Р Е Ш Е Н И Е
№ 5173/11.12.2017 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно
заседание, проведено на четвърти декември две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕВГЕНИЯ МЕЧЕВА
при участието на секретаря Ани Динкова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 12559 по описа на съда за 2017 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото
е образувано по предявени от К.С.С., ЕГН **********,
с адрес: ***, срещу С.П.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, ж. к. „В.”, бл. *, искове с правно основание чл. 127, ал. 2 СК за предоставяне упражняването
на родителските права по отношение на детето Пл. С. Б., ЕГН ********** на майката; определяне местоживеенето
на детето при нея; определяне режим на лични отношения на бащата с детето;
ответникът да бъде осъден да заплаща в полза на детето месечна издръжка в
размер на 200 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
28.08.2017 г. до настъпване на законно основание за нейното изменение или
прекратяване, с падеж първо число на месеца, за който се дължи издръжката,
както и ответникът да бъде осъден да заплати на детето сумата 2400 лв.,
представляваща дължима издръжка за минало време за периода 28.08.2016 г. –
27.08.2017 г. вкл. /12 месеца по 200 лв. месечно/.
В исковата си молба ищцата К.С.С. излага, че
двамата с ответника са живели заедно на семейни начала, в резултат на което се
родил и синът им Пл.С.Б.. Твърди, че когато детето било на две години двамата се разделили, като
от този момент до сега бащата търси детето много рядко, обикновено за рождения
му ден. След раздялата намерила подкрепа в Т. С., с който сключили граждански брак и заедно с детето заживели при него.
Излага, че от брака си има родено дете Т.С.. Посочва, че за всяко от децата има отделна детска стая в дома им, като
между тях има силно изградена емоционална връзка. Поддържа, че отглеждането и
възпитанието на детето се осъществява изключително от майката и от новия й
партньор. Детето от малко приело Т.С. като свой баща и открива в него опора и разбиране. Твърди, че ответникът
не се интересува от това как е детето, има ли нужда от нещо, рядко го търси –
веднъж на 1-2 месеца, като срещите между тях са кратки. Не помага финансово,
като веднъж на 2 месеца дава 40 лв. за издръжката му. Посочва, че не знае къде
работи ответникът, не е запозната със социалната му среда, съответно дали има
ново семейство. Счита, че притежава необходимия родителски капацитет за
отглеждането и възпитанието на детето. Поддържа, че момчето ще бъде ученик в
пети клас през учебната 2017/2018 г., поради което се нуждае и от съответни
средства за издръжка. По изложените съображения моли предявените искове да
бъдат уважени. Претендира разноски.
Ответникът С.П.Б., редовно уведомен, е депозирал
писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, чрез
процесуалния му представител – адв. Ив. Ат. Не оспорва обстоятелството,
че двамата с ищцата имат общо дете Пл. С.Б., родено на *** г. Не се
противопоставя родителските права по отношение на детето да бъдат предоставени
на майката, съответно местоживеенето на детето да бъде определено при нея.
Изразява несъгласие с предложения от ищцата режим на лични отношения с детето и
желае определянето на по-разширен такъв, доколкото счита, че въпреки
ограничените контакти между двамата, между тях се е изградила силна и топла
връзка. Поддържа, че е подарил на детето компютър и телефон, че при нужда е
осигурявал средства за закупуването на дрехи и обувки. Оспорва размера на претендираната издръжка и моли искът да бъде уважен до законоустановения минимален размер. По отношение на
претенцията за издръжка за минало време моли същата да бъде отхвърлена за
разликата над 1140 лв., като размерът е изчислен на база предвидения в закона
минимум от 115 лв. след приспадане на сумата 240 лв., доколкото ищцата не
оспорва обстоятелството, че същият е заплащал издръжка по 40 лв. през месец.
Твърди, че към настоящия момент не работи и живее в жилище под наем, като
изплаща и мобилния телефон на детето. Моли съдът да постанови решение в
съответствие с изложеното от него в отговора.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищцата
лично и с процесуалния си представител – адв.
Ив.Вл. поддържа
подадената искова молба и моли предявените искове да бъдат уважени.
Ответникът се явява лично и с адв.
Ив. Ат., която
поддържа становище за частична неоснователност на исковете относно претендираната издръжка за бъдещ период и за минало време. Моли същата
да бъде определена в размер на 140-150 лв. месечно.
След изясняване на спорните въпроси от предмета на
делото страните изразяват принципно съгласие по въпроса за режима на лични
отношения между бащата и детето и молят така предявеният иск да бъде уважен,
съобразно изложеното от тях и отразено в изготвения съдебен протокол.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази
приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 127, ал.
2 СК.
По
отношение на упражняването на родителските права и местоживеенето на детето:
Съобразно
разпоредбата на чл. 127, ал. 2 СК при
произнасяне по сезиралата съда молба относно упражняването на родителските
права и местоживеенето на детето съдът следва да прецени всички обстоятелства с
оглед интереса на детето, като възпитателските качества на родителите,
полаганите до момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите,
привързаността на детето към родителите, пола и възрастта на детето,
възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социалното
обкръжение и материалните възможности, в който смисъл е и разпоредбата на чл.
59, ал. 4 СК.
Между родителите не е спорно, а и с
оглед събраните по делото доказателства, в това число и изготвения социален
доклад, съдът приема, че е в интерес на детето родителските права да бъдат
упражнявани от майката, при която да бъде определено и местоживеенето на
момчето.
По
отношение на режима на лични отношения между бащата и детето:
Видно
от изготвения и приет по делото социален доклад, момчето Пл. има изградени отношения на
привързаност към баща си. Необходимо и полезно за детето е редовното присъствие
на бащата в живота му, доколкото пълноценното общуване между двамата е определящ
фактор за нормалното му психо-емоционално и
поведенческо развитие и изграждане на личния мироглед на малолетния, оформящ
бъдещия му житейски път и начин на живот.
По
делото са разпитани водените от всяка от страните свидетели за установяване на
обстоятелствата относно отношенията между бащата и детето, като след
предоставена от съда възможност страните заявяват, че са постигнали съгласие по
отношение на режима – да е този, посочен в отговора на исковата молба, с
изключение на делничните дни вторник и сряда.
Предвид становищата на страните, съдът приема, че е в интерес на детето да
бъде определен посоченият от тях режим, е именно: всяка четна седмица от
годината за времето от 19:00 часа в петък до 19:00 часа в неделя, с приспиване;
един месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката; всяка
четна година – първите пет дни от коледната и пролетната ваканция на детето за
времето от 10:00 часа на първия ден до 19:00 часа на последния ден, Коледните
празници от 10:00 часа на 24 декември – Бъдни вечер до 19:00 часа на 26-ти
декември, както и официалните празници – 03-ти март, 6-ти май, 6-ти септември,
1-ви ноември от 10:00 часа до 19:00 часа; всяка нечетна година – последните пет
дни от коледната и пролетната ваканция на детето за времето от 10:00 часа на
първия ден до 19:00 часа на последния ден, Новогодишните празници от 10:00 часа
на 29-ти декември до 19:00 часа на 02-ри януари; Великденските празници –
Велики петък, Велика събота и Великден – неделя и понеделник, които в
съответната година са определени за празнуването му от 10:00 часа в петък до
19:00 часа в понеделник, както и официалните празници – 01-ви май, 24-ти май,
22-ри септември от 10:00 часа до 19:00 часа; за рождения ден на бащата 27-ми
май – от 16:00 часа до 21:30 часа.
По
отношение на издръжката:
Размерът на издръжката се определя според
нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето,
което я дължи /чл. 142, ал. 1 СК/. В чл. 142, ал. 2 СК е определен минималният
размер на издръжката на едно дете /1/4 от размера на минималната работна
заплата/, която към настоящия момент е не по-малко от 115 лв.
По делото не е спорно, че към
настоящия момент детето Пл. С. Б. е на 11 г., като през учебната 2017/2018 г. е ученик в
V клас на ОУ „Д. Ч.” , гр. В., видно и от приложената към исковата молба служебна бележка.
От представеното удостоверение от 13.11.2017
г. се установява, че майката К.С.С. през периода м. ноември
2016 г. – м. октомври 2017 г. е получила доходи в общ размер 10010.81 лв., в
това число брутно възнаграждение и обезщетения за временна неработоспособност
или средномесечното брутно възнаграждение на ищцата възлиза
на 834.23 лв.
Видно от представеното удостоверение от фирма
„Б.” ЕАД, в полза на бащата
С.П.Б. за периода м. ноември 2016 г. – м. октомври 2017 г. са начислени нетни
възнаграждения в размер на 3123.88 лв. /само за 4 месеца – от м. ноември 2016
г. до м. февруари 2017 г./. Считано от м. март 2017 г. в полза на лицето не е
изплащано възнаграждение.
Неоспорени в производството са твърденията на
ответника, че към настоящия момент е безработен и заплаща наем.
Както самата ищца в исковата си молба
посочва, ответникът често сменя работата си, което обстоятелство се потвърждава
и от разпита на свидетелите Г.
Цв.
Б.и С.П.Б..
След съвкупния анализ на събраните
по делото доказателства относно актуалното имуществено състояние на двамата
родители и след като взе предвид възрастта на детето и обичайните му нужди от
храна, облекло, лекарства, учебни материали и пособия /изключителни нужди не се
изтъкват, съответно доказват/, както и икономическата обстановка в страната,
съдът приема, че общо дължимата от родителите месечна издръжка следва да бъде
определена в размер на 320 лв., която сума следва да бъде разпределена между
страните, както следва: 140 лв. – от майката и 180 лв. – от бащата.
Преимущественото парично участие на бащата е обусловено от обстоятелството, че
детето живее при майката, която полага
непосредствени грижи за неговото отглеждане.
Следва да се отбележи, че бащата е в
трудоспособна възраст, в добро здравословно състояние. Действително, към
настоящия момент същият няма постоянна работа, но предвид и удостоверението за
получаваните от него доходи за времето една година преди предявяване на иска,
съдът приема, че същият може да реализира доходи около средните за страната. Още
повече, че съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Бащата няма
задължения да издържа други деца. В същото време не е оспорено твърдението му,
че живее под наем.
Ето защо и така определеният размер
на издръжката – 180 лв. съдът приема, че може да бъде заплащана от бащата, без
това да му създава особени затруднения по смисъла на закона, както и че с този
размер могат да бъдат задоволени доказаните потребности на детето Пл.
По
изложените съображения съдът приема, че искът за заплащане на издръжка за в
бъдеще е основателен и следва да бъде уважен до размера от 180 лв. За разликата
над 180 лв. до претендираните 200 лв. месечно същият
е неоснователен и подлежи на отхвърляне. Издръжката е дължима, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 28.08.2017 г. до настъпване на
законно основание за нейното изменение или прекратяване, с падеж всяко първо
число на месеца, за който се дължи издръжката.
Претенцията
за присъждане на издръжка за минало време, а именно за периода 28.08.2016 г. – 27.08.2017 г. вкл. е
доказана по основание. Не е спорно, че през това време родителите не са
съжителствали съвместно. В исковата молба майката признава неизгоден за себе си
факт – че единствено веднъж на два месеца ответникът й предоставя сумата от по
40 лв. за отглеждането на общия им син. Това обстоятелство тя признава и пред
социалните работници, видно от изготвения по делото социален доклад. Ето защо
съдът приема за основателно искането на ответника от общия размер на издръжката
за минало време, която в случая съдът определя на сумата 2160 лв. /12 месеца х
180 лв. = 2160 лв./,
да бъде приспадната сумата 240 лв. /6 месеца х 40 лв. = 240 лв./. Или общо дължимата издръжка за процесния период възлиза на сумата 1920 лв. /2160 лв. – 240
лв. = 1920 лв./.
До този размер искът е основателен и следва да бъде уважен. За разликата над
1920 лв. до претендираните 2400 лв. искът е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
На
основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва да бъде постановено предварително изпълнение
на решението за присъдената издръжка.
Предвид изхода на спора и
направеното искане от ищцата за присъждане на разноски, съответно с оглед
представения списък на разноските по чл. 80 ГПК и доказателства за сторени
такива в общ размер от 425 лв., от които 25 лв. – държавна такса и 400 лв. –
адвокатско възнаграждение, съдът приема, че в полза на страната следва да бъде
присъдена сумата 382.50 лв., съобразно уважения размер на предявените искове,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Неоснователно е възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, доколкото същото е в
минималния размер, определен съгласно чл. 21 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Тъй
като предявените претенции за заплащане на издръжка са уважени в полза на лице,
освободено от заплащане на държавни такси, на основание чл. 83, ал. 1, т. 2 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС, в общ размер от 336 лв. /259.20 лв. – по иска за издръжка за в бъдеще и 76.80
лв. – по иска за издръжка за минало време/,
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК вр. чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските
права по отношение на детето Пл. С.Б., ЕГН **********, на майката К.С.С., ЕГН **********, на основание чл. 127, ал. 2 СК.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Пл.С. Б., ЕГН **********, при майката К.С.С., ЕГН **********, на основание чл. 127, ал. 2 СК.
ОПРЕДЕЛЯ режим на
лични отношения на бащата С.П.Б., ЕГН **********, с детето
Пл. С. Б., ЕГН **********,
на основание чл. 127, ал. 2 СК, както следва: всяка четна
седмица от годината за времето от 19:00 часа в петък до 19:00 часа в неделя, с
приспиване; един месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на
майката; всяка четна година – първите пет дни от коледната и пролетната
ваканция на детето за времето от 10:00 часа на първия ден до 19:00 часа на
последния ден, Коледните празници от 10:00 часа на 24 декември – Бъдни вечер до
19:00 часа на 26-ти декември, както и официалните празници – 03-ти март, 6-ти
май, 6-ти септември, 1-ви ноември от 10:00 часа до 19:00 часа; всяка нечетна
година – последните пет дни от коледната и пролетната ваканция на детето за
времето от 10:00 часа на първия ден до 19:00 часа на последния ден,
Новогодишните празници от 10:00 часа на 29-ти декември до 19:00 часа на 02-ри
януари; Великденските празници – Велики петък, Велика събота и Великден –
неделя и понеделник, които в съответната година са определени за празнуването
му от 10:00 часа в петък до 19:00 часа в понеделник, както и официалните
празници – 01-ви май, 24-ти май, 22-ри септември от 10:00 часа до 19:00 часа;
за рождения ден на бащата 27-ми май – от 16:00 часа до 21:30 часа.
ОСЪЖДА С.П.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, ж. к. „В.”, бл. *, да заплаща в полза на детето Пл. С.Б., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител К.С.С., ЕГН **********,***, месечна
издръжка в размер на 180 лв. /сто и осемдесет лева/, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда – 28.08.2017 г. до настъпване на
законно основание за нейното изменение или прекратяване, с падеж всяко първо
число на месеца, за който се дължи издръжката, на основание
чл. 127, ал. 2 СК вр. чл. 143 СК, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 180 лв. до претендираните
200 лв. месечно.
ОСЪЖДА С.П.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, ж. к. „В.”, бл. *, да заплати на детето Пл. С. Б., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител К.С.С., ЕГН **********,***, сумата 1920
лв. /хиляда деветстотин и двадесет лева/,
представляваща дължима издръжка за
минало време за периода 28.08.2016 г. – 27.08.2017 г. вкл. /по 180 лв.
на месец, считано от една година назад преди подаване на исковата молба/, на
основание чл. 127, ал. 2 СК вр. чл. 149 СК, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 1920 лв. до претендираните
2400 лв.
ПОСТАНОВЯВА предварително
изпълнение на решението за присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА С.П.Б.,
ЕГН **********, с адрес: ***, ж. к. „В.”, бл. *, да заплати на К.С.С., ЕГН **********,
с адрес: ***.50 лв. /триста осемдесет и два лева и петдесет
стотинки/, представляващи сторените
по делото съдебно-деловодни разноски, съразмерно с уважената част от
предявените искове, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА С.П.Б.,
ЕГН **********, с адрес: ***, ж. к. „., бл. *, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненския районен
съд сумата 336 лв. /триста тридесет и
шест лева/, представляваща дължимата държавна такса по присъдената издръжка
/259.20 лв. – по иска за издръжка за в бъдеще и 76.80 лв. – по иска за
издръжка за минало време/, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: