РЕШЕНИЕ
№ 2774
гр. Варна, 25.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20233110103485 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното :
Ищцовото дружество „В. и. К. - В.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление : ***,
представлявано от управителя В.Р., чрез юрисконсулт В. Г. е предявило на 20.03.2023 г. във ВРС
искова молба против ответното дружество „П. П.“ ООД, ЕИК ***, представлявано от управител :
Л. С. Б., със седалище и адрес на управление : ***.
Ищцовото дружество основава исковата си молба на следните твърдени факти и
обстоятелства:„В. и. К. - В.“ ООД, в качеството си на В и К оператор съгласно чл. 2, ал. 1 от
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн.ДВ, бр.18 от 2005г., с
посл. изм.), предоставяло В и К услуги на „П. П.“ ООД, ЕИК ***, представлявано от управител: Л.
С. Б. за имот на адрес: ***, което в качеството си на потребител ги получавало и ползвало на
същия адрес. Ползваните В и К услуги на този адрес се отчитали по партида с номер на платец
***, чийто титуляр ,твърди ишцовото дружество, че бил ответното ООД. Съгласно чл. 5, т. 6 от
Общите условия, потребителите били длъжни да заплащат ползваните В и К услуги в срок, което
длъжникът (сега ответник) не бил правил. Съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия, ответникът бил
длъжен да заплаща дължимите суми за използваните В и К услуги в 30-дневен срок след датата на
фактуриране, след изтичане на който срок той изпадал в забава.
На 09.01.2023г. В и К операторът сочи, че подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК до Варненски районен съд срещу „П. П.“ ООД, въз основа на което
било образувано частно гр. дело № 164/2023г. по описа на ВРС, ГК-42 състав.На 10.01.2023г.
съдът издал Заповед № 57 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която
разпоредил на „П. П.“ ООД да заплати на кредитора (сега ищец) сумата от 1357.02 лв.,
представляваща стойност на ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 08.09.2019г. до
09.12.2022г.; сумата от 201.24 лв., представляваща лихва за забава върху тази главница за периода
от 20.11.2019г. до 05.01.2023г.; законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението в съда - 09.01.2023г. до окончателното плащане, както и сторените по делото
1
съдебно-деловодни разноски, изразяващи се в заплатена по делото държавна такса в размер на
31.17 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лв. На 16.02.2023г. ответникът
депозирал възражение срещу Заповедта за изпълнение на основание чл.414, ал.1 ГПК. На
22.02.2023г. заявителят (сега ищец) бил уведомен, че на основание чл. 415, ал. 1 ГПК предвид
подаденото възражение от „П. П.“ ООД може да предяви иск за установяване на вземането си.
Предвид възражението на „П. П.“ ООД и във връзка с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г.
на ВКС, настоящите искове ищецът предявява по фактури за периода от 21.01.2020г. до
12.12.2022г. по отношение на главниците и лихвите за забава (за част от сумите, предмет на
заповед № 57 от 10.01.2023г. по ч.гр.д- № 164/2023г. по описа на ВРС).
Претендираните от ищеца суми за главници и лихви по всяка една от отделните фактури
ищцовото дружество е посочило в табличен вид за задължения по партида с платец ***, в която
таблица са изброени номера на фактурата, датата на издаване, размер на главница в лева, отчетен
период, лихва в лева и период на забава, а именно :
**********-21.01.2020-9.60-12.12.19-17.01.20-2.64-20.02.20-05.01.23
**********-21.01.2020-25.60-12.12.19-17.01.20-7.03-20.02.20-05.01.23
**********-19.02.2020-6.40-17.01.20-13.02.20-1.72-20.03.20-05.01.23
**********-19.02.2020-19.20-17.01.20-13.02.20-5.16-20.03.20-05.0123
**********-18.03.2020-3.28-13.02.20-12.03.20-0.88-17.04.20-05.01.23
**********-18.03.2020-22.97-13.02.20-12.03.20-6.17-17.04.20-05.01.23
**********-15.04.2020-10.39-12.03.20-13.04.20-2.79-15.05.20-05.01.23
**********-15.04.2020-27.70-12.03.20-13.04.20-7.43-15.05.20-05.01.23
**********-15.05.2020-11.05-13.04.20-13.05.20-2.87-14.06.20-05.01.23
**********-15.05.2020-29.47-13.04.20-13.05.20-7.66-14.06.20-05.01.23
**********-17.06.2020-6.92-13.05.20-11.06.20-1.73-17.07.20-05.01.23
**********-17.06.2020-27.73-13.05.20-11.06.20-6.95-17.07.20-05.0123
**********-14.08.2020-9.65-15.06.20-13.08.20-2.26-13.09.20-05.01.23
**********-14.08.2020-48.19-15.06.20-13.08.20-11.31-13.09.20-05.01.23
**********-16.09.2020-6.42-13.08.20-14.09.20-1.45-16.10.20-05.01.23
**********-16.09.2020-19.27-13.08.20-14.09.20-4.34-16.10.20-05.01.23
**********-23.10.2020-6.64-14.09.20-08.10.20-1.43-22.11.20-05.01.23
**********-23.10.2020-16.57-14.09.20-08.10.20-3.57-22.11.20-05.01.23
**********-18.11.2020-19.27-08.10.20-16.11.20-4.01-18.12.20-05.01.23
**********-18.11.2020-54.60-08.10.20-16.11.20-11.35-18.12.20-05.01.23
**********-14.12.2020-6.42-16.11.20-11.12.20-1.29-13.01.21-05.01.23
**********-14.12.2020-22.48-16.11.20-11.12.20-4.51-13.01.21-05.01.23
**********-14.01.2021-28.60-11.12.20-13.01.21-5.49-13.02.21-05.01.23
**********-12.02.2021-16.88-11.12.20-11.02.21-3.11-14.03.21-05.01.23
**********-12.02.2021-27.10-11.12.20-11.02.21-4.99-14.03.21-05.01.23
**********-16.03.2021-3.50-11.02.21-12.03.21-0.61-15.04.21-05.01.23
2
**********-16.03.2021-31.46-11.02.21-12.03.21-5.51-15.04.21-05.01.23
**********-19.05.2021-15.18-12.03.21 -17.05.21-2.39-18.06.21-05.01.23
**********-19.05.2021-72.17-12.03.21-17.05.21-11.36-18.06.21-05.01.23
**********-18.06.2021-3.29-17.05.21 -14.06.21-0.49-18.07.21-05.01.23
**********-18.06.2021-29.57-17.05.21 -14.06.21-4.41-18.07.21-05.01.23
**********-16.07.2021-6.50-14.06.21-14.07.21-0.92-15.08.21-05.01.23
**********-16.07.2021-32.51-14.06.21-14.07.21-4.59-15.08.21-05.01.23
**********-19.08.2021-6.82-14.07.21-11.08.21-0.90-18.09.21-05.01.23
**********-16.09.2021-3.55-11.08.21-14.09.21-0.44-16.10.21-05.01.23
**********-16.09.2021-67.38 -11.08.21 -14.09.21-8.36-16.10.21-05.01.23
**********-18.10.2021-6.50-14.09.21 -13.10.21-0.75-17.11.21-05.01.23
**********-18.10.2021-26.00-14.09.21 -13.10.21-2.99-17.11.21-05.01.23
**********-15.11.2021-3.56-13.10.21-11.11.21-0.38-15.12.21-05.01.23
*********-15.11.2021-21.32-13.10.21-11.11.21-2.29-15.12.21-05.01.23
**********-13.12.2021-3.25-11.11.21-09.12.21-0.32-12.01.22-05.01.23
**********-13.12.2021-22.76-11.11.21 -09.12.21-2.27-12.01.22-05.01.23
**********-17.01.2022-6.50-09.12.21 -12.01.22-0.58-16.02.22-05.01.23
**********-17.01.2022-29.27-09.12.21 -12.01.22-2.63-16.02.22-05.01.23
**********-16.02.2022-6.50-12.01.22-14.02.22-0.53-18.03.22-05.01.23
**********-16.02.2022-29.27-12.01.22-14.02.22-2.39-18.03.22-05.01.23
**********-17.03.2022-3.25-14.02.22-14.03.22-0.24-16.04.22-05.01.23
**********-17.03.2022-22.76-14.02.22-14.03.22-1.67-016.04.22-05.01.23
**********-15.04.2022-3.66-14.03.22-13.04.22-0.24-15.05.22-05.01.23
**********-15.04.2022-25.68-14.03.22-13.04.22-1.68-15.05.22-05.01.23
**********-16.05.2022-6.73-13.04.22-13.05.22-0.38-15.06.22-05.01.23
**********-16.05.2022-26.90-13.04.22-13.05.22-1.53-15.06.22-05.01.23
**********-20.06.2022-6.25-13.05.22-10.06.22-0.29-20.07.22-05.01.23
**********-20.06.2022-21.91-13.05.22-10.06.22-1.03-20.07.22-05.01.23
**********-14.07.2022-3.74-10.06.22-11.07.22-0.15-13.08.22-05.01.23
**********-14.07.2022-33.64-10.06.22-11.07.22-1.36-13.08.22-05.01.23
**********-16.08.2022-9.76-11.07.22-12.08.22-0.31-15.09.22-05.01.23
**********-16.08.2022-39.04-11.07.22-12.08.22-1.22-15.09.22-05.01.23
**********-15.09.2022-9.31-12.08.22-13.09.22-0.21-15.10.22-05.01.23
**********-15.09.2022-46.56-12.08.22-13.09.22-1.07-15.10.22-05.01.23
**********-14.10.2022-9.08-13.09.22-12.10.22-0.14-13.11.22-05.01.23
3
**********-14.10.2022-31.82-13.09.22-12.10.22-0.47-13.11.22-05.01.23
**********-14.11.2022-4.62-12.10.22-09.11.22-0.03-14.12.22-05.01.23
**********-12.12.2022-9.08-09.11.22-09.12.22-0.00-11.01.23-05.01.23
**********-12.12.2022-59.14-09.11.22-09.12.22-0.00-11.01.23-05.01.23
Общ сбор на главници 1282,19лв. и общ сбор на лихви 179,27лева.
Към настоящия момент, твърди ищцовото дружество, че ответникът не бил оспорил чрез
писмено възражение горепосочените вземания в нормативно регламентирания срок по чл.40, ал.2
от Наредба № 4 от 14.09.2004г. на МРРБ.
Твърди се от В и К оператора, че претендираната сума за главница за номер на платец ***,
представлявала цена на реално доставени и отчетени В и К услуги за имот в *** чрез използването
на електронен карнет (таблет).
Предвид гореизложеното и на основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.415 ГПК, обобщава
ищцовото дружество „В. и. К. - В.“ ООД, че за него е налице правен интерес от предявяване на
настоящите искове и затова моли исковият съд да признае за установено, че „П. П.“ ООД, ЕИК
***, представлявано от управител: Л. С. Б., в качеството си на потребител на В и К услуги, които
се отчитат по партида с номер на платец ***, дължи на „В. и. К. - В.“ ООД СУМА в общ размер на
1282,19лв. (хиляда двеста осемдесет и два лева и 19ст.), представляваща остатък от сбор от
главници за ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 12.12.2019 г. до 09.12.2022 г. на
адрес: ******* (неправилно посочен в петитума: **********,която грешка е отстранена с
допълнителна молба от ***** ООД): СУМА в общ размер на 179,27лв. (сто седемдесет и девет
лева и 27ст.), представляваща остатък от сбор от обезщетения за забава върху тези главници за
периода от 21.02.2020г. до 05.01.2023г.; както и законната лихва върху главниците, считано от
датата на подаване на заявлението в съда - 09.01.2023г. до окончателното им плащане, за които
суми е издадена заповед от 10.01.2023г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД №
164/2023г. по описа на ВРС.
Ищцовото дружество желае съдът да се произнесе с решението си и относно съдебно-
деловодните разноски, сторени от ищеца в заповедното производство в размер заплатената
държавна такса от 31,17лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв. Всички суми-
предмет на настоящото производство, сочи ищцовото дружество, че могат да бъдат платени по
сметка на „В. и. К. - В." ООД в „Ц. К. Б.“ АД, IBAN ***; BIC ***.
В подкрепа на изложеното в исковата молба, ищцовото дружество е направило
доказателствени искания.Ищцовото дружество моли да му бъдат присъдени съдебно-деловодни
разноски по настоящото производство.
С Определение № 4682/19.04.2023 г., постановено от исковия съд по настоящото
гражданско дело № 20233110103485 по описа за 2023 година, след депозиране на уточнителна
молба с рег. № 28347/13.04.2023 г. исковият съд е прекратил частично производството по
гражданско дело № 3485/2023 г. по описа на РС Варна, XLII - ри състав по предявените специални
положителни установителни искове с правно осн. чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал.1 ГПК и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за оттеглените размери на парични вземания: 74.83лв. (седемдесет и четири лева и осемдесет
и три стотинки) - главници и за 21.97лв.(двадесет и един лева и деветдесет и седем стотинки) -
обезщетения за забава, на основание чл. 232 ГПК.С цитираното определение исковият съд е
обезсилил частично Заповед № 57/10.01.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК гр. Варна, издадена от Районен съд - Варна, 42 състав, по частно гражданско дело № 164
по описа на съда за 2023 г., в полза на „В. и. К. - В.“ ООД, ЕИК ***, против „П. П." ООД, ЕИК ***,
в следните ЧАСТИ:
за разликата от поддържания размер на главници в исковото производство от 1282,19 лв. (хиляда
двеста осемдесет и два лева и деветнадесет стотинки) до заявения размер в заповедното от
1357,02лв. (хиляда триста петдесет и седем лева и две стотинки), главници за периода от
08.09.2019 г. до 09.12.2022 г., за обект - имот, находящ се в ***;
4
за разликата от поддържания размер на лихви за забава в исковото производство от 179,27 лв. (сто
седемдесет и девет лева и двадесет и седем стотинки) до заявения размер в заповедното
производство от 201,24 лв. (двеста и един лева и двадесет и четири стотинки), лихва за забава
върху главниците за периода от 20.11.2019 г. до 05.01.2023 г.
както и в частта за направените съдебно-деловодни разноски - за разликите от присъдените пълни
размери в заповедното производство, до съответните размери на дължими се разноски, съразмерно
на обезсилената част на заповедта по чл.410 ГПК, а именно от 31,17 лв. (тридесет и един лева и
седемнадесет стотинки), за заплатена държавна такса до 29,30 лв.( двадесет и девет лева и
тридесет стотинки) и от 50,00 лв. (петдесет лева), за юрисконсултско възнаграждение до 47,00 лв.
(четиридесет и седем лева), на основание чл. 415, ал.5 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество чрез надлежно упълномощен процесуален
представител адвокат А. Б., със съдебен адрес : *** е депозирало отговор на исковата молба,
постъпил в съда по ел.път, заведен с рег. вх.№ 38118 / 22.05.2023 г. ведно с препис , заведен с рег.
вх. № 38118/22.05.2023 г.
Видно от отговора на искова молба ответникът счита, че предявените искове са ОСИ с правно
осн. чл.422, ал. 1 ГПК.Сочи се, че сред връчените на ответника документи не е приложено
пълномощно, от което да бъде извлечена процесуална представителна власт на лицето, подало
исковата молба, поради което и счита, че исковата молба е нередовна.
Фактическите твърдения на ищцовото дружество ответникът намира за неверни, а заключенията
необосновани и неправилни с оглед приложимите материалноправни разпоредби за защита на
спорните права по настоящия иск.С отговора на искова молба ответното дружество оспорва
исковете и по основание и по размер.Твърди се от ответното дружество, че не е приложено
соченото доказателство за утвърждаването и публикуването на Решението на ДКЕВЕР № ОУ -
09/11.08.2014 г., с което били приети приложените Общи условия на ищеца.Ответното дружество
оспорва представените по делото ОУ като неотносими към облигационните отношения между
страните в производството. В условията на евентуалност ответното дружество твърди, че ОУ не го
обвързват поради недоказване на приложимостта именно на този текст към твърдяната
облигационна връзка както и поради съществени нарушения при тяхното приемане и публикуване,
които правели недействителни условията йм. В случай, че именно тези ОУ уреждали отношенията
между страните, ответното дружество оспорва изпълнението на задълженията на ищеца по
договора в качеството му на оператор на ВиК услуги - както за изпълнение на договора, така и по
процедурите за измерване, отчитане и разпределение на количествата питейна вода и отведена
пречиствателна и отпадъчна вода. Твърди се от ответното дружество, че липсват каквито и да е
сочени и представени доказателства за изпълнение (в количествено и качествено отношение) на
задълженията на ВиК оператора по твърдяния двустранен договор, от който произтичала неговата
основателна претенция за насрещно изпълнение, респ. за установяване на дължимостта й в
настоящото производство от сезирания съд.Ответното дружество заявява, че не отговоря на
истината твърдяното в исковата молба , че „ответникът не е оспорвал чрез писмено възражение“,
претендирани от ищеца вземания. Сочи в тази връзка, че между страните е налице
кореспонденция, касаеща такива оспорвания. На този етап, обаче, счита ответното дружество, че
тези оспорвания така или иначе нямали отношение към основния факт на доказване по настоящото
производство. В случай, че съдът с доклада по делото счете кои факти са в доказателствената
тежест на ответника, ответникът заявява, че ще сочи и доказателства.Поради изложеното по-горе в
срока по чл. 131 ГПК, на този етап, съобразно твърденията на ищеца и сочените от него
доказателства, ответникът е обобщил, че не може да твърди други обстоятелства нито други
доказателства.По същество ответното дружество моли за отхвърляне на иска, както и в негова
полза да му се присъдят съдебни разноски и адвокатски хонорар, уточнявайки, че отговорът на
искова молба е подписан с КЕП и изпратен на електронната поща на съда.
В проведеното по делото открито съдебно заседание от 14.07.2023 г.ищцовото дружество
не изпраща представител , но в писмена молба с вх.рег.№ 52932/13.07.2023 г. депозирана от ю.к.
В. Г. -пълномощник на ищцовото дружество, се желае делото да се гледа в отсъствие на
представителя на ищеца, желае се даване ход на делото, не се правят възражения по доклада, не се
възразява да бъде приета съдебно-счетоводната експертиза, представят се писмени доказателства.
5
Изразено е становище по същество, като се желае уважаване на предявените искове, ведно с
присъждане на сторените разноски, за което е представен списък по чл. 80 от ГПК.
В проведеното открито съдебно заседание ответното дружество редовно призовано не
изпраща представител.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :
Предявените специални положителни установителни искове исковият съд е намерил и
намира за процесуално допустими, т.к. са заведени в съда след възражение от длъжника в
заповедното производство , в изпълнение на дадените до заявителя указания и в рамките на
преклузивния срок по чл.415 ГПК. Констатирайки процесуалната допустимост на поддържаните и
неоттеглени искове, съдът дължи произнасяне по същество на спора.
Безспорно е по делото, че исковото производство водено под номер на гр.дело 3485/2023 г.
по описа на РС Варна е продължение на заповедното - ч.гр.дело № 164/2023 г. също по описа на
РС Варна, ХLII -ри състав .
Видно е от материалите по заповедното дело, че въз основа на депозирано на 09.01.2023 г.
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
дружеството ВиК оператор - „ ***“ ООД е отправило искането до ВРС за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК против длъжника „П. П.“ ООД, ЕИК *** със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Л. С. Б. - управител . От заявлението по
чл.410 ГПК - т. 7-14 се констатира, че заявителят е сезирал заповедния съд с искането да бъде
снабден със Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против длъжника за сумата от 1357.02 лв.
главница - дължима за периода 08.09.2019 г. - 09.12.2022 г. и 201.24 лв. лихва за забава за периода
20.11.2019 г.-05.01.2023 г.ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението в съда , като изрично е записано в т. 9, б. „в“ от заявлението , че паричните вземания
се претендират за заплащане от длъжника като дължими суми за фактурирани ВиК услуги по
партида с НОМЕР НА ПЛАТЕЦ *** за периода от 21.10.2019г. до 12.12.2022 г. за обект - имот,
находящ се в г*** вкл. и ОУ на *** ООД/ т.12/. Установено е на база листи 11 и 12 от заповедното
дело, че заповедният съд е намерил , че не са налице пречките визирани в чл. 411,ал.2, т.2 , т.3 , т.
4 и 5 ГПК , поради което е разпоредил издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
в полза на заявителя и против длъжника за сумите вписани по-горе , вкл. и за сторените от
заявителя съдебно - деловодни разноски (от които сумата от 31.17 лв. за заплатена д.т. и 50.00 лв.
за юрисконсултско възнаграждение) .
Оригинала на издадената по ч.гр.д. № 164/ 2023 г. по описа на РС Варна, XLII -ри състав
Заповед № 57 / 10.01.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е приложен на
л. 12 - ти от частното гражданско дело и съдържа пълна индивидуализация на страните по
заповедното дело, размерите, периодите и основанието на паричните вземания - така, както са
посочени от заявителя в заявлението , а и в петитума на исковата молба с правно осн. чл.422 ГПК.
От материалите по заповедното дело - листи 14 - ти и сл. е видно, че в срока по чл.414
ГПК длъжникът чрез надлежно упълномощен процесуален представител - е оспорил дължимостта
на вземанията по заповедта.Приложеното на лист 27-ми по заповедното дело Разпореждане №
6552/20.02.2023 г. обективира констатацията на заповедния съд за спазване на срока по чл.414
ГПК и дадените указания до заявителя за възможността в 1 месечен срок по чл. 414 ГПК да
6
предяви специалния си положителен установителен иск пред съда за установяване със СПН на
съществуването на оспорените парични вземания. На последно място, от приобщените по
заповедното производство книжа на листи от 29 - ти до последен, се установява, а и не е спорно,
че заявителят „***“ ООД е предявил иска си по чл.422 ГПК против „ П. П. „ ООД в срока по чл.
415 ГПК . Констатираната от исковия съд идентичност на страните по исковото и заповедното
производство, диспозитива на заповедта по чл.410 ГПК и предмета на установителна защита в
неоттеглените части , обосноват и извод за процесуална допустимост на исковете по чл.422 , ал.1
вр. чл. 415 , ал.1 ГПК и чл. 86, ал.1 ЗЗД .
Исковият съд, запознавайки се подробно с материалите , съдържащи се в заповедното
производство и изложеното в исковата молба установява, че от датата на подаване на заявлението
по чл.410 ГПК в съда - 09.01.2023 г. до депозиране на молбата - 20.03.2023 г.. „***“ ООД е
поддържало твърдението , че паричните вземания , за които заповедният съд е издал заповедта по
чл.410 ГПК представляват цена на реално потребени В и К услуги от абоната - потребител -
длъжник в заповедното дело и ответник в исковото производство. За първи път твърдение затова,
че потребените ВиК услуги се отчитат чрез използване на електронен карнет / таблет / се навеждат
в исковата молба, на страница трета и се подържат от дружеството - ищец до края на съдебното
дирене пред настоящата инстанция .
Въз основа на изложеното по- горе, от фактическа страна , исковият съд приема за
установено и доказано, че в полза на „ ***“ ООД е издадена по ч.гр.д. № 164/2023 г. по описа на
РС Варна, ХLII - ри състав Заповед за изпълнение на парични задължения по чл.410 ГПК против
„П. П. „ ООД, която заповед е оспорена по реда и в срока по чл.414 ГПК и за установяване
съществуването на паричните задължения за потребени и неплатени ВиК услуги, така както са
индивидуализирани в заповедното дело , заявителят - сега ищец е предявил ОСИ , предмет на
исковото производство .
В исковото производство, страните по делото спорят относно основанията и размерите на
претендираните парични вземания .
Ищцовото дружество е основало иска си и заявлението по чл.410 ГПК на твърденията, че
ответното дружество в качеството си на потребител на В и К услуги предоставяни на адрес : *** ,
за периода от 08.09.2019 г. до 09.12.2022 г. е потребило доставените му В и К услуги , отчитани
по партида с платец *** , за което са издадени фактури за периода 21.10.2019 г. до 12.12.2022 г. ,
но в 30 дневния срок от фактуриране не е заплатило цената на услугите .
Ответното дружество още в заповедното дело е подало възражението си по чл.414 ГПК ,
като е възразило против дължимостта на паричните вземания .
Видно от приложенията към исковата молба, за доказване на основанието на исковите си
претенции „***“ ООД още с исковата молба е представило и по делото на листи от 5 до 10 са
приложени заверени за вярност с оригинала копия на Общи условия на Ви К услуги на
потребителите от В и К оператор ведно със заверени за вярност с оригинала копия на 7 Решение
№ Ц - 37/23.12.2019 г. на КЕВР / л.6-7/, извадка от вестник „Черно море „ /л.8/, Решение № Ц - 46
/30.12.2020 г. на КЕВР / л. 9,10/, извадка от вестник „Труд“ / л. 11/, Решение № БП - Ц - 13
/29.06.2022 г. на КЕВР / л.12,13/ , Решение № Ц -32 от 31.12.2022 г. на КЕВР / л.14,15/извадка от
вестник „ Телеграф „ / л. 17 - гръб / . Цитираните по -горе решения ведно с публикации в пресата
доказват факта, че отношенията между ищцовото дружество и потребителите на В и К услуги се
регулират от публично известни Общи условия , одобрени от КЕВР .
7
За доказване на размерите на исковите си претенции с исковата молба ищцовата страна е
представила и на л. 21 -ви е приложена едностранно съставена от *** ООД справка за недобора -„
Неплатени фактури на клиент -фирма“ от 21.1.2020 до 12.12.2022 г. с посочен клиент *** „П. П. „
ООД, инкасатор 012 Д. Н. Г. като на л.21 и 22 са вписани номера на фактури издадени от
21.1.2020 г. до 12.12.2022 г. с посочен общ сбор на неплатения остатък 1 461,46 лв./ 1282.19 +
179.19 / .
Вписването в справката за недобора не съдържа данни за отчитане на потребените ВиК
услуги по начин различен от обичайния и известен на всички потребители на ВиК услуги - чрез
отчитане на показанията на водомера на място от инкасатор или чрез т.нар. самоотчет .
За доказване на основанието на иска си ищцовата страна е приложила към исковата си
молба и копие от ОБЩИТЕ УСЛОВИЯ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор *** ООД / л.21 - 26/ - оспорени от ответното дружество и като неотносими, а в
условията на евентуалност недействителни /без да се твърди какъвто и да е техен порок / а и
едновременно с това доказващи неизпълнение на задълженията на ищеца за пълно и точно
отчитане на потребяваните ВиК услуги .
Все във връзка с доказване на фактите , на които „ *** „ ООД основава исковата си
претенция преди първото открито съдебно заседание , с молба от 13.07.2023 г. ищцовото
дружество е представило и по делото са приобщени като писмени доказателства на листи от 63 до
71 вкл. заверено копие на справка № 889425/13.07.2023 г. от АВ; заверено копие на опис на отчети
на абонат № *** от таблет, модул, самоотчет до 13.07.2023 г.; заверено копие на опис на отчети на
абонат № *** от таблет, модул, самоотчет до 13.07.2023 г.
Сравнявайки писмените доказателства по делото - справка за недобора , описи на отчети ,
данните от АВ СВ / л. 65 / съдът констатира, че „П. П.“ ООД на 17.08.2017 г. е придобило имот с
ид. № 10135.2554.531.3.49, видно от записа в АВ СВ по имотна партида № *** . Данните за
местонахождението на самостоятелния обект вписани в АВ СВ, придобиването на вещното право
на собственост върху имота от ответното дружество и записите при *** относно номера на
апартамента представляващ обект на потребление на ВиК услуги, мотивират съда да приеме , че
ответникът има качество потребител на ВиК услуги като собственик на самостоятелен обект в
сграда .В качеството си на потребител на ВиК услуги ответникът очевидно има открита партида
при ищеца, но ищцовата страна не е ангажирала доказателства затова от кога точно ответникът е
потребител на В и К услуги .
Страните по делото по същество спорят дали ответникът въобще е получил ВиК услугите ,
които ищцовото дружество е фактурирало .
Твърденията на *** още в заявлението по чл.410 ГПК са били , че потребените от
ответното дружество услуги не са заплатени и за тях са издадени фактури . В молбата от
13.07.2023 г. / л. 61 от делото / процесуалният представител на ищеца е допълнил твърденията си
като сочи, че представените доказателства –описи на отчети за абонатен номер *** и абонатен
номер *** съ ОТНОСИМИ за ПЛАТЕЦ *** / л. 60/ и че от същите е видно, че количеството
изразходвана вода за /в обекта през визирания период / исковия / е отчетено по реда на Общите
условия , като следвало да се има предвид, че реда на чл.23 , ал.4 от ОУ - отчитане в присъствие
на потребител, който с подписа си удостоверява показанията, не се прилагал в случаите на
дистанционно отчитане и при ползване на ел.карнет / таблет / и извършване на дистанционно
отчитане , какъвто бил настоящия случай .
8
Така цитираните писмени доказателства, ангажирани от *** ООД с молба от 13.07.2023 г.
, не са оспорени от ответника , приобщени са на л. 63-71 и би следвало да спомогнат за пълното
изясняване на фактическата страна на спора , но същите ,с изключение на Справката от АВ СВ,
представляват частни документи, съставени едностранно от В и К оператора .
Посочените по-горе писмени доказателства следва да се анализират в съвкупност и
поотделно и със заключението на вещото лице М.И. по допусната и изцяло оспорена от
ответницата съдебно - счетоводна експертиза.
Изготвената по делото ССчЕ е приобщена на листи от 75 -81 вкл. и от заключението на
експерта - счетоводител по същество се установява , че ответното дружество има непогасени
задължения към *** ООД за главница в размер на 1282,19 лв. с ДДС и 179,27 лв. за лихва за
забава, считано от датата на съответния падеж на всяка една фактура /фактури от 1 до 65 вписани
в таблицата към ССчЕ издадени в периода от 21.1.2020 - 12.12.2022 г./ до 5.1.2023 г. ССчЕ видно
от разпита на вещото лице в о.с.з. е била изготвена от в.л.М.И. на база данните при ищеца /
„отразено в компютър“ / без вещото лице да се е запознавало с издадени „ на хартия „ фактури .
Въз основа на събраните по делото доказателства, исковият съд следва да изведе
обоснован и мотивиран правен извод затова ответното дружество по делото дължи ли паричните
вземания , претендирани от ВиК оператора , така както са вписани в заповедта за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК и поддържани с петитума на специалните положителни
установителни искове .
При така установеното от фактическа страна съдът възприема следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Предявените по делото специални положителени установителени искове са заявени от
ищцовото дружество „ *** „ ООД против ответното дружество П. П. ООД и с тях ищцовата страна
цели да установи със сила на пресъдено нещо съществуването на паричните вземания, за които в
полза на заявителя е била издадена Заповед по чл.410 ГПК, респективно влизане в сила на
издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Предявените искове са
процесуално допустими, т.к. са заведени от заявителя в заповедното производство против
длъжника и в рамките на преклузивния срок, поради което съдът дължи произнасяне по същество
на спора.
Още с предварителния доклад по делото, обявен за окончателен , съдът е разпределил
доказателствената тежест в исковия процес между страните като е указал на ищцовата страна, че
следва да установи твърденията си въз основа на които основава активната си процесуалноправна
и материалноправна легитимация а именно: Че е било образувано по Заявление на ищцовата
страна частно гр.дело по описа на РС Варна, по което дело в полза на заявителя била издадена
Заповед по чл. 410 ГПК, че заповедта е оспорена от длъжника по чл. 414 ГПК и че в срока по
чл.415 ГПК ищцовата страна е предявила положителния установителен иск.В тежест на ищцовата
страна е било възложено да установи и докаже, че между ищцовото дружество и ответното
дружество за исковия период от време е съществувала валидна облигационна връзка с предмет
доставка на ВиК услуги извършвани от ВиК оператора на адрес *** ; да установи и докаже, че
като ВиК оператор,при действието на ЗРВКУ и ОУ на дружеството е изпълнило пълно и точно
задълженията си към насрещната страна - потребителя и ответник по иска -„П. П.“ ООД, като е
доставяло ВИК услуги в обема за който са издавани първични счетоводни документи и справката
за недобора. Ищцовото дружество е следвало да докаже, че ВиК услугите са били реално
9
доставени и потребени от потребителя в количества и цени вписани във фактурите, но незаплатени
от ответника.Освен гореизложеното съдът е възложил в тежест на ищцовата страна да докаже, че
средството, чрез което са били измервани и отчитани ВиК услугите за исковия период е било
годно да отчита потребените услуги и изправно, както и да установи и да докаже основанието и
размерите на вземанията си, вкл. и твърдението , че абонатът е изпаднал в забава по см. на чл. 86
ЗЗД и продължава да се намира в забава /като установи и началния период на забава за всяко едно
периодично плащане/. В тежест на ищцовото дружество е било възложено и да установи и докаже,
че отчитането за исковия период от време е било извършвано посредством таблет, както и че
между страните по спора като страни по договор за доставка и продажба на ВиК услуги за исковия
период от време са действали именно сочените от *** Общи условия, годни да породят
задължение за плащане на потребените ВиК услуги вкл. и възможността отчитането да се
извършва посредством таблет.С доклада по делото съдът е възложил в тежест на ответната страна
да наведе всички възможни правоизключващи, правопогасяващи и/или правоотлагащи възражения
по предявените специални положителни установителни искове, каквито възражения впрочем по
същество и от правна страна са наведени в отговора на искова молба.С оглед отговора на искова
молба ответното дружество е следвало да установи и докаже, че ОУ на които се позовава ищецът
са недействителни и поради това и не го обвързват, като ангажира и доказателства в подкрепа на
това си твърдение.В тежест на ответника съдът е възложил да установи и докаже, че е депозирал
пред *** ООД възражения в срока и по реда на чл.40, ал. 2 от Наредба№ 4/14.09.2004 г. на МРРБ.С
доклада по делото съдът е обявил на ответника, че не сочи доказателства затова, че ОУ на които се
позовава ищеца са недействителни и не сочи доказателства затова, че е подавал възражения по
реда на чл. 40 , ал.2 от Наредба № 4/14.09.2004 г. на МРРБ, пред *** ООД, поради което му е била
предоставена процесуалната възможност да ангажира доказателства до края на първото о.с.з.
Доказателства извън описаните по - горе писмени и ССчЕ по делото не са ангажирани.
Съвкупния и поотделен анализ на всички събрани по делото доказателства, в настоящия
спор между страните , мотивира исковия съд да изведе извода от правна страна и по същество на
спора, че предявените по делото искове макар и процесуално допустими са останали напълно
недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени изцяло .
От представените по делото писмени доказателства от страна на ищцовото дружество не
може да се установи от коя дата точно и на какво основание ответното дружество според Общите
условия на „ *** „ ООД е придобило качеството абонат на *** ООД Варна . Установено и доказано
е обаче , че в заповедното дело исковите суми се претендират за плащане от ответното дружество
като платец с номер *** , като платец със същия номер е приложена с исковата молба и справка за
недобора, но от приобщените описи за отчети за абонатен номер *** и абонатен номер *** , които
„***“ ООД твърди, че са относими към платец *** е видно, че търсеното за заплащане количество
вода е отчитано не по един, а по два абонатни номера . По делото данни за използване на таблет се
съдържат само в двата описа за абонатни номера *** и *** ,които съдът следва да прецени дали
доказват реална доставка на ВиК услуги за исковия период и в какъв обем и при какви цени .
За настоящия съдебен състав е ноторно, че доставката на В и К услуги към
потребителите се извършва при действието на Общи условия , които подлежат на
утвърждаване от регулатора КЕВР /преди ДКЕВР. Общите условия на *** ООД са приобщени по
делото ведно със съответните Решения на КЕВР поради което и съдът приема, че същите
валидно обвързват страните по спора . Освен общите условия относима към регулирането на
10
отношенията между страните е и Наредба 4/14.09.2004г. (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2012 г., в сила от
17.08.2012 г.).Съгласно чл.8, ал.1 от Наредба № 4/14.09.2004г. (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2012 г., в сила
от 17.08.2012 г.) именно в ОУ на дружеството ищец се разписват правата и задълженията на
страните намиращи се в облигационна връзка с предмет доставка на ВиК услуги . Норно е , че
Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператора „***,
одобрени с решение на ДКЕВР ОУ - 09/11.08.2014 год., както и публикуването йм в един
централен и един местен вестник, като влизането им в сила не е обусловено от писменото им
приемане от потребителите, поради което и на основание чл. 71, ал. 1 ОУ, съдът приема, че ОУ са
влезли в сила 30 дни след първото им публикуване, случило се преди началната дата на
процесните периоди- преди 2019 г. Приемайки, че ответникът по делото е носител на вещно право
на собственост върху апартамента представляващ обект на потребление на В и К услуги , въз
основа на данните в АВ СВ Варна, съдът прави и извод, че ответникът има качество потребител по
смисъла на чл. 2 от ОУ, поради което отношенията между него и ищцовото ответното дружество
се ръководят от приложимите помежду им ОУ. В този смисъл, ВРС прави и извод за наличие на
облигационна връзка между страните по спора за предоставяне на В и К услуги.
Съдът , в настоящия му съдебен състав , споделя известната му актуална съдебна практика
на въззивната инстанция обективирана в Решение № 801/29.06.2023 г. на ОС Варна , ГК, Втори
въззивен състав по гр.дело № 758/2023 г. по описа на ОС Варна, с което е отменено Решение №
643/28.2.2023 г. постановено от настоящия съдебен състав по гр.дело № 6259/2022 г. по описа на
ВРС, като намира правните доводи на ОС Варна за приложими и в отношенията между страните
по настоящото дело . В Решението си от 29.06.2023 г. ОС Варна е отчел , че : „ редът и начинът на
измерване, отчитане и разпределение на количествата питейна вода и на количествата отведени и
пречистени отпадни води е уреден в разпоредбите на Глава трета на ОУ и на Глава четвърта от
Наредба № 4 от 14.09.2004 год. Изразходваните количества питейна вода се отчитат по водомер,
монтиран на водопроводното отклонение от В и К оператора и по индивидуалните водомери,
поставени при сгради - етажна собственост.“
На основание чл. 23, ал. 4 от ОУ, отчитането на водомерите се извършва в присъствието на
потребителя или негов представител, който с подписа си удостоверява съответствието на
показанията с данните в отчета. В случай че представител не е осигурен, то отчетът се подписва от
свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на В и К оператора. Съгласно същата разпоредба
обаче тази процедура не се прилага в случаите на дистанционно отчитане и при ползване на
електронен карнет. (л.23 от делото ).
Според чл. 32, ал. 1 от Общите условия на *** ООД , В и К услугите се заплащат въз
основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, отчетено
посредством монтираните водомери на сградните водопроводни отклонения. Дължимостта на
сумите за В и К услуги сочи ОС Варна в цитираното по-горе Решение, произтича не само от
тяхното доставяне, но и от тяхното потребяване, като и двата елемента следва да бъдат доказани
по несъмнен и безспорен начин, за да бъдат уважени исковите претенции. В настоящия спор , ВРС
приема , че „*** „ ООД не е успяло да установи и докаже при условията на пълно и главно
доказване наличието на доставка и потребление на В и К услуги от ответника за исковия
период.Действително редът и условията за дистанционен отчет и за отчет чрез използването на
електронен карнет не са регламентирани в ОУ, като при отчитането на показанията чрез
посочените алтернативни способи ,както приема и ОС Варна , следва се съблюдават общите
принципи за достоверност на измерването и отчитането. ВРС счита, че измерването на
потребените Ви К услуги следва да бъде извършвано правилно и точно, като намира че
възраженията на ответното дружество в тази насока не са опровергани от ангажираните от
ищцоавата страна доказателства - копия на справка за недобор и копия на отчети .По правната си
същност, както и ОС Варна е изложил мотиви, представените 2 броя описи на отчети от таблет,
модул, самоотчет (без посочена начална дата в двата описа) са създадени за 2 абонатни номера, за
които се твърди че са свързани с платеца, за който с исковата молба е представено само копие от
11
справка за недобора за платец ,различен от абонатни номера. Частните свидетелстващи документи
като справка за недобора и описи на отчети се ползват само с формална , но не и материална
доказателствена сила и сами по себе си не могат да обосноват извод за основателност и доказаност
на предявените по делото искове . Липса на твърдения и доказателства затова отчитането на
количествата потребена вода да е било извършвано от инкасатор за период от 2019 г. до датата на
подаване на заявлението - 09.01.2023 г. , по правилата за отчитане на потребена вода разписани в
ОУ на *** и в съответствие с Наредба №4 /2004 г., наведените от ответника възражения,
неопровергани от ищцовата страна , води и до извода,че доставката на В и К услуги е останала
напълно недоказана , а от там и следва извода за цялостна недоказаност на основанието на иска ,
поради което и исковият съд отхвърля исковете с които е сезиран . С оглед изложеното исковият
съд отхвърля изцяло предявените обективно кумулативно съединени искове в поддържаната им
час, без да обсъжда въпроса за сторените от заявителя в заповедното дело разноски , т.к. такива не
му се следват.
На последно място исковият съд следва да се произнесе и по въпроса за отговорността за
разноски в исковото производство. Видно от отговора на искова молба ответното дружество е
отправило искането да му бъдат присъдени съдебно - деловодни разноски, които действително му
се следват съгласно нормата на чл. 78, ал.3 ГПК . Липсата на каквито и да е доказателства за
договорен дори размер на адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на
ответното дружество, води и до не присъждане на разноски в полза на ответника, т.к. съдебно -
деловодни разноски се определят само ако е доказано основанието й размера йм.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от ищцовото дружество „В. И. К. - В.“ ООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление : ***, представлявано от управителя В.Р., чрез юрисконсулт В.
Г. против ответното дружество „П. П.“ ООД, ЕИК ***, представлявано от управител : Л. С. Б., със
седалище и адрес на управление : ***.специални положителни установителни искове с правно
основание чл. 422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД с ИСКАНЕ да бъде прието за
установено в отношенията между страните със силата на присъдено нещо , че „ П. П.“ ООД, ЕИК
***, представлявано от управител: Л. С. Б., в качеството си на потребител на В и К услуги, които
се отчитат по партида с номер на платец ***, ДЪЛЖИ на „В. и. К. - В.“ ООД следните парични
вземания :
СУМА в общ размер на 1282,19лв. (хиляда двеста осемдесет и два лева и 19ст.),
представляваща остатък от сбор от главници за ползвани и незаплатени В и К услуги за периода
от 12.12.2019 г. до 09.12.2022г. на адрес: *********;
СУМА в общ размер на 179,27лв. (сто седемдесет и девет лева и 27ст.), представляваща
остатък от сбор от обезщетения за забава върху тези главници за периода от 21.02.2020г. до
05.01.2023г.;
както и законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в
съда - 09.01.2023г. до окончателното им плащане,
за които суми е издадена Заповед от 10.01.2023г. за изпълнение на парично задължение по
ЧГД № 164/2023г. по описа на ВРС, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ .
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
ДВУСЕДМИЧЕН СРОК от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
12
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за
постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
13