Определение по дело №49074/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 12095
Дата: 20 март 2024 г. (в сила от 20 март 2024 г.)
Съдия: Ивета Венциславова Иванова
Дело: 20231110149074
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 септември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 12095
гр. София, 20.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20231110149074 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид, следното:
Предявени са от .................. срещу ЗАД „............“ кумулативно обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане
на сумата от 18 846 лева, представляваща неизплатена част от застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско“ на СПС за настъпило на 14.10.2022 г. в град София
застрахователно събитие „кражба“ на лек автомобил „............“, с рег. № .............., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба –
01.09.2023 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 1 476,27 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 23.06.2023 г. до 31.08.2023 г.
Ищецът твърди, че на 14.10.2022 г. в ............ около 19:30 часа собственият към този
момент на .................. лек автомобил марка „............“, модел „.......“, с рег. № .............. бил
паркиран пред блок № 2 от лицето В.А., заемащ длъжността главен директор на Главна
дирекция „Земеделие и регионална политика“, на когото МПС било предоставено за
управление със Заповед № РД 13-68/19.08.2022 г. Посочва, че след излизане от автомобила,
последният бил заключен от водача, като последният включил и алармената му система.
Поддържа се, че когато А. се върнал отново на мястото – около 22:00 часа установил липсата
на по-рано паркираният от него автомобил. За случая били подадени сигнали до
компетентните органи. В исковата молба се посочва, че към 14.10.2022 г. отнетият служебен
лек автомобил бил застрахован при ответника ЗАД „............“ по силата на застрахователен
договор № РД 51-14 от 12.02.2021 г. с предмет: „Застраховане на моторни превозни средства
на .............. със застраховки „Каско“ на МПС“, сключен с ............... (понастоящем
..................). Излага се, че за настъпилото застрахователно събитие – кражба на МПС
ответникът бил уведомен на 17.10.2022 г. във връзка с което пред застрахователя била
регистрирана щета № 0020-100-00187-2022 по застрахователна полица № 0020100202200130
по застраховка „Каско“ на СПС. .................. твърди, че първоначално с писмо от 03.11.2022
г. ЗАД „............“ отклонило искането му за заплащане на застрахователно обезщетение по
регистрираната щета поради неспазване на изискванията на чл. 18, ал. 1, т. 6.2, 6.2.2 от
1
Общите условия по застраховка „Каско на сухопътни превозни средства“, а именно заради
неподадено в срок писмено уведомление за настъпване на застрахователното събитие и
непредставяне на оригиналното свидетелство за регистрация на застрахованото СПС, част
II. Изяснява се, че последното останало в автомобила, обект на кражбата. Впоследствие
отказът бил преразгледан, но с прилагане от ответника на санкция от 30 % за неизпълнение
от страна на ищеца на задължението му да не оставя в застрахованото СПС на оригинала на
свидетелство за регистрация – част II. Посочва се, че с писмо от 17.05.2023 г. ..................
представило пред застрахователя последно изисканите от него документи. На 23.06.2023 г.
по сметката на Министерството постъпила сума от ответното дружество в размер на 43 974
лева. Ищецът намира, че същата не отговаря на действително дължимата от 62 820 лева,
представляваща сумата, за която процесният лек автомобил „............“, с рег. № .............. бил
застрахован. Счита за дължима разликата от 18 846 лева, равняваща се на 30 % от
застрахователната сума. В тази връцка оспорва наложената от ответника санкция за
незаконосъобразна и необоснована, тъй като не е налице причинно-следствена връзка между
настъпването на застрахователното събитие и неизпълнението на задължението на
застрахования по договора да не оставя в застрахованото СПС оригинала на свидетелството
за регистрация - част II. Същевременно от страна на .................. са представени всички
изискуеми документи, доказващи настъпването на застрахователното събитие и необходими
за изплащане на следващото се застрахователно обезщетение в пълния му размер. Ето защо,
ищецът предявява настоящите искови претенции с искане за осъждане на ЗАД „............“ АД
да заплати на .................. сумата от 18 846 лева, представляваща неизплатена част от
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на СПС“ за настъпилото
застрахователно събитие – кражба на процесния лек автомобил, както и сумата от 1 476,27
лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 23.06.2023 г. (дата на постъпване
на останалата част от сумата) до 31.08.2023 г. Намира за дължима и претендира законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 01.09.2023 г. до
окончателното изплащане. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът ЗАД „............“,
чрез пълномощника си юрк. Д.Д., оспорва исковите претенции по основание и размер. Не
оспорва, че във връзка с настъпилото застрахователно събитие пред застрахователя е
образувана щета № 0020-100-00187-2022 г. Поддържа, че в случая застраховката на
процесното МПС е сключена като договор № РД 51-14/12.02.2021 г. за възлагане на
обществена поръчка, сключен между страните. В клаузата на чл. 1, ал. 2 от договора е
предвидено, че застраховките се сключват при специалните условия и изисквания на
възложителя, посочени в документацията за обществена поръчка и при всички общи и
специални условия, предложени от изпълнителя. В отговора се навежда, че неразделна част
от застрахователния договор са Общите условия по застраховка „Каско“ на МПС, с които
ищецът се е запознал и с подписване на договора ги е приел. ЗАД „............“ посочва, че
съгласно клаузата на чл. 18, ал. 1, т. 6.2.2 от ОУ при настъпване на застрахователно събитие
по рисковете „кражба“ или „грабеж“ на цялото МПС застрахованият е длъжен не по-късно
от 1 работен ден, считано от откриване на събитието, да подаде писмено уведомление по
2
образец пред застрахователя, като предостави пълна и достоверна информация за
обстоятелствата, при които е настъпило събитието и предаде на застраховател оригиналният
регистрационен талон и всички налични ключове. В отговора се посочва, че процесното
застрахователно събитие е именно противозаконно отнемане на чуждо МПС от владението
на другиго с намерение за своене, осъществено чрез разрушаване, повреждане или
подкопаване на прегради, здраво направени за защита на лица или имот – кражба с взлом,
който риск изключва наличието на оригинала на регистрационен талон у извършителя на
кражбата. Посочва, че ищецът не е изпълнил задължението и не е предоставил на
застрахователя свидетелството за регистрация на МПС част II, тъй като последният се е
намирал в автомобила към момента на кражбата. Това е основанието ЗАД „............“
първоначално да откаже изплащането на застрахователно обезщетение, а впоследствие – на
22.06.2023 г. да изплати в полза на .................. такова в размер на сумата от 43 974 лева,
изчислено след редуциране на действителната стойност на процесното МПС с 30 %.
Оспорва дължимостта на претендираната от ищеца останала стойност с довод, че оставянето
на свидетелството за регистрация - част II в процесния автомобил е от естество да
способства за окончателното настъпване на последиците на застрахователното събитие –
кражба, осуетявайки възможността за предотвратяването му от контролните органи за
движение по пътищата. С отговора на исковата молба ответното дружество оспорва и
претенцията за лихва за забава, с оглед акцесорния й характер, както и началният период, за
който се претендира. Счита, че поначало застрахователят изпада в забава 15 дни след
представяне на последния документ по претенцията, което в случая е осъществено на
19.05.2023 г., когато от страна на ищеца са представени допълнителни документи по щетата,
в частност и банкова сметка. С тези доводи ответникът отправя искане за отхвърляне на
исковите претенции, както и за присъждане на сторените по делото разноски.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените осъдителни
искове, както следва:
По иска с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ:
В тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване: 1).
възникване на валидно застрахователно правоотношение между страните по договор за
застраховка „Каско“ на МПС, сключен като договор за възлагане на обществена поръчка
между ищеца .................., като възложител и собственик на процесното МПС и ответника
ЗАД „............“, като изпълнител и застраховател; 2). настъпване в срока на
застрахователното покритие на застрахователното събитие – кражба на МПС, което да
представлява покрит риск; 3). настъпилите вреди и техният размер; 4). причинна връзка
между застрахователното събитие и настъпилите вреди; 5). предявяването на
застрахователна претенция пред ответника за заплащане на процесното обезщетение; 6).
изпълнение на задълженията си по застрахователния договор чрез представяне на
изискуемите документи пред застрахователя във връзка с произнасяне по претенцията.
На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага и не подлежи на доказване.
3
При доказване на горните факти в тежест на ответника е да установи положителния
факт на плащане на претендираната сума в случай, че твърди това, както и твърдените от
него основания за изключване или намаляване отговорността му, в т.ч. непредставяне от
ищеца на свидетелство за регистрация на процесното МПС – част II, което да представлява
неизпълнение на договорно задължение, както и връзката между неизпълнение на
задължението с настъпилите вреди.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване: 1).
наличието на главен дълг; 2). изпадането на ответника в забава и 3). размера на търсеното
обезщетение.
С оглед съвпадащите твърдения на двете страни, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК
като безспорни по делото и ненуждаещи се от доказване следва да се отделят
обстоятелствата, че на посочените в исковата молба дата и място е настъпило процесното
застрахователно събитие – „кражба“ на МПС - марка „............“, модел „.......“, с рег. №
.............., собственост на ищеца и застраховано при ответника ЗАД „............“ по застраховка
„Каско“ на СПС, обективирана в застрахователна полица № 0020100202200130 въз основана
на застрахователен договор № РД 51-14 от 12.02.2021 г. с предмет: „Застраховане на
моторни превозни средства на .............. със застраховки „Каско“ на МПС, което събитие
представлява „покрит риск“, че във връзка с предявената пред ответника претенция от МЗХ
и по образуваната пред него щета ответникът е заплатил в полза на ищеца сумата от 43 974
лева чрез превод от 22.06.2023 г., постъпил по сметка на Министерството на 23.06.2023 г.;
че към момента на застрахователното събитие Свидетелство за регистрация – част II на
процесното МПС е останало в автомобила, като и, че застрахователната стойност на МПС е
62 820 лева.
По доказателствените искания:
Представените от ищеца писмени материали съдът намира за относими към правния
спор, предмет на делото и необходими за правилното му разрешаване, поради което следва
да бъдат приети като доказателства по делото.
С оглед конкретното оспорване, проведено с отговора на исковата молба, а именно, че
сред така представените писмени материали са и всички документи по щетата, образувана
пред ЗАД „............“ на ищеца следва да бъде указано да уточни дали поддържа искането си
за задължаване на ответника да представи препис от цялата преписка по щетата, в който
случай да посочи за кои конкретно документи се отнася искането му.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, с
призоваване на страните.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
4
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.05.2024 г. от
10:25 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, а на ищеца – с препис
от депозирания писмен отговор.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото приложените към
исковата молба писмени материали.
УКАЗВА на ищеца в двуседмичен срок от съобщението, с писмена молба да уточни
дали поддържа искането си за задължаване на ответника да представи препис от цялата
преписка по щетата, в който случай да посочи за кои конкретно документи се отнася
искането му, като в противен случай искането ще бъде оставено без уважение. ОТЛАГА
произнасянето си по искането на ищеца по чл. 190, ал. 1 ГПК до постъпване на уточнение,
респ. изтичане на срока за това.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и проекто –
доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ, като
ги ПРИКАНВА към доброволното му уреждане. При постигане на спогодба дължимата
държавна такса за разглеждане на делото е в половин размер. КЪМ СОФИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага безплатно провеждане на
медиация.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК ако живее или замине за повече от един месец в чужбина е
длъжен да посочи лице в седалището на съда, на което да с връчват съобщенията – съдебен
адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България; същото задължение имат
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК ако отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщил по
делото или на който веднъж му е връчено съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия си
адрес; такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване;
същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато
страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда,
или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6