№ 832
гр. Горна Оряховица, 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Трифон П. Славков
при участието на секретаря Цветомира В. Николова
като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело №
20244120102911 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени искове –главен иск с правна
квалификация чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 4 и ал. 5
ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, под евентуалност - чл. 26, ал 1, пр. 1 ЗЗД във
връзка с чл. 10а, ал. 2 ЗПК и чл. 19 ЗПК, както и насрещен иск с правно
основание чл. 34 ЗЗД, вр. чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба от А. Д. А. от
гр. Д.О. срещу „Вивус.БГ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.
София, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл.
26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗПК, във вр. с чл. 11, т. 10,
във вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, във вр. с чл. 22 от ЗПК за признаване
недействителността на договор за кредит № **********/17.04.2024 г. Посочва,
че договорът бил със следните условия: главница в размер на 1200 лв., със
срок за погасяване 30 дни, с лихвен процент 40,97 %, лихвен процент за срока
на кредита 40, 99 %, с размер на лихвата 40, 43 лв., ГПР 49, 70 %, с такса за
бързо разглеждане на кредита 247,57 лева, обща дължима сума 1488 лева, с
дата на получаване 17.04.2024 г. и дата на връщане на сумата 17.05.2024 г.
Счита, че разпоредбите на чл. 4.2 и чл. 4.4 от договора, в които е предвидена
такса за бързо разглеждане на кредита, в размер на 247,57 лева, води до
недействителност на целия договор, т.к. не била включена при формиране на
1
ГПР. Намира, че посочения по- нисък ГПР от реалния също е нарушение на
закона, а именно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Това водело до възнаграждение по
договора по-високо от 5 пъти на размера на законната лихва, което
нарушавало императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Твърди, че
посочването на ГПР, който е по-нисък от действителния, съставлява нелоялна
и заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП, във вр. с
чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП, което не позволява на потребителя да прецени реално
икономическите последици от сключването на договора. В условията на
евентуалност ищецът иска от съда да прогласи нищожността на клаузата за
такса за бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит към договор за
кредит в размер на 247,57 лв., т.к. противоречи на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответника „Вивус.БГ“ ЕООД, с който се предявява и насрещен иск срещу
ищеца. Излага подробни контрааргументи против доводите на ищеца за
недействителност на договора за кредит, посочвайки че ищецът само е избрал
използването на допълнителна услуга за приоритетно разглеждане на
искането за отпускане на кредита. Счита, че тази услуга ангажира
допълнителен финансов и човешки ресурс, което обуславя и начисляването на
тази такса. Акцентира, че тази услуга не е задължителна за отпускане на
кредита. Оспорва исковата претенция за недействителност на договора за
кредит сключен между страните като неоснователна и недоказана. Намира, че
заявяването на допълнителна услуга за експресно разглеждане на заявлението,
не представлява условие за сключване на договора и отпускане на заявената
сума от кредитора, а е допълнителна възможност в полза на
кредитополучателя. Счита, че таксата за бързо разглеждане на кредита не
попада в обхвата на основната престация, не представлява условие за
отпускане на кредита, а опция за кредитополучателя, като размерът и
действието на е ясно и точно определена, както в договора, така и в
преддоговорната информация. Счита, че тази клауза кореспондира с
разпоредбата на чл. 10а от ЗПК и не е неравноправна по смисъла на чл. 143
ЗЗП, доколкото е била единствено опция за ищеца. От тук следва, че не е
налице накърняване на добрите нрави, договора не е недействителен, а искът
на ищеца следва да се отхвърли. Иска от съда да осъди ищеца да му заплати
сумата от 600 лв. остатък от дължимата главница по процесния договор за
2
кредит сключен между страните. Посочва, че на 17.05.2024 г. ищецът не е
погасил задължението си и е изпаднал в забава. Твърди, че след тази дата на
22.08.2024 г. е заплатил по договора сумата от 200 лв., и на 01. 10. 2024 г. е
заплатил сумата от 400 лв. По тази причина намира, че следва да предяви
насрещен иск за остатъкът от дължимата сума а именно сумата от 600 лв.,
ведно със законната лихва считано от датата на насрещния иск до
погасяването. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца
адвокатско възнаграждение.
Съдът докладва писмения отговор по насрещния иск, който е заведен по
друго дело в РС-Г. Оряховица, но приема, че същият касае настоящия правен
спор и е в резултат на техническа грешка при изписване на номера на гр.
дело. Съдът приема, че писмен отговор предявен по гр. д. 20254120100353 от
14.03.2025 г. касае настоящия правен спор. С него ищецът оспорва
дължимостта на сумата от 600 лв. Оттегля доказателствените си искания за
назначаване на ССчЕ и изискване на справка за извлечение от сметки.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, съобразно нормата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено
следното от фактическа страна:
По делото се установи, че по силата на договор за паричен заем №
********** от 17.04.2024 г. ответното дружество "Вивус.БГ" ЕООД е
предоставило в заем на ищеца А. Д. А. сумата от 1200 лева. Срокът за
погасяване на кредита бил определен до 17.05.2024 г.(за 30 дни), при
уговорени стандартен годишен лихвен процент – 40,97 % и ГПР – 49,10%,
обща сума за погасяване 1488 лв., от която 1200 лв. главница, 40,43 лв. –
лихва, такса за бързо разглеждане на кредита 247,57 лв.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след преценка
поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени доказателства,
които са допустими, относими и безпротиворечиви.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявената искова претенция за прогласяване на нищожността на
договор за паричен заем № ********** от 17.04.2024 г., като противоречащ на
императивните изисквания на Закона за потребителския кредит и Закона за
защита на потребителите е допустима, а разгледана по същество е изцяло
основателна.
3
От събраните по делото писмени доказателства по безспорен и
категоричен начин се установи и доказа, че между страните е възникнало
правоотношение по договор за потребителски кредит, като ищцовата страна е
получила в заем сумата 1200 лева.
Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от
ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не
са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е
действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител
по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й
са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
От анализа на събраните по делото доказателства се установява наличието на
твърдяното в исковата молба основание за недействителност на договора за
кредит, свързано с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на
общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят
ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка
следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита,
защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по
отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е
необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати
длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на
договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай ГПР
не отговаря на законовите изисквания, защото в договора за кредит е посочено
единствено, че той е в размер от 49,70 %. Действителният ГПР по процесния
договор е значително в по-голям размер, като се има предвид, че следва да се
4
върне в рамките на тридесет дни горница в размер на една четвърт от заетата
сума ( 288 лв.), предвид включената такса за бързо разглеждане на кредита.
Поради това е надвишен максималния праг на ГПР, установен в чл. 19, ал. 4 от
ЗПК. В този смисъл съдът констатира, че вземането се основава на нищожен
договор за кредит, поради което на основание чл. 23 ЗПК (и съобразно
трайната съдебна практика – т. 2 от Решение на Съда на Европейския съюз
(девети състав) от 21.03.2024г., по дело С-714/22, ECLI:EU:C:2024:263, а така
също и Определение № 50116 от 22.02.2023г. по т.д. № 2024/2022г. по описа на
I търг. отделение на ВКС и Определение № 50161 от 29.03.2023г. по т.д. №
1070/2022г. по описа на II търг. отделение на ВКС, Определение № 1059 от
24.04.2024г. по т.д. № 1254/2023г. по описа на I търг. отделение на ВКС) на
възстановяване подлежи единствено чистата стойност на кредита – т.е.
усвоената главница от 1200 лв.
По изложените съображения процесния договор за потребителски
кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК и следва да бъде
прогласена неговата нищожност, като по тази причина е безпредметно да се
обсъждат останалите доводи на ищцовата страна за недействителност.
Поради уважаване на главния иск, не се е сбъднало условието за
разглеждане на предявения под евентуалност такъв.
По насрещния иск с правно основание чл. 34 ЗЗД, вр. чл. 55, ал. 1, ЗЗД:
Съгласно чл. 34 ЗЗД, когато договорът бъде признат за нищожен или
бъде унищожен, всяка от страните трябва да върне на другата страна всичко,
което е получила от нея. Даденото в случая е въз основа на нищожен договор,
поради което страната, която е получила пари, дължи връщането им изцяло.
Страните не спорят, а и съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо
се от доказване обстоятелството, че между страните е бил сключен на
17.04.2024 г. договор за кредит № ********** за сумата от 1200 лв. главница,
както и че на 22.08. и на 01.10.2024 г. задължението по договора е било
частично погасено от ищеца чрез заплащане на сумата от 600 лв., с която е
била погасена част от главницата по договора. Ответникът по насрещния иск
дължи сумата от 600 лв., представляваща разликата между размера на
отпусната главница и реално заплатеното до момента, ведно със законната
лихва от датата на подаване на иска – 21.02.2025 г. до окончателното плащане
на задължението.Ето защо, съдът намира насрещния иск за основателен,
5
поради което ответникът пои насрещния иск следва да бъде осъден да заплати
сумата от 600 лв. – остатъкът от дължимата главница по договора за кредит
сключен между страните.
По разноските:
По правилата на процеса на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът
по главния иск следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него
разноски по делото за заплатена държавна такса в размер на 59,25 лева и
сумата от 490 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
По правилата на процеса на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът
по насрещния иск следва да бъде осъден да заплати на ищеца по насрещния
иск направените от него разноски по делото за заплатена държавна такса в
размер на 50 лева и сумата от 180 лв. юрисконсултско възнаграждение
възнаграждение.
Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение
заплатено от ищцовата страна, което прави ответната страна, е неоснователно,
доколкото процесуалния представител е изготвил искова молба, писмен
отговор по насрещния иск и е взел становище по направените доказателствени
искания. Ето защо следва да се остави без уважение.
С оглед гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за недействителен, на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК Договор за паричен заем № ********** от 17.04.2024 година, сключен
между "Вивус.БГ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. "Димитър Хаджикосев" № 52-54 и А. Д. А. с ЕГН
**********, с настоящ адрес: с. П., общ.Г.О., ул.***.
ОСЪЖДА А. Д. А. с ЕГН **********, с настоящ адрес: с. П., общ.Г.О.,
ул.***, ДА ЗАПЛАТИ на "Вивус.БГ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. "Димитър Хаджикосев" № 52-54, сумата
от 600 лева (шестстотин лева), представляваща разликата между размера на
отпуснатата главница и реално заплатеното до момента, ведно със законната
лихва от датата на предявяване на насрещната искова молба – 21.02.2025 г. до
окончателното изплащане на вземането.
6
ОСЪЖДА "Вивус.БГ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. "Димитър Хаджикосев" № 52-54 ДА ЗАПЛАТИ на
А. Д. А. с ЕГН **********, с настоящ адрес: с. П., общ.Г.О., ул.*** на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от общо 549,25 лв. (петстотин
четиридесет и девет лева, 25 ст.), представляваща съдебно-деловодни
разноски.
ОСЪЖДА А. Д. А. с ЕГН **********, с настоящ адрес: с. П., общ.Г.О.,
ул.***, ДА ЗАПЛАТИ на "Вивус.БГ" ЕООД, ЕИК ********* на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата от 230 лв. (двеста и тридесет лева), представляваща
юрисконсултско възнаграждение и заплатена държавна такса по насрещния
иск.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр.
Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
7