Р Е Ш Е Н И Е
№ ………./24.02.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в публично заседание на двадесет и осми
януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
при
секретар Мая Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 965 по описа на ВОС за 2019 год.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
се разглежда като ТЪРГОВСКИ СПОР /чл. 365, т.1 ГПК вр. чл. 1, ал.1 т.6 ТЗ/.
Предявени са искове от С.К.М.,
Н.Д.М. и Х.С.М., действаща със съгласието на майка си Н.М., в условията на
активно субективно съединяване, против ЗД „БУЛ ИНС“ АД за заплащане на сума в
общ размер на 405 000 лева, представляващa обезщетение за претърпени от
ищците неимуществени вреди, от които сума от по 200 000 лева – обезщетение
за претърпени неимуществени вреди за първите двама ищци и сумата от 5 000
лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди за третата, представляващи
болки и страдания вследствие смъртта на Д С.М., настъпила при ПТП на 23.11.2016
год., около 20.00 ч. на крайезерен път в с.Езерово – гр.Варна, до магазин
„Тросметал“ в ЗПЗ, причинено от водача на лек автомобил „**“, с рег.№ * ** **,
управляван от Т.И.Х., ведно със законната лихва от датата на увреждането, на
основание чл. 432 КЗ и чл. 86 ЗЗД.
Твърди се от ищците в
исковата им молба, че на 23.11.2016 год., около 20.00 ч. на крайезерен път в
с.Езерово – гр.Варна, до магазин „Тросметал“ в ЗПЗ, при ПТП, причинено от
водача Т.И.Х., който при управление на лек автомобил „**“, с рег.№ * ** **, е
нарушил правилата на движение и при движение на автомобила със скорост 131 км/ч
при максимално разрешена за този участък 90 км/ч, при навлизане в десен завой,
излиза от пътното платно в посока наляво, блъснал се е в различни крайпътни
препятствия и по непредпазливост е причинил смъртта на две лица, сред които и
на Д С.М. – дъщеря на първите двама ищци и сестра на третата. Сочат, че за станалото срещу водачът на лекия
автомобил е образувано досъдебно производство № 472/2016 год., приключило с
влязъл в сила съдебен акт, с който извършителят е бил признат за виновен, а към
момента на настъпване на ПТП процесното МПС е било обект на договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключен между собственика и
ответното дружество, обективирана в полица BG02116003000669/23.11.2016 год. със
срок на действие до 22.11.2017 год. Поради несъгласие с определените от
ответното дружество суми по предявената от ищците застрахователна претенция,
предявяват исковете си за обезщетяване на претърпените от тях страдания
вследствие смъртта на дъщеря им и сестра им.
Ответникът ЗД
„БУЛ ИНС“ АД, в срока по чл. 367 ГПК,
депозира писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание и
размер. Оспорва наличието на деликт, навежда твърдение за случайно по смисъла
на НК деяние, оспорва описания в исковата молба механизъм на ПТП, както и
наличието на причинна връзка между ПТП и настъпилата смърт, навежда твърдение за
съпричиняване от страна на пострадалата, която е пътувала без поставен
предпазен колан, както и оспорва размера на претендираното обезщетение.
В срока по чл. 372 ГПК, ищците депозират
допълнителна искова молба, с която оспорват наведените от ответника възражения
по допустимостта и основателността на предявените искове. Поддържат искането за
присъждане на законна лихва от датата на увреждането като се позовават на
общата разпоредба на чл.86, вр. чл.84, ал.3 ЗЗД, в евентуалност – считат, че
застрахователят е изпаднал в забава от 18.02.2019 год.
В срока по чл. 373 ГПК, ответникът
депозира допълнителен отговор, с който поддържа подадения първоначален такъв.
В о.с.з. ищците, чрез процесуалния си представител
адв. Д., поддържат исковете и молят същите
да бъдат уважени в предявения размер по изложени в писмена защита съображения.
В о.с.з., ответното дружество ЗД „БУЛ ИНС“ АД, чрез
процесуалния си представител адв. А., моли за отхвърляне на предявените искове,
в условията на евентуалност, при уважаването им, за намаляване на
претендираната сума, като подробни доводи развива в писмена защита, както и отправя
искане за присъждане на разноски съобразно представен списък.
Дирекция „Социално
подпомагане“ – гр.Варна, уведомена за
образуваното производство, на основание чл.15, ал.6 ЗЗДт, съгласно определение
на съда № 3860/28.10.2019 год., не изразява становище по предявения иск.
Предварителните
въпроси и допустимостта на производството са разрешени в определение № 3860/28.10.2019 год. по чл. 374 ГПК.
Варненският окръжен съд, въз основа на
твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото
доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:
Не
е спорно по делото, а и е видно от приобщената по НОХД № 508/2018 год. присъда,
че на 23.11.2016 год., около
20 часа, на крайезерен път с. Езерово – гр. Варна, до магазин Тросметал“ в ЗПЗ,
при управление на МПС – лек автомобил „АУДИ“, с рег. № В 9667 РТ, Т.И.Х.,
нарушавайки правилата за движение по пътищата /чл.21, ал.1 ЗДвП и чл.73, ал.1
от ППЗДвП/, със скорост на движение на автомобила от 131 км/ч., при максимално
разрешена скорост на движение в този пътен участък 90 км/ч. и при навлизане в
десен завой изгубил управлението на автомобила, който излязъл от пътното платно
в посока наляво, блъснал се в различни крайпътни препятствия, в резултат на
което водачът по непредпазливост причинил смъртта на две лица, сред които Д С.М.
(дъщеря на първите двама ищци и сестра на третата), като му е наложено
съответно наказание.
Не е спорно между страните, а и от
представените по делото доказателства /удостоверение от Община Варна/, се
установява родствената връзка между починалата Д С.М. и ищците С.К.М. и Н.Д.М. –
родители на починалата при произшествието, както и Х.С.М. – сестра на
починалата.
Прието
за безспорно установено по делото е и наличието на валидно застрахователно правоотношение по застрахователна полица №
BG02116003000669 за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за
лек автомобил марка „**“, с рег.№ * ** **, със срок на действие от 23.11.2016
год. до 22.11.2017 год.
Във връзка с релевираното от ответната
страна възражение за съпричиняване, изразяващо се в непоставяне на предпазен
колан, който би осуетил настъпването на леталния изход, проведена по делото е
КСМАТЕ. От същата се установява при отчитане на данните от досъдебното производство,
че пострадалата Д С.М. се е возила на задната седалка, по средата на процесния
автомобил марка „Ауди“, с ДК № В 9667 РТ., без поставен колан. Посочено е, че
след удара и откъсването на задната част на автомобила тялото на пострадалата
изпаднало от автомобила и се ударило в пътното платно и бордюр. Следователно,
механизмът на получените при ПТП телесни увреждания е описан като комбинация от
такива, настъпили, докато пострадалата е била в купето на автомобила и при
придвижването му в него непосредствено преди и по време на удара и такива,
настъпили след откъсване на задната част на купето на автомобила и изпадането
на тялото й извън него. В тази връзка е пояснено, че освен възможните контакти
с интериора на купето /задна част на предни седалки, таван на купето, средни и
задни колони/, тялото на пострадалата следва да е контактувало и с откъснатите
остри части на откъсналата се задна половина на автомобила. След последвалия
удар на скорост в пътното платно и бордюр е бил установен покой на тялото.
Пояснено е също, че процесният автомобил е бил снабден с коланен механизъм на
задните седалки, като при поставянето на обезопасителен колан телесните
увреждания до удара и откъсването на купето биха били в по-малък обем, поради
закрепването на тялото върху седалката.
В
дадените в о.с.з. на 10.12.2019 год. обяснения, вещото лице – автоексперт
пояснява, че поради удара
на автомобила от лявата му страна в дърво със съответна скорост е последвало
разкъсването му на две, като возилите се на задните му седалки двама пасажери,
сред които и Д М., са изпаднали както от автомобила, така и от седалките. От
изложеното експертът съди за липсата на поставен обезопасителен колан, като
сочи, че при правилното му поставяне пострадалите са щели да бъдат намерени на
задната седалка на автомобила, която е била в бетонна канавка. Вещото лице – медик
допълва, че за липсата на поставен предпазен колан свидетелствали и тежките
травми на пострадалата в областта на главата, шията и гръдния кош в посока
отпред-назад и отляво надясно, както и в областта на корема и в таза. Макар да
излага, че с предпазен колан травматичните увреждания биха били в по-малък обем
и не толкова много, експертът подчертава, че пострадалата има много тежка
травма на ниво гръбначен стълб, първи и втори шийни прешлени, при която може да
се получи възходящ мозъчен отток и също да се стигне до летален изход и без
други увреждания.
Събраните по делото гласни
доказателства, чрез разпита на
двамата оцелели след катастрофата съответно водач и пасажер на предна седалка -
Т.И.Х. и Г.И.Х.. И двамата свидетели твърдят, че не си спомнят дали пасажерите
на задната седалка са ползвали предпазни колани, но сочат, че след катастрофата
Д М. е била на асфалта, извън автомобила.
За установяване на
претърпените от ищците неимуществени вреди в резултат на ПТП-то са допуснати
гласни доказателства чрез разпита на свидетелите К.Ж.М. и Ю.Т.И., съседи на
семейството на пострадалата. Показанията на същите съдът кредитира, при
условията на чл.172 ГПК и доколкото се основават на непосредствени впечатления.
И двете свидетелки излагат, че става въпрос за много добро и любящо семейство,
в което са съществували отношения на близка връзка и привързаност между
отделните членове, включително между двете сестри като по-голямата е полагала
грижи за по-малката. Загубата на по-голямото дете е станала причина за
изпадането в тежко състояние на ищците, като конкретно е посочено, че майката е
била дълго време на антидепресанти, отсъствала е често от работа, а сестрата на
починалата е била плътно до нея в този период, тъй като бащата е трябвало
въпреки всичко да продължава да се грижи за семейството.
Въз основа на
горната фактическа установеност, настоящият състав на Варненски окръжен съд
формира следните правни изводи:
Предявеният иск черпи правното си основание
в чл.432 КЗ, като с оглед представените доказателства за предявена писмена
претенция пред застрахователя съгласно чл. 380 КЗ и несъгласие на ищците с
определеното от застрахователя обезщетение, респ. липсата на изплатено такова,
същият се преценява за допустим.
Основателността на прекия иск на увредения срещу
застрахователя за обезщетяване на причинените в резултат на ПТП вреди,
предполага установяването при условията на пълно и главно доказване от страна
на ищците на валидно застрахователно
правоотношение, настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск
по застраховка гражданска отговорност, настъпилите вреди, резултат от поведението
на застрахования водач, включително
обосноваване на техния размер.
Наличието на валидно
застрахователно правоотношение по отношение на лек
автомобил „**“, с рег.№ * ** **, съдът намира за установено с оглед събраните по делото писмени
доказателства. Предвид обхвата на
застрахователното покритие, застрахователят обезщетява всички вреди, за които
отговаря застрахованото лице на основание чл. 45 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд се ползва
със задължителна за настоящия съд сила относно авторството, противоправността и
вината, в които предели съдът е длъжен да приеме за доказани предпоставките на
чл.45 от ЗЗД.
Относимите към
съставомерността на деянието обстоятелства, включени във фактическият състав на
престъплението, предмет на воденото наказателно производство, са установени,
видно от постановената по НОХД № 508/2018
год. присъда. Предвид изложеното
настоящият състав приема за установени противоправността /нарушение на правила
за движение от водача/, причиняването на вредата /смъртта на Д С.М./ и вината
на водача, като елементи от престъпния състав.
С оглед на гореизложената
фактическа установеност, посредством събраните писмени доказателства, се
установява причинната връзка между настъпилите телесни увреждания, довели до
смъртта на Д С.М., и процесното пътнотранспортно произшествие, поради което
съдът приема за доказан фактическия състав на деликтната отговорност, в
резултат на който за застрахователя възниква задължение за обезщетяване
вредите, настъпили в резултат на поведението на водача на лекия автомобил, за
който е действала застраховка гражданска отговорност.
Въпреки обаче
постановения влязъл в сила акт на наказателния съд е допустимо изследване
степента на причиняване на резултата от поведението и на други участници в ПТП
/вкл. самия пострадал/. Последното е с оглед самостоятелно формиране на извода
за размера на вредите, в която насока ответникът е направил възражения за
прекомерност на претендираното обезщетение и за редуцирането му от съда поради
наличие на обстоятелства на съпричиняване. За да се приложи или не намаляване
на размера с оглед направеното от ответника възражение по чл.51, ал.2 ЗЗД,
съдът следва да определи първоначален размер съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.
Съгласно задължителните
за съдилищата указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968 год. на Пленума
на ВС и множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, понятието
"справедливост", вложено в разпоредбата на чл.52 ЗЗД досежно
определяне на размера на дължимото обезщетение, не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи в действителността
обстоятелства. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от
деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на
моралните вреди, като се съобразят характера и тежестта на уврежданията,
интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията,
допълнителното влошаване на здравето на пострадалия; загрозявания и др., дали
същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в
страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на
съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно
определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите.
Близката родствена връзка между ищците
и починалата /родители и дъщеря, съответно сестра/ е основание да се
компенсират претърпените от тях страдания, произтичащи от преждевременната
смърт на близък човек, член на семейството, както и предполага, че смъртта на
лицето е засегнала дълбоко техния душевен мир. Последното обуславя и нуждата, и
интереса от обезщетение. Въпреки несъизмеримостта на понесените от ищците
вреди, тъй като същите са в сферата на тяхното духовно и психическо
преживяване, не съществува друга възможност за обезвреда освен паричния
еквивалент. При това съдът следва да определи размера на обезщетението за
неимуществени вреди към момента на постановяване на съдебното решение като
вземе предвид всички обстоятелства – действително претърпените от ищците болки
и страдания, тяхното състояние и дори прогноза. За да определи размера съдът е
лимитиран единствено от принципа на справедливостта. Това не лишава преценката
му от критерии, а напротив, задължава съдът да отчете множество фактори, които
пряко и косвено рефлектират върху интегритета на ищците. Следва да се вземат
предвид всички обективни и субективни фактори, съставляващи в цялост
нарушаване, негативно развитие на състоянието на ищците /социално, физическо,
психическо и емоционално/.
Разпитаните по делото свидетели потвърждават
съществуващата близка връзка между починалата и ищците. Извън близката степен
на родство, съдът съобразява и мъчителното изживяване от родителите на нелепата
и ненавременна смърт на по-голямото дете в семейството, но на възраст,
поставяща я в началото на житейския й път, с все още твърде много предстоящи
събития, включително и перспективата да бъде опора на родителите си в един
по-късен етап от живота й, както и загубата на съществуващата в нейно лице
опора за по-малкото дете и сестра на починалата. Отчитайки изложеното и
свидетелските показания за индивидуалните негативните преживявания на всеки
един от ищците, обусловени от съществувалите близки отношения на взаимна обич,
привързаност и грижа, съдът намира, че претърпените от тях неимуществени вреди
следва да се компенсират със сумата от по 200 000 лева за родителите и
5000 лева за сестрата. С посочената сума съдът намира, че се постига справедлив
баланс между претърпените вреди в резултат на деликта и паричното измерение на
нуждата от обезвреда, респективно: за спазен принципа за справедливост по чл.
52 ЗЗД.
Съпричиняването на вредите изисква
обща връзка на каузалност като за настъпването им са налице две причини –
едната създадена от поведението на деликвента и другата – от това на увредения.
Съгласно даденото в Тълкувателно решение
№ 88 от 12.09.1962 год., ОСГК на ВС и постановените по реда на чл. 290 ГПК -
Решение № 206/12.03.2010 год. по т. д. № 35/2009 год. на ВКС, II т. о., решение № 98/24.06.2013 год. по т. д. №
596/2012 год.
на ВКС, II т. о., решение № 151/12.11.2012 год. по т. д. № 1140/2011 год. на ВКС, II
т. о., решение № 154/31.10.2011 год.
по т. д. № 977/2010 год.
на ВКС, II т. о,
разрешение нормата на чл.51, ал.2 от ЗЗД, визира случаите, когато вредоносният
резултат е в причинна връзка, както с виновните действия на този, който се
държи отговорен за причинените вреди, така и с действията на самия увреден.
Паралелът и сравнението на поведението на участниците в движението, с оглед
правилата, които всеки е длъжен да съблюдава, ще обоснове конкретната за всеки
случай преценка за реалния принос и за разпределянето на отговорността за
причиняването на деликта. Съразмерността на действията и бездействията на
пострадалата с останалите обективни и субективни фактори, причинили пътното
произшествие, ще определят и приноса й за настъпването на вредите.
Изводът за наличие на съпричиняване по
смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД не може да почива на предположения. Намаляването на
дължимото обезщетение за вреди от деликт предполага доказвани по безспорен
начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно
е способствал за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил
неговото настъпване /в този смисъл, постановените по реда на чл. 290 от ГПК -
Решение № 59/10.06.2011 год., по т.д. № 286/2011 год. на I т. о.,
Решение № 98/24.06.2013 год., по т. д. № 596/2012 г., Решение № 99 от 8.10.2013 год. на ВКС по т. д.№ 44/2012 год., II т. о./.
Релевантен за съпричиняване на вредата
от страна на увредения е само онзи конкретно установен принос на последния, без
който не би се стигнало, наред с проявеното от виновния за непозволеното
увреждане неправомерно поведение до вредоносния резултат. Поради това не всяко
поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не
съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като
съпричиняващо вредата по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само това, чието конкретно
проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди
/решение № 169/28.02.2012 год. на ВКС, ІІ т.о. по т.д. № 762/2010 год./.
В конкретния случай, релевираното от
ответника възражение се свежда до твърдението, че пострадалата е нарушила
правилата за движение като е пътувала в процесния автомобил без поставен
предпазен колан. Последното се оспорва от ищците, които твърдят, че за
установяването на този факт са използвани само свидетелските показания от
досъдебното производство. Действително събраните в хода на настоящото
производство свидетелски показания на същите лица не могат да обосноват
категоричен извод за наличието или липсата на използван обезопасителен колан от
пострадалата. Въпреки това обаче, вещите лица по проведената КСМАТЕ съдят за
липсата на поставен предпазен колан от позицията на тялото на пострадалата след
ПТП и откъсване на задната част на автомобила, а именно извън тази задна част,
на асфалта. Посочено е от експертите, че при правилно поставен предпазен колан
пострадалата е щяла да бъде в задната част на автомобила, която е била в
бетонната канавка.
Съдът приема изложеното от вещото лице
- лекар досежно броя и тежестта на травматичните увреждания, като последица от
липсата на поставен колан. Въпреки, че при употребата на такъв същите биха били
в по-малък обем, съобразявайки механизмът на настъпването им, а именно при
откъсване на задната част на автомобила, в която се е возила и пострадалата,
вследствие на удар на скорост, съдът отчита високата степен на вероятност от
летален изход за пътничката, дори и при обездвижването й към седалката чрез
колан. В тази връзка следва да се отбележи констатираната от вещото лице –
травма на ниво гръбначен стълб, с пълно прекъсване на гръбначния мозък, за
която е посочено, че при прерастване във възходящ мозъчен отток е достатъчна
причина за настъпване на смърт и без други увреждания.
Специфичният механизъм на настъпване
на уврежданията на пострадалата, включващ няколко етапа – по време на движението
в автомобила, по време на откъсването на задната му част и след това, до
установяване на тялото в покой и обстоятелството, че не може да се посочи с
категоричност от вещите лица какви травматични увреждания, респективно дали те
биха довели до летален изход, биха се получили при поставен предпазен колан, не
е основание да се изключи, че допуснатото от пострадалата нарушение по чл.137а,
ал.1 от ЗДвП е в пряка и непосредствена връзка със смъртта й. Последното е
основание за определяне размера на приноса на пострадалата, който в случая
следва да се определи на 30 %. Поради горното, при определения общ справедлив
размер на неимуществени вреди от по 200 000 лева за всеки от двамата родителите
и 5 000 лева за сестрата, исковете следва да бъдат уважени за сумата от по
140 000 лева за всеки от двамата родители и 3500 за сестрата. За разликата до
пълния претендиран размер, исковете следва да се отхвърлят като неоснователни.
По отношение на претенцията за законна
лихва: Ищците претендират лихва за
забава от датата на увреждането, като се позовават на разпоредбата на чл. 84,
ал.3 ЗЗД, а в евентуалност – считат, че
застрахователят е изпаднал в забава от 18.02.2019 год., когато е предявена
застрахователната претенция.
Отговорността на застрахователя е
договорна и при сега действащия КЗ /в сила от 01.01.2016 год./ отговорността на
застрахователя за лихви е ограничена и това задължение е за периода след
датата, на която застрахователят е бил уведомен за настъпване на застрахователното
събитие било от застрахования, било от увреденото лице (чл.429, ал.3 КЗ). При
липсва на твърдения за уведомяване на застрахователя от делинквента, приложение
намира второто предложение на посочената разпоредба.
В конкретния случай, ответникът е
получил уведомително писмо вх.№ ОК-108066/18.02.2019 г., на основание чл. 498,
вр. с чл. 380 КЗ, застрахователното дружество е било
уведомено за настъпилото на 23.11.2016 год. застрахователно събитие, като с
приложените документи е било отправено искане за обезщетение относно претърпени
неимуществени вреди в конкретни размери. По редуцирания размер на предложено от
застрахователя обезщетение ищците са депозирали отказ. На основание чл. 497 КЗ,
застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано
от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на срока
по чл. 496, ал.1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ.
Тук следва да се посочи, че посочената от ответника липса на указана банкова
сметка, ***ция от ищците, не представлява доказателство по см. на чл. 106, ал.3 КЗ, нито пък предпоставя приложението на чл. 380, ал.3 КЗ, предвиждащ правилото
за забава на кредитора, който не представя данни за банкова сметка, ***
споразуемние със застрахователя. В случая е налице изричен отказ за изплащане
на определеното в намален размер обезщетение за родителите на починалата, както
и липса на определено такова за сестрата.
Доколкото, ответникът не представя
доказателства, от които ще се ползва за определяне на по-късна от посочените
алтернативно в чл. 497, ал. 1 КЗ дати, съдът приема за приложима предвидената в
т.1 - изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ. Следователно предвид данните за
датата на завеждане на застрахователната претенция – 18.02.2019 год., началната
дата, от която се дължи лихва за забава е 09.03.2019 год., поради което искът
за присъждане на обезщетение за забава за периода от датата на увреждането
(23.11.2016 год.) до 08.03.2019 год.
следва да се отхвърли.
По разноските:
С исковата молба ищците за заявили
претенция за заплащане на сторените по делото разноски, вкл. за адвокатско
възнаграждение, но доколкото липсва представен списък
и доказателства за реално сторени такива, разноски в полза на ищцовата страна
не следва да се присъждат.
С оглед отхвърлената част
от исковете, на ответника се следват разноските съобразно представения списък и
доказателства за реално заплатено по банков път адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител на ответника, както и за депозити за експертиза и за призоваване
на свидетели. Релевираното своевременно от ищцовата страна възражение за
прекомерност по отношение претендирания от ответника адвокатски хонорар е
неоснователно, доколкото същото, в размер на 11556 лева, отговаря точно на
законовия минимум, определен по реда на чл. 7, ал. 2, т.5 от Наредба № 1 от
9.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – а именно
9 630 лева, с включен ДДС в размер на 1 926 лева, съгласно разпоредбата на
§ 2а от Наредбата. Така общо дължимите на ответната страна разноски съобразно
отхвърлената част от исковете възлизат на 3730.80 лева.
В тежест на ответника
следва да бъдат възложени разноските за дължима държавна такса по уважената
част от исковете в размер на 11340 лв., като същите следва да бъдат присъдени в
полза на съда, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, ДА ЗАПЛАТИ на С.К.М., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от
140 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди – представляващи болки и страдания вследствие смъртта на дъщеря му Д С.М., настъпила вследствие на ПТП от 23.11.2016
год., причинено от
водача на лек автомобил „**“, с рег.№ * ** **, управляван от Т.И.Х., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 09.03.2019 год. до
окончателното изплащане на задължението, на осн. чл.432 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД и
чл.86 ЗЗД, платими по банкова сметка ***, като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за горницата над 140 000 лв. до
предявения размер от 200 000 лв, и иска за
обезщетение за забава от датата на увреждането 23.11.2016 год. до 08.03.2019
год., като неоснователни.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, ДА ЗАПЛАТИ на Н.Д.М., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от
140 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди – представляващи болки и страдания вследствие смъртта на дъщеря й Д С.М., настъпила вследствие на ПТП от 23.11.2016
год., причинено от
водача на лек автомобил „**“, с рег.№ * ** **, управляван от Т.И.Х., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 09.03.2019 год. до
окончателното изплащане на задължението, на осн. чл.432 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД и
чл.86 ЗЗД, платими по банкова сметка ***, като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за горницата над 140 000 лв. до предявения размер от 200 000 лв, и иска за обезщетение за забава от датата на
увреждането 23.11.2016 год. до 08.03.2019 год., като неоснователни.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, ДА ЗАПЛАТИ на Х.С.М., ЕГН **********,
действаща със съгласието на майка си Н.Д.М., ЕГН **********, двете с адрес ***, сумата от
3 500 лв., представляваща
обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди – представляващи болки и страдания вследствие смъртта на сестра й Д С.М., настъпила вследствие на ПТП от 23.11.2016
год., причинено от
водача на лек автомобил „**“, с рег.№ * ** **, управляван от Т.И.Х., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 09.03.2019 год. до
окончателното изплащане на задължението, на осн. чл.432 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД и
чл.86 ЗЗД, платими по банкова сметка ***, като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за горницата над 3 500 лв. до предявения размер от 5000 лв., и иска за обезщетение за забава от датата на
увреждането 23.11.2016 год. до 08.03.2019 год., като неоснователни.
ОСЪЖДА С.К.М., ЕГН **********, Н.Д.М., ЕГН **********, както и Х.С.М., ЕГН **********, действаща със съгласието на
майка си Н.Д.М. , всички с
адрес ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район Лозенец,
бул.“Джеймс Баучер“ № 87 сумата от 3730.80 лева, представляваща сторени пред настоящата инстанция разноски, съразмерно
на отхвърлената част от
иска.
ОСЪЖДА
на ЗД
„БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Лозенец, бул.“Джеймс Баучер“
№ 87 да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на ОКРЪЖЕН
СЪД ВАРНА, сумата от 11 340 лева,
представляваща държавна такса по уважената част
от исковете, на основание чл.78 ал.6 от ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
ПРЕПИС
от решението да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: