извършил прихващането (такава хипотеза не е предмет на разглеждане).
Това условие е поставено в закона при съобразяване на преферентния характер на
уредения в посочената норма конститутивен иск, който цели да ревизира онези
правни действия, които поставят един кредитор на несъстоятелната Б. в по-добро
положение от това, което той би имал при разпределението на осребреното
имущество при спазване на реда, по който в закона е предвидено той да се
удовлетвори в производството по несъстоятелност, наред с останалите кредитори
на Б.та. С оглед на това и чл. 59, ал. 5 ЗБН изисква да бъде направено
сравнение между това, което кредиторът получава в резултат на оспореното
прихващане и това, което той би получил, ако прихващането не беше извършено и
вземането му се удовлетворява при разпределение на осребреното имущество. Ако в
резултат на това сравнение се установи, че и без да бъде извършено прихващането
вземането на този кредитор би било удовлетворено по същия начин изцяло или за
някаква част от него в производството по несъстоятелност на Б.та, то тогава
следва да се приеме, че оспореното действие, имащо погасителен ефект, не
поставя това лице в по-благоприятно положение, поради което и упражняването
чрез иск на преобразуващото право по чл. 59, ал. 5 ЗЗД не би имало правен
ефект, тъй като кредиторът би получил тази сума дори и ако извършеното от него
прихващане бъде обявено за относително недействително. Каква конкретна сума ще
получи извършилият прихващанията кредитор “С.С.И.Б.“ ЕООД е факт, който на този
етап от развитие на производството по несъстоятелност не е осъществен и затова
– неизвестен, тъй като разпределение на осребреното имущество не е осъществено.
Затова няма пречка относителната недействителност да е приложима само извън
сумата, която този кредитор би получил при разпределение на осребреното
имущество на Б.та.
Кредиторът
“С.С.И.Б.“ ЕООД обече изобщо не би могъл да получи каквито и да било суми за
удовлетворяване на своите вземания, с които е извършил процесните прихващания,
в производството по несъстоятелност на б.та, тъй като при проверка на обявените
в търговския регистър списъци на приетите вземания на кредиторите на „К.т.Б.“
АД - в несъстоятелност, по които не са постъпили възражения, както и на тези,
които са оспорени с възражение по реда на чл. 66, ал. 6 ЗБН, не се установява
този кредитор да е предявил което и да е от вземанията, придобити по силата на
договорите за цесия, сключени с „К.И.“ АД и „П. И. Б.“ АД. Ето защо и прихващанията, извършени от “С.С.И.Б.“
ЕООД, които са предмет на предявените в настоящото производство искове следва
да бъдат обявени изцяло за относително недействителни.
Предявените
при условията на евентуалност искове, с правна квалификация чл.59, ал.3 ЗБН за
обявяване на извършените прихващания за недействителни по отношение кредиторите
на несъстоятелността, следва да се оставят без разглеждане, тъй като не е
настъпило вътрешно процесуалното условие за това – неоснователност на главните
искове при квалификацията на чл.59, ал.5 ЗБН.
При този изход на спора, право на присъждане
на извършените в производството разноски се поражда за синдиците-ищци, съгласно
чл.78, ал.1 ГПК, но същите не доказват да са извършили такива. С оглед
обстоятелството, че съгласно чл.57, ал.6 ЗБН дължимата държавна такса не се
събира предварително, то ответникът “С.С.И.Б.“ ЕООД следва да бъде осъдено да я заплати по
сметка на СГС. Дължимата държавна такса е в размер на 4% от размера на активните
вземания – 25770863,50 лева или 1030834,54 лева. Ответникът „К.Т.Б.“ АД (н) с
поведението си не е дало повод за предявяване на исковете от синдиците й,
затова в тежест на дружеството, разноски не трябва да бъдат възлагани.
Така мотивиран, СЪДЪТ,
Р Е
Ш И:
ОБЯВЯВА, по предявените от синдиците на „К.Т.Б.“ АД - в
несъстоятелност, ЕИК ********, искове с
правна квалификация чл. 59, ал. 5 ЗБН, ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНИ по отношение на
кредиторите на несъстоятелността на „К.Т.Б.“ АД - в несъстоятелност извършените
от “С.С.И.Б.“ ЕООД, ЕИК *******
прихващания, с изявление, вх. №10194/30.10.2014 г. с активно вземане в размер
на 8770863,50 лева, придобито с договор за цесия, сключен с „К.И.“
АД, ЕИК ******** и с
изявление, вх. №10216/30.10.2014 г. с активно вземане в размер на 17000000 лева,
придобито с договор за продажба на вземане, сключен с „П. И. Б.“ АД, ЕИК ********.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от назначените от Фонда за гарантиране на влоговете в
банките синдици на „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност срещу “С.С.И.Б.“ ЕООД, ЕИК ******* и „К.Т.Б.“
АД – в несъстоятелност, ЕИК ********, със седалище ***, евентуално съединени искове,
с правна квалификация чл.59, ал.3 вр. ал.4 ЗБН, за обявяване на прихващанията,
извършени с изявление, вх. №10194/30.10.2014 г. с активно вземане в размер на
8770863,50 лева и с изявление, вх. №10216/30.10.2014 г. с активно вземане в размер
на 17000000 лева за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността.
ОСЪЖДА “С.С.И.Б.“ ЕООД, ЕИК ******** със
седалище ***, да заплати в полза на бюджета на Софийски градски съд, на
основание чл.78, ал.6 ГПК вр. чл.57, ал.6 ЗБН, сумата 1030834,54 лева (един
милион тридесет хиляди осемстотин тридесет и четири лева и петдесет и четири
стотинки) – държавна такса за производството.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните и е постановено при участието на „П. И. Б.“ АД, ЕИК ********
– трето лице-помагач на ответника “С.С.И.Б.“ ЕООД, ЕИК *******.
СЪДИЯ: