Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.С., 28 май 2013год.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Софийски градски съд,
Гражданска колегия, І отделение, 6 състав, в публично съдебно заседание на 16
април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖОРЖ ГИГОВ
При секретаря А.С., като разгледа докладваното от съдия
Гигов гр.дело №2217/2012год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от В.М.М. *** против А.В.К.,М.С.М.
и С.С.М. от гр.С. иск с правно
основание чл.108 ЗС за предаване собствеността и владението на апартамент №**,
находящ се в гр.С./бивш „М.
Ищецът посочва в исковата молба, че с нотариални актове №53/2008год. и
№149/2009год. на нотариус Р. Д. е придобил първоначално 1/2 ид.част, а
впоследствие и другата 1/2ид.част от апартамент №***,находящ се в гр.С.,ж.к.”М.”/бивш М. І”/, бл.**, вх.”Ж”,ет., със застроена площ от 76.67кв.м.,като се
позовава,че има учредено пожизнено право на ползуване в полза на С.Й. К. и брат
й Т.Й.Б.. Към настоящия момент С. К. не е жива, а в апартамента живеят дъщерята
на С.Й. К. – А.В.К. и двете й деца –М.С.М. и С.С.М., като счита,че му пречат да
упражнява своето право на собственост. Счита,че със смъртта на С. К. правото на
ползуване върху неговия апартамент се е погасило,още повече,че то е лично
такова.
Ответниците – А.К., М.М. и С.М. излагат
доводи за недопустимост и
неоснователност на исковата претенция.Видно от приложените от ищеца два броя
нотариални актове,върху процесния имот има учредено пожизнено право на
ползуване в полза на трети на настоящия процес лица, а именно С.Й. К./починала на 14.10.2010год./и Т.Й.Б. и ищецът е лишен от правото на
ползуване на процесния имот, не носител
на правото на ползуване. А.К. се позовава на два броя договори за наем – от
01.09.2009год. и от 15.03.2011год., от които било видно,че тя е получила държането на
процесния имот и като наемател има право д го ползва за посочените периоди.Ето
защо било налице валидно правно основание, което давало право на А.К. да ползва
процесния имот и то било противопоставимо на ищеца, който освен това не бил
титуляр на правото на ползване.А.К. имала право да реши кого да допуска в
жилището, което ползува на валидно правно основание, особено собствените си
деца.
След преценка доводите на страните и
доказателствата по делото с оглед разпоредбата на чл.235,ал.2 ГПК съдът приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
С нотариален акт №135, том І, рег.№10210, дело №98 от
12.08.2008год. на нотариус К.С., с район на действие-СРС,вписан в регистъра на
НК под №111 С.Й. К. е продала на В.З.Ц.
апартамент №18,в гр.С., ж.к. ”М.”/бивш,ж.к.”М. І”/,бл.**,вх.”Ж”,ет.** със
застроена площ 76.67кв.м и зимнично помещение, като С. К. заедно с брат си-Т.Й.Б.
са си запазили право на ползуване на апартамента, докато са живи,като С. К. се
легитимира, като собственик на процесния апартамент с нотариален акт №58,том ІІ, рег.№2296,дело №283 от
20.10.2000год. на К.Б.-нотариус с район на действие –РС-С.,вписан под №043 в
регистъра на НК
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот под №53,том
VІІІ, рег.№27201, дело №1443 от 08.09.2008год.
на Р. Д., нотариус с район на действие-СРС,вписан в регистъра на НК под
№274 В.З.Ц. е продал на В.М.М. 1/2 ид.част от недвижим имот, а именно:
апартамент №118 находящ се в гр.С.,ж.к.”М.”/бивш ж.к.”М. І”/,бл.**,,вх.”Ж”,ет.*,
състоящ се от две стаи,дневна, кухня и
сервизни помещения, със застроена площ от 76.67кв.м.,при съседи:
стълбище, Е.М., В. и Т.В. и от три страни-двор,заедно с принадлежащите
му:зимнично помещение при съседи:коридор, Й. и Ц.Ч., Г. и П.Ф., както и 0.838 %
ид.части от об.части на сградата и от правото на строеж върху дворното място,
като върху гореописаният недвижим имот има учредено пожизнено право на
ползуване,съгласно нотариален акт №135,том І, рег.№10210,нот.дело №98/2008год.
на нотариус К.С.,вписан под рег.№111, в регистъра на НК на Р.България,в полза
на С.Й.
К. и Т.Й.Б..
С нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот №146, том І, рег.№4588, дело №141 от 20.02.2009год. на Р. Д.
нотариус с рег.№274 на НК,район на действие-гр.С. В.З.Ц. е продал и другата
1/2ид.част от гореописаният недвижим имот обективиран в нотариален акт
№53/08.09.2008год.,върху който имот има учредено пожизнено право на ползуване в
полза на С. К. и Т.Б..
От
акт за смърт №308/14.10.2010год. на СО-община С. е видно,че С.Й. К. е починала на 14.10.2010год.
От договор за наем от 01.09.2009год. е
видно, че Т.Й.Б., в качеството му на наемодател и А.В.К.,в качеството й на
наемател, са се договорили за предоставяне на наемателя за безсрочно и
безвъзмездно ползуване описания недвижим имот, върху който има право на ползуване
срещу наем в размер на 50лв.,на месец, като впоследствие на 15.03.2011год.
същите страни са сключили договор с нотариална заверка на подписите, като Т.Б. е предоставил на А.К.
за временно и безвъзмездно ползване, за срок от 10 години процесния
апартамент с наемна цена за целия период на договора в размер на 6 000лв.
Ищецът на основание чл.193,ал.1 ГПК е оспорил истинността и автентичността на
договор за наем от 01.09.2009год. и на договор за наем от 15.03.2011год.,като
счита, че договорите са привидни, сключени за нуждите на
процеса,волеизявленията на страните са дадени симулирано, с цел да бъде въведен в заблуждение собственикът на
недвижимия имот.Липсата на деклариране на доходи от наем би било доказателство
в подкрепа на това, че не е извършвано
плащане от ответницата по договорите за наем, както и че ответницата ползва без
правно основание жилището на собственика.
Искът по чл.108 ЗС е иск на невладещия
собственик срещу трето лице – владеещия несобственик, което владее имота без
правно основание.С този иск собственикът възвръща в свое владение онази вещ,
която е излязла от неговата фактическа власт без основание.С предявяването на
този иск се цели запазването на правото
на собственост в неговата цялост, а не погасяването на това право или
обременяването му с други вещни тежести.
Предмет на исковата претенция по чл.108 ЗС е
защита на нарушено вещно право на собственост, като претенцията включва правото
да се иска връщане на вещта от лице,което владее без правно основание.
Целта на ревандикационната претенция по
чл.108 ЗС е да се възстанови владението на собственика по отношение на вещта, когато
това владение е отнето.За да може да бъде уважена ревандикационната претенция
по чл.108 ЗС е необходимо ищцовата страна при условията на пълно и главно доказване
да установи следните кумулативно дадени предпоставки:1.Че е собственик на
претендираната вещ.2.Че ответникът владее тази вещ.3.Че ответникът владее тази
вещ без правно основание.При липсата дори само на една от посочените
предпоставки няма да е налице фактическият състав на ревандикационния иск с
правно основание чл.108 ЗС.
От така представените доказателства преценени
в тяхната съвкупност се установява,че процесния апартамент е предоставен на А.В.К.
под наем от Т.Й.Б.,като наемодател и
титуляр на правото на ползване върху процесния имот и К. е получила държането
на процесния апартамент, въз основа на два договори за наем – от 01.09.2009год.,безсрочен
и от 15.03.2011год., за срок от десет
години,с правото да го ползва през посочените периоди.Налице е валидно правно
основание, което предоставя право на А.К.
и другите двама ответници да ползва процесния апартамент, което право е
противопоставимо на ищеца В.М..
Събирането
на граждански плодове/наемите/ от жилищен имот от ползувателя на същия
представлява реализация на правомощието на носителя на вещното право на
ползуване. Отдаването под наем на процесния
апартамент не може да се счита,че ограничава правото на собственост на
ищеца. Притежаваното от Т.Б. ограничено вещно право на ползуване му предоставя
правото да събира добивите/ гражданските плодове/ на вещта, като отдава под наем ползвания от него апартамент, което не може се третира, като
посегателство и смущаване правото на собственост на ищеца.Реализацията на
правомощието на ползувателя по чл.56,ал.1 ЗС не се ограничава само със задоволяването
на жилищните нужди на ползувателя, а включва и правото да получава гражданските
плодове/наемите/.Само ползувателят може да създава и прекратява наемните
правоотношения върху предоставеният за ползване апартамент, а не и собственика
на имота, и като правомерно неговото
поведение не може да се възприема, като ограничаване на правото на собственост
на ищцовата страна.В настоящото производство не се установи, привидност на
договорите за наем,че са сключени за нуждите на процеса. Ищцовата страна не
доказа, че ответниците ползват процесния недвижим имот без правно основание.
В последното съдебно заседание на
16.04.2013год. преди даване ход по същество процесуалния представител на
ищеца-адвокат Д. заявява довод,че на Т.Б. не е било учредено право на ползване
по надлежния ред и въпреки изричното включване на името на брата на С. К.- Т.Б.,
той не е бил титуляр на правото на собственост, за да може да си запази право
на ползуване и не е присъствал при изповядване на нотариалната сделка,поради
което по отношение на него няма надлежно учредено право на ползуване. Съдът
приема,че този довод не е заявен своевременно с исковата молба на ищцовата
страна, нито до приключване на първото съдебно заседание, когато е докладвано
делото по реда и при условията на чл.146 ГПК и е преклудирана възможността да
бъде предмет на обсъждане по делото.Едва в писмените се бележки, в нарушение на
принципа на равнопоставеност на страните в процеса, ищцовата страна се
позовава, че заявлението в т.ІІ от нотариален акт №135/2008год. относно Т.Б.
били нищожно на основание чл.576 ГПК и чл.572 ГПК изискващо лично явяване пред
нотариуса.Позоваването на нищожност на нотариално удостоверение по смисъла на
чл.576 ГПК само по себе си не е
достатъчно, за да обуслови противоправност на действията на нотариуса.Допустимо
е в един нотариален акт, собственикът да учреди право на ползуване на едно лице
и същевременно да прехвърли правото на собственост на друго.Исковата претенция
по чл.108 ЗС следва да се отхвърли,като неоснователна и недоказана.С оглед
изхода на спора на основание чл.38 ЗА във вр.
Наредбата за МРАВ ищцата следва да бъде осъдена да заплати на пълномощника на ответниците – адвокат Б.
сумата 1537.53лв., възнаграждение за един адвокат.
Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл.108 ЗС на В.М.М.,
ЕГН-**********,***,съдебен адрес: адвокат Д., гр.С., 1000, ул.”П.”№***оф.** против А.В.К.,
ЕГН-**********, М.С.М.,ЕГН-********** С.С.М.,
ЕГН-**********, гр.С., ж.к .”М.”, бл.**, вх.”Ж”,ап.**, съдебен адрес: адвокат Б.,*** за предаване
собствеността и владението на следният
недвижим имот, а именно апартамент №118, находящ се в гр.С.,ж.к.”М.”/бивш ж.к.”М.
1”/бл.**, вх.”Ж”,ет.*,
състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ
от 76.67кв.м.,при съседи: стълбище,Е.М., В. и Т.В. и от три страни-двор, заедно
с принадлежащите му:зимнично помещение при съседи:коридор,Й. и Ц.Ч.,Г. и П.Ф.,
както и 0.838 % идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
на основание чл.38 ЗА В.М.М., ЕГН-**********,***,съдебен
адрес: адвокат Д.,гр.С., ул.”П.”№**, офис *да
заплати на адвокат Д. Ю. Б.,*** сумата 1 537.53лв., възнаграждение за един
адвокат.
Решението може да се обжалва пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщения от страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: