№ 299
гр. Пловдив, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно търговско дело №
20215001000946 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивната жалба от „А.г.“ ЕООД против решение №
260126 от 09.09.2021 г., постановено по търг. дело № 15 по описа за 2021 г. на
Окръжен съд - Пазарджик, с което съдът е:
- прекратил „А.г.“ ЕООД, ЕИК ..., с оглед предявения на основание чл.
517 ал. 4 ГПК иск от СТ. ИЛ. М., в качеството му на взискател по и. д, №
20178870400104/2017 г. по описа на ЧСИ Д.Д. рег. № ..., район на действие
ОС гр. Пазарджик;
- постановил препис от решението, след влизането му в сила, да се
изпрати на Агенция по вписванията за служебно вписване в търговския
регистър, след което да се извърши ликвидация, съгласно чл.517, ал. 3 ГПК;
- осъдил „А.г.“ ЕООД, да заплати на СТ. ИЛ. М. сумата от 1550 лева,
представляващи направени по делото разноски.
В подкрепа на жалбата си, въззивникът представя споразумение от
05.10.2021 г., с което твърди, че между „А.г.“ ЕООД и ЕВГ. М. Т. от една
страна и ищецът в производството – СТ. ИЛ. М. са уредени отношенията
помежду им по повод процесните задължения. Твърди, че сключеното
1
споразумение представлявало нововъзникнало обстоятелство, което е от
значение за правилното решаване на делото и въззивната инстанция следвало
да го има предвид при решаване на делото. Искането е да се отмени
обжалваното решение.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ищеца СТ. ИЛ. М., който чрез процесуалния си представител е оспорил
въззивната жалба, изразявайки становище, че същата е неоснователна, тъй
като представеното извънсъдебно споразумение не било подписано от
въззивника и от въззиваемата страна, и същото било сключено след
постановяване на съдебното решение. Искането е обжалваното решение да
бъде потвърдено, както и да му се присъдят направените деловодни разноски
за въззивното производство, включително и адвокатско възнаграждение.
Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на
страните, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 ГПК от надлежна
страна, същата е валидна и допустима, но по същество е неоснователна.
Производството пред Пазарджишкия окръжния съд е образувано по
предявен от СТ. ИЛ. М. против иск „А.г.“ ЕООД с правно основание чл. 517,
ал. 4 ГПК за прекратяване на „А.г.“ ЕООД.
Искът се основава на следните, безспорно установени по делото
обстоятелства:
Ищецът СТ. ИЛ. М. е взискател по изпълнително дело №
20178870400104/2017 г., по описа на ЧСИ Д.Д., с рег. № ... и с район на
действие ОС гр. Пазарджик, образувано по изпълнителен лист издаден срещу
ЕВГ. М. Т..
По молба на взискателя по посоченото изпълнително дело, ЧСИ е
наложил запор върху притежаваните от длъжника ЕВГ. М. Т. 100 /сто/ дяла,
всеки с номинална стойност от по 1 лв. от капитала на „А.г." ЕООД,
съставляващи 100 % от капитала му, като запорът е вписан в търговския
регистър по партида на дружеството на 07.10.2019 г.
С постановление от 13.03.2019 г., ЧСИ - Д.Д. е овластил взискателя по
изпълнително дело № 104/2017 г. СТ. ИЛ. М. да предяви пред окръжния съд
по седалището на „А.г.“ ЕООД иск за прекратяване на дружеството.
Според представеното към датата на приключване на устните състезания
пред първата инстанция - 02.09.2021 г., удостоверение с изх. №
6663/01.09.2021 г. /л. 34/ на ЧСИ Д.Д., по и. д. № 20178870400104, се
установява, че Е.М. Т. дължи към посочената дата на ищеца - взискател по
изпълнителното дело сумата в общ размер на 18 556.99 лева, от които 7145.21
лева главница, ведно със законната лихва в размер на 8 564.38 лева, за
периода от 01.12.2009 г. - 01.09.2021 г., сумата от 1 174.96 лева - разноски по
гражданското дело, 980 лева - разноски по изпълнителното дело и включен
2
ДДС в размер на 692.44 лева.
За да уважи предявеният иск, Окръжен съд - Пазарджик е приел, че са
налице всички изискуеми от разпоредбата на чл. 517 ГПК предпоставки за
прекратяване на дружеството, явяващо се трето задължено лице, върху
дяловете от чийто капитал е насочено изпълнение за парични задължения на
неограничено отговорен съдружник.
Решението е правилно.
От събраните по делото доказателства може да се изведе наличието на
всички предпоставки, обуславящи основанието по чл. 517, ал. 4 ГПК за
прекратяването на търговско дружество с ограничена отговорност: наличието
на висящо изпълнително производство, по което ищецът има качеството на
взискател, а търговското дружество - на трето задължено лице по смисъла на
чл. 507 и сл. ГПК. Тъй като изпълнението е насочено върху всички дялове на
длъжника в дружеството, искът за прекратяването му може да бъде предявен
след вписването на запора и без да се спазват изискванията на чл. 96, ал. 1 от
Търговския закон, без връчването на изявление за прекратяване на
дружеството или на участието на длъжниците в дружеството.
Изложените от ответника доводи в подкрепа на възраженията му против
предявения иск, че представеното извънсъдебно споразумение
представлявало нововъзникнало обстоятелство от значение за правилното
решаване на делото са неоснователни, предвид съдържащите се в разпоредба
на чл. 517, ал. 4 ГПК предпоставки за прекратяване на дружеството.
Единственото основание за отхвърляне на иска съгласно посочената
разпоредба, се съдържа във второто изречение от нея - вземането на
взискателя да е удовлетворено преди приключването на първото заседание по
делото. В случая наличието на тази предпоставка не само не е установена, но
и не се твърди от ответника. Представеното споразумение, според посочената
в него дата е съставено след постановяване на съдебно решение на
първоинстанционния съд. Освен, че не е подписано от двете страни –
кредитор и длъжник, споразумението не удостоверява релевантния за този
спор факт – удовлетворяване на вземането на взискателя в изискуемия
законов срок, а предвижда единствено бъдещо разсрочено плащане на дълга.
Дори да се приеме, предвид позоваването на това споразумение от страна на
неподписалата го страна, че същата е съгласна с уговореното, то
установените с този документ факти са ирелевантни за спорното
правоотношение и по същество не променят решаващите изводи, на които се
основава обжалваното решение .
Предвид изложеното, въззивният съд приема, че обжалваното решение
представлява законосъобразен отговор на поставения за разрешаване от
страните правен спор. Това означава, че решението на Окръжен съд -
Пазарджик е правилно и следва да се потвърди.
На основание чл. 78 ал. 1 ГПК, на въззиваемия СТ. ИЛ. М. следва да се
3
присъдят направените в настоящото производство деловодни разноски, които
съобразно представеният списък по чл. 80 ГПК са в размер на 2500 лева
заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно договор за правна защита и
съдействие.
Мотивиран от горното, Апелативен съд - Пловдив
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260126 от 09.09.2021 г., постановено по
търг. дело № 15 по описа за 2021 г. на Окръжен съд - Пазарджик.
ОСЪЖДА „А.г.“ ЕООД, с ЕИК ..., да заплати на СТ. ИЛ. М., с ЕГН
**********, сумата 2500 лева, представляващи деловодни разноски за
адвокатско възнаграждение в производството по в. т. д. № 946 по описа за
2021 г. на Апелативен съд - Пловдив.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страната при
условията на чл. 280 и сл. от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4