№ 300
гр. Ботевград, 23.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VIII-МИ ГР. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Светослав Ив. Иванов
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от Светослав Ив. Иванов Гражданско дело №
20251810100468 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 238-239 ГПК.
Образувано е по редовна и допустима искова молба на „ФИРМА” ЕООД, с ЕИК: №,
с адрес гАДРЕС, чрез пълномощник юрк. Б.Д.Х., срещу К. В. К., ЕГН: **********, АДРЕС,
с правно основание чл. 422 ГПК.
В ИМ на ЕООД се твърди, че между „ФИРМА“ ООД като кредитодател и ответника
като кредитополучател бил сключен Договор за кредит № 283915/09.03.2019 г., по силата
който ЕООД отпуснало на физическото лице (ФЛ) главницата от 500 лв. срещу задължение
за връщането й, ведно със законна лихва и допълнителни такси и мораторни лихви.
Длъжникът не бил платил нито една от вноските по кредита си, който по-късно бил
прехвърлен от „ФИРМА“ ООД на „ФИРМА” ЕООД. Последното дружество подало
заявление по чл. 410 ГПК за процесните суми, но длъжникът възразил, че не бил подписвал
договора за кредит, нито пък бил уведомен за прехвърлянето на вземането. Прочее БРС дал
указания на ЕООД да предяви иск по чл. 422 ГПК, по който било образувано и настоящето
производство, в което ЕООД моли БРС да приеме за установено по отношение на ФЛ, че ФЛ
дължи на ЕООД следните суми: 500 лева /петстотин лева/, представляваща главница по
договор за потребителски кредит № 283915 от 09.03.2019 година, както да заплати и сумата
от 706.76 лева /седемстотин и шест лева и седемдесет и шест стотинки/, представляваща
такси, както да заплати и сумата от 758.38 лева /седемстотин петдесет и осем лева и
тридесет и осем стотинки/, представляваща неустойка по чл.6.2. от договора за
потребителски кредит №283915 от 09.03.2019 година, както да заплати и сумата от 155.62
лева /сто петдесет и пет лева и шестдесет и две стотинки/, представляваща договорна лихва
по договора за потребителски кредит за периода от 09.03.2019 година до 09.06.2020 година,
както да заплати и сумата от 104.94 лева /сто и четири лева и деветдесет и четири стотинки/,
представляваща законна лихва за забава по договора за потребителски кредит за периода от
09.06.2020 година до 12.12.2024 година, ведно със законната лихва върху горната сума-
главница, считано от 30.12.2024г. /датата на подаване на заявлението в съда/. Претендират се
и разноски. – На ответниците е връчен препис от ИМ, но те не са подали отговор в срока по
чл. 133 ГПК.)
След като взе предвид установените по делото доказателства, посредством
1
събраните доказателствени средства, и обсъди исканията, доводите и възраженията на
страните, съгласно правилата на чл. 238-239 ГПК, Свищовският районен съд намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
БРС намира, че е сезиран УИ по чл. 422 ГПК, с който „ФИРМА” ЕООД моли БРС да
приеме за установено по отношение на К. В. К., че К. В. К. дължи на „ФИРМА” ЕООД по
силата на Договор за потребителски кредит № 283915 от 09.03.2019 г., сключен между
„ФИРМА“ ООД като кредитодател и К. В. К. като кредитополучател, по който договор
вземанията са били прехвърлени от „ФИРМА“ ООД като стар кредитор на „АСП БЕТА
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД като нов кредитор, следните суми: (1) 500 (петстотин) лева,
представляваща главница по същия договор; (2) 706 (седемстотин и шест) лева и 76 ст.,
представляваща такси по Тарифата за таксите и разходите на „ФИРМА“ ООД; (3) 758
(седемстотин петдесет и осем) лева и 38 ст., представляваща неустойка по чл.6.2. от
Договора за потребителски кредит №283915/09.03.2019 година, (4) 155 (сто петдесет и
пет) лева и 62 ст., представляваща договорна лихва по договора за потребителски кредит
за периода от 09.03.2019 година до 09.06.2020 година; (5) 104 (сто и четири) лева и 94 ст.,
представляваща законна лихва за забава по договора за потребителски кредит за периода от
09.06.2020 година до 12.12.2024 година, ведно със законната лихва върху горната сума-
главница, считано от 30.12.2024г. /датата на подаване на заявлението в съда/. Ответникът не
взема становище по иска, освен че в заповедното производство възразява да е сключвал
договор, нито да е бил уведомяван за цесията.
Така предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен, без да се мотивира
решението по същество, защото се постановява решение неприсъствено решение – чл. 239,
ал. 2 ГПК. Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 ГПК
за постановяване на неприсъствено решение: Първо, на ответниците са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в
съдебно заседание с Разпореждане № № 431/26.03.2025 г., но въпреки това те не са
представил отговор на ИМ, нито се явил първото и единствено с. з. по делото пред
първоинстанционния съд (чл. 238, ал. 1, чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК). Второ, искът е вероятно
основателен, защото е подкрепен с писмени доказателства, която дават възможност за
подобен извод: договорът е сключен от разстояние, като са представени доказателства, че
ответникът е получил главницата чрез „ePay.bg“ (л. 62 от гр. д. № 468/2025 г. на БРС), а за
цесията е бил уведомен както с връчването на ИМ, така и на заявлението по чл. 410 ГПК
(чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК). Трето, ищецът е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение (чл. 238, ал. 1, пр. 1 ГПК).
По разноските:
При този изход на делото право на разноски има ищеца срещу ответника (чл. 78, ал. 1
ГПК): 44.51 лв. за ДТ и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство и 50 лв. за ДТ и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение в исковия процес;
или всичко 294.51 лв.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 235 ГПК, Ботевградският
районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че К. В. К., ЕГН:
**********, АДРЕС, дължи на „ФИРМА” ЕООД, с ЕИК: №, с адрес гАДРЕС, по силата на
Договор за потребителски кредит № 283915 от 09.03.2019 г., сключен между „ФИРМА“
ООД като кредитодател и К. В. К. като кредитополучател, по който договор вземанията са
били прехвърлени от „ФИРМА“ ООД като стар кредитор на „АСП БЕТА БЪЛГАРИЯ“
ЕООД като нов кредитор, следните суми: (1) 500 (ПЕТСТОТИН) ЛЕВА, представляваща
главница по същия договор; (2) 706 (СЕДЕМСТОТИН И ШЕСТ) ЛЕВА И 76 СТ.,
представляваща такси по Тарифата за таксите и разходите на „ФИРМА“ ООД; (3) 758
2
(СЕДЕМСТОТИН ПЕТДЕСЕТ И ОСЕМ) ЛЕВА И 38 СТ., представляваща неустойка по
чл.6.2. от Договора за потребителски кредит №283915/09.03.2019 година, (4) 155 (СТО
ПЕТДЕСЕТ И ПЕТ) ЛЕВА И 62 СТ., представляваща договорна лихва по договора за
потребителски кредит за периода от 09.03.2019 година до 09.06.2020 година; (5) 104 (СТО И
ЧЕТИРИ) ЛЕВА И 94 СТ., представляваща законна лихва за забава по договора за
потребителски кредит за периода от 09.06.2020 година до 12.12.2024 година, ведно със
законната лихва върху горната сума-главница, считано от 30.12.2024г. /датата на подаване на
заявлението в съда/.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК К. В. К. да плати на „ФИРМА” ЕООД
сумата от 294 (ДВЕСТА ДЕВЕТДЕСЕТ И ЧЕТИРИ) ЛЕВА за съдебно-деловодни
разноски, от които 44 (ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТИРИ) ЛЕВА за ДТ и 100 (СТО) ЛЕВА за
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство и 50 (ПЕТДЕСЕТ) ЛЕВА за
ДТ и 100 (СТО) ЛЕВА за юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.
ДА СЕ ВРЪЧИ ПРЕПИС на К. В. К. от решението, като им се УКАЖЕ, че на
основание чл. 240 ГПК в едномесечен срок от връчването му може да искат отмяната му от
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване: чл. 239, ал. 4 ГПК.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
3