Решение по дело №22/2022 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 157
Дата: 14 април 2022 г. (в сила от 13 април 2022 г.)
Съдия: Нейко Георгиев Нейков
Дело: 20225510100022
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 януари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 157
гр. К., 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20225510100022 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от „*******" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.*********,
представлявано от ТТАП - член на УС и изпълнителен директор на „*******"
АД и ДВ - член на УС и изпълнителен директор на „*******" АД, чрез адв.
Д.Р. Д., от АК „*****“, съдебен адрес: гр.******* срещу СТ. М. СТ., ЕГН:
********** и адрес: гр. ****** с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК във
връзка с чл. 415, ал.,т. 2 от ГПК и цена на иска: 526,72 лева.
Ищцовото дружество чрез процесуалният си представител сочи, че въз
основа на Заявление по чл. 417 от ГПК, подадено от "*******" АД по ЧГД
***/2021г. по описа на РС – К., съдът издал заповед за изпълнение на
парично задължение и изпълнителен лист срещу СТ. М. СТ., връчена по реда
на чл. 47 ал. 5 ГПК.
Сочи, че СТ. М. СТ. ползвал банков кредит, съласно сключен с „*******"АД
Договор за кредитна карта на физически лица *******-2015 от 30.03.2015 г .
при разрешен размер 1000 лева и първоначален срок на ползване и погасяване
до 31.03.2017г.На 16.01.2017 г. БИЛ сключен Анекс № 1 към договора за
кредитна карта между страните, с който те се споразумели договорът да се
измени и приеме съдържанието на настоящия анекс. Със сключването му,
крайният срок на ползване и погасяване на кредита бил 15.01.2019 г. На
15.7.2018 г., кредитополучателят преустановил плащане на дължимите по
договора вноски за главница и лихва, като изпаднал в забава. Допуснато било
просрочие на 7 вноски за главница и 5 вноски за лихва, дължими на 15.7.2018
г., 15.8.2018 г, 15.9.2018 г., 15.10.2018г., 15.11.2018 г., 15.12.2018 г.,
15.01.2019 г.. Поради това и на основание чл.29 от Общите условия, Банката
направила кредита изцяло и предсрочно изискуем на 15.01.2019г. За
предсрочната изискуемост и размера на задължението кредитополучателят
бил уведомен на 15.02.2020г. с покана, връчена по възлагане съгласно чл, 18,
ал. 5 ЗЧСИ чрез ЧСИ Иван Стръмски, на бабата на длъжника - Еленка Колева.
1
Сочи, че към датата на подаване на процесното заявление, както и на
настоящата искова молба длъжникът не е изплатил дължимите суми за лихви
и главница по договора на „*******" АД. Длъжникът дължал и законната
лихва за забава от момента на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на сумите, както и направените съдебни разноски, включително и
адвокатски хонорар с начислен върху него дължим ДДС.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
„*******" АД има срещу ответника валидно и изискуемо вземане в размер на:
а) 285,17 лева (двеста осемдесет и пет лева и седемнадесет стотинки},
дължима главница по договора за периода от 15,7.2018 г. до 18.01.2021 г.;
б) договорна лихва в размер на 9,69 лева (девет лева и шестдесет и девет
стотинки), дължима за периода от 15.9.2018 г. до 18.01.2021 г.
в) наказателна лихва в размер на 159,86 лева (сто петдесет и девет лева и
осемдесет и шест стотинки), дължима за периода от 15.7.2018 до 18.01.2021
г..,
г) законна лихва: от датата на подаване на эаявлението по чл. 417 ГПК до
изплащане на вземането;
д) разноски за уведомяване 72,00 лева с ДДС;
е) извършени разноски в заповедното производство: държавна такса в
размер на 25,00 лева и адвокатски хонорар в размер на 60 лева с вкл. ДДС.
Претндира за разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника. На
същия се редовно връчени препис от исковата молба и приложенията към
нея.

Съдът като съобрази събраните по делото доказателства и процесуалното
поведение на страните намира, че са налице предпоставките, предвидени в чл.
238, ал. 1 и чл. 239 ГПК за постановяване по делото на неприсъствено
решение, поради следните съображения:
Към исковата молба са представени писмени доказателства: Договор за
кредитна нарта на физически лица *******-2015 от 30.03.2015 г.; Анекс № 1
от 16.01.2017 г.; Общи условия; Покана за доброволно изпълнение;
Извлечение от счетоводните книги на банката.
Към кориците на делото е приложено ч.гр.д. ***/2021 г. по описа на РС-К..
С протоколно определение от 11.04.2022 г., съдът е приключил съдебното
дирене и е пристъпил към постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника.
Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по
същество, като в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на
наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е представил писмен отговор. Същият е
редовно призован за съдебното заседание, като не изпраща процесуален
представител и не е направил искане делото да бъде гледано в негово
отсъствие.
От върнатите по делото призовки е видно, че на ответника са указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването в съдебно заседание.
Освен това исковете се явяват вероятно основателни с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставките по чл.
238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК, поради което следва да бъде
2
постановено неприсъствено решение срещу ответника, като предявените
искове бъдат уважени изцяло.
На основание чл. 239, ал. 2 от ГПК съдът не излага мотиви по същество на
спора.
Относно разноските в заповедното и исковото производство:
Съгласно решението по т.12 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк.дело №
4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на
чл. 422 респ. чл. 415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода
на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
С оглед горното и предвид пълното уважаване на предявения установителен
иск, съдът счита, че разноските, сторени в заповедното производство, следва
да бъдат присъдени изцяло, за което следва да бъде осъден ответникът да
заплати на ищеца-заявител по ч.гр.д. № ***/2021 г. по описа на РС-К. съдебни
и деловодни разноски в размер на 25,00 лв. - държавна такса и 60,00 лева –
адвокатско възнаграждение.
Ищецът в исковата молба и в становището си претендира за присъждане на
разноски по настоящото дело, но от материалите по делото е представено
единствено пълномощно, където не е посочено възнаграждение, както и не се
съдържа Договор за правна защита и съдействие, поради което съдът не
следва да присъди такива.
С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78 ал. 1 ответникът следва за заплати
на ищеца направените в настоящото производство съдебни и деловодни
разноски в размер на 50,00 лева за държавна такса.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на СТ. М. СТ., ЕГН:
********** и адрес: гр. ******, че дължи на „*******" АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.*********, представлявано от ТАП -
член на УС и изпълнителен директор и ДВ - член на УС и изпълнителен
директор чрез адв. Д.Р. Д., от АК „*****“, съдебен адрес: гр.*******, по
Заповед за изпълнение № *****/19.01.2021 г. по ч.гр.д. № ***/2021 г. по
описа на РС-К. следните суми: 285.17 лв. /двеста осемдесет и пет лева и 17
ст./ главница, ***.55 лв. наказателна лихва от 15.07.2018г. до 18.01.2021г., по
Договор за кредитна карта на физически лица №*****-00074-2015 от
30.03.2015г. и законна лихва върху главницата от 18.01.2021 г. до изплащане
на вземането.
ОСЪЖДА СТ. М. СТ., ЕГН: ********** и адрес: гр. ******, че дължи на
„*******" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.*********, представлявано от ТАП - член на УС и изпълнителен директор
и ДВ - член на УС и изпълнителен директор чрез адв. Д.Р. Д., от АК „*****“,
съдебен адрес: гр.******* сумата от 72,00 лева – разноски за уведомяване по.
Договор за кредитна карта на физически лица №*****-00074-2015 от
30.03.2015г.

ОСЪЖДА СТ. М. СТ., ЕГН: ********** и адрес: гр. ******, че дължи на
„*******" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
3
гр.*********, представлявано от ТАП - член на УС и изпълнителен директор
и ДВ - член на УС и изпълнителен директор чрез адв. Д.Р. Д., от АК „*****“,
съдебен адрес: гр.******* сумата от 50,00 лв. /петдесет лева и нула ст./ за
направените съдебно и деловодни разноски по ч.гр.д. ***/2021 г. и по
настоящото производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се приложи по ч.гр.д. № ***/2021 г. по описа на РС-
К..
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
4