№ 893
гр. София, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20211110208562 по описа за 2021
година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на Раздел V, Глава III от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „...........” ЕООД (чрез адв. Г.) срещу Наказателно
постановление (НП) № 571435 – F590349 от 05.05.2021г., издадено от Заместник Директор
на ТД на НАП София, с което на основание чл.53, ал.2, вр. чл.27 /чл.83/ и чл.3, ал.2 от
ЗАНН и чл.74, ал.1 от Закона за счетоводството /ЗСч/ на Дружеството – жалбоподател е
наложена „имуществена санкция“ в размер на 200 лева (двеста лева) за нарушение на чл.38,
ал.1, т.1 от ЗСч.
В жалбата се твърди, че Наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като
няма извършено нарушение. Жалбоподателят посочва, че заявлението за обявяване на
годишен финансов отчет (ГФО) е предоставено в Търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел на Агенция по вписванията, но поради допусната
грешка от длъжностното лице при Агенция по вписванията заявлението и ГФО за 2019г. са
прикачени/отнесени към партидата не на „...........“ ЕООД, а на „............“ ЕООД. Уточнява се,
че заявлението за вписване е с № 20200911145156 от 11.09.2020г. и електронно било
прикачено по партидата на „............“ ЕООД вместо по партидата на „...........“ ЕООД. Иска се
съдът да отмени обжалваното Наказателно постановление.
Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят „...........” ЕООД се представлява от адв. Г..
В съдебно заседание на 17.09.2021г. той заявява, че поддържа жалбата. По време на
1
съдебните прения пред СРС, НО, 10 състав на 15.02.2022г. адв. Г. моли съда да уважи
жалбата, тъй като от писмените доказателства се установява, че жалбоподателят не е
нарушил чл.38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството. Посочва се, че в цитираната норма от
Закона за счетоводството е записано, че всички търговци заявяват за вписване и предоставят
за обявяване в Търговския регистър годишен финансов отчет, което съгласно ал.1 на същия
член е част от производството за публикуването на годишни финансови отчети.
Дружеството – жалбоподател било предоставило съответните документи пред Агенция по
вписванията за съответния период в срок. Адвокатът претендира разноски, за които
предоставя списък и Договор за правна помощ, с които е запознал процесуалния
представител на другата страна.
Въззиваемата страна НАП (до 23.12.2021г.), респ. Заместник Директор на ТД на НАП
София (след 23.12.2021г.) се представлява пред СРС, НО, 10 състав от юрк. ............... В
съдебно заседание на 17.09.2021г. тя заявява, че оспорва жалбата. По време на съдебните
прения пред СРС на 15.02.2021г. юрк. .............. моли съда да остави жалбата без уважение
като неоснователна и недоказана и да се потвърди процесното Наказателно постановление
като правилно и законосъобразно. Процесуалният представител на въззиваемата страна
претендира и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства намира за установено следното от фактическа страна :
От името на „...........“ ЕООД на 11.09.2020г. било подадено заявление Г2 за обявяване
на ГФО за 2019г. пред Агенция по вписванията – Търговски регистър с вх. №
20200911145156.
От името на „............“ ЕООД също било подадено заявление Г2 за обявяване на ГФО
за 2019г. пред Агенция по вписванията – Търговски регистър. Неговият входящ номер бил
20200911145755 от 11.09.2020г.
По погрешка, тъй като годишният финансов отчет на „...........“ ЕООД бил прикачен
към този на „............“ ЕООД, и двете цитирани по-горе заявления били отразени в партидата
на „............“ ЕООД, но не и по тази на „...........“ ЕООД.
От Агенция по вписванията бил изпратен в Централно управление на НАП, а от там в
офис „Младост“ на ТД на НАП София, списък на юридическите лица, които не са осигурили
в срок публикуване на ГФО за 2019г. в Търговския регистър. Едно от тези юридически лица
било Дружеството – жалбоподател. В ТД на НАП София, офис „Младост“ проверката била
възложена на св. Димова. Тя направила справка по партидата на Дружеството и установила,
че там няма отразен ГФО за 2019г. на „...........” ЕООД. Поради това на 15.02.2021г. в ТД на
НАП София, офис „Младост“ св. .......... (в присъствието на ........... - свидетел на съставянето
и връчването на Акта) съставила Акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ № F590349 от 15.02.2021г. Актът бил издаден срещу „...........” ЕООД за нарушение
на чл.38, ал.1, т.2 от ЗСч – за това, че Дружеството не е изпълнило задълженията си да
публикува чрез подаване на заявление за вписване и представяне за обявяване в Агенция по
2
вписванията - Търговски регистър на ГФО за 2019г. в законоустановения срок - до
30.09.2020г. В Акта е отбелязано, че и към момента на съставяне на АУАН не е подадено
заявление за вписване и представяне за обявяване на ГФО за 2019г. в Търговския регистър.
Актът е връчен на управителя на Дружеството на 15.02.2021г. срещу подпис и с
възражение, че ГФО за 2019г. на „...........“ ЕООД е подаден в срок заедно със същите
документи за друго юридическо лице – „............“ ЕООД, но служителят в Търговския
регистър е входирал двата отчета по партидата на една от фирмите -„............“ ЕООД и
поради това липсва в партидата на „...........“ ЕООД като подаден. В същия смисъл било и
подаденото от управителя на „...........“ ЕООД заявление с вх. № 1553-06-189 от 15.02.2021г.
След съставянето на АУАН № F590349/15.02.2021г. св. Димова проверила по
партидата на „............“ ЕООД и установила, че действително ГФО за 2019г. на „...........“
ЕООД е приложен там. Въпреки това, обаче, въз основа на АУАН № F590349 от 15.02.2021г.
и при същата фактология като описаната в него, срещу „...........” ЕООД е издадено
атакуваното Наказателно постановление № 571435 – F590349 от 05.05.2021г., с което
Заместник Директорът на ТД на НАП София, на основание чл.53, ал.2, вр. чл.27 /чл.83/ и
чл.3, ал.2 от ЗАНН и чл.74, ал.1 от ЗСч е наложил на „...........” ЕООД „имуществена
санкция“ в размер на 200 лв. (двеста лева) за нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч, като се е
позовал на чл.53, ал.2 от ЗАНН.
Наказателното постановление е връчено на управителя на „...........” ЕООД на
28.05.2021г., след което е обжалвано с жалба, депозирана в ТД на НАП, офис „Младост“ на
04.06.2021г.
Управителят на „...........“ ЕООД подал заявление до Директора на Агенция по
вписванията – Търговски регистър с вх. № 15-00-397 от 03.09.2021г. с искане да се извърши
корекция на заявление Г2 с вх. № 20200911145156 по партидата на Дружеството –
жалбоподател, тъй като същото е отразено по партидата на „............“ ЕООД. На 13.09.2021г.
по партидата на „...........“ ЕООД бил отразен ГФО на Дружеството за 2019г.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на
свидетелката Димова, като и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени
към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК – АУАН № F590349 от
15.02.2021г.; заявление Г2 за обявяване на ГФО за 2019г. с вх. № 20200911145156 (с
приложени към него документи – декларации, платежно нареждане, Решение на едноличния
собственик на капитала на „...........“ ЕООД, счетоводен баланс към 31.12.2019г. и отчет за
приходите и разходите за 2019г.); заявление Г2 за обявяване на ГФО с вх. №
20200911145755 (с приложени към него документи – декларации, платежно нареждане,
Решение на едноличния собственик на капитала на „............“ ЕООД; счетоводен баланс към
31.12.2019г. и отчет за приходите и разходите за 2019г.); удостоверения за актуално
състояние на „...........“ ЕООД и на „............“ ЕООД; заявление с вх. № 1553-06-189 от
15.02.2021г.; декларация по чл.92 от ЗКПО от „...........“ ЕООД; Заповед № ЗМФ-644 от
28.08.2020г. на Министъра на финансите; Заповед № 410.1 от 08.06.2011г. на Изпълнителния
Директор на НАП; Заповед № 211.1 от 21.02.2014г. на Директора на ТД на НАП София;
3
писмо от Агенция по вписванията с вх. № 64544 от 05.10.2021г. и заявление с вх. № 15-00-
397 от 03.09.2021г.
Показанията на свидетелката Димова са обективни, достоверни и намират опора в
кредитираните по-долу писмени доказателства. Поради това СРС им се доверява.
Приложените по делото и цитирани по-горе писмени доказателства се явяват
относими към предмета на спора. Те са обективни и информативни. Събраните по делото
писмени доказателства (с изключение на АУАН) са еднопосочни, непротиворечиви и
достоверни. Поради това съдът ги кредитира и ги постави в основата на фактическите си
изводи, още повече, че част от писмените доказателства разполагат с доказателствена
стойност за посочените в тях обстоятелства, тъй като изхождат от държавен орган. Така
например от приложената по делото Заповед № 211.1 от 21.02.2014г. на Директора на ТД на
НАП София се доказва, че Даниела Миткова Димова заема длъжността „старши инспектор
по приходите“ в ТД на НАП София, офис „Младост“, Отдел „Услуги за клиенти“, което я
прави „орган по приходите“ по смисъла на чл.7, ал.1, т.4 от Закона за НАП и на основание
чл.78, ал.1 от ЗСч тя се явява компетентна да съставя АУАН. Въз основа на приложените по
делото Заповед № 410.1 от 08.06.2011г. на Изпълнителния Директор на НАП и т.2 от
Заповед № ЗМФ – 644 от 28.08.2020г. на Министъра на финансите, както и на основание
чл.78, ал.2 от ЗСч, се доказва, че Светлана Славчева Паунова е заемала длъжността
Заместник Директор на ТД на НАП София и като такава е била оправомощена от
Министъра на финансите да издава Наказателни постановления, вкл. и процесното НП от
05.05.2021г. Гореизложеното означава, че АУАН и обжалваното Наказателно постановление
са издадени от компетентни лица.
Приобщените по делото писмени доказателства (заявления с приложени към тях
документи; удостоверения за актуално състояние и декларация по чл.92 от ЗКПО на
„...........“ ЕООД) също следва да се кредитират от съда, тъй като са обективни и достоверни.
От съвкупната преценка на заявление Г2 за обявяване на ГФО за 2019г. с вх. №
20200911145156 (с приложени към него документи – декларации, платежно нареждане,
Решение на едноличния собственик на капитала на „...........“ ЕООД, счетоводен баланс към
31.12.2019г., отчет за приходите и разходите за 2019г.), заявление Г2 за обявяване на ГФО с
вх. № 20200911145755 (с приложени към него документи – декларации, платежно
нареждане, Решение на едноличния собственик на капитала на „............“ ЕООД; счетоводен
баланс към 31.12.2019г., отчет за приходите и разходите за 2019г.), удостоверенията за
актуално състояние на „...........“ ЕООД и на „............“ ЕООД, заявленията с вх. № 1553-06-
189 от 15.02.2021г. и с вх. № 15-00-397 от 03.09.2021г. се установява по безспорен начин, че
заявление Г2 за обявяване на ГФО за 2019г. на „...........“ ЕООД е било предоставено пред
Агенция по вписванията – Търговски регистър с вх. № 20200911145156, на „............“ ЕООД
заявление Г2 за обявяване на ГФО за 2019г. е било заявено с вх. № 20200911145755, но по
погрешка годишният финансов отчет на „...........“ ЕООД е бил прикачен към този на
„............“ ЕООД и така двете заявления са били отразени по партидата на „............“ ЕООД.
От цитираните тук писмени доказателства, както и от писмото от Агенция по вписванията с
4
вх. № 64544 от 05.10.2021г., което като обективно и достоверно, също следва да се
кредитира от съда, се установява, че заявление Г2 за обявяване на ГФО за 2019г. на „...........“
ЕООД е било предоставено пред Агенция по вписванията – Търговски регистър на
11.09.2020г., което следва и от входящия номер на самото заявление (вх. №
20200911145156), където се отчита автоматично генерираната дата на неговото подаване.
Така, от съвкупната преценка на писмените доказателства, приобщени по делото, СРС
установява, че „...........“ ЕООД е подало пред Агенция по вписванията – Търговски регистър
заявление Г2 за обявяване на ГФО за 2019г. на 11.09.2020г., но по погрешка това заявление
е било приложено по партидата на друго юридическо лице - „............“ ЕООД. По същество
това не се опровергава и от показанията на св. Димова, като от нейните показания се
установява защо, въпреки това, е бил съставен АУАН.
От заявление с вх. № 15-00-397 от 03.09.2021г. и от удостоверението за актуално
състояние на „...........“ ЕООД се установява също така, че едва на 13.09.2021г. по партидата
на „...........“ ЕООД е бил отразен ГФО на Дружеството за 2019г.
Настоящият съдебен състав счита, че констатациите от Акта, макар да намират опора
в свидетелските показания и по аргумент на противното и в кредитираните по-горе
заявление с вх. № 15-00-397/03.09.2021г. и удостоверение за актуално състояние на „...........“
ЕООД, доколкото твърдението, че „...........” ЕООД не е изпълнило задълженията си да
публикува чрез подаване на заявление за вписване и представяне за обявяване в Агенция по
вписванията - Търговски регистър на ГФО за 2019г. до 30.09.2020г. се опровергава от
кредитираните по-горе писмени доказателства (заявление Г2 за обявяване на ГФО за 2019г.
с вх. № 20200911145156, заявления с вх. № 1553-06-189 от 15.02.2021г. и с вх. № 15-00-397
от 03.09.2021г., както и писмото от Агенция по вписванията с вх. № 64544 от 05.10.2021г.),
СРС приема, че щом заявлението за обявяване на ГФО за 2019г. на „...........“ ЕООД е било
предоставено пред Агенция по вписванията – Търговски регистър на 11.09.2020г., то
констатациите от Акта са неверни и поради това и самият АУАН не следва да се кредитира.
Декларацията по чл.92 от ЗКПО на „...........“ ЕООД също е обективно и
непредубедено писмено доказателство, което съдът кредитира, макар да смята, че в случая
то няма съществено значение за решаването на този казус поради изложените по-долу
съображения по съществото на спора.
Настоящият съдебен състав остави извън доказателствената съвкупност единствено
приложеното на лист 11-12 от делото Наказателно постановление, тъй като то се отнася за
друго лице и в този смисъл е неотносимо към настоящия правен спор. Освен това
издаването на това НП и съществуването му в правния мир не обвързва по никакъв начин
настоящия съдебен състав, тъй като процесното НП и това на лист 11-12 от делото са
издадени спрямо различни правни субекти и нямат взаимна задължителност, а и няма
доказателства, че НП, издадено срещу ........... е влязло в законна сила.
Доколкото доказателствената съвкупност, събрана по реда на ЗАНН и НПК, е в по-
голямата си част еднопосочна, взаимно обусловена и достоверна, по аргумент от чл.84 от
ЗАНН, вр. чл.305, ал.3, изр.2 от НПК съдът намира, че не се налага по-подробен анализ на
5
събраните по делото писмени и гласни доказателства и приема за безспорно установена
посочената тук фактическа обстановка.
При така установената фактология и направения по-горе доказателствен анализ,
съдът достигна до следните правни изводи :
Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите пред съда
административни актове. Жалбата е подадена в рамките на 7-дневния срок от получаване на
НП и доколкото изхожда от легитимирана страна в процеса, се явява процесуално
допустима и следва да се разгледа по същество.
Въз основа на извършената служебна проверка съдът намира, че при ангажиране на
административно - наказателната отговорност на „...........” ЕООД са спазени сроковете по
чл.34 от ЗАНН. Изрично в Акта и в Наказателното постановление се цитира писмото на
Агенция по вписванията, което е постъпило в НАП на 14.12.2020г. Освен това изрично е
посочено в АУАН и в НП, че проверката е била извършена на 10.02.2021г. Считано от тази
дата (която следва да се приеме за дата на установяване на нарушението и неговия автор) до
датата на съставяне на АУАН (15.02.2021г.) са минали само няколко дни. Дори и да се
приеме, че нарушението и нарушителят са били известни на НАП по-рано (при
получаването на писмото от Агенция по вписванията – 14.12.2020г. - като първи възможен
момент на извършване на проверката и установяване на нарушението), доколкото до
съставянето на Акта на 15.02.2021г. са минали по-малко от три месеца, също следва да се
приеме, че е спазен 3-месечният срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН. От датата на извършване на
нарушението 01.10.2020г. (първият ден след изтичане на крайния срок, посочен в Акта и в
НП за подаване на заявление за вписване и представяне за обявяване в Агенцията по
вписванията – Търговски регистър на ГФО за 2019г. : 30.09.2020г.) до датата на съставянето
на Акта (15.02.2021г.) са минали по-малко от пет месеца. Между датата на съставяне на
Акта и датата на издаване на процесното НП са минали по-малко от три месеца. Поради това
съдът счита, че в случая административно – наказващият орган е спазил преклузивните
срокове за съставяне на АУАН и за издаване на Наказателно постановление, разписани в
чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Лицата, съставили, респ. издали АУАН и НП са компетентни за това - съгласно
приложените по делото и цитирани по-горе Заповеди, чл.7, ал.1, т.4 от ЗНАП и чл.78, ал.1 и
ал.2 от ЗСч.
В случая при съставянето на Акта са били спазени и изискванията на чл.43, ал.1 и
ал.5 от ЗАНН.
Налице е съответствие между словесното описание на нарушението в Акта и в
Наказателното постановление, но има разминаване при правната квалификация на деянието.
В Акта е посочено, че „...........“ ЕООД е нарушило чл.38, ал.1, т.2 от ЗСч, а в Наказателното
постановление нарушението е квалифицирано по чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч. Според чл.38, ал.1,
т.1 от ЗСч всички търговци по смисъла на Търговския закон (ТЗ) са длъжни да публикуват
ГФО чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в Търговския регистър в срок до
6
30 септември на следващата година. Член 38, ал.1, т.2 от ЗСч гласи, че юридическите лица с
нестопанска цел са длъжни да публикуват ГФО чрез заявяване за обявяване и
предоставянето им в регистър на юридическите лица с нестопанска цел, воден от Агенцията
по вписванията при условията и по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел,
в срок до 30 септември на следващата година. Гореизложеното означава, че от една страна в
АУАН е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като няма съответствие между
описаното с думи и квалифицираното по чл.38, ал.1, т.2 от ЗСч деяние, което означава, че е
допусната неяснота на административно – наказателното обвинение. Именно защото не е
ясно какво точно е нарушението и кой е неговият автор (дали юридическо лице – търговец
по смисъла на ТЗ или юридическо лице с нестопанска цел) СРС счита, че нормата на чл.53,
ал.2 от ЗАНН в случая е неприложима, тъй като в Акта е допуснато съществено
процесуално нарушение, изразяващо се в неяснота на административното обвинение срещу
„...........“ ЕООД. Именно защото от съдържанието на Акта не става безспорно ясно
нарушението, наказващият орган не е следвало да се позовава на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Така
се е стигнало и до още едно нарушение – несъответствие между правната квалификация на
деянието в Акта и в НП. Всичко това дава основание на съда да приеме, че са били
допуснати в хода на административното производство нарушения на чл.42, т.4 и т.5 от
ЗАНН, респ. на чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН.
Тези съществени процесуални нарушения рефлектират върху правото на защита на
наказаното лице, поставяйки го в невъзможност да организира защитата си срещу това
неясно обвинение и винаги съставляват основание за отмяна на НП на формално основание.
Въпреки това, СРС ще разгледа спора и по същество, за да отговори на релевираните
от страните аргументи в тази връзка.
От събраните и кредитирани по-горе доказателства по безспорен и категоричен
начин се установява, че на 11.09.2020г. в Агенцията по вписванията – Търговски регистър е
бил заявен за вписване и представен за обявяване ГФО на „...........” ЕООД за 2019 година.
Поради това следва да се приеме, че по делото не се доказа да е бил реализиран от обективна
страна съставът на нарушението по чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч, вр. §33 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020г. (действащ към 2020 година), тъй като „...........“ ЕООД е заявил за
вписване и е представил за обявяване в Търговския регистър своя ГФО за 2019г. преди
30.09.2020г. Поради това СРС приема, че повдигнатото срещу „...........” ЕООД
административно – наказателно обвинение не е доказано и това е второ /самостоятелно/
основание да се отмени обжалваното Наказателно постановление, без да е необходимо да се
обсъжда субективната страна на нарушението и приложената санкционна разпоредба.
Водим от всичко изложено по-горе настоящият съдебен състав реши, че атакуваното
Наказателно постановление следва да се отмени изцяло, тъй като от една страна са
допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административното производство,
а от друга страна повдигнатото срещу „...........” ЕООД административно – наказателно
обвинение по чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч не се доказа от обективна страна.
7
Съгласно чл.63д, ал.1, вр. чл.87 от ЗАНН в производства като настоящото страните
имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Според чл.144, вр. чл.143 от АПК за
неуредените въпроси се прилага ГПК. Според чл.80 от ГПК страната, която е поискала
присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване
на последното заседание в съответната инстанция. В случая присъждане на разноски е било
поискано от процесуалния представител на жалбоподателя по време на съдебните прения
пред СРС като са били представени доказателства за направени разноски в размер на 150
лева (видно от договора за правна защита и съдействие на лист 108 делото). По време на
съдебното заседание на 15.02.2022г. е бил представен пред СРС и списък на разноските
(приложен на лист 109 от делото) с посочен размер на направените от жалбоподателя
разноски, който съвпада с договореното и изпратено адвокатско възнаграждение от 150 лева.
Доколкото от изложеното по-горе става ясно, че Наказателното постановление следва да се
отмени, то на жалбоподателя следва да се заплатят направените от него разноски за адвокат.
Претендираният от адв. Г. размер на възнаграждението е 150 лева и е по-малък от
минималния размер, определен по чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата, вр. чл.18, ал.2, вр.
чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, който е 300 лв. за процесуално представителство, защита и съдействие по
дела срещу Наказателни постановления, в които административното наказание е под
формата на имуществена санкция до 1000 лева. По аргумент от чл.143, ал.1 от АПК тези
разноски следва да бъдат платени от органа, издал отменения акт, т.е. от НАП. От всичко
изложено по-горе СРС – 10 състав приема, че на основание чл.63д, ал.1, вр. чл.87 от ЗАНН,
вр. чл.144, вр. чл.143, ал.1 от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК и чл.36, ал.2 от Закона за
адвокатурата, вр. чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения – съдът следва да осъди НАП да
заплати на „...........“ ЕООД сумата от 150 лева за направени от жалбоподателя разноски по
делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 571435 – F590349 от 05.05.2021г., издадено
от Заместник Директор на ТД на НАП София, с което на основание чл.53, ал.2, вр. чл.27
/чл.83/ и чл.3, ал.2 от ЗАНН и чл.74, ал.1 от Закона за счетоводството на „...........“ ЕООД е
наложена „имуществена санкция“ в размер на 200 лева (двеста лева) за нарушение на чл.38,
ал.1, т.1 от Закона за счетоводството.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на „...........” ЕООД с
ЕИК ........, със седалище и адрес на управление - гр. София, район „Студентски”, бул.
„Проф. Атанас Иширков“ № 22, вход Б, ет.2, ап.7, с управител и едноличен собственик на
капитала ........... сумата от 150 (сто и петдесет) лева за направени по делото разноски.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град в 14-
8
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9