№ 3107
гр. Бургас, 12.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Веселка Г. Узунова
Таня Д. Евтимова
като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно
частно гражданско дело № 20222100502083 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по чл. 248, ал. 3 ГПК, по частната жалба на Е. А. В.
ЕГН**********, с адрес: ***** чрез адв. Стоян Кацаров- АК-Бургас, със съдебен адрес за
призоваване и съобщения: гр. Бургас, ул. „Васил Левски“ 16, ет. 1, офис 114, подадена срещу
Определение от 11.10.22г. по гр.д.№ 5026/21г. по описа на Районен съд- Бургас.
Определението се сочи от частния жалбоподател за неправилно и се моли да бъде
отменено, по следните съображения:
За да допълни решението си с обжалваното определение, като присъди разноски в полза на
ЗД „Бул Инс“ АД (трето лице-помагач на ответника по делото), районният съд е приел, че те са му
дължими за неразгледаната част от обратния иск, предявен срещу него в условие на евентуалност,
т.к.е налице конклудентно прекратяване на производството по него в тази част. Затова разноските
се дължали на основание чл.78, ал.4 от ГПК.
Този извод се оспорва като необоснован и неверен с оглед характера на обратния иск,
разгледан в трайната практика на ВКС като специална хипотеза на евентуално съединяване на
искове, не по почин на ищеца. Той подлежи на разглеждане, само ако и доколкото е уважен
главният иск, насочен спрямо ответника, като уваженият размер на главния иск е граница на този
на обратния иск.Излагат се съображения в насока, че произнасяне над така очертаните граници по
обратния иск е недопустимо и води до обезсилване на произнесеното плюс петитум съдебно
решение. В подкрепа се цитира и съдебна практика.
Страната счита, че в случая обратният й иск е предявен изцяло по начин, съобразен с
наличната съдебна практика. Евентуално заявената претенция за осъждането на третото лице
помагач ЗД“Бул Инс“ е за заплащането на сумата, за която ответникът-настоящ частен
жалбоподател бъде осъден по главния иск, ведно със законната лихва за забава върху главницата
от датата на завеждането на исковата молба. При това положение поддържа, че съдът не дължи
никакво произнасяне за частично прекратяване на претенцията, т.к. не са настъпили процесуални
предпоставки за разглеждане на обратен иск, различен по размер от уважения главен такъв и за
1
съдебно произнасяне за разликата между тях. Обратният иск е уважен в пълнота до евентуално
предявения му размер и присъждането на разноски в полза на другата страна за прекратена част,
каквато няма, не се дължи. Не се ангажират нови доказателства.
Ответницата по частната жалба- Р. Д. Г. ЕГН********** от *****, не е подала отговор и
не е ангажирала доказателства.
Проверката на БОС сочи подадената частна жалба за редовна и допустима, а
разгледана по същество, тя е и основателна по следните съображения:
Производството по гр.д.№ 5026/21г. по описа на БРС е образувано по искова молба от Р. Г.
против Е. В. за осъждането му да й заплати обезщетение за имуществени и неимуществени вреди,
причинени й от ПТП, станало по вина на ответника на 13.11.20г. около 06,20 ч. в гр.Бургас, на
ул.“Транспортна“, в района на кръстовището до магазин Кауфланд, от което претърпяла
множество телесни повреди(болки в дясна тазобедрена става, дясна колянна става и дясно рамо),
преживяла психически травми и пропуснала да реализира доходи от трудова дейност до
отшумяването на болките. Претендирана е и законна лихва за забава върху главниците от датата на
увреждането (13.11.20г.) до окончателното им изплащане, на основание чл.45 от ЗЗД. В хода на
делото ответникът е привлякъл като трето лице-помагач ЗД „Бул Инс“АД с ЕИК831381016 и
седалище в гр. С., ул.“ Джеймс Баучер“№ 87,позовавайки се на застрахователни правоотношения с
него и възможността да приложи разпоредбата на чл.435 КЗ, като си възстанови платеното на
пострадалата обезщетение.Спрямо третото лице-помагач е предявен обратен иск, при условие на
евентуалност, ако главния иск срещу ответника бъде уважен, в размер на сумата, за която бъде
осъден по главния иск, ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждането на исковата
молба, като претендира и направените по делото разноски.
Районният съд е осъдил ответник В. да заплати на ищеца Г. 3500 лв. обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от травматични
увреждания на дясно рамо, дясно коляно и дясна тазобедрена става и в преживян стрес, причинени
й при ПТП, станало по вина на ответника на 13.11.20г. около 06,20 часа в гр.Бургас, на ул.“
Транспортна“ в района на кръстовището до магазин Кауфланд; сумата 1260 лв. обезщетение за
претърпените от същото произшествие имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи в
размер на минималната за страната работна заплата за времето от 13.11.20г. до 12.01.21г., когато
ищцата не е могла да полага труд и да получава доходи поради травмите, ведно със законната
лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на главницата, както и сумата от
663,95лв.съдебно-деловодни разноски. Претенциите до пълните предявени размери и за останалия
заявен в исковата молба период за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, са
отхвърлени.
Третото лице-помагач е осъдено с решението да заплати на ответника(ищец по обратния
иск) горепосочените главници, ведно със законна лихва, считано от 15.10.21г., до окончателното
плащане и деловодните разноски на първоначалния ищец, възложени в тежест на ответника, при
условие, че ответникът В. ги заплати на ищцата Г.. Дружеството е осъдено да заплати на ищеца по
обратния иск и разноски по делото за държавна такса.
С нарочна молба от 19.09.22г. третото лице е поискало от съда да измени постановеното
решение в частта за разноските, като го допълни с присъждането на частта от разноските, дължими
му за адвокатско възнаграждение, пропорционално на отхвърлената част от обратния иск.
С обжалваното понастоящем Определение №5622/11.10.22г., съдът е допълнил решението
2
си по делото в частта за разноските, като е осъдил Е. В. да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД сумата
491,32 лв. за адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената(в същност конклудентно
прекратена) част от обратния иск, на основание чл.78,ал.4 от ГПК.
Определението е правилно.
Действително, според еднозначно правно прилаганата, разписана в чл.78, ал.10 от ГПК
нормативна уредба и правната доктрина, на третото лице-помагач не се присъждат разноски,нито
то бива задължено за такива, освен когато ги е причинило със своите процесуални действия.
Съответно и производно от горното, трайно установената съдебна практика(вж.в този
смисъл Определение №724/15. 12.15г. по т.д.№1280/ 2014г. на ІІ Т.О., ТК на ВКС и Определение
№152/02.04.20г.по ч.гр. д.№2661/19г. на ІІ т.о. ТК на ВКС) създава изключение и за случаите, в
които спрямо третото лице е заведен обратен иск, който е отхвърлен, като неоснователен,
респективно не е разгледан, поради ненастъпване на процесуалните предпоставки за това. Тогава
правното положение на третото лице се унифицира с това на ответник по отхвърлен иск или
ответник, спрямо когото производството по заявената претенция е прекратено (претенцията е
оставена без разглеждане), поради което той се приема за страна, имаща право на разноски на
основание чл.78, ал.3 или ал.4 от ГПК.
Въззивният съд споделя тази съдебна практика и приема, че след като това е валидно за
случаите, в които обратният иск е оставен без разглеждане(или не е разгледан, поради
ненастъпило изискуемо процесуално правно условие за това), респективно когато е отхвърлен
изцяло, то би било приложимо като правно разсъждение и за случаите на частично отхвърляне,
неразглеждане или разглеждане в размер по-малък от претендирания по първоначалната
осъдителна претенция, защото е частично основателна.
Тогава на третото лице биха били дължими разноски, съобразно неприсъдената на ищеца
по обратния иск разлика, т.е. съразмерни на отхвърлената, респективно неразгледана претенция.
В конкретния случай обратният иск е заведен като евентуален, ако В. бъде осъден да плаща
на ищцата и в размер на уважения срещу него иск. Конкретно определен размер на тази евентуална
претенция не е бил заявен, но той е определяем от границите на главния иск, така че тази
нередовност на подадената от В. искова молба следва да се приеме за преодоляна.
Именно поради начина на предявяване на обратния иск като евентуален и в зависимост от
уважената срещу ищеца по обратния иск част, т.е. в рамките, очертани от главния иск, но без
посочване на конкретен интерес, следва да се счете, че защитата на ответника по обратния иск е
била организирана и проведена за целия размер на главната претенция.
От горното следва, че при частично отхвърляне на същата, няма да се е сбъднало
процесуалното условие за разглеждането на обратния иск в пълен размер, което е аналогично на
частично прекратяване.
Съразмерно на тази прекратена част по делото (4990лв.) на третото лице- помагач,
направило разноски от 960 лв. за адвокатско възнаграждение, за защитата си срещу претенция от
общо 9750лв., се дължат разноски от 491,32лв., колкото в случая първата инстанция е присъдила
обосновано и правилно с обжалваното тук определение №5622/11.10.22г.
При тези констатации подадената срещу това определение частна жалба е неоснователна и
следва да бъде оставена без уважение.
Разноски в това производство страните не си дължат, т.к. то е за размер на дължимите
3
съдебно-деловодни разноски и трайно установената съдебна практика намира, че няма
самостоятелен характер, т.е. не е от категорията съдебни актове по чл.81 от ГПК.В този смисъл вж.
Определение № 683/21.12.2015г. по ч.гр.д.№5089/15г. на ВКС, ІІІг.о., Определение №29/13.01.17г.
по ч.т.д.№1797/2016г. на ВКС,ІІ т.о. и др.
Мотивиран от горното, Бургаски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Е. А. В. ЕГН ********** от ***** чрез
адв. Ст. Кацаров- БАК, подадена против Определение №5622/11.10.22г. по гр.д.№5026/21г. по
описа на БРС.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4