№ 16877
гр. София, 10.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА Частно
гражданско дело № 20241110170285 по описа за 2024 година
Производството e по реда на чл.420 ГПК
Постъпила е молба с вх. № 119962/04.04.2025 г. от длъжниците А. Г. Ч., Д. Г. К. и
Г. А. К., чрез адв. Л., с която отправят искане да се спре изпълнението на Заповед за
незабавно изпълнение № 4092/06.02.2025 г., издадена по ч. гр. д. № 70285/2024 г. В
молбата са изложени твърдения, че процесните два договора за заем с нотариална
заверка на подписите - договор №803-СФ-26.06.2020 г. и договор №804-СФ-29.06.2020
г. се основават на неравноправи клаузи, респективно вземането не се дължи,
евентуално вземането е изчислено погрешно. Твърди се длъжниците да са
потребители.
Наред с това длъжниците на същата дата са депозирали и възражение по чл. 414
ГПК, както и частна жалба по реда на чл. 419 ГПК.
Съдът като взе предвид становището на длъжниците, намира, че подадените
молби за спиране на изпълнението са процесуално допустими. Същите изхождат от
легитимирани лица – длъжници по заповедта за изпълнение и са подадени в срока за
възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК. От постъпилото по реда на чл.418, ал.5 ГПК копие
от съобщенията с връчените документи с отбелязване на връчването от съдебния
изпълнител, е видно, че подадената молба по чл.420, ал.1 ГПК е в рамките на
преклузивния срок, поради което е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 420, ал. 1 и ал. 2 ГПК възражението срещу
заповедта за изпълнение не спира принудителното изпълнение в случаите по чл. 417, т.
1-9 ГПК, освен когато длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора по
реда на чл. 180 и 181 ЗЗД или искането за спиране е подкрепено с убедителни писмени
доказателства. По отношение на случаите, в които длъжникът е потребител, какъвто е
и настоящия случай, в разпоредбата на чл. 420, ал. 2, т. 2 и т.3 ГПК са предвидени и
още две хипотези, при което съдът може да постанови спиране на незабавното
изпълнение – когато вземането се основава на неравноправни клаузи по договора или
когато неправилно е изчислен размерът на вземането по договора.
Възражението в настоящия случай е подадено срещу заповед за изпълнение,
издадена въз основа на документ по чл. 417, т. 3 ГПК (договор с нотариална заверка на
подписите), поради което с депозирането му по силата на закона не настъпва
суспензивен ефект спрямо изпълнението по издадената заповед.
Съгласно чл.420, ал.2, т.2 ГПК съдът, постановил незабавното изпълнение, може
да го спре и без да е необходимо обезпечението по ал.1, когато е направено искане за
спиране, подкрепено с писмени доказателства, че вземането се основава на
1
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.
В конкретния случай в молбата по чл. 420, ал. 2 ГПК са представени
доказателства – процесните договори за заем, както и платежни документи,
удостоверяващи извършено от длъжника А. Ч. на вноски по същите.
В случая възнаградителната лихва е в размер на 20% и фиксирана за целия срок
на договорите, а в т. 2. 2, б. „м“ е посочено, че ГПР се формира само от лихвата, т. е. 20
%, което е установените от чл. 29, ал. 9 ЗКНИП граници, като на този етап от
производството не поражда обосновано съмнение за недобросъвестност при
договарянето, респективно за значително неравновесие между правата и задълженията
на страните по двата договора.
Съдът обаче приема, че клаузата по чл. 2.2 „ж“, предвиждаща начисляване на
договорна лихва върху цялата сума предмет на договорите за заем, доколкото част от
същата е задържана като гаранционна вноска съобразно чл. 1.2 от договорите е
неравноправна клауза съобразно чл.143, т.15 ЗЗП, вр.чл.146 ЗЗП, тъй като налага на
потребителя да изпълни своите задължения, дори и ако търговецът или доставчикът не
изпълни своите.
Наред с горното съдът намира, че договорите съдържат клаузи за наказателни
лихви по т. 2,6 и т. 2.8. в размер на 5 % месечно – лихва за забава, както и клауза за
неустойка по т. 2. 7 от двата договора предвиждаща заплащането от заемополучателя
на неустойка от 60% върху размера на предоставената в заем сума, в случай на
прекратяването им и обявяване на предсрочна изискуемост.
Следователно, доколкото съдът констатира наличие на неравноправни клаузи в
договор №803-СФ-26.06.2020 г. и договор №804-СФ-29.06.2020 г., то настоящият
състав намира, че са налице предпоставките по чл.420, ал. 2, т. 2 ГПК, поради което
молбата е основателна и следва да бъде уважена.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА на основание чл.420, ал.2, т.2 ГПК изпълнението на Заповед №
4092/06.02.2025 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 70285/2024 г. по описа на СРС, 182 състав.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред СГС в едноседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2