Р Е Ш Е Н И Е №276
гр.Габрово ,18.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровски окръжен съд,в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година ,в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:П.Пенкова
ЧЛЕНОВЕ :
При участието на секретаря М.Шаханова,като разгледа докладваното от съдия
Пенкова т.д. №71 по описа за 2018г. и за да се произнесе ,взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, постъпила в съда на 10.09.2018г.,с която са предявени от временния синдик на „Амбасадор
Мениджмънт” ООД /в несъстоятелност/ срещу „Амбасадор Мениджмънт” ООД ,представлявано от управителя К.К. и „Българска банка за развитие” АД обективно
съединени при условията на евентуалност искове ,от които като главен - за обявяване на основание чл.647,ал.1,т.2 ТЗ
за недействителни по отношение на
кредиторите на производството по несъстоятелност на „Амбасадор Мениджмънт” ООД
сключените между ответниците на
29.03.2016г. договор за поръчителство и договор за особен залог на търговско предприятие,
рег. № 5087/29.03.2016 г. на Нотариус Ц. Г., с район на действие РС София, рег.
№ 594 в НКРБ, Приложение №1 и Приложение № 2 към него, вписан под №
20160404151352 в Търговски регистър към Агенция по вписванията, вписан с №
2016041302855 в ЦРОЗ, вписан в СВ К. с дв.вх.рег.№ 5770 от 22.07.2016 г.,
вписан в СВ Т. с дв.вх.рег. № 2494 от 22.07.2016 г., вписан в СВ Н. с
дв.вх.рег. № 4521/22.07.2016 г., и като евентуален - по чл.135 ЗЗД във вр. с чл.649,ал.1 ТЗ за
обявяване за недействителни на тези
договори по отношение на кредиторите на „Амбасадор Мениджмънт”ООД /в
несъстоятелност/.
Изложените в исковата молба
обстоятелства ,на които се основават исковите претенции, са
че с решение № 83 от 01.06.2018г.по търговско дело № 92 по описа на Габровски
окръжен съд за 2017 година е обявена неплатежоспособността и е открито
производство по несъстоятелност на „Амбасадор Мениджмънт" ООД, гр. София. Производството
е образувано по молба на кредитор - „Юробанк България" АД, гр. София, ЕИК
*********, подадена на 23.10.2017г.В периода от 23.10.2015 г. до 23.10.2017 г.
(две години преди подаване на молбата за откриване на производството по
несъстоятелност), дружество „Амбасадор Мениджмънт" ООД - в качеството си
на поръчител е сключило Договор за поръчителство от 29.03.2016 г. с „Българска
Банка за развитие" АД, гр. София, ул. „Стефан Караджа" № 10, ЕИК
*********, по силата на който поръчителят се е задължил да отговаря пред
Банката солидарно с Кредитополучателя (главния длъжник) -
„ПОНССТРОЙИНЖЕНЕРИНГ" АД, ЕИК ********* за пълното и точно изпълнение на
всяко и всички задължения към банката в размер на 51 574 082,63 лева (петдесет
и един милиона петстотин седемдесет и четири хиляди осемдесет и два лева и
тридесет и шест стотинки), произтичащи от следните договори за кредит, а
именно: Договори за банков кредит №№ 742/26.06.2013 г., № 807/21.03.2014 г., №
810/09.04.2014 г., № 831/29.09.2014 г., № 862/12.06.2015 г. и Договор за линия
за издаване на банкови гаранции и за оборотни средства № Г- 024/28.02.2008 г.,
ведно с всички останали анекси към тях (наричани заедно „договорите за
кредит"), сключени между Банката, „ГЮССТРОЙИНЖЕНЕРИНГ" АД като
Наредител и Кредитополучател (главен длъжник) с ЕИК ********* и „Поне
Холдинг" АД, ЕИК *********, като съдлъжник по Договор за линия за издаване
на банкови гаранции и за оборотни средства № Г-024/28.02.2008 г. и всички
анекси към тях, с параметри - размер на остатъчен дълг, лихва, падеж и
допълнителни условия и гаранции, посочени в договора за поръчителство. С този
Договор за поръчителство „Амбасадор Мениджмънт" ООД се е задължило да
отговаря за изпълнението на един чужд дълг, в изключително големи размери,
напълно безвъзмездно с цялото си имущество, като в изпълнение на така поетото
задължение е предоставило в залог цялото си търговско предприятие с Договор за
особен залог на търговско предприятие от 29.03.2016 г., рег. № 5087/29.03.2016
г. на Нотариус Ц. Г., с район на действие РС София, рег. № 594 в НКРБ,
Приложение №1 и Приложение № 2 към него, вписан под N20160404151352 в Търговски
регистър към Агенция по вписванията, вписан с № 2016041302855 в ЦРОЗ, вписан в
СВ К. с дв.вх.рег.№ 5770 от 22.07.2016 г., вписан в СВ Т. с дв.вх.рег. № 2494
от 22.07.2016 г., вписан в СВ Н. с дв.вх.рег. № 4521/22.07.2016 г.По силата на
договора за особен залог, явяващ се акцесорно обезпечение на основание чл. 150
от ЗЗД към основната сделка - договорът за поръчителство, „Амбасадор
Мениджмънт" ООД - в качеството си на Залогодател, предоставя в полза на
Заложния кредитор „Българска банка за развитие" АД особен залог върху
търговското си предприятие в състоянието, в което се намира към момента на
сключване на договора, което предприятие включва съвкупността от права,
задължения и фактически отношения, в които са включени и отделни негови активи,
посочени, но не изчерпателно в Приложение № 1 и Приложение № 2, неразделна част
от договора, като съгласно чл. 4 от договора за особен залог, учреденият залог
се разпростира и върху всички придобити от „Амбасадор Мениджмънт"ООД
активи след сключването му. В тази връзка и сключеният договор за особен залог
на търговско предприятие от 29.03.2016 г. е недействителен по отношение
кредиторите на масата на несъстоятелността, тъй като същият се явява акцесорен
по отношение на основния договор за поръчителство от 29.03.2016 г., съгласно
разпоредбата на чл. 150 от ЗЗД, т.е. това е обезпечителна сделка към договора
за поръчителство. Ищецът излага доводи, че са налице елементите от фактическия
състав на чл.647,ал.1,т.2 ТЗ : молбата за откриване на производство по
несъстоятелност е подадена на 23.10.2017 г., а атакуваната безвъзмездна сделка
е Договор за поръчителство от 29.03.2016г. Решението за откриване на
производство по несъстоятелност на дружество „Амбасадор Мениджмънт" ООД е
от 01.06.2018 г., в съответствие с което искова молба е подадена в законоустановения
срок. Атакуваната сделка е безвъзмездна, което води до несъмнено накърняване
масата на несъстоятелността - лишава кредиторите от възможността им да бъдат
удовлетворени за своите вземания от цялото имущество на длъжника, което е
предоставено като обезпечение по безвъзмездния по отношение на „Амбасадор
Мениджмънт" ООД Договор за
поръчителство .Безвъзмездността на сделката предполага наличие на знание от страна на длъжника за
увреждане интересите на кредиторите. Сключеният от „Амбасадор Мениджмънт"
ООД Договор за поръчителство от 29.03.2016 г. има функцията да гарантира изпълнение
на чуждо задължение, а не задължение на дружеството-поръчител. Поради това, в
патримониума на „Амбасадор Мениджмънт" ООД не са постъпили абсолютно
никакви финансови активи и права, а напротив - дружеството е гарантирало
изпълнение на чужд дълг в изключително големи размери, като е предоставило като
обезпечение свое имущество, в резултат от което е намалило в изключително висок
размер своята платежоспособност и е осуетило възможността за удовлетворение на
вземанията на своите кредитори. С договора за поръчителство „Амбасадор
Мениджмънт" ООД се задължава да отговаря пред „Българска банка за
развитие" АД (Банката) за пълното и точно изпълнение на всяко и всички
задъжения за плащане към Банката в размер на 51 574 082,63 лева (петдесет и
един милиона петстотин седемдесет и четири хиляди и осемдесет и два лева и
тридесет и шест стотинки), произтичащи от следните договори за кредит :Договор
за банков кредит № 742/26.06.2013 г. с остатъчен дълг 2 209 414,44 лева;Договор
за банков кредит № 807/21.03.2014 г. с остатъчен дълг 6 000 000 лева;Договор за
банков кредит № 810/09.04.2014 г. с остатъчен дълг 1 207 883,55 лева;Договор за
банков кредит № 831/29.09.2014 г. с остатъчен дълг 6 570 133,90 лева;Договор за
банков кредит № 862/12.06.2015 г. с дълг 15 591 000 лева;Договор за линия за
издаване на банкови гаранции и за оборотни средства № Г-024/28.02.2008 г. с
остатъчен дълг по кредита, отпуснат по ІІІ-ти транш - 1 281 577,74 лева и размер на
линията за издаване на банкови гаранции по Договор за линия за издаване на
банкови гаранции и за оборотни средства № Г- 024/28.02.2008 г. - 18 714 073
лева, ведно с всички останали анекси към тях, сключени между Банката и
„ПОНССТРОЙИНЖЕНЕРИНГ" АД, ЕИК *********, като Наредител и Кредитополучател
и „Понс Холдинг" АД, ЕИК ********* - като съдлъжник по Договор за линия за
издаване на банкови гаранции и за оборотни средства № Г-024/28.02.2008 г. и
всички анекси към тях. Фактът, че процесният договор е безвъзмезден се доказва
и от приложените по т.д. № 92/2017 г. по описа на ОС Габрово извлечения от
аналитични сметки към 31.12.2017 г. на „Амбасадор Мениджмънт" ООД, в които
нито „Българска Банка за развитие" АД фигурира като кредитор, нито има
данни за постъпили и получени суми или други еквивалентни на поетото задължение
активи в патримониума на Дружеството по оспорваните сделки .Видно е, че
Дружеството е поело едно задължение и е станало длъжник, без да получи за това
насрещна престация. Основният предмет на договора от 29.03.2016 г. е поетото
задължение от страна на „Амбасадор Мениджмънт" ООД да отговаря солидарно с
Кредитополучателя - главен длъжник по горепосочените договори за банкови
кредити, банкови гаранции и оборотни средства за сумата в общ размер на 51 574
082,63 лева без да е налице насрещна престация: за това дружество. Сделката не е
възмездно-еквивалентна поради обстоятелството, че няма насрещни и относително
еквивалентни задължения на страните. В замяна на
поетото задължение Амбасадор Мениджмънт" ООД не получава никаква материална облага, а единствено
задължения. Недействителността на поетото
задължение, като основен предмет на сделката, влече след себе си като последица
недействителността на цялата сделка. Процесният договор има за цел не да
прекрати или избегне един спор, а да осигури на кредитора още един солидарен
съдлъжник. Безвъзмездността на сделката предполага наличието на знанието на
дружеството за това, че с тази сделка се увреждат интересите на кредиторите му,
което е правно достатъчно за осъществяване на фактическия състав, необходим за
обявяване на сделката за недействителна по отношение кредиторите на масата на
несъстоятелността, като в настоящия случай знанието на Банката за увреждане
кредиторите на дружеството не е необходимо и не следва да бъде доказвано. Процесният
договор има увреждащ характер, спрямо кредиторите на несъстоятелността, тъй
като с него дружеството е намалило в изключително висока степен
платежоспособността си, предоставяйки като обезпечение цялото си търговско
предприятие с всички основни активи в него - притежаваните към датата на
сключване на договора три броя недвижими имоти и дълготрайни материални активи,
включително се е задължило да отговаря за дълга с всички свои бъдещи активи,
придобити след сключване на договора за залог.
Допустимостта на предявения като
евентуален иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 649,ал.1 ТЗ ищецът обосновава с това ,че е предявен в рамките на
предвидения в чл. 649 ал. 1 ТЗ едногодишен срок и активна процесуална
легитимация на основание чл. 668, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 649, ал. 1 ТЗ.
Твърди, че е налице вземане, което произтича от договор за
поръчителство, обезпечено с договор за особен залог на търговско предприятие . Чрез
сключването на процесните сделки са засегнати пряко интересите на кредиторите
на длъжника, които са изпаднали в затруднение и/или невъзможност да се
удовлетворят от активите на дружеството-длъжник. Атакуваните сделки
представляват действие, което уврежда кредиторите по смисъла на закона. Налице
е и субективният елемент от фактическия състав на иска по чл. 135 ЗЗД. В
конкретния случай, процесиите сделки са безвъзмездни, а знанието на длъжника,
че чрез обезпечение на чужд дълг в такъв размер затруднява удовлетворяването на
своите кредитори е безспорно. Практиката е еднозначна, че при наличие на
безвъзмездна сделка знанието на длъжника, че уврежда интересите на своите
кредитори е достатъчно. Достатъчно е длъжникът да е знаел, че има задължения и,
че действието му може да увреди неговите кредитори. Не е необходимо наличието
на намерение за увреждане, нито на измама - достатъчно е знание. По правило
договорите за обезпечаване на чужди задължения с лични или имуществени
обезпечения са безвъзмездни, тъй като обичайно не се уговаря насрещно
задължение в тежест на кредитора. По изключение договорът може да бъде сключен
и като възмезден, когато страните изрично са уговорили, че кредиторът ще
заплати възнаграждение на обезпечаващия чуждо задължение, като насрещна
престация за поетата от последния отговорност и поставяне под угроза от
принудително изпълнение на собственото му имущество. Възмездността може да
произтича и от вътрешните отношения между главния длъжник и лицето,
предоставило обезпечение за чуждо задължение по съглашение с длъжника, когато
те се уреждат по правилата на договор за поръчка /чл. 280 ЗЗД/ и е уговорено
получаването на имуществена облага. Следователно, договорите за обезпечаване на
чужди задължения с лични или реални / вещни/ обезпечения, както и тези за
поръчителство, не могат еднозначно и категорично да бъдат класифицирани като
възмездни или като безвъзмездни договори във всички случаи. От изложеното в
исковата молба, както и от приложенията към нея, по недвусмислен начин се
установява, че в конкретния случай и двете атакувани сделки - договор за
поръчителство и договор за особен залог на търговско предприятие са
безвъзмездни. В търговското право е заложен принципът за възмездно -
еквивалентния характер на отношенията, но не и законова презумпция за
възмездност на търговските сделки. Търговците, като физически и юридически лица
са субекти на гражданското право, поради което могат да сключват както
възмездни, така и безвъзмездни сделки, които се определят като търговски. В ТЗ
изрично е предвидена възможността да се сключват безвъзмездни сделки. Типичен
пример затова е разпоредбата на чл. 294 ТЗ, която допуска уговорката, че между
търговци няма да се дължи лихва, т. е., че между търговци може да се уговори
безвъзмезден заем за потребление или послужване. Също, съгласно разпоредбата на
чл. 616, ал. 2, т. 3 ТЗ, удовлетворява се само след пълно удовлетворяване на
останалите кредитори вземане, произтичащо от т. 3 безвъзмездна сделка. Чрез
изложената нормативна уредба имплицитно се признава сключването на безвъзмездни
сделки от търговци. Предвид на това и с оглед съдържанието на процесиите
сделки, респективно, липса на уговорени между страните насрещни престации за
поетото чуждо задължение и неговото обезпечаване, се установява, че същите
следва да бъдат квалифицирани като безвъзмездни. По отношение субективния
елемент от фактическия състав на иска по чл. 135 ЗЗД, увреждащо кредиторите действие е всеки правен
и фактически акт, засягащ права, които биха осуетили или затруднили
осъществяване на правата на кредиторите спрямо длъжника - когато длъжникът се
лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява
удовлетворението на кредиторите му. Отменителният иск по чл. 135 ЗЗД е
основателен, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или
извършва други правни действия, с които се създават трудности за удовлетворение
на кредиторите му, в това число опрощаване на дълг, обезпечение на чужд дълг,
изпълнение на чужд дълг и пр. Длъжникът винаги знае за увреждането, когато
разпоредителната сделка е извършена след възникне на кредиторовото вземане.
Когато увреждащата сделка е безвъзмездна е достатъчно длъжникът да е знаел за
съществуването на задължението му към кредитора, а знанието на третото лице не
се изисква и е без правно значение. Ищецът сочи практика на ВКС като относима
към разглеждания правен спор: Решение №
407 от 29.12.2014г. по гр. д. № 2301/2014г., IV г. о. ВКС; Решение № 639 от
0б.10.2010г. по гр. д. № 754/2009г., IV г. о. ВКС; Решение № 264 от
18.12.2013г. по гр. д. № 915/2012г., IV г. о. ВКС Както и на Решение № 54 от
14.03.2017 г., постановено по т.д. № 701/16 по описа на Варненски апелативен
съд, потвърдено с Определение № 141 от 21.03.2018 г., постановено по т.д.
№2026/17 г. по описа на I т.о. ВКС.
Заявено е искане за постановяване на решение
,с което на основание чл. 647, ал. 1, т. 2 от ТЗ да се обяви недействителността
по отношение кредиторите на несъстоятелността на „Амбасадор Мениджмънт"
ООД, на Договор за поръчителство, сключен на 29.03.2016 г. между „Българска
Банка за развитие" АД и „Амабсадор Мениджмънт" ООД - като поръчител
и Договор за особен залог на търговско
предприятие от 29.03.2016 г., рег. № 5087/29.03.2016 г. на Нотариус Ц. Г., с
район на действие РС София, рег. № 594 в НКРБ, Приложение №1 и Приложение № 2
към него, вписан под № 20160404151352 в Търговски регистър към Агенция по
вписванията, вписан с № 2016041302855 в ЦРОЗ, вписан в СВ К. с дв.вх.рег.№ 5770
от 22.07.2016 г., вписан в СВ Т. с дв.вх.рег. № 2494 от 22.07.2016 г., вписан в
СВ Н. с дв.вх.рег. № 4521/22.07.2016 г. При отхвърляне на тази искова претенция
,да се уважи предявеният като евентуален иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
649, ал. 1 ТЗ и се прогласи нищожност по отношение кредиторите на „Амбасадор
Мениджмънт" ООД на Договора за поръчителство, сключен на 29.03.2016 г.
между „Българска Банка за развитие" АД и „Амабсадор Мениджмънт" ООД и се обяви за недействителен по отношение кредиторите на несъстоятелността
на Договор за особен залог на търговско предприятие от 29.03.2016 г., рег. №
5087/29.03.2016 г. на Нотариус Ц. Г., с район на действие РС София, рег. № 594
в НКРБ, Приложение №1 и Приложение № 2 към него, вписан под № 20160404151352 в
Търговски регистър към Агенция по вписванията, вписан с N0 2016041302855 в
ЦРОЗ, вписан в СВ К. с дв.вх.рег.№ 5770 от 22.07.2016 г., вписан в СВ Т. с
дв.вх.рег. № 2494 от 22.07.2016 г., вписан в СВ Н. с дв.вх.рег. №
4521/22.07.2016 г., ведно със законните последици.
В депозирания писмен отговор от ответника
„Българска Банка за развитие” АД предявените искове са оспорени като
недопустими, като са изложени съображения и за тяхната неоснователност. Недопустимостта
се обосновава с липсата на предоставени по ТЗ правомощия на временния синдик да
предявява искове по чл.647 от ТЗ и
отменителния иск по чл.135,ал.1 ЗЗД във вр. с чл.649 ТЗ,а като допълнителен
аргумент за недопустимостта на предявения главен иск по чл.647,ал.1 ТЗ се сочи
,че оспорените сделки попадат в
специалните състави на чл.647,,ал.1,т.4 и т.5 и липсва правен интерес за предявяването за тях на иск по чл.647,ал.1,т.2 ТЗ ,какъвто е
предявен от временният синдик .Относно неоснователността на този иск ответникът
твърди, че не са осъществени всички елементи от
фактическия състав на потестативното право по чл.647,ал.1,т.2 ТЗ, като
оспорените сделки не са безвъзмездни. Позовава се на установена съдебна
практика и правна теория за характера на обезпечителните договори Сочи
конкретни анекси към процесните договори
за банков кредит, с които обосновава , че
при изследване на договора за поръчителство и договора за особен залог
от 29.03.2016г. на плоскостта на
комплексните отношения между поръчителя ,
респективно залогодателя , кредитора и главния длъжник ,се извежда ,че атакуваните от временния синдик сделки са
възмездни. Разпоредбите на чл.143,чл.145
и чл.146 ЗЗД опровергават твърдението на ищеца, че в замяна на поетото
задължение поръчителят не получава никаква материална облага. Подлежи
на доказване и знанието на Банката за увреждане на кредиторите на дружеството с
атакуваната сделка. По отношение на отменителния иск по чл.135 ЗЗД излага
доводи какво има предвид тази разпоредба
за качеството „длъжник” и че тя е неприложима по отношение действията на
поръчителя , което обосновава и липсата на пасивна легитимация по този иск на
дружеството „Амбасадор Мениджмънт”ООД, като
се позовава на практика на ВКС. Оспорва ,че процесните сделки са
увреждащи кредиторите на длъжника и че
презумпцията на чл.135,ал.2 ЗЗД е приложима по настоящия спор.
След първоначалната размяна на
книжа ,с постановено на 30.11.2018г. определение на съда по несъстоятелност по т.д.№92/2017г. е назначен на „Амбасадор
Мениджмънт ”ООД постоянен синдик – П.Д. К.,с датата за встъпване 03.12.2018г.,на
която е встъпила. На същата е връчен препис от разпореждането по чл.372 ГПК,
ведно с препис от отговора на ответника „Българска банка за развитие”АД ,като в
законния срок не е постъпила допълнителна искова молба.
В хода на делото са конституирани като трети лица - помагачи на страната на ищеца „К. строй”ЕООД,”Ивент про”ЕООД и „Юробанк
България”АД.
Третите лица-помагачи „К.
строй“ЕООД и „Ивент Про“ЕООД навеждат доводи
за основателност на предявените искове.
Трето лице-помагач „Юробанк
България“АД навежда доводи за нередовност на исковата молба, както и за
недоказаност на предявените при
условията на евентуалност искове по чл.647,ал.1,т.2 ТЗ и чл.135 във вр. с 649,ал.1 ТЗ.
По направените възражения с писмения
отговор от ответника „Българска банка за развитие” АД за недопустимост на
предявените искове съдът се е произнесъл с определение от 14.01.2019г.Същите са
приети за неоснователни,като в хода на делото не са наведени нови доводи по
тези възражения ,които да обосновават твърдяната недопустимост на исковете.
Относно възражението за липсата на активна процесуална легитимация временният синдик да предявява отменителни
искове
по чл.647,ал.1,т.2 ТЗ и чл.135 във вр. с 649,ал.1 ТЗ, каквито са предмет на
настоящото производство - съгласно изложените в исковата молба
обстоятелства и петитум , предявените при условията на евентуалност искове
попадат сред посочените в чл.649 ТЗ - главен иск по чл.647,ал.1,т.2 ТЗ и
евентуален по чл.135 ЗЗД, като възможността да бъдат предявени от синдика е
изрично предвидена в закона ,с определен
едногодишен срок за предявяване, считано от откриване на производството
по несъстоятелност. Не е въведено
изискване исковете по чл.649 ТЗ да се предяви след избиране на постоянен
синдик. Законодателят използва термина "синдик" и за временния, и за постоянния
такъв ,като в хипотези, които се отнасят само до едната от тези
фигури, изрично е посочено дали това е временен синдик или постоянен синдик. В чл.649 ТЗ такова посочване не е направено и няма основание да се приеме ,че
предоставеното с нея правомощие е само на постоянния синдик. Няма законово
разграничение между правомощията на временния синдик и тези на постоянния
синдик, като чл. 668, ал.
1, изр. първо от ТЗ препраща за правомощията на временния синдик към
чл. 658 от ТЗ,
уреждащ правомощията на синдика. Това, че на временния синдик са вменени и
допълнителни правомощия по чл. 668 от ТЗ,
не изключва възможността да упражни тези по чл.658,ал.1,т.6 и т.15 от ТЗ.В случая исковете са предявени от
временния синдик, назначен от съда с решението по чл.630 ТЗ за откриване на производство по
несъстоятелност на „Амбасадор Мениджмънт”ООД, постановено на 01.06.2018г. по
т.д.№92/2017г. на Габровски окръжен съд, като разпоредбата на чл.668,ал.1,пр.1
от ТЗ не обосновава липсата на активна
процесуална легитимация за предявяването на настоящите искове от назначения
временен синдик в откритото производство по несъстоятелност.
Относно възражението на ББР АД за липсата на правен интерес за предявяване от ищеца на иск по
чл.647,ал.1,т.2 ТЗ за процесните сделки ,тъй като попадат в специалните състави на
чл.647,ал.1,т.4 и т.5 ТЗ - то касае
спора по същество. Дали процесните
сделки попадат в хипотезата на чл.647,ал.1,т.2 ТЗ ,на което се позовава ищецът , е относимо към
основателността на исковата претенция ,а не допустимостта на иска и не обосновава липсата
на правен интерес от търсената с предявения
отменителен иск защита.
Относно възражението за липсата на пасивна процесуална
легитимация на ответника „Амбасадор Мениджмънт” ООД /в несъстоятелност/ по
предявения иск по чл.135 ЗЗД.В писмения отговор на ББР АД то е обосновано с качеството на „поръчител“ .Процесните договори, предмет на
иска по чл.135 ЗЗД, не се оспорват като извършени от „Амбасадор Мениджмънт“ООД във
вреда на кредитор ,на който е обезпечил вземането като
поръчител, предвид на което така
направеното възражение за липсата на пасивна легитимация на „Амбасадор
Мениджмънт“ООД /н/ по предявения иск по чл.135 ЗЗД,е неоснователно.
По делото е наведено от ответника ББР АД като
основание за недопустимост на предявения иск по чл.135 ЗЗД и липсата на качеството“длъжник“ по смисъла на
чл.135 ЗЗД към момента на сключване на процесните сделки. Това възражение касае
спора по същество относно установяване елементите от фактическия състав на тази
правна норма – чл.135 ЗЗД, а не допустимостта на иска.
Неоснователно е възражението на третото лице
помагач „Юробанк България „ АД за нередовност на исковата молба.
Наведените в исковата молба фактически
твърдения и петитум определят правната квалификация на предявените при
евентуалност искове по чл.647,ал.1,т.2
от ТЗ и чл.135 ЗЗД във вр. с чл.649,ал.1 ТЗ – предявени
отменителни искове в хипотезата на
сключени от длъжника безвъзмездни сделки ,с които е накърнена масата на
несъстоятелността. По отношение на договора за залог заявеният акцесорен
характер с позоваване от ищеца на чл.150
от ЗЗД и обвързаността ,която ищецът счита,че има с договора за поръчителство, при
останалите изложени в исковата молба твърдения ,включително за безвъзмездността
на този договор ,както и заявения петитум, не обосновават друга правна
квалификация на обективно съединените при евентуалност искове по отношение на процесния договор за особен
залог. Заявената легитимация на ищеца за предявяване на
исковете, наведените твърдения за увреждане кредиторите на несъстоятелността с
предоставяне като обезпечение цялото
търговско предприятие с всички основни
активи в него за гарантиране изпълнението на чужд дълг, като дружеството „Амбасадор Мениджмънт“ООД
е предоставило в обезпечение свое имущество, очертават фактическия състав на
правната норма ,уреждаща отменителните искове в хипотезите на чл.647,ал.1,т.2 ТЗ за главния, и чл.135 във вр. с чл.649,ал.1 ТЗ за евентуалния. Това, че
изложените в молбата фактически твърдения и петитум позволяват да бъде индивидуализирано спорното
право и насрещната страна да упражни правото си на защита е видно и от
становището в депозирания писмен отговор
от ответника „Българска банка за развитие”АД по предявения иск по
чл.647,ал.1,т.2 ТЗ и иска по чл.135,ал.1
ЗЗД във вр. с чл.649 ТЗ относно
процесния договор за особен залог.
Исковата молба е депозирана в
преклузивния срок по чл.649 , ал.1 ТЗ, предвид постановеното решение № 83 от 01.06.2018г.по търговско дело
№ 92 по описа на Габровски окръжен съд за 2017 година ,с което е обявена неплатежоспособността и е открито
производство по несъстоятелност на
„Амбасадор Мениджмънт" ООД, гр. София.
По делото не се спори ,а и от събраните писмени
доказателства се установява, че между ответниците „БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА
РАЗВИТИЕ”АД и „АМБАСАДОР МЕНИДЖМЪНТ”ООД са сключени процесните два договора на
29.03.2016г. - договор за поръчителство и договор за особен залог на търговско
предприятие, рег.№5087/29.03.2016г. на нотариус Ц.Г. ,с район на действие РС-София,рег.№594 ,приложение№1 и
приложение№2 към него, вписан под № 20160404151352 в Търговски регистър към
Агенция по вписванията, вписан с N2016041302855 в ЦРОЗ.
С договора за поръчителство „Амбасадор Мениджмънт”ООД като поръчител се
е задължил да отговаря пред Българска банка за развитие АД солидарно с
Кредитополучателя (главния длъжник) - „ПОНССТРОЙИНЖЕНЕРИНГ" АД, ЕИК
********* за пълното и точно изпълнение на всяко и всички задължения към банката
в размер на 51 574 082,63 лева (петдесет и един милиона петстотин седемдесет и
четири хиляди осемдесет и два лева и шестдесет и три стотинки), произтичащи от
следните договори за кредит, а именно: Договори за банков кредит №№
742/26.06.2013 г., № 807/21.03.2014 г., № 810/09.04.2014 г., № 831/29.09.2014
г., № 862/12.06.2015 г. и Договор за линия за издаване на банкови гаранции и за
оборотни средства № Г- 024/28.02.2008 г., ведно с всички останали анекси към
тях (наричани заедно „договорите за кредит"), сключени между Банката, „ПОНССТРОЙИНЖЕНЕРИНГ"АД
,като Наредител и Кредитополучател (главен длъжник) ,с ЕИК ********* и „Понс
Холдинг" АД, ЕИК *********, като съдлъжник по Договор за линия за издаване
на банкови гаранции и за оборотни средства № Г-024/28.02.2008 г. и всички
анекси към тях, с параметри - размер на остатъчен дълг, лихва, падеж и
допълнителни условия и гаранции, посочени в договора за поръчителство.
С договора за особен залог залогодателя „Амбасадор Мениджмънт”ООД е учредил по реда на ЗОЗ в полза на „Българска
банка за развитие”АД особен залог върху
търговското предприятие на „Амбасадор
мениджмънт”ООД в състоянието, в което се намира към момента на сключване на договора, без предаване на
управлението на предприятието и
държането на материалните активи ,включени в него. Заложеното
предприятие включва съвкупност от права
,задължения и фактически отношения, в които са включени и отделни негови активи
посочени, но не изчерпателно в
приложение 1 и приложение2,неразделна част от договора. Учреденият залог се разпростира и върху всички придобити от залогодателя
активи след сключването му. Договорът се
сключва за обезпечаване на всяка част и
всички вземания на Банката в размер на
51 574 082,63 лева (петдесет и един милиона петстотин седемдесет и
четири хиляди осемдесет и два лева и шестдесет и три стотинки), произтичащи от следните договори за
кредит, а именно: Договори за банков кредит № 742/26.06.2013 г., №
807/21.03.2014 г., № 810/09.04.2014 г., № 831/29.09.2014 г., № 862/12.06.2015
г. и Договор за линия за издаване на банкови гаранции и за оборотни средства №
Г- 024/28.02.2008 г., ведно с всички останали анекси към тях (наричани заедно
„договорите за кредит"), сключени между Банката, „ПОНССТРОЙИНЖЕНЕРИНГ"
АД като Наредител и Кредитополучател (главен длъжник) с ЕИК ********* и „Понс
Холдинг" АД, ЕИК *********, като съдлъжник по Договор за линия за издаване
на банкови гаранции и за оборотни средства № Г-024/28.02.2008 г. и всички
анекси към тях, с параметри - размер на остатъчен дълг, лихва, падеж и
допълнителни условия и гаранции, посочени в договора за особен залог.
В случая и двете сделки ,които се
иска да бъдат обявени за недействителни с предявения отменителен иск по чл.647 ,ал.1,т.2 ТЗ –
процесните договори за поръчителство и особен залог ,са обезпечителни. Като
такива те не попадат в приложното
поле на класификацията с оглед на признака възмездност относно системата на фактическите състави по
чл.647,ал.1 ТЗ. Чрез самостоятелното им уреждане в хипотезите на
чл.647,ал.1,т.4 и т.5 ТЗ законодателят
изрично е установил, че в рамките на института на несъстоятелността
класифицирането на обезпечителните сделки не е по признака възмездност. Защитата
на кредиторите и масата на несъстоятелността
срещу увреждащи ги обезпечителни сделки ,както в системата на
преферентните,така и на отменителните
искове ,е независима от критерия
възмездност-безвъзмездност. При визираните фактически състави на
чл.647,ал.1,т.4 и 5 ТЗ обезпечаването на
чужди задължения не може да бъде
атакувано нито като безвъзмездна сделка по смисъла на чл.647,ал.1,т.1 и 2 ТЗ ,нито
като възмездна сделка, по която даденото значително надхвърля по стойност
полученото /в този смисъл и правната доктрина „Обезпеченията в материалното и
процесуалното право“,ИК“Труд и право“2018г.,стр.397-403/. По отношение на
отделните отменителни искове по чл.647,ал.1 ТЗ
обезпечителните договори не могат да бъдат успешно атакувани чрез отменителен иск по чл.647,ал.1,т.1 и 2 ТЗ защото са предмет на специална уредба
,която изключва квалифицирането им като възмездни или безвъзмездни. Какъв е
характерът на обезпечителната сделка – възмездна или безвъзмездна има значение
за общия отменителен иск по чл.135 ЗЗД
във вр. с чл.649 ТЗ,с който могат да се
атакуват обезпечения за чужд дълг.
На основание изложеното предявеният като главен иск за
обявяване на основание чл.647,ал.1,т.2 ТЗ за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Амбасадор Мениджмънт” ООД на сключените между ответниците на
29.03.2016г. договор за
поръчителство и договор за особен залог
на търговско предприятие, като неоснователен и недоказан, следва да бъде отхвърлен.
Следва
да се разгледа предявения при условията на евентуалност отменителен иск по
чл.135 ЗЗД във вр. с чл.649,ал.1 ЗЗД.
Процесните две сделки, които се иска да бъдат
обявени за недействителни с предявения от временния синдик като евентуален отменителен иск по чл.135 ЗЗД - договор за
поръчителство и договор за особен залог на търговско предприятие, сключени на
29.03.2016г. между кредитора „БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ”АД и поръчителя и
залогодател „АМБАСАДОР МЕНИДЖМЪНТ”ООД, са
за обезпечаване на чуждо задължение – на кредитополучателя „Понсстройинженеринг“АД
по договори за кредит с анексите към тях ,сключени с „Българска банка за
развитие“АД и договор за линия за издаване на банкови гаранции и за оборотни средства,
с наредител и кредитополучател „Поннстройинженеринг“АД и съдлъжник „Понс Холдинг“
АД. Обезпеченото с процесните два договора задължение е на значителна стойност
– 51 574 082,63лв.,като по двата договора няма поета от кредитора
насрещна престция, предвид на което се явяват безвъзмездни сделки ,с които се
обременява имуществото на поръчителя и залогодателя „Амбасадор Мениджмънт“ООД.
За да бъде осъществен фактическият състав на
чл.135 ЗЗД следва да се докаже, че действието ,което е предмет на този иск ,е
увреждащо кредитора на длъжнка.
Неоснователни са наведените от ответника ББР АД доводи,че не е доказано
твърдяното от ищеца увреждане на кредиторите на длъжника „Амбасадор Мениджмънт”ООД със
сключения договор за поръчителство и учредяване на особен залог от дружеството.
В теорията и съдебна практика се приема,че увреждащо кредитора действие е всеки правен и
фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили
осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника - когато длъжникът се
лишава от свое имущество, намалява го или извършва други правни действия, с
които се създават трудности за удовлетворението на кредитора, в това число
опрощаване на дълг, обезпечение на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг и др. (
Р-407 от 29.12.2014 г. по гр.д. 2301/2014 г., IV г. о. на ВКС; Р-639 от
06.10.2010 г. по гр.д. 754/2009 г., IV г. о.).
Процесните две сделки са сключени на 29.03.2016г. от ответника по предявения иск
по чл.135 ЗЗД „Амбасадор Мениджмънт“ ООД ,по
отношение на когото е открито производство по несъстоятелност по т.д.№92/2017г.
по описа на ГОС.С поетото задължение
като поръчител по сключения договор за
поръчителство и като залогодател по учредения особен залог върху цялото търговско предприятие, за обезпечаване на чуждо
задължение в значителен размер / в полза на трето за несъстоятелността лице/ ,
при липсата на насрещна престация по двете сделки ,
се осуетяват и затрудняват възможностите на кредиторите с вземания към „Амбасадор Мениджмънт“ ООД и по настоящем кредитори на несъстоятелността
да се удовлетворят от имуществото на
длъжника съгласно правата им по чл.133 ЗЗЗ от масата на несъстоятелността, предвид
на което тези правни действия са увреждащи кредиторите на „Амбасадор
Мениджмънт“ООД.
В хипотезата на предявен иск по чл.135 ЗЗД не
е необходимо вземането да е ликвидно и изискуемо. Достатъчно е да е установено ,че
вземането легитимира кредитора. Съгласно обявените в ТР списъци на приети
вземания ,представени по делото от третото лице-помагач „Ивент про“ЕООД,
кредитори на несъстоятелността на „Амбасадор Мениджмънт „ООД, с вземания към
датата на сключване на процесните договори са Министерство на околната среда и
водите , НАП, „К. Строй”ЕООД, нотариус Б.. Приетото вземане на „К. строй” ЕООД произтича от договор за
сътрудничество, сключен на 16.01.2012г. с „Холидей ОН”АД и споразумение към
договора за сътрудничество и съвместна дейност от 22.03.2016г., сключено между
двете дружества и „Амбасадор мениджмънт”
ООД. Вземането на нотариус Б. произтича от две фактури от
28.01.2016г.,вземането на МОСВ, Басейнова дирекция произтича от неплатени такси за водовземане
за периода 07.03.2016-31.12.2016г./ който включва период към 29.03.2016г./,вземането
на НАП за периода 01.01.2016-31.05.2018г./който включва период към
29.03.2016г./ произтича от публични вземания по подадени декларации по ЗЗДС,ЗМТД,ЗКПО,обр.6 и акт за установяване
на вземания по декларации, които вземания не са погасени.
Неоснователно е възражението на ответника ББР
АД, че няма възникнали вземания на кредитори на несъстоятелността на „Амбасадор
Мениджмънт“ООД към датата на сключване на процесните сделки. Като аргумент за
това се сочи,че задължението за плащане на вземането на МОСВ е възникнало след
29.03.2016г / не по късно от 31.03.2017г./,съгласно действащата нормативна
база; няма установени вземания на НАП по основание и размер към
29.03.2016г.,предвид момента на подаване на декларациите, срока за внасяне на
дължимите данъци и направените констатации за тези вземани от съда по
несъстоятелност при произнасянето по списъците на приетите и неприети от
синдика вземания. Вземането на „К. Строй“ЕООД е присъдено с арбитражно решение
също след 29.03.2016г. – през 2017г.,а задълженията към нотариус Б. могат да
бъдат удовлетворени в производството по несъстоятелност,като няма доказателства
да са приети за плащане от „Амбасадор Мениджмънт“ООД .
Релевантно за иска по чл.135 ЗЗД е наличието
на действително вземане на кредтитора. Съгласно
установената съдебна практика кредитор по чл.135 ЗЗД е всяко лице, титуляр на парично вземане по отношение
на ответника, като е достатъчно вземането му да е действително ,не е необходимо
вземането да е ликвидно или изискуемо ,нито
да е установено по размер и
период с влязло в сила решение / р. по гр.д.№3071/2015г.,ВКС,III г.о, опр. по гр.д.№3148/2015г. 4г.о,р. по т.д.№883/2014г., IIт.о./. Съдът по Павловия иск не може да проверява, съществува ли вземането, което
легитимира ищеца като кредитор, освен ако вземането не е отречено с влязло в
сила решение. В случая нито едно от посочените
по-горе вземания, включено в обявените в ТР списъци на приети вземания, не е
отречено с влязло в сила решение. С абритражното решение е признато
съществуването на вече възникнало вземане ,като самото решение не води до
възникване на вземане. Неоснователно е и твърдението, че вземането на нотариус Б.
може да се удовлетвори в производството по несъстоятелност , тъй като разпоредбата на чл.133 ЗЗД не предоставя на
длъжника правото да определя от кое негово имущество да се удовлетвори кредитора,
включително и в производство по несъстоятелност, а с такова право разполага
само кредитора и за неговата защита е иска по чл.135 ЗЗД.
На основание изложеното ,възражението на
ответника ББР АД,че към датата на сключване на процесните договори ответникът
„Амбасадор Мениджмънт“ООД не е имал качеството длъжник към кредитори на
несъстоятелността на „Амбасадор Мениджмънт“ООД ,е неоснователно.
За да се установи дали е налице субективният
елемент от фактическия състав на иска по
чл.135 ЗЗД- знанието за увреждане, в
зависимост от това дали сделката е
възмездна или безвъзмездна ,се определя и дали и двете страни по нея следва да
знаят за увреждането .
По делото се спори дали процесните два
договора са безвъзмездни.
Както в съдебната практика ,така и
правната доктрина по отношение на обезпечителните договори, каквито са
процесните ,въпросът относно възможността същите да попадат
изобщо в класификацията безвъзмездни/възмездни договори е дискусионен и противоречиво разрешаван.
В случая ищецът извежда безвъзмездността на
процесните сделки предвид
обстоятелството, че по тях няма насрещни и относително еквивалентни престации , като в замяна на поетото задължение „Амбасадор Мениджмънт”ООД не
получава никакви материални облаги, както и че търговските сделки могат да
бъдат безвъзмездни ,позовавайки се на конктретни правни норми от ТЗ.
Ответникът „Българска банка за развитие“АД противопоставя
твърдения ,че двете сделки са възмездни. Позовава се на няколко основания - на акцесорния характер на обезпечителните сделки и че имат възмезден характер, ако договорът, който
поражда главното правоотношение е възмезден; на обогатяване на поръчителя с регресните права
на суброгацията по чл.143,ал.1 и чл.146 ЗЗД; че сключването на обезпечителния договор е възмездно в
хипотеза ,когато подобно на спогодба има отстрочване или разсрочване на главното
обезпечено задължение, заплащане на по-ниски лихви или опрощаване на изтекли
лихви и др. или в хипотеза, когато
главния договор не би бил сключен без обезпечения .Възмездността на двата
процесни договора се обосновава и със сключените на 29.03.2016г.
анекси към Договори за банков кредит № 742/26.06.2013 г., № 807/21.03.2014 г.,
№ 810/09.04.2014 г., № 831/29.09.2014 г., № 862/12.06.2015 г. и Договор за
линия за издаване на банкови гаранции и за оборотни средства № Г-
024/28.02.2008г.,приложени по делото. Твърди, че с тях обезпечения кредитор е
направил отстъпки –намаляване на лихвата по главното обезпечено задължение по дог.№742,
отсрочване на главното обезпечено
задължение, опрощаване на комисионни за управление.
Изхождайки от договорените клаузи
по процесните сделки, в тях липсва уговорка
кредиторът ББР АД да заплати на обезпечаващия чуждо задължение „Амбасадор
Мениджмът”ООД възнаграждение или друг
насрещна престация за поетата по
обезпечителната сделка отговорност, както по договора за поръчителство , така и по договора за особен залог, с оглед
на което съдът приема, че процесните
обезпечителни договори са безвъзмездни, тъй като не е установено по тях да има насрещна престация.
Неоснователно е възражението на ответника ББР
АД,че процесните договори за възмездни.
Това,че двата договора обезпечават възмезден
договор,не обуславя тяхната възмездност. Обезпечителните договори независимо ,че
са акцесорни, имат и относителна
самостоятелност и следва да се разглеждат самостоятелно, съобразявайки правните
норми ,които ги уреждат и конкретно установените обстоятелства за постигнатото между страните съгласие
.Обезпечението е гаранция срещу
неизпълнението и затова обезпечителният
договор следва да се квалифицира като възмезден или безвъзмезден ,като се
изхожда само от него, а не и от главния договор
или чужди за обезпечителния договор юридически факти и правоотношения.
Относно двата процесни договора не се установява кредиторът „ББР“АД по тях да е поела насрещно
задължение.
Не се установява възмездността на процесните
договори да произтича и от вътрешните
отношения между главния длъжник и представилият обезпеченията „Амбасадор
Мениджмънт”ООД. Не се твърди и не е установено между тях да е съществувало
мандатно правоотношение по чл.280 ЗЗД и уговорено получаване на имуществена
облага от „дружестовто ,предоставящо обезпечение на чужд дълг- „Амбасадор
Мениджмънт”ООД.
Анексите,на които се позовава ответника ,са
сключени между кредитора и кредитополучателя и не обосновават възмездност на
процесните обезпечителни сделки поради налични отстъпки от кредитора или на
плоскостта на комплексните отношения между него ,поръчителя и залогодател
„Амбасадор Мениджмънт”ООД и главния длъжник .По тези анекси „Амбасадор Мениджмънт“ ООД не е страна. Същите
са сключени между страните по договорите за кредит и кредитна линия и поетото с тях от кредитополучателя
задължение е да осигури сключването на
договор за особен залог на търговско предприятие на „Амбасадор Мениджмънт”ООД ,като в срок от
един месец от датата на анекса да осигури вписването на залога и предприеме
всички необходими правни и фактически действия
с цел сключване на договори за поръчителство с „Амбасадор Мениджмънт” ООД,които
задължения попада в приложното поле на
чл.23 ЗЗД. От съдържанието на анексите не може да се изведе, че са сключени и направените с тях отстъпки от
кредитора са единствено заради
сключването на процесните два обезпечителни договора. Видно от анексите към
договор №742 ,№807, №810, №831 и договор за
линия за издаване на б. гаранция за оборотни средства ,поетото с тях
задължение на кредитополучателя е да бъдат осигурени и други поръчители физически и юридически лица. Няма клауза, която
да обвързва действието на анексите и тяхното прекратяване, ако „Амбасадор
Мениджмънт“ООД не стане поръчител и заложен кредитор. Освобождаването на
комисионната за едно тримесечие е с цел освобождаване на ресурс за плащане възнаграждението на финансовия контрольор, който ще бъде назначен
и няма основание да се приеме за отстъпка ,направена от кредитора в полза
на лицата ,обезпечили дълга. От клаузите
на анексите следва ,че отстъпките са в полза на кредитополучателя за поети от
него нови задължения за осигуряване на допълнително обезпечаване на кредита, а
не произтичат от уговорки между ББР АД и лицата ,които ще обезпечат кредита - поръчителя
и залогодателя „Амбасадор Мениджмънт”ООД. Предвид изложеното съдът намира ,че с
процесните анекси не се доказва възмездност на процесните два договора.
Не се твърди и не се установява да има
икономическа свързаност между кредитополучателя „Понстройинженеринг” и „Амбасадор Мениджмънт”ООД,от която да се
изведе възмездност на процесните сделки.
Евентуалното
възникване на регресни права на поръчителя по чл.146 ЗЗД и по чл.143 ЗЗД
е предоставена от закона възможност, а не уговорена по обезпечителната сделка
или във вътрешните отношения между главния длъжник и обезпечителя насрещна
престация за поетата отговорност за чужд дълг. Тези регресни права имат
репариращ ефект Насрещна престация би съставлявала реална облага, която е
постъпила или е следвало да постъпи по силата на конкретното правоотношение в
патримониума на поръчителя, а не възможността за реализиране на регресни права
при погасяване на чуждо задължение. Предвид
на това няма основание договорът за поръчителство да се приеме за
възмезден на основание възможността на поръчителя да реализира права по чл.143
и чл.146 ЗЗД.
Съгласно чл.135,ал.1 ЗЗД когато увреждащата
сделка е безвъзмездна, следва да се установи само знанието на длъжника за
увреждането. В случая това е ответникът „Амбасадор Мениджмънт“ООД,като правно
ирелевантно е дали ББР АД, с която длъжникът е договарял по процесните два
договора, е знаела за увреждането.
Законът изисква знание, а не намерение, умисъл за увреда на кредитора.
Дружеството,чрез своите органи,които го управляват и представляват, знае в
какви договорни правотношения е встъпило
и какви вземания на кредитори на дружеството съществуват към датата на учредяване на процесните две
обезпечения със сключените на 29.03.2016г. договори за поръчителство и за
особен залог. Съгласно съдебната практика длъжникът винаги знае за увреждането, когато
разпоредителната сделка е извършена след възникване на кредиторовото
вземане (Решение № 264 от 18.12.2013 г. на ВКС по гр. д. 915/2012 г. IV г. о.;
Решение № 18 от 4.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3396/2014 г., IV г. о.),като по
отношение на процесните договори такива
вземания на кредитори са включени в
списъците с приети вземания в производството по несъстоятелност на „Амбасадор
Мениджмънт”ООД, обявени в търговския регистър. В случая „Амбасадор
Мениджмънт“ООД безвъзмездно е обременил имуществото си със
сключването на процесните два обезпечителни договора, поемайки голямо по размер
задължение и учредявайки залог върху цялото си търговско предприятие,
включително върху придобитите в бъдеще активи , без да получи нищо в замяна, което
обосновава наличието на знание, че по този начин осуетява възможността кредиторите
на дружеството с възникнали вземания да реализират правата си.
По изложените съображения предявеният като
евентуален иск по чл.135 ЗЗД във вр. с чл.469,ал.1 ТЗ е основателен и доказан и
следва да бъде уважен ,като се обявят за недействителни по отношение кредиторите
на несъстоятелността на“ Амбасадор Мениджмънт“ ООД процесните два договора, сключени
на 29.03.2016г. между ответниците по делото- договор за поръчителство и договор
за особен залог на търговското предприятие на „Амбасадор Мениджмънт“ООД.
В случая съгласно чл.72,ал.1 ГПК за
предявените искове следва да се събере една държавна такса,като на основание
чл.649,ал.6 ТЗ за уважения по делото като евентуално
предявен иск по чл.135 ЗЗД дължимата
държавна такса следва да се събере от
ответника „Българска банка за развитие” АД. Същата е в размер на 3 944 622,70лв. / 4 %
от стойността на договорите – стойността
на договора за поръчителство е 51 574 082,63лв.,а на договора за
особен залог на търговско предприятие е 47 041 484,63лв./.
На основание изложеното ,съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ ,като неоснователен и недоказан, предявения
иск от временния синдик на „АМБАСАДОР МЕНИДЖМЪНТ”ООД, ЕИК202162818 - в несъстоятелност / с назначен постоянен синдик в хода на делото
/ срещу „Амбасадор Мениджмънт”ООД /в
несъстоятелност/, ЕИК202162818, със седалище и адрес на управление гр.София,р-н
Витоша,ж.к. СОФИЯ ПАРК,УЛ.”Рачо Петков Казанджията” №4, представлявано от
управителя К.А.К. и „БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ”АД, ЕИК121856059,със седалище
и адрес на управление гр.София,ул.”Стефан Караджа”№10 за ОБЯВЯВАНЕ ЗА
НЕДЕЙСТВИТЕЛНИ на основание чл.647,ал.1,т.2 ТЗ по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на „Амбасадор
Мениджмънт „ООД /в несъстоятелност/ на ДОГОВОР ЗА ПОРЪЧИТЕЛСТВО, сключен на
29.03.2016г. между „Българска Банка за
развитие”АД,ЕИК121856059 и „Амбасадор Мениджмънт”ООД , ЕИК202162818 и на ДОГОВОР
ЗА ОСОБЕН ЗАЛОГ НА ТЪРГОВСКО ПРЕДПРИЯТИЕ от 29.03.2016г., рег. № 5087/29.03.2016 г. на Нотариус Ц. Г.,
с район на действие РС София, рег. № 594 в НКРБ, Приложение №1 и Приложение № 2
към него, вписан под №20160404151352 в Търговски регистър към Агенция по
вписванията, вписан с N2016041302855 в ЦРОЗ, вписан в СВ К. с дв.вх.рег.№ 5770
от 22.07.2016 г., вписан в СВ Т. с дв.вх.рег. № 2494 от 22.07.2016 г., вписан в
СВ Н. с дв.вх.рег. № 4521/22.07.2016 , сключен
между „Българска Банка за
развитие”АД,ЕИК121856059 и „Амбасадор Мениджмънт”ООД , ЕИК202162818.
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНИ на основание чл.135 ЗЗД във
вр. с чл.649,ал.1 ТЗ по отношение кредиторите на несъстоятелността на
„Амбасадор Мениджмънт“ООД/в несътоятелност /, ЕИК202162818 по иск, предявен от
временния синдик на „Амбасадор Мениджмънт“ООД , ЕИК202162818 - в
несъстоятелност / с назначен постоянен синдик в хода на делото/ против „Амбасадор
Мениджмънт”ООД /в несъстоятелност/, ЕИК202162818, със седалище и адрес на
управление гр.София,р-н Витоша,ж.к. СОФИЯ ПАРК,УЛ.”Рачо Петков Казанджията” №4,
представлявано от управителя К.А.К и „БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ”АД,
ЕИК121856059,със седалище и адрес на управление гр.София,ул.”Стефан Караджа”№10
на ДОГОВОР ЗА ПОРЪЧИТЕЛСТВО, сключен на 29.03.2016г. между „Българска Банка за развитие”АД,ЕИК121856059
и „Амбасадор Мениджмънт”ООД , ЕИК202162818
и на ДОГОВОР ЗА ОСОБЕН ЗАЛОГ НА
ТЪРГОВСКО ПРЕДПРИЯТИЕ от 29.03.2016г. ,рег.
№ 5087/29.03.2016 г. на Нотариус Ц. Г., с район на действие РС София, рег. №
594 в НКРБ, Приложение №1 и Приложение № 2 към него, вписан под №20160404151352
в Търговски регистър към Агенция по вписванията, вписан с N2016041302855 в
ЦРОЗ, вписан в СВ К. с дв.вх.рег.№ 5770 от 22.07.2016 г., вписан в СВ Т. с
дв.вх.рег. № 2494 от 22.07.2016 г., вписан в СВ Н. с дв.вх.рег. №
4521/22.07.2016 ,сключен между
„Българска Банка за развитие”АД, ЕИК121856059 и „Амбасадор
Мениджмънт”ООД , ЕИК202162818 .
ОСЪЖДА„БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ”АД,
ЕИК121856059,със седалище и адрес на управление гр.София,ул.”Стефан Караджа”№10
да заплати по сметка „такси” на Габровски окръжен съд сумата от
3 944 622,70лв, дължима на основание чл.649,ал.6 ТЗ държавна такса за
уважения иск по чл.135 ЗЗД във вр. чл.649,ал.1 ТЗ.
Указва на ищеца,че на основание чл.115 от ЗС
в шестмесечен срок следва да извърши отбелязване на решението ,постановено по
предявения иск по чл.135 ЗЗД във вр.с чл.469 ТЗ,считано от влизане му в сила.
Решението е
постановено при участието на трети лица-помагачи на страната на ищеца „К.
строй”ЕООД, „Ивент Про „ЕООД и „Юробанк България „АД.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд –Велико Търново в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Окръжен съдия :