№ 349
гр. София, 27.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20231000502238 по описа за 2023 година
САС е сезиран с въззивна жалба от ищеца по гр.д. 192/22 г. по описа на
Благоевградския окръжен съд. С решение по делото № 52/19.05.23 г. съдът, като е
приел, че ищецът, като пътник в лек автомобил – такси, е съпричинил 50%
вредоносния резултат, пътувайки без предпазен колан и определяйки като паричен
еквивА.т на страданията на ищеца сумата от 20 000 лв., след приспадане на
съпричиняването и извънсъдебно плащане от ответника, е осъдил на основание чл. 432
КЗ ЗД Евроинс АД да заплати на ищеца А. С. обезщетение в размер на 6 553 лв.
Отхвърлена е претенцията до пълния заявен размер.
С въззивната жалба ищецът утвърждава, че изводът на решаващия съд за
съпричиняване от негова страна на вредоносния резултат е неправилен. Иска
постановеното решение да бъде отменено в отхвърлителната му част и вместо него да
се постанови друго, уважаващо пълната претенция от 26 500 лв.
Въззиваемото дружество, позовавайки се на медицинската и автотехническата
експертиза отрича доводите на въззивника и пледира за потвърждаване на решението.
В производството пред въззивния съд не са представяни доказателства.
При служебна проверка САС установи, че жалбата е подадена в срок, а
обжалваното решение е валидно и допустимо. Дължи се произнасяне относно
правилността на решението с оглед доводите за неправилност, съдържащи се във
въззивната жалба.
Въз основа твърденията на страните, в рамките на очертания предмет на
проверка и съобразно доказателствата, събрани от СГС, САС прави следните
изводи:
Не се спори, че катастрофата е станала на 13.12.19 г. по вина на водач на
застраховано по риска Гражданска отговорност на автомобилистите МПС. Същият, без
1
да забележи знак „Стоп“, навлязъл в път с предимство и ударил л.а. такси в предната
странична част, където пътувал като пасажер ищецът. Според епикриза, издадена от
МБАЛ „Д-р Стойчо Христов“ ЕООД, Севлиево (л. 10), под местна анестезия било
почистено оперативно поле, бил отворен скалп с размер 5 см., в лявата челна област на
главата, почистен от съсиреци, девитализирани тъкани и чужди тела и се направила
реимплантация на скалпа, след което се положила превръзка. Установено е, че ищецът
страдал от автоимунно неврологично заболяване болест на Бехтерев, което лекувал в
Германия. Там семейството му живеело, но се завърнало в България заради
осиновяването на дете. На контролен преглед на 28.05.20 г. д-р Б. Ф., гр. Лих
(провинция Хесен, Германия), установил, че след инцидента на 13.12.19 г. „се е
стигнало до влошаване на познатата болест на Бехтерев“.
Като свидетели за страданията на ищеца са разпитани сърпугата му А. С. и
семеен приятел М. П..
Първата заявява, че над месец мъжът й бил в принудително лежащо състояние в
най-близкото до вратата помещение. Бил изцяло подпомаган от съпругата си. Страдал
от главоболие и чувство за гадене. Забранено му било за гледа телевизия, за слуша
високи звуци и да говори по телефон. Бил посещаван от медицински лица в дома му за
контролни прегледи и сваляне на конците от шевовете. Ползвал помощни средства –
инвалиден стол и патерици. Преди катастрофата той бил деен човек, работел като
поддръжка на ел. инсталацията на фирма и в същото време го ползвали като шофьор
на шефа му. Заради нуждата да спазва режим на живот и поради стрес от пътуване, той
загубил работата си. Хоби му било да отглежда зеленчуци в лична оранжерия. Поради
невъзможност да се навежда и загуба на желание за дейност, оранжерията запустяла.
След отзвучаване на острите оплаквания от главоболие (около 6 м.), останало
чувството за световъртеж и имал повишено кръвно налягане (каквото по-рано ищецът
нямал). Провеждал терапия с медикаменти за оросяване на мозъка. Имал остатъчен
видим (над веждата) груб белег и по-малки белези от врязани стъкла.
Свидетелят М. П., който е професионА. психолог и приятел на семейството
твърди, че водещ при ищеца (след болките) бил страхът. Той отказвал да разказва за
катастрофата. Не искал да пътува до селото на свидетеля (на 7 км. от гр. Севлиево).
Свидетелят знае, че ищецът страда от световъртеж и от повишено кръвно налягане.
Въпреки изявлението в експертното заключение на медика д-р Н. В., че поради
липсата на коланна травма, следва да се заключи, че пострадалият е пътувал без
предпазен колан, при приемане на заключението, в с.з. от 11.05.22 г. същият експерт
утвърждава, че при страничен удар коланът не задържа тялото и то се движи под
въздействие на инерционните сили. Първоначално тялото се насочва в посоката на
удара, но след това се отклонява в обратна посока. Поради това то е достигнало до
сенника на шофьора и при удар в него е получена разкъсната рана и установеното
сътресение на мозъка. Относно попадналите в лицето на пострадалия стъкла, експертът
счита, че поради взривяването на челното стъкло, е най-вероятно стъклата да са
попаднали във вече отворената рана (а не те да са я причинили, тъй като раната е
разкъсна, поради удар, а не порезна, поради разрязване на кожата и тъканите от остър
режещ предмет).
Противно на тези изводи автоинженерът В. Н. счита, че при правилно поставен
колан тялото ще остане към седалката и няма да се получи описаното от медика
нараняване.
Разпитаният като свидетел водач на застрахования автомобил – Б. К., няма
спомен за това дали пострадалото лице е било с предпазен колан.
При така събраните доказателства настоящият състав не кредитира
заключението на вещото лице по автотехническата експертиза като компетентно.
2
Ноторно е, че пасажерските колани са ефективни при челен или заден удар, но не и при
страничен, като в последния случай няма какво да задържи тялото от отклоняване
встрани. Не е ясна позицията на сенника на шофьора. Ако е бил предварително спуснат
или е паднал от удара преди да бъде достигнат от главата на ищеца, разстоянието
между предната пасажерска седалка и страницата на сенника е неголямо и е лесно
преодолимо при странично отклоняване на тялото. В експертното заключение на
инженерната експертиза се утвърждава, че застрахованият автомобил се движел с 25
км.ч. (и това не можело да предизвика такова отклоняване на пасажера). Но силата на
удара, съответно инерционното движение на тялото, се определя от освободената
кинетична енергия, сбор от скоростите на двете превозни средства. Тъй като това
обстоятелство не е отчетено, в тази негова част заключението на в.л. Н. не се
възприема от настоящия състав като компетентно.
С оглед изложените съображения САС счита, че без значение на поставянето на
колан, ищецът би получил установената открита рана и сътресение на мозъка,
правоограничаващото възражение за съпричиняване на вредоносния резултат е
недоказано. В полза на ищеца следва да се изплати пълно обезщетение, определено
съобразно критерия на чл. 52 ЗЗД.
При определяне на обезщетението следва да се отчетат както физическите болки
и ограничения, така и психостреса, остатъчния загрозяващ белег, влошаването на
автоимунното заболяване (предизвикано не толкова от удара, колкото от стреса –
според медицинската експертиза). Затова настоящият състав приема, че сумата,
определена от първоинстанционния съд – 20 000 лв. е справедлив еквивА.т за
страданията на ищеца. От нея следва да се приспадне платеното от застрахователя
обезщетение 1789.52 лв., намА.о със сумата 53 лв., покриваща заявени и доказани като
реално понесени имуществени вреди (или на приспадане подлежи сумата 1736.52 лв.).
От получените като дължими 18 263.48 лв. следва да се извади присъденото от
първостепенния съд обезщетение от 6 553 лв. или в полза на ищеца следва да се
заплати допълнително обезщетение в размер на 11 710.48 лв.
Моментът на изпадане в забава на застрахователя не е спорен и в тази част
решението не следва да се изменя, но лихвата ще се съотнесе към по-високата главница
от 18 263.48 лв.
В отхвърлителната му част до главница в размер на 26 500 лв., частичен иск от
пълен такъв в размер на 36 500 лв., и съответните лихви, както и за главница от 53 лв.,
ведно с лихви – обезщетение за имуществени вреди (вече платени) решението, като
правилно, следва да се потвърди.
В полза на ищеца за производството пред БлОС дължимите разноски са 2749.66
лв. При приспадане на присъдените 986.66 лв. на ищеца се следват разноски в размер
на още 1763 лв.
Присъдените от първостепенния съд разноски в полза на ответника, платими от
ищеца, над сумата от 302.63 лв. следва да се отменят.
За въззивното производство на основание чл. 38 ЗА на адв. Я. Д. Д. следва да се
присъди адвокатски хонорар в размер на 1 453.94 лв., а на ищеца да се възстанови
разходът за държавна такса в размер на 398.94 лв.
Водим от разгърнатите съображения, САС:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 52/19.05.23 г., постановено по гр.д. 192/22 г. по описа на
3
Благоевградския окръжен съд по иска с правно основание чл. 432 КЗ за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди в отхвърлителната му част до сумата 18 263.48
лв. и в частта, с която съдът е осъдил А. А. С. да заплати на ЗД Евроинс АД разноски
над сумата 302.63 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл. 432 КЗ ЗД Евроинс АД да заплати на А. А. С.
допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на още 11 710.48
(единадесет хиляди, седемстотин и десет, 0.48) лв., ведно със законните лихви от
12.05.20 г., а на основание чл. 78 ГПК да му заплати разноски за първоинстанционния
процес в размер на още 1 763 (хиляда, седемстотин, шестдесет и три) лв. и 398.94
(триста деветдесет и осем, 0.94) лв. – разходи за въззивния процес.
ОСЪЖДА на основание чл. 38 ЗА ЗД Евроинс АД да заплати на адв. Я. Д. Д.
хонорар за въззивното производство в размер на1 453.94 (хиляда, четиристотин
петдесет и три, 0.94) лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите му отхвърлителни части.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4