Р Е Ш Е Н И Е
№ 1395
гр. Пловдив, 27 юли 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, ХVІІІ състав
в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЙОРДАН
РУСЕВ
при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА, като разгледа докладваното от съдия Й.Русев адм. дело № 474 по описа за 2020год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 251 от Закона за
отбраната и Въоръжените сили на Р.България /ЗОВСРБ/.
Образувано е по жалба на Г.С.Т., ЕГН **********,
против Заповед № ЛС-12 от 04.02.2020 г. на Командира на 24-та авиационна
база-в.ф.32040, с.Крумово, за налагане на дисциплинарно наказание
"уволнение", прекратяване на договора за военна служба, освобождаване
от длъжност, от военна служба и зачисляване в резерва. Жалбоподателят счита
заповедта за незаконосъобразна като постановена при допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила и в несъответствие с целта
на закона. Жалбоподателят чрез пълномощника си по делото- адв.Р.
К. поддържа, че при провеждането на дисциплинарното производство не са
формирани мотиви, които да квалифицират нарушението по смисъла на чл. 245, ал.2
от ЗОВСРБ. Твърди се, че в нарушение на чл. 247 от ЗОВСРБ и чл. 145 от ППЗОВСРБ
при определяне на наказанието наказващият орган не е извършил преценка относно
тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението
на жалбоподателя до извършване на нарушението. Моли съда да постанови решение,
с което да отмени обжалваната заповед, като незаконосъобразна. Претендира
разноски.
Ответникът - Командир на 24-та авиационна база,
с.Крумово, чрез процесуалния си представител по пълномощие, оспорва подадената
жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Подробни съображения излага
в представена по делото писмена защита. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателят редник 3-ти клас Г.С.Т. е назначен на
длъжност "Младши шофьор" в отделение „Горивозареждачи
и автоцистерни“ на взвод „Самолетообслужваща техника“
в автотранспортна рота на ескадрила „Летищно-техническо и битово осигуряване“
във военно формирование 32040-Крумово.
На 25.01.2020 г. около 05:00 часа майор Г. и старшина В.
извършват проверка на часовите от състава на караула, като започват от пост № 3
- склад за съхранение на авиационно и артилерийско въоръжение. Около 05:10 часа
стигат до входа на пост № 3, оглеждат поста отвън, но не виждат назначения
часови да обикаля и да охранява поверения му пост. Часовият, назначен за охрана
на пост № 3 в момента на проверката, е редник 3ти клас Г.С.Т.. Майор Г. и
старшина В. изчакват около 5 минути, за да установят дали часовият ще се появи
на мястото за проверка на входа на охранявания пост. След като редник 3-ти клас
Т. не се появява, длъжностните лица влизат в района на поста, за да проверят
какво се е случило с него. Длъжностните лица обикалят поста два пъти, викат по
име редник 3ти клас Т., но не го намират да охранява поста. Около 05:30 часа
майор Г. се обажда на помощник-дежурния по формирование, за да изпрати нова
смяна на пост № 3, тъй като постът не може да остане
неохраняван.
След тези свои действия майор Г. докладва на
оперативния дежурен на военно формирование 32040, че пост № 3 е без охрана и в
същия момент издирват изчезналия часови - редник 3ти клас Т.. Около 05:45 часа
редник 3ти клас Т. се приближава към пост № 3 по пътя откъм сградата на секция
"Авиационно и артилерийско въоръжение", която е извън обхвата на охраняемия обект. На отправеното запитване от дежурния по
формирование къде е бил, редник 3 ти клас Т. обяснил, че е напуснал поста,
защото му се е приходило по физиологична нужда и е
отишъл в храстите на 50-60 метра от пост № 3. Редник 3-ти клас Т. е бил разснаряжен от началника на караула -старшина В., като на
поста застъпва като часови, назначеният за караулен в следваща смяна - редник
1-ви клас Магдалена Николова Паскалева. При разснаражаването,
старшина В. установява, че автоматът и пълнителят на редник 3ти клас Т. са
топли, независимо от ниските атмосферни температури. След разснаряжаването
редник 3ти клас Т. е върнат в караулното помещение..
Със Заповед № РД-79/ 27.01.2020 г.
Командирът на военно формирование 32040 е назначил комисия за извършването на
служебна проверка за изясняване на обстоятелствата и фактите относно
констатираното нарушение на караулната служба от редник 3-ти клас Г.Т., както и неуставното му
поведение. За резултатите от проверката е съставен Протокол рег. № 3-601/
03.02.2020 г. В него комисията посочва, че с действията си Т. е нарушил чл.
109, чл. 110, т.1, т.2, т.4 и т. 6, чл. 111, т. 5, чл. 112, т. 1 и чл. 114, т.
7, т.9, т.11 и т. 13, както и чл. 370, т.5 от Устава за войсковата служба на
въоръжените сили на Република България /УВС на ВС на РБ/ и предлага да му бъде
наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Събрани са обяснение от
м-р Г.Г. от 28.01.2020г., обяснение от оф.кандидат Стоян А. от 28.01.2020г., обяснение от старшина
В.В. от 27.01.2020г., обяснение от р-к 3-ти клас Н.Р.
от 29.01.2020г., обяснение от р-к 3 – ти
клас Ариф А., обяснение от р-к 3- ти клас Г.Т. от 28.01.2020г., обяснение от
редник Магдалена Паскалева. В съдебно заседание на 29.06.2020г. по искане на
жалбоподателя бяха разпитани в качеството на свидетели Р.К. и Н.Р.. В същото
заседание бяха разпитани поисканите от ответника свидетели Г. МИ.Г. и В.А.В..
Съдът давя вяра на заявеното под клетва от свидетелите като логично,
последователно и кореспондиращо с доказателствения материал по делото.
На 04.02.2020г., на основание чл. 246, ал.4 от ЗОВСРБ,
с редник Т. е проведена беседа от Командира на Военно формирование
32040-Крумово, на която военнослужещият е запознат с обстоятелствата и фактите,
относно налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". За проведената
беседа е съставен и подписан /в т.ч. от жалбоподателя/ Протокол рег. № 3 -
654/04.02.2020 г., в който няма отбелязани възражения на военнослужещия.
С оспорената в настоящото производство Заповед ЛС-12/
04.02.2020 г. на Командира на 24-та авиационна база-в.ф.32040, с.Крумово, на
основание чл. 243, ал. 1 и чл. 247 от ЗОВСРБ и чл. 370, т.5 от Устава за
войсковата служба на въоръжените сили на Република България, на редник 3-ти
клас Г.С.Т. -младши шофьор в отделение „Горивозареждачи
и автоцистерни“ на взвод „Самолетообслужваща техника“
в автотранспортна рота на ескадрила „Летищно-техническо и битово осигуряване“
във военно формирование 32040-Крумово, е наложено дисциплинарно наказание по
чл. 244, т.7 от ЗОВСРБ - "уволнение", прекратяване на договора за
кадрова военна служба, освобождаване от длъжност и от кадрова военна служба и
зачисляване в резерв.
Така установената фактическа обстановка мотивира
следните правни изводи:
Оспорването, като направено в законово установения
срок, от легитимирано лице с правен интерес - адресат на Заповед №
ЛС-12/04.02.2020 г. на Командира на Военно формирование 32040-Крумово и против
административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание
"уволнение", прекратяване на договора за военна служба, освобождаване
от длъжност и от военна служба, е постановена от компетентен орган по чл. 137,
ал.4 във връзка с чл. 73, ал.1, от Правилника за прилагане на ЗОВСРБ при
условията на делегация, съгласно Заповед № ОХ-1252/07.12.2017г.на Министъра на
отбраната.
Оспореният акт е издаден и при съблюдаване на
императивните норми на чл. 59, ал.2 от АПК и специалните разпоредби на чл. 148,
ал.1 и ал.2 от ППЗОВСРБ за форма и съдържание на акта в т.ч. на изискването за
налагане на дисциплинарното наказание с мотивирана заповед. Нарушението, за
което е санкциониран Г.Т., е индивидуализирано в необходимата степен и от
фактическа и от правна страна. Посочени са фактическите основания за издаване
на заповедта - обстоятелствата, които имат значение на релевантни юридически
факти и обосновават наличието на съставомерно от
обективна и субективна страна поведение, сочещо на допуснато тежко нарушение на
военната дисциплина, с което правната норма на чл. 245, ал.2 от ЗОВСРБ свързва
възможността за налагане на дисциплинарно наказание - "уволнение".
При
провеждането на дисциплинарното производство са спазени всички нормативно
установени в ЗОВСРБ и ППЗОВСРБ процесуални изисквания и правила. При
съблюдаване разпоредбата на чл. 246, ал.2 от ЗОВСРБ и чл. 142 от ППЗОВСРБ, със
Заповед № РД-79/ 27.01.2020 г. Командирът на Военно формирование 32040 е
назначил комисия за извършването на служебна проверка във връзка с
констатираното нарушение на караулната служба от редник Т.. За резултатите от
проверката е съставен протокол във форма и със съдържание, съответстващи на
изискванията на чл. 143, ал.1 от ППЗОВСРБ. В административната преписка се
установява, че в хода на проведената служебна проверка са били изискани и
приети писмени обяснения от нарушителя. Приложените към протокола писмени
обяснения от редник Т. са с дата 28.01.2020г. и са били разгледани и обсъдени
от комисията, видно от изготвения Протокол рег.№ 3-601/03.02.2020г. Освен това,
видно от съдържанието на същия, обективираната в
протокола фактическа обстановка е установена и въз основа на устните обяснения
на военослужещите- майор Г., офицерски кандидат 2-ри
клас Стоян А., старшина В.В., редник 3-ти клас Н.Р.,
редник 3-ти клас Ариф А., редник 1-ви
клас Магдалена Паскалева- снети пред комисията. Съставеният протокол от
извършената проверка като официален свидетелстващ документ, чиято истинност не
е оспорена от жалбоподателя по реда на чл. 193 и сл. от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, има обвързваща съда материална
доказателствена сила досежно удостоверените в него
факти и обстоятелства, в т.ч. и относно извършените от и пред комисията
действия. Констатира се, че няма противоречие в обясненията, дадени пред
комисията в хода на дисциплинарното производство и в свидетелските показания на
четиримата военнослужещи, събрани по време на съдебното дирене. Всеки един от
тях отстоява казаното и възприето от него положение на нещата, в зависимост от
местоположението си и длъжността в сутринта на 25.01.2020г.
Целта на детайлно регламентираната дисциплинарна
процедура е да се изяснят всички факти и обстоятелства относно нарушението и
съответно да се даде възможност на проверявания военнослужещ да направи своите
възражения и да упражни правото си на защита.
След запознаване с материалите от извършената служебна
проверка, в съответствие с чл. 144, ал.1, т.1 и т.2 от ППЗОВСРБ дисциплинарно
наказващият орган е провел беседа с военнослужещия, на която редник Т. е
запознат с обстоятелствата и фактите, относно налагане на дисциплинарно
наказание "уволнение". За проведената беседа е съставен и подписан
надлежен протокол по чл. 144, ал.2 от ППЗОВСРБ. Неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че при провеждането на дисциплинарното производство е допуснато
нарушение на изискването на чл. 246, ал.4 от ЗОВСРБ, което нарушение е от
категорията на съществените такива на административно-производствените правила
по см. на чл. 146, т.3 от АПК, като абсолютно основание за отмяна на оспорената
заповед. Действително в разпоредбата на чл. 246, ал.4 от ЗОВСРБ по императивен
начин е регламентирано, че командирът е длъжен преди налагане на
дисциплинарното наказание да изслуша военнослужещия или да приеме писмените му
обяснения. Съгласно чл. 252 от ЗОВСРБ редът за провеждане на дисциплинарното
производство се определя с правилника за прилагане на закона, като в чл. 144 от
ППЗОВСРБ е предвидено, че изслушването респ. приемането на писмените обяснения
на военнослужещия се извършва при провеждането на беседата. Всъщност основната
цел на беседата е от една страна лицето, спрямо което е образувано
дисциплинарното производство, да бъде запознато със събраните доказателства и
установените въз основа на тях обстоятелства, релевиращи
извършено дисциплинарно нарушение като основание за налагане на дисциплинарно
наказание, а от друга - военнослужещият да даде устни или писмени обяснения по
фактическите констатации, правната им квалификация и предложението на
комисията, извършила служебната проверка, за търсене на дисциплинарна
отговорност чрез налагане на съответното наказание. Както в чл. 246, ал.4 от
ЗОВСРБ, така и в чл. 144, ал.1, т.2 от ППЗОВСРБ, изслушването и даването на
писмените обяснения от военнослужещия са предвидени като алтернативни - т.е за
да се счита, че дисциплинарно-наказващият орган е изпълнил императивно
установеното си задължение по посочените правни норми, необходимо и достатъчно
е да е била дадена възможност на военнослужещия да изрази становище по
повдигнатото му дисциплинарно обвинение по един от двата регламентирани начина.
В случая от представения и приет като доказателство по делото Протокол рег. № 3
- 654/ 04.02.2020г. е видно, че с военнослужещия - редник Т., е била проведена
беседа на основание чл. 144, ал.1, т.1 и т.2 от ППЗОВСРБ. В протокола от
беседата, подписан и от нарушителя, не е отбелязано неговото становище и не са
направени възражения от военнослужещия по предложеното дисциплинарно наказание.
Доколкото редник Т. е бил изслушан от Командира на Военно формирование
32040-Крумово при проведената беседа и то след приемането на писмените му обяснения,
не се установява да е допуснато съществено процесуално нарушение. В писмено
обяснение от 28.01.2020 г. на редник Т., изложените обстоятелства изцяло
потвърждават посочените в оспорената заповед констатации, с които от фактическа
страна е обосновано обвинението за извършено дисциплинарно нарушение от
военнослужещия/самоволно напускане на охраняван пост и неуставно държане към
дежурни длъжностни лица/.
При извършената цялостна служебна проверка за
законосъобразността на оспорения административен акт в изпълнение на
задължението си по чл. 168, ал.1 от АПК, съдът намира че обжалваната заповед е
постановена при правилно приложение и в съответствие с целта на материалния
закон.
Съдебният контрол за материална законосъобразност на
оспорената заповед обхваща преценката дали са налице установените от
дисциплинарно - наказващия орган релевантни юридически факти /изложени като
мотиви в акта/; доколко същите запълват състава на посоченото в заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание нарушение на военната дисциплина и
правилното определяне на вида и размера на наложената дисциплинарна санкция.
В случая нарушението, за което е санкциониран
жалбоподателят, се изразява в неизпълнение на задължение по военна служба -
нарушение на военната дисциплина по см. чл. 242, т.1 от ЗОВСРБ, определено като
тежко такова по см. чл. 245, ал.2 от ЗОВСРБ, за което е наложено дисциплинарно
наказание "уволнение". Легална дефиниция на понятието "нарушение
на военната дисциплина" се съдържа в текста на чл. 241 от ЗОВСРВ -
виновното неизпълнение на служебните задължения от военнослужещите. Съгласно
чл. 178, ал.1 от ЗОВСРБ, военнослужещите са длъжни да изпълняват уставите,
нормативните и административните актове на органите за ръководство на
отбраната, на длъжностните лица за управление на отбраната и на въоръжените
сили, както и заповедите на командирите или началниците. Неизпълнението на
регламентирани от УВСВСРБ задължения на кадрови военнослужещ безспорно
съставлява нарушение на военната дисциплина, законосъобразно квалифицирано като
тежко нарушение по смисъла на чл. 245, ал.2 от ЗОВСРБ.
Описаното в обстоятелствената част на заповедта
поведение на дисциплинарно наказаното лице, е безспорно установено и от
събраните доказателства в хода на административното производство, се изразява в
това, че на 24.01.2020г. в 08,00ч. при развод на денонощния наряд по пътя за
караулното помещение редник Т. неколкократно прави
обидни коментари по адрес на майор Г.Г.-дежурен по
формирование, на 24.01.2020г. около 08,30ч. по време на смяна на стария и новия
караул редник Т. продължава да повтаря обидните коментари по адрес на м-р Г. и
старшина В.В..
На 25.01.2020 г., за времето от
05.10ч. до 05,45ч. Г.С.Т., по време на постова служба като часови е
напуснал границите на охранявания от него пост № 3. Безспорно с тези действия
редник Т. е нарушил задълженията си по чл. 370, т.5 от УВСВСРБ да не напуска
поста, докато не бъде сменен, дори ако животът му е в опасност, които
нормативно са му вменени да спазва при изпълнение на военната служба.
Поведението му, освен че представлява неизпълнение на задължение по военна
служба, регламентирано в чл. 178, ал.1 от ЗОВСРБ е и военно престъпление, за
което е предвидено и носене на наказателна отговорност. С неуставното си
държане Т. е нарушил чл.109, чл. 110, т. 1, т.2,т.4 и т. 6, чл. 111, т. 5, чл.
112, т. 1 и чл. 114, т. 7, т.9, т. 11 и т. 13 от Устава за войсковата служба на
въоръжените сили на Република България. Този извод на съда не се разколебава и
от показанията на двамата свидетели на жалбоподателя. Свидетелят К. заяви, че
не е бил пряк очевидец на разменени реплики между редник Т. и Майор Г. и
старшина В.. Свидетелят Р. заявява, че Т. е стабилен като човек, но като войник
изисква подобрение и не служи за пример на другите/трудно става от почиващата
смяна, закъснява/.
Ето защо съдът приема, че това деяние правилно е
квалифицирано като тежко нарушение на служебната дисциплина по см. на чл. 242,
т.1 във вр. с чл. 245, ал.2 от ЗОВСРБ, като основание
за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Оспорената в
настоящото производство Заповед № ЛС-12/04.02.2020г. на Командира на Военно
формирование 32040-Крумово е издадена при правилното приложение на материалния
закон при определяне съставомерността на деянието,
неговата правна квалификация и следващото се за извършеното нарушение
дисциплинарно наказание. При спазване на разпоредбата на чл. 139, ал.1 във вр. с чл. 145, ал.2 от ППЗОВСРБ дисциплинарно наказващият
орган обосновано е приел, че тежестта на нарушението сочи на допуснато тежко
нарушение на военната дисциплина, като материалноправно
основание по чл. 245, ал.2 от ЗОВСРБ за налагане на дисциплинарно наказание по
чл. 244, т.7 от ЗОВСРБ - "уволнение". В съответствие с нормата на чл.
165, т.3 от ЗОВСРБ, е прекратено и правоотношението на Т. по изпълнение на
военната служба.
Доводите в жалбата, че наложеното на Т. дисциплинарно
наказание е несъразмерно тежко с оглед извършеното нарушение, съдът намира за
неоснователни. Преценката по чл. 247 от ЗОВСРБ относно вида и размера на
наказанието е от изключителната компетентност на дисциплинарно-наказващия орган
в рамките на предоставената му от закона оперативна самостоятелност. Заповедта
за налагане на дисциплинарно наказание е съобразена с изискването на цитираната
норма при определяне на вида му да се вземат предвид тежестта на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на военнослужещия.
Естеството на преценката при условията на тази разпоредба и съдържащите се в
оспорената заповед изрични мотиви във връзка с тежестта на нарушението,
обстоятелствата, при които е осъществено и поведението на военнослужещия,
съставляват достатъчно основание да се приеме, че от органа са обосновани
причините, поради които е наложено най - тежкото дисциплинарно наказание.
С оглед гореизложеното съдът приема, че обжалваната
заповед е законосъобразна - издадена е от компетентен орган; в предвидената от
закона форма; постановена е в съответствие с материалноправните
разпоредби на които се основава; при спазване на
административно-производствените правила и е съобразена с целта на закона.
Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Този изход на делото предполага на
ответника да се присъдят сторените разноски по производството. Те се
констатираха в размер на 100 лв. за осъществена юрисконсултска
защита.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд
Пловдив, Първо отделение, ХVІІІ състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.С.Т., ЕГН **********, против Заповед №
ЛС-12 от 04.02.2020 г. на Командира на 24-та авиационна база-в.ф.32040,
с.Крумово, за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", прекратяване
на договора за военна служба, освобождаване от длъжност, от военна служба и
зачисляване в резерва.
ОСЪЖДА
Г.С.Т., ЕГН ********** да
заплати на Военно формирование 32040 –
Крумово сумата от 100 /сто/ лева за осъществената юрисконсултска
защита.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд на Р.България в
четиринадесетдневен срок от съобщаването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/