№ 704
гр. София , 14.06.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на четиринадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Весислава Иванова
Величка Цанова
като разгледа докладваното от Калин Калпакчиев Въззивно частно
наказателно дело № 20211000600623 по описа за 2021 година
С определение № 260234 от 29.4.2021 г. по н.ч.д. № 229/2021 г., Окръжен съд Враца,
НО е потвърдил постановлението от 18.3.2021 г. на прокурор при Окръжна прокуратура
Враца за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №
1257/2019 г. по описа на ОП Враца, досъдебно производство № 62/2019 г. по описа на ОСлО
Враца, водено за престъпление по чл. 123, ал. 1 НК.
Срещу така постановения съдебен акт е постъпила жалба от пострадалите от
престъплението – Д. Е. Х., Т. Е. Е. и Г. Е. Е., чрез повереника адвокат Б. Б.. В жалбата се
поддържа, че определението на ОС Враца е неправилно и незаконосъобразно, като
обобщено се твърди, че разследването по делото не е извършено обективно, всестранно и
пълно. Според повереника: противно на приетото от ОС Враца, починалият Е. Е. е
осъществявал длъжност в дружество, в което не е бил назначен по трудов договор и в
изпълнение на задължения, които не са му били вменени да изпълнява – т.е. той фактически
е извършвал дейност в „Поливаленти“ ЕАД, независимо, че е имал сключен трудов договор
с „Интегрити пластик“ ЕАД и в този смисъл по време на инцидента, при който е загинал, Е.
е осъществявал труд в съответствие с вменените му с длъжностната характеристика
задължения – управлявал е мотокар и е осигурявал безпрепятственото придвижване на
балите по поточната линия; не е приобщен към материалите по делото работният график за
23.8.2019 г. на починалия Е. в „Интегрити пластикс“ ЕАД, което обсъдено наред с
показанията на свидетелите М. и К. води до извода, че на 23.8.2019 г. починалият Е. заедно с
другите работници от дружеството са останали на работа и след 17:30 часа, тъй като през
деня машината „балоразбивач“ е спирала по технически причини; в тази връзка не е
изследвано дали началник смяната на Е. не му е дал инструкции да остане след края на
работното време; не е изяснен и въпросът каква е причината, поради която работниците от
двете дружества – „Поливаленти“ ЕАД и „Интегрити пластикс“ ЕАД, са останали на
23.8.2019 г. след 17:30 часа, както и кое е лицето от „Интегрити пластикс“ ЕАД, което е
следвало да работи в деня на инцидента заедно със свидетеля К. на рециклиращата линия;
неоснователно съдът е счел показанията на свидетеля К. за достоверни, като не е отчел
противоречията в отделните му показания относно факта дали на 23.8.2019 г., преди
инцидента, машината е била спряна и кое е лицето, което е я включвало и изключвало; не са
обсъдени и показанията на свидетеля И. В. – началник отдел „Електро ремонт и поддръжка“
в „Интегрити пластикс“ ЕАД, който установява, че свидетелят К. му споделил, че е помагал
1
на Е. при почистване на машината, както и че поради ограничената видимост не е имал
възможност да наблюдава действията по почистване на ножовете, за което данни се
съдържат и в протокола за оглед и фотоалбума към него – снимка № 4; съдът не е отчел и
данните, съдържащи се в показанията на свидетелите И. В. и В. М., че машината не може да
се задейства без човешка намеса и за присъствието на свидетеля К. до машината по време на
инцидента; в показанията на свидетелите А. К. и И. В. се съдържат противоречия относно
факта кой и по какъв начин е спрял машината „балоразкъсвач“ към момента на инцидента,
при който е починал Е. Е., което е налагало извършване на очна ставка между свидетелите;
неоснователно не е уважено искането за назначаване на повторна техническа експертиза,
доколкото изготвеното заключение не е съобразило липсата на техническата и сервизна
книжка (непредставена от „Поливаленти“ ЕАД) за машината „балоразкъсвач“, както и
поради липса на извършен оглед на машината от вещите лица от състава на експертизата и
несъобразяване с всички събрани по делото доказателства и в частност всички показания на
свидетелите; в наказателното производство не е била изискана и приложена в цялост
водената пред НОИ административна преписка, в която се съдържа информация за
допуснати от „Поливаленти“ ЕАД и „Интегрити пластикс“ ЕАД нарушения на правилата за
безопасни и здравословни условия на труд; липсва произнасяне от състава на окръжния съд
по направеното искане за допускане на експертиза за установяване на спазването на
изискванията на Закона за здравословни и безопасни условия на труд.
В жалбата се приема, че липсата на пълнота на разследването и неправилната оценка
на събраните доказателства са довели прокурора до неправилен извод за прекратяване на
наказателното производство, който впоследствие е бил възприет от състава на окръжния
съд. Отправя се искане за отмяна на атакуваното определение и на постановлението на
прокурора и за връщане на делото на прокурора със задължителни указания за прилагане на
закона.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като взе предвид жалбата, материалите по
делото, както и определението на първоинстанционния съд намира следното:
Както правилно е посочил първоинстанционният съд наказателното производство е
образувано по реда на чл. 212, ал. 2 НПК със съставянето на протокол от 23.8.2019 г. за
оглед на местопроизшествие като първо действие по разследването, изготвен от Д. Й. –
следовател при ОСлО гр. Враца, по повод получен сигнал от дежурния полицай при РУ
Враца за възникнала трудова злополука и смърт. С постановление от 23.8.2019 г. следовател
Й. е постановил, че досъдебното производство № 62/2019 г. по описа на ОСлО Враца е
образувано на основание чл. 212, ал. 2 НПК и се води за престъпление по чл. 123, ал. 1 НК,
не е привличен обвиняем.
В хода на проведеното разследване са разпитани като свидетели: работниците на
„Поливаленти“ ЕАД – свидетелят А. К. и свидетелката В. М.; изпълнителният директор на
„Интегрити пластикс“ ЕАД ЕАД – свидетелят С. Т.; свидетелят И. Т. – началник отдел
„Електро ремонт и поддръжка“ в „Интегрити пластикс“ ЕАД; Г. П. – началник смяна в
„Интегрити пластикс“ ЕАД; Д. И. – машинен оператор в „Интегрити пластикс“ ЕАД; В. В. –
машинен оператор в „Интегрити пластикс“ ЕАД; В. Ц. – счетоводител и отговорник за
инструктажите по безопасност на труда в „Интегрити пластикс“ ЕАД; З. Д. – жената, с която
починалия Е. Е. е живял на съпружески начала и която фактически е работела в
„Поливаленти“ ЕАД в деня на инцидента.
В рамките на досъдебното производство са извършени редица процесуално-
следствени действия, които са довели до приобщаването на редица писмени доказателства –
протокол за оглед на местопроизшествието и фотоалбум, удостоверения за наследници на
починалия Е., писмо от Инспекция по труда – Враца, заедно с приложена преписка за
установяване на трудова злополука; писма и отговори от „Поливаленти“ ЕАД, писмо от
„Интерпласт БГ“ ЕООД. Назначени и изготвени са няколко заключения на
2
съдебномедицинската, съдебнохимическата, комплексна съдебно-техническа и
съдебномедицинска експертиза.
След приключване на разследването в процесуалния стадий на „Действия на
прокурора след завършване на разследването”, ръководно-решаващият орган е приел,
че липсват данни за извършено престъпление, поради което с постановление от
18.3.2021 г. е прекратил наказателното производство.
Жалбата на повереника на пострадалите против определението на
първоинстанционния съд е основателна, а атакуваното определение, като неправилно и
незаконосъобразно следва да бъде отменено.
Основните възражения, поддържани в жалбата, се свеждат до необоснованост на
прекратителното постановление на прокурора, тъй като приетата фактическа обстановка не
се извежда от събраните в хода на разследването доказателства; незаконосъобразност на
постановлението на прокурора, съответно на определението на съда, доколкото
разследването не е пълно и всестранно, а са останали редица неизяснени въпроси, конкретно
посочени от повереника.
Съдебният контрол спрямо постановлението на прокурора е ограничен в пределите
на чл. 243, ал. 5 НПК относно неговата обоснованост и законосъобразност. Тази форма на
съдебен контрол е специфична за нашата правна система, защото допуска намеса в
правомощието на прокурора да повдига обвинения по дела от общ характер, когато намери,
че са налице предпоставките за това. Компетентността на съда обхваща пълна преценка на
обосноваността на акта на прокурора и на неговата законосъобразност. Това означава, че
съдът следва да прецени дали изводите на прокурора почиват на верен и пълен анализ на
събраните доказателства, без да е допуснато изопачаване на смисъла им или превратно
тълкуване. На следващо място, трябва да установи дали проведеното разследване е
обективно, всестранно и пълно, което ще изясни дали прокурорът е формирал вътрешното
си убеждение въз основа на всички възможни доказателства. При положителен извод за
законосъобразно формиране на вътрешното убеждение на прокурора по фактите, съдът
трябва да провери дали правилно е приложен материалният закон.
С оглед на така очертаните предели на компетентността на съда в специфичната
процедура за съдебен контрол върху правомощието на прокурора да прекрати наказателното
производство, въззивният състав счита, че атакуваното определение е неправилно, тъй като
потвърденото с него постановление на прокурор от ОП Враца е необосновано и
незаконосъобразно.
В определението, предмет на въззивната проверка, окръжният съд е приел за
установена фактологията на деянието въз основа на констатациите в прекратителното
постановление на прокурора, а именно, че починалият Е. Е. бил назначен въз основа на
сключен трудов договор с дружеството „Интегрити Пластикс“ ЕАД, гр. Враца, като общ
работник – трудов договор № 16/16.5.2017 г., подновяван с две сключени между страните
допълнителни споразумения. Дружестовото било представлявано от С. К. Д. и имало
предмет на дейност производство и дистрибуция на полиетиленови, полипропиленови и
ПВЦ тръби в страната и чужбина. Производствената база на това дружество се намирала в
хале, разположено в сградите на бившия завод „Химко“ във Враца. В същото хале се
намирало производството на дружеството „Поливаленти“ ЕАД с управител М. А. К..
Предметът на дейност на това дружеството бил производство и дистрибуция на пластмасови
изделия от полимери, тръби за вода, газ и канал от полиетилен, полипропилен. В това
предприятие били назначени двама работници – А. К. и В. М. – и двамата на длъжност
машинен оператор. В „Интегрити пластикс“ ЕАД били назначени на работа около 15-16
3
работници. Както се посочи по-горе двете дружества ползвали едно общо хале като
районите им на работа не били отделени един от друг посредством прегради.
В частта от халето, използвана от „Поливаленти“ ЕАД била монтирана машина,
наричана – „балоразбивачка“, която служела за разделяне и раздробяване на пластмасови
отпадъци – шишета. На тази машина работели операторите К. и М., за което били
инструктирани.
Починалият Е. нямал право да работи на машината, тъй като бил назначен за общ
работник в „Интегрити пластикс“ ЕАД, притежавал и правоспособност за работа с
електрокари и мотокари. Работното време на Е. било 8 до 17 часа, като той бил запознат с
Правилата за вътрешния трудов ред и бил инструктиран и запознат с безопасните условия
на труд .
Между двете дружества на 5.8.2019 г. било сключено споразумение за съвместно
осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд.
На 23.8.2019 г., около 18 часа починалият Е. Е. бил в халето заедно със свидетеля К. ,
на когото изпълнителният директор на „Интегрити пластикс“ ЕАД С. Т., намиращ се пред
помещението, наредил да изключи машината – „балоразбивачка“. По това време Е., носейки
ножица за рязане на арматурно желязо, се приближил до машината, за да изчисти ножовете
от намиращата върху тях тел. В близост до машината била поставена табела с надпис –
„Внимание, опасно за живота“, а освен това била поставена е ламарина, която препятствала
достъпа до нея. След като се приближил до машината починалият стъпил с единия си крак
на лентата и успял да почисти левия вал. След това преминал към десния вал, като започнал
да го почиства отдолу – нагоре. Когато достигнал горната част на вала последният се
завъртял и средният нож прерязал Е. в коремната област. Свидетелят С. Т. чул силен вик и
веднага влязъл в халето и, тичайки отишъл към машината „балоразбивачка“, където
установил, че между лявата стена и единия от валовете с ножовете, се намира тялото на Е.
Е., като единият от ножовете го бил пробол в коремната област и го притискал до металната
стена. С. Д. с крак успял да върне вала назад и с помощта на други работници, които дошли
на мястото, извадили тялото на починалия и го поставили на пода, след което бил подаден
сигнал за спешна помощ на тел. 112.
В процеса на разследването била назначена комплексна съдебно-техническа и
медицинска експертиза. От заключението в медицинската й част се установява, че
причината за настъпване на смъртта на Е. Е. се дължи на констатираната коремна травма,
довела до сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност, вследствие на настъпилия
кръвоизлив. Тези травматични увреждания отговарят да са получени от действието на
твърди тъпи, тъпоръбести и остри предмети и могат да бъдат реализирани от прерязване в
областта на коремната кухина и притискане между широки, твърди и тъпи предмети, като са
в пряка причинно-следствена връзка с претърпяната от Е. Е. злополука. От заключението по
техническата експертиза се установява, че по време на инцидента, машината
„балоразбивачка“ е била изключена – в противен случай биха се завъртели едновременно и
двата вала, за което няма данни по делото. Завъртането само на левия вал било възможно
при силово въздействие върху него от страна на починалия Е. Е., като инцидентът е
настъпил при почистване на десния вал на машината, непосредствено след момента, в който
починалият се е изкачил върху платформата на „балоразбивачката“. С оглед положението
му, най-вероятно при качването си върху платформата, Е. Е. се е захванал с ръка и рязко е
придърпал най-ниско разположения нож на левия вал. Порезната рана на починалия е
нанесена от средния от трите ножа – нож 4, като при извършените измервания е установено,
че този нож е на разстояние 90 см от пода на платформата на машината, като приблизително
на такова разстояние от петите на трупа на Е. Е. е била и прорезната рана в горната част на
коремната му област. Според заключението на вещите лица, при качването на Е. Е. върху
платформата на машината, чрез захващане и придърпване на най-ниския нож на левия вал,
4
последният се е завъртял на 90 градуса, спрямо началното си положение, поради което е
настъпила злополуката. Вещите лица заявяват, че инцидентът не би се реализирал, ако
пострадалият, при качването си върху платформата на машината, не е използвал като опора
някой от ножовете, монтирани върху валовете на машината. Не е било възможно, след като
машината „балоразбивач“ е спряна и изключена от електрическото захранване, от ,,само себе
си“, без човешка намеса, да започне да работи. В конкретния случай, при наличието на
твърди тела – тел, не се е налагало тя да се включва чрез стартовия бутон и е можела да се
почисти от телта, като внимателно, с крак или ръка, се завъртят валовете по удобния за
почистване начин.
При така установената фактическа обстановка, решаващият състав е приел, че от
събраните по делото доказателства се налага изводът, че причината за настъпилата смърт на
Е. Д. Е. са именно неговите действия, свързани с почистване на валовете на машината
„балоразбивач“, без това да влиза в кръга на задълженията му и без някой да му е възложил
да извърши тази работа, като тези негови действия не са били съобразени и с някои
технически особености на машината, а именно: незастопореност на валовете при изключено
електрическо захранване, голямата инертност на валовете и размера на ножовете. В този
смисъл съставът на ОС Враца е обосновал извода, че не е установено виновно поведение на
конкретно физическо лице за смъртта на Е. Е. и съответно, не са налице доказателства за
извършено деяние по чл. 123, ал. 1 НК, с оглед на което е потвърдил изцяло
постановлението от 18.3.2021 г. за прекратяване на досъдебно производство № 62/2019 г., по
описа на ОслО - Враца, пр.пр. № 1257/2019 г., по описа на ОП Враца.
Първоинстанционният съд е възприел изцяло тезата на прокурора, залегнала в
постановлението за прекратяване: относно липсата на виновно поведение на длъжностни
лица от двете дружества, които са управлявали производствения обект, и от чието действия
или бездействия да е произтекъл настъпилият общественоопасен резултат; относно липсата
на правна или фактическа връзка на починалия Е. и стопанисваната от „Поливаленти“ ЕАД
машина за преработка на пластмасови отпадъци; за изцяло самоволното поведение на
починалия, свързано с почистване на машината, което да е довело на причиняване на
смъртта му.
Като е възприел фактите така, както са описани в постановлението на прокурора,
окръжният съд е приел, че прекратяването на наказателното производство е
законосъобразният завършек на разследването.
Второинстанционният съд споделя съображенията, развити в жалбата на повереника
на пострадалите, че проведеното разследване по делото не е пълно, всестранно и обективно.
Останали са редица въпроси, свързани с правния и фактически статус на починалия Е. и в
частност на изпълняваните от него трудови функции в халето, стопанисвано от двете
дружества – „Интегрити пластикс“ ЕАД и „Поливаленти“ ЕАД; правата и задълженията на
изпълнителните директори на двете дружества по отношение на управлението на
производствения процес и осигуряване на безопасни условия на труд за всички работници в
общото хале; особеностите на механизма на причиняване нараняването и ролята на
свидетеля К. и починалия Е. за настъпване на произшествието. Всички тези въпроси следва
да бъдат предмет на усилията на разследващите органи.
Отделните фактически положения и възможности, които имат значение за пълното и
обективно изследване на случая и биха довели органите на досъдебното производство до
противоположни прави изводи, от тези, застъпени в постановлението за прекратяване са:
5
1. Органите на досъдебното производство, а впоследствие и съдебният състав на
окръжния съд са приели, че починалият Е. е работел по трудов договор в дружеството
„Интегрити пластикс“ ЕАД и същевременно е нямал никакво отношение към
стопанисваната от „Поливаленти“ ЕАД машина наречена „балоразбивачка“. Установено от
показанията на свидетеля Г. П. – началник смяна в „Интегрити пластикс“ ЕАД (л. 31 от том
1 на досъдебното производство), че машината „балоразбивачка“ е била монтирана
експериментално около 5 месеца преди инцидента, а изпълнителният директор на
„Интегрити пластикс“ ЕАД С. Т. сочи, че в деня на инцидента се е намирал пред халето и
разговарял със сина на П. С., който бил мажоритарен собственик и на двете дружества -
„Интегрити пластикс“ ЕАД и „Поливаленти“ ЕАД (показания на л. 133 от т. 1 на
досъдебното производство).
Свидетелят К. в показанията си от 29.9.2020 г. – л. 178 от том 1 на досъдебното
производство, също сочи, че по негова информация собственикът на двете дружества е един
и същ. За свързаността на двете дружества свидетелства и обстоятелството, че впоследствие
изпълнителният директор на „Интегрити пластикс“ ЕАД С. Т. е бил назначен и за търговски
представител на „Поливаленти“ ЕАД – показания на Т. от 5.10.2020 г. – л. 183 от том 1 на
досъдебното производство. За този факт от значение е и обстоятелството, че двете
дружества са имали споразумение за съвместно осигуряване на безопасни условия на труд в
общо ползваното от тях хале.
Същевременно свидетелите К. и М. установяват, че починалият Е. е обслужвал
машината „балозарбивачка“ като е транспортирал с управлявания от него мотокар балите с
пластмасови отпадъци до поточната линия на машината. В показанията си от 25.1.2021 г. (л.
17-19 от том 2 на досъдебното производство) К. заявява, че в деня на злополуката Е. Е. е
помагал като карал балите с мотокара и подреждал шишетата на лентата за по-нататъшна
обработка.
От посочените доказателствени материали се установява, че Е. Е. фактически е
извършвал трудови функции по отношение на стопанисваната от „Поливаленти“ ЕАД
машина „балоразбивачка“ макар и да е бил в трудово-правни отношения само с „Интегрити
пластикс“ ЕАД.
Същевременно обаче разследващите са игнорирали изцяло необходимостта от
изследване на правата и задълженията на изпълнителния директор на „Поливаленти“ ЕАД
М. К. по отношение на стопанисваната от дружеството машина – как е било организирано
производството и функционирането на машината, кое лице е имало задължение да почиства
машината, кое е било лицето, което има задължения да надзирава и упражнява контрол
върху производствения процес, имало ли е назначен началник смяна на този обект; каква е
била ролята на Е. за транспортиране на балите и за подреждане на шишетата и с чие
разрешение той е вършел тази работа, бил ли е инструктиран Е. за особеностите на работа с
машината и опасностите, които могат да произтекат от неправилното боравене с нея,
включително почистването й. М. К. не е разпитвана като свидетел по делото, поради което
отговор на тези въпроси по делото няма, а писмените й отговори, независимо от спорната
им процесуална допустимост, също не внасят яснота по обсъжданите факти – писмо от
29.1.2021 г., л. 23 и сл. от т.2 на досъдебното производство.
Отправна точка при разследването на дейността на отговорните длъжностни лица от
„Поливаленти“ ЕАД следва да бъдат констатациите, направени от Дирекция „Инспекция на
труда“ Враца в протокола за извършена проверка, свързани с нарушенията във връзка с
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в работното помещение на
дружеството – л. 75 от том 1 на досъдебното производство.
На внимателно изследване подлежат фактическите задължения и функции на
изпълнителния директор на „Интегрити пластикс“ ЕАД С. Т. по отношение на
6
стопанисването на машината – „балоразбивачка“, доколкото и от показанията на свидетеля
К. и В. недвусмислено се установява, че в деня на инцидента той е наредил на К. да
преустанови работа, което налага проучване на въпроса дали той е лицето, което е
осъществявало контрол върху производствената дейност на „Поливаленти“ ЕАД в този ден.
2. Не е изследвана доказателствено възможната версия за друг механизъм на
нараняването, довело до смъртта на Е.. В показанията на И. В., В. М. и С. Т. се съдържат
данни, че при почистване на машината, намиращият се до нея А. К. е „пускал“ и „спирал“
електрическото захранване, за да позволи на Е. по-лесно да премахне събралата се на
валовете тел. Прокурорът, респективно съдът са приели показанията на свидетелите в тази
част за недостоверни, но проверката им по експертен път би довела до по-голяма
убедителност при вярното установяване на този кръг от релевантната фактология.
3. При назначаването на комплексната съдебно-техническа и съдебномедицинска
експертиза разследващите не са посочили квалификацията и от коя област на науката и
техниката са специалните знания на вещото лице доц. д-р Д. О. О.. Такава информация не се
съдържа и в писменото заключение. Вещите лица са описали в заключението (л. 198 и сл. от
том 1 на досъдебното производство), че са използвали само една част от материалите по
делото, като няма данни да имали предвид показанията на всички свидетели, писмените
доказателства, включително не са правили оглед на машината, който с оглед липсата на
техническа и сервизна документация е особено необходим. Като се има предвид и
посоченото в пункт 2 от настоящия акт, според САС, пълното и задълбочено изследване на
съществените факти, необходими за правилното решаване на случая, изисква допускане на
повторна комплексна експертиза, която да включва вещи лица с необходимата
компетентност в областта на техниката и медицината, които да направят подробен оглед на
машината – „балоразбивачка“, да се запознаят с техническите и сервизните й особености, да
използват всички събрани до момента по разследването доказателства и едва тогава да дадат
мотивиран и изчерпателен отговор на всички въпроси, свързани с конкретния механизъм на
причиняване на смъртоносните увреждания на Е. Е..
Едва след пълното, обективно и всестранно установяване на фактологията по делото,
следва да се даде прецизен отговор от ръководно-решаващия орган на досъдебното
производство на релевантните правни въпроси – има ли извършено виновно деяние, кой е
неговият извършител, съответно кои са нарушените наказателноправни норми. Като е
прекратил наказателното производство в нарушение на разпоредбите на чл. 13, ал. 1, чл. 14,
ал. 1 и чл. 107, ал. 3 НПК, прокурорът е постановил незаконосъобразен акт, който
неправилно е бил потвърден от окръжния съд в процедурата по чл. 243, ал. 5 НПК.
Същевременно обаче съдът не бива да изземва функциите на обвинението по
събирането и проверката на доказателствата и за вземането на решението на кого да
повдигне обвинения (конституционните правомощие по чл. 127, т. 1, 2, 3 КРБ). Както и при
вътрешноистанционния съдебен контрол на съдебните актове, така и при съдебния контрол
в досъдебното производство, задължителните указания относно прилагането на закона –
процесуалния и материалноправния, изключват възможността да се дават указания за
определен конкретен резултат при решаване на делото. Не съществува спор нито в правната
доктрина, нито в съдебната практика, че резултатите от новото разглеждане на делото не са
предрешени, а самото производство не е сведено само до формално възпроизвеждане на
становището и вътрешното убеждение на контролната инстанция. В този смисъл отмяната
на постановлението за прекратяване на наказателното производство е допустима само
когато е възможно да се извърши каквото и да е процесуално действие, което да доведе до
вероятност от друг правен резултат. Затова съдът не може да дава обвързващи указания и не
7
предопределя резултата от оценката на доказателствения материал, както и изводите по
същество и съдържанието на съдебния акт. Прокурорът, на когото е върнато делото за
продължаване на разследването, е овластен да разреши тези въпроси суверенно, т.е.
самостоятелно по свое вътрешно убеждение, което обаче не представлява субективно
усмотрение, а следва да се основава съгласно чл. 14 НПК на обективно, всестранно и пълно
изследване на всички обстоятелства по делото и закона.
В този смисъл, прокурорът комуто делото се връща за продължаване на
разследването е в пълното си право да извърши и други действия по събиране и проверка на
доказателствата, които след това до оцени по вътрешно убеждение, основано на закона и без
настоящият съдебен акт да се разглежда като навеждаш или насочващ към определен
резултат от воденото наказателно производство.
Поради изложените съображения САС приема, че жалбата на повереника на
пострадалите е основателна, определението на ОС Враца е неправилно и незаконосъобразно,
а потвърденото от него постановление на прокурор от ОП Враца, като необосновано и
незаконосъобразно следва да бъде отменено и делото да се върне на прокурора за
продължаване на разследването и изпълнение на указанията по приложение на
процесуалния закон.
Така мотивиран, Софийски апелативен съд, НО, 2. състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 260234 от 29.4.2021 г. по н.ч.д. № 229/2021 г., с което
Окръжен съд Враца, НО е потвърдил постановлението от 18.3.2021 г. на прокурор при
Окръжна прокуратура Враца за прекратяване на наказателното производство по досъдебно
производство № 1257/2019 г. по описа на ОП Враца, досъдебно производство № 62/2019 г.
по описа на ОСлО Враца, водено за престъпление по чл. 123, ал. 1 НК.
ОТМЕНЯ постановление от 18.3.2021 г. на прокурор при Окръжна прокуратура
Враца за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №
1257/2019 г. по описа на ОП Враца, досъдебно производство № 62/2019 г. по описа на ОСлО
Враца, водено за престъпление по чл. 123, ал. 1 НК.
ВРЪЩА делото на ОП Враца за продължаване на действията по разследването.
Настоящото определение е окончателно.
За постановеното определение да се уведомят повереника адвокат Б. и пострадалите -
Д. Е. Х., Т. Е. Е. и Г. Е. Е..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8