РЕШЕНИЕ
№ 66
гр. Бургас , 17.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на седемнадесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Събина Н. Христова
Диамандиева
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
като разгледа докладваното от Събина Н. Христова Диамандиева Въззивно
гражданско дело № 20212000500389 по описа за 2021 година
за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на „Обединена
българска банка“ АД, ЕИК *********, представлявана от юрисконсулт С.И.,
против решение №90/06.07.2021 г. по гр.дело №303/2021 г. по описа на
Сливенския окръжен съд, с което е оставена без уважение жалбата и против
разпределение от 10.06.2021 г. по изп.дело №397/2018 г. по описа на ЧСИ
Миглена Минкова.
Иска се отмяната му като неправилно и незаконосъобразно и
постановяването на друго, с което разпределението да бъде отменено .
Навеждат се оплаквания, че съдът не е разгледал всички доводи на
банката за незаконосъобразност на разпределението. Поддържа, че ЧСИ не е
взискател и то привилегирован, тъй като вземането му не е сред посочените в
чл.136 ЗЗД. Цитира разпоредбата и сочи, че таксата по т.26 ТТРЗЧСИ става
изискуема при завършване на принудителното изпълнение, а не към датата на
изготвяне на разпределението.
На следващо място ЧСИ неправилно е посочил, че сумите от
разпределението са постъпили от длъжника, тъй като те са получени от
публичната продан на негов имот. Съдът не е разгледал и твърденията на
1
банката относно фактуриране на удържаните такси по разпределението.
Останалите страни по изпълнителното дело, редовно уведомени, не
изпращат становище по жалбата.
Бургаският апелативен съд, след като разгледа жалбата и делото и
съобрази закона, за да се произнесе, приема за установено следното:
Жалбата е своевременно подадена, от надлежна страна, против акт,
подлежащ на инстанционен контрол, редовна и допустима е и следва да бъде
разгледана.
Производството пред Сливенския окръжен съд е образувано по жалба
на банката, настоящ жалбоподател, взискател по изп. Дело № №397/2018 г. по
описа на ЧСИ Миглена Минкова. Против разпределение на суми от публична
продан на недвижим имот от 10.06.2021 г. Изложени са оплаквания,че
разпределението е незаконосъобразно тъй като в него е включено като
привилегировано вземане на ЧСИ за такса по т.26 ТТРЗЧСИ и поради
невключване в него като привилегировано по чл.136 т.1 вземане на банката
за такси и разноски на стойност 7 937,86 лв.
С обжалваното в настоящото производство решение Сливенският
окръжен съд е намерил жалбата за неоснователна и е постановил оставянето
без уважение. За достигне до този извод, съдът е намерил, че
разпределението е правилно и законосъобразно, спазен е редът на
привилегиите, установен с разпоредбата на чл.136 ЗЗД и не са налице
сочените в жалбата пороци.
Изпълнителното дело е образувано по молба на „Обединена българска
банка“ АД, ЕИК ********* за реализиране на вземането и по изпълнителен
лист от 17.06.2011 г. против Х. А. П. /Х. Х. Х./ за сумата от 91 619, 52 лв.
Като длъжник по изпълнителното дело е конституирана Х. – М. Х. П.,
наследник на Х. А. П. За реализиране на вземането на банката изпълнението
е насочено към имот, ипотекиран в нейна полза – жилище с идентификатор
67338.558.19.1.2 . След осъществяване на публична продан за купувач на
имота е обявена банката за сумата от 120 244 лв. и е изготвено обжалваното
разпределение по реда на чл.495 ГПК.
Сумата, получена от проданта е разпределена както следва: за такси и
разноски по изпълнителното дело 7 937, 86 лв, от които по т.5 от ТТРСЧСИ –
1104 лв, по т.3 – 12 лв. с ДДС, по т.13 -36 лв., по т.26 – 7031 лв. и по т.1 от
Тарифата сумата от 36 лв.с ДДС.
За ипотекарния кредитор – „ОББ“ е отредена сумата от 109 828 лв., а
за община Сливен за данъци и такси за продадения имот – съответно 1 659,12
лв и 818,94 лв.
2
Съгласно чл. 460 от ГПК разпределението е акт на съдебния
изпълнител, с който се определя редът за удовлетворяване на вземанията на
взискателите и какви суми се полагат за пълното иличастично изплащане на
всяко едно от тях, когато събраната по изпълнителното дело сума
енедостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели. Съдебният
изпълнител извършва разпределение като най-напред отделя суми за
изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително
удовлетворение, а остатъкът се разпределя между другите вземания по
съразмерност. Редът на предпочтително удовлетворяване на вземанията се
определя съобразно реда на привилегиите по чл. 136 ЗЗД, а степента на
удовлетворяването им – от правилото за съразмерно удовлетворяване на
вземанията с еднакъв ред. Съответно, същността на разпределението е
съдебният изпълнител да посочи от събраната сума, недостатъчна да покрие
вземанията на всички взискатели, кое вземане в какъв ред ще се удовлетвори
и съответно - в какъв размер.
От събраната за разпределение сума най-напред подлежат на
удовлетворяване в пълен размер вземанията по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД,
включващи вземания за разноски по обезпечаването и принудителното
изпълнение, както и за исковете по чл. 134 и чл. 135 ЗЗД - от стойността на
имота, за който са направени, спрямо кредиторите, които се ползват от тези
разноски.
Както е изяснено и в т. 6 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС - ОСГТК не
всички разноски по изпълнителното дело на първоначалния взискател се
ползват с право на предпочтително удовлетворяване по този ред. Критерият за
това е дали тези разноски са относими към реализирането на способа, от
който се разпределят конкретните събрани суми, с оглед на което със
специалната привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД се ползват разноските на
първоначалния взискател или на ЧСИ по осъществяване на изпълнителния
способ,постъпленията от който се разпределят с процесното разпределение.
След като разпределението на постъпили суми е окончателно действие по
всеки отделен изпълнителен способ, без който не може да настъпи
удовлетворяване на взискателите в производството, се налага извод, че то е
част от конкретния изпълнителен способ и поради това разноските по
разпределение на постъпили суми от публичната продан, в това число и
дължимите на ЧСИ такси, представляват разноски по принудителното
изпълнение, от които се ползват останалите взискатели и каквито се ползват с
привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД, съгласно цитирано тотълкувателно
решение.
Относно таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ следва да се има предвид, че тя се
дължи от взискателя, но не се внася авансово от него съгласно чл. 29
ТТРЗЧСИ, тъй като размерът й зависи от размера на събраната сума - т. 26,
заб. 1 ТТРЗЧСИ. Ако таксата не е внесена от взискателя, то същата следва да
3
се събере от ЧСИ директно от длъжника, по аргумент от чл. 79,ал. 2 ГПК.
Това не променя мястото на привилегията и по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД. Предвид
събирането от длъжника в настоящия случай, на взискателя не следва да
бъде издавана фактура, тъй като не е той този, който я заплаща.
При горните констатации жалбата е неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение.
Мотивирано от изложеното, Апелативен съд - Бургас:
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Обединена българска банка“
АД, ЕИК *********, представлявана от юрисконсулт С.И., против решение
№90/06.07.2021 г. по гр.дело №303/2021 г. по описа на Сливенския окръжен
съд
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4