Р Е Ш Е Н И Е
№ V-10
22.02.2021г.
В И М Е Т
О НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав, в
публично съдебно заседание, на двадесет и пети януари две хиляди двадесет и
първа година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Галя Белева
2.Мл.с. Александър Муртев
при секретаря Таня Михова, разгледа
докладваното от младши съдия Александър Муртев в. гр. д. № 2831 по описа за
2020г. на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен
състав и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 от ГПК и е образувано по въззивна жалба на Гаранционен
фонд, Булстат *********, с адрес: гр. София, ул. “Граф Игнатиев” № 2, ет.4, съд.адрес: гр. Бургас, ул. “Христо
Ботев” № 40, ет.2, представляван от пълномощника адв. П.Ч. ***,
против Решение № 260316/01.10.2020г. по гр.д. № 2132/2020г. на БРС, по силата на което същият е осъден на осн. чл.557, ал.1, т.2, б.
“А”, вр. с чл.558, ал.1
от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.497, ал.1 от КЗ да заплати на С.А.С. ***,
ЕГН: **********, сумата от 2818, 46 лв. – неплатен остатък от дължимо обезщетение
за имуществени вреди от ПТП, настъпило на 25.08.2018 год. в с. Рибарица, общ.
Тетевен, по вина на водач, управляващ мотоциклет без сключена задължителна
застраховка “Гражданска отговорност на
автомобилистите”, при което е увреден собствения на
ищеца мотоциклет “БМВ”,
рег. № А1721 К, ведно с мораторна лихва в размер на 445, 47 лв., начислена за
периода от 19.09.2018г. до 06.05.2020г., както и законната лихва върху горната
главница, начиния от 11.05.2020г. до окончателното й изплащане.
С
въззивната жалба се обжалва и Допълнително Решение № 260576/03.11.2020г.,
постановено по гр.д. № 2132/2020г. по описа на БРС,
постановено по реда на чл.250, ал.1 от ГПК, с което е отхвърлено искането на
Гаранционен фонд, депозирано чрез адв. Ч. за допълване на постановеното по
делото Решение № 260316/01.10.2020г. по гр.д. № 2132/2020г. на БРС, в смисъл, че същото е постановено при участието на третото лице
– помагач С.А..
С
обжалваното решение Гаранционен фонд – гр. София е осъден да заплати на С.А.С.
деловодни разноски в размер на 613, 21 лв.
С
обжалваното решение С.А.С. е осъден да заплати на Гаранционен фонд – гр. –
София деловодни разноски в размер на 56, 14 лв.
В жалбата се сочи, че
решението е постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените
правила и е необосновано. Излагат се твърдения, че 28.09.2018г. жалбоподателят
е изплатил на ищеца обезщетение в размер на 495, 54 лв., определено по
експертна оценка, въз основа на представени от ищеца писмени доказателства с в
унисон с неговото искане, при спазване на Методиката към Наредба № 24/08.03.2006г., към която препраща § 3 от ПЗР на Наредба 49/16.10.2014г.
По изложените
съображения намира предявената искова претенция за репатриране на същите вреди,
предявена направо пред съда спазване на изискването на чл.558, ал.5, вр. чл.380
от КЗ за неоснователна.
Сочи, че тъй като
процесния мотоциклет не е ремонтиран, а ищецът не е ангажирал фактури за
закупени части и/или извършен ремонт, исковата претенция се явява недоказана по
основание и размер.
Излагат се доводи за
неправилно приложение на чл.497, ал.1, т.1 от КЗ. Жалбоподателят сочи, че по
повод уведомлението за щета на ищеца, на последният е било определено и
изплатено обезщетение на 28.09.2018г., а законна лихва би се дължала само в
случай, че е налице отказ от плащане. С оглед на това неоснователна се явявала
е претенцията за мораторна лихва, начислена от 19.09.2018г.
Застъпва становище за
допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения на
процесуалните правила, който е оставил без уважение направените от
подпомагащата страна в т.3 и т.5 от становището й от 14.07.2020г.
доказателствени искания. В тази връзка сочи, че изискването и прилагане по
делото на преписката от РП – Тетевен и разпита на водени от подпомагащата
страна свидетели – присъствали при падането на А. от управлявания от него
мотоциклет би допринесло за изясняване на обективната истина, поради което
същите се явява относими.
Релевира се оплакване,
че съдът е възприел предположението на експерта по АТЕ, без да обсъди
съображенията на Гаранционния фонд за необоснованост на заключението. Излагат
се аргументи, че същото е изготвено при непълнота на данни относно механизма на
ПТП и последиците от него, без да се извърши оглед на процесния мотоциклет “БМВ”. В заключение
твърди, че при липса на обективни данни за обоснованост на изводите на вещото
лице относно механизма на процесното ПТП и причинната му връзка с твърдяните от
ищеца щети, заключението на вещото лице не подкрепя направените от БРС извод за
основателност и доказаност на иска за обезщетение за имуществени вреди.
Застъпва становище, че ищецът ангажирал безспорни доказателства, от които да се
заключи, при условията на пълно и главно доказване, че е настъпило
застрахователно събитие с механизъм, участници и последици каквито твърди
ищеца, както и че е налице причинна връзка между поведението на водача А. и
твърдяните от ищеца по вид и размер щети по мотоциклет “БМВ”.
В допълнение на
горното се сочи, че при определяне на разходите за ремонт на мотоциклета вещото
лице хипотетично е приело, за увредени частите, посочени в описа на VIG Service, ползвало е интернет търсачка за оригинални
части на мотоциклети БМВ и се е позовало на цени на части към датата на
търсене, без да отчете разпоредбата на чл.386, ал.2 от КЗ, според която
действително претърпените вреди се определят към датата на настъпване на
събитието.
В заключение сочи, че
въпреки неявяването на ищеца и липсата на отговор от негова страна на
поставените от третото лице – помагач въпроси в т.2 от становището му, както и
необоснованото заключение на вещото лице по АТЕ, съдът неправилно е приел за
доказани твърденията на ищеца относно обстоятелствата и причините за ПТП.
По гореизложените
съображения моли първоинстанционното решение да бъде отменено като неправилно,
а вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове срещу
Гаранционния фонд да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
На осн. чл.266, ал.3
от ГПК моли да бъдат уважени доказателствените искания на третото лице –
помагач С.А., обективирани в становището му от 14.07.2020г., а именно: да бъде изискана от РП – Тетевен посочената от 3-то лице
помагач преписка № 1208/2018г., както и да бъдат
допуснати до разпит поисканите от третото лице – помагач свидетели, като в тази
връзка предоставя имената и адресите на двама от тях – А.С.А., с адрес: *** и И.Д.А., с адрес: ***.
Претендира направените по делото разноски и юрк. възнаграждение.
В срока по чл.263,
ал.1 от ГПК е постъпил отговор от С.А.С.,
чрез адв. Светозар Арнаудов.
С отговора се оспорва
изцяло депозираната от Гаранционен фонд въззивна жалба на като неоснователна и се
иска същата да бъде оставена без уважение, а решението на Бургаският районен
съд да бъде потвърдено като правилно за законосъобразно.
Оспорва се като
неоснователен довода на въззивника, че с полученото от ищеца обезщетение ищецът
се считал да обезщетен. Твърди се, че същият се намира в противоречие с нормата
на чл.558, ал.5, предл. 3-то от КЗ, съгласно която увреденото лице може да
предяви претенцията си за плащане пред съда, в случай, че не е съгласно с
размера на определеното обезщетение от страна на гаранционния фонд.
Оспорва се като
неоснователно и възражението на Гаранционния фонд, че не е спазено правилото на
чл.380 от КЗ, като в тази връзка посочва, че увреденото лице е спазило
нормативния ред уреден в чл.558, ал.3 от КЗ, като е предявило претенцията си за
изплащане на обезщетение пред който и да е от застрахователите, получили лиценз
и предлагащи задължителна застраховка ГО, като с извършването на оглед на мотоциклета и съставяне опис на вредите,
ищецът е изпълнил надлежно всички свои задължения.
Излага подробни доводи
в подкрепа на съображенията на районния съд за доказаност на иска по основание
и размер. Противно на наведените в жалбата съображения, сочи, че в закона не
съществува изискване мотоциклетът първо да бъде ремонтиран за сметка на
собственика му и едва тогава да се претендира заплащането на обезщетение.
Оспорва като
неоснователно възражението на въззивника за неправилно приложение на правната
норма на чл.497, ал.1 от КЗ. Застъпва становище, че в случая се касае за
първата от посочените в чл.497, ал.1 от КЗ, защото с предявяване на
застрахователната си претенция на 27.08.2018г. ищецът е представил всички
доказателства по чл.106, ал.3 от КЗ, като не е имал указания за представяне на
допълнителни доказателства. В тази връзка счита, че началния момент за изчисляване
на мораторна лихва следва да е денят, следващ деня, в която изтичат 15 работни
дни, считано от датата на предявяване на щетата. Счита за ирелевантен довода на
въззивника, че не е изпаднал в забава, тъй като в полза на ищеца се присъжда от
съда лихва не върху определената и изплатена от Гаранционния фонд сума, а върху
признатата от съда за доказана по основание и размер главница за обезщетение в
размер на 2816, 46 лв., която се явява неплатен остатък от дължимото му се
обезщетение.
Намира за неоснователни
възраженията на въззивника срещу заключението по изготвената АТЕ.В тази връзка
излага доводи, че по делото са събрани достатъчно писмени доказателства, въз
основа на които вещото лице да определи претърпените вреди, като остойности
последните въпреки, че не е извършил оглед на мотоциклета. Поддържа, че от
анализа на събраните по делото доказателства категорично се доказва, че ПТП-то
е настъпило по твърдения в иска начин. Счита, че вещото лице правилно е
определило цените на нужните за ремонта части, като се е аргументирало относно
източниците, които са използвани при определяне на съответните цени. Намира за
неоснователно възражението, че при определяне на размера на обезщетението не е
била спазен чл.386, ал.2 от КЗ. Сочи, че съгласно трайната съдебна практика при
спор относно обезщетение за разходи за ремонтиране на МПС, които ще бъдат
извършени в бъдеще следва да бъде предпочетена стойността, която е най-близка
до пазарните условия за извършване на ремонта.
Излага подробни
доводи в подкрепа на тезата, че не са допуснати сочените във въззивната жалба
процесуални нарушения. Възразява срещу направените с въззивната жалба
доказателствени искания. Направеното искане за разпит на свидетели намира за
недопустимо, като сочи, че същото не е обосновано с изрично изложени аргументи
дали е на основание чл.266, ал.3 или ал.3 от ГПК. Твърди, че същото е
недопустимо и съгласно правната норма на чл.156, ал.2 от ГПК, тъй като страната
не е посочила за кои факти ще бъде разпитван свидетеля. В условията на евентуалност, в случай, че съдът уважи
доказателствените искания на въззивника моли да бъдат допуснати до разпит
двамата свидетели при режим на довеждане и на въззиваемия, с цел
равнопоставеност на страните и провеждане на насрещно доказване, които да бъдат
разпитани за различни обстоятелства относно начин, време, място на възникване
на процесното ПТП, поведението на участниците , състоянието на процесното МПС
преди и след инцидента, неговото съхранение и състояние след това до настоящия
момент. Направеното от въззивника искане за изискване на преписка № 1208/2018г. на РП – Тетевен намира за неотносимо. Претендират се
разноски.
По направените от
страните доказателствени искания, БОС се е произнесъл с Определение № 260018/05.01.2021г., като е допуснал до разпит поисканите от
въззивника свидетели, а останалите такива е оставил без уважение.
В хода на съдебно
дирене въззивникът “Гаранционен фонд” се представлява от адв. Чернокожева, която поддържа
депозираната въззивна жалба, както и твърдението си, че ищецът не е ангажирал
безспорни доказателства, които при условията на пълно и главно доказване да
установяват механизма и последиците от ПТП. Моли да бъде постановено решение, с
което въззивната жалба да бъде уважена като основателна и доказана. Претендира
разноски.
Въззиваемият не се
явява. Представлява се от неговия пълномощник – адв. Калев, който поддържа
депозирания отговор на въззивната жалба. Моли въззивната жалба да бъде оставена
без уважение. Претендира разноски.
Третото лице –
помагач А. не взема становище по същество.
Жалбата е процесуално
допустима, подадена е в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК от страна в
първоинстанционното производство, имащо правен интерес от обжалването и срещу
подлежащ на въззивно обжалване допустим съдебен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, а като краен резултат – правилно.
При
произнасянето по спора въззивния съд, съобрази следното:
Първоинстанционното
производство е образувано по обективно
съединени искове с правно основание чл.558, ал.1 от КЗ, вр. с чл. 557, ал.1,
т.2, б. “а” от КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.497, ал.1 от КЗ, предявени от С.А.С. против
Гаранционния фонд за осъждането му да заплати на ищеца сумата от 4500 лв. –
неплатен отстатък от дължимо обезщетение за имуществени вреди от ПТП, настъпило
на 25.08.2018г. в с. Рибарица, общ. Тетевен, по вина на водач, управляващ
мотоциклет без сключена задължителна застраховка “Гражданска
отговорност на автомобилистите”, при което е увреден
собствения на ищеца мотоциклет “БМВ”, рег. № А 1721 К, ведно с мораторна лихва в размер на
716, 25 лв., начислена за периода от 19.09.2018г. до 06.05.2020г., както и
законната лихва върху горната главница, начиная от 11.05.2020г. до
окончателното й изплащане.
В исковата молба са
наведени твърдения, че в периода 24-26 август 2018г. ищецът посетил ежегодно
провежданият мотосъбор в с. Рибарица, общ. Тетевен, обл. Ловеч, управлявайки
собствения си мотоциклет, марка “БМВ”, рег. № А1721К. По време на мото-срещата, на
25.08.2018г. същият паркирал управляваното от него МПС на предвидените за
паркиране места до други паркирани мотоциклети на участници в мероприятието.
Ищецът посочва, че на същата дата около 15.00 – 16.00ч., непознато за него лице
ударило собствения му мотоциклет, от което последния паднал на земята. Излага
твърдения, че вследствие на настъпилото ПТП по мотоциклета му били нанесени
повреди, изразяващи се в счупване на фар, счупване на преден калник, повреждане
на хромиране лайсни и спукана слюда. Сочи, че по повод настъпилото ПТП на местопроизшествието
било повикана полиция и бил съставен протокол за ПТП, като в хода на
съставянето му се установило, че лицето, предизвикало ПТП управлявало
мотоциклета си при липса на сключена ГО на автомобилистите към датата на ПТП. С
оглед гореизложеното навежда доводи, че за него се е породило възможността да
получи обезщетение от Гаранционния фонд на основание чл.557 от КЗ. Ищецът
посочва, че съгласно правилото на чл.558, ал.3 от КЗ същият предявил чрез ЗД “Ви Ай Джи Сървисиз” до
ответника застрахователна претенция № 70-03000-00352/18/27.08.2018г. за изплащане на дължимото
обезщетение. Излага още, че от представителя на застрахователя бил извършен
оглед на мотоциклета и бил съставен опис на горепосочените вреди.
По предявената от
ищецът застрахователна претенция във връзка с покриване на причинените от ПТП
имуществени вреди, сочи, че Гаранционния фонд изплатил обезщетение в размер на
сумата от 500лв. Ищецът изразява несъгласие с така определеното обезщетение и
намира същото за несъответно на реално претърпените от него имуществени вреди.
В тази връзка уточнява, че само за закупуването на повредените елементи като
резервни части, същият съгласно предложена оферта и издадена проформа – фактура
от оторизирания представител и сервиз на марката “БМВ” за гр. Бургас, ООД щял да направи разходи в размер на
4083 лв. Същевременно, подмяната на повредените части с нови такива, респ.
привеждането на повреденото МПС в състоянието му предшестващо процесното ПТП ще
му коства и допълнителни разноски за труд. Излага подробни доводи, че са налице
всички законовоустановени предпоставки за ангажиране отговорността на
Гаранционния фонд, който следва да бъде осъден да заплати претендираните
застрахователно обезщетение, както и мораторна лихва за забава. Претендира
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника – Гаранционен фонд, чрез юрк. Шишков, с
който предявените искове се оспорват по основание и размер. Възразява, че
ищецът не е представил доказателства, че е заплатил исковата сума като
стойност на извършен ремонт по
автомобила му, за да я претендира за възстановяване. В случай, че сумата се
претендира като стойност, определена по експертна оценка, намира същата за
прекомерно завишена от гледна точка изискванията залегнали в действащата към
датата на ПТП Методика на ГФ за определяне на действителните стойности и
изплащане на обезщетения при имуществени вреди, както и в разрез с разпоредбите
на Наредба № 49 от 16 октомври 2014г. за задължителното застраховане по чл.249,
т.1 и 2 от КЗ и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди,
причинени на моторни превозни средства. На следващо място навежда доводи, че
определеното от ГФ обезщетение и изразеното съгласие от страна на ищеца за
изплащането му имат характера на извънсъдебна спогодба, чрез която страните са
разрешили окончателно спора за наличието на право на обезщетение дължимо от ГФ
и неговия размер. С оглед горното се застъпва становище, че ищецът няма право
да търси отново репариране на същите вреди по съдебен ред, както от ГФ, така и от
делинквента. По изложените съображения
моли жалбата да бъде оставена без уважение. Претендира разноски.
С Определение № 4373/25.06.2020г., РС – Бургас по молба на Гаранционен фонд, на
основание чл.219, ал.1 и чл.220 от ГП е конституирал на негова страна, в
качеството му на трето лице – помагач С.А..
Третото лице –
помагач е депозирал становище по исковата молба и отговора, в което излага
съображения, че исковете са допустими, но неоснователни. Посочва, че в исковата
молба факти са изложени както верни, така и неверни факти. Признава, че на
посочената от ищеца дата и място е предизвикал ПТП, но оспорва механизма на
причиняване на щетата и описаните щети. Твърди, че няма счупен фар, няма
счупване на преден калник, като причинените от него повреди се състоят в
повреждане боята на лайсна, под слюдата, защитаваща фара и спукване на самата
слюда. Сочи, че на посочената дата не успял да овладее управлявания от него
мотоциклет, тъй като подпрял предната му гума в бордюр, загубил контрол, а
мотоциклета с гумата си ударил паркиран мотоциклет БМВ, в предната лява част –
слюда, която защитавала фаровете на мотоциклета, като паднала и част от
намираща се вдясно под слюдата боя на декоративна част, като липсвали други
деформации. Оспорва твърдението изложено в исковата молба, че вследствие на
удара, ищцовия мотоциклет е падал на земята, като твърди, че същият се е
наклонил и подпрял в мотоциклет, паркиран до него. Навеждат твърдения, че
щетата е настъпила не от силата на удара, а от обстоятелството, че задната гума
на управлявания от него автомобил се е движила назад в момента на падането,
т.е. според него се касае за охлузване от грайфера на гумата, довел до
описаните повреди, а не от директен удар. Оспорва размера на причинените вреди
като твърди, че сумата в размер на 532, 54 лв., която е бил поканен да изплати
в началото на м.януари 2020г. чрез регресна покана представлява реалната сума
за нанесените повреди на мотоциклета.
В хода на съдебното
дирене пред първата инстанция исковете се поддържат от пълномощника на ищеца,
който ангажира доказателства и претендира разноски.
Процесуалния
представител на ответния фонд оспорва претенциите като неоснователни, по
съображенията изложени в отговора на исковата молба.
Третото лице –
помагач на ответника също оспорва исковете.
Настоящия състав на Окръжен съд – Бургас,
Гражданско отделение, след като взе предвид становищата на страните, събраните
в двете инстанции доказателства, прецени ги по реда на въззивното производство
и съобрази приложимия закон и по свое убеждение, прие за установено следното:
Доколкото с въззивната жалба се оспорват
фактическите обстоятелства, на които основава изводите си районния съд, а пред
настоящата инстанция са били събрани нови гласни доказателства свързани с
механизма на ПТП, то въззивния съд намира за необходимо да извърши отново
анализ на доказателствения материал по делото, като изложи фактическата
обстановка, която намира за установена по делото:
Между страните в настоящото производство не се спори, а и се установява от
приложените по делото заверени копия на свидетелство за регистрация на МПС /л.13 и 14 от делото на БРС/,
че процесния мотоциклет е собственост на ищеца и е марка “БМВ”, модел “K1600GT”, както и че на 25.08.2018г. третото лице – помагач е
допуснало извършването на ПТП, от което същият този мотоциклет бил увреден в
предната си част. Този факт се потвърждава и от представения по делото протокол
за ПТП /л.64 от делото на БРС/, от
който е видно, че на 25.08.2018г. в землището на с.Рибарица е настъпило ПТП между участник 1- мотоциклет ИЖ,
без регистрационен номер и с неустановен собственик и участник 2 – мотоциклет,
марка “БМВ”, с рег. № А 1721 К,
с водач С.С., негова собственост. От съдържанието на протокола е видно също и
че мотоциклета, управляван от С.А. няма валидна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите” към датата на инцидента. Тази факт не се оспорва от страните по делото,
като същият се потвърждава и от приложеното по делото постановление за
освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по чл.78а от НК по повод извършено престъпление по чл.345, ал.2, във
вр. с ал.1 от НК, от което е видно че управляваният от него мотоциклет изобщо
не е бил регистриран на територията на РБ.
Страните не спорят, а
и се установява от приложения по делото опис на претенция № 70-03000-00352/27.08.2018г., че по повод заведената от страна на ищеца
застрахователна претенция, на увредения мотоциклет е бил извършен оглед от
представител на ответния Гаранционен фонд, в хода на който са били констатирани
като увредени следните елементи – преден фар /повреден/, преден калник /за боядисване/ и хром-лайсни слюда /повреден/.
Не се спори между
страните, а и се установява от приложената по делото застрахователна преписка
образувана пред ответния фонд по претенцията на ищеца /л.59
– 67 от делото на БРС/, че във връзка с
настъпилото ПТП и нанесените на мотоциклета имуществени вреди, на ищеца е била
изплатена като обезщетение сума в размер на 495, 54лв.
От изготвената по
делото пред БРС автотехническа експертиза /л.83-87
от делото на БРС, се установява, че за възстановяването на причинените на
процесния мотоциклет щети следва да бъде доставен и монтиран нов главен фар в
комплект с предпазното стъкло и 2 бр.
лайсни към фара, а предният калник следва да бъде пребоядисан с оригинална
акрилна боя, като необходимата за тези дейности сума се равнява на 4385, 00 лв.
Вещото лице е констатирало, че действителната стойност на мотоциклета към
датата на увредата се равнява на сумата в размер на 17 642, 00 лв., а
определеното Гаранционния фонд обезщетение в размер на 495, 54 лв. е
недостатъчно за възстановяването на мотоциклета, тъй като неоригинален фар на
алтернативна цена не са предлага, а стойността на нов фар – комплект значително
надвишава тази сума. В допълнение на това е посочил, че ставката за 1 час
сервизен труд от 8,00 лв./ч. също е
нереалистична, тъй като същата е средно 15-20 лв./ч.
за обикновен сервиз, а за сервиза на “БМВ” е по-висока. Експертното заключение, съдът кредитира
като изчерпателно и обосновано, изготвено от лице със задълбочени познания в съответната
област. Същото кореспондира на всички събрани по делото писмени и гласни
доказателства, поради което съдът го взема предвид при изграждане на
фактическите си изводи.
От изготвеното по
пред БРС и неоспорено от страните допълнително заключение по приетата от съда
съдебно-техническа експертиза /л.88-89 от делото на
БРС/, се установява, че
слюдата (предпазното стъкло на фара) не подлежи на ремонт. Вещото лице уточнява още, че
същата следва да бъде подменена с нова, като в противен случай това дава
негативно отражение върху излъчвания светлинен сноп от фара. В допълнение на
изложеното посочва, че главен фар – комплект се търгува от официалния вносител
на цена 3067, 20 лв. с ДДС, която е с 1071, 00 лв. по-ниска от тази в Германия.
Във връзка с това обстоятелство посочва нов коригиран размер на разходите за
възстановяване на процесния мотоциклет равняващ се на сумата от 3314, 00лв.
В с.з. вещото лице
поддържа така изготвените заключения, като уточнява, че калкулацията отнасяща
се до сумата, необходима за ремонт на процесния мотоциклет е извършил по представения
от ищеца опис, като стойността на същите е изчислил чрез ползването на интернет
търсачка. Не е извършвал оглед на МПС-то, поради факта, че не е имало подобно
заявено желание от страна по делото, не са били осигурени телефон за връзка,
както и не е бил осигурен достъп до МПС-то, както и не е знаел изобщо къде се
намира то. Застъпва становище, че предоставеният по делото снимков материал не
дава пълна представа за мотоциклета, поради което е изчислил стойността на
нанесените щети при хипотезата, че същите са настъпили към конкретната дата.
Сочи, че за марката “БМВ” и
за този модел мотоциклет заместители на процесната част не се предлагат, нито
се произвеждат. Заявява, че не може да бъде категоричен относно механизма на
произшествието, като допуска, че този описан в исковата молба е хипотетично
възможен.
Настоящия съдебен
състав не кредитира като достоверно допълнителното заключение по назначената
съдебно-автотехническа експертиза, в частта, в която вещото лице дава отговор,
че всички претендирани увреждания по мотоциклета са правдоподобни и че същите
се намират в причинно-следствена връзка с ударното съприкосновение с
мотоциклета на третото лице, марка “ИЖ”. Изводите на вещото лице в тази част съдът намира за
необосновани, предвид факта, че отговор на въпроса е бил поставен в зависимост
от изложените в постановлението на РУП – Тетевен факти, които не са били
установени чрез допустими и годни в настоящия процес доказателствени средства.
В хода на въззивното производство са събрани и гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите А. и Н., на чиито показания съдът дава вяра в частите им, пресъздаващи личните впечатления на свидетелите за релевантните факти по делото, а в останалите им части не ги обсъжда като ирелевантни.
От показанията на св. А. се установява, че на процесната дата – 25.08.2018г. се състоял мотосъбор в местността “Костина” в с.Рибарица, на който всички присъстващи били с мотори и правили кушии. Свидетеля разказва, че научавайки за сблъсъка с мотора на А., отишъл да провери как е той. При идването си на местопроизшествието забелязал, че ищцовият мотор “БМВ” не се намирал на земята, а бил подпрян на друг мотор, както и че същият бил със счупена слюда. На мястото дошъл собственикът, който заявил, че по моторът има охлузвания и счупвания, при което поискал от А. сумата от 1000лв., за да си стиснат ръцете. Посочва, че моторът на ищеца можел да се придвижва на собствен ход. Заявява, че не е видял как е настъпил сблъсъка между двата мотоциклета, като по това време се намирал на отстояние от 10-20 метра.
От показанията на св.
Н. се установява, че на процесната дата и място – мотосъбора в с. Рибарица,
същият изпълнявал служебните си задължения във връзка с охрана на обществения
ред. След като научил за това, че е възникнал инцидент между мотоциклети,
отишъл на местопроизшествието и се притекъл на помощ на А., който се оплаквал
от болки в лицето. Отивайки на място установил, че имало множество мотоциклети,
паркирани в редица. На мястото се били събрали и множество посетители на
събора, тъй в резултат на инцидента някои от мотоциклетите били паднали на една
страна и се получил ефектът на домино. Впоследствие забелязал, че процесния
мотоциклет бил полегнал на една страна, като по предпазната слюда на фара имало
спукване, а по една от лайсните имало и побитости на боята. Свидетелят сочи, че
след това на мястото пристигнал екип на КАТ, който оформил документацията.
Заявява, че не е бил свидетел на механизма на ПТП-то.
При тази фактическа установеност, въззивния съд достига
до следните изводи от правна страна:
Съгласно разпоредбата
на чл. 557, ал. 2, б. "а"
от Кодекса за застраховането Гаранционният Фонд изплаща на увредените лица
обезщетения за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или
телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, причинени на територията на
Република България, на територията на друга държава членка или на територията
на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по
Многостранното споразумение, от моторно превозно средство, което обичайно се
намира на територията на Република България и за което няма сключена
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
В разпоредбата на чл. 558, ал. 5 от Кодекса за
застраховането е предвидено, че увреденото лице може да предяви претенцията си пред съда,
ако Гаранционният Фонд не е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати
обезщетение или увреденото лице не е съгласно с размера на определеното
обезщетение.
Предявеният иск е
допустим с оглед обстоятелството, че по делото са представени доказателства, че
Гаранционния Фонд е бил сезиран с искане за определяне и заплащане на
обезщетение за претърпени вреди и последния е платил сума в общ размер 495, 54
лв. В случая Гаранционния Фонд не е платил в пълен размер претендираната от
ищеца сума за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер
на 3885 лева, поради което за предявения иск е налице последното предложение на
разпоредбата на чл. 558, ал. 5 от Кодекса за
застраховането - увреденото лице не е съгласно с размера на определеното обезщетение. От
страна на ответника е направено възражението, че с изплащането на сумата,
страните са решили спора извънсъдебно по реда на чл. 558, ал. 3, във връзка с ал. 1 КЗ, тъй като съгласно чл. 558, ал. 5 КЗ увредените лица или
се съгласяват с определените им от Фонда обезщетения, с което се решава
извънсъдебно спора или не се съгласяват с така определените суми, като не ги
приемат и предявяват претенциите си в съда. Съдът намира, че това твърдение на
ответника не намира опора в закона, тъй като в същия няма изрично визирано
изискване, че при несъгласие с определената сума пострадалият следва да се
откаже от определената му сума и да търси обезщетение по съдебен път. Няма
обективни данни по делото за постигнато споразумение между ищец и ответник
досежно платената от Гаранционния Фонд сума.
Събраните по делото
доказателства, а и обстоятелството, че Гаранционният Фонд е изплатил вече
обезщетение на ищеца, обуславят извода за доказаност на предпоставките от
фактическия състав на основанието по чл. 557, ал. 1, т. 2, б.
"а" от Кодекса за застраховането, а именно - наличие на увреждане,
настъпило на територията на Република България, причинено от моторно превозно
средство, което обичайно се намира на територията на страната и за което няма
сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите"; противоправно поведение и вина на водача на превозното
средство; както и причинно-следствена връзка между деянието и причинените на
ищеца неимуществени вреди от болки и страдания, вследствие получените
травматични увреждания.
Неоснователно е
възражение във въззивната жалба за това, че исковата претенция не е била
доказана по основание и размер. Видът и характерът на нанесените в резултат на
противоправното деяние имуществени вреди се установява изцяло от събраните по
делото показания на свидетелите Н. и А., които са преки очевидци на последствията
от съприкосновението между ищцовия мотоциклет и съседния такъв. Същите са се
намирали в непосредствена близост до местопроизшествието и са се отзовали
непосредствено след инцидента, поради което за съда не възникна съмнение
относно достоверността на изнесените от тях сведения. Освен това същите изцяло
кореспондират със съдържанието на приложения по делото опис на щети, изготвен
от застрахователя като представител на Гаранционния фонд, който е бил признат
от гаранционния фонд като основателен при сезирането му със застрахователната
претенция и въз основа на който е било определено първоначално изплатеното от
него обезщетение в размер на 495, 54 лв.
Противно на
наведените с жалбата доводи, безспорно установен по делото се явява и механизма
на настъпване на ПТП. Още със депозираното по делото становище, третото лице –
помагач С.А. е признал авторството на деянието на посочената в исковата молба
дата и място, като единствено е оспорил изнесените твърдения, с възражението, че
процесния мотоциклет не е паднал
вследствие на ударното съприкосновение с неговия мотоциклет, а се е подпрял на
него. Този факт макар и доказан от събраните по делото гласни доказателства, се
явява ирелевантен за наличието на причинно-следствена връзка, тъй като
събраната по делото доказателствена съвкупност е еднопосочна досежно
авторството на процесното деяние, противоправното поведение на третото лице –
помагач и настъпилите в резултат на него имуществени вреди.
При съвкупната
преценка на горепосочените доказателства следва да се приеме, че по делото е
установен механизма на пътнотранспортното произшествие, в резултат на което на ищцовото
МПС са били нанесени твърдените имуществени вреди, техния размер и
причинно-следствената връзка между произшествието и вредите.
Що се касае до
размера на дължимото обезщетение, то противно на наведените с жалбата доводи,
доколкото в случая се касае за подмяна и пребоядисване на цели детайли, чието
увреждане е безспорно доказано по делото, то ирелевантно се явява и обстоятелството,
дали мотоциклетът е бил огледан от вещото лице или не във връзка с изчисляване
стойността на нанесените щети. При
съдебно решаване на спора, съдът следва да се съобрази с нормата на чл.400,
ал.2 от КЗ, съгласно която размерът на дължимото обезщетение при частична
увреда на имущество, представлява възстановителната му стойност като цена на
всички присъщи разходи за доставка, монтаж и други, които са необходими за
възстановяване на това имущество до вида преди увредата, без прилагане на
обезценка /в тази насока Решение №57/07.07.2016г. по т.д.№3751/2014г. на ВКС,
първо т.о/. Затова при съдебно предявена претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение, в хода на която липсват данни за реално извършен
ремонт и доказателства за осъществени разходи, съдът следва да определи
застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента
на настъпване на застрахователното събитие съгласно чл.386, ал.2 от КЗ, като
ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан при кредитирането му да
проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.2006г. на КФН /в този
см. Решение № 79/2009г. по т.д.№ 156/2009г. на ВКС, т.о.; Решение №
52/08.07.2010г. по т.д.№ 652/2009г. на ВКС, първо т.о.; Решение №
109/14.11.2011г. по т.д.№ 870/2010 г. на ВКС, т.о.; и решение №
165/24.09.2013г. по т.д.№ 469/2012г. на ВКС, т.о./.
Неоснователно се
явява и наведеното с жалбата възражение за това, че вредата не е била изчислена
в съответствие с чл.396, ал.2 от КЗ. Действително в закона липсва императивно
изискване обезщетението да бъде оценявано единствено при прилагане цените за
оригинални части и стойността на труда в официален сервиз на съответната марка
автомобил. Видно от талона за регистрация процесното МПС е с дата на първа
регистрация 07.06.2013г., т.е. към датата на инцидента е било на повече от 5
години. Вярно е, че възстановителната
застрахователна стойност следва да бъде определена при съобразяване не само със
стойността на нови оригинални части и труда на специалисти от официален сервиз,
но и при ползване на алтернативни предложения за части, предлагани на пазара и
от други доставчици. В настоящия случай обаче, е налице увреда на части, които
не се предлагат от други доставчици на пазара, при което обезщетението не
следва да бъде калкулирано по средни пазарни цени, а по цени на
производителя. Следва да се отбележи също, и че ответния
фонд е оспорил заключението на вещото лице относно метода на определяне на
обезщетението, но конкретна задача за изчисляването на сумата, необходима за
ремонт, включваща труд и части по цени на алтернативни доставчици, не е била
поставяна на експерта.
Съдът като съобрази
цитираната по-горе съдебна практика, намира, че дължимото обезщетение следва да
бъде определено по посочената от вещото лице възстановителна стойност от 3314.00
лева, намалена с вече изплатената на ищеца част от нея – 495.00 лева, или искът
се явява основателен и доказан за сумата от 2818.46 лева. Именно тази сума увреденият
ще следва да доплати като разход, за да възстанови предхождащото увреждането
състояние.
Съдът не може да се
солидаризира и с възражението на въззивника за неправилно приложение на
разпоредбата на чл.497, ал.1 от КЗ. Съгласно същата, застрахователят дължи
законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако
не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати: 1. Изтичането на срока от 15 работни дни от представянето
на всички доказателства по чл.106, ал.3 от КЗ: 2.
Изтичането на срока по чл.496, ал.1 от КЗ, освен в случаите, когато увреденото
лице не е представило доказателства.
Разглеждания случай
касае първата от посочените в чл.497, ал.1 от КЗ хипотези, защото с предявяване
на застрахователната си претенция на 27.08.2018г. ищецът е представил всички
доказателства по чл.106, ал.3 от КЗ, като не е имал указания за представяне на
допълнителни такива. В тази връзка, началният момент за изчисляване на
мораторна лихва се явява деня, следващ деня, в който изтича горепосочения срок
от 15 работни дни, считано от датата на предявяване на щетата на 27.08.2018г.,
а именно 19.09.2018г. Същевременно се явява ирелевантен доводът на въззивника,
че не е изпаднал в забава, защото е определил и изплатил обезщетение на ищеца.
С изплащане на обезщетението на ищеца,
ответния фонд е направил признание относно предпоставките пораждащи
изискуемостта на дължимото обезщетение въз основа на същите по вид и характер
вреди, но е изчислил същото в значително по-нисък размер от дължимия. С
изплащането му, същият е изпаднал в забава по отношение на остатъка от
дължимото обезщетение, поради което правилен и законосъобразен се явява извода
на първоинстанционния съд за основателност на акцесорната претенция.
Поради съвпадане на
крайните правни изводи на настоящата инстанция с тези на районния съд,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Неоснователна е и
жалбата, в частта, в която се атакува постановеното по реда на чл.250 от ГПК
Решение № Допълнително Решение № 260576/03.11.2020Г.,
постановено по гр.д. № 2132 по описа на БРС, с която е отказано допълване на
решението досежно участието на третото лице – помагач. В тази връзка, настоящия състав прави
следните правни изводи.
Чрез привличането,
привличащата страна цели при неблагоприятен за нея изход на делото да подчини
привлеченото лице на силата на мотивите, за да обезпечи своето правно положение
в следващ процес между нея и привлеченото лице. За вътрешните отношения между
подпомаганата и подпомагащата страна важи задължителната сила на мотивите на
решението съгласно чл. 223, ал. 2 ГПК. Привлеченото лице е обвързано от силата
на пресъдено нещо и може да се позове на нея в отношенията си с насрещната
страна съобразно разпоредбата на чл. 223, ал. 1 ГПК. След като източник на
силата на пресъдено нещо не са мотивите на съдебното решение, а диспозитивът на
решението, даващ констатация относно спорното право (както се приема в ТР № 1
от 4 януари 2001 г. по т.гр.д. № 1/2000 г., ОСГК), то отразяването в мотивите
на съдебното решение на участието на подпомагаща страна не е достатъчно, а
участието на тази страна следва да бъде отразено и в диспозитива на решението. Тъй
като не е налице несъответствие между формираната истинска воля на съда по
отношение на спорния предмет и нейното външно изразяване, нито е налице липса
на формирана воля по част от искането, неотразяването на участие на подпомагаща
страна в процеса може да се преодолее само по пътя на обжалването на такова
съдебно решение като неправилно.
В разглеждания
случай е допуснато привличането на трето лице като подпомагащо ответника.
Подпомагащата страна е участвала активно в процеса с представяне на доказателства.
Участието на това лице е отразено в мотивите на съдебното решение № 260316 от 01.10.2020г.
по описа на БРС и е отразено и становището му по предявените претенции. Прието
е, че третото лице е причинило настъпването на вредоносния резултат, но участието
му не е отразено в диспозитива на решението. Въззивникът “Гаранционен фонд” в настоящото
производство, не е обжалвал първоинстанционното решение в тази му част и не е
посочил неотразяването на участието на подпомагащата го страна. При това
положение пропускът на съда не може да се отстрани чрез процедурата за допълване
на първоинстанционното решение, в каквато насока въззивникът е предприел
действия. Страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се
е произнесъл по цялото й искане, като това е всяко искане, отправено от
страната до съда за защита на субективни права. За да бъде реализирано това
процесуално право, следва да е налице пропуск от страна на решаващия съд да се
произнесе по част от спорния предмет. В разглеждания случай, произнасянето на
допълнително решение не може да доведе до промяна на постановеното решение в
искания от въззивника смисъл, а само до добавяне на ново, допълващо решение. По
изложените съображения, атакуваното с въззивната жалба Допълнително Решение №
260576/03.11.2020г., постановено по гр.д. № 2132/2020г. по описа на БРС следва да бъде потвърдено като
правилно.
При този изход на
спора, на основание чл.81 и чл. 78, ал.3 от ГПК право на разноски има
въззиваемия. Съгласно представеният от страна на въззиваемия списък на разноски
и доказателства за извършването им, въззивника “Гаранционен
фонд” следва да бъде осъден да му заплати
направените по делото деловодни разноски в размер на 600 лв.
Така мотивиран,
Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 260316/01.10.2020г. и Допълнително Решение № 260576/03.11.2020г., постановени по гр.д. № 2132/2020г. по описа на БРС като правилни и законосъобразни.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, Булстат *********, с адрес: гр. София, ул. “Граф Игнатиев” № 2, ет.4, съд.адрес:***, да заплати на С.А.С., ЕГН: ********** ***, сумата от 600 /шестотин/ лева, представляваща направените във въззивната
инстанция съдебно-деловодни разноски.
Решението е
постановено при участието на С.У.А., с ЕГН ********** като трето лице – помагач
на страната на “Гаранционен фонд”.
Решението е
окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.