Решение по дело №104/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 90
Дата: 18 февруари 2019 г. (в сила от 28 февруари 2019 г.)
Съдия: Миглена Илиева Площакова
Дело: 20195300900104
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 13 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 90

 

гр.  Пловдив,  18.02.2019 година

 

ОКРЪЖЕН  СЪД - ПЛОВДИВ, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІ състав, в закрито заседание  на  18.02.2019 г., в състав                       

                                                                   СЪДИЯ :        МИГЛЕНА ПЛОЩАКОВА

 

като разгледа търговско дело № 104 / 2019 г. по описа на ОС - Пловдив, докладвано от съдия Площакова, намира за установено следното:

 

Производство по чл. 25 от Закона за търговския регистър.

Постъпила е жалба от адв. Л.К., действаща в качеството на пълномощник на управителя на „ЗЗУ СПК“ ООД, със седалище гр. Пловдив, против отказ рег. № 20181227161512 / 03.01.2019 год. на длъжностно лице към Агенция по вписвания. Изложени са съображения за незаконосъобразност на атакувания отказ, като се иска същият да бъдат отменен и се задължи АВп. да извърши исканото вписване.

Към жалбата е приложена преписката по издаване на обжалвания отказ.

Съдът, след като прецени приложените доказателства, запозна се вписванията по партидата на дружеството и взе предвид изложените в жалбата доводи, намира за установено следното:

По допустимостта:

Жалбата е подадена от пълномощник на управителя на дружеството Б.Т., снабден с изрична представителна власт да предприеме действия по обжалване на откази на АВп. по заявления, подадени по партидата на „ЗЗУ СПК“ ООД. Налице е правен интерес от обжалване на негативния за заявителя охранителен акт – след постановяването на отказа, по заявление в същия смисъл е постановен отново отказ. Съдът приема, че жалбата е депозирана в законоустановения едноседмичен срок, тъй като отказът е изпратен за връчване на заявителя едва на 29.01.2019 год. и към момента на изпращането на преписката в съда обратната разписка все още не е върната в Агенцията. Представени са доказателства за внасянето по сметка на ОС - Пловдив на дължимата държавна такса за обжалването на отказа. ОС – Пловдив е местно компетентен да се произнесе по жалбата, тъй като той е съдът по седалището на жалбоподателя. Поради това жалбата е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

По същество:

Охранителното производство е образувано въз основа на подадено по електронен път заявление обр. А4 с вх. № 20181227161512 / 27.12.2018 год. по партидата на „ЗЗУ СПК“ ООД. На заявителя са дадени две указания от 02.01.2019 год. В изпълнение на първото указание е подадено заявление обр. Ж1 от 02.01.2019 год. В изпълнение на вторите указания от същата дата действия от заявителя не са предприемани. На 03.01.2019 год. е постановен отказ по заявлението. Същият е основан на две групи съображения: подадената декларация по чл. 129, ал. 1 ТЗ от Б.Т. не отговаря на изискванията на закона, тъй като не е посочено, че я подписва в качеството си на управител; протоколът от ОСС е с нотариална заверка на подписи и на съдържание, но за тези заверки липсват данни в системата на нотариалната камара.

От представените към заявлението приложения е видно, че на 20.12.2018 год. в гр. Пловдив е било проведено Общо събрание на съдружниците на „ЗЗУ СПК“ ООД, на което са взети решения за приемане на нови съдружници и за освобождаване на досега вписани съдружници, които са прехвърлили дружествените си дялове, както и за приемане на актуализиран текст на дружествения договор.

Чл. 17, ал. 4 от дружествения договор предвижда, че всички решения на Общото събрание на съдружниците се вземат с единодушие.

Според нормата на чл. 137, ал. 4 от ТЗ, в редакцията й след ДВ бр. 105/2016 год., за взетите решения по ал. 1, т. 2 – за приемане и изключване на съдружници, даване на съгласие за прехвърляне на дружествени дялове на нов член, се съставя протокол с нотариално удостоверяване на подписи и съдържание, извършени едновременно, освен ако в дружествения договор не е предвидено друго. В обявения по партидата на дружеството дружествен договор не е предвидено друго.

Поради това на 02.01.2019 год. на заявителя са дадени указания да представи доказателства за нотариалната заверка на подписи и съдържание на представения протокол от ОСС, както и указания за представяне на декларация по чл. 129, ал. 1 ТЗ от управителя на дружеството Б.Т.. В изпълнение на указанията на длъжностното лице, е подадено заявление Ж1, към което са представени доказателства за нотариална заверка на подписи и съдържание на протокола с рег. № 11 и 12 / 02.01.2019 год.

Видно е от съдържанието на протокола, че на ОСС някои от съдружниците са били представлявани от пълномощници. Това са Ж.Б., Б.Р., А.Г., Д.С.. Представени са пълномощни, съставени от името на тези съдружници в обикновена писмена форма. Дружественият договор в чл. 17, ал. 5 предвижда, че съдружниците могат да гласуват при вземане на решение на ОСС чрез представител само при изрично писмено пълномощно. Чл. 137, ал. 6, предишна ал. 4, предвижда същото – съдружниците могат да гласуват чрез представител само при изрично писмено пълномощно. Съдът приема, че доколкото нормата на чл. 137, ал. 6 ТЗ е заварена от измененията от 2016 год., съдържанието ѝ не е променено след измененията на ТЗ, публикувани в ДВ бр. 105 / 2016 год., същата подлежи на историческо и систематично тълкуване във връзката й с ал. 4 и ал. 5 и това тълкуване следва да бъде корективно, за да бъде синхронизирана тя с измененията на чл. 137 ТЗ през 2016 год. След като законът предвижда специална форма за валидност на решението по чл. 137, ал. 1, т. 2 ТЗ, като изисква писмена форма с нотариална заверка на подписите на участващите в Общото събрание съдружници, това за настоящия състав на съда означава, че и към упълномощителната сделка, с която се овластяват лица да гласуват в ОСС от името на съдружник, по аналогия следва да се приложи чл. 37 ЗЗД. Упълномощаването за участие в ОСС, на което ще се вземат решения, за които законът предвижда специална форма на валидността им, следва да бъде дадено в същата форма – писмена с нотариална заверка на подписите. Отсъствието на тази форма на упълномощаване по аргумент от чл. 137, ал. 5 ТЗ води до нищожност на решението взето от пълномощници, упълномощени с обикновено писмено пълномощно. Липсата на пренасяне на изискването за форма на пълномощните е способно да обезсмисли изменението на чл. 137, ал. 4 ТЗ досежно формата за валидност на решенията на ОСС.

Наред с това, във връзка с мотивите на оспорения отказ, съдът отчита, че представената декларация от Б.Т. действително не съдържа данни за качеството, в което Т. декларира обстоятелствата по чл. 129, ал. 1 ТЗ. Предвидената в тази насока графа от бланката е останала непопълнена, дори след дадените втори по ред указания до заявителя. Сам жалбоподателят признава, че в подадената декларация не са попълнени всички необходими реквизити и предлага същата да бъде подложена на тълкуване. Съдът приема, че след като определени обстоятелства следва по силата на закона да се установят с декларация по утвърден образец, то този образец следва да бъде коректно и точно попълнен и да съдържа всички предварително предвидени реквизити. Само при този подход декларацията гарантира категоричност и еднозначност и обезпечава възможността за приложение на чл. 313 НК.

При проверка на приложените доказателства и съответствието им с поисканото вписване, съдът констатира и следното: В Търговския регистър е вписан като съдружник в дружеството Н.И.П.. Представени са доказателства, че П. е сключил договор за прехвърляне на дружествените си дялове на Б.Т. и в тази връзка е подал молба да бъде освободен като съдружник. Тази молба е докладвана на ОСС по т. 4. Но в т. 5 от протокола не е взето изрично решение Н.И.П. да бъде освободен като съдружник. До изричното му освобождаване като съдружник, той формално запазва качеството си на съдружник в дружеството. С процесното заявление е заявено вписване на прехвърлянето на дружествените дялове от П. на Т. и заличаването му като съдружник; името на П. не фигурира сред съдружниците в актуализирания текст на дружествения договор. Но за постигането на това заявено вписване/заличаване е необходимо изрично решение на ОСС за освобождаването на П. като съдружник, каквото в случая не е взето.

По изложените съображения, съдът приема, че отказът на длъжностното лице като краен резултат е законосъобразен. Като такъв, същият следва да бъде потвърден.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

 Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА отказ № 20181227161512-3 / 03.01.2019 год. на Агенция по вписванията, постановен по заявление А4 с входящ номер 20181227161512 от 27.12.2018 г. за вписване на нови обстоятелства по партидата на „ЗЗУ СПК“ ООД, ЕИК 204 743 035.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Пловдив в 7-дневен срок от връчването му на жалбоподателя.

След влизане в сила на решението, препис от същото да се изпрати на АВп. за сведение.

 

 

СЪДИЯ:      …………………………..