Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Л.,
22.05.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, девети състав, в публичното заседание на двадесет
и първи май през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИРА ВЕЛЧЕВА
при
секретаря АНЕЛИЯ МАРИНОВА, като разгледа докладваното от съдия гр. дело №
125/2020 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по повод постъпила искова молба от П.В.П.
против Т.С.П. за прекратяване на брачната връзка поради разстройството ѝ
по вина на ответника и промяна на фамилното име.
В исковата молба се навеждат твърдения, че на 18.09.1994 г. страните сключили граждански брак. От брака си имат едно дете, което е навършило пълнолетие. По време на брака на страните те взели решение ищецът да замине на работа в Италия, където живеела неговата сестра. В периода 2010 г. – 2015 г. там работил и ответника, като се грижил за детето на сестрата на ищеца. След като то започнало да посещава детско заведение ответникът се върнала в страната, като отказала повече да работи в чужбина. Докато ищецът работил в Италия той осигурявал средства за семейството, като поддържал жилището в България и заплащал разходите на детето за обучени му във висше учебно заведение. Ищецът се прибирал в страната по време на отпуската си. Между него и ответника възникнали спорове. След работа ответникът излизала навън, отсъствала по четири – пет часа, а на въпроса къде ходи отговаряла, че е при приятелки. От миналата година ответникът престанала да дели една стая с ищеца, като продължила да излиза, прибирайки се след полунощ. Този начин на живот тя водила докато ищецът е в България и когато е в чужбина, за което той научил от съседите.
Отправя се искане до съда да постанови решение, с което да прекрати брака между страни като дълбоко и непоправимо разстроен, по вина на ответника и допусне промяна във фамилното име на съпругата.
В депозиран по делото отговор ответникът признава, че отношенията между нея и ищеца са влошени, съпътствани със спорове и конфликти, но отрича тя да е причината за това.
В хода на производството страните са заявили желание за прекратяване на брачната им връзка по съгласие, като са предложили за одобряване споразумение със следните параметри, уточнени в откритото съдебно заседание: От брака си съпрузите нямат родени непълнолетни деца; След прекратяване на брака съпругата Т.С.П. ще продължи да носи брачното си фамилно име П.; След развода съпрузите няма да си дължим издръжка един на друг; Роденото от бака на съпрузите дете е пълнолетно и не му се дължи издръжка; След развода семейното жилище, находящо се в гр. Л., ж. к. „Ч. Б." № 113, вх. Г, ет. 2, ап. 5, ще бъде предоставено на съпруга П.В.П.; По време на брака си съпрузите не са придобили недвижими имоти; Придобитото по време на брака МПС - лек автомобил, марка „О.", модел „Зафира", шаси № ******, двигател № ******, рег. № ******, бензин, става изключителна собственост на съпругата Т.С.П.. Делът на съпруга е уравнен с други движими вещи, които съпрузите са поделили извъсъдебно и нямат претенции за тях; Разноските по делото, направени до настоящия момент, остават в тежест на всеки от съпрузите, а допълнителната държавна такса по делото ще бъде заплатена по-равно от двамата. Държавната такса върху придобития лек автомобил ще се заплати от Т.С.П.; Съпрузите декларират, че със споразумението уреждат всички спорни въпроси помежду си във връзка с развода.
В хода на делото молителите
участва лично, а по същество излагат становище за основателност на молбата.
Съдът, след преценка-поотделно и
в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал и становищата на
молителите, приема за установено следното от фактическа страна:
П.В.П. и Т.С. Трифонова са
сключили граждански брак на 18.09.1994 г. в гр. Л., за което е издадено акт за
граждански брак № 217 от същата дата от Община Л., което се установява от
удостоверение за сключен граждански брак. След сключването на брака съпругата е
приела да носи фамилното име П..
На името на Т.С.П. е регистриран
лек автомобил марка „О.“, модел „Зафира“, с рег. № ******, видно от
свидетелство за регистрацията му, със застрахователна стойност от 850,00 лв.
според ангажирано по делото удостоверение от „ЗД ЕВРОИНС“ АД.
С оглед на така очертаната
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съдът е сезиран с искане за
развод по взаимно съгласие, с правна квалификация чл. 50 СК.
Молителите се намират в брачна
връзка, като са активно легитимирани да искат нейното прекратяване.
В хода на процеса те са изразили
своето съгласие за разтрогване на брачната им връзка, като предвид това, че са
го сторили в молба до съда и са го потвърдили в хода на делото, следва да се
приеме, че то е сериозно. Съгласието съдът приема, че е непоколебимо, тъй като
молителите са изложили споразумение, уреждащо отношенията им след прекратяване
на брака, като в хода на делото са заявили, че го поддържат.
С оглед на това, не трябва да се
изследват причините за вземане на решение за прекратяване на брачната връзка.
Споразумението не противоречи на
закона. От брака си молителите нямат родено непълнолетни едно дете, чиито
интереси да се отчетат при одобряване на споразумението.
От изложеното може да се направи
извода, че са налице законовите предпоставки за допускане на развод по взаимно
съгласие и прекратяване брака на П.В.П. против Т.С.П..
На основание чл. 69, ал. 2 ГПК,
във връзка с Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
реда на ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 40,00 лв.,
която се възлага по-равно на молителите – по 7,50 лв. В тежест на Т.С.П. следва
да се възложи заплащането на такса от 17,00 лв. във дела на придобитото от него
имущество.
Направените от молителите
разноски следва да останат в тежест на всяка една от тях, така като са сторени,
с оглед разпоредбата на чл. 329, ал. 1 ГПК.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА развод по взаимно
съгласие и ПРЕКРАТЯВА сключения граждански брак с акт № 217/18.09.1994 г. в гр.
Л. между П.В.П., с ЕГН ********** и Т.С.П., с ЕГН **********.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между П.В.П., с ЕГН ********** и Т.С.П., с ЕГН **********, двамата с адрес: *** споразумение относно последиците от прекратяването на брака, съгласно което:
От брака си съпрузите нямат родени непълнолетни деца;
След прекратяване на брака съпругата Т.С.П. ще продължи да носи брачното си фамилно име П.;
След развода съпрузите няма да си дължим издръжка един на друг; Роденото от бака на съпрузите дете е пълнолетно и не му се дължи издръжка;
След развода семейното
жилище, находящо се в гр. Л., ж.
к. „Ч. Б." № 113, вх. Г, ет. 2,
ап. 5, ще бъде предоставено на съпруга П.В.П.;
По време на брака си съпрузите не са придобили недвижими имоти;
Придобитото по време на
брака МПС - лек автомобил, марка „О.", модел „Зафира", шаси № ******, двигател № ******, рег. № ******,
бензин, става изключителна собственост на съпругата Т.С.П.. Делът на съпруга е уравнен с други движими вещи, които съпрузите
са поделили извъсъдебно и нямат претенции за тях;
Разноските по делото, направени до настоящия момент, остават в тежест на всеки от съпрузите, а допълнителната държавна такса по делото ще бъде заплатена по-равно от двамата. Държавната такса върху придобития лек автомобил ще се заплати от Т.С.П.;
Съпрузите декларират, че със споразумението уреждат всички спорни въпроси помежду си във връзка с развода.
ОСЪЖДА Т.С.П., с ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати в полза РС Л. държавна такса в размер на 7,50 лв. /седем
лева и петдесет стотинки/ за прекратяване на брачната връзка 17,00 лв.
/седемнадесет лева/ върху дела на придобитото имущество.
ОСЪЖДА П.В.П., с ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати в полза РС Л. държавна такса в размер на 7,50 лв. /седем
лева и петдесет стотинки/ за прекратяване на брака.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: