Р Е Ш Е Н
И Е
№
1739
гр.
Пловдив, 14 октомври 2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХ касационен състав, в публично съдебно заседание на
шестнадесети септември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН РУСЕВ
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА и
участието на прокурора ЙОРДАНКА ТИЛОВА, като разгледа КАНД № 1519 по
описа на съда за 2020 г., докладвано от
съдия Й.Русев, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс.
Образувано е по
касационна жалба на „Бравер 96“ ЕООД, ЕИК *********,
чрез адв.Т.Д.-пълномощник, против Решение № 706 от
13.04.2020г. постановено по АНД № 6771/2019г. на РС-Пловдив, XVIІ н.състав, с което е потвърдено НП № 367017-F402989/23.10.2018
г. на зам-директор на ТД на НАП гр. Пловдив, с което
на касатора е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 1283.17 лв. /хиляда двеста осемдесет и три лева
и седемнадесет стотинки/ за нарушение на чл.38 ал.1 т.1 от Закона за
счетоводството /ЗСч./ на основание чл.74 ал.1 пр. второ от ЗСч. Изтъкват се
доводи в насока, че обжалваното решение е неправилно, като искането е да се
постанови решение, с което да се отмени актът на РС-Пловдив и да се отмени
издаденото НП.
Ответникът по
касация - ТД на НАП гр. Пловдив, чрез процесуален представител, оспорва
подадената касационна жалба. Подробни съображения излага в писмен отговор.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на
Окръжна прокуратура - Пловдив изразява становище, че касационната жалба е неоснователна.
Предлага решението на ПРС да се остави в сила.
Административен съд-
Пловдив, като извърши служебна проверка на валидността и допустимостта на атакуваното
решение и съответствието му с материалния закон, и във връзка със заявените в
жалбата касационни основания, констатира следното:
Касационната жалба
е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е
неблагоприятно и е процесуално допустима. По същество е неоснователна по
следните съображения:
От фактическа страна
по делото е установено, че „Бравер 96“ ЕООД, ЕИК
********* като предприятие по смисъла на Закона за счетоводството и търговец по
смисъла на Търговския закон, не е публикувало годишния си финансов отчет за
2017 година, като не го е заявило за вписване и представило за обявяване в
Търговския регистър при Агенцията по вписванията. Дружеството е било длъжно да
публикува ГФО за 2017 година като го заяви за вписване и представи за обявяване
в Търговския регистър при Агенцията по вписванията в срок до 30 юни на
следващата година, т.е до 02.07.2018г. Въз основа на
тези констатации бил съставен АУАН № F 402989 от
30.08.2018г. за нарушение чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч. За това нарушение и въз
основа на цитирания АУАН било издадено атакуваното пред районния съд
наказателно постановление.
За
да потвърди НП първоинстанционният съд е приел, че то
е издадено от компетентен орган в кръга на правомощията му. В хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да опорочават наказателното постановление
и да налагат неговата отмяна като неправилно и/или незаконосъобразно.
Обжалваното
решение е правилно.
Настоящият
съдебен състав споделя както установената от съда фактическа обстановка, така и
направените въз основа на нея правни изводи, които не следва да повтаря и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
В
допълнение следва да се съобрази следното.
Липсата на настъпили вредни последици за фиска или за трети лица е ирелевантен
факт в насока, преценка на деянието като маловажно, понеже нарушението,
санкционирано с НП, е принципно формално, т.е. законодателят не е предвидил
определен и конкретен вредоносен резултат от него, или формулирано по различен
начин – липсата на вредни последици е иманентен признак на нарушението по чл.
38, ал.1, т.1 от ЗСч, а не смекчаващо отговорността обстоятелство. Фактът, че
нарушението е първо по ред за дружеството, не може само по себе си да обоснове
приложението на чл. 28 от ЗАНН, но следва и това е било съобразено от АНО при
определяне размера на имуществената санкция в специалния минимум по чл. 74,
ал.1, предл.второ от ЗАНН. В настоящия казус
забавянето в подаването на заявление за обявяване на ГФО е за срок от близо 2
месеца след определената в чл. 38, ал.1, т.1 от ЗСч дата, и е станало не по
инициатива на самото задължено лице, а след откриване на пропуска за подаването
му и изпратена покана от контролния орган.
В допълнение следва да бъде посочено още, че дружеството-касатор е извън кръга на лицата по чл. 38, ал.9,
т. 2 от ЗСч, а подадената ГДД не е
нулева, т.е. пред предходната финансова година дружеството е осъществявало
дейност и е реализирало печалба, която е било длъжно по силата на закона да
декларира в срок до 30.06.2018г. В този смисъл – настоящият случай не разкрива
значително по-ниска степен на обществена опасност, а е типичен случай на
нарушение от този вид. Поради всичко изложено настоящият касационен състав счита,
че осъщественото от "Бравер 96 " ЕООД
административно нарушение не представлява маловажен случай по см.на чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл, не е налице основание за отпадане на административнонаказателната
отговорност, ангажирана с НП.
За пълнота на изложението – основания за
квалифициране на случая като маловажен биха били непродължителен период на
забавата след 30.06.2018г.; подаване на заявление за обявяване на ГФО по
собствена инициатива, преди откриване на закъснението от контролен орган;
липсата на реализирани и декларирани печалби с ГДД по чл. 92 от ЗКПО и пр.
От доказателствата по делото
безспорно се установява, че на посочените в АУАН и НП дата и място
санкционираното лице е извършило коментираното нарушение. В случая
имуществената санкция е определена в минималния предвиден в закона размер.
Релевантните за обективната истина факти са безспорно установени и налагат
извод за доказаност на визираното в наказателното
постановление нарушение и правилното му санкциониране, поради което обжалваното
решение на районния съд, следва да се остави в сила.
С оглед на разпоредбите на чл. 63, ал. 5, във вр.
с ал. 3 от ЗАНН основателно е искането от процесуалния представител на
ответната страна – ТД на НАП-Пловдив за присъждане на разноски за юрисконсулт
на основание чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ. Съобразно приложимата норма на чл.
63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,
във вр. с чл.
143 от АПК, възнаграждението за юрисконсулт се определя от съда, като не може
да надхвърля размерите по чл. 27е от НЗПП /в случая от 80 до 120 лв. /. По
преценка на фактическата и правна сложност на казуса и при резултата от делото
на ответната страна ТД на НАП-Пловдив следва да бъдат присъдени разноски за
процесуално представителство в размер на 80лв. и представляващи разноските по
делото за настоящата инстанция.
Водим от горното съдът на осн.
чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 706 от 13.04.2020г. постановено по АНД №
6771/2019г. на РС-Пловдив, XVIІ н.състав.
ОСЪЖДА „Бравер
96“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на ТД на НАП-Пловдив сумата от
80/осемдесет/лева юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: