№ 967
гр. ****, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Магдалена Давидова Янева
при участието на секретаря Светлана Ст. Георгиева
като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело
№ 20253110100111 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие и е образувано
по молби на М. И. Х. и М. Д. Х., с които е отправено искане за налагане на мерки за защита
срещу домашното насилие по отношение Д. Д. Х..
Твърди се в сезиралите съда молби и уточняващите такива, че М. Х. и Д. Х. са
съпрузи, а М. Х. е тяхно общо дете. Поддържа се, че ответникът от 2020г. осъществява
непрестанен физически и психически тормоз над съпругата и дъщеря си, поради което и в
края на 2024г. М. Х. взела решение да се раздели със съпруга си. Въпреки съгласието на
последния, същият продължил да проявя агресия към съпругата и дъщеря си М.. Твърди се,
че ответникът е алкохолно зависим, преследва молителките, обижда ги, посяга им и ги
заплашва с убийство, което пред последните дни е всекидневно. Пред входната врата
оставял брадви, лопати, ножове.
Конкретно се твърди, че на 03.01.2025г., около 13:00 ч., пред дома на молителките на
ул. „****“ № 101, вх. Б, ответникът я наругал М. Х. и й ударил два шамара. Няколко часа по-
късно отишъл в салона за красота на М. Х., находящ на ул. „****“ № 101, ет. 2, където в
присъствието на клиенти започнал да я ругае и удря. М. Х. се опитала да разтърве
родителите си, но ответникът започнал да бие и нея. Намесила се клиента от салона, на
която ответникът също ударил шамар.
На 04.01.2025г. молителката била на работа, като цял ден работила на заключена
врата. Към 12:00ч. ответникът започнал да заплашва молителките. Към 15:00ч. отново
отишъл в салона, като удрял с юмрук стъклената врата. Молителката М. Х. приключила
работния си ден в 18:30ч. Приготвяйки се тръгва, заедно с дъщеря си М., ответникът се
1
появил, като замерил Х. с тонколона. Тя се отдръпнала, при което Х. хванал дъщерята на
страните. Молителката се намесила и започнал бой между тримата. Ответникът се измъкнал,
като М. тръгнала след него, а майка си заключила в салона. Момичето отишло в дома на
ответника, за да попита до кога ще продължава този тормоз, при което Х. и неговия брат
хванали М. и я набили. Детето се измъкнало и избягало.
Твърдейки, че горното не е изолиран случа на психически и физически тормоз
сезират съда с иска за налагане на мерки за защита.
Ответникът Д. Д. Х. оспорва молбата. Не оспорва, че е в брак с молителката М. Х., от
която имат две деца **** и Д.. Поддържа, че към настоящият момент са във фактическа
раздяла, която датира от м. 03. 2024г. Оспорва твърденията на молителката за упражняване
на постоянен тормоз. Сочи, че с годините тя се отчуждила и дистанцирала от него и
твърдяла, че имала приятели мъже и не се нуждае от него. Започнала да настоява и да
изисква от майка му да прехвърли собствеността на апартамента на голямата им дъщеря и
да използва факта, че момичето носи името на майката на ответника. Започнала да говори,
че е възможно да е бременна от настоящ приятел и не искала нито да го вижда, нито да има
нещо общо с него, въпреки, че са още обвързани по силата на сключения граждански брак.
Сочи, че това го разстройва и във всички негови опити да намери път към нея и децата им,
всеки опит бил посрещнат с отпор, следвали скандали, като твърди провокацията да е била
от тяхна страна и молителката правила всичко възможно да изкара него инициатор на
същите. Поддържа, че молителката има провокативно поведение, изпращайки му голи
снимки на нейни любовници. Започнали да му звънят мъже, представяйки се за нейни
любовници. Ответникът се опитвал да говори с молителката, но тя не искала да разговаря с
него, твърдейки, че й навлиза в личното пространство, заключвала се и опитите за разговор
прераствали в скандал, които тя интерпретирала като агресия и го заплашвала, че ще извика
полиция.
Що се отнася до твърдените актове на насилие твърди, че на 03.01.2025г. ответникът
е ходил в салона и е бил с брат си, за да разговаря с нея. Оспорва да е удрял М. и Д.. На
04.01.2025г. по обедно време, зет му установява, че по автомобила, който е собственост на
майка му, има нанесени поражения изразяващи се в надрасквания по задния и предния
капак, по всички врати на колата, спукани и четирите гуми, счупено странично огледало,
счупени задни фарове, изтръгнати предни и задна чистачки. След като е установил
пораженията той веднага уведомил майка му, брат му и ответника. Ответникът веднага
отишъл в салона на молителката, за да поиска обяснение, тъй като са заплашвали, че ще
повредят колата собственост на майка му в изблик на поредния конфликт предизвикан от
тях, но молителката се била заключила в салона си и ответникът си тръгнал. Същият ден
около 17 часа в дома на майка му отишла М., с думите „Идвам да се бия!“ и започнала да
разхвърля мебелите, обърнала масата в кухнята, след което се насочила към майка му,
съборила я на земята, грабнала бастуна й и се опитвала да й нанесе удари с него. Единствено
бързата намеса на брат му предотвратил побоя. По думи на майка му, дъщеря му била
озверяла и викала в лицето й „повредих ти колата, сега ще те повредя и теб, ще те пребия!“,
2
псувала и обиждала. Брат му по това време бил в другата стая и чул псувните и виковете и
се притекъл на помощ на майка си. Отстранил М. и я избутал извън апартамента, като тя
продължила да вика, да крещи, да псува и в един момент си тръгнала. Ответникът се
прибрал малко след случката. След като М. се прибрала при майка си, двете решили да
извикат полиция и полицаите отишли у дома на майка му и ги придружили до полицейското
управление заедно с брат му за справка и ги пуснали. След това майката на ответника
решила да подаде жалба за нападението. Ответникът сочи, че М. Х. се е разпоредила със
средства от сметка на майката на ответника, използвайки банковата й карта. Счита, че не М.
и децата, а той и майка му са подложени на постоянен тормоз и моли съдът да отхвърли
молбата.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Безспорно е между страните, че М. И. Х. и Д. Д. Х. са в граждански брак, което се
установява и от приложеното на л. 40 от делото удостоверение. Не се спори и че Д. Д. Х. е
родител на М. Д. Х., видно и от приложеното на л. 41 от делото удостоверение за раждане.
Представена по делото е и изходяща от М. И. Х. декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в
която същата е декларирала, че на 03.01.2025г. ответникът видял дъщерята на страните
навън и я ударил два пъти; след това отишъл в салона и започнал да бие М. Х. и дъщеря им,
като посегнал на клиентка. Това продължило и на следващия ден.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 9, ал. 4 ЗЗДН, съдът служебно е изискал справки
за съД.ст на страните, от които се установява, че Д. Д. Х., М. Д. Х. и М. И. Х. не са осъждани
(л. 31-33). Не се установява която и да е от страните да е настаняване за лечение в
Психиатрична клиника на УМБАЛ „Св. Марина“ АД-****, видно от приложеното на л. 35
от делото писмо от посоченото болнично заведение.
Представени от страна на ответника са доказателства за адресирано до майката на Х.
– Марийка Д. Георгиева (относно роднинската връзка справка в НБД „Население“ – л. 9)
писмо във връзка с оспорени от същата плащания към Shein.com, в което е посочено, че
транзакциите са свързани със закупуване на дигитални стоки от акаунт на М. Х. Д..
Представено е и доказателство за входирана в Районна прокуратура – **** жалба на
гражданин.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля ****, брат на
ответника. В показанията си същия излага, че на 03.01.2025г., голямата дъщеря на страните
М. Д. Х. му звъннала по телефона, за да прибере ответника. Отивайки да прибере брат си го
заварил седнал на диван. Ответникът се обърнал към съпругата си, питайки я може ли да
говорим насаме. В отговор на това се излага, че М. Д. му заявила, че с алкохолик не иска да
приказва, като едновременно с това тя и М. Х. се нахвърляли върху ответника да го бият.
Свидетелят заявява, че ответникът може и да е искал да удари съпругата си, но не е сторил
това. Излага, че на 04.01.2025г., в жилището, в което живее свидетеля, живее заедно с майка
си, дошла М. Х.. Чул майка си да вика „****, ****“. Като отишъл в стаята, в който била
3
майка му, видял, че всичко е разхвърлено, обърнато, майка му била на земята, а М. Х. я бие.
Свидетелят я грабнал и изкарал извън апартамента. Малко след това дошла полиция. По
време на случилото се излага, че брат му не е бил в жилището. Свидетелят излага, че не е
ставал свидетел на насилие упражнено от страна на брат му към молителките.
Въз основа на горната фактическа установеност, съдът формира следните правни
изводи:
Молбата е подадена от и срещу легитимираните по закон лица, с оглед предвидената
в чл. 3, т. 1 и 4 от Закона възможност и предвид това, че молителката М. Х. и ответникът са
съпрузи, а М. Х. е тяхно общо дете. Същата е основана на твърдения за осъществен акт на
домашно насилие на 03.01.2025г. и 04.01.2025г., поради което съдът приема, че молбата е
депозирана в предвидения по чл.10, ал.1 от Закона преклузивен срок. Поради горното,
същата е допустима. Разгледана по същество съдът намира същата за неоснователна.
Основателността на подадената по реда на ЗЗДН молба се предпоставя от
осъществено спрямо молителките действия или опит за такива, които законът въздига като
противоправни и съдът квалифицира като акт на домашно насилие. За преценка на
последното, съдът изхожда от твърденията на молителката, доколкото именно те очертават
наличието някоя от предвидените по чл. 2 ЗЗДН форми.
В настоящия случай съдът намира за доказано, че отношенията между страните са
конфликтни, което обаче само по себе си не може да установи, че е налице осъществен акт
на домашно насилие. Акт на насилие не може да се приеме за осъществен и от представената
от молителката М. Х. декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, доколкото същата съставлява
доказателство за установяване на твърдяни факти, но само ако липсват други такива. В
случая, както самата М. Х. твърди, актът на насилие по отношение на нея от 03.01.2025г. е
осъществен на работното й място, като действията на ответника са станали достояние на
трети лица, клиенти на молителката, но същата не е ангажирала доказателства, за
установяване на поведението на ответника, въпреки дадените й с изготвения доклад
указания в тази насока. Нещо повече, макар и ценени по реда на чл. 172 ГПК, показанията
на свидетеля **** Георгиев опровергават декларираното от М. Х. ответникът да е имал
твърдяното поведение спрямо съпругата си. В този смисъл съдът намира молбата на М. Х. за
неоснователна и като такава същата следва да бъде отхвърлена.
Неоснователна се явява и молбата на М. Х. при липса на ангажирани от същата
каквито и да е доказателства насочени към установяване на твърдения й.
Съобразно изхода от спора и на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, всяка една от
молителките следва да бъде осъдена да заплати в полза на Варненския районен съд
държавна такса в размер на 25 лева.
Въпреки отправеното иска в полза на ответника не следва да се присъждат разноски
при липса на доказателства за реално заплатено адвокатско възнаграждение. В представения
договор за правна защита и съдействие е уговорено възнаграждение в размер на 600 лева и
начин на плащане „в брой“, но същият не може да се приеме, че служи за разписка за
4
заплащане на хонорара, при липса на обективирано изявление, че същият е платен.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявената от М. И. Х., ЕГН ********** и М. Д. Х., ЕГН **********,
и двете от гр. ****, ул. „****“, № 17, молба за налагане на мерки за защита по ЗЗДН срещу
Д. Д. Х., ЕГН **********, от гр. ****, ул. „****“, № 87, ет. 1, ап. 50, за извършени актове на
домашно насилие на дати 03.01.2025г. и 04.01.2025г., като неоснователна.
ОСЪЖДА М. И. Х., ЕГН **********, от гр. ****, ул. „****“, № 17, да заплати в
полза на съдебната власт, по сметка на Районен съд – **** държавна такса в размер на 25.00
лева (двадесет и пет лева), на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН.
ОСЪЖДА М. Д. Х., ЕГН **********, от гр. ****, ул. „****“, № 17, да заплати в
полза на съдебната власт, по сметка на Районен съд – **** държавна такса в размер на 25.00
лева (двадесет и пет лева), на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в 7-дневен срок,
считано от 19.03.2025г., на основание чл. 15, ал. 7 ЗЗДН.
Съдия при Районен съд – ****: _______________________
5