№ 328 / 16.10.2019 г.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Монтана, 16.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - гр.МОНТАНА, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, първи наказателен състав, в закрито съдебно заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН МИЧЕВ
при участието на секретаря Пепа Илиева и в присъствието на прокурора …. като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ ЧНД № 1573 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.243, ал. 5 от НПК.
Районен съд - гр.Монтана е сезиран с жалба от Е.С.В. xxx,,Македония" № 20, с ЕГН: xxxxxxxxxx против Постановление от 02.10.2019г. на прокурор при Районна прокуратура - гр. Монтана, с което е било прекратено досъдебно производство № 1397/ 2018г. по описа на РУ – гр.Монтана, респ. пр.пр.№ 1769/2018г. по описа на същата прокуратура по обвинение в престъпление по чл.323, ал.1 от НК.
В жалбата се съдържат оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на прокурорския акт. Твърди се, че адресатът на жалбата е отправял закани срещу свидетелката, поради което разследването не е било проведено обективно, всестранно и пълно. В заключение се иска от съда да постанови определение, с което да отмени обжалваното постановление, ведно с произтичащите законови последици.
Съдът, като съобрази наведените в жалбата фактически и правни доводи, събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства и доказателствени средства, намира за установено следното:
За да прекрати наказателното производство прокурорът при Районна прокуратура – гр.Монтана е приел, че е налице липса на извършено престъпление по НК – чл.24, ал.1 т.1 от НПК, тъй като липсва обективната страна на изпълнителното деяние, случаят е маловажен, а и жалбоподателката няма процесуалното качество на ,,пострадал" по смисъла на НПК.
Жалбата е подадена в рамките на преклузивния седемдневен срок по чл.243, ал.4 от НПК, но от лице, което няма право да обжалва постановлението на прокурора за прекратяване на досъдебно производство. В конкретния случай тя не би могла да инициира производство по обжалване, тъй като е подадена от лице, което няма качеството на пострадал, тъй като не попада в кръга от лицата, посочени в закона и определени в трайната съдебна практика на ВКС, които могат да бъдат допуснати да инициират такова производство. В чл.74 от НПК законодателят е определил кръга от лица, имащи качеството на ,,пострадал” - временна фигура, без самостоятелно значение на страна в процеса, създаваща потенциална възможност на носителя си да встъпи в съдебното производство в процесуалното качество на граждански ищец и/ или частен обвинител. Наличието на тази процесуална фигура изисква лицето да е претърпяло имуществени или неимуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от извършеното престъпление. В случая е налице жалба от физическо лице, което обаче никъде не твърди да е претърпяло такива вреди.
Видно от данните по делото е, че още на ниво депозирана жалба свидетелката В. е посочила, че нейният брат свидетелят Любчо Тодоров не я допуска да живее в тяхната семейна къща, която е била обект на гражданско дело за съдебна делба. Единственото оплакване е, че освен пречката да посещава имота, свидетелят самоволно е премахнал покрива на къщата без съгласието на останалите му блжини. Никъде в жалбата й не се навежда оплакване за претърпени вреди, които да са били в пряка причинно следствена връзка със самоуправните действия на нейния брат. В подкрепа на изложените аргументи са й показанията на самата свидетелка, депозирани пред орган на досъдебното производство на стр.79 - 80. В тях свидетелката излага твърдения единствено в насока на неуредени имуществени отношения с нейния брат. Подкрепа на нейните твърдения са и показанията на адресата на жалбата, в лицето на свидетеля Любчо Тодоров. В своите показания същият заявява, че неговата сестра е конфликтна личност и търси необосновани пререкания, свързани с въпросната къща.
От обективна страна престъплението по чл.323, ал.1 от НК е на просто извършване, поради което и за неговото съставомерност не се изисква да са настъпили други вредни последици, освен самото деяние (в този смисъл е и Решение № 196/16.04.2010г. по н.д.№ 86/2010г. по описа на ВКС - І - во н.о., Решение № 301/2003г. отново на І - во н.о. и др.).
Допълнителен аргумент за липсата на процесуалното качество ,,пострадал" в лицето на жалбоподателката може да се изведе и от систематичното място на престъплението, находящо се Глава Десета от НК.
До същия правен извод се достига и от анализа на конкретния фактически състав на самоуправството, при което самоволно се упражняват оспорени субективни права като по този начин се пренебрегват установените властинечски правомощия на компетентните държавни органи по повод законосъобразното решаване на възникнали спорове между гражданите. Липсата на отрицателно изменение в материалната сфера на посочените лица, предвид различния обект на защита, представлява своеобразна пречка за възникване на процесуална правоспособност, респективно води до невъзможност да бъде реализиран съдебен контрол върху постановлението за прекратяване на наказателното производство от прокурора.
Действително в съдебната практика е налице и становище, свързано с принципната възможност на едно лице, пострадало от подобни неправомерни действия, да има правото на жалба срещу прекратителен прокурорски акт. Това право обаче не е абсолютно, а зависи от фактическите параметри на изпълнителното деяние и от това, дали вследствие на проявеното от дееца действие, са настъпили имуществени или неимуществени вреди, които да легитимират потърпевшия като ,,пострадал" по смисъла на процесуалния закон. В конкретния случая жалбоподателката никъде не навежда твърдения за наличието на такива вреди, което обуславя отсъстивето и на активна процесуална легитимация да обжалва постановнлението на прокурора.
Ето защо след като от изпълнителоното деяние не са настъпили вреди, то липсва и процесуална провоспособност по чл.243, ал.4 от НПК, тъй като жалбоподателката не е придобила качеството на пострадала от престъплението лице и респективно правото да обжалва постановлението на прокурора, с което е било прекратено наказателното производство.
За процесуална прецизност следва да се посочи, че трябва да бъде направено разграничение между лице, имащо право да сезира прокуратурата и органите на досъдебното производство по повод извършено престъпление и пострадалия. Действително най – често подобно сезиране се извършва именно от последния.
В случая жалбоподателката не притежава това качество, независимо от обстоятелството, че нейната молба е послужила като законен повод за образуване на прекратеното досъдебното производство. Тя обаче не е лишена от възможността да защити правата си, които претендира да са й накърнени, тъй като по реда на чл.200 от НПК има възможност да обжалва пред по – горестоящата прокуратура постановлението на прокурора, което според настоящата инстанция не подлежи на съдебен контрол.
Предвид изложеното жалбата срещу постановлението на прокурора за прекратяване на досъдебното производство следва да бъде оставена без разглеждане, а настоящото производство – прекратено.
Воден от горното и на основание чл.243, ал.5 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ Жалбата от 14.10.2019г. подадена от Е.С.В. xxx,,Македония" № 20, с ЕГН: xxxxxxxxxx против Постановление на прокурор при Районна прокуратура – гр. Монтана от 02.10.2019г., с което е прекратено досъдебно производство № 1397/2018г. по описа на РУ – гр. Монтана и пр.пр. № 1769/18г. по описа на Районна прокуратура – гр.Монтана по обвинение за извършено престъпление по чл.323, ал.1 от НК като процесуално недопустима и ПРЕКРАТЯВА производството по ЧНД № 1573/2019г. по описа на Районен съд – гр.Монтана.
Определението подлежи на обжалване и протестиране в седмодневен срок от съобщението пред Окръжен съд – гр.Монтана.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: