№ 485
гр. Горна Оряховица, 29.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, II СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети август през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Еманоел В. Вардаров
при участието на секретаря Мариянка Г. Къцаркова
като разгледа докладваното от Еманоел В. Вардаров Гражданско дело №
20224120100399 по описа за 2022 година
Предявен иск по реда на чл.415 от ГПК относно установяване на вземане по: чл.430 от
ТЗ ввр. чл.286 от ТЗ ввр. чл.79 ал.1 ввр. чл.240 от ЗЗД ввр. чл.9 от ЗПК, чл.92 от ЗЗД ввр.
чл.19 от ЗПК, чл.86 от ЗЗД ввр. чл.33 от ЗПК.
Ищецът “Ти Би Ай Банк”ЕАД с ЕИК****(чрез юрисконсулт С. П.С.) твърди, че“Ти Би Ай Банк”ЕАД
сключва Договор№**********/18.09.2018г. за потребителски кредит с К. Н. ИВ.. На основание така сключения
договор дружеството е предоставило сума в размер на 1231.99лв. В чл.7 ал.1 от договора е посочен размера на
предоставения кредит - 1000.00лв., като към отпуснатия кредит се включва еднократна такса за оценка на риска, в
размер на 132.00 лв., дължима в деня на подписване на договора за кредит и се финансира от кредитора, и се
възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план предвид заявеното му
желание в искането-декларация. Предвид заявеното желание от потребителя, еднократната такса за оценка на
риска в размер на 132.00лв. се финансира от кредитора и се възстановява от потребителя с дължимите месечни
вноски съгласно погасителния план. Съгласно чл.7 ал.2 от договора средствата по кредита се превеждат от
кредитора по банкова сметка потребителя. В случаите, когато потребителят е пожелал сключване на застраховки
или да се присъедини към застрахователните програми средствата се превеждат от кредитора към сметка на
застрахователя, за което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора. В
настоящия случай потребиелят е пожелал да сключи Застраховка „Bank Комбо Живот” в размер на 49.50лв. и
Застраховка „Bank Комбо Безработица“ в размер на 50.49лв. Общото крайно задължение по договора(чл.10)
възлиза на 1420.12лв., която сума е разсрочена на 15бр. погасителни месечни – 14бр. вноски(всяка в размер на
94.67лв.), ведно с последна изравнителна вноска в размер на 94.74лв. Уговореният между страните лихвен
процент, с който се олихвява предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен процент е в размер на 21.97%
(чл.9 ал.1, ал.2 от договора). Така предоставената сума, кредитополучателят има задължение да върне на месечни
вноски, всяка включваща два компонента: главница и договорна лихва. Към дата на входиране(20.01.2020г.) на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК, задължението на К. Н. ИВ. към “Ти
Би Ай Банк”ЕАД по договора, е било в размер на 1171.30лв.(935.54лв. - главница и 102.64лв. - договорна лихва).
Отделно от това, съгласно чл.9 ал.4 от договора за потребителски кредит, ответникът дължи и обезщетение за
забава(лихва за просрочие), което към 08.01.2020г. е било в размер на 133.12лв. По заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение и изп.лист по чл.417 от ГПК пред ГОРС е било образувано ч.гр.дело№64/2020г.
1
и е била издадена Заповед№119/20.01.2020г. за незабавно изпълнение и изп.лист в полза на “Ти Би Ай Банк”ЕАД
против К. Н. ИВ.. Заповедта за изпълнение била връчена на ответницата-длъжник при условията на чл.47 ал.5 от
ГПК, като са последвали указания от съда до заявителя да предяви иск относно вземането си. Предявени са
искове по реда на чл.422 ввр. чл.415 от ГПК относно съществуване на вземане по: чл.79 ал.1 ввр. чл.240 от ЗЗД
ввр. чл.9 от ЗПК, чл.86 от ЗЗД ввр. чл.33 от ЗПК, относно съществуване на вземане по издадена
Заповед№119/20.01.2020г. за незабавно изпълнение и изп.лист по ч.гр.дело№64/2020г. на ГОРС, за: сумата
935.54лв., представляваща незаплатена изискуема главница по Договор№**********/18.09.2018г. за
потребителски кредит, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението
– 20.01.2020г. до окончателното и изплащане; сумата 102.64лв., представляваща неизплатена
договорна(възнаградителна) лихва за периода: 25.02.2019г.-25.12.2019г.; сумата 133.12лв., представляваща
неизплатено обезщетение за забава за периода: 25.02.2019г.-08.01.2020г. Претендират се за присъждане и:
направените разноски в заповедното производство по ч.гр.дело№64/2020г. на ГОРС; разноските в исковото
производство – гр.дело№399/2022г. на ГОРС.
Ответницата К. Н. ИВ. с редовно връчено съобщение по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, се представлява от
особен представител адв.В.Й. от ВТАК, съгласно чл.47 ал.6 от ГПК. Особеният представител счита исковете за
допустими, предвид безспорната индикация, че между И. и ищцовото дружество е съществувало кредитно
правоотношение, но предвид липсата на контакт с представляваното лице, не би могло да се твърди дали исковата
претенция е основателна или не. В съдебно заседание оспорва предявените искове. Счита за неоснователна и
претенцията по застрахователния договор, тъй като дългът към същия е капитализиран към задължението по
договора за кредит, което е също неоснователно, тъй като това не били ефективно отпуснати средства на лицето.
След като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и ги прецени
съобразно правилата на ГПК, съдът приема за установено следното:
Meжду „Ти Би Ай Банк”ЕАД и К. Н. ИВ. е сключен Договор№**********/18.09.2018г. за потребителски
кредит. На основание така сключения договор дружеството е предоставило сума в размер на 1231.99лв. В чл.7
ал.1 от договора е посочен размера на предоставения кредит - 1000.00лв., като към отпуснатия кредит се включва
еднократна такса за оценка на риска, в размер на 132.00 лв., дължима в деня на подписване на договора за кредит
и се финансира от кредитора, и се възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски съгласно
погасителния план предвид заявеното му желание в искането-декларация. Предвид заявеното желание от
потребителя, еднократната такса за оценка на риска в размер на 132.00лв. се финансира от кредитора и се
възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план. Съгласно чл.7 ал.2 от
договора средствата по кредита се превеждат от кредитора по банкова сметка потребителя. В случаите, когато
потребителят е пожелал сключване на застраховки или да се присъедини към застрахователните програми
средствата се превеждат от кредитора към сметка на застрахователя, за което потребителят дава изричното си
нареждане и съгласие с подписването на договора. В настоящия случай потребиелят е пожелал да сключи
Застраховка „Bank Комбо Живот” в размер на 49.50лв. и Застраховка „Bank Комбо Безработица“ в размер на
50.49лв. Общото крайно задължение по договора(чл.10) възлиза на 1420.12лв., която сума е разсрочена на 15бр.
погасителни месечни – 14бр. вноски(всяка в размер на 94.67лв.), ведно с последна изравнителна вноска в размер
на 94.74лв. Уговореният между страните лихвен процент, с който се олихвява предоставеният кредит, изразен
като годишен лихвен процент е в размер на 21.97%(чл.9 ал.1, ал.2 от договора). Така предоставената сума,
кредитополучателят има задължение да върне на месечни вноски, всяка включваща два компонента: главница и
договорна лихва. Към дата на входиране(20.01.2020г.) на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл.417 от ГПК, задължението на К. Н. ИВ. към “Ти Би Ай Банк”ЕАД по договора, е било в размер на
1171.30лв.(935.54лв. - главница и 102.64лв. - договорна лихва). Отделно от това, съгласно чл.9 ал.4 от договора за
потребителски кредит, ответникът дължи и обезщетение за забава(лихва за просрочие), което към 08.01.2020г. е
било в размер на 133.12лв.
По заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изп.лист по чл.417 от ГПК пред ГОРС е
било образувано ч.гр.дело№64/2020г. и е била издадена Заповед№119/20.01.2020г. за незабавно изпълнение и
изп.лист в полза на “Ти Би Ай Банк”ЕАД против К. Н. ИВ., за: сумата 935.54лв., представляваща незаплатена
изискуема главница по Договор№**********/18.09.2018г. за потребителски кредит, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението – 20.01.2020г. до окончателното и изплащане;
сумата 102.64лв., представляваща неизплатена договорна(възнаградителна) лихва за периода: 25.02.2019г.-
2
25.12.2019г.; сумата 133.12лв., представляваща неизплатено обезщетение за забава за периода: 25.02.2019г.-
08.01.2020г.; сумата 75.00лв., представляваща направените разноски в заповедното производство(ДТ и
юрисконсултско възнаграждение) по ч.гр.дело№64/2020г. на ГОРС. Заповедта за изпълнение била връчена на
ответницата-длъжник при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, като са последвали указания от съда до заявителя да
предяви иск относно вземането си.
При така установената фактическа обстановка настоящата инстанция счита, че предявените искове са
допустими и основателни и следва да бъдат уважени със законните последици от това.
Предмет на делото по установителния иск е вземането, основано на представен документ по чл. 417 т.2
от ГПК-извлечение от счетоводните книги на банката, за вземане, произтичащо от договор за кредит, в който
размерът и изискуемостта са определени от страните при сключването му.
От събраните по писмени доказателства, се установява, че между страните по делото е налице валидно
сключено правоотношение, по силата на което, “Ти Би Ай Банк”ЕАД сключило с ответницата К. Н. ИВ.
Договор№**********/18.09.2018г. за потребителски кредит. Това е договор за заем(неформален и реален) с
търговски характер - чл.286 ал.3 от ТЗ, тъй като едната от страните по сделката е търговец и договорът е
сключен с оглед упражняването на търговската му дейност. Между страните е постигнато споразумение: едната
да заеме, а другата да получи в заем пари, а когато въз основа на това споразумение заетите пари бъдат предадени
на заемополучателя по сметка на продавача на стоката, избрана от потребителя, за заплащане на продажната и
цена. Установяването на този факт е в тежест на ищеца съгласно чл.154 ал.1 от ГПК, който следва да установи
възникването на облигационната връзка между страните, въз основа на която претендира изпълнение. От
съдържанието на настоящия договор може да се изведе изводът, че сумата е реално предадена на
заемополучателя, което било удостоверено с подписа му в самия договор, като същият се е задължил да върне
заетата сума по начин и условия, уговорени в договора.
Заповедта за изпълнение на парично задължение е издадена въз основа на документ по чл.417 т.2 от ГПК
- извлечение от счетоводните книги на банката Тъй като извлечението удостоверява изгодни за издателя си
факти, не се ползва с обвързваща съда доказателствена сила. Затова, в исковото производство ищецът-кредитор
следва да установява при условията на пълно и главно доказване основанието, изискуемостта и размера на
вземането си към датата на подаване на заявлението до заповедния съд.
Всяко задължение възниква в момента на настъпването на пораждащия го конкретен фактически състав.
От този момент длъжникът е обвързан да изпълни това задължение. Като правопораждащ факт се счита онзи
факт, с настъпването на който едната от страните придобива субективното право да иска от другата страна
спазване на определено поведение, което право е гарантирано с по-нататъшната възможност да се търси
съдействието на държавната принуда за осъществяването му. Изискуемостта на едно задължение означава не само
че то е възникнало, но и че са били настъпили други юридически факти, след настъпването на които носителят на
субективното право има право на иск за изпълнение на задължението. Просрочието им се инкорпорира във
фактическия състав на предсрочната изискуемост на кредита, от което следва, че то не е уговорено като
самостоятелно основание за възникване отговорността. Така или иначе, ответникът не е осъществил действия
iure et facto - да върне заетата сума. В случая не е налице позоваване на предсрочна изискуемост(неизпълнението
на кредитополучателя по отношение на минимална погасителна вноска и нарочно волеизявление на кредитора за
отнемане преимуществото на срока му), а става въпрос за обикновена настъпила изискуемост, съгласно договора
– с изтичане на падежа на последната погасителна вноска – 25.12.2019г.
Договорът за кредит не страда от пороци, поради което е действителен. В договора ясно е посочен
общият размер на кредита, начин на усвояване, начин на погасяване, посочен е фиксиран годишен лихвен
процент/ГЛП/, годишния процент на разходите/ГПР/ по кредита и общ размер на дължимите плащания; съдържа
информация за условията за издължаване по погасителния план - размер, брой, периодичност и датите на плащане
на погасителните вноски. Договореният фиксиран лихвен процент на годишна основа лишава от необходимост
посочването на методика за изчисляване на референтен лихвен процент. От представения договор е видно, че ГПР
по кредита е посочен, както е посочена и общата сума дължима от потребителя, изчислена към момента на
сключване на договора за кредит, което съдът счита че е достатъчно за покриването на законовите изисквания. В
договора липсва посочване на общия размер на договорната(възнаградителна) лихва, но същият е лесно
определяем като разлика между общата стойност на плащанията и размера на отпуснатия кредит. В договора е
3
включен погасителен план с посочени падежни дати на отделните вноски. В погасителния план е посочена общата
стойност на всяка дължима месечна вноска, без да е посочено каква част от дължимата сума погасява отделните
задължения. Въпреки това, в договора е посочен размерът на всяко едно от задълженията, които сумарно,
разделени на посочения брой погасителни вноски формират размера на всяка вноска, като по същия начин е
лесно определима и стойността на всеки компонент от погасителната вноска. С оглед гореизложеното по делото
се установи наличието на валидно облигационно правоотношение по договор на потребителски кредит между
страните, поради което искът за главница е доказан по своето основание. Страните не са формирали спор относно
забавата на длъжника.
Сключването на посочената застраховка се установява от представената по делото Застрахователна
полица№81001NLВ2011/18.09.2018г.. Установено е, че застрахователната премия се финансира от страна на
кредитодателя и се заплаща от страна на кредитополучателя, ведно с погасителните вноски по кредита. В чл.19 от
процесния договор изрично е посочено, че при сключване на договора, потребителят не е длъжен да сключва
застраховка. По свое желание и по собствено усмотрение потребителят може да сключи някоя от застраховките
или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора, без това обаче да е
задължително условие за сключването на самия договор. Предвид това, съдът счита, че сключването на
въпросните застраховки не е част от условията за отпускане на кредита, като това е станало по изрично искане на
самия ответник, направено в подписаното от К. Н. ИВ. на 18.09.2018г. Заявление-декларация за установяване на
договорни отношения. Съдът счита, че между страните по договора за кредит е било постигнато съгласие
кредитополучателя да се застрахова със застраховка „Живот“ и застраховка „Безработица“ в ЗК“Уника
Живот“АД, като платените за това от страна на ищеца застрахователни премии в размер на общо 50.49лв. следва
да се включат като част от главницата в дължимите вноски за погасяване на кредита от страна на ответницата.
Данните по делото сочат за сключен застрахователен договор по групова застрахователна полица, за срока на
действие на договора за кредит с изрично писмено съгласие на ответницата-длъжник, с покритие - смърт на
кредитополучателя, пълна трайна неработоспособност и временна пълна неработоспособност на
кредитополучателя. При такъв договор банката има едновременно качествата на застраховащ и на ползващо се от
сключената застраховка лице/Решение№99/28.07.2011г. по т.дело№542/2010г. - Iт.о. ВКС/. Съгласно чл.382 ал.1
от КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят отговаря единствено пред кредитора до
размера на непогасената част от задължението, заедно с лихвите и разноските към датата на настъпване на
застрахователното събитие. В този смисъл, тази застраховка се явява правно средство, чрез което Банката
осигурява удовлетворяване на вземането си и в същото време за нея възниква притезателно и акцесорно право да
получи застрахователното обезщетение, тъй като има качеството ползващо се лице. Банката има право да търси
алтернативно изпълнение от длъжника, като кредитор или от застрахователя, като застраховащ и трето ползващо
се лице, защото правата й по застрахователното правоотношение съществуват наред с тези в качеството й на
кредитор.Задължението се погасява при плащане, опрощаване, новация и пр. Съществуващия договор и
настъпилия застрахователен риск не освобождават длъжника от изпълнение. Липсата на средства не е невинова
невъзможност за неизпълнение – чл.81 от ЗЗД.
С оглед на горното, претенциите за главница, договорна възнаградителна и мораторна лихва се явяват
доказани по основание и размер, предвид и волеизявлението на процесуалния представител(оспорват се
основанията на претендираните задължения).
Разноските в заповедното производство са законова последица от уважаването на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и с оглед на това отговорността за заплащането им е обусловена от
изхода на заповедното производство, а в случаите на предявен от заявителя-кредитор иск по чл.415 от ГПК - и от
изхода на исковия процес. Това предопределя и дължимостта от страна на ответницата и на сумата 175.00лв.,
представляваща направените разноски по ч.гр.дело№64/2020г. на ГОРС, за които е издаден изп.лист в
заповедното производство.
Съдът следва да постанови решение, като се приеме за установено по отношение на К. Н. ИВ., че К. Н. ИВ.
дължи на “Ти Би Ай Банк”ЕАД, по издадена Заповед№119/20.01.2020г. за незабавно изпълнение и изп.лист по
ч.гр.дело№64/2020г. на ГОРС, за: сумата 935.54лв., представляваща незаплатена изискуема главница по
Договор№**********/18.09.2018г. за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на подаване на заявлението – 20.01.2020г. до окончателното и изплащане; сумата 102.64лв.,
представляваща неизплатена договорна(възнаградителна) лихва за периода: 25.02.2019г.-25.12.2019г.; сумата
4
133.12лв., представляваща неизплатено обезщетение за забава за периода: 25.02.2019г.-08.01.2020г., сумата
175.00лв., представляваща направените разноски по ч.гр.дело№64/2020г. на ГОРС.
При този изход на делото, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответницата следва да заплати на ищцовата
страна сумата 755.00лв., представляваща направени в производството по гр.дело№399/2022г. на ГОРС
разноски/ДТ по чл.1 от Тарифа към ДТССГПК – 125.00лв.; възнаграждение за особен представител – 330.00лв.;
юрисконсултско възнаграждение – 300.00лв./.
Водим от гореизложеното и на основание чл.258 и сл. от ГПК, чл.7 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен иск от страна на “Ти Би Ай Банк”ЕАД с
ЕИК****, със седалище и адрес на управление: гр.София - п.к.1421, ул.“Димитър
Хаджикоцев”№52-54, представлявано от Изп.директор А.Ч.Д. и Изп.директор Н.Г.С., против К.
Н. ИВ. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: гр.С. ул**** ет.I, че К. Н. ИВ., дължи на
“Ти Би Ай Банк”ЕАД по издадена Заповед№119/20.01.2020г. за незабавно изпълнение и изп.лист
по ч.гр.дело№64/2020г. на ГОРС, за: сумата 935.54лв., представляваща незаплатена изискуема
главница по Договор№**********/18.09.2018г. за потребителски кредит, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението – 20.01.2020г. до
окончателното и изплащане; сумата 102.64лв., представляваща неизплатена
договорна(възнаградителна) лихва за периода: 25.02.2019г.-25.12.2019г.; сумата 133.12лв.,
представляваща неизплатено обезщетение за забава за периода: 25.02.2019г.-08.01.2020г.; сумата
175.00лв., представляваща направените разноски по ч.гр.дело№64/2020г. на ГОРС.
ОСЪЖДА К. Н. ИВ. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: гр.С. ул**** ет.I,
ДА ЗАПЛАТИ на “ТИ БИ АЙ БАНК”ЕАД с ЕИК****, със седалище и адрес на управление:
гр.София - п.к.1421, ул.“Димитър Хаджикоцев”№52-54, представлявано от Изп.директор А.Ч.Д. и
Изп.директор Н.Г.С.: сумата 755.00лв./седемстотин петдесет и пет лева/, представляваща
направени в производството по гр.дело№399/2022г. на ГОРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е изготвено и обявено.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
5