№ 11376
гр. София, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР С. САВЧЕВ
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. САВЧЕВ Гражданско дело №
20221110138459 по описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 18.10.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ-ро Гражданско отделение, 78 с-в, в открито заседание
на осемнадесети октомври 2022 год. , в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЪР САВЧЕВ
при секретаря Румяна Дончева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №
38459/2022 год. , за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК.
1
Ищецът „,,, твърди, че е последен джиратар по запис на заповед от 21.11.2019 г. с падеж на
предявяване , издаден от ответника Т. К. С., ЕГН: **********, адр. гр. София, ж.к. „,,, за
сумата от 800 лв. , джиросан му с джиро от 28.10.2021 г. Твърди, че ответника не заплатил
сумата по записа на заповед. Твърди, че, поискал присъждане на сумата по записа на
заповед, по реда на чл. 417 от ГПК, като подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение, но срещу издадената заповед за изпълнение ответника подал възражение по
реда на чл. 414 от ГПК, което попречило заповедта да влезе в сила. Ето защо, предявява
настоящия иск, с който моли да бъде признато за установено, че ответника му дължи сумата
от 789,02 лв. по записа на заповед от 21.11.2019 г. с падеж на предяваване. Моли
присъждане на деловодни разноски.
Ответникът оспорва изцяло иска.
Съдът, като взе предвид твърденията на страните и прецени събраните доказателства по
реда на чл. 12 от ГПК, приема следното от фактическа страна:
Видно от записа на заповед, приложен под лист № 5 от приложеното заповедно дело,
ищецът е последен джиратар по запис на заповед от 21.11.2019 г. с падеж на предявяване ,
издаден от ответника за сумата от 800 лв. , джиросан на ищеца с джиро от 28.10.2021 г.
Съдът приема, че записа на заповед и джирото са автентични, доколкото не се установи
обратното по делото. Видно от приложеното заповедно дело, въз основа на процесния запис
на заповед, по реда на чл. 417 от ГПК, ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение
срещу ответника за сумата от 789,02 лв. , като подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение, но срещу издадената заповед за изпълнение ответника подал възражение по
реда на чл. 414 от ГПК, което е попречило заповедта да влезе в сила.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК:
В производството по иска с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, съдът проверява
дължимостта на съответното вземане, като преценява материално-правните предпоставки за
възникването му. В конкретния случай, съдът следва да прецени материално-правните
предпоставки за претендиране от поемателя по запис на заповед на сумата по записа на
заповед от издателя на последния. Тези предпоставки се свеждат до проверка редовността
на записа на заповед, като и от формална страна, независимо, че последното е предмет на
евентуално производство по чл. 419, ал. 1 от ГПК, както и до проверка на фактите, на които
се основават направени каузални възражения - арг. от чл. 465 от ТЗ. Съдът приема, че
процесния запис на заповед и джиро удостоверяват задължение на ответника към ищеца в
2
размер на 789,02 лв. , доколкото по делото не се направиха допустими възражения срещу
документа – такива, които не оспорват записа на заповед от формална страна, например, че
подписа върху менителничния ефект не е на издателя. По делото не се направиха от
ответника каузални възражения – такива основаващи се на каузално правоотношение, за
обезпечаването на което е бил издаден записа на заповед. Предвид изложеното до тук,
поради установяване редовността на процесния запис на заповед и удостоверяването от него
на задължение на ответника към ищеца в размер на 789,02 лв. , съдът приема, че искът по
чл. 415, ал. 1 от ГПК следва да се уважи изцяло – за сумата от 789,02 лв.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят деловодни разноски
в размер на 385 лв. по настоящото и 505 лв. по заповедното производства.
Въз основа на гореизложеното, Софийски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, че ответника Т. К. С.,
ЕГН: **********, адр. гр. София, ж.к. „,,, дължи на ищеца „,,, сумата от 789,02 лв. по запис
на заповед от 21.11.2019 г. с падеж на предявяване, джиросан на ищеца с джиро от
28.10.2021 г.
ОСЪЖДА ответника Т. К. С., ЕГН: **********, адр. гр. София, ж.к. „,,, да заплати на
ищеца „,,,, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 385 лв. – деловодни разноски по
настоящото производство.
ОСЪЖДА ответника Т. К. С., ЕГН: **********, адр. гр. София, ж.к. „,,, да заплати на
ищеца „,,,, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 505 лв. – деловодни разноски по
заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване от страните, пред Софийски градски съд, в двуседмичен
срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4