РЕШЕНИЕ
№
град Русе, 01. 11. 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският районен съд, втори наказателен състав, в публично заседание на 19.09.2019 год, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТЛАНА
НЕЙЧЕВА
при секретаря ВИОЛЕТА ЦВЕТКОВА,
разгледа докладваното от съдията АНД N1489 по описа за 2019 год. на Русенски районен съд и за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Н.Г.Е., ЕГН**********,***, срещу наказателно постановление № 19-1085-001477/2019г., издадено от Началник група на сектор ПП — Русе, към ОДМВР - Русе, с което за нарушение на чл.21 ал.1 ЗДП, на основание чл. 182 ал. 1, т.6 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 700 лв., лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца, като на основание Наредба № Г139 са отнети 12 контролни точки.
В жалбата си излага съображения за незаконосъобразност на НП. Процесуалният защитник пледира за отмяна на наказателното постановление, като издадено при съществени процесуални нарушения.
Наказващият орган не изпраща представител.
РРП не взема становище по жалбата.
Районният съд, като прецени допустимостта на жалбата и след анализ на събраните по делото доказателства и становищата на страните приема, за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима. Последната е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.
На 11.12.2009г. жпод.Е. управлявал л.а., рег.№ В4191ВР по бул."България", в гр.Русе, посока Дунав мост. Бил засечен с техническо средство ДСРУ Sitraffic, което установил, че превишава разрешената максимална скорост от 50км с 53км. Св.Ш., след като установил нарушението, самоличността на нарушителя, въз основа на попълнена от него декларация по чл.188 от ЗДвП съставил акт, обвиняващ го за нарушение на чл.21 ал.1 ЗДП, подписан от жалбоподателя без възражения. Въз основа на така съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.182 ал.1, т.6 ЗДвП му било наложено горепосоченото административно наказание.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства - показанията на св.Ш. и приложените писмени доказателства по преписката — писма, писма, видеоклип, декларация,заповеди.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното:
От обективна и субективна страна жалбоподателят осъществил състава на административно нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП — превишил разрешената максимална скорост от 50км/ч за населено място, с 53км/ч., поради което
правилно била ангажирана отговорността му по чл.182 ал.1, т.6 ЗДП. Доказателства, обосноваващи извършеното нарушение се съдържат в показанията на св.Ш. и приложения снимков материал. Декларацията по чл.188 от ЗДвП, попълнена от жпод.Е. по категоричен начин го определя като субект на процесното нарушение. Установяване на така извършеното нарушение по смисъла на чл. 21, ал.1 от Закона за движение по пътищата е извършено с техническо средство, което е сертифицирано за установяване на такива нарушения и преминало нужния метрологичен контрол, което се установява от приложените удостоверение за одобрен тип и протокол от проверка.
При съставяне на акта за установяване на административното нарушение и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Мястото на нарушението, по смисъла на чл.42, т.4 от ЗАНН е точно и ясно отразено. Съдът отбелязва, че този реквизит е свързан с определянето на териториалната компетентност на длъжностните лица по съставянето на актове и издаване на наказателни постановления. В конкретния случай, точно и ясно е определено, че нарушението е извършено в гр.Русе, , на бул."България", където има ограничение на скоростта за населено място от 50км. Приложените заповеди сочат наличието на компетентност на АНО и актосъставителя да издава и съставя наказателно постановления и актове.
Не е съществено нарушение обстоятелството, че не е издаден ЕФ, а наказателно постановление. И двата акта имат санкционен характер и допуснатото следва да се разглежда в светлината на чл.53 от ЗАНН, след като нарушителят и нарушението са установени по безспорен начин.
По делото не е спорно, че актът е съставен в отсъствието на жалбоподателя. В конкретния случай обаче, съставянето на АУАН в отсъствието на нарушителя извън хипотезата на чл. 40, ал.2 от ЗАНН, не представлява съществено процесуално нарушение, което да води до незаконосъобразност на издаденото въз основа на този акт наказателно постановление. Правно регламентираните процесуални изисквания, които следва да се спазват при съставянето на АУАН, създават гаранции за пълноценното участие на нарушителя в административната фаза на процеса. Нарушаването на тези изисквания е основание за отмяна на издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно само когато в резултат на конкретното нарушение има вероятност установените от актосъставителя факти да са неистински, неточни и непълни; ако недопускането му би довело до възприемане на друга фактическа обстановка или правна квалификация на деянието или съществено да е накърнено правото на дееца да участва в административнонаказателното производство. В случая съставянето на АУАН в отсъствие на нарушителя не представлява нарушение от категорията на посочените и в частност не е довело до ограничаване правото на защита на санкционираното лице - това право не е накърнено, доколкото съставеният АУАН е бил надлежно връчен на жпод.Е., като така той не е бил лишен от възможността да се запознае с неговото съдържание; да представи писмени възражения по реда на чл. 44, ал.1 от ЗАНН; да оспори по съдебен ред законосъобразността и правилността на издаденото наказателно постановление. Нещо повече от показанията на св.Ш. и приложените по делото писмени доказателства: покана зо жпод.Е./л. 12/, писмо до Н-к на РУ 04 - Варна, навеждат на извода, че жпод.Е. е бил известен, че ще му бъде съставен акт и не се отзовал на изпратената покана. Съгласно Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС въпросът дали наказателното постановление е законосъобразно
издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко, с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен. Това разрешение изцяло кореспондира с нормативното такова по чл. 53, ал.2 от ЗАНН. Доколкото в случая по изложените по-горе съображения не е налице допуснато съществено нарушение при съставянето на АУАН; нито са констатирани съществени нередовности в неговото съдържание, които обективно са довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице или възпрепятстват съдебната проверка за законосъобразност на издаденото наказателно постановление, при правилно приложение на закона съдът приема, че липсва твърдяното основание за отмяна на НП №19-1085-001477/2019г., издадено от Началник група на сектор ПП — Русе, към ОДМВР - Русе
Съдът намира, че твърдият размер определен в чл.182 ал.1, т.6 ЗДП на наложеното наказание, изключва разпоредбата на чл. 27, ал. 2 ЗАНН, съгласно която при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. Последните обстоятелства законодателят е инкорпорирал в определения размер на наказанието, като няма как да бъдат отчетени многобройните нарушения на ЗДП, при това голяма част от тях за превишена скорост.
Като отчита гореизложените обстоятелства съдът счита, че НП като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл.63,ал.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №19-1085-001477/2019г., издадено от Началник група на сектор ПП — Русе, към ОДМВР - Русе, с което за нарушение на чл.21 ал.1 ЗДП, на основание чл. 182 ал. 1, т.6 от ЗДвП , на Н.Г.Е., ЕГН:**********,***, е наложено административно наказание глоба в размер на 700 лв., лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца, като на основание Наредба № 1-139 са отнети 12 контролни точки.
|
РАЙОНЕН СЪДИЯ: |
|
|
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в 14 — дневен срок от съобщаването му до страните, по реда на АПК.