Определение по дело №164/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе в предвид следното:

Пред съда е депозирано искане с правно основание чл. 63 от ГПК.

Съдът, с Определение № 507/27.02.2012г. по гр.д. № 133/2012г. е оставил без движение постъпилата искова молба на Д. Х. Д., с ЕГН * и Л. Д. Д., с ЕГН *, двамата с адрес за призоваване Б., ул. „С. С." № 1 .2, поради констатирани нередовности изложени в нарочното определение на съда.

В срока по чл.129 ал.1 от ГПК по делото е депозирано искане от ищеца Д. Х. Д., с ЕГН * за удължаване на законовия едноседмичен срок, предвиден в ГПК.

Искането е процесуално допустимо. Срокът по чл.129 ал.1 от ГПК е законен, но не е решителен, като същият може да бъде удължаван от съда. /Р – 556 – 1998г. на ВКС/. Този извод следва и по аргумент на противното от разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ГПК, в която лимитивно се изброяват видове законови срокове, които не могат да бъдат продължавани от съда, дори при наличието на основанията на закона за това. Молбата за удължаване на законовия срок е депозирана преди неговото изтичане.

За уважаване на искането, съдът следва задължително да изследва въпроса посочените причини дали са уважителни. Съдебната практика дава конкретен смисъл на понятието “уважителни причини”, по смисъла на чл. 63 ал.1 от ГПК. Това са такива факти от обективно естество, чието проявление е поставено извън волята на страната и които тя трудно би могла да преодолее, дори и при полагането на дължимата грижа в тази посока. Тези обстоятелства следва да са относими към искането за удължаване на срока, доколкото същите поправката на исковата молба като процесуално действие на страната, би било затруднено или осуетено в следствие на конкретно посочената обективна причина.

Съдът, освен че е повдигнал въпрос за цената на иска е дал и други указания на ищеца, в т.ч. му е указал, че доколкото в представения нотариален акт от 2004 г., не е посочен размера на притежаваните от ищците идеални части от общите части на сградата, ищците е следвало да наведат обстоятелства и да представят надлежни доказателства /съдържащи се вкл. и в данни по техническата документация по изграждане на сградата, част от която е и таблицата за площообразуване и др./, удостоверяващи тези им права.

Съдът обръща внимание на ищеца, че правата на собственост, следва да се удостоверяват с официални писмени документи и че същият следва да наведе нужните твърдения в тази насока, с оглед проследяване на правния интерес от водене на настоящото производство, доколкото от молбата му, съдът остава с впечатлението, че той самият няма яснота за притежаваните права върху общите части от сградата. Същите не могат да бъдат заместени с извод на експерт в тази насока. За това и съдът го е уведомил,че след представяне на описаните по-горе доказателства, ще се произнесе по назначаване на оценителна съдебно-техническа експертиза.

Дадени са му и указания да наведе обстоятелства и да представи надлежни доказателства, удостоверяващи въвода във владение и ползването на процесния имот, а също и въвеждането в експлоатация на сградата, доколкото в представения нотариален акт е посочено изрично, че се закупува недвижимият имот при 75 % степен на завършеност, както и че владението ще се предаде след подписване на нотариалния акт, а също и да впише исковата молба.

Изложеното по-горе налага извод, че снабдяването на ищеца с указаните доказателства, е свързано с технологично време за депозиране на молба пред съответната администрация, както и със срокове с които тя е обвързана при действията си във връзка със своята компетентност. Безспорно е налице основания за уважаване на направеното искане на молителя, тъй като е налице обстоятелство от обективна страна обосноваващо необходимостта за удължаване на един процесуален срок за отстраняването на нередовностите на депозираната искова молба. Това обстоятелство обективно би могло да препятства спазването на определения законов срок и дължимото процесуално поведение от ищеца. Ето защо искането освен допустимо е и основателно и следва да бъде уважено от съда, като срока за изправяне на нередовностите на исковата молба следва да бъде удължен с две седмици, който съобразно разпоредбата на чл. 63 ал.2 от ГПК започва да тече от изтичането на първоначалния срок /срокът е изтекъл на 14.03.2012/, т. е. - от 15.03.2012 г..

Водим от горното и на основание чл.63 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

УДЪЛЖАВА законовия срок на разпоредбата на чл.129 ал.2 от ГПК за отстраняване на нередовностите на исковата молба по гр. д. 133/2012г. след оставянето и без движение, с две седмици, считано от изтичането на законно определения срок.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на съда не подлежи не обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: