РЕШЕНИЕ
№ 1561
гр. София, 04.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА Административно
наказателно дело № 20221110200433 по описа за 2022 година
Намери за установено следното:
Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба от С. А. К. с ЕГН ********** и адрес в гр. С., ул. „П. У.“ № *,
чрез адв.В. К. с адрес в гр.С., ул.“Т.“ № *, вх. *, ап. * срещу Наказателно постановление N
320674 от 13.10.2017г. , издадено от зам.кмет на СО, с което на жалбоподателя е наложена
на основание чл. 35, ал. 1 от НРУПОГТТСО глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл.
18, т. 1, б.“а“, б.“б“ и б.“в“ от НРУПОГТТСО.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на атакувания акт, доколкото не
са изпълнени задължителните изисквания относно съдържанието на НП. Според
жалбоподателя липсва ясно и конкретно описание на извършеното нарушение, което да
кореспондира на съответните текстове от нормативния акт, които са нарушени. Като довод
се посочва, че НП е връчено при отменени текстове на посочения в него нормативен акт,
след изтичане на давността за търсене на административнонаказателна отговорност.
Претендира се за отмяна на процесното НП и присъждане на разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят С. А. К., нередовно призован, не се явява.
Призовката за него е върната с отбелязване, че лицето е напуснало социалния център и по
сведения на социалния работник не се намира в дома за социални услуги от три години.
Неговият защитник адв. В. К., нередовно призован, не се явява. Процесуалният
представител на жалбоподателя е призован на всички известни по делото адреси, като е
1
направен опит да бъде призован и по телефона, на който същият не отговоря, както и чрез
изпращане на електронно писмо от деловодителя на 12 състав.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрк. В., с пълномощно
по делото. Същата моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана, а
атакуваното НП да бъде потвърдено в цялост. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 09.10.2017 г. М. Г. Г., контрольор в Център за градска мобилност /ЦГМ/ съставил
срещу С. А. К. Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бланков №
0320674 за това, че на 29.09.2019 г. в 15:20 ч., в превозно средство Тб-5, С. К. е пътувал без
редовен превозен документ по смисъла на чл.9 и чл.10 във вр. с чл. 11 и чл.12
НРУПОГТТСО, като нарушението е констатирано след спирка „П. н. а.“, посока жк. „И.“,
район „Ц. ш.“ и отказала да закупи карта за еднократно пътуване, продавана от контрольор
по редовността на пътниците, с което нарушила чл.18, т.1, б.“а“, б.“б“ и б.“в“ и чл. 35, ал. 1
във вр. с чл. 34, ал. 3 от НРУПОГТТСО /отм.; в сила към 09.10.2017 г. /.
В АУАН, съставен срещу С. А. К., фигурира бланковото съдържание на АУАН като
след отбелязването (подчертано), че лицето пътува без редовен превозен документ по
смисъла на чл.10, чл.11, чл.12 от Наредба за реда и условията за пътуване с обществения
градски транспорт на територията на Столична община, има посочени следните опции : „* с
невалидна карта : * с превозен документ, който не съответства на пътуването (период на
валидност или маршрутна линия); * с персонализирана карта, издадена на лице, различно от
ползвателя; * с нетаксувана електронна карта, заредена за 10 пътувания на един пътник за
тролейбусен и трамваен транспорт; * нетаксувана електронна карта, заредена за 10
пътувания за метро; * с подправен превозен документ; * с персонализиран превозен
документ, непридружен от документ за самоличност; * преотстъпен превозен документ за
преференциални пътувания“.
Въз основа на този АУАН и при същата фактическа обстановка като описаната в
него, е издадено атакуваното Наказателно постановление № 320674 от 13.10.2017 г., с което
заместник-кметът на Столична община на основание чл.53 и чл.13, б. „б” ЗАНН е наложил
на С. К. административно наказание „глоба” в размер на 200 лева за извършено нарушение
по чл.18, т.1, б. „а“, б.“б“ и б.“в“, вр. с чл. 35, ал.1 и чл. 34, ал.3 НРУПОГТТСО /отм.; в сила
към 09.10.2017 г./.
Това Наказателно постановление е било изпратено на Столична община – район
„Подуяне” за връчване. Административнонаказващият орган /АНО/ приел, че е налице
хипотезата на чл. 58, ал. 2 ЗАНН без обаче да е изчерпал всички възможни средства за
намиране на жалбоподателя на посочения от него адрес и без доказателства, че новият му
адрес е неизвестен. Липсват доказателства, от които да е видно, че са направени безуспешни
опити за връчване на НП на известния за наказващия орган адрес на жалбоподателя.
Съдът приема за безспорно установена посочената по-горе фактология след като
2
анализира събрания по делото доказателствен материал – Заповед №РД-09-97/11.11.2016 г.
издадена от изпълнителния директор на на Център за градска мобилност /ЦГМ/; Заповед №
СОА16-РД09-1060/04.08.2016 г., издадена от кмета на Столична община /СО/; копие от
възлагателно писмо от СО за събиране на публични вземания; писмо от СО, район
„Подуяне“ относно връчване на наказателни постановления; Покана за доброволно
изпълнение по изп. дело № 4818/2020 г. по описа на ЧСИ А. П. ведно със запорно
съобщение по посоченото изпълнително дело; справка от БНБ за банкови и платежни
сметки на физическо лице и други писмени доказателства.
Съдът дава вяра на всички приложени по делото и цитирани по-горе писмени
доказателства, тъй като те са обективни, достоверни и разполагат с доказателствена сила за
посочените в тях обстоятелства. Въз основа на представените по делото Заповед № РД-09-
97/11.11.2016 г. и Заповед № СОА16-РД09-1060/04.08.2016г. и предвид нормата на чл.44 от
НРУПОГТТСО съдът приема, че АУАН и НП са издадени от компетентни лица.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в законоустановения срок,
от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на акт за
установяване на административно нарушение бл. №0320674 от 09.10.2017 г. срещу С. А. К.
за нарушение на чл.18, т.1, б. „а“, б.“б“ и б.“в“, вр. с чл. 35, ал.1 и чл. 34, ал.3 НРУПОГТТСО
/отм.; в сила към 09.10.2017 г./, извършено на 29.09.2017 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 11 от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/ по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи
отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на
общата част на Наказателния кодекс, доколкото в ЗАНН не се предвижда друго. Тъй като в
ЗАНН липсват изрични разпоредби, в административнонаказателното производство следва
да намери субсидиарно приложение и уреденият в Наказателния кодекс /НК/
материалноправен институт на давността – Глава девета и в частност разпоредбата на чл.
81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, съгласно която административнонаказателното
преследване следва да се счита погасено по давност /независимо от спирането или
прекъсването/ след изтичане на повече от четири години и шест месеца, считано от датата на
извършване на нарушението. /относно института на приложение на давността в
административно-наказателното производство вж. ТР № 44/29.12.1983 г. по н. д. № 29/1982
г., ОСНК на ВС/.
В процесния случай в АУАН и НП е посочено, че нарушенията са извършени на
29.09.2017 г., поради което съдът приема, че абсолютният давностен срок за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на извършителя е изтекъл на 29.03.2022 г. С
оглед на това и на основание чл. 334, ал. 1, т. 4 НПК, вр. чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5
НК, вр. чл. 3, ал. 2, вр. чл. 11 от ЗАНН, обжалваното НП следва да бъде отменено, а
3
административнонаказателното производство - прекратено без да се обсъждат събраните по
делото доказателства и останалите процесуални и материалноправни предпоставки за
неговото издаване. При този изход от делото на жалбоподателят се дължат разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева, съобразно представения договор за правна
помощ..
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ N 320674 от 13.10.2017г. , издадено от зам.кмет на СО, с което на С. А. К.
с ЕГН ********** е наложена на основание чл. 35, ал. 1 от НРУПОГТТСО глоба в размер на
200 лева за нарушение на чл. 18, т. 1, б.“а“, б.“б“ и б.“в“ от НРУПОГТТСО.
ОСЪЖДА Столична Община ДА ЗАПЛАТИ на С. А. К. с ЕГН ********** сумата в
размер на 350 лева, представляваща разноски по делото за адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.
София по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4