№ 793
гр. Пазарджик, 23.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
при участието на секретаря Ива Чавдарова
като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно
наказателно дело № 20215220201678 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на КР. К. ЯНК. от гр.Пловдив, ЕГН **********
против Електронен фиш серия К, № 4819245 на ОД на МВР - Пазарджик, с
който на основание чл.189 ал.4 от ЗДП във вр. с чл.182 ал.2, т.3 от ЗДП, за
нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП е наложена глоба в размер на 100 лв. /сто
лева/.
В подадената жалба се твърди наличие на процесуална и
материална незаконосъобразност на ЕФ, чиято отмяна се иска.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява
лично и не изпраща процесуален представител. Постъпва писмено
становище от пълномощник на жалбоподателя, с което се излагат
съображения за отмяна на ЕФ и се иска присъждане на разноски.
За ответникът по жалбата – териториалната структура на ОД на МВР
Пазарджик, редовно призована чрез директор, не се явява представител и не се
изразява становище по съществото на спора.
Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази
1
становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и
като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, при
съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:
С обжалвания ЕФ жалбоподателят е санкциониран за това, че на
03.05.2021 година, в 11:13 часа, на АМ „Тракия”, км. 86+400, пред
бензиностанция „ОМВ“, в посока от гр. Пловдив към гр.София, е управлявал
л.а. „БМВ 330Д” с ДК № ***, като се е движил с превишена скорост от 163
км/ч, при максимално допустима за движение извън населено място и по
автомагистрала от 140 км.час. Скоростта била установена и фиксирана с
автоматизирано техническо средство – стационарна радарна система тип
„MULTA RADAR” № 00209D32F68B. Системата отчела движение със
скорост от 169 км/ч, т.е. превишение на скоростта от 29 км/ч, но от това
превишение били извадени 3%, т.е. 5.07 км/ч, закръглено на 5.00 км/ч, каквато
е била възможната технически допустима грешка на техническото средство
при засичане на движение със скорост над 100 км/ч, което е в полза на
жалбоподателя. Така се формирало превишението на скоростта, отразено в ЕФ
от 24 км/ч.
Въз основа на това бил издаден атакуваният ЕФ. Той бил връчен на
жалбоподателя на неустановена дата, а след като разбрал за него
жалбоподателят го обжалвал с жалба, подадена чрез наказващият орган до
съда. При липсата на достоверна дата на връчване на ЕФ, то е в интерес на
жалбоподателя да се приеме, че жалбата е подадена в срока по чл.189 ал.8 от
ЗДП, при което е процесуално допустима, доколкото е подадена и от лице,
активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на
ЕФ. По тези съображения същата следва да се разгледа по същество.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните
по делото писмени доказателства, които са абсолютно непротиворечиви.
При така установеното е видно, че жалбата против атакувания ЕФ е
неоснователна по следните съображения:
Първо следва да се каже, че в хода на административнонаказателното
производство по безспорен начин се доказа фактът на извършеното нарушение
от страна на жалбоподателя по чл.21 ал.1 от ЗДП.
Следва да се отбележи, че в обжалваният електронен фиш изрично е
цитирана дадена от законодателя възможност на санкционираното лице, в
2
качеството му на собственик на процесното МПС, на основание чл.189 ал.5 от
ЗДвП в 14-дневен срок да предостави писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС,
въз основа на които да се анулира издадения фиш. В законоустановения срок
такива действия не са предприети от страна на жалбоподателя, поради което с
оглед нормата на чл.188, ал.1 от ЗДвП, правилно е бил санкциониран, в
качеството му на собственик, койот на процесната дата е управлявал
горепосоченото МПС. В този смисъл авторството на нарушението в лицето на
санкционирания субект е безспорно доказано. Ето защо е неоснователно
възражението в писменото становище на пълномощника на жалбоподателя в
смисъл, че не било доказано чия собственост е процесното МПС, с което е
било извършено нарушението. Видно е от приетата като писмено
доказателство справка са собственост /л.7 от делото/, че собственик на
гореописаното МПС, към инкриминираната дата е именно жалбоподателят Я..
Съдът констатира, че в процедурата по издаването на ЕФ не са допуснати
съществени процесуални нарушения и материалният закон е приложен
правилно.
На първо място следва да се каже, че съгласно чл.189 ал.4 изр.първо от
ЗДП: „При нарушение, установено и заснето с техническо средство, в
отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение”.
Внимателният анализ на разпоредбата налага извода, че когато е налице
нарушение - установено и заснето с техническо средство, тогава се издава
електронен фиш - в отсъствие на контролен орган и на нарушител.
С оглед на това според настоящия съдебен състав не са налице никакви,
дори и служебно установени нарушения на процесуалните правила при издаване
на ЕФ. Издаденият ЕФ съдържа реквизитите по чл.189 ал.4 от ЗДП. В
разпоредбата на чл.189 ал.8, изр.2-ро от ЗДП е посочено, че когато изпраща
жалбата против ЕФ в съда, директорът на съответната структура на МВР или
оправомощено от него лице я изпраща заедно с цялата преписка, като в
съпроводителното писмо посочва и доказателствата в подкрепа на обжалвания
електронен фиш, както и информация за участъка от пътя с описание на мястото
и географските координати, действащото ограничение на скоростта по чл. 21,
посоката на движение на автомобила, разположението на автоматизираното
3
техническо средство, неговия вид и данни за извършена метрологична проверка.
Всичко това по настоящото дело е сторено. Отделно от това и в самия ЕФ е
било посочено, че скоростта е била измерена с автоматизирано техническо
средство – стационарна радарна система тип „MULTA RADAR” №
00209D32F68B. Също така мястото на нарушението - 86-тия километър плюс
400 метра на магистрала „Тракия”, посоката на движение – за гр.София, пред
бензиностанция „ОМВ“, също е било описано недвусмислено в ЕФ. Ето защо е
неоснователно възражението в жалбата, че липсвало описание на мястото на
извършване на нарушението.
Видно е също така, че ЕФ е издаден в законоустановените срокове, в
рамките на материалната и териториална компетентност на своя издател. Негово
съдържание съответства на изискванията на чл. 189 ал.4 , изр.2-ро от ЗДП, т.е.
отразява териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението, което съвпада с данните от техническото средство, изведени на
фотос от заснетия клип. Описано е нарушението по време, място и
констатирано превишение на скоростта. Дори в ЕФ да не беше посочена
посоката на движение на л.а., то това щеше да е без всякакво значение и по
никакъв начин не би накърнило правото на защита. Разминаването между
скоростта, която се сочи като измерена по данните от клипа, изведен във фотоса
и възприетата като установена в ЕФ се отдава на редуцирането й, предвид
възможността за допустима техническа грешка от 3%, която е отчетена в полза
на нарушителя. Посочени са нарушените разпоредби на ЗДвП /чл. 21, ал.1/,
както и наложената глоба по размер, място, начин и срок на плащане.
Посочена е била и максимално разрешената скорост да движение по АМ –
140 км/ч, както и констатираното превишение от 163 км/ч, при което и
възражението за противното направено в жалбата е неоснователно.
Като се има предвид моментната фотоснимка /л.8 от делото/ от целия
видеоклип, придружаваща ЕФ, имаща статут на веществено доказателствено
средство по смисъла на чл.189 ал.15 от ЗДП, може да се заключи, че
видеоклипа, заснет от техническото средство, с което е било регистрирано
нарушението е напълно валиден и изготвен в съответствие с техническите
изисквания. Фотосът е изведен в съответствие с изискванията на
производителите – виж инструкцията за експлоатация на техническо средство
MultaRadar SD580 на производителя „JENOPTIK Robot GmbH”-Германия.
4
Визираните реквизити в горната част на фотоса напълно съответстват на
възприетото като време, начин и място на извършване на нарушението.
Установява се посока на измерване (виж стрелката), която напълно съвпада с
посоката на движение на МПС. Засичани са били приближаващите се
автомобили. Отчетената скорост е на автомобила на жалбоподателя, а не на друг
лек автомобил, т.к. камерата е насочена и е засекла автомобила, движещ се в
лента №2, което също е посочено в горната част на фотоса. Пак видно от фотоса
точно там се движи автомобилът на жалбоподателя, като на известно разстояние
зад него няма друг автомобил, т.е. не се поражда съмнение, че засечената
скорост може да е друг автомобил. В случая категорично е засечено
единственото МПС в лента № 2, т. е. автомобилът на жалбоподателя.
Процесното техническото средство е одобрен тип средство за измерване
на скоростта и към момента на установяване на нарушението е било
технически изправно, което се установява от приетите като писмени
доказателства удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
10.12.4888 издадено от БИМ и протокол от проверка за техническа изправност
№ 34-С-ИСИС/23.07.2020г., издаден от БИМ, Отдел ИСИС. Периодичността
на последващите проверки за техническа изправност на видео-радарни
системи е 1 година, което значи, че към инкриминираната дата – 03.05.21г.,
въпросната АТСС е била технически изправна. Ето защо и възражението за
техническа неизправност на АТСС се явява неоснователно.
Става ясно, че процесното АТСС е стационарно, а не мобилно и
временно разположено на пътя, при което за него не е валидно изискването на
чл.10 ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата – да се съставя протокол за използването
му. Това пък прави възражението в писменото становище на пълномощника за
допуснато СПН, изразяващо се в липса на такъв протокол, също за
несъстоятелно.
Поради всичко казано до тук следва да се заключи, че възраженията във
въззивната жалба и в писменото становище на пълномощника за допуснати
съществени процесуални нарушения /СПН/, накърняващи правото на защита,
респ. за нарушение на материалния закон, при издаването на обжалвания ЕФ, се
неоснователни.
5
С оглед на гореизложено съдът намира, че правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя като собственик
и водач на процесното МПС, с което е било извършено вмененото нарушение на
инкриминираната дата, доколкото за превишение на максимално разрешената
скорост за движение от 140 км/ч в конкретния пътен участък, т.е. по
магистрала, със скорост от порядъка на 21-30 км/ч, се налага глоба в размера на
100 лева /чл.182 ал.2, т.3 ЗДП/.
При този изход от делото – потвърждаване на ЕФ, който е неблагоприятен
за жалбоподателя, искането за присъждане на разноски в негова полза не би
могло да бъде уважено.
По изложените до тук съображения Пазарджишкият районен съд в
настоящият състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства и
на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К, № 4819245 на ОД на МВР
- Пазарджик, с който на КР. К. ЯНК. от гр.Пловдив, ЕГН **********, на
основание чл.189 ал.4 от ЗДП във вр. с чл.182 ал.2, т.3 от ЗДП, за
нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП е наложена глоба в размер на 100 лв. /сто
лева/.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски в
полза на жалбоподателя.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред
Пазарджишкия административен съд.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6