РЕШЕНИЕ
№ ………………../………….02.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - ВАРНА, Гражданско отделение, 50 с-в, в открито заседание, проведено на двадесет и
четвърти януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА
при
секретаря Мариана Маркова,
като
разгледа докладваното от съдията
гр. д. №
11214 по описа за 2019 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Б.М.П., чрез адв. А. срещу * със
седалище и адрес на управление ***, с която е предявен иск по чл.405 от КЗ за
заплащане на сумата от 10 лева, като частична претенция от общата в размер на
271,60 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение съгласно
договор за застраховка „Каско” на МПС, сключен със
застрахователна полица № * от 24.02.2016г. за причинени
имуществени вреди на лек автомобил „* ведно със законната лихва върху
нея от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
С протоколно определение от 24.01.2020 г. е допуснато изменение на иска на основание чл. 214 от ГПК чрез неговото
увеличаване , като същият се счита предявен за сумата от 252,56 лева, като окончателна претенция, представляваща дължимо
застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско
на МПС“ от 24.02.2016 г.
Ищецът твърди, че на 24.02.2016г. между страните е сключен договор за
застраховка „Пълно Каско“ със застрахователна полица
№ * за лек автомобил *, собственост на ищеца, със срок на действие от
28.02.2016г. до 27.02.2017г. Застрахователната премия била изцяло платена. На
16.02.2017г. ищцата предоставила автомобила на *, който при
маневра за паркиране в гр. *“ ударил левия праг на автомобила в бордюр. Застрахователят бил уведомен за настъпилото
застрахователно събитие и извършил оглед и бил изготвен опис по щета. На
06.04.2017г. ищцата получила уведомление, с което застрахователят отказвал да
изплати щетата. При проучване в няколко сервиза ищцата установила, че сумата
необходима за възстановяване на автомобила е в размер на 271.60 лева. При тези съображения моли за уважаване на предявения иск и присъждане на
сторените разноски.
В срока по чл. 131, ал.
1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, с който
изразява становище за недопустимост на иска, в евентуалност признава иска на
основание чл. 237 от ГПК относно неговото основание и до общ размер на
вземането на ищеца от 252,56лв., което представлява неплатен остатък от застрахователно обезщетение в общ размер на
262,56лв. по процесната щета по повод събитието от
16.02.2017 г. Сочи се, че това общия размер на задължението, установено от
експертизата при разглеждане на спора по частичния иск по гр.д. № 2367/2019 г. на ВРС. Претендират се и сторените разноски.
Съдът, след като взе в
предвид отправеното в съдебно заседание искане за постановяване на решение при
признание на иска, намира следното:
В съдебно заседание и с отговора на исковата молба
ответникът е релевил искане за прекратяване на
делото, поради липсата на правен интерес, а по същество е направил признание на
иска.
Съдът намира предявения иск за допустим.
С решение 3282/16.07.2019 г., постановено по гр.д. № 2367/2019 г. на ВРС,
26 състав, е предявен частичен иск за сумата от 10лв. от общ размер на претендираното обезщетение в размер на 281,60 лв.
С молба от 24.09.2019 г. ищецът е уточнил, че се касае за друга част от
10лв. от вземането цялото в размер на 271,60 лв.
Ето защо, съдът намира, че производството не е недопустимо, доколкото не е
налице отрицателната процесуална предпоставка по чл. 299 от ГПК за разрешаване
на спора по този частичен иск от цялото твърдяно вземане, поради което подлежи
на разглеждане по същество.
Налице е изрично признание на предявения иск от
страна на ответника, обективирано в отговора на
исковата молба и поддържано в съдебно заседание.
В съдебно заседание е
отправено и искане от страна на ищеца да бъде постановено решение при признание
на иска и доколкото съдът счита, че не са налице отрицателните предпоставки на
чл. 237, ал. 3 ГПК, ответникът е признал
право, което не противоречи
на закона и добрите нрави,
и с което страната може да се разпорежда,
то се налага изводът, че са спазени всички общи и
специални изисквания за постановяване на решение при признание на иска.
Предявеният иск следва да бъде изцяло уважен, на
основание чл. 237, ал. 1 ГПК, като мотиви за неговата основателност не следва
да бъдат излагани, доколкото настоящото съдебно решение се основава на
признанието на исковата претенция.
С
оглед изхода на спора, своевременно отправеното искане и представените
доказателства, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените
по делото разноски в общ размер от 410лв., от които 50лв. заплатена държавна
такса и 360лв. адвокатско възнаграждение.
Не
са налице кумулативно предвидените предпоставки съобразно разпоредбата на чл.
78, ал. 2 от ГПК, доколкото ответникът е дал повод за завеждане на делото. Уведомлението
до застрахователя за настъпилата вреда е депозирано пред застрахователя на
20.02.2017 г., като по предявената извънсъдебна претенция на ищеца е постановен
отказ, поради което и ответникът е дал повод за завеждане на съдебна такава. Още
повече, производството по първия частичен иск за 10 лв. е заведено на
13.02.2019 г., а настоящото производство е образувано на 18.07.2019
г., т.е. същият е имал възможност да заплати застрахователно обезщетение в
признатия размер.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА *, със седалище и адрес на
управление *** да заплати на Б.М.П., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 252,56 лева (двеста петдесет и два лева и
петдесет и шест стотинки), представляваща дължимо застрахователно
обезщетение съгласно договор за застраховка „каско”
на МПС, сключен със застрахователна полица № * от
24.02.2016г. за причинени имуществени вреди на лек автомобил „*, ведно със
законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба –
13.02.2019г. до окончателното плащане, на основание чл.405, ал.1 от КЗ.
ОСЪЖДА *, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Б.М.П., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 410 лв. (четиристотин и десет
лева), представляваща сторени по
делото разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Присъдената сума може да бъде заплатена по
посочения от ищеца начин: в брой.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от
решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: